---

---

Курсова работа

Анализ на равнището на заетост и безработица

2007 г.
Съдържание

 

1. Структура на безработните по пол, възраст, образование и професия през 2006 г. 3

2. Безработица през 2005 и 2006 г. 7

3. Стратегически цели на стратегията по заетостта. 9

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ.. 11

 

1.     Структура на безработните по пол, възраст, образование и професия през 2006 г.

 

 По пол

През последната година продължава трайната тенденция от последните 6 години на намаление на регистрираните в бюрата по труда безработни жени и мъже, като мъжете запазват по-високия си темп на спад. Средногодишният брой на безработните жени е 204606, а на безработните мъже - 151448. Отчетеното намаление през годината сред мъжете е с 35577 лица, а при безработните жени спадът е с 32750 лица. Този факт предопределя запазването на преобладаващия дял на жените в общата съвкупност на безработните, който достигна 57.5% през 2006 г., а ръстът спрямо 2005 г. е от 1.6 пункта. За периода 2000 г. – 2006 г. делът на жените в общата съвкупност на безработните е нараснал с 4.8 пункта.

 

Графика 1

 По възраст

Най-голям продължава да е средногодишният брой на безработните във възрастовите групи над 45 г. Лицата над 55 г. са 60989 души, а делът им достигна 17.1%. Следват лицата от 50 г. до 54 г. и от 45 до 49 г., които са съответно 49172 души и 43522 души, чиито дял е 13.8%. и 12.2%. Почти изравнен е броят на лицата във възрастовите групи от 25 до 45 г. -около 40 хиляди души. Средногодишният брой на безработните във всички възрастови групи намалява. За една година най-голямо е намалението на младежите до 19 г. (с 27.8%), от 20 до 24 г. (с 24.2%) и от 25 до 29 г. (с 21.0%). Най-малък спад логично се отчита сред безработните лица над 55 г. (с 2.6%).

Младежите до 24 г. и до 29 г. отбелязват значителен спад, дължащ се на прилаганите спрямо тях активни програми и мерки в кратки срокове след регистрацията им в бюрата по труда. През 2006 г. в заетост или в обучение за професионална квалификация през първите шест месеца след регистрацията им са включени 20316 безработни младежи до 24 г. От тях 8860 лица са започнали работа на първичния пазар, а на 6381 лица е осигурена заетост по програми и мерки по ЗНЗ. В квалификационни курсове с оглед подобряване на шансовете им за устройване на работа са включени 4488 безработни младежи до 24 г. от които 957 лица (21.3%) са започнали работа след обучението. В мотивационно обучение са включени 587 безработни младежи до 24 г., от които 181 лица (30.8%) са започнали работа или обучение за професионална квалификация.

 

Графика 2

 

Младежите до 24 г. и до 29 г. са съответно 42610 души и 82004 души, като за периода 2000 г.- 2006 г. те намаляват 2.7 и 2.5 пъти. Делът им също намалява - при младежите до 24 г. с 4.5 пункта, а до 29 г. - с 6.6 пункта. Средногодишният брой на безработните лица над 50 г. е 110161 души, с 9592 по-малко от 2005 г. Делът им за периода 2000 г.- 2006 г. нараства с 12.0 пункта и те обхващат през 2006 г. почти 1/3 (30.9%) от безработните в страната.

Графика 3

 

 По професионален признак. Продължава и дори се задълбочава трайната тенденция в темпа на спад на безработните лица във всички професионални групи. Запазва се дългогодишната тенденция групата на безработните без специалност и квалификация да бъде най-многочислена (230871 човека) и с най-голям относителен дял (64.8%.) в професионалната структура на безработните. Спрямо предходната година те намаляват с 15.0%. Средногодишният брой на безработните с работническа специалност е 68922, а на безработните  специалисти – 56261, като те намаляват, съответно с 18.3% и със 17.7%.

Графика 4

 По степени на образование

Безработните във всички групи по степени на образование също отчитат трайно, с нарастващи темпове, намаление през последните години. Спрямо 2005 г. средногодишният  им брой е намалял в границите от 15.2%, при безработните с основно и по-ниско образование, до 18.2%, при лицата със средно специално и професионално образование. Запазва се дълготрайната тенденцията безработните с основно и по-ниско образование да съставляват най-голямата по численост и дял група от регистрираните безработни в образователната структура. Делът на тази група продължава да нараства с 0.7 пункта и достига 60.7%. Делът на безработните с висше образование се запазва най-нисък и непроменен - 6.4%.

Графика 5

 

Най-трудно реализиращите се на пазара на труда са неграмотните лица. В бюрата по труда през 2006 г. са регистрирани 18718 неграмотни лица (22143през 2005 г.), към които са насочени усилията на служителите в системата на Агенцията по заетостта с цел включването им в обучение за ограмотяването им, квалифицирането им и последващото търсене на подходяща за тях работа.

 

 

2.     Безработица през 2005 и 2006 г.

 

Средногодишен брой на безработните лица и средногодишно равнище на безработица през 2005 г. и 2006 г. по области

Таблица 1. Източник: Агенция по заетостта

 

БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА ПРЕЗ 2005 и 2006 г.

Таблица 2. Източник: Агенция по заетостта

 

3.     Стратегически цели на стратегията по заетостта

 

Основополагаща при разработване на Стратегията по заетостта за България е Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ), в която се обосновава необходимостта от растеж и от макроикономическа политика, ориентирана към стабилност и структурни реформи за подобряване потенциала за икономически ръст на Европа.

Целта на Стратегията по заетостта на България е формулирана на база трите основни цели на ЕСЗ: пълна заетост; качество и продуктивност на работата, кохезия и пазар на труда, осигуряващ висока степен на включване.

В Стратегията по заетостта действията са определени съобразно новите 10 насоки на ЕСЗ, а именно:

·                    Разкриване на работни места и предприемачество,

·                    Насърчаване адаптивността и мобилността на пазара на труда,

·                    Насърчаване развитието на човешкия капитал и ученето през целия живот,

·                    Повишаване предлагането на работни места и насърчаване на активното стареене,

·                    Равенство между мъжете и жените,

·                    Насърчаване на интеграцията и борба с дискриминацията на хората с неравностойно положение на пазара на труда,

·                    Повишаване атрактивността на работата и заработване на доходите (making work pay),

·                    Трансформиране на недекларираната работа в редовна заетост,

·                    Действия за намаляване на регионалните различия в заетостта,

·                    Активни и превантивни мерки за безработните и неактивни лица.

До 2010 г. средно за страните-членки на ЕС следва да се достигне:

·                    Равнище на заетост от 70%;

·                    Равнище на заетост на жените - 60% за 2010 г. и равнище на заетост на по-възрастите работници (55 – 64 години) – 50% за 2010 г.

·                    Предлагане на нов старт на всеки безработен младеж преди да са минали 6 месеца, откакто е останал без работа, а за възрастните - 12 месеца. Новият старт е под формата на обучение за придобиване на професионална квалификация или преквалификация, служебен стаж, работа или друга мярка за заетост, която, ако е възможно, се комбинира с помощ за търсене на работа;

·                    Участие на населението във възрастовата група 25-64 години над 10% в различни форми на учене през целия живот;

·                    Намаляване на равнището на отпадане от образователната система до под 10%.

Набелязаните цели и действия в Стратегията по заетостта са в съответствие и с Глобалната стратегия по заетостта, разработена от МОТ, а именно:

·                    превръщане на заетостта в централен въпрос за всяка икономическа и социална политика;

·                    отчитане значението на повишаване производителността на труда и особено тази на работещите бедни хора.

·                    осигуряване на ресурси и нови инвестиции при осигуряване на социална стабилност, добри връзки в промишлеността и спазване на основните трудови стандарти.

·                    насърчаване на създаването на работни места с достойни условия за работа като фактор за повишаване на производителността;

·                    насърчаване на предприемачеството и частните инвестиции;

·                    насърчаване на адаптивността и повишаването на пригодността за заетост;

·                    предотвратяване на дискриминацията на пазара на труда;

·                    изграждане на нова макроикономическа рамка за повишаване на заетостта.

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

 

1. Министерство на труда и социалната политика

2. Агенция по заетостта

3.www.nsi.bg