 |
|
Аграрен университет – Пловдив
КУРСОВА РАБОТА
По Биологично земеделие
На тема:
Биологично земеделие в България
Специалност: Аграрна икономика
2010 г.
Съдържание:
1. Същност на биологичното земеделие
2. Основна цел на биологичното земеделие
3. Основни принципи в биологичното зеленчукопроизводство
4. Биологично (екологично) земеделие по света
5. Биологично (екологично) земеделие в Европа
6. Биологично (екологично) земеделие в България
7. Биологично (екологично) земеделие в България като икономически сектор
1. Същност на биологичното земеделие
“Биологичното (органичното, екологичното) земеделие” е практическо използване на екологията в селскостопанското производство. Пълната дефиниция на Министерство на земеделието в САЩ е: “Биологичното земеделие е система за производство с намалено или изключено прилагане на синтетични минерални торове, пестициди, регулатори на растежа и стимулатори в животновъдството”, което зависи от сеитбообращенията, оползотворяването на растителните остатъци, отглеждането на легуминозни култури, зеленото торене и провеждането на биологична борба с вредителите, болестите и плевелите. Употребява се и кратка дефиниция в чисто екологичен аспект: Биологичното (органичното) земеделие е агрономия плюс приложна екология плюс опазване на околната среда.
…………………………………
Пазарът на биологични продукти е един от най-бързо развиващите се пазари в световен мащаб. Годишно нараства с 10-15%. Като абсолютна стойност това е около 5 млрд. долара. През 2003 г. световната пазарна стойност на биологичните продукти достига 25 млрд. долара. През 2006 г. тя вече е около 40 млрд. долара, а през 2007 г. – повече от 46 млрд. долара. Пресните продукти са водещата биологична продуктова категория, допринасяща за около 1/3 от пазарните приходи. Най-големите потребители на биопродукти са Северна Америка и Европа. Характерно за тези два пазара е, че предлагането изостава от търсенето и се налага внос, най-вече на месо и млечни продукти, от Южна Америка, Азия и Австралия.
В Европа ръстът на пазара през 2008 г. спрямо 2007 г. е бил от над 7%. Но според мнения на експерти, настоящата икономическа криза вече оказва негативно влияние върху тенденцията за ръст в сектора. Впечатляващи са данните за развитието на биопазара в САЩ – ако продажбите на биопродукти през 1990 г са възлизали на 1 млрд. долара, то през 2008 г. вече са достигнали 25 млрд. долара, т.е. за 18 години увеличението е 25 пъти. Причината е нарастващото търсене и склонността на купувачите да заплатят по-високи цени, но да се хранят здравословно.
.....................................................
През 2003 г. се наблюдава намаление на необработваните земи, спрямо 2002 г. (456 133 ха през 2003 г. спрямо 471 507 ха през 2002 г.). Използваната земеделска площ е 5,3 млн. ха от земеделските земи. Обработваемите земи в България, заети с едногодишни култури и временни ливади през 2003 г. са 3 238 782 ха и съставляват 60,8% от използваната земеделска площ. Угарите (обработваеми земи, които в годината на наблюдение не се реколтират; обработени или не, площите остават в тази категория не повече от две години) през 2003 г. са наблюдавани върху 455 798 ха (8,5% от използваната земеделска площ). Площите, заети с многогодишни култури по данни на БАНСИК 2003 са 0,29 млн. ха, тези на пасищата и ливадите – 1,8 млн. ха. Преобладаващ тип съоръжения за аквакултурно производство са басейните от землен тип, използвани предимно в топловодното рибовъдство. Значително по-малко на брой са басейните от циментов тип използвани основно за пъстървовъдство. Стопанствата със садкови съоръжения до края на 2004 г. са 7 на брой или 3,2% от общия брой аквакултурни стопанства.
В страната този тип съоръжения се използват основно за суперинтензивно производство на пъстървови и шаранови видове риби.
В производството на марикултури се ползват въжени колектори.Основен водоизточник за водоснабдяване на стопанствата във вътрешността на страната са повърхностни водни обекти – реки. Садковите установки (мрежени клетки) са разположени основно в язовири.
Преобладаващият брой стопанства в България имат обща водна площ от 1 до 10 ha, това са около 40% от общия брой стопанства. Голям е и делът (27%) на стопанствата с обща водна площ за аквакултурно производство под 1 ha. Малък е броят на стопанствата, които експлоатират водни площи над 20 ha.
.........................................................
Литература
1. Копривленски, В., Икономика и управление на производството в органичната ферма. Основи на органичното земеделие, FiBL, Пловдив, с. 387-396, 2003.
2. Codex Alimentarius Commission, FAO/WHO, June 1999.
3. IFOAM Basic Standards for Organic production and Processing, IFOAM, 2000.
4. OECD, Organic Agriculture. Sustainability, markets and policies, CABI Wallingford, pp. 10-12, 2003.
5. Padel, S., N. Lampkin, Farm-level performance of Organic Farming Systems, CABI, Wallingford, 1994.
6. FAO, Evaluating the potential contribution of organic agriculture to sustainability goals, IFOAM's Scientific Conference Mar del Plata, Argentina, 1998.
7. Semoc, A., Organic Production, Organic Food and the Role of Agricultural policy, New Medit, IAMB, vol. І – №4, pp. 54-60, 2002.
8. Willer, H., M. Yussefi, The World of Organic Agriculture. Statistics and Emerging Trends 2005, IFOAM, Bonn, Germany, 2005.
Темата е изготвена 2010 г.
Темата съдържа таблици и реални данни.
Ключови думи:
биологично (органично, екологично) земеделие, биологично зеленчукопроизводство, агробизнес, земеделски земи, растениевъдство
]]>
