|
|
|
ВТУ „С В Е Т И С В Е Т И К И Р И Л И
М Е Т О Д И Й”
С Т О П А Н С К И Ф А К У Л Т Е Т
Р Е Ф Е Р А Т
на тема:
Потребителско поведение
03.2007г.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
7. Ефект на дохода и ефект на заместването 9
8. Потребителско поведение в България 10
Изходен пункт на формиране на потребителското поведение са потребностите на хората. Под потребности се разбира състояние на неудовлетвореност, от което всеки индивид иска да излезе или състояние на удовлетвореност, която той желае да продължи. Потребностите са исторически и социално обусловени. Те мотивират трудовата активност на хората и посредством нея се стремят да постигнат едно или друго равнище на лично потребление. Стоката е продукт на труда и задоволява определени човешки потребности. Като такава тя притежава две страни - една като продукт, който задоволява определени човешки потребности, и втора - като оценъчно изражение на полезността. Двете страни на стоката се разглеждат по различен начин от двете основни школи. За класиците (А. Смит, Д. Рикардо) двете страни са потребителната стойност и стойност. За неокласиците двете страни са полезност и ценност. Полезността в нейните варианти е основа на потребителското поведение При кардиналния подход се счита, че е възможно да се измери полезността на всяка съставна единица от потребителската кошница. Тази стока получава съответната поредна оценка, оттам и наименованието на подхода- кардинален- “ броен, числов” Кардиналният подход като исторически първи подход за определяне на потребителското поведение крие в себе си редица недостатъци. Най-същественият от тях е трудността при определяне полезността на отделните продукти, тъй като тя се измерва по субективен път. Това значи, че за едно и също нещо субективните преценки могат да варират в широки граници. Това налага към преминаване на ординалния подход (пореден подход). Той се основава на сравнителното измерване на полезността и класифицирането им на по-предпочитани и по-малко предпочитани от съответните групи потребители със сродни вкусове и финансови възможности. Комплексното потребителско поведение се изразява в следните няколко важни насоки: информационно, при избор на продукта, спрямо цената, избор на място, имидж на търговската фирма и др.
8. Потребителско поведение в България
Що се отнася до потребителското поведение в България,то през последните четири години официалните статистически данни регистрират положителни тенденции по редица социално-икономически показатели - растеж на брутния вътрешен продукт, намаляване на безработицата, повишаване на покупателната способност, запазване на инфлацията в рамките на 4-6%. Тези позитивни промени на макро равнище дават своето отражение предимно в потребителското поведение, което се активизира и бележи ръст. Субективните оценки за развитието на страната и на личния жизнен стандарт, обратното, остават все още твърде ниски и се влияят много по-слабо от наблюдаваното икономическо оживление.
За периода 2004-2006 година индексът на потребителско поведение от регулярния социално-икономически мониторинг на агенция Алфа Рисърч бележи ръст от 0.324 пункта (2,323 в края на 2004, 2,484 в края на 2005 г. и 2,647 в края на 2006). Това повишение се дължи главно на увеличение в покупките на мобилни телефони, DVD плеъри, домашни компютри, автоматични перални, цветни телевизори, алуминиева и PVC дограма, дискмен, домашен интернет. Друг фактор, който способства за неговото нарастване, е увеличението на доходите през последните години - с доход над 150 лв. на човек от домакинството през 2005 г. са били 30%, а сега те са 41%. Като резултат от това нараства броят на хората, успели да направят поне една по-значима покупка за дома (от 33% през 2005 г. на 39% през 2006 г.). Независимо ръстът в тези сфери, индексът все още поставя потребителското поведение в България в категорията „ниско” към„средно”. През 2006 г. разликата между обективни и субективни оценки е от 0.86 пункта в полза на обективните. Въпреки постъпателното нарастване на доходите и направените покупки, личните оценки остават почти без промяна. През 2005 г. само 11% оценяват положително своя материален статус, а през 2006 г. те нарастват едва с 3%, достигайки 15%. Оптимистичните оценки за икономическото развитие на страната също се запазват ниски - 10% през 2005 и 12% през 2006. Дори в групи с високи доходи и потребление субективните оценки остават ниски на фона на реалното активно поведение. За да се постигне промяна в мненията е необходимо повече време и по-значимо нарастване на покупателната способност и поведение за по-широки социални слоеве.
Индикаторът, който показва още едно важно измерение на икономическата стабилизация и активното покупателно поведение, са предвижданията за бъдещи покупки - ако през 2005 намерения за по-голяма покупка са имали 41%, сега те са 49%. Сред тях се открояват както отбелязващите по-сериозен ръст през годините стоки като алуминиева и PVC дограма, микровълнови печки, така и по-нови пазарни фаворити като домашни компютри, климатици, цифрови фотоапарати и пр. В Развитите индустриални държави тенденцията е в повишаване на благосъстоянието на домакинствата и снабдяването им с високо стойностни стоки за потребление. Световната тенденция е в намаляване верността на потребителя към марката.
Теорията на потребителското поведение се отнася до процеса по време на купуване, но след продажбените ситуации също влияят върху държанието на потребителите в магазините и това се дължи преди всичко на недоволството или обратно на удовлетворението им.
9. Използвана литература:
1. „Обща икономическа теория”
2.„Маркетинг на търговската фирма” - доц. Д-р С. Костова
………………………
Темата не съдържа таблици и графики.
Ключови думи: потребност, благо, полезност, криви на безразличие, потребителско равновесие, ефект на дохода и ефект на заместването, потребителско поведение в България.
]]>
