 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра: “Национална и регионална сигурност”
КУРСОВА РАБОТА
ПО ДИСЦИПЛИНАТА
“ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ”
НА ТЕМА
ОБЩА ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА НА ЕС
2008
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ЦЕЛИ НА ИНДУСТРИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС..
2. СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА И ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА
3. СРЕДСТВА И ИНСТРУМЕНТИ НА ОБЩАТА ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА
ВЪВЕДЕНИЕ
Индустриалният сектор заема ключова позиция в интеграционните процеси, особено за растежа на националните икономики. В много държави продължава реализирането на индустриална политика, която се насочва към интегрирането на отраслите, към специализацията, концентрацията и адаптирането на фирмената структура. В ЕС индустриалната политика се развива както в контекста на усъвършенстване на регулациите, така и в преструктурирането на сектора с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и подкрепа на инвестициите и заетостта. За целта е важно:
Да се разбират целите на индустриалната политика на ЕС;
Структурната политика в сектора;
Прилаганите средства и инструменти;
Ролята на различните видове предприятия;
Бъдещите насоки на действия.
1. ЦЕЛИ НА ИНДУСТРИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС
За развитието на индустрията ЕС (чл. 157 от ДЕС) “ще осигурява условията, необходими за конкурентоспособността, като в съответствие със системата на отворени и конкурентни пазари дейността ще се съсредоточи върху:
· ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени;
· създаване на условия, благоприятстващи инициативността и развитието на предприемачеството в ЕС и особено на малките и средните предприятия;
· насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничеството между предприемачите;
· подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал за политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.”
Договорната регламентация в ЕС не предвижда ценови и количествени ограничения на пазарите на индустриални продукти. Освен това интервенциите, които в някои случаи се предприемат от страните - членки, трябва да се осъществяват в съответствие с правилата на политиката по конкуренцията и съответните директиви. По отношение на третите страни действат правилата на общата търговска политика, и съгласно с тях могат да се използват мита върху внос за онези продукти, които са обект на ценови регулации или на други политики на ЕС. Това се отнася особено до търговията със стомана и черни метали, които са обект на ценова регулация, квоти и ограничения за внос съобразно Договора за ЕОВС (чл. 61).
...................................................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Подкрепата за индустрията е отговорност, споделяна между ЕС и страните - членки. В момента индустрията на ЕС е изправена пред много предизвикателства и възможности. Бързото навлизане на нови технологии и продукти, съчетано с нарастващата глобализация и интернационализация на световната икономика поставя политическите и индустриални фактори пред предизвикателството да се изправят срещу международната конкуренция и да запазят Европа като добро място за инвестиции и производство. За да се осигури конкурентоспособността на индустрията на ЕС, ключовите фактори са приспособимост, структурни промени, производителност и иновации.
Политиката на ЕС съчетава хоризонтален подход, целящ създаването на стимулираща рамка и регулаторни условия в различни области, със секторен подход, в който се взимат предвид индивидуалните характеристики на всеки сектор. Въпреки, че индустриалната политика е основно в компетенцията на отделните страни - членки и често се формира на национално, регионално и дори местно ниво, на европейско равнище също се предприемат много мерки, за да се укрепи основата на конкурентоспособността на ЕС.
Мерки
• Седмата рамкова програма за научни изследвания заделя близо 50 млрд. евро за периода 2007-2013 г. за финансиране на изследвания на европейско ниво в различни сфери.
• Друга програма на ЕС е Програмата за конкурентоспособност и иновации, която предвижда приблизително 3 млрд. евро за насърчаване на технологичния трансфер и “комерсиализацията на знанието” между университети и индустрия.
• Инициатива за засилване на взаимодействието между университетите, компаниите и институтите за изследвания е предстоящото създаване на Европейски технологичен институт. Неговата цел е да създаде “общност” на знание, за да развива приложни изследователски проекти, които отговарят на нуждите на индустрията и бизнеса. Голяма част от структурните фондове (с обща стойност около 300 млрд. евро) ще бъде насочена към инвестициите в наука и иновации.
...............................................................
Литература
1. Сървър Европа (http://europa.eu.int)
2. Европа от А до Я. Справочник по Европейска интеграция. Институт за европейска политика, Фондация “Конрад Аденауер” София, 2004,. 575 стр.
3. Основи на европейската интеграция. Център за европейски изследвания, С., 1998.
4. ЕВРОПЕЙСКО ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ИНТЕГРАЦИЯ. ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, Отг. ред. Георги Генов, Изд. “Албатрос”, София, 2000, стр. 52-75. [224 с.]
5. Molle, W. The Economics of European Integration: (theory, practice, policy), Ashgate Publishing Ltd., Aldershot, 1997.
Темата е изготвена 2008 г.
Съдържа графика.
Най – нови данни 2004 г.
Ключови думи:
Европейски съюз, индустриална политика, европейска интеграция, структурна политика, конкурентноспособност, страни – членки на ЕС, интегриране на отрасли в икономиката, регулаторна рамка, адаптиране на фирмената структура
]]>
