Основание за разработване на стратегията за развитие на месната индустрия в България за периода 1999 – 2001 г. е приетото от правителството на РБ решение за разработване на Програма 2001 и в изпълнение на Заповед №Р-Д-16-482/29.06.1998 г. на Министъра на промишлеността. Стратегията е необходима поради липсата на съответстваща на конкретните условия държавна политика през последните 10 години, при коренна промяна на социално-икономическите условия.

Целта на стратегията е разработване и създаване от държавните институции и обществото на благоприятна законодателна, финансово-кредитна, пазарна, професионална, административна среда за развитие на месната индустрия в България.

Изпълнението на стратегията е в силна зависимост от развитието на на производството на фуражи и животновъдството, както и от успеха на структурната реформа.

1. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСНАТА ИНДУСТРИЯ И СУРОВИННАТА БАЗА ЗА ПЕРИОДА 1995 – 1998 г.

Месната индустрия обхваща 4 държавни дружества /с открита процедура за приватизация/, около 250 частни кланици, около 300 частни месопреработвателни предприятия и Института по месопромишленост – София.

Частните месопреработвателните предприятия се диференцират на малки, средни и големи в зависимост от броя на заетите, произведената продукция в натура и размера на основните средства инвестирани в тях. За малки предприятия се считат тези, в които са заети до 20 човека и с дневно производство до 3 тон. Средно предприятие има персонал до 100 души и производство до 10 тона на ден. Големите предприятия произвеждат повече от 10 т месни продукти на ден със заети повече от 100 души. Имайки предвид тези показатели счита се, че в страната функционират 15 големи, 60 средни и 225 малки предприятия. От общия брой преобладават малките структури – 75 %.

Започналото преструктуриране на икономиката засегна и държавните дружества от месната индустрия. От бившите 56 месокомбинати, 11 са раздържавени чрез масова приватизация / в 10 от тях 70% от капитала е собственост на приватизационни фондове и малка част от акциите са собственост на физически лица/. Най-голям е делът на дружествата, касово приватизирани – 23. При тях над 80% от капитала е частен, а в някои от тях той достигна 100 % - месокомбинатите в гр. Ловеч, Велинград, Хасково, Садово и др.

Поради лоши финансови резултати и натрупани огромни загуби 9 месокомбината са ликвидирани, а 9 други са обявени в несъстоятелност, с разработени оздравителни програми.

През периода 1995-98 година месната индустрия е подложена на силно въздействие от неблагоприятни вътрешни и външни фактори. Хаотичният и бавен ход на реформите доведоха до рязко намаляване поголовието на животните в страната. Като добавим съществуващия ограничителен вносен режим на месо, се получи значителна нестабилност в предлагането на качествени суровини. Намаляването на покупателните възможности на населението доведе до намаляване качеството на месните продукти и спадане на тяхното производство.

Загубата на традиционните пазари на месо и месни продукти в бившия Съветски Съюз, страните от Близкия Изток, страните от Европейския Съюз, Северна Африка допълнително редуцираха производството.

Степента на използване на производствените мощности в работещите държавни предприятия за 1996 г. е едва 17.9%. През същият период в малките и средни частни месопреработващи предприятия натовареността на производствените мощности е от 50 до 100%, в зависимост от търсенето на пазара. В редица случаи се преминава към двусменен режим на работа.

Технологичното оборудване в предприятията е на различно ниво. В няколко от тях оборудването е модерно и отговарящо на международните ветеринарно-санитарни и технологични изисквания. Одобрени за експорт на месо от дребен рогат добитък за Европейския Съюз са месокомбинатите в гр. Шумен, Силистра и Свищов.

Използваните машини и съоръжения в месопреработката за обезкостяване, транжиране, смилане, пълнене и варене в по-голямата част от предприятията са морално остарели и са с ниска степен на автоматизация. В повечето от новоизградените частни месопреработвателни предприятия голяма част от оборудването е с машини от втора употреба. Макар и ограничено бяха построени нови частни, модерни, отговарящи на европейските изисквания месопреработвателни предприятия – София, Горна Малина, Ботевград, Червен бряг и др.

Всички предприятия разполагат с хладилна база за охлаждане, замразяване и съхранение на месото и месните продукти на различна степен на техническо ниво. На територията на “Месокомбинат София” е изграден модерен хладилник с капацитет 10 000 т, оборудван от италианската фирма “Технофриго”. В момента съоръжението е отдадено под наем на фирми, търгуващи с вносно месо, сланина, сладолед и др.

2. ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.

Основните финансови показатели са отразени в таблица №1:

Таблица 1

Показатели	Отчет 1995 г. хил. лв.	Отчет 1996 г. хил. лв.
Приход от дейността	5 475 842	7 390 452
Разходи от дейността	7 108 007	12 643 807
Финансов резултат	- 1 632 165	- 5 253 355
Вземания - общо	321 002	469 676
В т. ч. от продажби	147 545	205 029
Задължения – общо	8 295 054	7 539 275
В т. ч. към доставчици	588 405	1 375 277
Към бюджета	809 011	1 526 298
Неплатени лихви по кредити	1 366 334	1 404 370

От икономическите показатели се разбира, че всички държавни предприятия са с нарастващи задължения към доставчиците и бюджета, и с огромни загуби, поради намаляване или спиране на производството. Почти всички държавни предприятия са декапитализирани.

Анализът на коефициентите, които обуславят икономическото състояние на държавните предприятия потвърждават горния извод. Коефициентът за рентабилност /Рн/, който се изчислява като отношение на брутна печалба /загуба/ върху размера на приходите от продажбите за 1995 г. е – 0.358, което показва отрицателна рентабилност. Слаб резултат показва и коефициентът за бърза ликвидност /Кбл/, който е 0.043 и е отношението на материалните запаси плюс вземанията плюс финансовите средства върху задълженията и краткосрочните заеми. Този коефициент показва голямата кредитна задлъжнялост на държавните предприятия. През 1995 и 1996 г. по-голямата част от тях не са в състояние да обслужват кредитите си, затова коефициентът за лихви по кредитите /Кл/ е – 0.463.

Тези характеристики на останалите все още предприятията от държавния сектор, налагат ускоряване на решенията от страна на изпълнителната власт.

2.1. ПРОИЗВОДСТВО

През 1995-1997 г. производството на месо /без птиче/ непрекъснато намалява, тъй като то е в зависимост от развитието на животновъдството в страната. Кризата в животновъдството доведе до ликвидиране на значителна част от производствените структури, намаляване на броя на животните, нестабилност на вътрешния пазар на месо.

По данни на НСИ /Национален статистически институт/ и САПИ производството на месо /без птиче/ е отразено в таблица 2:

Таблица 2

Показатели /в тона кл. тегло/	Отчет 1995 г.	Отчет 1996 г.	Отчет 1997 г.
Месо от ЕРД	65 702	79 616	66 532
Месо от ДРД	49 495	59 497	50 492
Месо от свине	256 430	266 903	224 853
Месо всичко	371 627	406 016	341 877

Производството на месо през 1997 г. е с 64 139 т или 16 % по-малко в сравнение с предходната година и с 29 750 т или 8 % по-малко в сравнение с 1995 г.

В структурата на производството на месо най-голям е относителният дял на свинското – 66%. Това се дължи на утвърдените традиции в храненето и по-ниските цени на пазара в сравнение с телешкото месо.

Данните в таблица 2 включват и производството на месо в домакинствата, предназначено за лично потребление.

През 1995 г. добитото при промишлени условия месо е 112 246 т, от които 70% е получено в частни кланици /данните са от областните земеделски служби/. През 1996 г. добитото месо при промишлени условия е 110 384 т като относителният дял на частните предприятия нараства на 82%. По оперативни данни през 1997 г. добитото месо е 85 000 т, от които 90% от частния сектор. През първото полугодие на 1998 г. тенденцията на намаляване на производството на месо продължава като добива в държавните предприятия е 14 602 или с 18.4% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. За този период липсват официални данни за добитото месо в частните кланици. В момента се събира актуална информация за състоянието на частните месопреработващи фирми като капацитет, производствени мощности, нетни приходи, инвестиционни намерения и др.

2.2. ОЦЕНКА НА СУРОВИННАТА БАЗА. ПРОИЗВОДСТВО, ВНОС И ИЗНОС НА МЕСО ОТ ЕРД

След ликвидирането на държавните говедовъдни предприятия броят на животните непрекъснато намалява и частният сектор не може да компенсира този спад. На 1 януари 1995 г. броят на говедата е бил 638 238, в т. ч. 509 028 в частните земеделски стопанства, а на 1 януари 1998 г. броят на говедата е намален на 611 720 общо за страната, в т. ч. 11 215 в обществения сектор и 600 505 в частните земеделски стопанства. Намаляването на броя на ЕРД се отразява и върху производството на добиваното месо

Таблица 3

	Отчет - т. кланично тегло
Показатели	1995	1996	1997
Производство	65 702	79 616	66 532
Внос	22 180	7 896	20 202
Износ	1 236	1 937	305

Произведеното месо от ЕРД за 1997 г. е 66 532 т, което е с 13 084 т по-малко в сравнение с 1996 г. По-голямото производство на месо за 1996 г., а именно - 79 616 т, се дължи на принудителното изколване на животните поради недостига на фураж. Завишеното производства на месо от ЕРД за 1996 г. се отразява и в по-големия обем износ на месо и по-малкия обем внос на говеждо месо за същата година.

За 1997 г. износът на месо от ЕРД от България рязко е намалял и е достигнал до 305 т. Официално в България няма одобрена кланица от Ветеринарната комисия на Европейския съюз за заготовка на телешко месо за износ за страните от ЕС. Намаленото производство на месо от ЕРД, както и високите производствени разходи, намаляват ефективността от износа, а и субсидираният износ на телешко месо по цени, по-ниски от международните от страните на ЕС, стесняват позициите на българските износители.

Производството на месо от ЕРД не е в състояние да задоволи потребностите на вътрешния пазар, поради участието му в рецептурите на различни колбаси, което наложи въвеждането на контингент за безмитен внос на говеждо месо. През 1995 г. квотата за внос на говеждо месо без мито е 10 000 т., а за 1996 г. - 15 000 т.

През 1997 г. при вноса на говеждо месо също бяха въведени диференциални намалени мита, а именно:

До 1 000 т - без мито

До 2 000 т - с 8,5 % мито

До 10 000 т - с 10 % мито

Тези намалени мита са предназначени да стимулират вноса на висококачествено месо от ЕРД, което е необходимо за месопреработвателните предприятия, които го влагат в производството на колбаси и по този начин разнообразяват асортимента на произведените от тях месни продукти.

2.3. ПРОИЗВОДСТВО, ВНОС И ИЗНОС НА МЕСО ОТ ДРД

През периода 1995 - 1997 г. общият брой на ДРД бележи спад. Към 1 януари 1998 г. броят на животните е 3 812 133, което е с 2 % по-малко спрямо 1 януари 1997 г. и с 10 % по-малко спрямо 1 януари 1996 г.

Основен дял от общата група дребен рогат добитък заемат овцете. Общият им брой през анализирания период бележи също спад. Около 99 % от общия брой на овцете се отглеждат в частните стопанства, като значителна част от продукцията се използва за задоволяване на собствени потребности.

Намаленият брой животни обуславя и спадналото производство на месо.

Таблица 4

	Отчет - т. кланично тегло
Показатели	1995	1996	1997
Производство	49 495	59 497	50 492
Внос	12	1	299
Износ	1 732	4 348	3 778

Производството на месо от ДРД за 1997 г. е с 9 005 т. по-малко в сравнение с 1996 г.

Вносът на месо от ДРД е незначителен за анализирания период и не е характерен за нашата страна.

Тревожен е фактът, че броят на ДРД в България през последните години бележи постоянен спад, което директно се отразява на количествените възможности за износ на месо. През 1997 г. са изнесени 570 т. по-малко в сравнение с предходната година.

Италия и Гърция от години са традиционен пазар за България при износа на агнешко месо. Пазарите на Италия и Гърция са интересни за българските износители поради своята географска близост и особеностите на потребление на агнешко месо в определени периоди от годината, когато се реализират и високи експортни цени. През 1997 г. нашата страна е изнесла 1 934 т месо от ДРД за Гърция, което представлява 51 % от общия обем износ на месо. За същата година са изнесени и 1 217 т месо от ДРД за Италия, което е 32 % от общия износ на месо. През 1997 г. износът на месо за Йордания възлиза само на 276 т.

България, както и останалите източноевропейски страни, са сключили с Европейския съюз споразумение за доброволно самоограничаване на износа на живи животни и месо от ДРД. В рамките на това споразумение за всяка от страните се определя годишна квота за износ в страните от ЕС - отделно за живи животни и отделно за месо, като и двете квоти се определят в кланично тегло.

За да могат да осъществяват износ на агнешко месо за страните от ЕС в рамките на предоставената ни квота, износителите трябва да участват в търг, организиран от Министерството на търговията и туризма за разпределение на дяловете от квотата.

Наличието само на три кланици утвърдени за износ на ДРД в ЕС, и то съсредоточени в Североизточна България също влияе негативно на изпълнението на определените квоти за износ. От една страна не могат да се изпълнят пиковите доставки при най-високи цени - март, април, от друга допълнително обременяване с транспортни разходи.

През 1997 г. квотата за износ на агнешко месо за страните от ЕС беше изпълнена само 60% поради тежкото вътрешно регулиране на износа и някои несъобразности в нормативната документация.

2.4. ПРОИЗВОДСТВО, ВНОС И ИЗНОС НА СВИНСКО МЕСО

Общият брой на свинете към 1 януари 1998 г. е 1 479 734, което е с 20 708 бр. По-малко в сравнение с 1997 г. и с 660 277 по-малко в сравнение с 1996 г. Основните причини за драстичното намаляване на свинете могат да се очертаят в две насоки: високата цена на малките прасета, заложени за угояване в началото на 1997 г. и рязкото поскъпване на смеските след скока на долара.

За периода 1995 – 1997 г. производството на свинско месо следва тенденцията на спад поради намаления брой свине за угояване.

Таблица 5

	Отчет - т. кланично тегло
Показатели	1995	1996	1997
Производство	256 430	266 903	224 853
Внос	695	205	2854
Износ	1 063	10 601	6 722

Производството на свинско месо през 1997 г. е с 42 050 т по-малко в сравнение с 1996 г. и с 31 577 т по-малко в сравнение с 1995 г. През 1996 г. производството на свинско месо бележи увеличение с 10 473 т спрямо 1995 г. Това се дължи на клането на свине, недостигнали стандартното живо тегло поради високата инфлация през 1996 г. и невъзможността за тяхното изхранване.

Намаленото производство на свинско месо през 1997 г. обуславя и по-малкия обем износ, и по-големия обем внос спрямо 1996 г. През 1997 г. е осъществен внос на 2 854 т свинско месо, предимно от Румъния. Износът на свинско месо през 1997 г. е 6 722 т, в т. ч. за Русия 6 250 т, което представлява 93 % от общия обем. Главен пазар за реализация на свинско месо остава Русия, тъй като пазарът в арабските страни е ограничен поради религиозни съображения, а износът за страните от ЕС е забранен поради ваксинирането на свинете у нас срещу чума.

2.5. ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСНИ ПРОДУКТИ

Производството на месни продукти за периода 1995-97 г. бележи спад. Основна причина за негативната тенденция е намаленото потребителско търсене. В допълнителна степен може да се отчете и временните затруднения с доставките на месо, което, обаче, има инцидентен характер.

Таблица 6

Показатели	Отчет 1995 г.	Отчет 1996 г.	Отчет 1997 г.
Месни произведения – т.	52 271	41 645	25 000
В т. ч. Салами трайни варено-пушени	5 386	4542	1717
Салами трайни сурово-сушени	3669	3121	1541
Колбаси малотрайни	17 364	12 135	6 996

В общия обем на произведените месни продукти се включват деликатесите от нераздробено месо, мляното месо, суровите наденици и други месни продукти, които не са диференцирани по отчетни данни. Освен това, си запазваме правото да бъдем скептични по отношение точността на посоченият обем на производство в страната, представен от статистиката.

За периода 1995-97 г. производството на трайни варено-пушени салами е спаднало 3 пъти, а на сурово-сушените салами – 2 пъти. Намаленото производство на сурово-сушените и трайните варено-пушени салами се дължи на намаленото потребителско търсене, като в известна степен се отразява и намаленото производство на месо от ЕРД в страната и нередовното предлагане на висококачествено вносно говеждо месо. По отношение на структурата най-голям относителен дял се пада на малотрайните колбаси, които представляват около 30 % от общия обем. Това може да се обясни с факта, че те са с най-ниска пазарна цена и имат потребителско търсене.

Въпреки че производството на колбаси за 1997 г. е спаднало с 27 271 т спрямо 1995 г., на вътрешния пазар не се чувства недостиг на предлагане на колбаси. Това може да се обясни, от една страна, със свитото вътрешно потребление на месни продукти, а от друга – с вноса на колбаси. През 1995 г. в нашата страна са внесени 5 440 т колбаси, през 1997 г. – 5 603 т, а през 1998 – 8 341 колбаси и 2 001 т други месни продукти.

По-голямата част от консуматорите, обаче, се убедиха, че по-красиво опакованите вносни месни продукти не предлагат по-добро качество и вкус.

3. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ

Намаленото производство и намалените реални доходи на населението обуславят и реалното свиване на потреблението на месо и месни продукти, което буди основателна тревога за здравословното хранене на населението. През 1995 г. годишната консумация на глава от населението е 48,7 кг месо (без птиче), в т. ч. 32 кг свинско. В тази консумация са включени и месните произведения. За 1997 г. годишната консумация е 42 кг, в т. ч. 27,6 кг свинско месо. Това потребление е на доста ниско ниво и е признак за непълноценното хранене на населението.

4. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР

Вътрешният пазар най-динамично реагира на промените на микросредата и либерализацията на търговията. Вътрешният пазар е фактор, който зависи от суровинната база и производството в момента от една страна и от покупателната възможност на населението от друга. Намаленото производство на месо и месни продукти и намалената платежоспособност на потребителите обуславят и намаленото предлагане на месо и месни произведения на вътрешния пазар.

Таблица 7

	Отчет - т. кланично тегло
Показатели	1995	1996	1997
Производство	371 627	406 016	341 877
Внос	22 887	8 102	23 355
Всичко ресурси	394 514	414 118	365 232
Износ	4 031	16 886	10 805
Общо потребление	390 483	397 232	354 427

От данните е видно, че през 1997 г. на вътрешния пазар са реализирани 354 427 т месо и месни произведения, което е с 42 805 т по-малко в сравнение с 1996 г. и с 26 056 т по-малко в сравнение с 1995 г. Трябва да се отбележи, че над 95 % от продукцията на месната промишленост е насочена за вътрешния пазар и е в тясна зависимост от платежоспособността на населението. Относителният дял на самозадоволяването е над 40%.

5. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ВЪНШНИТЕ ПАЗАРИ

През 1997 г. на външните пазари са реализирани значително по-малки количества месо.

Таблица 8

	Отчет - т. месо
Страни	1995	1996	1997
Всичко	4 031	16 886	10 806
в т. ч. Русия	1 208	8 180	6 322
Италия	316	687	1 217
Гърция	1 090	2 823	1 934
Йордания	110	465	276

В стоковата структура на износа на месо през 1997 г. се наблюдават известни изменения, свързани най-вече с намаления износ на месо за страните от Близкия изток, Северна Африка и страните от бившите републики на ОНД.

През 1997 г. са изнесени за Русия 6 322 т месо (говеждо и свинско), или с 1 858 т по-малко в сравнение с предходната година. Това се дължи до голяма степен на ограничаването на руския пазар с високи мита, такси и акцизи.

Намаленото производство на месо, заниженият ветеринарно-санитарен контрол, както и цените на живите животни и месото, които са по-високи от международните, също допринасят в значителна степен за спада на износа. Това се отнася за месото от ДРД, както и на огромното предлагане на Австралия и Нова Зеландия на цени значително по-ниски от вътрешните ни.

Активизирането на търговските отношения с някои страни от Близкия и Среден Изток ще спомогне за възстановяването на позиции, които България доскоро заемаше на тези пазари като износител на телешко месо и месо от ДРД.

В рамките на ЕС съществуват квоти за внос на месо от ЕРД, месо от ДРД и свинско месо. За говеждо охладено или замразено месо има отпусната квота в размер на 237 т. с намалено мито 20 % за периода 01.07.96 - 30.06.98 г.

Структурата на вноса е следната:

Таблица 9

	Отчет - т. месо
Показатели	1995	1996	1997
Месо всичко	22 887	8 102	23 355
В т. ч. от ЕРД	22 180	7 896	20 202

България е вносител главно на месо от ЕРД, като за 1995 и 1996 г. вносното говеждо месо представлява 97 % от общия обем внос, а за 1997 г. този процент е 86. Големи количества месо от ЕРД са внесени от Украйна, Молдова, Австралия и Белгия.

6. ТЪРЖИЩА ЗА МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ

В момента търговията с месо и месни продукти се осъществява чрез директно зареждане на търговската мрежа или чрез дистрибутори. Съществуващите места за търговия на едро с месо и месни продукти не отговарят на изискванията на закона, т. е. не са регистрирани и са тясно място в маркетинговата верига.

Анализирайки състоянието на подотрасъл “Месна индустрия” за периода 1995 - 1998 г., можем да очертаем следните негативни фактори:

Ø Спад в производството на месо поради намаляване броя на животните;

Ø Физическо и морално остаряло оборудване;

Ø Липса на финансови ресурси, голяма задлъжнялост;

Ø Нарушаване на традиционните пазари;

Ø Намаление на вътрешното пазарно потребление.

7. ЗАКОНИ, СТАНДАРТИ И ДРУГИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ В МЕСНАТА ИНДУСТРИЯ

Добивът на месо и месни продукти в нашата страна се извършва в съответствие с изискванията на редица закони, български държавни стандарти, технически условия и други нормативни документи. Цялостният контрол за здравословност и спазване на технологичните изисквания се основава на Закона за народното здраве, Закона за ветеринарното дело, Правилника за прилагане закона за народното здраве /МЗ/, Правилника за ДВСК /МЗГАР/, Наредба № 106 за координиране дейността на органите на санитарния и ветеринарно-санитарния контрол /МЗ/, Санитарните правила за търговия с хранителни продукти /МЗ/, Наредба № 45 за хигиенни норми и изисквания за добавките в хранителните продукти /МЗ/, Наредба № 19 за хигиенните изисквания към предприятията от хранително-вкусовата промишленост и към условията за производство на качествени и безопасни храни в тях /МЗ/, Наредба № 12 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на кланици и месопреработвателни предприятия /МЗГАР/, Наредба № 22 за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на прясно месо /МЗГАР/, Наредба № 28 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане, експлоатация на месопреработвателни предприятия, производство и продажба на месни продукти.

Нормативната документация е създавана през продължителен период от време и при различни изисквания, което предопределя нейното разнообразие, а в редица случаи и разпокъсаност. През 1950 г. започва разработването на български държавни стандарти /БДС/, технически условия /ТУ/, отраслови нормали /ОН/ и заводски нормали /ЗН/ за всички произвеждани месни продукти. В началото на 80-те години са разработени базовите стандарти и преобладаващата част от нормативната документация се преоформя в ТУ. Така например, в групата на малотрайните варено-пушени колбаси са в действие две отраслови нормали и 16 ТУ, при варените наденици – шест ТУ, при кренвиршите и сарфаладите – единадесет ТУ, при трайните варено-пушени салами – 13 ТУ, и т. н.

През последните години, обаче, по представени образци от Министерство на здравеопазването, нормативната документация за нови месни продукти се оформя като Техническа спецификация /ТС/, придружена с Технологична инструкция /ТИ/. Всяка фирма, желаеща да разработи свой фирмен продукт, трябва да го представи в лаборатория на ДВСК или ЦНИВМИ за неколкократно изследване. При потвърждаване на посочените в ТС качествени показатели /органолептични, физико-химични и микробиологични/, документацията се изпраща в МЗ и НВМС за съгласуване.

По този начин при производството на месни продукти се използват няколко типа документи, които значително се различават по своята форма и съдържание.

Необходимо е да се изтъкне, че съответните БДС и ОН се контролират и съхраняват от Комитета по стандартизация и метрология, ТУ се изработваха под ръководството на МЗГАР и се съхраняват в неговите стандартизационни служби, ТС се одобряват и остават на съхранение в МЗ и НВМС, а самите производители на месни продукти са във ведомството на Министерството на промишлеността. Има основание да се счита, че понастоящем няма държавен или обществен орган, който е в състояние да обхване широкия кръг от документи, създавани на различни нива и по различни разпоредби, да проследява тяхното развитие и изменение и своевременно да уведомява фирмите.

Освен това, в съдържанието на различните видове действащи документи се наблюдават съществени различия. Докато в ТУ се посочва рецептурата, в сега разработваните ТС се описват само използваните суровини и материали, а рецептурата се представя в съпровождащата ТИ. Докато в ТУ широко се използват препратки към различни стандарти по редица показатели по опаковката, маркировката и пр., то в ТС е необходимо всичко да се представя в пълен вид.

Разнообразието на документите, регламентиращи производството на месни продукти в нашата страна, в значителна степен затруднява фирмите. Освен това липсата на обявен ясен и точен регламент за одобряване на нови фирмени асортименти, спъва в редица случаи инициативата на отделни производители да разнообразят производствената си програма. Необходимо е да се отбележи също, че в редица фирми високите разходи за изследвания и монополно въведени такси за одобряване на нови асортименти са значителна пречка при създаването на оригинални продукти.

Неразривно свързан с нормативната документация е въпросът за нейното стриктно спазване. При големия брой фирми-производителки контролът не може да бъде ефективен в тази степен, в която се осъществяваше при условията на силно централизирано производство в месокомбинати с голям капацитет.

Установено е, че в редица фирми се извършва подмяна на основните суровини, заложени в оригиналните рецептури на месните продукти. Увеличава се процентното съдържание на вложената сланина и второкачествено месо /обикновено от внос/. По този начин се осъществява нелоялна конкуренция чрез занижаване на цените, но свързана със силно влошаване на качеството. Въпреки усилията на Асоциацията на месопреработвателите за повсеместно прилагане на Етичен кодекс, редица производители, предимно необхванати от асоциацията, произвеждат продукти с ниско качество. Това обстоятелство налага бързото въвеждане на прилагания в страните от ЕС принцип, че производителят отговаря изцяло за качеството на своята продукция. По този начин в условията на пазарното стопанство става бързо отсяване на недобросъвестните производители, които биват принуждавани от конкуренцията да повишат качеството на своите продукти.

Аналогично е положението и по отношение спазването на нормативната документация при добива на месо. Така например при свинското месо през последните години повсеместно не се извършва окачествяване на кланичните трупове по дебелината на сланината и теглото им. Това е също грубо нарушение на действащия БДС.

От анализа на състоянието на нормативната база по отношение добива на месо и производство на месни продукти могат да се направят следните изводи:

Ø Действащите документи са изготвени през продължителен период от време и се различават по своето съдържание и форма, което затруднява работата на фирмите;

Ø Липсва точен и ясен регламент за одобряване на нови асортименти. Определените такси за изследвания и одобряване са в редица случаи пречка за създаването на нови оригинални асортименти;

Ø В редица случаи не се спазват рецептурите на отделните месни продукти и се нарушават изискванията на нормативните документи.

8. РАЗВИТИЕ И ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ДЕЙСТВАЩАТА НОРМАТИВНА БАЗА В СЪОТВЕТСТВИЕ С МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

Перспективата за включване на нашата страна в рамките на Европейския съюз налага бързо и компетентно хармонизиране на действащата нормативна документация. По този начин могат да се създадат необходимите нормални отношения при търговията с месо и месни продукти.

Известна част от методичните стандарти вече са приведени в съответствие с международните изисквания:

- БДС ISO 6658 Сензорен анализ. Методология. Общи указания;

- БДС ISO 3100/1 Месо и месни продукти. Вземане на проби. Част 1: Вземане на средна проба;

- БДС ISO 3100/2 Месо и месни продукти. Вземане и подготовка на пробите за изпитване. Част 2: Подготовка на проби за микробиологично изпитване;

- БДС ISO 6887 Микробиология. Общо ръководство за приготвяне на разреждания за микробиологично изпитване;

- БДС ISO 7667 Микробиология. Стандартен план на методите за микробиологично изпитване;

- БДС ISO 7218 Микробиология. Общи правила за микробиологични изпитвания.

В съответствие с регламентите на ЕС са и разработените от МЗГАР Наредба № 22 за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на прясно месо и Наредба № 28 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане, експлоатация на месопреработвателни предприятия, производство и продажба на месни продукти.

Във връзка с високите изисквания, заложени в посочените наредби е предвиден 2 годишен срок, в който отделните предприятия трябва да бъдат приведени в съответствие с тях.

През 1998 г. със средства на програма Програма ФАР “Земеделие” е разработен БДС “Месо от свине. Класифициране на драни кланични трупове” и първа част на БДС “Месо от овце. Методи за оценка”.

Предстои разработването на хармонизирани БДС за “Месо от овце” – 2 част, “Месо от свине. Класификация на парени кланични трупове” и “Месо от говеда”.

Съществува обективна опасност при неосигуряване на средства работата по хармонизирането на нормативната документация по отношение на месопромишлеността да бъде преустановена.

9. ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА

За постигане на стабилизирано производство на месо и месни продукти е необходимо редица документи да бъдат приведени в съответствие с изискванията на международните норми.

Понастоящем в българската месна индустрия не са въведени системите за управление на качеството, утвърдени в серията стандарти ISO. Това налага в близките 2 години по законодателен път да се въведат системите “Добра производствена практика”, “Добра хигиенна практика”, НАССР и “Добра лабораторна практика”.

Наред с посочените в аналитичната част на Стратегията хармонизирани досега стандарти, е необходимо въвеждане на европейското законодателство по отношение безопасността на храните и защитата на потребителя от евентуален риск при консумацията на месо и месни продукти.

Неотложна е задачата за разработване на Наредба за лицензиране на фирмите, произвеждащи месо и месни продукти. Неотменна част от нея трябва да представляват изискванията за професионалната подготовка на ръководния и изпълнителски персонал. Недопустимо е положението работници без професионално образование и квалификация да произвеждат продукти, където при пропуски в отделни процеси, като влагането на добавки и подправки, термичната обработка, съхранението и др., могат да бъдат сериозна опасност за здравето на консуматорите.

Поради липсата на концепция за развитието на т. нар. ведомствени институти, които са извън системата на Селскостопанска академия, през последните години редица от тях са в сериозна криза във финансово и кадрово отношение. Не прави изключение и Института по месопромишленост, който през сегашния период може наред с Асоциацията на месопреработвателите в България да оказва действено научна, технологична и информационна помощ на фирмите. В това отношение е целесъобразно, след като държавата изцяло се е отдръпнала от финансово подкрепяне на институтите чрез разработване на целеви задачи, да бъде въведен нормативен акт за осигуряване на средства от заинтересованите фирми чрез задължителни отчисления на суми, които могат да бъдат влагани само за научни и технологични разработки от локално и национално значение. Такава система е внедрена в много европейски страни за осигуряване на научен и технологичен прогрес. Също така наложително е отпадането на ДДС при реализацията на научни и технологични продукти.

От гледна точка на ведомствената нормативна рамка е необходимо:

- създаване на регламент за унифициране на всички нормативни документи, третиращи производството на месо и месни продукти в страната;

- въвеждане от страна на Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, респ. НВМС, на точен и ясен регламент за одобряване на нови фирмени асортименти. Необходимо е заплащаните за целта такси за изследвания и съгласуване да бъдат приведени в разумни размери;

- наложително е събирането и издаването на всички нормативни документи за производство на месо и месни продукти, които нямат фирмен имунитет, след съответното им коригиране и осъвременяване, под егидата на Министерство на промишлеността.

10. ПЕРСПЕКТИВНО РАЗВИТИЕ НА МЕСНАТА ИНДУСТРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1998-2001 Г.

10.1. РАЗВИТИЕ НА СУРОВИННАТА БАЗА.

Основна цел е провеждането на политика, съдържаща предпоставки за развитие на животновъдството, което чрез икономическата си ефективност ще позволи решаването на следните основни задачи:

Ø да се прекрати спадът в броя на животните и да се осигурят условия за постепенно нарастване на популациите;

Ø да се осигурят условия за производство на месо и месни продукти, конкурентноспособни на международните пазари;

Ø да се постигне ресурсно обезпечаване на подотрасъл “Месна индустрия”;

Суровинната база за периода 1998-2001 г. е на база броя на животните от Програмата за развитие на животновъдството, разработена от МЗГАР.

Таблица 10

Брой животни – прогноза 1998-2001 г.
Показатели	1998 г.	1999 г.	2000 г.	2001 г.
Говеда общо – брой	625 320	664 200	712 800	729 000
Овце общо – брой	2 900 000	3 000 000	3 100 000	3 400 000
Свине общо - брой	1 600 000	1 700 000	1 782 000	2 000 000

В перспектива развитието на говедовъдството и биволовъдството се обвързва с оползотворяването на евтини груби фуражи. Значителен резерв за изхранването им са горските, планинските и полупланинските пасища.

При съществуващия в момента икономически потенциал на овцевъдството се губи възможността за използване на огромни природни ресурси. Около 25 % от земеделския поземлен фонд не се използва ефективно.

Ето защо усилията трябва да са насочени към стабилизиране и подпомагане на този най-перспективен в експортно отношение под отрасъл чрез създаване на най-благоприятни условия за неговото развитие, а именно:

Ø стимулиране на производството – субсидиране и кредитиране чрез ДФ “Земеделие” и други възможни фондове и структури;

Ø преференции за изграждане на дребни и средни стопански структури за тяхното отглеждане в размер на повече от 50 броя овце;

Развитието на свиневъдството през периода 1998-2001 ще се характеризира с увеличаване броя на свинете. Поради укрепване на зърненото производство, увеличеното многоплодие и намаленото отпадане на прасета общият брой на живородените ще се увеличава.

10.2. ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ ЗА ПЕРИОДА 1998-2001 Г.

Производството на месо и месни продукти до 2001 г. ще се анализира на основата на възможностите за промишлен месодобив на предприятията от подотрасъл “Месна индустрия”.

Основната цел е увеличаване на пазара за българските месо и месни продукти и създаване на условия за експортно ориентирани производства.

Специално внимание трябва да бъде насочено и към производството на храни за ученици и възрастни хора, които да им осигурят здравословен начин на хранене в условията на икономически преход и ограничени възможности за потребление.

За периода 1998-2001 г. се предвижда добитото месо в предприятията от подотрасъл “Месна индустрия” да достигне следните количествени параметри:

Таблица 11

Показатели	1998 г.	1999 г.	2000 г.	2001 г.
Месо – всичко тона	155 000	165 000	180 000	200 000
В т. ч. свинско	108 500	115 500	126 000	140 000

За анализирания период се предвижда производството на месо – всичко /без птиче/ да достигне до 200 000 тона, като 70 % от добитото месо ще е свинско. Основание за тази прогноза е предвиденият ръст да се постигне на база увеличения брой на животните за клане.

10.3. ПРОИЗВОДСТВО НА ТРАДИЦИОННИ МЕСНИ ПРОДУКТИ

Стагнацията на пазара налага вземане на мерки за организационното, продуктовото и пазарното преструктуриране на бранша.

Организационното преструктуриране на месопреработката е тясно свързано с развитието, производството и продуктовата структура на земеделието. След приключване периода на раздържавяване е целесъобразно изграждането на сдружения животновъдни ферми, фуражни заводи, животновъдни ферми, месопреработвателни предприятия.

Пазарното преструктуриране е водещо и трябва да бъде насочено към увеличаване на вътрешния пазар и трайно настаняване на нови пазари.

Продуктовото преструктуриране ще бъде насочено към увеличаване на дела на разфасовките с вакуумна опаковка, подобряване на качеството на месните продукти, съгласно изискванията на ЕС. Специално внимание трябва да се отдели на производството на традиционни месни продукти: луканка, суджук, пастърма.

Основни задачи в тази насока:

Ø производство на месо, задоволяващо потребностите на страната, включително и за износ;

Ø осигуряване на икономически условия за производство чрез данъчна и митническа политика;

Ø изграждане на преки връзки със земеделските производители;

Ø разширяване на асортиментната гама на предлагане за вътрешния и външни пазари;

Ø въвеждане на нови системи за реален контрол на опасните точки в технологичния процес на производство на месо и месни продукти.

За подобряване качеството на произведените месни продукти е необходимо в месопреработвателните предприятия да се въведе системата НАССР /Анализ на риска и критичните контролни точки/.

По-важни принципи на системата НАССР са:

Ø установяване на критичните контролни точки;

Ø определяне методи за проверка и контрол;

Ø вземане на проби;

Ø съхранение на записи;

Ø уведомяване на компетентното ведомство при опасност за здравето на хората;

Ø изземване на продукти от дадена производствена партида от пазара;

Ø съставяне на програма за обучение на персонала.

Изпълнението на тези принципи ще повиши качеството на произвежданите месни продукти. Въвеждането на системата за контрол на параметрите на критичните контролни точки /ККТ/ по технологичния процес на месните продукти ще се основава на следните принципи:

Ø откриване и преценка на потенциалните опасности за месните продукти;

Ø определяне на “критичната контролна точка” и мерки за нейното овладяване;

Ø контрол и документация на системата.

11. ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ДЕЙСТВАЩАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА С ДИРЕКТИВИТЕ НА ЕС

На първия етап от хармонизирането на нормативната база трябва да се разработят закони, свързани с регламентиране и осигуряване безопасността на храните и защитата на потребителя от евентуален риск при консумиране на некачествени продукти.

На втория етап от хармонизиране на нормативната уредба да се разработят Директиви за конкретни видове продукти и технологични регламенти.

На третия етап от хармонизирането да се разработят стандарти и методи за изпитване на основни хранителни показатели, които са критерии за безопасност и качество.

Внедряването на Европейското законодателство в областта на храните, тяхното производство, качество и контрол, представлява нов начин на мислене, организация на работа и начин на труд. Този факт ще се отрази върху развитието на нови технологични решения, внедряването на нови технологични средства в производството и създаването на принципно нови храни, опаковки, услуги, системи за дистрибуция и пазарна реализация.

Внедряването на Европейското законодателство в предприятията на месната индустрия не може да се осъществи без въвеждане на система за непрекъснато обучение на всички кадри от бранша.

12. НАУЧНО ОБСЛУЖВАНЕ

Научното обслужване на фирмите от месната индустрия се осъществява предимно от Института по месопромишленост – София, ВИХВП – Пловдив, ЦНИВМИ – София, НЦМЕХ – София. На практика освен подготовка на кадри, в останалите аспекти научно обслужване няма. Наред с решаване на технологичните проблеми, особено важно през предстоящия период е въвеждането на ефективни системи за управление на качеството, разработени в ЕС и САЩ. В това отношение решаваща роля ще играят държавните органи, заангажирани с контрола по качеството на хранителните продукти, и АМБ като главен организатор и внедрител.

Основните цели на научно-техническия прогрес в месопромишлеността за периода до 2001 г. трябва да бъдат:

Ø научно обосновани предложения за нормативни актове по отношение държавната политика в областта на месопромишлеността;

Ø разработване на предложения за хармонизиране на българската нормативна документация за добив и преработка на месото с това на ЕС;

Ø разработване и внедряване на принципно нови технологии за производството на качествени и здравословни продукти;

Ø осигуряване и подходящо предоставяне на научно-технологична документация за новости в технологично отношение;

Ø създаване на система за обучение на ръководния и изпълнителски персонал;

Ø организиране участието на специалисти във вътрешни и международни конгреси, семинари и консултации по въпросите на науката и технологията на месото и месните продукти.

13. ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ

Информационното обслужване на месопромишлените фирми се извършва основно чрез 2 издания: “Бюлетин за месото” – орган на АМБ и списание “Месо и месни продукти”, издавано от Института по месопромишленост. Освен това, АМБ редовно запознава своите членове с най-важните материали от законодателната практика и чуждестранни достижения чрез извънредни издания на печатни материали.

Също така АМБ провежда не по-малко от 2 пъти в годината тематични семинари, на които обстойно се разглеждат актуални проблеми на фирмите. Като докладчици участват преподаватели и специалисти от ВИХВП, ИМП, БИС, ЦНИВМИ и др. институции.

Във фондовете на ИМП са съхранени всички нормативни документи за производството на месни продукти, с изключение на фирмените. Документацията се ползва широко от голям брой фирми. Необходимо е да се изтъкне, че голяма част от нормативната документация се нуждае от актуализация поради настъпилите значителни промени в технологичните методи и техническото оборудване.

В библиотечния фонд на ИМП се намират най-реномираните специализирани периодични издания по въпросите на месопромишлеността до 1990 г. След това поради материални затруднения абонаментите са прекъснати. Единствена възможност за информация остава ползването на отделни списания, абонирани от малко на брой фирми.

Отделно трябва да се обърне внимание на пълната липса на информация от страна на предприятията към Министерство на промишлеността след преминаването им в частния сектор. Като отговорно ведомство Министерство на промишлеността трябва да разполага с пълни данни за производствената мощност, работния персонал, квалификацията, обема на производството, асортиментната структура. Считаме, че този въпрос се нуждае от спешна законова уредба.

Сериозен проблем свързан с вземане на каквито и да е управленски решения е липсата на достоверна информация. Не търпи отлагане законова уредба , регламентираща необходимата минимум информация, която Министерствата и Националния статистически институт утвърдят и тя да стане задължителна.

14. ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ДЕЙСТВАЩАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА С ДИРЕКТИВИТЕ НА ЕС

Потреблението на месо и месни продукти силно зависи от доходите на населението. Разнообразяването на асортимента, подобряване на опаковките и повишаване на санитарно-хигиенните условия на производство са задължителни за повишаване на потребителската култура.

Важен фактор за увеличаване на продажбите на месо и месни продукти е рекламата. На основа на проучване на потребителското търсене по отношение на състав, нужди, предпочитания, навици, обем и честота на покупките, могат да се подберат съответните рекламни средства за въздействие и стимулиране на продажбите.

При подготовка на рекламата следва да се проучат и вземат под внимание характерните особености на стоката:

Ø потребителска стойност и съпоставянето й с аналогични стоки;

Ø мястото на стоката на пазара – масова или луксозна;

Ø по-съществени показатели, на които трябва да се наблегне: качество, опаковка, новост, добър вкус и др.

При проучване на чуждестранни пазари е необходимо да се знае:

Ø ценово равнище;

Ø условия за достъп – външнотърговски режим за всеки отделен пазар;

Ø специфични изисквания за качество, опаковка и етикетировка на стоката.

Трябва да отбележим, че фирмите от месната индустрия нямат опит при разработване и прилагане на маркетингови стратегии. България е традиционен вносител на говеждо месо от Австралия, Белгия, Германия, Молдова и др. И през следващите няколко години вносът на говеждо месо в България ще продължи да бъде в значителни размери, поради необходимостта от такова месо главно за месопреработка – около 20 – 25 хиляди тона годишно.

България е и традиционен износител на месо от ДРД за Италия, Гърция и арабските страни.

За анализирания период 1998 – 2001 г. по отношение пазарите в Русия и страните от ОНД ще продължат затрудненията по износа на месо и месни продукти. Прилагането на комбинирани мита, изискванията за сертификация, етикетировка, както и силната конкуренция от Западна Европа и САЩ, очертават не особено добра перспектива за разширяване на износа за Русия.

За запазване и разширяване на външните пазари е необходимо:

Ø разширяване на пазарния дял на Република България и търсене на възможности за реализиране на продукция извън рамките на квотите за ЕС;

Ø проучване на специфичните условия за съответните пазари;

Ø възстановяване на пазарите в ЦЕФТА.

Внедряване на нови разфасовки и опаковки на месните продукти, съобразно новите изисквания на пазара.

За да се превърне месната промишленост отново в експортен подотрасъл е необходима конкурентноспособност на продукцията, съответстваща на европейските технически параметри и стандарти. За това трябва да се разработи комплексна система за лицензиране на експортно ориентираните производители.

По отношение на опаковките те трябва да отговарят на изискванията за пакетиране на хранителни продукти.

В момента се съгласува и предстои внасяне в Народното събрание на проекта на Закон за храните на Министерство на здравеопазването, от който ще последва проект на Наредба за изискванията при етикетиране, представяне и реклама на храните. Тя ще бъде хармонизирана с директивите на ЕС за уеднаквяване на правните разпоредби относно етикетирането, представянето и рекламата на храните, предназначени за крайния потребител.

15. ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ УСЛОВИЯ.

Месната индустрия има важно значение при поддържането на устойчива екологична среда в даден район и в цялост за страната. Големият брой предприятия, значението на кръвта, отпадните води, тлъстините, като биологични замърсители, високата стойност на пречиствателните съоръжения и недоброто състояние на наличните такива, изискват разработването на специална държавна програма, в която главен двигател не е все по-увеличаващият се размер на глобите, а компетентни и точни мерки, подкрепени с достатъчно финансови ресурси.

Въпросът за екологията в месната индустрия трябва да се решава в две насоки:

Ø Ефективни съвременни пречиствателни съоръжения;

Ø Разработване и внедряване на безотпадъчни технологии при добива, преработката и съхранението на месото. Това изисква пълно използване на техническите суровини, обработката им до продукти с по-висока потребителска стойност и търговска цена и максимално затваряне на технологичния цикъл.

Необходимо е да се уточни, че проблемът значително се усложнява от силната разпокъсаност на производствените мощности за добив на месо. Това е обстоятелство, което изисква въвеждането на нови, нетрадиционни за нашата страна решения за повечето предприятия от среден и малък тип.

Необходимо е бързо да започне използването на редица методи, които доскоро са показали много добри резултати в практиката. Това е създаването на цехове за производство на фуражен кръвен препарат “Хемопрот”. Същият е особено подходящ за прилагане при подрастващи прасета и при свине за угояване. Друго направление за високо ефективно използване на кръвта е производството на ензимен кръвен хидролизат, който се използва с успех при отглеждането на животните и като хранителна среда за производството на серуми и ваксини.

За двете направления за използване на кръвта е разработена пълна техническа и технологическа документация с възможности за приложение при предприятия с различен капацитет.

Голяма част от получаването при месопреработката кости остават неизползвани. Необходимо е да се обезпечи цялостното им влагане в производствто на костно брашно, костни мазнини, бульони, месокостен хомогенат.

Голяма част от незаразните меки кланични суровини и конфискати не се извозват своевременно от предприятията и оказват силно отрицателно влияние върху хигиенното им състояние и околната среда. В това отношение е целесъобразно организиране производството на фуражни каши, които успешно могот да се използват при изхранване на свинете.

По този начин чрез безотпадъчни технологии и дълбочинна преработка на страничните суровини може да се постигне значителна допълнителна ефективност в дейността на месопромишлеността.

16. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Социалната политика трябва да отговаря на стремежа към нарастване на доходите и платежоспособността на работниците. Развитието на технологиите ще изисква по-висококвалифициран труд. За тази цел е необходима национална програма за квалификация и преквалификация.

Необходимо е социалната политика на предприятията да се основава на браншовото споразумение. Израз на тази политика е колективният трудов договор, в който трябва да има специални раздели за осигуряване на здравето и безопасността на хората при работа, осигуряване на отдих и отпуски, както и медицинско обслужване.

Месната индустрия има потенциал на бъдещо развитие, което е сериозна предпоставка за разкриване на нови работни места.

17. АСОРТИМЕНТНА ПОЛИТИКА

През периода до 2001 г. асортиментната политика на фирмите ще се определя предимно от доходите на населението, които определят потребителското търсене.

В разглеждания период ще продължат предпочитанията на масовия консуматор към варено-пушените колбаси от традиционен тип и мляното месо. Следствие по-високите им цени, продуктите от групата на т. нар. “Баварски колбаси” ще бъдат с по-ограничено търсене. Подобно е положението и с варено-пушените месни продукти от нераздробено месо, шунките, трайните варено-пушени колбаси и разфасованите ценни части от трупа – котлет, врат, бут. Най-ограничено се очертава производството на сурово-сушените месни продукти – луканки, суджуци, пастърми, сурово-сушени кръгли и четвъртити салами и сурово-сушените деликатеси от нераздробено месо, които са най-качествени по отношение на органолептичните качества и хранителна стойност. За съжаление, тази група, която по икономически причини е с най-затруднен пласмент, включва преобладаващия брой традиционни национални продукти, определяли продължителен период от време високия престиж на българската месна индустрия.

През последните години редица фирми въведоха много добре оформени в художествено отношение обвивки и опаковъчни материали. Специално внимание заслужава прилагането на вакуумни опаковки, посредством които се запазва доброто качество на месните продукти и значително се удължава срока на съхранение. Няколко фирми разработиха свои фирмени документи за вакуумно опаковане на месни продукти и по този начин постигнаха нормативно решение на въпрос, който не беше решен от държавната администрация в продължение на десетилетия. В тази връзка е необходимо разширяване на прилагането на вакуумопаковането и опаковането в газова среда на месни продукти, както и на разфасовано и мляно месо, като се въведе единен документ за изискванията, валиден за всички фирми. По този начин ще се избегне забавянето на процеса, причинен от високите разноски за одобряване на фирмени документи, заплащани на лабораториите за изследване и НВМС.

По експертна оценка асортиментната политика на фирмите ще се определя от потребителското търсене през периода, като при евентуално повишаване стойността на основните суровини могат да се очакват по-голям процент нарушения по отношение на качеството.

Специално внимание трябва да се отдели на производството на традиционни български месни продукти.

Независимо от затрудненията, предизвикани от намаленото потребителско търсене поради материалните затруднения на голяма част от населението, е необходимо запазването и усъвършенстването на технологиите за производство на традиционни български месни продукти.

Преди всичко това са месни произведения от групата на трайните сурово-сушени месни продукти – луканки, суджуци, пастърми, сурово-сушени месни продукти от нераздробено месо. С оглед запазването на традиционно високото качество са недопустими компромиси в три основни направления – качеството на суровините, технологичната им обработка и правилното провеждане процеса на сушене. Не бива да се изключва възможността при стандартизирано производство и постоянно качество на партидите традиционните месни продукти да се включат в експортната листа на страната, особено ако се утвърдят фирмени документи с деклариран произход.

Основните усилия трябва да се насочат в следните направления:

- добив на висококачествено месо от свине, едър и дребен рогат добитък, което в охладено състояние да се влага в производството;

- обезпечаване на благоприятни икономически рамки за производство и експорт чрез подходяща данъчна и митническа политика на правителството;

- преференциално отпускане на кредити за предприятия, които произвеждат традиционни български месни продукти с високо качество.

18. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСОПРОМИШЛЕНОСТТА

Основните насоки, в които трябва да се провежда държавната политика посредством Министерство на промишлността, МЗГАР, МОН, Министерство на здравеопазването, Министерство на търговията и туризма, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите, Комитет по стандартизация и метрология са следните:

19. ОБНОВЯВАНЕ НА ТЕХНИКАТА И ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ.

Постигането на тази задача ще се осъществи основно чрез въвеждане на лицензирането от компетентни органи на всяко отделно предприятие в съответствие с приетите нормативи на ЕС, както и чрез действена правителствена политика за организиране на широка информационна система за нова техника и съвременни технологии. Задължително е държавното участие в организирането на изложби и симпозиуми с участието на водещи световни фирми.

От особена важност е кредитирането с ниско лихвени заеми, и то с гратисен период на фирмите, които създават предприятия, отговарящи на съвременните изисквания по отношение на строителство, техника и технология. В това отношение важна роля може да изпълнява МОН, чрез приоритетно възлагане на теми, свързани с производството на продукти с по-висока хранителна стойност и подобрена рентабилност.

20. КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ НА ВЪНШНИТЕ ПАЗАРИ.

Българската месна индустрия е с много голям опит и традиции по отношение на експортната дейност. Нетърпимо е сегашното състояние, на което по обем и асортимент на експортната продукция се намираме на нивото на 1930 г.

Като основни видове месо и месни продукти за експорт в близко бъдеще могат да се посочат:

Ø Традиционният износ на агнешко и шилешко месо;

Ø Възстановяване на износа на високостойностни разфасовки – телешка пистола, телешко и свинско вътрешно и външно филе, заготовки от свински и телешки плешка и бут.

Ø Месни продукти – трайни варено-пушени салами, месни и месно-зеленчукови консерви, суровосушени деликатеси от свинско и говеждо месо.

При осигуряване на конкурентноспособността на външните пазари е необходимо държавното участие да започва от създаването на условия за селекциониране и отглеждане на породи и хибриди животни с високи технологични качества на добиваното от тях месо. Основен фактор е намаляването на количеството на отлаганите тлъстини. На каквато база е построена и системата за класифициране на месото от отделните видове животни в страните от ЕС.

Както за периода, така и за по-дълъг период от време най-важен фактор за експортната дейност е одобряването на предприятията от комисиите на ЕС. За целта е целесъобразно в началото на 1999 г. да бъде създадена постоянна национална комисия, в която да бъдат включени МП, МЗГАР, МТТ, МОН, МОСВ, МЗ, МФ, МТСГ, КСМ, АМБ, която да определи възможностите на отделни предприятия да бъдат приети за експорт в ЕС, Северна Америка и други пазари. По този начин, към сега приетите за износ на месо от агнета и шилета предприятия в Шумен, Силистра и Свищов, както и за свинско парено месо в Силистра, трябва да се присъединят нови производствени мощности. Това може да бъде постигнато за съществуващите кланични линии за месо от ЕРД и свине в Шумен, цеховете за месопреработка в Русе и Ботевград, както и с нови проекти, съобразени с всички изисквания на ЕС.

Целесъобръзно е Националната комисия да състави програма за периода, в която да се включат конкретни организационни и финансови мероприятия за подпомагане на предприятията, които залагат огромни средства при подготовката за приемане от комисиите от ЕС. Необходимо е да се отбележи, спешната нужда от съставяне на методично пособие от НВМС към МЗГАР, в което конкретно и точно да бъдат посочени всички изисквания от страна на комисиите при приемане на предприятията. В това отношение е налице огромен фактологически материал от докладите на експертите, както и личните наблюдения на българските специалисти, участвали в работата на комисиите.

При силната международна конкуренция от особена важност е предлагането на месни продукти, които се търсят по диетични причини в силно индустриализираните държави с нарушено екологично равновесие. В това отношение е крайно необходимо през 1999 г. МЗ, МЗГАР , МОСВ да определят точните критерии за условията за производство на екологично чисти месо и месни продукти, съгласно международните изисквания, което да даде възможност на отделни предприятия да започнат подготовка за изпълнението им.

21. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

Държавната политика по отношение на потребителите се състои основно в създаването и спазването на регламентирани правила за безвредност, качество и здравословност на месото и месните продукти. В това отношение необходимата нормативна уредба е в действие. Не са решени, обаче въпросите за подходящо финансово стимулиране производствто на диетични продукти, продукти за хранене при отделни заболявания, детско хранене при различни възрастови групи. По отношение производството на готови и полуготови храни и опаковането на месото и месните продукти е необходимо разработването на единен регламент.

22. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА КОМПЛЕКСНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОДОТРАСЪЛ “МЕСНА ИНДУСТРИЯ”

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

1. От функциониращите 56 предприятия, 34 са приватизирани над 67 %, ликвидирани са 9 броя предприятия, в несъстоятелност са обявени 9 бр. и останалите 4 бр. месокомбинати са с открита процедура за приватизация. Изтрадени са нови около 250 частни кланици и около 300 бр. месопреработвателни предприятия с изцяло частен капитал.

2. Съществува дисбаланс между производствените мощности и пазарните възможности. Използваните технологии, техника и опаковки не дават възможност за качество на месните продукти, което налага нова инвестиционна политика.

3. Нормативната база, регламентираща производството на месо и месни продукти е остаряла и не съответства на международните критерии. Предлаганите количества месни продукти не винаги отговарят на стандартизационните изисквания.

4. Работи се по хармонизирането на нормативните документи у нас с тези на ЕС.

5. Земеделието, в частност животновъдството, може да осигури отчасти преработващите предприятия. Недостигът от суровини ще бъде допълнен от качествено месо от внос.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО КОМПЛЕКСНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ ДО 2001 Г.

1. Изграждане на силни и конкурентноспособни месопреработвателни предприятия.

2. Използване на местни капитали и привличане на чуждестранни инвестиции с цел технологично обновление на производствената база и разширяване на възможностите за излизане на нови пазари.

3. Усъвършенстване на материално-техническата база на месопреработвателните предприятия с цел повишаване качеството на произвеждания продукт.

4. Обезпечаване осъществяването на стратегията и програмите по нейното изпълнение чрез въвеждане на адекватна нормативна уредба, съобразена с изискванията на Европейското законодателство.

5. Разработване на програма за маркетинг и рекламна стратегия. Провеждане на промоции, участие в панаири, изложби или др.

6. Разработване на програми за намаляване на вредното въздействие на производството върху околната среда и ефективно разрешаване на проблемите, свързани с оползотворяването на отпадъците и вторичните технологични суровини.

7. Разкриване на кредитни линии за иновации на технологиите в месопреработващи предприятия.

8. Изграждане на национална комисия за лицензиране на предприятията от месната индустрия.

9. Всички процедури, от закупуване на земята до издаване на строителното разрешително, за инвестиционни проекти съобразени с всички изисквания на ЕС да завършват в рамките на 3 месеца.

10. Внедряване на адаптирана европейска система за контрол на параметрите на критичните и контролни точки в технологичните процеси при производство на месни продукти

Стратегия за развитие на месната индустрия в България за периода 1999-2001 година

Съдържание

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета