|
КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА:
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ГЛОБАЛНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ И ЛОКАЛНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПАЗАРНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
2007
Съдържание:
1. Икономика на България след 1989 година
2. Приложение на процесите на глобализация
Пазарната трансформация се разбира като икономически преход или процес на преход на страната ни, както и процес на цялостно, комплексно преобразуване, трансформация на централно управление или централно планиране на икономиката в пазарна система на стопанство или процесите, продължаващи вече 16 години в България след разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ през 1989г. и прехода на страната ни в посока пазарно стопанство, демократично управление, либерализация на цените и конкурентоспособност в изграждането и развитието на бизнеса.
Основните насоки на темата могат да се разберат и разгледат по следния начин: приложение на световната глобална система за пазарно стопанство /тази на развитите европейски и световни държави/, като вид нов модел за икономическо развитие, глобализация и интеграция на регионално ниво и по отношение икономическо, политическо, културно и социално развитие, които се явяват тази именно конкретизация на локално ниво или т.нар. глобална локализация, заключена в отделните страни и прилагана по своеобразен начин във всяка една от тях. Именно тази глобална локализация и достижения в техниката и технологията като предимство и начин на използване в прехода към пазарна икономика в България и проявяването на именно тази глобализация на локално ниво в България заедно със своите особености като държава - бивша членка на СИВ и държава в преход и как тази глобализация, приемана в България като вид модел за развитие се явява цялостното и комплексното преобразуване и трансформация на централното управление в пазарно такова и развитие на пазарна икономика като вид локална глобализация, част от глобалната система, разпределена на този локален и регионален принцип, особености и значение.
………………………………………
В началото на 90-те години продуктовата структура на българската икономика се характеризираше със следното. Първо, националната икономика се развиваше като частично отворена, а нейният икономически сектор бе силно специализиран за износ към страните от бившия СИВ и преди всичко към бившия СССР.
Второ, продуктовата структура на икономиката и нейния износен сектор се определяше в съответствие с координацията на дългосрочните национални планове за икономическо развитие. До края на 80те години, когато СИВ все още съществуваше, се стигна до създаване на една уникална система на регионално сътрудничество, като взаимната търговия между страните членки се осъществяваше във формата на централизиран двустранен бартер, чиято главна цел бе да създаде преференциален режим за двустранна форма на взаимна търговия, както и да играе ролята на защитна бариера срещу конкуренцията, която би възникнала или от световния пазар, или от евентуално преминаване към многостранни форми на сътрудничество между страните членки на СИВ. Тогава това беше и една от основните грешки в развитието на такава икономика от затворен тип, тъй като след разпадането на СИВ България остана затворена за основните западноевропейски и световни пазари /САЩ и Япония/.
В началото на прехода към пазарна икономика гореспоменатата специфична продуктова структура на взаимната търговия доведе до появата на значителна деформация на регионалния пазар. България се оказа в много слаба позиция в икономическите си отношения, както с Русия, така и със западните държави. Тя основно бе нетен вносител на висококачествени суровини и готова продукция и нетен износител на относително нискокачествени преработени изделия, които не можеше да бъдат преориентирани към световния пазар в краткосрочен период.
…………………………………….
2. Приложение на процесите на глобализация
България сега има ясни приоритети в областта на икономическата си политика. Приближаването на българската икономика към ЕС е основен приоритет, следването на който ще допринесе за успешното финализиране на преговорите за членство. Икономическата политика в България е насочена към постигане на ускорена трансформация в конкурентнос-пособна пазарна икономика – процес, обхващащ макроикономически, институционални и отраслови реформи, които трябва да доведат до постигане на устойчив икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на населението[1].
Приложението на процесите на глобализацията по отношение трансформирането й във регионално влияние върху комплексното преобразуване на процесите от планова и централизирана икономическа система от затворен тип в демократична, пазарно -ориентирана и конкурентна система от отворен тип, са в няколко насоки:
1. Икономика – това е най-главния и значим процес на приложение на западните и световните стандарти в условията на Паричен съвет и използването на рестриктивна фискална политика. С огромно значение са връзките и приложенията на глобалната икономика като същност, и особености на икономическата система и начините за нейното трансформиране, извличане на ползите при трансформацията ни от планова към пазарна икономика и то главно по отношение повишаването конкурентоспособността на фирмите и бизнеса в страната. Насоките са в някои основни области:
- банково кредитиране на МСП, възможности за иновации на банковите услуги – западният стандарт е определил основният критерий за банково кредитиране на МСП и възможностите за техническо и научно достижение в областта на комуникациите, иновациите и информационното осигуряване бизнеса в страната. Липсват нужните инвестиции в този сектор и навлизането на западния опит в кредитирането, банковото и застрахователното дело;
- законодателство – разпределено и оптимизирано с европейското по отношение на икономическото и политическото развитие на страната ни, а оттам и предпоставка за развитие на един добре конкуриращ се пазар и добре развиващ се бизнес в страната;
……………………………………….
Основните насоки на действие, основаващи се на икономическите и политически закони на трансформацията на отделните икономики в световна и глобална икономическа система от нов вид за държавите от Централна и Източна Европа, като цяло са валидни следните аспекти на трансформация и приложение:
o За съживяването на Централна и Източна Европа трябва да се разчита преди всичко на развитието на частния сектор и частните инвестиции, включително на тези, които се правят от малки и средни предприятия
o Подобряването на инвестиционния климат и ускоряването на икономическите реформи чрез пазарно -ориентирана политика ще допринесе за жизнеспособен частен сектор и икономически растеж.
o Пазарната икономика трябва да се изгражда с разумно, справедливо, ефективно и отговорно управление за осигуряване на законност.
o Подобни действия са необходимо условие за привличане на чуждестранни инвеститори, които предоставят капитал, технологии, управленски и пазарен опит, както и достъп до задгранични пазари.
o Значимите стъпки за борба с корупцията са жизнено важни за спечелване на доверието на инвеститорите и за увеличаване на инвестициите, като те трябва да включат подходящи нормативни мерки за реформи, прозрачност и честност в процесите, свързани с търговията и инвестициите, както и закони срещу корупцията и механизми за тяхното прилагане.
o Чуждестранните инвеститори имат благоприятно влияние върху конкуренцията в приемащите ги икономики и допринасят за тяхното интегриране към регионалната и глобална икономика.
o За създаването на подходящ климат за развитие на частния сектор и за възвръщането на доверието на инвеститорите към региона са необходими не само амбициозни цялостни реформи в икономиката, но и активно сътрудничество с частните инвеститори, както и сътрудничество между правителствата.
o Международното сътрудничество на двустранна и многостранна основа може да насърчи и засили тези усилия чрез мобилизиране на частни финансови средства и намаляване на рисковете с напредъка на реформите и подобряването на условията за инвестиции.
…………………………………………
1. Трайчо Спасов “Макроикономикс, Макроикономическа теория”, УНСС, 2002г., с. 569-575.
2. Майкъл Портър ”Конкурентното предимство на нациите”, Класика и стил, С. 2004г.
3. Лестър Търоу ”Бъдещето на капитализма”, С., 2002г.
4. www.komentari.com/web/modules. Php
5. www.dnevnik.bg/evropa/show
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици
Ключови думи:
пазарна трансформация, европейска и световна глобализация, планово стопанство, Съвет за икономическа взаимопомощ, интеграция, глобална локализация, пазарна икономика, движение на капитали, икономически преход, приватизация
[1] След въвеждането на валутен съвет българската икономика се развива в непозната от близкото минало макроикономическа стабилност, която се изразява в ниска инфлация, стабилен и нисък лихвен процент, регистриране на икономически растеж, положително бюджетно салдо, увеличение на валутните резерви, повишаване на реалните доходи и понижаване на относителното бреме на вътрешния и външния държавен дълг. Тези резултати се дължат не само на провежданата икономическа политика, основана на принципите на валутния съвет, но и на изключително строгата фискална политика в страната за този период. За да продължи състоянието на макроикономическа стабилност в България е необходимо да се подобри финансовата дисциплина в държавния сектор.