|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Влияние на икономическия растеж на България върху доходите и цените на недвижимите имоти
2007 г.
1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ.
2. СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
2.1. Макроикономическо развитие
2.8. Икономиката на България към 2007 г.
3. ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ И ВРЪЗКАТА ИМ С ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ.
4. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПАЗАРА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В ЕВРОПА.
5. КРАТЪК АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЖИЛИЩНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В БЪЛГАРИЯ.
6. ТЕНДЕНЦИИ И ОБЩИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПАЗАРА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В БЪЛГАРИЯ.
7. АНАЛИЗ НА ДОХОДА НА ДОМАКИНСТВАТА В БЪЛГАРИЯ.
8.2.3. Икономическо моделиране.
8.3.3. Определение на статистическа значимост на коефициентите на корелация.
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
Икономическото развитие предполага провеждането на икономическа политика, чрез която държавата, като основен субект реализира основните цели на общественото икономическо развитие. Ефективната икономическа политика предполага наблюдаването, регистрирането и измерването на икономическите процеси и тяхното количествено и качествено измерване. Това става с помощта на система от икономически показатели.
Икономическата макросреда формира покупателната сила населението в зависимост от текущия доход, цените, спестяванията, кредитите. Ето защо важно значение за икономическия растеж имат показателите за това равнище: брутен вътрешен продукт, процент на безработица, бюджетен дифицит и др.
Икономическият растеж по своята същност представлява постигането на устойчиво и стабилно развитие на дадена икономика, в зависимост от наличието на национални ресурси и степента на тяхното използване, т.е. равнището на тяхната заетост, в т.ч. от заетостта на труда и безработицата.
В икономическата теория традиционното разбиране за икономически растеж се свързва с елементите на простата производствена функция: суровини, труд и капитал.
Най-общо казано в икономическата теория се разглеждат производствени фактори за икономически растеж. Това са: човешки труд, капитал, земя, енергия, суровини и др.
Капиталът, състоящ се от всички средства за производство е твърде обемно понятие, защото освен физическия капитал (земя, сгради, магазини, инсталации, транспорт, които практически остават и след производствения процес), включва и човешкият капитал (професионални знания и умения на работниците, тяхното ниво на компетентност и здраве). Последната съставка на капитала е тясно свързана с работната сила и не може да се отдели от нея.
Производствените блага са твърде разнообразни и дори ако се ограничат само с тези, които имат физическа форма, не бихме могли да измерваме количеството им с помощта на познатите ни физически мерки за дължина, тегло, обем и т. н. Затова е естествено да се посочи единица мярка, позволяваща да се преодолее това затруднение. За целта е избрана (или по-точно изобретена) специална стока – парите. (Разбира, се тяхната роля не се изчерпва само с ролята на универсален измерител в икономиката; интересна е историята им от конкретна физическа форма до съвременните електронни пари, но всичко това не е предмет на този курс.) Самият процес на измерване и съпоставяне на определено количество от някоя стока на съответно количество пари (т.е. цена на стоката) се осъществява главно чрез т.нар. пазарен механизъм. В зависимост от търгуваните стоки, пазарите са различни, но в макроикономиката пазарите за отделните стоки (напр. за желязо или за медицински услуги) се обединяват в стоков пазар. Съществуват
няколко типа основни пазари. Независимо от всички възможни разлики, начинът за определяне на цената при пазарната икономика е един и същ: стоката се предлага на евентуалните потребители и в зависимост от качеството й, както и от момента и мястото на предлагане, те решават дали да я купят т.е. да я заменят за определено количество пари (като по този начин производителите са реализирали стоката на пазара). Ако такова желание липсва (напълно или в известна степен), казваме че липсва търсене на съответната стока (или че предлагането преобладава над търсенето). Самото предлагане на стоката се извършва по-често от посредници между производителите и потребителите, т.е. от търговците. Разбира се това подразделяне на хората на категории е условно, защото всеки е в някаква степен производител и потребител, поне в рамките на горната (оптимистична) схема. Едни от най-съществените явления, характеризиращи състоянието на икономиката и представляващи постоянна цел на изследователите са безработицата (когато част от предлагащите труда си на трудовия пазар не получават търсената или каквато и да е работа), инфлацията (повишаването на цените в резултат на различни причини – липса на баланс между търсене и предлагане или просто промяна в очакванията или намеренията на масата от потребители), темпът на растеж на производството в рамките на цялата национална икономика (темп на икономически растеж).
През последните 50-60 години се води оживена дискусия за установяване и измерване на източниците на икономическия растеж.
Макроикономическия модел на Кейнс се основава на десет показателя: национален доход; инвестиции, спестяване, търсене на пари, предлагане на пари, реален доход; индекс на цените; лихвен процент; номинална работна заплата, заетост.
Моделът на Кейнс представя инвестициите като намаляваща функция на лихвения процент. Инвестиция е всяко авансиране на капитал с цел създаване на доход (нова стойност).
Инвестициите заемат водещо място при оценката на икономическото развитие на всяка страна. Те са определящи по отношение на лихвените равнища, доходите на населението и съвкупното търсене. Наличието и увеличаването им са предпоставка за увеличаване на националния продукт и националния доход. Техният обхват и мащаб предопределят постъпленията в бюджета, а индиректно – размера на държавния дълг и разходите на държавата.
…………………………………..
Инвестиционната дейност е неразделна част от стопанското ежедневие на стопанските субекти. Както големите индустриални фирми, така и едноличните търговци непрекъснато преценяват съществуващата икономическа конюнктура и търсят най-ефективна област за вложение на своите и чужди капитали. Това е един доста труден и рисков процес, особено в съвременната икономическа действителност и затова е нужна задълбочена преценка и познаване на проблема.
Възникващите инвестиционни идеи са много разнообразни и това е довело до множество определения на понятието “инвестиции”. В широк смисъл инвестициите се определят като парични средства за закупуване на активи (реални, нематериални и финансови), които с голяма вероятност осигуряват получаването на доход, прираст на капитала или други положителни резултати в течение на дълъг период от време.
Реалните активи представляват сгради, машини, съоръжения и др., които се използват за производството на стоки и услуги. Нематериалните активи намират израз в патенти, ноу-хау, програмни продукти, търговски марки и др. Финансовите активи могат да се дефинират като права върху парични суми или ценни книжа - акции, облигации, опции. За разлика от страните с развита пазарна икономика, където преобладават инвестициите във финансови активи, в България и страните от Източна Европа, поради липса на добре развит капиталов пазар, тези инвестиции (с изключение на спекулациите на валутния пазар) са със сравнително малък обем.
Инвестирането е процес на предварителен анализ и последващо придобиване срещу парични средства на активи, които могат да носят доход, прираст на капитала и други положителни резултати за сравнително дълъг период от време.
Ключ за успеха на структурната реформа в държавите от Централна и Източна Европа е обезпечаването на необходимия инвестиционен ресурс за преструктуриране на икономиката, за приватизация и за развитие на капиталовите пазари. Инвестициите във висококапиталово, технологично интензивни и експортноориентирани отрасли определят степента на конкурентоспособност на българските стоки и фирми в съвършено новата интеграционна среда по линия на ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА, СТО и двустранните договори за зони за свободна търговия. Поставят се по-високи изисквания към производителността на труда, капиталовата база, качеството на управление, адаптивността и гъвкавостта на фирмите, управлението и диверсификацията на предприемачески риск, качеството на материалната и правната инфраструктура, на административното управление, международна мобилност, развитие на пазари и т.н
През 2005 г. в страната навлизат външни инвестиции в инфраструктурата под формата на финансиране на предварителни проучвания, на предпроектна подготовка и организационно устройство на големи проекти в енергетиката, в телекомуникациите, транспорта и общинската инфраструктура.
Като цяло както структурата, така и тенденциите във входящите инвестиционни потоци в България съвпадат с характерните за региона и за глобалните пазари.
………………………………
Пазарът на недвижими имоти е силно цикличен заради технологичното време, което отива за стройтелство на даден обект. Ако една фирма например вземе решение да влезе на даден пазар, възниква нуждата от място, на което тя да се установи. За да се построи една сграда са нужни в повечето случаи една две години. Така, когато икономиката в дадена страна е във възход и ако няма ограничения в предлагането на офиси, минава определен период от време, докато то достигне търсенето. В това време се създават условия за ръст на цените, като неговото ниво и продължителност зависят от точното съотношение между търсене и предлагане и конкретните икономически фактори, които му влияят.
Познаването на местния и националния пазара на имотите е голям потенциал който трябва да се използва за образоването на продавачи и купувачи, за да бъдат реалистични в техните очаквания и поведение на пазара. Подготовката на имота за продан от страна на продавача е много важен елемент за успешна продажба. Преди Реалтора да поеме даден листинг той трябва да е наясно дали продавача мисли по същия начин като него относно пазара. И двамата трябва да са наясно относно конкуренцията в техният конкретен случай. В противен случай вероятността разочарованият продавач да обвини агента за нереализираната сделка е много голяма, а в същото време последния да е загубил значителни средства за персонален маркетинг и време за цялостно представяне на имота.
Погледнати под този ъгъл повечето европейски страни, като Англия, Германия, Италия и Франция, страни, опитващи се да се наложат в пазарните ниши на развиващите се европейски икономики, с право поглеждат към държави като Сърбия, България и Румъния, като на благоприятна възможност за инвестиция.
....................................................
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Ангелов, Ив. с кол., Икономиката на България до 2004 година, в. Пари, 25 юни 2002
2. Балабанов, Ил., Инвестиционният вакуум – причини и изход. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, С., 2002
3. Балабанов, Ил., Контекст и подход за разкриване и използване на перспективните пазарни ниши на българската икономика, Икономическа мисъл, 2001, кн. 1
4. Бюлетин “Европа по отблизо”, Фонд. отворено общество, 2002
5. Дамянова, А., Център за икономическо развитие, “Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика”, 2002
6. Дзобелова, С.; България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения, В-к “Български новини”, Атина 05/01/2005
7. Динко, Д., България в европейската интеграция, С., 2003;
8. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000
9. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване; 2006;
10. “Предизвикателства пред фискалната политика”; с-е “Финанси”, бр. ІІІ, март 2004 г. Автор Иван Павлов.
11. Станчев, К. Предизвикателствата пред българската икономика: 2002 г. и след това. ИПИ бюлетин бр. 55/2001.
12. Стоилов, Ст., Българският икономически растеж се внася отвън. Монитор, 20 март 2003.
13. Основи на инвестирането, Иван Георгиев, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999;
14. Георгиев, И. Основи на инвестирането, Отворено.
15. Данни на НСИ и АЧИ за 1989-1999 г. и 2000-2006 г.
16. Динков, Д., България в европейската интеграция, С., 2002 г.
17. Закон за мерките срещу изпирането на пари
18. Закон за насърчаване на инвестициите
19. Закон за собствеността
20. Иванова, Ружа (ред.), Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, София, 1998 г.
21. Мареков, В. Интеграционни формати на европейската сигурност и отбрана. анализ; бр. 2 / 2004 г. на “Бюлетин Европа”;
22. Маринов Велко, Михаил Савов и др., “Европейска икономическа интеграция”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 2004 г.
23. Междуправителствена конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз, преговорна позиция по Глава 4 “Свободно движение на капитали”, Делегация на Европейската комисия в България, София;
24. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов
25. Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса на присъединяване, 2005 г.
26. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
27. Данни на НСИ и АЧИ за 1989-1999 г. и 2000-2005 г.
28. Европейско право, Ленард Дик, 2001 г., София;
29. http://europa.eu.int
30. www.evroportal.bg
31. http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp;
32. htpp://www.ue.eu.int/ European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003
34. www.nsi.bg
35. www.ced.bg
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици, графики, формули.
Данните в темата са за периода 1997 – 2007 г.
Ключови думи:
икономически растеж, макроикономическо развитие, БВП, инфлация, валутен борд, фискална политика, пазарен потенциал, пазар на труда, инвестиции в България, характеристика на пазара на недвижими имоти в Европа и България, жилищна инфраструктура в България, доход на домакинствата