 |
|
Курсова работа
Разработване на програма на ЕСИ на тема "Отношение на българина към глобализацията и нейните социални и икономически последици"
2008 г.
Съдържание
2. Отношението на българина към процесите на глобализация.
3. Провеждане на локално емпирично социологическо изследване.
Използвани литературни и информационни източници:
1. Същност на глобализацията.
Глобализацията е процес на нарастваща икономическа интеграция в световен мащаб, чиито основни двигателни сили са: либерализацията на международната търговия и движението на капитали; ускоряването на техническия прогрес и настъпването на информационното общество, както и в значителна степен дерегулирането на икономическите процеси и събития като сложен набор от производствени системи.
Глобализацията е процес, който рязко ускорява динамиката и сложността на всички процеси, прави социалните системи силно нестабилни, а колкото по-динамична и нестабилна е една система, толкова по-нелинейно и съответно многопосочно може да реагира тя на различни въздействия.
.....................................
2. Отношението на българина към процесите на глобализация.
На 19-ата година от демократичния преход у българите все още е силно усещането, че традиционният им начин на живот е застрашен и има нужда да бъде защитен. Въпреки че страната поне засега не е обект на имиграционен натиск, сънародниците ни смятат, че потокът на чужденците към България трябва да бъде ограничен. В същото време те са добронамерени към чуждите компании, които идват в страната, и влиянието им се оценява като сравнително благоприятно.
Това посочват резултатите от проучване на американския център за изследвания "Пю", базиран във Вашингтон. Чрез телефонни или директни интервюта с над 45 хил. жители в 47 страни от Северна и Южна Америка, Западна и Източна Европа, Близкия изток, Азия и Африка се изследват глобалните тенденции в отношението към имиграцията, международната търговия, ценности като религия и морал, развитието на технологиите, принципите на демокрацията. Проучването не е подминало и чувствителната за САЩ тема за отношението на света към Америка като глобална сила и начина на "разпространение" на американските ценности. Повечето допитвания са на национално ниво, но в някои държави са обработвани мненията предимно на градските жители. Интервюираните от България са 500.
..........................................
53-ма на 100 българи смятат, че имаме нужда от по-голям контрол върху притока на чужденците, а 33-ма проявяват толерантност. Българите се оказват и сред нациите, които се опитват твърдо да защитят традиционния бит и култура от чуждо влияние - 40 на 100 анкетирани. По този показател ние се различаваме както от държавите в Западна Европа и Северна Америка, така и от изследваните в Източна Европа Чехия, Полша и Словакия, в които притесненията от загубата на този вид идентичност са доста по-малко. Високи показатели по този въпрос държат страни като Турция, Пакистан, Бангладеш, Кения и Танзания.
........................................
3. Провеждане на локално емпирично социологическо изследване.
Изследването е проведено през м. Януари 2008 година по предложение на Деканското ръководство на Икономическия факултет на УНСС и обхваща 156 студенти от 8 специалности.
Целта на емпиричното изследване е да се проучат мненията и оценките на студентите относно глобализацията и нейните социални и икономически последици.
Предмет на проведеното емпирично изследване са следните проблемни области:
- същност и развитие на глобализационните процеси в световен мащаб;
- същност и развитие на глобализационните процеси в национален мащаб;
- влияние на глобализацията по отношение развитието на отделните икономики;
- отношение като цяло на обществото към процеса на глобализация;
- отношение към глобализацията и нейните социални и икономически последици;
Социално-образователният профил на анкетираните студенти-магистри се формира от живеещите в София - 59,1%, жените - 59,5% , неженените - 91,0%.
Близо 48,5 на сто от тях отговориха, че глобализацията в пълна степен вече е повлияла върху икономическото и социално развитие както на света като цяло, но и по отношение отделните икономики, в това число и на българската. Почти толкова - 43 на сто подкрепят идеята за развитие на национални програми за ограничаване на силното влияние на световните негативни глобализационни процеси. Липсата на ясна политика по въпроса се приема само от 5,4 на сто от анкетираните.
............................................
Заключение
Националният анализ на резултатите от разкрива основните тенденции в развитието на общественото мнение в България по отношение глобалните промени в света и в България и в частност върху тяхното отрицателно влияние (степен на влияние и области на влияние). Той улавя важни характеристики в българските представи за глобализацията, за неговото бъдеще.
За последните две години българите като че ли са станали по-умерени в своя национален песимизъм и по-големи реалисти в оптимизма си относно евроинтеграцията и ролята й за бъдещето на страната.
.................................
Използвани литературни и информационни източници:
1. Миркович, К. Международна икономика, С, 2000.
2. Недялкова, Анна Глобализация на икономиката и развитието - Варна; Унив. изд. Черноризец Храбър, 2004;
3. Стегър, М. Глобализация; С.; 2005;
4. Проданов, В. Глобалните промени и съдбата на България. София, 1999.
5. Fischer, Stanley. "Opening Remarks". Presented to the Conference on Economic Policy and Equity. Washington D.C. The IMF, June 8-9 2005
6. Stiglitz, Joseph, Redefining the Role of the State, Tokyo, March 17, 2004
..............................................
Темата е изготвена 2008 г.
Ключови думи:
програма ЕСИ, глобализация, емпирично социологическо изследване, социални и икономически последици
]]>
