|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
Стратегии за диференциране на бизнеса
2007 г.
Съдържание
Новите икономически реалности в България наложиха нови приоритети в методиката на финансовия анализ във фирмата. Водеща роля придобиха методите за оценка на пазарната и финансовата конюнктура, качествения анализ, както и количествените методи за факторен анализ на разходите, приходите, печалбата и рентабилността. Анализът като функция на стопанското управление създава предпоставки за реализацията на основните управленски функции и същевременно проявява своето действие чрез тях. Анализът може да се разглежда и като относително обособена управленска аналитична и синтетична система, като основните компоненти на тази система са методиката и способите на анализ, наличната информационна база и нейната обезпеченост, като трябва да се прави и разграничение при различните конфигурации на този анализ в зависимост от особеностите на организация и аналитична работа в съответните предприятия.
..............................................................................
Диференциацията е широко разпространена в съвременния бизнес и се прилага от много фирми в различните браншове на икономиката. Нейната идея според проф. М. Портър[1] се заключава в думите „Да бъдеш различен”. Това позволява да се заеме печеливша позиция на съответния пазар. Диференциацията е насочена към създаването на оригинални и автентични неща (блага, вещи, оферти, проекти, предмети, продукти, услуги и др.), с които се привличат потребителите и се избягва директната конкуренция на пазара. Тя се основава върху изграждането и използването на диференциални предимства, които се проявяват, когато клиентите на бизнеса получават повече ползи и съответни изгоди от закупуваната продукция в сравнение с останалите конкуренти на пазара. Източници на диференциация на изделията или услугите могат да бъдат отличителните особености, специфичните свойства, привлекателният вид, перфектният дизайн, изисканият стил, високият имидж, безупречната репутация, превъзходното изпълнение, пълният асортимент, изрядната поддръжка, подобрената надеждност, увеличената икономичност, продължителната гаранция, повишената безопасност и други качества.
......................................................................
Стратегиите за диференциране посочват начините за създаване на специфични предимства. Някои фирми предлагат диференцирани продукти на масовия пазар, като се стремят да постигнат по-голям пазарен дял. Други фирми предпочитат да съчетаят по-високата норма на печалба с по-малък дял на отделния пазар. Стратегиите за диференциране имат своя специфика съобразно набелязаните цели на отделната фирма. Те могат да бъдат удачно разработени и успешно реализирани само когато фирмите Внимателно се отнасят към желанията и потребностите на хората. Необходимо е добре да се знае "Какви са предпочитанията на клиентите?", "Какво привлича потребителите?", "Как се възприемат стоките на пазара?", "Как се оценява полезността на офертите?", "За какво предпочитат да плащат клиентите?" и др. Диференциацията в бизнеса става крайно наложителна, когато клиентите не са удовлетворени от предлаганите стандартни стоки на пазара, фирмите се насочват към разработването на своеобразна продукция, която съществено се отличава от останалите изделия на конкурентите. В стопанската практика могат да се използват следните стратегии:
• Стратегия, която е насочена към диференцирането както на Веществени, така и на невеществени атрибути на продукта.
Тази стратегия е свързана с цялостното разграничаване на произвежданата стока.
• Стратегия, която е ориентирана към диференцирането само на веществени атрибути на стоката.
Тази стратегия обръща внимание главно върху разграничаването на техническите параметри на продукцията.
...................................................................................
1. Дамянов, А., Планиране и прогнозиране, Св., 2002;
2. Мавалски, А. Търговски маркетинг. УИ “Стопанство”; С.; 1997;
3. Христов, С. Стратегически маркетинг за бизнеса. С.; 2005.
4. Стратегическо управление на бизнеса.
5. Чармессон Г., Търговая марка, издателство “Юпитер”, Санк Петербург, 1999 г.
6. Котлър, ф., Котлър за маркетинга, Класика и стил, С, 2000
7. Гембл, П., М. Стоун, Н. Вудкок, Маркетинг Взаимоотношений с потребителят!, Гранд, М., 2002.
8. Тимчев, М., “Финансово-стопански анализ на фирмата”; С.; 1994;
9. Портер, М., Конкуренция, Вильямс, Санкт-Петербург, 2000.
10. Дойль, П., Маркетинг-менеджмент и стратегии, Питер, Санкт-Петербург, 2002.
........................................................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
стратегии за диференциране; стратегическо управление; диференциация – вертикална, хоризонтална, продуктова