 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Конкурентност на преходните икономики
2003 г.
Съдържание
1. Конкурентност на преходните икономики.
2. Сравнение на конкурентноспособността на страните в преход
3. Стратегия на пазарната реформа, ориентирана към преразпределение
4. Макроикономически тенденции в периода в прехода
5. Конкурентни пазари и конкурентноспособност на фирмата
6. Проблеми пред развитието на конкуренцията в България
7. Чуждестранните инвестиции – фактор за конкурентноспособност и растеж на българската икономика
1. Конкурентност на преходните икономики
Обстоятелството, че при обществената социалистическа собственост познавателният процес се разпростира в рамките на цялото стопанство, дава възможност за най-пълно опознаване и предвиждане на развитието на икономическите процеси. Оттук следва, че в случая за разлика от положението при капитализма трябва да е изключена вероятността реализирането на икономическите закономерности в практиката да изпреварва научното им предвиждане. Досегашният опит на социалистическите страни обаче показва, че това още далеч не е така. Тъкмо обратното, в много и дори в повечето случаи основни икономически процеси и явления стават обект на научно обяснение чак след като са получили пълно изявяване в практиката. Особено фрапиращ в това отношение е въпросът за стоково-паричните отношения и присъщите им форми на конкуренция.
Въздържаност се проявяваше при утвърждаването на тези отношения и стопанската конкуренция в социалистическата практика поради страха, че ако се признае техния обективен характер, ще се узакони наличието на нещо общо със стоково-паричната форма на функциониране на производствените отношения, а оттам и със стопанската конкуренция при капитализма. От така създаващата се ненормална практика на функциониране на социалистическите производствени отношения се преминаваше към изработване на още по-неиздържана икономическа теория за социалистическите стоково-парични отношения и стопанската конкуренция.
През последните години обаче под напора на самият живот и в повечето случаи по стихиен път в практиката на социалистическите държави навлязоха формите на стоково-паричните отношения и конкуренцията. Те се разширяваха и се обогатяваха по съдържание. Това даде възможност да се стигне до смели научни обобщения относно ролята на стоково-паричните отношения и на конкуренцията при социализма.
................................................................
4. Макроикономически тенденции в периода в прехода
От началото на прехода към пазарна икономика в България се прилага екстремалният вариант на преразпределителната стратегия на пазарната реформа. Първите седем години се характеризират със силна рецесия. Реалният БВП намалява с повече от 30% в сравнение с 1989 г. Наблюдават се две остри кризи – едната в началото и втората през 1996-1997 г. те са разделени от период на кратко възстановяване през 1994-1995 г. Вторият период (1998-2000) се характеризира с три последователни години на нарастване на реалния БВП.
Общия извод от анализа на стратегиите е, че са налице положителни индикации за начало на постепенно трансформиране на преразпределителната в конкурентно ориентирана стратегия, но процесът е силно затруднен поради забавената институционална реформа. Доказателството за това са и резултатите от споменатите в началото две международни изследвания на конкурентноспособността на българската икономика.
Те също показват, че конкурентните недостатъци на България са съсредоточени предимно в институционалната сфера и по-нататък се мултиплицират в останалите сектори на националното стопанство.
Според “Доклад за глобална конкурентност 2000” конкурентните предимства на българската икономика са съсредоточени в следните основни сфери ( в скоби е посочено мястото, което страната заема по съответния критерий сред останалите 59 страни, включени в анализа).5
- Отвореност: валутно-курсов режим (14);
- Усъвършенстване на дейността и стратегията на фирмите: продуктов дизайн (27), технологично развитие (30), и др.;
- Държавни институции: компетентност на държавните служители (6), спестявания на държавата (11), фискален излишък (12), ставка на данъка върху корпоративните доходи (12);
- Инфраструктура: индикатор на Ж.П. линиите (25);
- Технология: след гимназиално образование (25);
- Труд: осигуровки срещу безработица (6), регулиране на заетостта (8), определяне на работната заплата (14).
......................................................
6. Проблеми пред развитието на конкуренцията в България
Тежката ситуация, в която се намира националното стопанство, нагледно показва колко труден и сложен е процесът на създаването на нормален пазар, особено ако това става в резултата на често пасивното следване на предварително определени стопански реформи.
Световната практика показва, че това е продължителен и противоречив процес, в който се включват всички икономически субекти в условията на постоянно развиваща се конкуренция, направляваща тяхната дейност в посока, благоприятна за цялото общество.
Натрупаният опит от последните години недвусмислено показа неумението на нашите предприятия да функционират на конкуренция. Това се отнася дори за онези от тях, произвеждащи конкурентноспособна продукция, които поради липса на опит в новата обстановка не са в състояние да реализират докрай своите възможности. Картината се усложнява от либерализацията на икономиката и директния сблъсък е международната конкуренция, което създава уникалност и невъзможност за следване на универсални схеми за конкурентно поведение.
Нашият опит показа и нещо друго. Сред множеството нови явления, с които нашето общество се сблъсква в хода на реформите, конкуренцията заема сравнително скромно място. По обясними причини във фокуса на публичното внимание са поставени проблеми на безработицата, инфлацията, приватизацията и т. н., докато тези свързани с конкуренцията и конкурентноспособността на нашата икономика, остават в страни или се разглеждат епизодично. На конкуренцията се гледа като на естествена, априорна даденост, присъща на пазарното стопанство. По тази причина не се отделя достатъчно внимание на проблемите, свързани с развитието на конкуренцията и изграждането на конкурентна среда в икономиката ни, което поражда сериозни недостатъци в нейното функциониране.
.................................................
Използвана литература:
1. Икономиката на кръстопът – Партиздат, София, 1990 г.
2. Сборник четвърти национален симпозиум “Качество, конкурентноспособност, устойчиво развитие” – Междууниверситетски център по мениджмънт на качеството, София, 1999 г.
3. Качество на продукцията и конкурентноспособността на предприятието – Г. Маринов, В. Иванов;
4. Малки и средни предприятия и конкурентноспособност – Център за икономическо развитие;
5. Сборник пети национален симпозиум “Качество, конкурентноспособност, устойчиво развитие” – Университетско издателство “Стопанство”, София, 2000 т.
6. Икономическа мисъл – 2002 г., №1;
7. Банки, инвестиции, пазари 2000 г.
8. Конкурентноспособност на българската икономика – годишен доклад на Центъра за икономическо развитие
............................................................
Темата е писана 2003 г.
Ключови думи:
конкурентност но преходните икономики, страни в преход, пазарна реформа, конкурентни пазари, чуждестранни инвестиции, социалистически държави, страни от Централна и Източна Европа (СЦИЕ)
]]>
