ДИПЛОМНА РАБОТА

В западните страни транспорта и инфраструктурата се развиват през последните 300 години и са достигнали до определено съвършенство, а там отдавна е станало ясно, че без перфектно работещ транспорт пазарно стопанство не може да се развива и функционира.

В съвременните условия без автомобилния транспорт и в частност товарния автомобилен транспорт не е възможно нормалното функциониране на отделните стопански отрасли. Една стока не е годна за потребление ако не е достигнала крайния си потребител.

Състоянието на международния автомобилен транспорт у нас може да се обобщи като: свръх капацитет за предлагане на услуги в сравнение с конюнктурата на пазара; ожесточена конкуренция за товари, а оттук и подбиване на навлото с дъмпингови цени, което вероятно ще наложи да се въведат минимални цени за даден вид операции, за да не пада стойността на националният продукт, който се изнася чрез международния автомобилен транспорт; ниско техническо състояние на автомобилния ни парк, който извършва международни превози, което поставя под въпрос неговото бъдеще.

Съвременните тенденции за усъвършенстване на международните превози в различни държави наложи създаването на норми и правила в международния автомобилен транспорт. Началото на тези норми и правила е поставено с въвеждането на спогодби. Сключените спогодби за автомобилния транспорт улесняват и ускоряват международния стокообмен, тъй като с тях се регламентират много проблеми, свързани с правата, задълженията и отговорностите на страните. Конвенциите и спогодбите на по-широка основа уреждат определени проблеми на международния автомобилен транспорт.

Конвенцията СМR, третира въпросите относно договора за превоз на стоки по международен автомобилен транспорт.

Конвенцията ТИР, третира въпросите по митническата обработка на превозваните товари и реда за превозване на товари под покритието на карнет ТИР.

Конвенция за международни превози на бързо развалящи се хранителни продукти в специални превозни средства, предназначени за тези превози /АТР/

Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /АДР/ и др.

Въз основата на тези конвенции се определят и необходимите документи, които задължително трябва да придружават стоката, шофьора и автокомпозицията по време на превоза.

1. Елементи на правоотношението. Права и задължения на страните по договора

1.1. Договор за превоз на товари

Правоотношението по договора за превоз на товари се характеризира с три елемента:

а) субекти;

б) обект;

в) юридическо съдържание — субективни права и правни задължения.

Субекти на правоотношението са страните по договора за превоз на товари. Едната страна на превозното правоотношение е превозвачът, който през цялото време на съществуване на правоотношението е един и същ, другата страна по договора за превоз на товари при сключването му е изпращачът. Обикновено изпращачът предава на превозвачът товар, като посочва трето лице — получател, с когото е свързан с договор за доставка или с друго облигационно правоотношение и на когото товарът трябва да бъде предаден в местоназначението.

На определен етап от изпълнение? то на договора, който етап съвпада с момента на приемането на товара от получателя или на превозния документ, въплътяващ товара, вместо изпращача като страна по договора за превоз на товари встъпва получателят. Превозното правоотношение е независимо от правоотношението, което свързва изпращача и получателя по повод на превозвания товар и може да произтича от покупко-продажба, доставка, замяна или друга сделка. С приемането на товара превозвачът не става участник в правоотношението, предмет на което са превозваните вещи.

На страната на превозвача субекти на превозното правоотношение могат да бъдат само юридически лица, бизически лица не могат да бъдат субекти на правоотношение на страната на превозвача. За нарушаването да тази забрана в закона е предвидено административно наказание.

В качеството на изпращачи и получатели на товари, т.е. на страната на товародателя могат да бъдат както юридически, така и физически лица.

Обект на превозното правоотношение във всички случаи са превозните услуги: преместване на товара с помощта на превозно средство от един географски пункт в друг, както и съпътстващото опазване на товара от липси и повреди.

В понятието товар влизат всякакви движими вещи, които се предават за превоз. Без значение е дали те са стоки или са предмети извън пазарно обръщение. Превозни средства също така могат да бъдат товари, когато се превозват с други превозни средства, например леки автомобили на камиони, камиони на вагони, вагони на кораби и т. н.

С договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Договорът за превоз се установява с товарителница.Тя се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.
Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.

Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.

В товарителницата изпращачът трябва да посочиточното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива. Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от санитарните, митническите и други органи за този превоз.

Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:

- мястото и датата на съставянето;

- името и адреса на изпращача;

- името и адреса на превозвача;

- мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;

- името и адреса на получателя;

- наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари - тяхното общоприето наименование;

- брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;

- броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;

- превозната цена, допълнителните разходи, митническите сборове и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;

- необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;

- при необходимост - данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.

При наличието на настъпили вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица.

Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя), както инатоварването и разтоварването, освен ако е уговорено друго.

Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.

При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:

- точността на данните в товарителницата;

- видимото състояние на товара и опаковката му.

Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната. Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник. Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Когато товарът не бъде доставен в период от тридесет дни след изтичане на уговорения срок, се счита, че товарът е изгубен. След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.

Превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз. Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество. Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса - пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Изпращачът има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач. Към рекламацията ситой е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда. Право да предявява рекламация има:

- при превозите на товари - изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;

- при превоз на багажи - предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;

- във всички останали случаи - предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.

`1.2. Договор за превоз на пътници`

С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите. Превозвачът се освобождава от отговорност,при обстоятелства, чепревозвачът вземе мерки да избегне

Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.

Превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет, а при случаен превоз – фактура.Изменения има в чл. 39 от Закона за Автомобилните превози, който гласи, че за превози се използват билетисамопо образец, утвърден от Министъра на транспорта и съобщенията и Министъра на финансите, отпечатани съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (приета с ПМС No 289 от 1994 г.,обн.,ДВ,бр.101 от 1994 г.; изм.,бр.38 от 1995 г., бр.73 от 1998 г., бр.8 от 2001 г.).

2. Характеристика на спедиционния договор

Правната уредба на превозната дейност на транспорта не се изчерпва с договорите за превоз на товари, пътници и багаж. Има редица договори за оказване на услуги, които осигуряват изпълнението на задълженията по превоза. Към широко разпространените допълнителни услуги по транспорта се отнася транспортно - спедиционното обслужване, отношенията по което се уреждат със спедиционния договор.

Както физическите, така и юридическите лица влизат в многобройни отношения със стопанските организации от железопътния, автомобилния, водния и въздушния транспорт по превоза на товари. Тези отношения се оформяват със сключването преди всичко на договори за превоз, които уреждат отношенията по преместването на товарите от отправния пункт до местоназначението. За да бъде извършено превозването, необходимо е да се уговорят договорните условия и товарът да бъде доставен в отправния пункт, да бъде предаден на превозната организация, а това предаване да бъде оформено с превозни документи.

След като товарът пристигне в местоназначението, той трябва да бъде освободен, приет у превозната организация и доставен в склада на получателя. По такъв начин превозването предполага редица правни действия и спомагателни операции от фактически характер, които предхождат преместването на товара от отправния пункт до местоназначението или се извършват, след като товарът пристигне в местоназначението.

Нерядко тези правни действия и спомагателни технически операции се изпълняват от самите изпращачи и получатели на товари. Но когато организацията системно се занимава с изпращането и получаването на товари, количеството на такива действия и операции става толкова голямо, че за тяхното изпълнение се налага да се поддържа щат от служители и работници, което води до значителни загуби на труд и парични средства в ущърб на основната работа. Затова икономически е целесъобразно да се образуват специализирани стопански организации, които по поръчка на товародателите и товарополучателите срещу възнаграждение се задължават да сключват от свое име, до за сметка на доверителите превозните договори и да извършват всички или част от спомагателните операции, свързани с тяхното обслужване в отправните и получаващите пунктове на товара. Такива организации се наричат спедиторски. Сключваните от тях договори за оказване на товародателите или товарополучателите услуги, свързани с превоза на товари, са известни като спедиционни договори.

В спедиционния договор участвуват като страни спедиторът и доверителят, наричан още клиент. Основното задължение на спедиторската организация се състои в сключването на договор за превоз на товари от свое име, но за сметка на доверителя, както и в извършването на операциите по предаването на превозната организация на товарите, за да бъдат те превозени до определен пункт, или по освобождаването и приемането им в превозната организация след, тяхното пристигане в местоназначението.

Основното задължение на доверителя се заключава в предоставянето на товарите за съответна обработка, приемането им у спедитора след пристигането в местоназначението и заплащането на спедиторската организация определеното възнаграждение. В съответствие с изложеното може да бъде формулирано определение на спедиционния договор.

Спедиционният договор е договор, с който едната страна “спедиторът” по поръчка на другата “доверителя” се задължава да сключи с превозна организация договор за превоз на товар от свое име, но за сметка на доверителя, (чл. 304, ал. 1 от ЗЗД, отм., ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Глава ХХV “Спедиционен договор” от Търговският закон (ДВ. бр. 84 от 13 октомври 2000 г.) регламентира същността и условията на спедиционния договор:

Определение

Чл. 361. (1) Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

(2) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

Спедитор - превозвач

Чл. 362. Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.

Множество спедитори

Чл. 363. Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя.

Задължения за уведомяване

Чл. 364. (1) Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.

(2) Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.

Спазване указанията на доверителя

Чл. 365. (1) Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.

(2) Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.

Погасителна давност

Чл. 366. Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.”

Спедиционюият договор е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Неговият консенсуален характер се проявява в обстоятелството, че той се смята сключен в момента на постигане на съгласие между страните. Действията по предаването и получаването на товара, както и заплащането на възнаграждението се извършват в изпълнение на вече възникнало договорно задължение.

Двустранността на този договор се изразява в пораждането на задължения за двете страни: спедиторът има право на възнаграждение, срещу което е длъжен да извърши спедиционни услуги на доверителя. Доверителят има право на такива услуги, но е длъжен да заплати на спедитора определеното възнаграждение. Очевидна е възмездността на спедиционния договор, защото спедиторът поема задължението да извърши спедиционни услуги на доверителя при условие, че той му заплати определеното възнаграждение.

Спедиторът извършва важни правни действия, свързани със сключването и изпълнението на договора за превоз на товари, включително оформяването на предаването и приемането на товарите. Но спедиторът може да поеме и задължението да изпълни или да организира изпълнението на редица фактически действия, като доставяне на товара до отправния транспортен пункт или от получаващия транспортен пункт до склада на получателя, товаро-разтоварни операции, съхраняване на товарите до предаването им на транспортната организация или до момента на връчването им на доверителя и др.

Предмет на спедиционния договор е сключването на договор за превоз на товар. Освен това обаче предмет на спедиционния до говор могат да съставляват и редица спомагателни операции от фактически характер, например опаковането на товарите, съхраняването на товарите до предаването им на превозвача, превозването на товарите до отправната гара, пристанище или летище и т.н. За сключването на спедиционния договор е необходимо съгласието между двете организации да обхваща и спомагателните операции.

2.1. Права и задължения на страните по спедиционния договор

Правата на едната страна по спедиционния договор, както при всеки двустранен договор, са задължения на другата и обратно.

Задължения на спедиторската организация.

Спедиционният договор поражда следните основни задължения за спедиторската организация:

Задължение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя уговорения договор за превоз на товари. При изпълнението на това задължение спедиторската организация трябва да действува с грижа на добър стопанин. Това означава преди всичко тя да подбере най-благоприятната за доверителя й тарифа, да избере най-подходящия превозвач, да предаде по надлежния начин на превозвача товара за превозване или да получи от него превозения товар.

Задължение за съхраняване на товарите. Спедиторската организация е длъжна с грижа на добър стопанин да съхранява поверените й от доверителя товари предаването им на превозната организация за превозване, както и получените от превозната организация товари до предаването им на получателя. При изпълнението на това задължение спедиторската организация трябва да полага всички усилия, за да отстрани или да опази товарите от възникнала за целостта и съдбата им опасност дори ако това е свързано с разходи за нея. В противен случай тя ще понесе отговорност за настъпилите за доверителя й вреди и загуби.

Задължение да застрахова товара. Спедиторската организация е длъжна да застрахова предадения й товар само ако доверителят изрично е наредил това. Нареждането може да бъде дадено при сключването на спедиционния договор или впоследствие. Застраховката се извършва за сметка на изпращача или получателя на товара. Неизпълнението на изрично нареждане за застраховане на товара обуславя отговорност на спедиторската организация пред доверителя за погиване или повреждане на товара от действието на събитие, рискът за чието настъпване щеше да бъде покрит от предписаната застраховка.

Задължение за даване на отчет. Спедиторската организация е длъжна да даде отчет пред доверителя за изразходваните суми при изпълнението на спедиционните услуги и да предаде на доверителя остатъка, включително евентуално върнатите от превозвача надвзети такси, заплатени със средства на доверителя.

Задължения на доверителя по спедиционния договор.

Главните задължения на доверителя по спедиционния договор са следните:

Задължение да заплати на спедиторската организация определеното възнаграждение. Доверителят е длъжен да заплати на спедиторската организация определеното възнаграждение.

Задължение да заплати на спедиторската организация необходимите и полезните разноски. В тежест на доверителя е да заплати на спедиторската организация необходимите и полезните разноски, които тя е направила във връзка с изпълнението на спедиционните услуги. Такива могат да бъдат разноските на спедиторската организация за запазване на товара, например разноски за опаковане или преопаковане на товара, такси за съхраняване на товара в склад, такси за товарене или разтоварване и други. Без съмнение към необходимите и полезни разноски принадлежат превозната цена и таксите за допълнителни услуги, които спедиторската организация е заплатила на превозната за поверения от доверителя товар. Ако доверителят е наредил на спедиторската организация да застрахова товара, той е длъжен да й възстанови заплатената от нея застрахователна премия.

2.2. Прекратяване на спедиционния договор

За прекратяването на спедиционния договор, както и за уреждане на отношенията, които спедиторът и доверителят не са урегулирали в конкретния договор, намират съответно приложение правилата за комисионния договор (чл. 359 от Търговския закон).

Прекратяване на спедиционния договор може да настъпи поради една от следните причини:

- поради изпълнението на спедиционния договор, което е нормалното основание за прекратяването на този договор, както и на всеки друг договор;

- поради оттегляне на поръчката на доверителя, което той може винаги да направи, но остава задължението му да заплати на спедиторската организация определеното възнаграждение и направените необходими и полезни разноски;

- поради невъзможност за спедитора да изпълни поръчката. До прекратяване на спедиционния договор водят обективно настъпили причини, които са направили невъзможно изпълнението на спедиционните услуги, предвидени в него.

2.3. Погасителна давност

Масовият характер на спедиционните договори и твърде тежката отговорност на спедитора са обусловили необходимостта от бързо разчистване на отношенията, които се пораждат от спедициите. Поради това в нашето законодателство е предвидена специална кратка давност. Съгласно чл. 366 от Търговския закон исковете за вреди по спедиционните договори се погасяват с изтичане на една година. По силата на общото правило за началото на давностните срокове тази погасителна давност започва да тече от деня, в който вземането за обезщетението за вреди е възникнало, т.е. от деня, в който са настъпили вредите. Давностният срок не може да бъде скъсен или удължен по взаимно съгласие на страните по спедиционния договор.

`3. Актуализация на правната уредба на автомобилните превози`

Условията и реда на вътрешните и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи се регламентират със Закон за автомобилните превози /обн. ДВ, бр. 11 от 31 януари 2002 г./.

Контролът на автомобилните превози в Република България се осъществява от Министерство на транспорта и съобщенията, което също така и анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар. Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по образец, установен от министъра на транспорта и съобщенията и от председателя на Националния статистически институт.

3.1. Вътрешни превози

Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински:

- Републиканската транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията.

- Областните транспортни схеми включват автобусните линии, обслужващи две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.

- Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии: 1.градски - за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план; 2.междуселищни - за превози, свързващи две или повече населен места в границите на общината.

Актуализация на правната уредба в автомобилните превози има в Раздел ІІ на Закона за автомобилните превози. Измененията са в чл. 24, ал. 1 и 2, те гласят:

“Чл.24. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Таксиметровите превози на пътници се извършват от лицензирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на лицензиран превозвач, но за своя сметка с леки автомобили до пет места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет след издаване на разрешение за таксиметров превоз от общината при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Изискванията към електронните таксиметрови апарати с фискална памет се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.“

`3.2. Международни превози`

Международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лицензия и разрешително. Условията и редът за издаване на разрешително се определят от Министъра на транспорта и съобщенията за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.

В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта и съобщенията съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.

Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България само ако имат издадено от Министерството на транспорта и съобщенията разрешително, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове.

4. Нормативна основа за извършване на международните превози на стоки по шосеен път.

Международен е всеки превоз, при който автомобилът преминава поне една държавна граница .

При извършването на международни превози на товари с автомобили задължително се спазват редица административно- правни норми и правила. Те са заложени в националните нормативи на всяка държава, в подписаните двустранни спогодби за пътни превози и в многостранните спогодби и конвенции.

4.1. Конвенция относно договори за международен автомобилен превоз на товари (СМR)

Конвенцията за договора за международни автомобилни превози на товари е приета от България с указ №1143 от 29.07.1977 г.

Международен договор за превоз е онзи, който териториално е свързан с няколко страни, т.е. осъществява се през територията на няколко държави. Но за да бъде международен един договор за превоз, не е достатъчно само да се осъществява през територията на няколко страни и да попада в приложното поле на СМR, а е необходимо едновременно с това да се извършва въз основа на един и същ превозен документ.

СМR е едновременно международен договор и материално и формално частно право. С ратифицирането и конвенцията се включи в нашето материално право и като такава определя приложението си и е специална разпоредба в законодателната уредба за автомобилния превоз. Характерни за случая са разпоредбите на чл. 1 и чл. 41, с които Конвенцията обявява СМR за задължителна.

Тази Конвенция е с широко приложение и с основание се определя като един от най-важните документи в областта на международния автомобилен транспорт.

Успехът на Конвенцията СМR се дължи на голямата точност при определянето на областта й на приложение. Тя се прилага винаги и навсякъде, когато обект е международния автомобилен превоз на стоки. Урежда по един начин използваните документи за този транспорт и отговорността на превозвача.

Договаряща държава е тази, която е подписала и ратифицирала Конвенцията СМR. Съгласно чл. 46, ал. 1 всяка държава може при депонирането на ратификационния или присъединителния си документ или когато и да било след това да заяви с писмено уведомление дали Конвенцията ще се прилага за цялата или за част от суверенната й територия. Товарният автомобилен превоз се смята за международен доколкото засяга поне две държави.

Приложното поле на Конвенцията СМR обхваща всеки договор за автомобилен превоз на товари, извършван срещу заплащане, когато мястото на приемане на товара за превоз и предвиденото място за доставянето му, така както са посочени в договора се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Съгласно чл. 1 от Конвенцията СМR превозвач е всяко физическо или юридическо лице, с което товародателят сключва превозния договор, независимо от това дали фактически приема или не товарите. Съгласно разпоредбата на чл. 34 всеки от последващите превозвачи отговаря за изпълнението на цялостния превоз като договаряща страна съгласно условията на товарителницата. Конвенцията важи независимо от седалището и националността на договарящите страни, доколкото съдържанието на превозния договор попада в полето и на приложение.

Съгласно Конвенцията СМR, сключването на превозния договор се оформя с товарителница. Тя е необходима за внасяне на яснота и сигурност в превозните правоотношения. Товарителницата не представлява самият договор за превоз, а само отразява неговото съществуване, веднъж създадена тя ще бъде документ имащ доказателствена сила, че договорът за превоз остава подчинен на нормите на Конвенцията СМR.

Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава товара, а третият се задържа от превозвача. СМR установява минималния брой екземпляри на товарителницата, но нищо не пречи, ако това е необходимо за други страни да бъде изготвена в повече екземпляри. Това ще бъдат четвъртия и следващи екземпляри.

Товарителницата съдържа следните данни:

- място и дата на издаване;

- име и адрес на автомобилното предприятие;

- име и адрес на изпращача и получателя;

- наименования на отправния и получаващия пункт;

- наименование на стоката и вид на опаковката;

- брой колети, техните знаци и номера;

- брутно тегло на товара;

- превозни цени, допълнителни такси и други разноски;

- указания за изпълнението на митническите и други формалности;

- бележки на превозвача относно състоянието на приемания за превоз товар.

Освен това товарителницата може да съдържа и следните данни:

- бележка, с която се забранява претоварване на стоката;

- разноски, поети от изпращача;

- сума на наложения платеж и размер на обявената стойност на стоката;

- инструкции на изпращача до превозвача относно застраховката на товара;

- договорен срок за доставка;

- опис на документите, връчени на превозвача.

Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача.

Изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на превозвача необходимите документи и да му даде всички поискани сведения, които са му необходими при извършване на митнически и други формалности при доставянето на товара.

По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача, но се допуска по договореност, това да става от превозвача.

Превозвачът носи отговорност за всяка липса или повреда на стоката, възникнала при изпълнение на превозния договор и установена при доставянето, освен ако докаже, че това се дължи на скрит недостатък на стоката, на грешка на изпращача или на непреодолима сила. За това той трябва да внимава всички графи в товарителницата да бъдат попълнени правилно и точно.

С международната товарителница се удостоверява договора за превоз, затова само въз основа на нея се начисляват превозните цени, събира навлото на извършения превоз и решават предявените рекламации.

Необходимо е превозвача да познава международната товарителница и правилно да я ползва при провеждане на международни превози.

4.2. Конвенцията ТИР

Конвенцията ТИР е съставена в Женева на 14.11.1975 г.

Тя третира въпросите по издаване на митнически документи за превоз на товари - карнет ТИР, а също и условията на които трябва да отговаря транспортното средство, извършващо превоз под покритието на карнет ТИР.

При действието на Конвенцията ТИР съответния митнически преглед се извършва в отправния и получаващия митнически пункт. В отправния пункт се съставя карнетът ТИР, товарното помещение на автомобила се пломбира, а в получаващия пункт се снема пломбата, проверява се стоката, разтоварва се автомобилът и се приключва ТИР. По този начин товарът се превозва под покритието на карнета ТИР с поставени по време на превоза табели ТИР на точно означени места върху превозното средство.

Успоредно с главната задача на превозвача - да извърши превоза в срок и качествено - при извършването на превози по условията на Конвенцията ТИР под покритието на карнета ТИР, екипажът на превозното средство е длъжен внимателно да следи в отправния пункт вярно да се установи количеството на товара и правилно да се впишат данните за товара в манифеста на карнета ТИР, а по време на превоза да внимава митническите служители на съответните входно - изходни гранични пунктове да нанасят съответните заверки на определените места в карнетите ТИР.

В получаващия пункт екипажът на превозното средство е длъжен да предаде цялата стока, която е натоварена в отправния пункт. Това трябва да се извърши в предписания митнически пункт в присъствието на дежурния митнически служител, като непременно се нанесат съответните заверки в карнета и по този начин се приключи редовно с цел отчитане при съответната национална асоциация.

В зависимост от броя на граничните пунктове, през които преминава автомобила се използват образци от 14 или 20 страници. За всяка държава са предвидени по два листа, единият се откъсва на входна митница, а вторият на изходна от граничните служители. Всеки ТИР карнет се използва само за един превоз и има определен валиден срок (3 месеца), след което се предава и отчита в АЕБТРИ.1

За превоз на тютюн и цигари се използва специален карнет ТИР-табак. За превоз на открити товари на вътрешността на корицата на карнета се поставят две снимки на ремаркето с товара, поглед отстрани и поглед отзад така, че да личи номера на полуремаркето. При превоз на контейнери, в т.7 на корицата на карнета се вписва номера на ремаркето, а в т.8 на контейнера.

Конвенцията ТИР третира и отговорностите на този митнически документ, а именно неговото редовно приключване в разтоварващия митнически пункт. Не се допуска разлика между разтовареното количество и количеството, посочено в манифеста на карнета, а също и разпломбирането на автомобила без присъствието на митнически служител, който оформя документите. Ако това не е направено Конвенцията ТИР предвижда начини за уреждане на нередовните карнети ТИР или санкции при тяхното неправилно използване.2

В случай на нарушение, когато е попълнен карнета с реквизитите на стоката, а написаното не отговаря на истинността, превозвача се глобява или в повечето случай му се отнема лиценза за превоз на товари в международно съобщение.

Карнета ТИР се издава в отправната държава, в която се намира предприятието или местожителството на титуляря. Самото попълване се осъществява от спедитор или друго упълномощено от него лице или организация. В карнетът ТИР се нанасят абсолютно всички реквизити по товара:

- изпращаща страна;

- получаваща страна;

- номер на автомобила и автокомпозицията;

- номер на влекача и ремаркето;

- номер на митническото разрешение за извършване на международен превоз;

- характер на товара - брой колети, брутно тегло на товара и други.

Правилно осъществен превозът по условията на Конвенцията ТИР е от голяма полза за превозвача и товародателя, която се изразява главно в следното: веднъж натоварено превозното средство с товара, проверено и пломбирано от митническите служители на отправната страна, пристига на местонахождението си, в която и да е точка на Европа и част от Близкия изток, без да бъде спирано за проверка (на товара) на транзитните митници. Проверка може да бъде извършена само в изключителни случаи. По този начин се печели време, създават се условия превозът да се извърши в определения срок и качество, особено ако се касае за бързоразвалящи се стоки или доставка "Точно на време". Така съкратеното време за престои се превръща във време за движение и съответно за почивка на персонала. Движението, извършено за сметка на съкратените престои, ускорява получаването на стоките, а с почивката на екипажа при равни други условия се гарантира безаварийно движение.

Карнетът ТИР се изработва в Женева, седалище на IRU и всички членове на IRU като съответен превозвач МП имат право да получат карнет ТИР за извършване на международни превози.

4.3. Други конвенции за превоз на стоки по шосе

Европейска спогодба за превоз на опасни стоки по пътищата (АDR).

Особените предписания, които трябва да се спазват от превозвачите, извършващи международен превоз на опасни стоки в Европа, се съдържат в международната спогодба, наречена накратко АDR, съставена и публикувана от ИРУ. Тя се състои от три части:

- Първа част - общи разпоредби

- Втора част - таблици, съдържащи указания и особени предписания за всяко вещество

- Трета час - азбучник и класификация на опасните товари, според тази спогодба

Целта от съставянето и приложението на спогодбата е да се осигури безпрепятствен и безопасен за околната среда превоз на особени товари, които са предмет на класификацията. Терминът "опасни стоки" означава вещества или продукти, чийто превоз изисква специални предпазни мерки в съответствие с техните свойства.

В зависимост от типа и свойствата си, опасните стоки са разделени в приложенията към спогодбата на 8 основни класа:

- Клас 1а - експлозивни вещества и продукти;

- Клас 1в - предмети, заредени с експлозивни материали;

- Клас 1с - възпламенителни стоки;

- Клас 2 - сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове;

- Клас 3 - течни запалителни вещества;

- Клас 4.1 - твърди запалителни вещества;

- Клас 4.2 - самозапалващи се вещества;

- Клас 4.3 - вещества, отделящи леснозапалими газове при контакт с вода;

- Клас 5.1 - вещества, поддържащи горенето;

- Клас 5.2 - органични прекиси;

- Клас 6.1 - отровни вещества;

- Клас 6.1 - вещества, предизвикващи инфекции или влияещи върху сетивата;

- Клас 7 - радиоактивни вещества;

- Клас 8 – корозивно - активни вещества

В спогодбата се определят точно продуктите и веществата, спадащи към всеки клас. Едновременно с това са дадени и нормите, които трябва да се спазват за обезопасяването на превоза, както и предписания относно опаковката и необходимите специални мерки. Определен е и видът на различните вещества и продукти, както и начините за обезопасяване на товара и кабината на водача.

Товаренето, разтоварването, манипулацията и подреждането на стоките се разглеждат, като операции, осигуряващи безопасността на подготвително - заключителния и превозния процес. Едновременно с това са определени и специалните условия за превоз на опасни товари, включващи задължителен надзор, както и задължение на превозвача да уведоми компетентните власти в случай на възникване на опасност за околната среда при извършване на превоза.

Спогодба за международните превози на бързоразвалящи се, хранителни продукти и специалните транспортни средства за тези превози (АТР)

Спогодбата е съставена от Международния съюз за автомобилен транспорт (ИРУ) и има за цел да повиши качеството на превозваните в международно съобщение бързо развалящи се товари. Обект на спогодбата са както сухопътните превози (автомобилни и железопътни), така и комбинирани сухопътни превози. За "лесно развалящи се продукти" се считат дълбоко замразените и замразените хранителни продукти, както и други хранителни стоки, изброени в Приложение 3 към Спогодбата.

Транспортните средства, с които се извършват международните превози на бързо развалящи се хранителни продукти се означават с термина "изотермични". Те трябва да отговарят на определенията и нормите, установени в Приложение 1 към Спогодбата. Изборът и използването на посочените съоръжения трябва да отговарят на изискванията за пълно опазване на потребителната стойност на товарите по време на транспортния процес. Разпоредбите на Спогодбата АТР не се прилагат по отношение на сухоземните превози, извършвани с контейнери, при условие, че тези превози предшествуват или завършват морски превози.

5. Документно оформяне на превоза на товари в международно съобщение

За да бъде извършен превоз на товари в международно съобщение, трябва да има сключен договор между клиента и
фирмата превозвач. Този договор урежда отношенията между товародателя и превозвача по договарянето, изпълнението и заплащането на международните превози. С този договор се определят задълженията на товародателя, задълженията на превозвача, превозните цени и заплащане на превозите; неустойки и рекламации за неизпълнение на договорните задължения.

Според договора за превоз, сключен между товародател и превозвач, когато товародателят желае да му бъде извършен превоз, той трябва да представи на превозвача в писмен вид образец - заявка за превози, най-малко два работни дни преди датата на товарене. След като е получил заявка превозвача трябва да предостави на товародателя автомобили за товарене на стоката.

От друга страна превозвача трябва да подсигури шофьора на автомобила с всички необходими документи, за да може да протече нормално и безпрепятствено превозния процес. Тези документи могат да се разделят по следния начин:

- Документи на стоката;

- Документи на шофьора;

- Документи на автомобила.

5.1. Документи на стоката

Документите, които трябва да придружават стоката са следните:

- Товарителница СМК;

- Карнет TIR;

- Разрешително за преминаване през дадена държава;

- Фактура;

- Сертификати;

- АDR - оборудване.

Товарителницата СМR и Карнет ТIR са основните документи за превоза на стоки в международно съобщение. Тях ги осигурява превозвача.

Разрешителни за транзитно преминаване през отделните държави.

Също така превозвача трябва да осигури и разрешителните за преминаване през дадена държава. Тези разрешителни ги издава всяка една държава за преминаване на товарни автомобили през нейната територия или за разтоварване в нея.

Разрешителните, фирмата превозвач ги получава от Министерството на транспорта срещу заявка за превоз, лиценз на автомобилната фирма за международен товарен превоз и копие от Съдебната регистрация на фирмата. Разрешителните могат да бъдат:

а) платими - заплащат се на тон/км по определена тарифа, характерна за всяка държава:

Румъния - 0.018 цента на тон/км;

Унгария - 3 форинта за тон/км;

Украйна - 35 пфенига за тон/км;

Австрия, Германия, Холандия, Белгия - заплащат се по 12 ОМ на денонощие, като се издават т.н. ЩОЙЕРКАРТИ (STEUERKARTEN) - служат като абонаментни карти за престой в страната;

Белгия, Италия - за тези страни е характерно, че се заплащат аутобаните.

б) безплатни - за транзитното преминаване на товарните автомобили не се плаща по горните тарифи.

Характерно с, че при даден товарен курс от МТ се разрешава само по едно безплатно разрешително.

в) СЕМТ - разрешителни - това е документ одобрен от всички европейски транспортни министри, който също осигурява безплатно преминаване на автомобилите през държавите, но това разрешително се издава само на екологично чисти автомобили (понижен състав на отровни газове, олово и пр.), произведени след 1992 год. и отговарящи на Европейските стандарти.

Документите, които трябва да осигури товародателя са фактура и сертификат.

Фактура за стойността на стоката

Фактурата задължително трябва да придружава товара. Изготвя се от товародателя или от друго упълномощено от него лице, напр. спедитор. За всеки отделен вид товар фактурите са различни, но по принцип в тях трябва да бъде отразено:

- на първо място стойността на стоката в конвертируема валута. Стойността не трябва да превишава 50 000 $, тъй като Карнет ТИР покрива стока само до тази цена;

- вид на товара;

- изпращача (производителя) на товара;

- номера на автомобила извършващ превоза.

Сертификатите според своето предназначение биват: Ветеринарни; Фитосанитарни; Ислямистки; за произход на стоката.

а) Ветеринарен сертификат:

При превоз на стоки от животински произход се изисква ветеринарен сертификат, който се издава от упълномощените ветеринарни органи в страната производител и износител на стоката. Този сертификат удостоверява, че животните и животинските продукти, от които е произведена стоката не са страдали от заразни заболявания и че същата е в добро състояние. В някои случаи се изисква и специален текст, например при доставка на яйца, че в района от който произхождат яйцата няма болест по кокошките и т. н..

Основно изискване е ветеринарния сертификат да бъде оригинал, а не фотокопие и в него да е отразено точното количество и вида на превозвания товар. Оригиналния сертификат се предава при освобождаване на стоката за разтоварване на место получаването. Необходимо е да има поне две фотокопия на оригиналния сертификат, които при нужда се показват на ветеринарните митнически органи при проверка на граничните пунктове при транзитното преминаване на държавите.

б) Фитосанитарен сертификат:

Удостоверява, че стоките от растителен произход отговарят на изискванията на фитосанитарните власти и са протоколирани от фитосанитарен орган, който издава, подписва и подпечатва сертификатите.

За разлика от ветеринарния сертификат, фитосанитарният може да бъде издаден за партида, която се товари за няколко превозни средства или иначе казано може да важи за по-голямо количество от натоварването. По тази причина не е задължително да е оригинал, ползва се и фотокопие, което е разрешено. В случай че фитосанитарния сертификат е издаден за по-голямо количество от натовареното, във фотокопието придружаващо товара трябва да бъде записано, че от общото количество за което е издаден, на дадения автомобил е натоварена част от партидата, като се опишат точно бройките на колетите и теглото, които да отговарят на записаното в другите превозни документи.

в) Ислямистки ветеринарен сертификат:

Ислямистките власти изискват този сертификат. Той се издава от специално упълномощен ислямски религиозен служител (Аятолах), който се намира в страната производител на закланите животни или птици и удостоверява с подписа си, че животните са заклани съгласно изискванията на корана - например са заклани с нож, като при умъртвяването е произнесено определената от ислямската религия дума и т.н..

г) Сертификат за произход на стоката:

Той се издава в страните производители на стоката и удостоверява, че стоката е действително произведена в посочената страна. Не е задължително да придружава всеки товар. Това зависи от изискванията на страната получател.

АDR - конвенция - използва се при превоз на опасни товари в международно съобщение. Чл. 3 от Европейската спогодба за международни превози на опасни товари съдържа две приложения:

Приложение А) съдържа класификация, списък на веществата, опаковката и етикетирането им;

Приложение Б) съдържа общи специфични изисквания в превозния процес - начин на превозване, специални изисквания към превозните средства като товаро-разтоварни операции, съпровождащите документи, сигнализацията, обучение на водачите.

Товарителницата, придружаваща опасния товар задължително трябва да съдържа следните елементи:

- наименование на веществото, класа, шифъра, номера на веществото по системата на ООН (червен цвят), количество и брой на пратките;

- име и адрес на изпращача и получателя, телефони на същите и на междинните компетентни органи.

5.2. Документи на шофьора на автомобила

Международен паспорт - Международните шофьори са снабдени с два служебни паспорта, чиито срок на валидност е 5 години. Издават се от органите на МВР чрез паспортния отдел на автомобилната фирма. Единият паспорт е за Европа, а другия - за Азия и се различават само по поставените в тях визи.

Всеки шофьор е длъжен да носи паспорта си за проверка
от митническите служби на съответните държави.

Визи - Поставянето на визи в паспортите е също
задача на транспортния отдел към автомобилната фирма.

Срокът на валидност на визите е различен. Има многократни и еднократни визи. Освен това визите се делят на транзитни и входни. Ако шофьорът има транзитна виза, това означава, че той може да мине транзит през територията на дадена страна без да има право да разтоварва или товари стока. За да извърши товаро-разтоварни операции на територията на дадена страна е необходимо да има входна виза.

Международно свидетелство за управление. Съгласно Конвенцията за движени от 19.09.1949 г. и допълнена с Конвенцията от 01.11.1968 год. всеки шофьор в международното автомобилно движение трябва да бъде снабден с международно свидетелство за правоуправление.

В България свидетелствата се издават от СБА. Имат срок на валидност една година. Шофьорът лично се снабдява с такова свидетелство. Международното свидетелство е валидно за територията на всички държави подписали горепосочената конвенция.

Национално свидетелство за правоуправление (шофьорска книжка) - заедно с международното свидетелство за правоуправление се носи и представя, както и националното такова.

Международно свидетелство за ваксинации и реваксинации (жълта книжка): Служи да докаже, че лицето, притежател на това свидетелство е имунизирано против необходимите заболявания. Съгласно изискванията на Световната здравна организация е валидно за всички държави, където се изискват необходимите имунизации.

Свидетелството се издава от ХЕИ и шофьорът лично се снабдява с него.

Тахошайби - Преди тръгване на път шофьорът получава от механика на КПП необходимите комплекти тахошайби, като в пътния лист се отбелязва техния брой.

Всеки комплект се състои от 7 броя, всяка за 24 часа. Зареждането на тахографния апарат става на КПП и на пускане в движение трябва да съвпада с печата, поставен в пътния лист от механика.

Тахошайбите отчитат:

- скорост на движение;

- работа и престой на автомобила;

- пропътувалото разстояние.

Пътен лист - Той е основният документ за възлагане на задачата на шофьора. Издава се от предприятието и служи за един цялостен цикъл. След приключване на цикъла се извършва отчитане на курса и се прилага към отчета.

В пътния лист се вписват имената на шофьора; номера на влекача и полуремаркето, номера на заповедта за командировка. Отбелязва се: колко км е маршрута; разпределение на времето; средна техническа скорост и средно денонощен пробег; график за зареждане с гориво по страни, който шофьора задължително трябва да спазва. За всяка страна по маршрута се отбелязва колко км ще пропътува автомобила, има ли право шофьорът да зарежда с гориво и колко литра. При неспазване на графика за гориво шофьорът
прави преразход и го заплаща в съответната валута.

Преди потегляне на автомобила шофьорът получава и документите на самата автокомпозиция. Те са поотделно за влекача и полуремаркето.

Тук влизат следните документи:

- регистрационен талон за влекача и полуремаркето поотделно;

- снимка на автомобила и ремаркето;

- международна карта за автомобилно застраховане, т.н. зелена карта;

- международни свидетелства за техническа годност на влекача и ремаркето за извършване на превози в международни съобщения;

- - свидетелства за митническо запечатване и пломбиране. В него се вписва номера на свидетелството, номер на шасито, номер на мотора, номер на регистрацията и накрая кога и къде е издадено.

След като приключи превозния процес, шофьорът се отчита в приемното звено. Там той представя карнет ТIR, пътен лист, заявка за товар и всички документи за разходите, които той е направил. Тези разходи са за: аутобани, паркинг, митническа обработка, извън работно време, кантари, ферибот, разрешителни за превоз през дадена страна, телефони, гориво. След отчитане и анализ на направените разходи в отдел "Тарифи" се издава фактура на товародателя за извършения превоз.

Използвана литература

1. Владимиров, “Право на международния транспорт”, София, 1998 г.

2. Иванов, И., “Транспортно право”, ИК “Тед Ина”, Варна, 1995 г.

3. Кирова, А., “Международни товарни превози”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1994 г.

4. Кирова, А., “Предприемачество в транспорта”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1995 г.

5. Някои проблеми на икономиката и управлението на транспорта”, Сборник доклади, 1999 г.

6. Сборник "ИНКОТЕРМС", Българска търговска промишлена палата - София, 1992 г.

7. “Учебно помагало за превозвачи на основни товари”, Издание на АЕБТРИ, София, 1995 г.

8. “Митническа конвенция за международен превоз на товари под прикритието на карнети ТИР” – АЕБТРИ – София 1998 г.

9. “Митническа конвенция по карнет АТА”

10. “Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR);

11. Закон за автомобилните превози

12. Закон за задълженията и договорите

13. Търговски закон

14. Наредба за международни превози на товари с автомобили от български превозвачи.

1 Международна организация, следяща за превоз на товари в международно съобщение за България.

2 “Учебно помагало за превозвачи на основни товари”, Издание на АЕБТРИ, София, 1995 год.

на тема:

5. Документно оформяне на превоза на товари в международно съобщение

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета