 |
|
Курсова работа
на тема:
Съвременни управленски практики
2005
Съдържание:
1. Мениджърите и съвременните управленски практики
2. Предвиждания за съвременните управленски практики
3. Управленски решения в съвременните управленски практики
4. Рискът като съвременно управленско решение
5. Трудовите ресурси в съвременните управленски практики
6. Същност и значение на управлението на трудовите ресурси
1. Мениджърите и съвременните управленски практики
В нашето общество и време е неизбежно да не функционират и да не се прилагат съвременни управленски практики за по-ефективна работа и по-успешен бизнес. Повечето икономисти се обединяват около становището, че съвременните управленски практики развиват уменията на мениджърите за още по-добро използване на икономическия анализ при вземане на управленски решения в стопанската организация (фирмата) и решаване на бизнес проблеми.
Основните икономически проблеми при управленските практики, както за обществото като цяло, така и за отделната фирма са какво, как, и за кого да произвежда с ограничените ресурси, с които разполага. С тях са свързани и решенията, които мениджърите трябва да взимат. Основно внимание в съвременните управленски практики се отделя на:
-определяне на проблемите и на благоприятните възможности от вътрешната и външна среда за развитие на фирмата;
-анализиране на възможните алтернативи на стопанско поведение, от които може да се избира;
-извършване на оптимален избор от гледна точка на целите и стратегията на организацията.
Стопанските ръководители непрекъснато се сблъскват със ситуации, изискващи избор на алтернативни стратегии: дали да започне производството на нов продукт, дали да се въведе нова технология на производство, дали предприятието да излезе на международния пазар и други подобни. Във всички тези случаи подходът и методите, предлагани от мениджърите, са изключително полезни. Не е задължително мениджърите да бъдат и икономисти. Но тези от тях, които познават възможностите на управленските практики и начините на неговото прилагане в стопанското всекидневие, биха взимали по-ефективни решения.
Сега се засилва тенденцията за интернационализиране на стопанската дейност, за включване на партньори от различни страни при производството и реализацията на стоките и услугите. Във връзка с това икономистите говорят за глобализация на икономическата активност. Например автомобилът “Ескорт” на “Форд Мотор Къмпани” е изграден от части, произвеждани в 10 европейски страни, САЩ, Канада и Мексико. За да бъде ефективно производството, фирмата трябва внимателно да определи от къде да получава производствените си ресурси (труд, машини, материали и други) и технологията. Все по-често става дума не за замяна с по-евтина работна ръка. На преден план изникват съображения като качеството на труда при изпълнение на специфични технически задачи и типа на най-подходящата технология.
Глобализацията на икономическата активност засяга и средните и малки предприятия. Такива западноевропейски фирми могат да разширяват дейността си в Източна Европа, например относително по-малко разходи. Успехът им зависи от способността да определят пазарната си ниша, да съсредоточат усилията си в дейност, в която големите предприятия не биха постигнали икономии от обема на производството. Следователно мениджърите на такива фирми следва внимателно да следят не само търсенето на международните пазари, но и условията за производството и реализацията там.
.................................................................
3.Управленски решения в съвременните управленски практики
Съществуват следните подходи при вземането на управленско решение и стратегия, след като са известни целите:
- определяне на проблема или решението, което трябва да се вземе;
- излагане на алтернативни решения на проблема;
- определяне на необходимите данни за вземане на решение;
- анализ на данните, отнасящи се до алтернативните решения;
- избор на най-доброто решение, съобразено с целите на фирмата.
Времевият период много често е важен фактор при анализа и управленските практики. Обикновено в краткосрочен период са възможни по-малко алтернативи, докато в дългосрочен период - много повече.
Важна част от съвременните управленски практики са инвестициите. Всяка инвестиция е мотивирана от стремежа за придобиване на повече консумативни блага в бъдеще в сравнение с възможностите за потребление днес. Инвестициите само предпоставят, без да гарантират превишаването на производствени икономически изгоди над изразходваните настоящи капиталови ресурси. Това налага особено прецизен подход към процеса на инвестиране и детайлен анализ на финансовите параметри, заложени в инвестиционните програми.
Инвестиционната дейност е част от стопанското ежедневие на деловите среди. Както големите капиталови дружества, така и едноличните търговци в своите управленски практики непрекъснато подлагат на преценки външните конюнктурни колебания и търсят в своите представи най-перспективната сфера за вложения на капитали -свои и /или привлечени.
Възникващите инвестиционни идеи са достатъчно разнообразни, за да обезсърчат опитите за тяхната подробна класификация. Инвестиционният спектър действително е впечатляващ: от изграждането на масивни заводски корпуси до доставката на дребен стопански инвентар; от стремежа към владеене на крупен пакет акции до скромния банков депозит; от научно - изследователските лаборатории до натрапчивата илюстрована реклама - всички тези дейности могат да се идентифицират като инвестиции.
Инвестиции извързва както частният, така и публичния сектор. Съвременните представи на стопанските кръгове утвърждават практиката, че държавните инвестиции отстъпват пред своята икономическа ефективност пред инвестиционните програми на частните предприятия.
..........................................................................
6. Същност и значение на управлението на трудовите ресурси
Управлението на трудовите ресурси е стратегически и цялостен подход към управлението на най-ценния актив на организацията, а именно хората, които индивидуално и колективно внасят своя дял в достигането на организационните цели.
Системата за управление на трудовите ресурси е съставена от отделни дейности по самото управление /подбор и оценяване, обучение и развитие, мотивация, трудово - правни отношение и др./, практикувани по определен начин според стратегията за управление на трудовите ресурси /целите на организацията/, и подпомогнати в това практикуване от Политиката на управление /правилата или как се прави дадено нещо в съответната организация/. Цялостната дейност включва управление на промяната в организацията, както и следене и въздействие на корпоративната култура:
· концепцията се съгласува с организационната потребност да се укрепи и повиши конкурентоспособността, да се създаде допълнителна ценност и да се наложи ефективен процес на управление;
· мениджърите са привлечени от новата идея, красиво “опакована” от изследователите и консултантите;
Самото управление се фокусира върху някои основни аспекти:
· удовлетворение на интересите на ръководството;
· реализация на стратегическия подход, съгласуван със стратегията на организацията;
· създаване на допълнителна ценност в благодарение на развитието на човешките ресурси и управлението на ефективността на труда;
· потребност от силна корпоративна култура, изразена в мисии и ценности на организацията и подкрепена от процеси на комуникация, обучение и управление ефективността на труда.
В частност, системата за управление на човешките ресурси е насочена към:
· помощ на организацията при набирането и задържането на работна сила с необходимата квалификация, привързаност и мотивираност;
· максимизация и развитие на вътрешните способности на хората – техния принос, потенциал и статус на пазара на труда – чрез създаване на възможностите за обучение и постоянно развитие;
· развитие на високо ефективна работна система, която включва “ясно структурирани процеси за наемане и подбор, системи за компенсации и стимулиране въз основа на резултатите от труда, а също така и дейност по обучение и развитие на управленчески кадри, свързана с потребностите на организацията”;
· създаването на действена практика, ориентирана към признаването на мениджъра за една от основните заинтересовани страни в организацията, и стимулирането на създаването на атмосфера на сътрудничество и взаимно доверие.
................................................................
1. Костова, Аделина., “Икономика за мениджъри”; С.; 2000;
2.Георгиева, К., “Микроикономикс”. С.; първа част 1993;
3.Орешарски, Пламен., “Анализ и управление на инвестициите”; С.; Издателство Стопанство, 1999;
4.Ненов, Тодор., “Фирмена диагностика и управление на риска”. С.;
Темата е изготвена 2005 г.
Съдържа една таблица
Ключови думи:
управленски практики, мениджър, икономика, управленски решения, трудови ресурси, икономически модел на управление, риск
]]>
