 |
|
Нов български университет
ЕСЕ
На тема:
Какво кара хората да предлагат и съответно да приемат подкупи? Може ли човек да откаже да даде поискан подкуп?
Специалност: Икономика и бизнесадминистрация
2007 г.
........................................
Въпреки че често понятията корупция и подкуп се използват като синоними, е необходимо да се направи разграничение между двете понятия. Корупцията обхваща и подкупа, но не всеки вид корупция е подкуп. Обичайно е да се разграничават по това, че и двете престъпления водят до незаконно облагодетелстване, но при подкупа то е само материално. Последният е винаги правно явление, а корупцията има и социално измерение. Естествено, когато чуем думата подкуп веднага мисловно правим асоциация с думата корупция, и обратно. Но подкупът е едно от измеренията на корупцията, наред с измамата, контрабандата и използването на вътрешна информация (НПК на Република България). Накратко казано, макар да са две отделни юридически понятия, връзката между подкупa и корупцията е ясно изразена и те не могат да бъдат разглеждани поотделно.
Тъй като корупцията не е нито физическо, нито химично, нито някакво природно явление, тя не може да бъде измерена единствено чрез някакви обективни свойства, като обем, тегло, състав, цвят, мирис и прочее, които всеки човек би могъл сам да провери. Корупцията е социално явление. Тя, от своя страна, има отношение към някои обективно измерими неща, като например, количеството пари появили се изненадващо в сметката/джоба на инспектор по строителството, едновременно със също толкова изненадващата поява на нова висока сграда върху терена на кварталната градинка.
..................................................
Има много причини за развитието на тази тенденция. Една от основните е, че в подобен род „сделки” всички са доволни – и катаджията, и пътният нарушител, и пациентът, и лекарят, и общинският съветник, и участникът в конкурса за обществени поръчки. Т.е. онзи стремеж и у двете страни по „сделката” за постигане на бързи и високи резултати по пътя на най-малкото съпротивление. И вината за „популярността” на това пагубно явление е и у двете страни. Интересният феномен е, че корупцията/ подкупността се раждат при противопоставяне на интересите, а се реализират като сходство на интереси.
Най-простият пример за горното твърдение е, че всеки има близък или познат, който винаги знае на кого да даде „малък подарък”, за да се отърве от няколкочасово чакане на опашката пред КАТ Дървеница за годишен технически преглед на личното МПС, съответно получава и нов стикер, а колата дори не е в София.
......................................
Изводът е, че ако за всяка процедура имаше точно установени норми, правила и разумни срокове, нямаше да има условия за развитие на тази порочна практика. Но в България държавните институции са така устроени, че стимулират първо даването, а след това, като има кой да дава – и вземането. Установилата се и ширеща порочна система го налага и вместо държавната администрация да бъде двигателят, който ще завърти колелото на частната инициатива, тя е пръчката в спиците, която го спира.
Не мога просто да махна с ръка и да не спомена и лекарите в обществените лечебни заведения, които, макар и да не участват в управлението на страната, са част от системата, чиято издръжка все пак се плаща от данъците, които внасяме всеки месец. Ще дам следния пример. Най-добрата ми приятелка, казва се Мина, с която се познаваме от първи клас, трябваше спешно да си оперира и двата крака заради разширени вени. Докторът, който я прегледал й поискал 300 лева – на крак, нищо че има здравна осигуровка.
.........................................
Така ще продължава и занапред, докато данъчната администрация, лекари, общински служители и т.н. измерват обикновения човек в „лева/брой”.
За съжаление примерите, в които никой не смее да гъкне, са много. Обезсърчаването идва най-вече от това, че няма стройна обвинителна система. Съгласно НПК подкупът не може да бъде доказван в съда само със специални разузнавателни средства (СРС). Дори и някой да бъде хванат с белязани пари, да са записани негови телефонни разговори и да е филмирана корупционната сделка, не може да бъде осъден само на това основание. Много вероятно е така да се развие и делото с д-р Пернишки от „Пирогов”, обвинен, че е взел 300 лева подкуп. Хирургът най-вероятно ще отърве наказанието. Той твърди, че не знае как белязаните банкноти са се озовали в джоба му.
.............................................
Използвана литература:
1. Корню, Ж., „Юридически речник”, ИК Софи-Р, София, 2004 г.
2. Радева, В., „Български тълковен речник”, Хермес, София, 2004 г.
3. НС на Република България, „Наказателно-процесуален кодекс на Република България”, ИК Сиби, София, 2005 г.
4. Данни от интернет:
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
сравнение между корупция и подкуп, подкупи при лекарите, подкупи в държавната администрация, подкупи в КАТ, корупция в обществените поръчки, подкупи в съдебната система, разкриване и доказване на престъплението подкуп
]]>
