|
Нов Български университет София
Курсова работа
Специалност: Бизнесикономика
Предмет: Бизнесикономика
2009
3. Посочете възможните рискове за проекта
В началото на 21 век върху географското, обществено-политическото и образователното пространство на Европа като че ли изведнъж се появи проблемът за мултиетничността и мултикултурността на немалък брой държави и общества. Истината е, че тези два феномена са съществували винаги. Съвършено друг е въпросът, какво е било тяхното място и съответно тежестта им при дефинирането на образователните, културните, социалните и икономическите политики на отделните държави. Историческият преход в Източна Европа от тоталитаризъм към демокрация не просто наложи темите за различността между отделните човешки индивиди, за необходимостта от цивилизовано съвместно съществуване (търпимост, уважение и зачитане на етно-културните права на малцинствените групи от мнозинството) между цели групи, различни по етнически произход, но и намиращи се на различно цивилизационно равнище. Поставен бе с особена острота въпросът за интегрирането и социализирането им в обществено-политическия живот както на отделните държави, така и в по-голямото икономическо и културно пространство на Европейския съюз. Разбира се, тук не бива да се забравя, че "тежестта" на малцинствените групи не е еднаква. Тя зависи в най-голяма степен от демографските им показатели и от усилията, които обществото трябва да положи за решаването на казуса. На територията на България почти 16% от населението е с различен от българския етнически произход. Най-голяма е групата на българските турци, втора по численост е ромската общност.
След дългогодишни научни изследвания и анализи на проблема за мултикултурността, със съвместните усилия на държавни структури, неправителствени организации, академична общност и педагози практици у нас бе постигнат консенсус по въпроса, че икономическата, социалната и културната интеграция на малцинствата може и трябва да бъде постигната на първо място чрез образованието. Този консенсус има огромно значение, защото ясно дефинира необходимостта от изграждането на такава образователна среда, чрез която, от една страна, да бъдат съхранени всички културни модели на конкретното малцинство (обучението по майчин език е пример в това отношение), но, от друга, изисква да бъдат намерени механизмите и практиките, чрез които различията от етнически и културен характер да не бъдат повече пречка за индивидуалната реализация на всеки български гражданин. Системата на образованието заедно със семейната среда са тези, които формират ценности и нагласи, създават конкретни умения за толерантно отношение и в двете посоки - от мнозинството към малцинството, и обратното, без които не е възможно реализирането на големи национални цели и приоритети.
В резултат на извършената икономическата реформа в България най-силно засегнати са малцинствата и особено ромите. Липсата на нужното образование и квалификация ги изтласква от пазара на труда .Безработицата и бедността трансформират това малцинство в силно уязвима група. Безпереспективността и нищетата провокират високото ниво на престъпност сред тях. Слабо развитата дейност на НПО допълнително възпрепятства контакта им с държавните институции при решаване на касаещи ги въпроси.
Идеята:
Създаване на център за приобщаващо образование, което да действа най-напред в областните градове, после и в отделните региони. Центърът за приобщаващо образование ще работи за правото на всички децата на достъп до образование. Това е основно право на всяко дете независимо от етническия му произход, наличието на увреждане или икономическото положение на семейството му и залегнало в Конвенцията на ООН за правата на детето. Равният достъп до образование е един от основните проблеми в България и ЦПО, заедно с Министерството на образованието и науката и други НПО, работи за създаването на приобщаваща образователна система.
Приобщаващото образование означава, че всички ученици в едно училище, независимо от техните силни или слаби страни, в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност към другите ученици, учители и непедагогически персонал.
Приобщаването не се отнася само до обучение на деца с увреждания, то се отнася до качествени условия за обучение на всички деца. Деветте водещи принципа на приобщаващото образование, възприети от Алианса за приобщаващо образование през март 2002 г., са основани на главния принцип на уважение към всеки индивид:
1. Човек е ценен независимо от неговите способности или от неговите постижения.
2. Всяко човешко същество е способно да чувства и да мисли.
3. Всяко човешко същество има правото да общува и да бъде чуто.
4. Хората се нуждаят един от друг.
5. Истинското образование може да се случи единствено чрез истински взаимоотношения.
6. Всички хора се нуждаят от подкрепа и приятелско отношение от хора на своята възраст.
7. Прогрес в ученето се постига чрез надграждане на това, което човек може да прави, а не на това, което не може.
8. Различията внасят здравина в отношенията в обществото.
9. Сътрудничеството е за предпочитане пред конкуренцията.
Целта на проекта и на Центъра е посредством комплекс от дейности, които целят да намалят въздействието на горепосочените фактори да спомогне за постепенното интегриране на ромското малцинство в обществото. Съвместните усилия и по-пълното ангажиране на младежите от ромското малцинство ще допринесе за постигането на следните цели :
* Организирането на ромската младеж за създаването на младежка ромска неправителствена организация пряко ангажирана с проблемите на подрастващите и младежите
* Развиване уменията на ромските младежи да излагат вълнуващите ги проблеми и поставят пред общинската власт и обществеността
* Създаването на контакти на младежката ромска неправителствена организация с други НПО и общинската администрация
* Развиването на способности за пълноценното използване на съвременните комуникационни средства /компютри, интернет/
* Предизвикване интереса у ромите към националните празници и традиции
Целта на работните групи по проекта е да активизира обществения живот на младите роми и с това да спомогне за постепенното им интегриране в обществото. Усилията за постигането u са насочени към ромските младежи на възраст от 12 до 24 год. възраст .Основните дейности включени в проекта са: консултации и помощ при създаването на младежка ромска НПО; организиране на дискусионни форуми “кръгла маса” с активното участие на ръководството на новосъздадената младежка ромска НПО и представители на местната власт ; провеждането на технически конференции с други НПО и ръководството на младежката ромска НПО; обучение по компютърна грамотност и интернет на младите роми от студенти доброволци; честване на национални празници, издаване на брошура и създаване на уеб сайт от студенти доброволци съвместно с ромски младежи.
Предвиждани конкретни дейности на екипите по проекта:
Първа година:
· Прилагане на „Индекс за приобщаване” в 21 училища;
· Обучителни семинари за директори и учители;
· Семинари за обмяна на опит;
· Кампания за промени в нагласите на обществото.
Втора година:
· Включване на нови 10 училища към проекта;
· Прилагане на „Индекс за приобщаване” в 31 училища;
· Специализирани обучителни семинари за учители за работа с деца с увреждания в класна стая, за работа с деца от ромски произход и работа с ромска общност; за деца с специфични обучителни трудности;
· Семинари за обмяна на опит;
· Кампания за промени в нагласите на обществото.
Трета година:
· Включване на нови 6 училища и една детска градина към проекта.
Консорциум “GET German Education and Training” и Институт “Отворено общество” предлагат безплатни подготвителни курсове за матура и кандидатстудентски изпити за младежи от етнически малцинства с фокус към ромите. Курсовете ще бъдат организирани в различни населени места, така че да покрият цялата територия на страната. Те ще предоставят подготовка за явяване на зрелостен изпит (матура) за завършване на средното образование или подготовка за явяване на кандидатстудентски изпит в желаната университетска специалност. Кандидатите трябва да са на възраст до 30 г., завършващи средното си образование през учебната 2007 - 2008 г., или завършили средно образование в предишни години и да планират да кандидатстват за студенти редовно или задочно обучение през кандидатстудентските кампании 2008 и 2009 г.
Курсовете се организират в рамките на проект „Подобряване на състоянието и приобщаване на малцинствените групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”, финансиран от програма ФАР с основен бенифициент Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси.
Въвеждането на подобно приобщаване във всяко едно училище преминава през пет основни фази, всяка от които включва конкретни дейности.
Първата фаза е свързана с въвеждане във философията на приобщаването и се нарича Как да започнем работа с Индекса за приобщаване. Този етап започва с прочитането и осмислянето на Индекса като документ, като ресурс за управление, запознаване на педагогическия и непедагогическия персонал в училище и приключва с формирането на координираща група. Това е екипът, който планира училищното развитие (може да има изграден до този момент), ето защо директорът и ръководният персонал трябва да са активно ангажирани в процеса на подпомагане на училищното развитие. Като членове на екипа освен представители на педагогическия персонал, трябва да бъдат включени ресурсният учител и/ или помощник на учителя, ако има такива специалисти. Важно е групата да отразява половия и етническия състав на училището и може да включва представители на родителите/ настойниците, учениците, представители на общинските власти, РИО, непедагогическия персонал, представители на училищното настоятелство. Координиращата група е активното ядро на целия процес по подпомагане на училищното развитие. Членовете й работят в екип, проучвайки процесите в училището, а след това анализират резултатите и планират бъдещите действия.
Тъй като всеки член от екипа е активен участник в процесите в училището, би било полезно да се привлече външен човек, дистанциран наблюдател, който е добре запознат с естеството на училището, за да може да играе ролята на коректор, на обективната гледна точка, която гарантира приключване на дейностите. Този външен човек за училището се нарича „критичен приятел” и може да бъде учител от друго училище, който познава спецификата на работа в това, експерт от РИО или общината, родител и пр., стига да бъде обективен и да запазва дискретност по отношение резултатите, проблеми, които възникнат и др.
Втората фаза се отнася до това Как да научим повече за училището и е свързана с проучване мнението на учениците, родителите, учителите и непедагогическия персонал в училище. Този етап е свързан с разработването на въпросници от създадената вече координираща група за всяка една от изброените целеви групи и се осъществява посредством попълването, обработването анализирането на резултатите от въпросници, които в крайна сметка дават информация и обратна връзка на директора, съответно ръководството на училището за определяне на приоритети, което е следващата стъпка в тази фаза.
След извеждането на приоритетите на училището се пристъпва към Разработване на приобщаващ план, в който следва да се заложат дейности, който адресират изведените проблеми. Приобщаващият план е отворен документ, който може да се актуализира във всеки един момент от координиращата група.
Четвъртата фаза е свързана с Осъществяване на дейностите, заложени в изведените приоритети. Всяко училище само избира времевата рамка за изпълнение на заложените дейности и приоритети. Независимо от времетраенето обаче, членовете на координиращата група следва да предвидят срокове за Преглед на целия процес от самото начало, което всъщност представлява и последната фаза на въвеждането на Индекса за приобщаване. Особеното при осъществяване на прегледа е това, че в резултат на анализиране на постигнатите, съответно непостигнатите резултати, приобщаващият план на училището се променя и в този смисъл процесът веднъж започнал няма край. Затова всички професионалисти, които работят в областта на приобщаващото образование споделят, че приобщаването е процес, при който си „винаги на път”.
Правилната организационна структура по изграждането на проекта включва представители от министерства, ведомства, организации, институции, агенции и работни групи, имащи участие при планирането и реализирането на проекта.
Програмно-целевата структура на управление при подобни мащабни за територията на България проекти е мрежова организация, построена на базата на принципа на двойното подчинение на изпълнителите – на непосредствения ръководител на функционалното звено и на ръководителя на временната група. При такъв тип организация от линеен тип със съподчиненост на отделните екипи при отделните фази на реализация на проекта ръководителят на проекта си взаимодейства с две групи подчинени – членове на проектната група и други работници от функционалните звена, които се подчиняват временно, както на преките си ръководители, така и на него по въпросите, касаещи реализацията на съответния проект
Организационната структура на разглеждания стратегически проект, за да функционира добре следва да бъде изградена на две нива – управленско и изпълнително. Управленското ниво трябва да се състои от управителен борд, който следи за цялостното изпълнение на проекта и за изпълнението на поставените цели и задачи. Изпълнителното ниво трябва да се състои от поне двама или трима координатори на проекта, а под тяхно подчинение да има по няколко тематични координатори, които да отговарят за определени дейности в етапите на проекта.
Конкретните екипи за работа по проекта във всяко училище ще са насочени по изпълнение на:
· Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
· Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
· План за образователна интеграция за периода 2005-2009.
· Национален план за действие по изпълнение на стратегиите за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
И по конкретно за всяко училище:
· Директорът е възложил на учителите като класни ръководители да заложат в плановете си действия за създаване на благоприятна работна среда, в която да липсва сегрегация.
· Да се намират решения за развитие и самоутвърждаване на индивидуалната и груповата идентичност чрез изява и успех на всяко дете.
· В плановете на Директора, на учителите, на методическите обединения също са заложени конкретни стратегии за работа с деца в мултиетническа среда и тяхната интеграция.
· Допълване на длъжностните характеристики на директорите и учителите и регламентиране в тях на компетентности, необходими за процеса на интеграция.
· Непрекъснатото взаимодействие на трите фактора: директор - настоятелство - родителска общност е условие за ефективност не само за процеса на обучение, а и кореспондира със стратегията за успешна социализация на децата от етническите малцинства.
· По отношение на майчиния ромски език нещата са в по-различен аспект от националния за общността.
· Високият социален статус на родителите в последните 10 години създаде по-висок статус и на децата.
· Самата семейна среда активно способства за социализацията на децата чрез приоритетното практикуване на български език.
· Това е фактор за по-лесната адаптивност на ромските деца към средата, но без да се нарушава тяхната идентичност и уникалност като етнос.
Методите на изпълнение на дейностите по проекта се опират върху три основни пункта:
обучение, организиране, консултиране, създаване, установяване на контакти .
С обучението се цели да се привлекат младите роми ,водени от интереса към съвременните технически средства , да се групират и да се създаде близък контакт с тях. След като се сформират групите и началото на обучението, се избират отговорници , които участват в работните срещи при обсъждане и разпределение на задачите. Този етап от проекта е от изключителна важност, защото позволява да се създадат близки отношения с ромите и да спомогне за по-нататъшното изпълнение на заплануваните дейности. След проведените работни срещи се формира група на инициативни младежи на които след направените консултации се възлага организирането на учредително събрание. На него се гласува за ръководство и създаване на организация. Приема се кодекс на поведение.
Новоизбраното ръководство участва в ”кръглите маси” ,поставя на обсъждане наболели проблеми. Запознава се отблизо с работата на общинската администрация. То е активен участник в работните срещи и в подготовката на планираните мероприятия. На предвидените конференции с други НПО се цели да се създадат контакти с други организации и да се осигури подкрепата им в по-нататъшната дейност, да натрупат знания по създаване на проекти и изпълнението им, да се запознаят с особеностите при работа с доброволци, да разширят възможностите си за реализиране на собствени инициативи.
Създадената организация има за цел да покаже на ромската общност, че те не са изолирани и имат възможност да заемат своето място в обществото.
Организирането и провеждането на чествания на празници с участието на самодейни състави и доброволци ще спомогне за по-близкия контакт с тях и възбуждане на интереса им към честване на различни празници. Опознаване на традициите и отваряне към околните. За честването на Нова години е предвидено и участие на представители от други малцинствени групи , които ще разказват за техните обичаи. Така младите роми и присъстващите техни родители ще се запознаят отблизо с чужди култури и ще проявяват повече толерантност в отношенията си .Ще спомогне за личностното израстване на ромските деца, младежи и техните родители. Изпращането на ромските деца първокласници ще предаде по-голяма значимост на образованието и чест да са част от обществото. Издаването на брошурата от студенти доброволци и младежи роми ще доведе до близък контакт между тях и ще породи амбиция за изява.
В резултат на извършените дейности по проекта се очаква следното въздействие върху целевата група :
- предизвикване интереса в ромските младежи към компютрите и интернет. Ще засили желанието за познание и ще даде възможност за контакт с техните връстници на базата на общи интереси и познания;
- създаване умения в младите роми да се организират , да инициират дейности , да развият чувство на принадлежност към една активна, развиваща се организация;
- установяване на тесни взаимодействие между местната власт и ромската младеж. Ще даде възможност на ромските младежи да съдействат за решаване на въпроси касаещи ромското малцинство
- проявяване на гражданска позиция и обществена ангажираност при излагане на проблеми засягащи младите роми и намиране пътя на решаването им;
- установяване на връзки с други НПО. Ще оживи инициативността на ромските младежи и ще им даде възможност да се опрат на опита и помощта на други организации;
- развиване на умения за работа с доброволци, набиране на средства за самофинансиране на организацията, даване заявка за партньорско участие в проекти , а след натрупване на опит и самостоятелно кандидатстване;
- познаване на други етноси, техните обичаи и желание за честване на различните празници .
Развитите умения, създадените възможности и установените контакти ще спомогнат за формирането на инициативни млади хора, с интереси и възможности сходни с тези на техните връстници и по този начин ще спомогне за постепенното приобщаване на ромското малцинство към обществото.
Дейностите по проекта допринасят за развиването на управленския и техническия капацитет както на целевата група , така и на партньорите.
Създаването на младежка ромска НПО открива нов етап в развитието на отношенията в целевата група. Изгражда умения да се организират, да избират, да гласуват, да членуват, да инициират дейности и да ги изпълняват.
Контактите с доброволци спомага за запознаване с работата на доброволеца и неговата мотивация.
Проведените конференции ще формират у ръководството на младежката ромска НПО нов поглед към същинската дейност на НПО, възможностите с които разполагат, гражданската им позиция .Наученото от конференциите ще помогне в по-нататъшното развитие на младежката ромска НПО.
Техническите конференции са от голяма полза за развитие на управленския и технически капацитет на партньорите. От тях те попълват пропуските си и натрупват нови знания по работата на НПО, съставянето на проекти, избор на теми, работа с доброволци, работа с малцинства. Общинските служители ще установят контакти с НПО, ще се събуди интереса им към по-нататъшно сътрудничество.
“Кръглите маси“ полагат основите на развитие на контактите между обществеността в квартала и местното управление. Поставяне на проблем, подлагането му на дискусия и резултатите от нея са нов етап във взаимоотношенията им.
В резултат на изпълнението на дейностите по проекта партньорите развиват своите умения за организиране на “кръгли маси“ и технически конференции, даване на пресконференции, анкетиране и работа с най-голямата и проблемна малцинствена група.
От дейностите по проекта ще бъдат засегнати следните групи:
• при създаването на младежка ромска НПО – 600 младежи от ромското малцинство, като се очаква броят на членуващите да се увеличи на 1300
• участници на “кръгла маса” и технически конференции – 350 човека
• обучението по компютърна грамотност и интернет ще привлече около 30 младежи от ромското малцинство
• ангажирани са около 300 доброволци студенти и пенсионери косвено засегнати от мероприятията по проекта са 8000 роми
• брошурата ще въздейства върху минимум 30000 роми
• интернет страницата ще се посещава от около 5000 души /годишно
Пълноценното интегриране на ромите в българското общество, се намира в пряка зависимост от създаването на условия за съхранение на индивидуалните им граждански права. Стратегическа цел на българското училище и ръководителя му е да се премахне неравностойното третиране на ромите в българското общество.
Разработването на конкретни управленски подходи, участие в програми и проекти, механизми и средства за реализацията на основните стратегически цели за интеграция на ромските деца в българското училище, са условия за намиране на решения за пълното образователно и социално приобщаване на ромското етническо малцинство.
Най-често срещаните рискове при реализирането на проекти, в частност при реализирането на този проект могат да бъдат:
1. Рискове при самото планиране на проекта. Включва се текущото планиране по работни групи и министерства, както и създаване на работен финансов бюджет по проекта и по региони.
2. Възможност членовете на екипа да не намерят общ език или да не успеят да координират в достатъчна степен действията си за изпълнение на общите цели – т.е. липсва необходимото ниво на координация и работа в екип..
3 Рискове могат да възникнат поради невъзможност да се осигурят достатъчно средства за покриване на инвестиционните разходи, възможна висока цена на източниците на финансиране, трудности при реализацията на проектите в малките населени места и др.
4. Рискове от чисто финансово естество, които са текущи при реализацията на проекта и могат да възникнат като вид превишение на реализираните разходи по отношение планираните и предварително заложени разчети за отделните групи разходи. Също така рисковете за проекта могат да възникнат и при неговото проектиране.
5. Други рискове. Неефективност при работа, лоша координация и взаимодействие между различните екипи, които ще са сформирани от различни министерства, институции и частни изпълнителски фирми. Рискове могат да се планират и по отношение икономически, политически и природни фактори на влияние, които могат да доведат до изменение в структурата на текущите проекти и финансирането на приоритетните дейности.
Също така е констатирано и недостатъчно внимание към превантивните дейности, което допълнително повишава риска от бедствия и аварии. Неизпълнението в пълна степен на превантивните мерки в областта на природните и техногенните рискове се свързва със следните фактори:
- Недостатъчна ресурсна обезпеченост за достигане на устойчиво и положително изменение в решаването на основните проблеми на превантивната дейност;
- Недостатъчна ефективност на механизмите, предприемани за решаване на ключови задачи на превенцията в условията на модернизация на системата на държавното управление и подобряване състоянието и интеграцията на малцинствените групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите.
- Изменение на системата за разпределение на сферите на отговорности на държавните органи и органите на местната власт;
1. Драганов, Хр., Управление на риска, Тракия-М, 2003.
2.www.mdpba.government.bg/mezhdunarodna_deinost/proekti/projects-new-projects-phare-2005-crisis-bg/
3. www.evroportal.bg/article_view.ph
4. www.ncedi.government.bg/Phare2.htm - 82k
5. www.ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=107&SID=107
6. www.mediacenterbg.org/documents/Event
7. www.ecmi-bulgaria.org/ecmi_bulgarian.htm