 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Финансово-счетоводен факултет
Институт за следдипломна квалификация
КАЗУС
По Макроикономика
На тема:
Методите на индексация на доходите на населението в условията на инфлация
Специалност: Счетоводство и контрол
София, 2001 г.
Съдържание:
2. Измерения на кризата в доходите в България
3. Индексирането като пряк начин за регулиране на доходите на населението при инфлация.
4. Индексиране на работните заплати, пенсии, социални помощи и инфлацията в България
............................................................
Индексирането е основен пряк начин за регулиране и защита на доходите на населението при инфлация. То осигурява частичното или пълното им периодично обвързване с темпа на инфлацията, използва се като важно средство за омекотяване на отрицателното инфлационно въздействие върху паричните доходи.
Проблемът с индексирането на доходите е сложен за разрешаване. Въпреки дългогодишния богат опит на други страни в това отношение решаването му изисква да бъде съобразен с икономическото положение в страната с оглед да бъде избран най-обоснования вариант за прилагането му.
Индексацията като инструмент на политиката на доходите се прилага до въвеждането на валутния съвет. В условията на висока инфлация тя има основно значение за компенсиране на доходите на населението, но в условията на инфлационни шокове този механизъм не действа и води до непълна компенсация. Практиката през 1994, 1996 и началото на 1997 г. недвусмислено потвърждават този извод.
...........................................................
В началото на прехода към пазарна икономика у нас системата на индексация на доходите на населението претърпя множество изменения. Още през септември 1990 г. беше въведена индексация на работните заплати, пенсиите, помощите и детските надбавки. Системата се характеризираше с диференциран подход, предвиждащ пълното компенсиране на минималните доходи (минималната работна заплата, минималната пенсия) и частично компенсиране на средните и високи доходи: 60% за доходите в размер до 3 минимални работни заплати и почти 20% за доходите в размер от 3 до 4.5 минимални работни заплати. В резултат на прилагането на тази система общо всички доходи бяха индексирани средно със 70% от повишението на цените.
....................................
През 1993 г. бе променен начинът на инфлационно регулиране на заетите в бюджетната сфера и на пенсионерите, като се премина към автоматичното им тримесечно индексиране с 90% от индекса на инфлацията за предходното тримесечие. Освен това бюджетните организации получиха правото за допълнително компенсиране на некомпенсираната част от инфлацията чрез повишаване на брутните трудови възнаграждения за сметка на икономиите от утвърдения бюджет. Автоматичното индексиране на работните заплати повлия върху нарастването им поради високата степен на инфлация. Индексационните очаквания на доходополучателите и предварителното обезценяване на неполучените навреме плащания придобиха характер на допълнителен катализатор за увеличаване на инфлационните очаквания и по този начин стимулираха развитието на инфлацията.
Използвана литература:
1. Инфлацията и доходите на населението, София, 1995, АИ “Проф. М. Дринов”, Борис Илиев Атанасов
2. Сп. Икономическа мисъл, 1/2001, с. 3
3. Макроикономика, София, 1999, Стати Статев
Темата е изготвена 2001 г.
Темата съдържа таблица.
Ключови думи:
индексиране на доходите, регулиране на доходите при инфлация, индексиране на работните заплати, пенсиите и социалните помощи, политика на доходите
]]>
