|
|
|
Икономически университет - Варна
Mагистърски проект
На тема:
Развитието на малкия и средния бизнес в България
2008
Съдържание:
Глава 1. Теоретико-методически въпроси на състоянието и развитието на малкия и средния бизнес 6
1. Същност, роля и значение на малкия и средния бизнес за развитието на икономиката. 6
Глава 2. Състояние и развитие на малкия и средния бизнес в България 36
1. Състояние и тенденции в изменение на обемната структура на малкия и средния бизнес в България. 36
Глава 3. Основни насоки за по-нататъшното развитие на малкия и средния бизнес в България 72
Списък на таблиците и графиките 110
Пълноправното членство на България в Европейския съюз от началото на 2007 г. предостави на малките и средните предприятия (МСП) много нови възможности, но ще възникнат и множество предизвикателства пред предприемачите. Това определя необходимостта от целенасочена и ефективна държавна подкрепа за малките и средните предприятия, чиято роля в икономиката непрекъснато нараства.
През 2004 г. броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди. В сравнение с 2001 г. те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). МСП представляват 99.3 на сто от всичките предприятия в изследваната съвкупност и 99.7 на сто от частните предприятия в нея2.
Преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да нараства и през 2004 г. те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече спрямо 2001 г. Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на сто от общия брой на изследваните частни предприятия за сметка на по-бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия. Малките предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2004 г. За периода 2001-2004 г. броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто. Най-малобройната подгрупа на МСП - средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 г., делът им в общия брой на изследваните частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на сто.
Увеличаването на броя на предприятията през 2004 г. е с по-ниски темпове в сравнение с това за предходната година, с изключение на строителството (в отраслов аспект) и на Югоизточния район за планиране (в териториален).
Отрасловите структури на предприятията за всяка една от размерните групи са относително постоянни във времето. Например и през четирите наблюдавани години най-много от средните предприятия (над 55 на сто) са в отраслов сектор “Преработваща промишленост”, т.е. това е най-привлекателният отраслов сектор за средните предприятия.
От друга страна, отрасловите структури на отделните размерни групи предприятия значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси. Така например отрасловото разпределение на средните предприятия прилича повече на отрасловото разпределение на големите предприятия, сред които също преобладаващ е делът на занимаващите се с преработваща промишленост (над 68 на сто)3. Значително по-нисък дял от малките предприятия (около 34 на сто) и едва около 10 на сто от микропредприятията са в този отраслов сектор.
Разпределенията на броя на предприятията в отделните отраслови сектори по размерни групи също са относително постоянни във времето, като във всички отраслови сектори преобладават микропредприятията. Въпреки това има тенденция делът на микропредприятията да намалява - в “Преработваща промишленост” (от 75.4 на сто през 2001 г. на 69.2 на сто през 2004 г.), в “Хотели и ресторанти” (съответно от 96.3 на 91.7 на сто) и в “Транспорт, складиране и съобщения” (съответно от 94.3 на 91.6 на сто). Намаляването на дела на микропредприятията е съпроводено с увеличаване на дела на следващата размерна група - малките предприятия - и най-вероятно е резултат на “порастването” на предприятията.
Докато разпределенията на предприятията в размерните групи по отраслови сектори са доста различни, разпределенията по райони за планиране са почти идентични. Задълбочава се териториалната неравномерност на икономическата дейност. За периода 2001-2006 г. делът на предприятията в Северозападния район за планиране намалява от 4.6 на 4.4 на сто, а в района с най-висока концентрация на предприятия - Югозападния - се увеличава от 29.4 на 30 на сто. Югозападният район за планиране доминира в заетостта на всички разглеждани размерни групи с над 30 на сто от броя на заетите във всяка една от тях. В този район са 33.5 на сто от всички заети в МСП и 39.3 на сто от броя на заетите в големите предприятия. Само с около 4 на сто от броя на заетите във всяка една размерна група предприятия Северозападният район за планиране остава трайно на другия полюс.
МСП доминират като цяло във всеки един от районите за планиране. Наред с това има тенденция на нарастване на дела на МСП в заетостта на всеки район. Налице е окрупняване на малките и средните предприятия - благоприятна и обща за всички райони за планиране тенденция в регионалното развитие на МСП. Броят на заетите в МСП нараства със значително по-високи темпове от броя на предприятията. В резултат на това расте средният брой на заетите в едно предприятие, т.е. МСП “порастват”, което е благоприятна тенденция. Микропредприятията - независимо къде са локализирани - са най-много на брой и продължават да създават най-много заетост. Забелязва се обаче, че делът на микропредприятията в заетостта намалява, като същевременно средният им размер се увеличава. Същевременно микропредприятията имат най-малък и намаляващ принос в добавената стойност на всеки един от районите за планиране, т.е. техните заети са най-ниско производителни в сравнение с по-големите предприятия.
Цел на настоящата работа е да се анализира влошаващата се среда, както и нуждата от преценка на поведението на малкия бизнес, да се разгледат възможностите за използване на опита на оцелелите в битката малки фирми. Основна цел тук е да се разкрият грешките и проблемите при управлението на малкия бизнес и да се намерят пътища за успешното им разрешаване. Успешният бизнес се състои не от проблеми, а от решения и успехът на собствениците на малките фирми зависи в решаваща степен от самите тях, от това как и с какви средства ще решават възникналите проблеми. Методологията на разработване на разработката предполага използването на статистическа информация, предоставена от НСИ. Статистическата информация покрива периода 2001-2006 г., като акцент е поставен върху 2006 г.
Тази информация е обогатена с резултатите от специализирано социологично проучване, проведено за разработването на доклада от социологическа Агенция ЕСТАТ сред бизнеса и населението в периода септември - октомври 2006 г. Използвани са и други социологически проучвания, осъществени през последната година от “Витоша рисърч”, НЦИОМ и др. по проблемите на МСП.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата съдържа данни за периода 2001-2004 г.
Темата съдържа таблици и графики.
Ключови думи:
развитие на малкия и средния бизнес, отраслова структура, микропредприятия, промишленост, търговски закон, едноличен търговец, булстат, ДОО, регистрация, търговия, заетост, икономически растеж, данъци, промишленост
2 МСП в настоящaта разработка са частните предприятия от изследваната съвкупност, които имат от 1 до 249 заети включително. Всички предприятия в изследваната съвкупност (обществени и частни нефинансови предприятия в отраслови сектори от С до К на НКИД-2003) са 222714 на брой.
]]>
