Икономическото развитие предполага провеждането на икономическа политика, чрез която държавата, като основен субект реализира основните цели на общественото икономическо развитие. Ефективната икономическа политика предполага наблюдаването, регистрирането и измерването на икономическите процеси и тяхното количествено и качествено измерване. Това става с помощта на система от икономически показатели.

Икономическата макросреда формира покупателната сила населението в зависимост от текущия доход, цените, спестяванията, кредитите. Ето защо важно значение за икономическия растеж имат показателите за това равнище: брутен вътрешен продукт, процент на безработица, бюджетен дифицит и др.

Икономическият растеж по своята същност представлява постигането на устойчиво и стабилно развитие на дадена икономика, в зависимост от наличието на национални ресурси и степента на тяхното използване, т.е. равнището на тяхната заетост, в т.ч. от заетостта на труда и безработицата.

В икономическата теория традиционното разбиране за икономически растеж се свързва с елементите на простата производствена функция: суровини, труд и капитал.

Най-общо казано в икономическата теория се разглеждат производствени фактори за икономически растеж. Това са: човешки труд, капитал, земя, енергия, суровини и др.

Капиталът, състоящ се от всички средства за производство е твърде обемно понятие, защото освен физическия капитал (земя, сгради, магазини, инсталации, транспорт, които практически остават и след производствения процес), включва и човешкият капитал (професионални знания и умения на работниците, тяхното ниво на компетентност и здраве). Последната съставка на капитала е тясно свързана с работната сила и не може да се отдели от нея.

Производствените блага са твърде разнообразни и дори ако се ограничат само с тези, които имат физическа форма, не бихме могли да измерваме количеството им с помощта на познатите ни физически мерки за дължина, тегло, обем и т. н. Затова е естествено да се посочи единица мярка, позволяваща да се преодолее това затруднение. За целта е избрана (или по-точно изобретена) специална стока – парите. (Разбира, се тяхната роля не се изчерпва само с ролята на универсален измерител в икономиката; интересна е историята им от конкретна физическа форма до съвременните електронни пари, но всичко това не е предмет на този курс.) Самият процес на измерване и съпоставяне на определено количество от някоя стока на съответно количество пари (т. е. цена на стоката) се осъществява главно чрез т.нар. пазарен механизъм. В зависимост от търгуваните стоки, пазарите са различни, но в макроикономиката пазарите за отделните стоки (напр. за желязо или за медицински услуги) се обединяват в стоков пазар. Съществуват няколко типа основни пазари. Независимо от всички възможни разлики, начинът за определяне на цената при пазарната икономика е един и същ: стоката се предлага на евентуалните потребители и в зависимост от качеството й, както и от момента и мястото на предлагане, те решават дали да я купят т. е. да я заменят за определено количество пари (като по този начин производителите са реализирали стоката на пазара). Ако такова желание липсва (напълно или в известна степен), казваме че липсва търсене на съответната стока (или че предлагането преобладава над търсенето). Самото предлагане на стоката се извършва по-често от посредници между производителите и потребителите, т.е. от търговците. Разбира се това подразделяне на хората на категории е условно, защото всеки е в някаква степен производител и потребител, поне в рамките на горната (оптимистична) схема. Едни от най-съществените явления, характеризиращи състоянието на икономиката и представляващи постоянна цел на изследователите са безработицата (когато част от предлагащите труда си на трудовия пазар не получават търсената или каквато и да е работа), инфлацията (повишаването на цените в резултат на различни причини – липса на баланс между търсене и предлагане или просто промяна в очакванията или намеренията на масата от потребители), темпът на растеж на производството в рамките на цялата национална икономика (темп на икономически растеж).

……………………………………….

2. СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

2.1. Макроикономическо развитие

Икономическото развитие на България през периода 1997-2004 г. беше изцяло определено от принципите на валутния съвет, въведен в средата на 1997 г. През този период в страната бяха извършени сериозни икономически реформи, които допринесоха за постигането на макроикономическа и финансова стабилност и за изграждането на функционираща пазарна икономика. Като потвърждение за успешните реформи и нарасналото международно доверие от средата на 2001 г. до края на 2004 г. рейтингът на страната е повишаван общо 15 пъти. През юни 2004 г. България за първи път получи инвестиционен кредитен рейтинг със стабилна, а по-късно и с положителна перспектива.

През този период беше постигната и значителна либерализация на външната търговия на страната, като резултат от интегрирането на България в СТО (Световната търговска организация) и от ангажиментите на страната произтичащи от сключените преференциални споразумения, най-важните от които са тези с ЕС и ЦЕФТА.

България успешно изпълнява препоръките на Европейската комисия за укрепване на макроикономическата политика, което е важно условие за прилагане на Лисабонската стратегия. БВП на България расте с около 5% годишно, тоест ръстът на българската икономика изпреварва ръста от 3% заложен в Лисабонската стратегия. Необходимо е обаче страната да постигне още по-висок ръст, за да успее да преодолее изоставането от страните членки на ЕС.

България се придържа към изискванията на пакта за растеж и стабилност. Бюджетът на страната е балансиран, като последните две години (2003-2004 г.) приключват с бюджетен излишък. България покрива критерия от Маастрихт за съотношение държавен дълг /БВП под 60%, като държавният дълг продължава да намалява и за 2004 г. е 40.9% от БВП. Общата данъчна тежест в страната също намалява. В 117 от 260 общини данък печалба е с нулева ставка, а корпоративния данък намалява от 23.5% за 2003 г. на 19.5% от началото на 2004 г., а за 2005 г. е 15%.

………………………………….

2.8. Икономиката на България към 2007 г.

През изминалата 2006 година България прави важни крачки в процеса на присъединяване към Европейския съюз. След проведените парламентарни избори през м. юни 2005 година е създадена трипартийна коалиция с основна цел приемане на страната в ЕС на 01.01.2007 година. Макроикономическата стабилност се запазва и през настоящата година. Високият икономически растеж, отчетен през 2006 г. продължава и през първото тримесечие на 2007 г. През второто тримесечие обаче българската икономика забавя своя икономически растеж, който достигна 4.6 на сто на годишна база при реализиран 5.6 на сто за деветмесечието на 2006 г. БВП отбелязва нарастване от 6.2 % през първите шест месеца на годината спрямо същия период на предходната година, подкрепен от инвестициите, потреблението и износа. Чуждестранните инвестиции за 2006 г. са 1.789 млн. евро, при това без да е сключена значима приватизационна сделка.

Съотношението между външната търговия и брутния вътрешен продукт на страната, илюстриращо степента на интегрираност на българската икономика в световната нараства от 103 на сто през 2005 година на 119.5 на сто през 2006 година. Финансовите показатели останаха добри. Дефицитът по текущата сметка се увеличава до 6.4 % през периода, сравнено с 4.9 % преди една година, покрит изцяло от преките чуждестранни инвестиции. Външният дълг на страната намалява до 62.6% от БВП (сравнено с 63 % в края на 2005 г.). Според последната оценка на БНБ инфлацията в края на 2006 година е 6.5 на сто спрямо 4 на сто за 2005 г.

България е била третата по поскъпване на жилищата страна в Европа през 2006 г., въпреки че растежът на цените им се забави значително спрямо предходните 24 месеца. Пред страната ни са Полша и Дания, а след нея - Естония, показва проучване на най-авторитетната британска организация на професионалистите в сферата на недвижимите имоти - Кралския институт

…………………………………………………….

3. ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ И ВРЪЗКАТА ИМ С ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

Инвестиционната дейност е неразделна част от стопанското ежедневие на стопанските субекти. Както големите индустриални фирми, така и едноличните търговци непрекъснато преценяват съществуващата икономическа конюнктура и търсят най-ефективна област за вложение на своите и чужди капитали. Това е един доста труден и рисков процес, особено в съвременната икономическа действителност и затова е нужна задълбочена преценка и познаване на проблема.

Възникващите инвестиционни идеи са много разнообразни и това е довело до множество определения на понятието “инвестиции”. В широк смисъл инвестициите се определят като парични средства за закупуване на активи (реални, нематериални и финансови), които с голяма вероятност осигуряват получаването на доход, прираст на капитала или други положителни резултати в течение на дълъг период от време.

Реалните активи представляват сгради, машини, съоръжения и др., които се използват за производството на стоки и услуги. Нематериалните активи намират израз в патенти, ноу-хау, програмни продукти, търговски марки и др. Финансовите активи могат да се дефинират като права върху парични суми или ценни книжа - акции, облигации, опции. За разлика от страните с развита пазарна икономика, където преобладават инвестициите във финансови активи, в България и страните от Източна Европа, поради липса на добре развит капиталов пазар, тези инвестиции (с изключение на спекулациите на валутния пазар) са със сравнително малък обем.

Инвестирането е процес на предварителен анализ и последстващо придобиване срещу парични средства на активи, които могат да носят доход, прираст на капитала и други положителни резултати за сравнително дълъг период от време.

Ключ за успеха на структурната реформа в държавите от Централна и Източна Европа е обезпечаването на необходимия инвестиционен ресурс за преструктуриране на икономиката, за приватизация и за развитие на капиталовите пазари. Инвестициите във висококапиталово, технологично интензивни и експортноориентирани отрасли определят степента на конкурентоспособност на българските стоки и фирми в съвършено новата интеграционна среда по линия на ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА, СТО и двустранните договори за зони за свободна търговия. Поставят се по-високи изисквания към производителността на труда, капиталовата база, качеството на управление, адаптивността и гъвкавостта на фирмите, управлението и диверсификацията на предприемачески риск, качеството на материалната и правната инфраструктура, на административното управление, международна мобилност, развитие на пазари и т.н.

……………………………………………

4. ТЕНДЕНЦИИ И ОБЩИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПАЗАРА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В БЪЛГАРИЯ

- Средната цена на жилищата нараства с по-бавен темп от общия икономически растеж. В средносрочен и дългосрочен план считаме номиналния икономически растеж като праг на потенциалния растеж на жилищните цени.

- След резките ценови изменения през 2004 – 2005 г. през 2006 г. жилищните цени забавиха ръста си под този на депозитите на домакинствата. С други думи, финансовите спестявания на домакинствата нарастват по-бързо от оскъпяването на жилищните имоти.

- Ефект на "догонване" на пазара на жилища е изчерпан според всички макроиндикатори, т. е. в момента жилищният пазар напълно отразява положителните развития през периода 1997 – 2006 г. Според фундаменталните икономически показатели преобладаващото ценово ниво през 2006 г. кореспондира с нивото на доходите на домакинствата.

По-задълбочен анализ на икономическите тенденции по региони е нужен, за да се проследи развитието на пазарите в различните области. Както вече сме отбелязвали, очакваме по-нататъшно фрагментиране на пазара на жилища като резултат на засилената миграция от малките към най-големите градове.

Фактори на търсенето на пазара

Жилищните кредити представляват 6.4% от БВП, докато потребителските кредити намаляха с 66 милиона лева.

• Лихвите по левовите жилищни кредити се стабилизираха в интервала 8.50-9.00%.

• Положителните икономически тенденции доведоха до леко увеличение във вътрешното търсене, докато покупките от чужденци нараснаха значително.

Финансиране на покупките на жилища

Жилищният кредит се увеличи с 69% на годишна база през третото тримесечие на 2006 г. и леко увеличи темпа си на растеж през октомври - до 71%.

Ръстът на жилищния кредит от началото на годината е 45%. Общият ръст на жилищния кредит през третото тримесечие е 315 млн. лв., по-малко от увеличението с 347 млн. лв. през второто тримесечие на 2006 г.

Съотношението на жилищния кредит към БВП продължи да нараства и достигна 6.4% през третото тримесечие на 2006 г. в сравнение с 5.7% през второто тримесечие на 2006 г.

.........................................................

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Ангелов, Ив. с кол., Икономиката на България до 2004 година, в. Пари, 25 юни 2002

2. Балабанов, Ил., Инвестиционният вакуум – причини и изход. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, С., 2002

3. Балабанов, Ил., Контекст и подход за разкриване и използване на перспективните пазарни ниши на българската икономика, Икономическа мисъл, 2001, кн. 1

4. Бюлетин “Европа по отблизо”, Фонд. отворено общество, 2002

5. Дамянова, А., Център за икономическо развитие, “Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика”, 2002

6. Дзобелова, С.; България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения, В-к “Български новини”, Атина 05/01/2005

7. Динко, Д., България в европейската интеграция, С., 2003;

8. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000

9. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване; 2006;

10. “Предизвикателства пред фискалната политика”; с-е “Финанси”, бр. ІІІ, март 2004г. Автор Иван Павлов.

11. Станчев, К. Предизвикателствата пред българската икономика: 2002г. и след това. ИПИ бюлетин бр.55/2001.

12. Стоилов, Ст., Българският икономически растеж се внася отвън. Монитор, 20 март 2003.

13. Основи на инвестирането, Иван Георгиев, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999;

14. Георгиев, И. Основи на инвестирането , Отворено.

15. Данни на НСИ и АЧИ за 1989-1999г. и 2000-2006г.

16. Динков, Д., България в европейската интеграция, С., 2002г.

17. Закон за мерките срещу изпирането на пари

18. Закон за насърчаване на инвестициите

19. Закон за собствеността

20. Иванова, Ружа (ред.), Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, София, 1998г.

21. Мареков, В. Интеграционни формати на европейската сигурност и отбрана. анализ; бр. 2 / 2004 г. на “Бюлетин Европа”;

22. Маринов Велко, Михаил Савов и др., “Европейска икономическа интеграция”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 2004г.

23. Междуправителствена конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз, преговорна позиция по Глава 4 “Свободно движение на капитали”, Делегация на Европейската комисия в България, София;

24. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов

25. Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса на присъединяване, 2005г.

26. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.

27. Данни на НСИ и АЧИ за 1989-1999г. и 2000-2005г.

28. Европейско право, Ленард Дик, 2001г., София;

29. http://europa.eu.int

30. www.evroportal.bg

31. http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp;

32. htpp://www.ue.eu.int/ European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003

33. www.government.bg

34. www.nsi.bg

35. www.ced.bg

…………………………………

Темата е писана 2007 г.

Темата съдържа множество таблици и графики като най-новите данни са за 2007 г.

Ключови думи:

икономически растеж – същност и особености, БВП, инфлация, инвестиции, пазар на недвижими имоти, жилищна инфраструктура, доходи на домакинства, връзка между икономически растеж и доходи чрез статистически методи

СЪДЪРЖАНИЕ

1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ