 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Търговски риск
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Същност и характерни особености на риска. Видове риск
1.6. Застраховаем и незастраховаем риск
1.8. Икономически и извъникономически риск.
1.9. Условия за съществуване на риск
2. Управление на риска – риск мениджмънт.
3. Анализ на търговския риск във фирмите
4. Елементи на търговския риск
5. Показатели за анализ на капиталовата структура и финансовата независимост
Използвани литературни и информационни източници.
1. Същност и характерни особености на риска. Видове риск
Рискът е явление от реалния живот, което съществува обективно и не може да се премахне, а само да се ограничи, прехвърли, замести, раздели, компенсира. Той възниква в процеса на взаимодействие на човека и създадените от него стопански и обществени организации със заобикалящата бизнес- и природна среда с цел постигане на определени резултати. Проявява се и в управлението, разглеждано и в статика, и в динамика, под формата на разминаване между действителните и очакваните и желани резултати.
Обективната основа на риска е в многовариантния, вероятностен характер на поведението на елементите в средата, в която са осъществява управленския процес, а също и в липсата на обективна, еднозначна, своевременна информация за бъдещото поведение. Вероятностният характер на поведението на елементите на средата води до това, че повечето решения могат да имат няколко изхода, резултата.
………………………………………
1.4. Единичен и общ риск
При своята дейност фирмата взема не само едно отделно стопанско решение, а множество решения. Всяко едно решение може да води не до предварително определения резултат, а до множество възможни резултати, т.е. всяко решение е свързано с вероятностно разпределение на възможните резултати от него. Вероятностното разпределение на резултатите от едно действие в икономическата литература се нарича единичен риск.
Общият резултат от всички стопански действия представлява агрегат от отделните разпределения на Вероятностните резултати при единичните рискове. Получава се така наречения общ риск на фирмата. Общият риск на фирмата по правило не е просто сбор от единичните рискове. Така е защото между определени рискове съществува така наречената негативна корелация, т.е. възможност за компенсиране помежду им. В случая се говори за изравняване на риска вътре в самата фирма, Например една промишлена фирма взема решения за видовете дейности, с които ще се занимава, за вида на произвежданата продукция, за начина на набавяне на материалите, за вида на производствените методи, за мястото и начина на пласмент и пр. Резултатът от дадено действие може да бъде негативен /напр. загуба от пласиране на продукцията в определен район/. Това не значи, че фирмата като цяло губи от пласментната си дейност, защото в други райони продукцията може да се пласира при много по-изгодни условия от предвиденото.
……………………………………
На управлението на риска съответства една част от тази широка дефиниция, а именно – минимизирането на неблагоприятните резултати, които случайните събития оказват върху фирмата. За да се постигнат някои по-амбициозни цели като печалба, ръст, фирмата трябва успешно да преодолее потенциалните случайни загуби. Акцентирайки на случайните загуби, управлението на риска може да се определи като процес на планиране, организация, регулиране и контрол на ресурсите и дейностите на една организация с цел да се минимизират неблагоприятните резултати от случайни загуби във фирмата с възможно минимални разходи.
Това широко дефиниране показва, че нито един рисков мениджър или друг ръководител, са в състояние самостоятелно да осъществяват функцията по управление на риска в една организация. Необходима е съвместна дейност между всички ръководители и личния състав. При заплаха от случайна загуба, например в процеса на производствена дейност на фирмата, особено важно е координирането между производствените ръководители в процеса на направляване на подчинените с цел да се произвежда гарантиран продукт по безопасен начин.
……………………………………
Всяка търговска фирма се стреми към осъществяването на минимум разходи и реализирането на максимум печалба. Това до голяма степен предопределя ролята и значението на анализа и оптимизирането на разходите за обръщение в сферата на търговията. Ако финансовото състояние на една фирма непрекъснато се влошава, то неминуемо трябва да се постави въпроса доколко целесъобразно и ефективно тя разходва средствата си. Ако на базата на икономическия анализ успее да ги контролира и управлява правилно, то постигнатите резултати ще бъдат по-висока рентабилност, подобряване на финансовото състояние и стабилизиране позициите на фирмата на пазара.
Рискът, и по-точно – неговото правилно управление, стават неизменна част от съвременния бизнес модел. Информационната епоха, отличаваща се с перфектна информираност на потребителите и висока конкуренция на пазарите, превърна риска, независимо от неговата форма на проявление, в неизменна част от всяко бизнес начинание.
……………………………
Хората на бизнеса и инвеститорите разбират, че рискът е тясно свързан с финансовата възвращаемост. Акционерите инвестират в компании, като поемат необходимия риск за постигането на по-добра възвращаемост, отколкото по-сигурната инвестиция би имала. Компаниите, които са най-успешни в това, ще бъдат възнаградени с по-високи оценки на пазара и ще създадат по-голяма възвращаемост за техните акционери. Инвеститори без апетит към риска могат да инвестират в нискорискови държавни ценни книжа или в застраховани банкови депозити. Затова увеличаването на стойността за акционерите е процес, който изисква ясно разбиране на взаимодействието между желания растеж и доходност и потенциалните рискове. Това разбиране съответно изисква ръководството да притежава способи за събиране и анализиране на информация, необходима за контролирано предприемане на рискове. Поемането на малък риск е толкова управленска грешка, колкото и поемането на много голям риск.
През 90-те години риск-мениджмънтът търпи сериозно развитие. То е предизвикано от тревогите относно сделките с деривативи и тяхното неблагоприятно влияние върху сигурността на институциите, загубите от търговски сделки, извършени без разрешение, проблемите за управлението на риска в организации с растяща сложност и обем и други въпроси в този контекст.
…………………………
Използвани литературни и информационни източници
1. Адамов, В., и А. Захариев, Финансов анализ, В. Търново, 2001 г.
2. Велев Т., Ценни книжа и фондови борси, С., 1996 г.
3. Грозданов, Борис, Финанси, част втора, Корпоративни финанси, Велико търново, АБАГАР, 1998 г.
4. Данаилов, Д., Финансов мениджмънт в бизнеса, ИК “Люрен”, 1996 г.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа формули за финансов анализ.
Ключови думи:
риск; видове риск: случаен, обективен и субективен, единичен и общ, чист и спекулативен, застраховаем и незастраховаем, измерим и неизмерим, икономически и извъникономически; условия за съществуване на риск; управление на риска; риск мениджмънт; търговски риск; анализ на капиталовата структура; анализ на финансовата независимост на фирмата
]]>
