|
|
|
Курсова работа
На тема:
Зависимост между личния (паричен) доход и разполагаемия доход на домакинствата в България за периода 1998-2004г.
01.2006
Съдържание:
Използвана литература
Макроикономиката е динамично развиваща се система, която обхваща множество макроикономически променливи величини или показатели. Определянето на тези показатели става въз основа на така наречената система, на националните сметки. Те изразяват икономическата активност на цялата съвкупност от икономически субекти в националното стопанство.
Системата от националните сметки представлява съвкупност от принципи, определения и показатели, използвани за измерване на резултатите от съвкупната стопанска дейност. Системата от националните сметки представлява за държавата това, което за отделната фирма е фирменото счетоводство и балансът. Тя позволява да се следи непрекъснато пулсът на икономиката и да се реагира в случай на необходимост.
В системата от макроикономически променливи се използват голям брой показатели като: съвкупен, междинен и краен продукт: Брутен вътрешен продукт, брутен национален продукт, национален доход, личен и разполагаем доход.
………………….
Колкото повече пари държавата отнема от данъкоплатците, толкова повече намаляват техният разполагаем доход и свободата им сами да изберат за какво да изразходват парите си. В същото време по-големите държавни разходи не водят непременно до по-добри публични услуги, т.е. това, че държавата отнема повече от данъкоплатците, не води задължително до подобряване на качеството им на живот. Наблюдаваме, че през 2004 г. държавата взема от данъкоплатците и харчи почти два пъти повече пари в абсолютна стойност в сравнение с 1998 г. Този факт очевидно за всички не води до двойно подобряване на публичните услуги и всъщност, едва ли води до каквото и да било подобряване. Повечето от услугите, които държавата предоставя на гражданите, остават с ниско качество. Това показва, че държавата харчи непродуктивно и че не липсата на пари е проблемът, а липсата на продуктивно харчене. На практика данъкоплатците трябва да плащат два пъти за едно и също нещо, за да получат качествена публична услуга. В образованието например освен чрез данъците си хората плащат за частни учители, за частни училища и частни университети. В здравеопазването обикновено добро обслужване се получава или чрез провеждане на публични кампании за набиране на средства за лечение в чужбина, или чрез плащането на рушвети. Полицията и съдебната система не могат да гарантират сигурност, което изисква допълнителни разходи за защита - застраховки, частна охрана, охранителни системи, саморазправа, подкупи и т.н. 2004 година е поредната, в която бюджетните сектори са нереформирани и държавните разходи са определени, без да са обвързани с очаквания, т.е. отново не са премахнати причините за лошите публични услуги и следователно не може да се очаква подобрение. Това означава, че на макрониво губещи са всички, защото 2004 г. е поредната година, през която плащат повече за некачествени публични услуги, които не се подобряват (поне видимо).
……………………..
Темата е изготвена 01.2006г.
Темата съдържа таблица и 2 графики.
В темата са посочени 2 източника на информация.
]]>
