---

---

Икономически университет - Варна

Реферат

Макроикономически анализ на инфлацията в България

(като основен проблем за присъединяването на България към Еврозоната)

по Макроикономика

спец. Финанси

2008 г.
Съдържание

 

1. Увод. - 3 -

2. Инфлация – същност и видове. - 3 -

3. Фактори, влияещи върху инфлацията. - 5 -

4. Критерии от Маастрихт за присъединяване към Европейският Икономически и Паричен Съюз (ЕИПС, ИПС) - 6 -

5. Фактори влияещи върху инфлацията в България в последните години. - 8-

5.1. Ефектът Balassa & Samuelson.. - 10 -

5.2. Влиянието на Валутният борд.. - 11 -

5.3. Присъединяването на България към ЕС.. - 13 -

5.3.1. Изравняване на ценовите равнища с тези в ЕС.. - 13 -

5.3.2. Повишение на косвените данъци. - 13 -

5.4. Влиянието на международните цени.. - 14 -

5.5. Повишение на държавно регулираните цени.. - 15 -

5.6. Трансфери към България и инфлационни очаквания. - 16 -

5.7. Повишение на доходите. - 17 -

6. Очаквания за инфлацията в периода 2008-2010. - 19 -

7. Предложения за антиинфлационна политика. - 21 -

Литература: - 23 -

 

 

1. Увод

 

След приемането на България към ЕС, възниква въпроса: Кога България ще бъде приета в Европейският Икономически и Паричен Съюз (ЕИПС)?

Отговора на този интересен въпрос е много прост: Когато изпълни Маастрихтските критерий за членство, както е направила всяка друга държава членка преди това.

Понастоящем само един от критериите създава проблем на Българското правителство към реализирането на това членство. През 2004 година към ЕС се присъединиха 7 държави от ЦИЕ като само една от тях успя да реализира критериите за членство в Еврозоната. Словения се присъедини към ЕИПС на 01.01.07 г., когато България реализира членството си в ЕС. В същият момент Литва не успя да постигне нужните резултати и не беше допусната в ЕИПС поради високата инфлация реализирана в периода на оценяване. На 25 април 2005 година беше подписан Договор за присъединяване на България към ЕС в който е упоменато че България ще участва в ИПС като държава-членка с дерогация (подобно на останалите 10 държави членки), т. е. България ще може да приеме еврото като национална единица след като покрие критериите от Маастрихт.

Септември 2004 година беше приета Стратегия за развитие на Българска Народна Банка 2004 - 2009 г., в която е упоменато, че България следва да се присъедини към Европейски Валутнокурсов Механизъм II (ЕВМ II) веднага след присъединяването си към ЕС. На 25 Ноември 2004 г., Министерство на Финансите и БНБ сключиха споразумение според което желана дата за присъединяване към ЕИПС е втората половина на 2009 г. или най-късно 01.01.2010 г. За момента тези желани дати изглеждат неизпълними поради високата инфлация реализирана през изминалата година.

2. Инфлация – същност и видове

 

Като термин инфлацията за първи път е упомената в САЩ по време на гражданската война в средата на 19-ти век. Но като проявление то съществува още от времето на първите пазари. Към края на 19 ти век в Европа термина се използва като синоним на обезценяване на парите. Инфлацията не е еднократно повишение на цените на стоките и услугите, а е процес който намаля покупателната способност на парите следствие на продължително увеличение на цените на стоките и услугите. Повишението на равнището на цените може да е следствие от повишено количество пари в икономиката, увеличение на цените на основните ресурси за производство или повишено търсене (при положение че икономиката вече е достигнала Y*). Един пример за обезценяване на парите по отношение на увеличеното им количество: Ако предлагането на хайвер е толкова изобилно, колкото и предлагането на картофи, цената на хайвера – или разменното съотношение между хайвера и парите или други стоки – ще се промени значително. Тогава и покупката на хайвер ще е свързана с много по-малко разходи. По същата логика, ако количеството на парите се увеличи, покупателната сила на паричната единица - т.е. количеството стоки, които могат да се закупят срещу дадена сума пари - ще намалее.

Инфлацията е различна според различните й характеристики:

a)                    Според вида на икономиката в която се проявява: Явна (при пазарна икономика) и Неявна (при Административно-командна икономика);

b)     В зависимост от очакванията – Очаквана (която е предвидена за определен период от време) и Неочаквана (когато инфлацията надвиши очакваните стойности);

c)                    В зависимост от скоростта с която растат цените – Умерена ( до 10% годишно), Галопираща (над 20% годишно) и Хиперинфлация (минимум 50% месечно в рамките на минимум 10 месеца);

d)      В зависимост от факторите, който я пораждат се дели на Фискална, Банкова, Импортна:

a.      Фискалната (институционална) – свързана е с пускането в обръщение допълнително количество книжни пари (По време на златната треска това става с допълнителното количество злато влязло в обръщение);

b.      Банкова (кредитна) – резултат от повишено търсене на кредити при което се увеличава количеството пари в обръщение и се нарушава съотношението пари произведен продукт;

c.      Импортна – повишението на цените на стоките и услугите в една страна води до повишение на цените в държавите който внасят стоки и услуги от първата страна.

3. Фактори, влияещи върху инфлацията

 

Инфлацията се поражда от редица фактори, които могат да се обособят в три по-общи групи:

 

1)  Инфлация като паричен феномен – този тип инфлация се получава при пускане в обръщение на нова емисия пари (нов добив на злато сребро и др.), при ниски лихвени проценти (водещи до вливане на чуждестранен капитал в страната и  повишаване на парично търсене). Когато правителството и централната банка пуснат нова емисия пари или намалят основният лихвен процент това води до увеличаване на паричната маса в обръщение. Тези нови пари отиват в даден сектор на производство и хората който ги получават ще имат увеличени доходи докато останалото население ще разполага със старите доходи. Хората които са получили новонапечатаните банкноти  ще се конкурират с хората, които и преди са били купувачи. И тъй като на пазара няма повече стоки от преди, но пък има повече пари – и тъй като сега има хора, които могат да купят повече, отколкото са могли да купят преди - ще се появи допълнително търсене за същото количество стоки. Следователно цените ще се повишат. Тъй като в днешните икономики се реализира икономически растеж не е ясно дали новите емисии ще предизвикат инфлация. Ървин Фишър използва формулата M*V=P*Q, за да изчисли количеството пари нужни, за да се потреби произведеното национално производство. Приемайки че скоростта на обръщение (V) на парите и количеството произведена продукция Q са constant, тогава количеството пари в икономиката е равно на ценовото равнище P. Ако по някаква причина парите в икономиката се увеличат, за да се изравни равенството е нужно равнището на цените да се увеличи. Но при икономически растеж Q e променлива, тогава увеличението на P ще е равно на разликата от ∆M%-∆Q%.

 

2)  Инфлация на търсенето – търсенето на готова продукция влияе върху равнището на инфлацията когато някой от факторите влияещи върху кривата на съвкупно търсене я измести на дясно и нагоре (при положение че икономиката е работила при пълна заетост и е произвеждала потенциалният БВП и няма възможност за увеличение на готовата продукция в краткосрочен период) това ще доведе до увеличаване на равнището на цените

3)  Инфлация на разходите – при този случай инфлация се получава дори и при условия на пълна заетост и стабилно равнище на лихвите и стабилна монетарна политика. В този случай инфлацията е породена от повишените цени на производствените ресурси ( увеличение на работната заплата, нефтопродуктите и основните храни). Това повишение е следствие от монопола на работническите синдикати, Монопола върху предлагането на петрол и ограничеността на този ресурс и влиянието на природата върху добивите на хранителна продукция. Повишението на цените на входните ресурси и суровини в производството принуждава производителите да повишат крайните цени на своята продукция което води до инфлация.

 

4. Критерии от Маастрихт за присъединяване към Европейският Икономически и Паричен Съюз (ЕИПС, ИПС)

 

Официалната процедура по приемането на еврото преминава през няколко етапа и поради това съществува несигурност относно сроковете за това. Първото условие е България да стане член на Европейския съюз. Това условие беше изпълнено на 1 януари 2007 г.

Следващият етап е влизането в Европейския валутен механизъм 2 (ЕВМ2), България ще трябва да остане минимум две години в ЕВМ2. В продължение на този период ще трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт (табл. 1).

Маастрихтските критерии за членство в ЕИПС са определени в чл. 121 от Договора за създаване на Европейската общност.

1. Висока степен на ценова стабилност, изразяваща се в годишен темп на инфлация, не по-висок от 1.5 процентни пункта от средния за трите страни-членки с най-ниска инфлация. Като измерител на инфлацията се използва хармонизирания индекс на потребителските цени. Периодът в който трябва да бъде изпълнен този критерий е дванадесет месеца преди извършването на оценката за готовността на страната за участие в ЕИВС;

2. Стабилност на държавните финанси, изразяващи се в поддържане на дефицит по консолидирания държавен бюджет под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и съотношението между държавния дълг и БВП да бъде не повече от 60%. Този критерий трябва да бъде изпълнен в последната календарна година преди извършването на оценката; Независимо от това обаче е необходимо, постигането на нисък бюджетен дефицит да е устойчива тенденция, тъй като този критерий продължава да е в сила и след присъединяването към валутния съюз и за неговото неизпълнение се налагат санкции;

3. Трайност на процесите на конвергенция в икономическата и валутната област, изразяваща се в сближаване на равнищата на дългосрочните лихвени проценти, като нивото им не бива да надхвърля с повече от 2 процентни пункта средното за трите страни-членки с най-ниска инфлация. Като референтен лихвен процент се използва доходността по десетгодишните държавни ценни книжа;

4. Стабилност на валутата, изразяваща се в това валутният курс да се вмества без голямо напрежение в нормалните зони на отклонение (±15%) предвидени в ЕВМ II. От 1 януари 1999 г., официалният курс на лева е фиксиран към еврото в съотношение 1.95583 лева за 1 евро.

Необходимо е България да поддържа фиксиран валутен курс към еврото за период от най-малко две години, чрез участие в ЕВМ II, като през този двегодишен период не се допуска девалвация на националната валута.

Таблица 1: Критерии от Маастрихт

Инфлация	Средната стойност от инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта
Лихвени проценти	Средната стойност от лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на посочените страни плюс 2 пункта
Публичен дълг	Максимум 60% от Брутния вътрешен продукт
Бюджетен дефицит	Максимум 3% от Брутния вътрешен продукт
Валутен курс	В рамките на 15% под и над определен валутен курс спрямо еврото

 

 Данните за 2007 г. ни показват, че България изпълнява част от тези изисквания (табл. 2). Основен проблем както се вижда е високата инфлация през последната година като се очаква тя да се запази висока, но без да постига нови рекорди. Лихвените критерии може да се окажат спънка за приемането на България в Еврозоната, лихвеният процент се движи на границата на допустимите стойности което в един момент може да се окаже пречка за присъединяването. Нивото на публичния дълг се понижава което говори за икономически растеж. Валутният борд осигурява стабилност на валутния курс спрямо еврото, която е много по-висока отколкото са изискванията от споразумението в Маастрихт.

Таблица 2: Сравнение на готовността на България за членство в Еврозоната през последните години

5. Фактори, влияещи върху инфлацията в България в последните години

 

Инфлацията в България започна да се проявява след 10.11.1989 г. Дотогава тя беше неявна и не и се обръщаше особено внимание поради административното регулиране на цените и наливането на ресурс от бившият Съветски съюз. След промените от 1989 г. инфлацията стана един от основните проблеми, с който всяко ново правителство се сблъскваше. Основните проблеми бяха вътрешни фактори като: енергийни проблеми, поддържане на губещи предприятия, бюджетен дефицит, криза в банковата система, високият външният и вътрешен дълг и редица други. В периода 1995-1997 се появиха много дестабилизиращи фактори който доведоха на България рекордна Хиперинфлация (февруари 1997 г. - 242.7 %). Основните фактори бяха повишаващите се международни цени на петрола и енергийните източници, слабите реколти доведоха до дефицит на основните храни, безконтролното отпускане на кредити, големият бюджетен дефицит доведоха до безконтролно печатане на пари който допълнително вдигнаха инфлацията. БНБ играеше роля на последен кредитор и наливаше пари, без реално стоково изражение, в търговските банки. Несигурността на икономическите агенти повлия на техните решения и изискванията за повишение на заплатите добави нови проценти към вече свръх голямата инфлация. Всичко това доведе до социални размирици, стачки и в крайна сметка до нова икономическа политика. През юли 1997 Българската икономика влезе във валутен режим който стабилизира икономиката и доведе до икономически растеж, стабилизиране на инфлацията, ограничиха се правомощията на БНБ и паричната политика на правителството.

Правителствата след 1997 г. провеждаха рестриктивна политика по отношение на доходите смятайки, че те са основен източник на инфлацията след като беше премахната основната заплаха от покриване на бюджетният дефицит с нова емисия пари. Това обаче не е вярно, защото увеличаването на доходите не винаги води до инфлация. Ако за увеличението на фиксираните доходи (доходите на административните служители, учители, здравни работници и т. н.) се използват приходи от данъци, а не се използват новонапечатани банкноти няма да се появи инфлация, а просто една част от населението ще има увеличени доходи, които ще използват за нови покупки или спестявания(т.е. ще повишат търсенето), докато останала част от населението, който са обложени с по-големи данъци ще свият потреблението (т. е. ще намалят търсенето). По този начин няма да има голяма промяна в съвкупното търсене и следователно няма да има инфлация.

Друг основен проблем за Българската икономика беше цената на суровият нефт на международните пазари. Повишението на цената на петрола води неизменно до повишение в цената на всички стоки и услуги свързани с него. От това повишение (през 2005 г. цената за барел беше около $50, а през 2007 г. достигна рекордните $110 за барел). През 2007 лошите климатични условия намалиха добивите от земеделска продукция което заедно със повишеното търсене на зърнените култури за производство на биогорива) доведе до рекордни цени на зърнените храни на международните пазари. България вече като икономика с по-голяма степен на международна търговия отпреди 10 години беше повлияна от тези събития което доведе до рекорден ръст на инфлацията след въвеждането на Паричният режим.

Таблица 3.

Инфлация		2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007
Инфлация в края на годината	(%)	11,3	4,8	3,8	5,6	4,0	6,5	6,5	11,6
Средногодишна инфлация	(%)	10,3	7,4	5,8	2,3	6,2	5,0	7,3	8,4

 

5.1. Ефектът Balassa & Samuelson

 

Това е най-често изследваният ефект в страните, присъединяващи се към ЕС и ЕИПС. Има много анализи върху действието на този ефект [1]. Същността на този ефект се състои в това да обясни защо се получава инфлация в слаборазвито икономически държави присъединяващи се към една по голяма икономическа об  щност където останалите страни бележат висок икономически растеж.

Обяснението се състои в това, че кандидатите членки имайки по-слаба икономика имат и по-малка производителност на труда. Но присъединявайки се към развитите държави се отварят границите за нови технологии и пазара на труда. Влизането на нови производствени технологии в слабите икономики водят до повишение на производителността на труда в търгуемият сектор.

Едно уточнение: при този ефект икономиката се разделя на търгуем и нетъргуем сектор, съответно на търгуеми и нетъргуеми стоки (Търгуеми са стоките, които могат да се реализират на международния пазар, нетъргуеми за тези, които се търсят само в дадена държава. Ако си български производител на първите, не можеш да повишиш цената им, без да си заплашен от това конкурент от чужбина да влезе с по-ниска цена т.е. международната цена).

Повишената производителност води до искане от страна на работниците на по-високи заплати в търгуемият сектор, и тъй като работната сила се предполага че е мобилна, с цел избягване на отлив на работна сила от нетъргуемият сектор към търгуемият се налага увеличение на реалните заплати в нетъргуемият. Но повишените заплати не са следствие от повишена ефективност и производителност на труда, което налага увеличение на крайните цени в нетъргуемият сектор (инфлация). Според изследването на Георги Чукалев от АИАП приноса на ефекта на BS е около 2.6% като темповете са намаляващи поради изравняване производителността на труда и цените на стоките и услугите в България и на тези в ЕС.

 5.2. Влиянието на Валутният борд

 

Валутният режим въведен през 1997 г. обвърза Българският лев към Германската марка и по късно към Еврото, като фиксира курса на 1€ за 1.95583 лв. Целта на паричният съвет беше да стабилизира икономиката и да овладее безконтролното парично предлагане. По този начин българското правителство не може да използва един от най-ефикасните методи за борба с инфлацията, а именно Паричната политика. За сравнение повечето Централно и Източно Европейски страни са с управлявано плаващ валутен режим, избягвайки по този начин прекаленото оскъпяване на националната единица спрямо националните единици на съседните страни. Страните от ЦИЕ дори реализират по-добри показатели от България въпреки фиксираният курс на еврото. Приемайки Валутният режим в страната Българските власти след 1997 бяха облагодетелствани от намалените грижи по отношение на курса евро-лев прехвърляйки цялата си отговорност на ЕЦБ.  Освен всичко споменато фиксираната разменна стойност евро-лев допълнително увеличава инфлацията. Годините след въвеждането му инфлацията беше снижена и държана дълго време ниска, дори беше постигната и дефлация което е още по-пагубно защото по този начин се възпира развитието на икономиката. Фиксираният курс както вече споменах води до оскъпяване на националната валута което от своя страна води до намаляване на конкурентоспособността на българските износители и до подтискане на икономическият растеж. Валутният борд не е основен фактор за намаляваща конкурентоспособност но влиянието му започва да се усеща в дефицита на търговският баланс.

 

Таблица 4.

Търговски баланс, (FOB), съот/(БВП, г), %	1990	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
	1.9	-0.4	-2.5	-8.2	-0.2	0.3	1.2	3.1	-3.0
	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007
	-8.3	-9.4	-11.7	-11.3	-13.7	-14.9	-20.2	-22.2	-26.0

· Източник: По данни на БНБ

 

От таблицата ясно се вижда темпа на отрицателен растеж на търговският баланс който се пренася върху баланса по текуща сметка.

 

 Таблица 5.

Дефицити в търговската и текущата сметка в % към БВП

· Източник: По данни на БНБ и НСИ.

 

Въпреки че за поредна година Българското правителство реализира Бюджетен излишък дефицитите по текуща сметка и търговския баланс вместо да се намаляват се увеличават като предполагат постигане на световни рекорди. Всичко това показва че провежданата дисциплинираща и мобилизираща рестриктивна политика не дава очакваните резултати.

Тъй като българският лев е фиксиран към еврото всяка промяна в ценовото равнище в Европа автоматично се прехвърля и върху Българският лев. По този начин ако инфлацията в Европа е средно 3%, то в България инфлацията ще бъде минимум 3% + инфлацията породена от други фактори. В този случай критериите от Маастрихт изглеждат много трудно постижими, защото главната причина за инфлацията през последните години е изравняването на цените с тези в ЕС. Така към нормалната инфлация за България ще се прибави и вносната инфлация на еврото.

5.3. Присъединяването на България към ЕС

 

Присъединяването на България към ЕС беше съпроводено с множество законодателни и институционални промени. Трябваше да се достигнат определени минимални равнища на косвените данъци (акцизи), както и изравняване на цените на стоките и услугите предлагани в България., премахване на митническите такси за страните от ЕС.

 

5.3.1. Изравняване на ценовите равнища с тези в ЕС

 

Това е процес който всяка страна членка е изминала (Ефекта Баласа-Самуелсън). Това не е само изравняване на крайните цени на стоките и услугите, а изравняване също на производителността на труда и доходите. Ниските цени (доходи и производителност на труда) в България, изискват по-бързи темпове на нарастване на общото равнище на цените спрямо това във вече развитите икономики в ЕС. Изискванията за икономически растеж и постепенна конвергенция на цените си противоречат защото Европейската комисия изисква достигане на стабилен икономически растеж и изравнение на цените, но също така й инфлация 1,5 % над най-ниската в Еврозоната, което е почти невъзможно защото бързото изравняване на цените и икономическият растеж предполагат висока умерена инфлация.

 

5.3.2. Повишение на косвените данъци

 

Предприсъединителните задължения на България обуславяха ежегодни повишения на акцизите на горива, алкохол и цигарите. За облекчаване на прехода и с оглед на подготовката за присъединяване към еврозоната от българска страна бяха предприети предсрочни повишения на акцизни ставки, които ни приближават по-скоро до средните в общността, с цел да се пренесе инфлационната тежест в годините преди присъединяването на България в ЕС. Такива повишения ще има и през следващите години. Значими верижни ефекти по понятни причини имат повишенията на акцизите на горивата. Не им отстъпват обаче и ефектите в алкохола и цигарите, поради масовия характер на тяхното потребление. Още повече при ниската еластичност на потреблението на горива, алкохол и цигари спрямо техните цени.

Таблица 6.

· Източник . Предприсъединителна икономическа програма (2005-2008)АИАП, Министерство на Финансите

 

Митата при стокообмена със страните от ЕС бяха минимални преди присъединяването. Отмяната им с приемането ни в ЕС не оказва осезателно влияние върху средното равнище на националните цени. Същото важи за отделни промени в митата върху вноса и износа с трети страни – извън общността, в сравнение с тези преди присъединяването.

5.4. Влиянието на международните цени

 

Развитието на България несъмнено е свързано и с увеличаващ се външен сектор. Липсата на големи запаси от ресурси (нефт, въглища и т. н.) нужни за покриване на производството налага внос на суровините от международните пазари. От тук следват че промените в цените на международните борси ще влияе върху цените на крайните стоки и услуги пряко и косвено свързани с петрола и основните храни.

По-конкурентоспособните съседни държави (Гърция, Турция, Румъния) също влияят върху цените в България. Ниските цени в България обуславят търсенето на румънски и гръцки граждани на стоки от България, които също са качествени и имат по-ниски цени от тези в Румъния и Гърция, което търсене повишава равнището на цените в придунавските градове и тези покрай границата с Гърция. От друга страна конкурентните стоки от същите държави води до запазване на цените в България стабилни. Аналогичните стоки с по-ниски цени от съседните страни стават по-търсени и принуждават производителите да задържат цените с цел запазване на пазарен дял. Един пример за това са румънските цигари Viceroy подобни на българското Victory завоюваха позициите на масовите български цигари което принуди Булгартабак да намали цената на масовите цигари.

 

5.5. Повишение на държавно регулираните цени

 

     Либерализацията на икономиката доведе до ограничаване на административно регулираните стоки и услуги но те все още оказват голямо влияние върху общото ценово равнище. Това са цените на електрическата и топлинната енергия, природния газ, водата, телекомуникациите, пощенските услуги, железопътния и градския транспорт. Тази категория цени растат ежегодно през последните години (виж таблица 7). За голямата част от тях това става главно под влияние на измененията в цените на световните пазари както и изискването за изравняване на цените с тези в ЕС. В продължение на много години ефектът от тяхното поскъпване е по-голям от този на пазарно определяните цени. Причината за това е намаленото субсидиране на топлоенергията, премахването на социалната цена за първите 75 квтч., приватизацията на големи дружества (Марица Изток, множество Топлофикации). Фалита на някой от дружествата и монопола в дадени региони принуди домакинствата да се преориентират към други източници на енергия. Повишените международни цени също повлияха върху производството на топло и електроенергия, преноса на вода и т. н. Въпреки намаленият контрол Държавната комисия все още възпира нормалното увеличение на цените на тези стоки и услуги като по този начин се опитва да разсее инфлационните последици през годините.

Очаква се този фактор да оказва влияние и през следващите години и да попречи за изпълнението на Маастрихтските критерий.

 

Таблица 7

5.6. Трансфери към България и инфлационни очаквания

 

Ръстът на Преките Чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България се повиши след 1996 г (виж графиката). През 2006 г. те превишиха 4 млрд. Евро, а за 2007 г. са над 5 млрд. Евро, т.е. близо 20% от БВП. От няколко години у нас постъпват ежегодно над 100 млн. Евро от предприсъединителните фондове на ЕС. От 2008 г. ще постъпват значителни трансфери от структурните и други фондове на ЕС. През настоящия финансов цикъл (2007-2013 г.) се очаква те да възлизат на повече от 11 млрд. Евро. Голяма част от тези валутни ресурси ще се превръщат в левове и ще създават голямо търсене на материални ресурси и пряко на труд. Зад материалните ресурси също ще има голяма маса труд. С други думи, валутните ресурси се превръщат в заплати и други форми на доходи. Те ще оказват проинфлационно влияние като маса, независимо от вътрешната политика по доходите в страната. При една и съща политика по доходите, колкото по-голяма е масата на външните трансфери и породеното от тях търсене, толкова по-големи ще бъдат паричните доходи на хората и поражданото от тях колективно и лично потребление. Тази допълнителна парична маса става самостоятелен проинфлационен фактор с нарастващо значение.

 

Графика 1

 

Инфлационните очаквания се пораждат от дестабилизация на цените по други причини. В очакване на нови повишения, пазарните субекти вземат мерки да защитят интересите си. Тук се преплитат икономика и психология. Тези мерки превръщат очакванията за инфлация в реалност. Това води до ново повишение на цените. Така, от следствие очакванията бързо се превръщат в мощен и трудно укротим фактор на инфлацията.

5.7. Повишение на доходите

 

Правителствата на България след началото на „Прехода” традиционно провеждаха рестриктивна политика по отношение на доходите, обяснявайки на населението че евентуалното повишение на доходите ще доведе до Хиперинфлация като тази от 1997 година.

Всъщност равномерното повишение на доходите няма да доведе до толкова страшната инфлация. Инфлацията я има и ще я има независимо от политиката на доходите защото както досега разгледахме доходите не са единственият фактор влияещ върху инфлацията в България.

Понятието “доходи” е доста обширно. То включва: работна заплата, предприемачески доходи, доходи от собственост, от домашно стопанство, от продажба на имущество, от различни форми на спестявания, обезщетения на безработни, пенсии, стипендии, семейни добавки за деца, други социални помощи, разлика между взети и върнати заеми, доходи от сенчестата икономика, от текущи трансфери на работещи в чужбина, от споменатите по-горе външни трансфери и т.н.

Част от тези доходи се отчитат от официалната статистика, а друга (немалка част) не се обхващат. За тях има само предположения и не подлежат на контрол и управление при формулиране на държавната политика по доходите и оценка на влиянието им върху цените.

Нивото на заплатите и пенсиите в България е толкова ниско, че не може да оказва силно инфлационно влияние. Показателят в националните сметки “Компенсация на наетите” като дял в БВП в 1989 г. е бил 51,3%, през 2000 г. – 34,6% и през 2006 г. – 32,2%. Това показва, че нарастването на БВП и на производителността на труда в дълъг период от време е изпреварвало нарастването на заплатите. Хората, разчитащи на заплата като основен източник на доход са били силно ощетени. От юли 2007 г. бяха повишени заплатите в бюджетния сектор и пенсиите. От 1 октомври пенсиите се повишиха с още 10%. Обявено беше, че има повишение с около 15% на заплатите в частния сектор. Ако вземем предвид средногодишната инфлация за 2006 г. (7,3%) и очакваната за 2007 г. (8.4%) е очевидно, че тези повишения на номиналните доходи са вече “изконсумирани” с излишък и няма как да предизвикват нова инфлация.

Днешните български политици създадоха нова система за статистически измервания. Не се отчиташе желязното правило, че равнището и динамиката на доходите се изчисляват на средногодишна база. Повишението на заплатите в бюджетния сектор на годишна база е 10%, а в действителност то е 5% средногодишно, понеже започна от 1 юли 2007 г. Те се „похвалиха” че повишението на пенсиите било 21% на годишна база. В действителност повишението им с 10% от 1 юли означава 5% средногодишно, а повишението с 10% от 1 октомври е 2,5% средногодишно. Така средногодишното увеличение на пенсиите за 2007 г. е 7,6%, т.е. на равнището на официалната инфлация за 2006 година. А инфлацията за 2007 г. остана непокрита. Това означава намаление на реалните доходи. Така че едно по-голямо увеличение на доходите не би увеличило съществено инфлацията, а точно обратното – би успяло да неутрализира ефекта който се получи през изминалата година.

Пряко свързано с доходите и най-вече с работната заплата има нивото на безработица. Ниската безработица принуждава работодателите да повишават работната заплата за да се сдобият с квалифицирана работна сила и обратното при високата безработица намаление на работната заплата. В момента безработицата в България е рекордно ниските 6.9%. Това е обусловено от реализираният икономически растеж . Друг елемент влияещ върху нивото на безработицата е отварянето на пазара на работна сила. След падането на границите с ЕС много високо квалифицирани българи предпочетоха да заминат за страните от западна Европа, където жизненият стандарт и заплащането отговарят на знанията и уменията им. Безработицата се изчислява като процентно съотношение на броя на регистрираните безработни за даден период отнесен към икономически активното население от преброяването на населението. Тъй като преброяването на населението се извършва на по-голям интервал от време не е възможно да се оценят движението на работната сила към и извън страната.

Влиянието на безработицата върху инфлацията е разгледана и описана от Е. Филипс който обяснява обратната връзка между нивото на безработица и нивото на инфлацията. Кривата на Филипс има отрицателен наклон и показва че за да се намали инфлацията в дадена страна то тя трябва да увеличи безработицата си. Стагфлацията в Америка през 70-те принуждава икономистите да преосмислят виждането си за кривата на Филипс и да обосноват че тя е валидна само в краткосрочен период и да изкачат че това е Нелинейна зависимост[2]. В изследването си д-р Мавров прави заключението че нормата на безработицата не ускоряваща инфлацията за България е от 8 до 10 %. От това можем да заключим че понастоящем България работи над потенциалният си продукт и реализира икономически растеж за сметка на висока инфлация.

 

6. Очаквания за инфлацията в периода 2008-2010

 

През следващите години инфлацията се очаква да се стабилизира но няма да постигне нужните критерии за членство в Еврозоната

При енергийните стоки и услуги се очаква ниска инфлация в края на всяка от годините 2008-2010 г., съответно 4.0, 0.5 и 1.4%. В тази група се включват както стоки и услуги с пазарни цени, така и такива с административни цени. Отделно някои позиции и от двете групи са акцизни стоки и върху тях оказват влияние бъдещите повишения в акцизните ставки. Влиянието на акцизите при електроенергията и въглищата върху общата инфлация е малко и се изчислява общо на 0.2 процентни пункта за периода 2008-2010 г. До 2010 г. е предвидено увеличение в акциза при цигарите, при което страната ще достигне минималното за ЕС равнище. Според приетата програма ставката за тази група стоки ще бъде увеличавана на равни стъпки в началото на всяка от трите години до края на периода. Поради това, през 2008 г. се очаква повишение в цената на тютюневите изделия с 27.6% и принос за покачването на общия индекс от около 1 процентен пункт. Прогнозираното влияние на цигарите през 2009 и 2010 г. се изчислява общо на 1.5 процентни пункта. За разлика от 2007 г., се очаква ниска годишна инфлация при храните. За периода 2008-2010 г. средният очакван темп на поскъпване при храните в края на годината е около 1.2%. Очакванията за динамиката на цените на храните, търгувани на международните пазари, показват намаление. При това намаление се има предвид и прогнозата за валутния курс долар/евро. По отделни стокови групи също се очаква намаление в международните цени, например зърнени храни, месо, цитрусови плодове. При услугите се очаква продължаване на тенденцията на сравнително висока инфлация: 5.2% в края на 2008 и около 6.8% в края на 2009 и 2010 г. В тази група се включват и услугите в системата на общественото хранене, които исторически също имат нарастване в цените с процент, по-висок от общата инфлация.

          През 2008 г. се очаква забавянето на инфлацията при услугите като цяло да се дължи и на по-ниско нарастване на цените в заведенията за хранене. Очаква се процесът на ценова конвергенция да бъде по-ускорен за групата на услугите. Тяхното равнище в сравнение със средното за ЕС е по-ниско от това при стоките. При нехранителните стоки се прогнозира намаляващи темпове на нарастване в техните цени – от 4.1% в края на 2007 г. на 2.8% в края на 2010 г. През последните три години се наблюдава ускоряване на растежа на потреблението на дълготрайни стоки, като нарастването на реалните доходи и богатството на домакинствата са основните причини за увеличаването на техния дял в общото потребление. Въпреки увеличаващото се потребителско търсене, цените на нехранителните стоки останаха с най-ниска инфлация, тъй като при тези стоки конкуренцията на вноса е най-силна. Риска в тази прогноза е свързан с динамиката на международните цени при енергийните стоки и при храните. Сред рисковите вътрешни фактори е динамиката на цените на електроенергията. Високата инфлация при храните през 2007 г. повиши значително равнището на техните цени спрямо средното за ЕС, и в следващите години не се очаква толкова високо търсене на хранителни стоки от страна на съседни на България страни. В следващите три години се очаква влиянието на акцизите върху инфлацията да се изчерпи почти изцяло. Още в началото на 2010 г. процесът на хармонизация на акцизите с минималните за Общността ще бъде приключен. По този начин, един от основните източници на инфлация, идваща от административни решения, ще отпадне.

 

Таблица 8: Прогноза за ХИПЦ (%)

 

· Източник: АИАП , забележка не е отчетена неочакваната инфлация, която може да се прояви през следващите години

 

 

Графика 2

7. Предложения за антиинфлационна политика

 

От изброените по горе фактори става ясно че положението на Българската икономика не е толкова розово както го описват родните политици. Анализа показва че инфлацията в България е от смесен тип. Преобладаваща е Инфлация на разходите, но голяма част от тази инфлация е повлияна от импортната инфлация върху която не може да се окаже никакво ограничение или опит за овладяване. Кредитната експанзия през последните години също повиши равнището на инфлация. Улеснените мерки за получаване на кредит заедно с ниските заплати и повишаващите се цени спомогнаха с няколко пункта към общата инфлация, с тази инфлация правителството може да се пребори ако увеличи реалните доходи на икономическите субекти.  Влиянието на косвените данъци и административно определените цени върху нивото на инфлация ще намалява през следващите години но няма да намали значително равнището  което се достигна през изминалата година. Размера на тези данъци е договорен и няма как да се нарушат уговорките с ЕС. Също както и изравняването на цените. С това правителството също не може да се бори. Нужно е да се освободи бюджетната рестрикция по отношение на държавните разходи, като бюджетните излишъци се инвестират в модернизация на болници училища и различни други инфраструктурни обекти. Нужно е да се подпомогне българското производство за да не се налага нужда от внос на стоки, които могат да се произвеждат от български фирми. Нужно е да се повиши износа за да се овладее дефицита във външнотърговският баланс и оттам дефицита по текуща сметка. Повишаването на износа може да се реализира като се повиши конкурентоспособността на българските производители. Това може да стане чрез субсидии и данъчни облекчения. Не трябва обаче да се забравя отчитането на неочакваната инфлация породена от лоши климатични и икономически условия в една или друга държава по света.

От тези обобщителни редове следва да се заключи че инфлацията в България следва да се запази висока през следващите минимум 5 години и евентуалното присъединяване на България в Еврозоната да последва между 2010 – 2012 като оптимистичен вариант.

Литература:

 

1.      Проф. Иван Ангелов Член-кор. на БАН - Анатомия на българската инфлация

2.      http://www.iki.bas.bg/Cvita/angelov/index.htm , сп. Икономика, кн. 6, 2007 г.

3.      Агенция за икономически анализи и прогнози - Конвергентна програма (2007-2010 г.)

4.      http://www.aeaf.minfin.bg/bg/convp.php

5.      Георги Чукалев – „Ефектът Balassa-Samuelson в България”  АИАП София 2002 г.

6.      Калоян Симеонов – „Инфлационно предизвикателство за България пред членство в еврозоната” сп. „Икономическа мисъл” 1/2007

7.      Вл. Владимиров – „Макроикономика” Варна, ИК СТЕНО 2002

8.      Bonzom, Ph., (2004), “The Accession Process: The Need for Convergence”

9.      Лудвиг фон Мизес – „Инфлацията” - юни 1959 г. Лекция пред Centro de Difusiуn de la Economнa Libre, Аржентина

10. http://www.bnb.bg

11. http://www.nsi.bg/

12. http://stat.bg/

13. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/

14. http://www.imf.org/external/index.htm