Социални ефекти от приватизацията в район Дупница | дипломна работа - бърз преглед

Извършващите се в бившите социалистически страни приватизационни процеси нямат никакви аналози по света. От една страна, изходните условия, а от друга - необходимостта от преминаването в частни ръце на една значителна част от общественото богатство за относително кратък, обозрим исторически период, придават на приватизацията в Източна Европа уникални черти. Продажбата на акциите на малък брой предприятия на фондовите борси не е нищо особено, а това, че продаваните акции са били на държавни предприятия, не променя много нещата.

От изключително значение е правилният избор на методите за приватизация, както и качеството на тяхното изпълнение. Законодателството трябва да създава възможности за прилагане на максимално широк кръг от методи, за да даде възможност на правоприлагащите органи гъвкаво и адекватно да реагират при всеки един приватизационен казус.

Необходимо е да се обърне внимание на обстоятелството, че за успеха на приватизацията трябва да се осигури политическата й поддръжка чрез създаване на реални условия за преференциално участие в приватизацията на максимално широки слоеве от населението.

Колкото и да са важни принципите, на които ще се изгражда дадена стопанска политика, много по-голяма важност от тях в практически план имат т.нар. “дребни детайли”, средствата и хора, които осъществяват дадената политика. С това се обясняват и голяма част от несполуките досега на българската приватизация.

В дипломна работа ще бъдат разгледани формите, методите и процедурите за приватизация и факторите, които влияят на приватизацията и по-конкретно работническо - мениджърската приватизация.

Целта на дипломната работа е да се представят социалните ефекти от приватизацията в регион Дупница, нейните възможности и ограничения. Обект на разработката са:

- “Гарант” – АД, гр. Дупница;

- “Горхим” – АД, гр. Кочериново;

- “Фарма” – АД, гр. Дупница.

За така поставената цел е необходимо да се изпълнят следните задачи:

▪ Да се представи нормативната база и обектите на приватизация;

▪ Да се разгледат основните методи и форми на приватизация;

▪ Да се анализират приватизационните процедури в трите разглеждани предприятия.

ГЛАВА ПЪРВА.

КОНЦЕПЦИИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА (ОСНОВНИ ВЪЗГЛЕДИ, ИДЕИ, ПРАКТИКИ)

1. Същност на приватизацията

По силата на Чл. 2. (1) на Закона за приватизация и следприватизационен контрол целта му е: да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите. И според (2) да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества.

Приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/ или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:

§ дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества;

§ обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

§ общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

Под “субект” на приватизационна сделка се разбира всички участници, в това число индивидуалните участници, инвестиционните посредници, инвестиционните фондове, работниците и служителите на приватизираните предприятия, държавата и други. По “обект” следва да се има предвид всяко едно предприятие, на което е предложен пакет от акции за продажба чрез механизмите на масовата и касовата приватизация.

В Румъния активите, които ще се приватизират, се прехвърлят на частни фондове. У нас органът, представляващ интересите на държавата и продавач на държавна собственост чрез масова приватизация е вече несъществуващия Център за масова приватизация, който се създава, за да не се попречи на работата на Агенцията за приватизация.

Съгласно Чл. 12 (1) от ЗПСПК Агенцията за приватизация е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация в случаите, със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 13 (1), касаещ Агенцията за приватизация, гласи: АП организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в капитала на търговските дружества и обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. И (2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Агенцията за приватизация:[1]

1. събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;

2. извършва маркетинг;

3. възлага на трети лица извършването на дейности съгласно чл. 5;

4. подготвя и сключва сделките за приватизация.

След отменянето на ЗППДОП и приемането на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол (последното му изменение е обнародвано в ДВ бр 28 от 19.03.2002г.), като основен регулатор на следприватизационния контрол се явява Агенцията за следприватизационен контрол (със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София).

Съгласно чл. 18 и чл. 19 от ЗПСПК Агенцията за следприватизационен контрол се създава като администрация към Министерски съвет за осъществяване на следприватизационен контрол на приватизацията на държавното участие на капитала на търговски дружества и на обособени части от имуществото на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Агенцията осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи. Т.е. функциите й са да:

- Осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение;

- Контролира плащанията по приватизационните договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;

- Изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;

- Извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;

- Дава съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори.

Почти във всички страни мащабните приватизационни процеси се извършват на базата на прието специално за целта законодателство. Специално за Източна Европа в повечето случаи се е наложило приемането на специални закони, третиращи приватизационните проблеми. Почти във всички страни от региона, както и в България нормативната база на приватизацията в тях се състои от един или няколко закона и известен брой подзаконови нормативни актове.

Приетите през 1992 год. нормативни актове и документи дават принципните положения и осигуряват началото на приватизационните процеси. Последващите актове и документи уреждат по-скоро специфични положения, съпътстващи реалната приватизационна дейност. [2]

Оценката на специалистите за закона, е че той е рамков, липсва му стратегия и има непълноти, които се запазват и след измененията от 1994 год. Като причини за тези слабости се посочват липсата на ясна структурна стратегия, уникалността и мащабите на приватизационния процес, липсата на опит и сблъсъкът на интереси при раздържавяването.

Подобен рамков характер има и своите предимства, тъй като предоставя голяма свобода на действие на правоприлагащите органи за подбора на подходящите приватизационни техники и механизми.

От друга страна обаче законът е направен значително по-кратък, отколкото е необходимо, и особено от юридическа, включително и правно - техническа гледна точка в него се разкриват редица празноти, които е невъзможно да бъдат запълнени с подзаконови нормативни актове.

За приватизацията е важно да са осигурени достъпни кредити за потенциалните купувачи. В България такава възможност не съществува. Лихвените проценти правят кредитите недостъпни за почти всяка дейност. Дори и при продажбите на изплащане има трудности. В това отношение е очевидна необходимостта от попълване на нормативната база - особено регламентирането на форми като предоставяне за управление или под наем с клауза за изкупуване от работещите в предприятието или от неговото ръководство.

Обектите на приватизация могат да се класифицират по различни признаци:

1. Според собствеността те биват държавни и общински.

2. Според организационно - икономическата и правната им форма те могат да бъдат предприятия, преобразувани и непреобразувани в търговски дружества.

3. Според обхвата - цели предприятия, обособени техни части или отделно имущество.

4. Според носителя на собствеността - активи или титули на собственост.

Комбинираното използване на отделните признаци позволява да се създаде работна класификация на обектите за приватизация, която включва:

1. Държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, акции и дялове, собственост на държавата и общините.

2. Структурни единици на предприятията под формата на:

• обособени части;

• незавършени обекти на капиталното строителство;

• дълготрайни активи на действуващи предприятия;

• имущество на ликвидирани предприятия или в процес на ликвидация.

Други техни признаци като организационна форма, размер на капитала, време на създаване, начин на управление и пр. не са предпоставки за превръщането им в обекти на приватизация.

Приватизацията може да обхване цялото предприятие или обособена негова част. По смисъла на закона под обособена част се разбира организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност. Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособят в стопанския оборот. Конкретно това са цеховете на едно предприятие, магазини, ресторанти, ателиета и др. Обособените части могат да се приватизират отделно от предприятието, което ги прави по-достъпни. В отделни случаи приватизирането на обособени части може да се окаже по-ефективно от приватизирането на цялото предприятие, а понякога и единствено възможно.[3]

Приватизацията на обектите като смяна на собствеността може да се извърши чрез продажба, съответно закупуване на:

• активи - предприятия, обособени техни части и имущество;

• титули на собственост - акции и дялове.

В този смисъл обекти на приватизация са акции и дялове от търговски дружества, които са държавна и общинска собственост. Това могат да бъдат както акции и дялове от предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, така и акции и дялове. които са притежание на държавата и общините.

2. Видове на приватизация

Между формите и методите на приватизация съществува зависимост. Това означава, че изборът на метод на приватизация се влияе в някаква степен от формата на приватизация, но много повече зависи от нейните цели, от възможностите и интересите на потенциалните купувачи, от задачите, които се решават и от желаните резултати.

Използуваните форми на приватизация са обективно отразяване на реалностите и потребностите на приватизацията, а не толкова научнообосновани методически разработки и решения. Ще представим най-често използуваните самостоятелни форми на приватизация:

• форма на масовата приватизация;

• форма на мениджърските екипи;

• форма на работническото участие.

2.1. Масова приватизация

Не може да се избегне анализът на масовата приватизация с оглед на пълното представяне на процеса на раздържавяване.

Масовата приватизация е насочена към привличането на голяма част от населението в приватизационните процеси. Смисълът на това е да се осигурят широка социална база и обществена подкрепа на болезнените процеси на приватизация, да се запази кондицията на предприятията преди приватизирането им и да се намалят недоверието и съпротивата на заетите в тях.

Българският модел на масова приватизация е ориентиран към решаването на два сериозни проблема, очертали се в хода на приватизацията в страната - бавни темпове и липса на свободни капитали, които да се насочат към приватизацията. Двата проблема са взаимно свързани. Неплатежоспособността на голяма част от българите прави невъзможно широкото участие на населението, на работниците и служителите в пазарната приватизация. Преодоляването на финансовите ограничения изискваше създаването на капитала на приватизацията да стане в първоначално условна форма. Конкретно това се извършва чрез масова емисия на специални финансови инструменти - инвестиционни бонове, предназначени за участие в масовата приватизация.

Основни елементи на масовата приватизация са: инвестиционните бонове, инвестиционните фондове, Центърът за масовата приватизация, избор на обекти за приватизация чрез инвестиционни бонове, етапност на приватизацията.

Масовата приватизация е насочена към създаването на голям брой дребни и средни собственици, които могат реално да влияят върху икономиката. По замисъла на прилагания в страната модел на масова приватизация се създават множество дребни акционери. Ясно е, че те няма да имат възможност и едва ли ще участвуват в управлението на фирмите, в които са съсобственици, а още по-малко - в управлението на националната икономика.

2.2. Приватизация на мениджърския екип

Формата на мениджърския екип има две разновидности в зависимост от състава на екипа, участник в приватизационната сделка:

• мениджърски екип на самото предприятие - МВО (Мanagement Buy Out);

• мениджърски екип от външни на предприятието специалисти - МBI (Маnagement Buy In).

В първия вариант на метода инициативата за приватизация на предприятието се предприема от мениджърите на самото предприятие. В приватизационната сделка те участвуват сами или обединени с други инвеститори, сред които имат водеща роля.[4]

При втория вариант на метода инициативата за приватизация се предприема и осъществява от екип на външни за предприятието мениджъри. Възможно е по инициатива на всяка от страните двата екипа да се обединят за съвместни приватизационни действия.

Съществена разлика между двата варианта на метода е в това, че при МВО - метода предприятието - обект на сделката, е предварително определено и целта е то да получи добре сработен и действен мениджърски екип. При МBI - метода мениджърският екип е предварително формиран и се търси подходящ обект, който той може да развие успешно.

Нормативната база на приватизацията не урежда пряко предприватизационната подготовка на предприятията, но съдържа елементи, които я правят възможна и осъществима. Тази подготовка се поощрява и от органа по приватизация заради значението й за ускоряването и успеха на сделката.

Преговорите между органа по приватизация и мениджърския екип се водят въз основа на бизнесплана със заложените в него перспективи и стратегии. Преговорите са ефективна форма за съгласуване на интересите, основана на взаимни компромиси за постигането на такава комбинация от условия, която удовлетворява страните. Предвид комплексността на въпросите, предмет на преговорите, добре е в тях да участвуват и от двете страни специалисти в областта на правото, финансите, бизнесоценяването, мениджмънта и други в зависимост от особеностите на конкретната сделка.

Осъществяването на сделката е уредено в основните си положения със закони и подзаконови нормативни актове. Извън задължителните норми обаче страните по сделката конкретизират съгласувано вариантите на останалите условия. Уточнените задължителни и допълнителни положения се отразяват в договора по сделката.

След сделката собствеността на приватизираното предприятие преминава в нова група собственици с еднопосочни интереси, водещ сред които е мениджърският екип. С това предприятието получава нови потенциални възможности за ефективно организиране на своята дейност и управление, съответно - за увеличаване на стойността си. Смяната на собствеността обаче е само предпоставка за ефективно управление и функциониране на предприятието, но не ги осигурява автоматично. Постигането им зависи от компетентността и професионализма на екипа, който поема мениджмънта на предприятието. Действията му се основават на съдържанието на бизнесплана и са насочени към неговото реализиране.

Най-трудната задача на мениджърския екип е да овладее започналото преструктуриране, като го пренесе от собствеността към продукцията, пазарите, организацията, иновациите и други направления на развитието на бизнеса.

2.3. Работническо - мениджърско дружество

Акционерната работническа собственост е широко разпространена в практиката на различни страни и фирми. Смисълът на това се определя от ефекта в социален, организационен, политически и най-вече икономически план. Основната идея на работническото участие е работниците да станат собственици на предприятието, в което те се трудят или на голяма част от него, т.е. да могат да работят за самите себе си, получавайки дивидент. В този случай те биха имали най-добрата мотивация да работят за успеха на предприятието.[5]

По модела на приватизация, която се извършва в страната, е предвидена възможност за осигуряване на работническа собственост в приватизиращите се държавни и общински предприятия. Това може да стане чрез активни и пасивни методи и форми.

Пасивното участие на работниците и служителите в приватизацията на държавни и общински акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, в които те работят, се урежда със специална наредба. То може да се извърши чрез:

• придобиване при облекчени условия на акции и дялове;

• безвъзмездно получаване на акции и дялове.

Първата форма дава право на работниците и служителите и на лицата, които без трудов договор са членове на управителни органи на предприятието повече от една година, да станат собственици до 20 на сто от капитала на приватизираното предприятие, като ползуват 50 % отстъпка при заплащането. Размерът на отстъпката обаче е ограничен и зависи от броя на желаещите да получат собственост, от размера на работната им заплата в предприятието през последните две години и от индекса на потребителските цени.

Заплащането на акции и дялове, придобити при облекчени условия, може да стане и с инвестиционни бонове през времето на тяхната валидност.

Разгледаните форми на участие на работниците в приватизацията за придобиване на собственост се определят като пасивни поради това, че не възникват по инициатива и в резултат на проявена активност на работниците, а са гарантирани със ЗППДОП. Работническото участие не е предварително условие за извършване на приватизационните сделки. Пасивният характер на тези форми освен от доброволното им използуване се определя още и от това, че всички действия от страна на работниците по тяхното реализиране се свеждат до индивидуални актове по заявяване и по закупуване на акции и дялове.

Активно участие на работниците в приватизацията е налице тогава, когато всички заети в приватизиращото се предприятие или определена част от тях се явят в позицията на купувач или заявят сериозни претенции за собственост. Това може да се направи за приватизация чрез пряко изкупуване.

В първия случай активното участие на работниците може да се постигне за различни обекти и при различни форми на приватизация, но е по-подходящо и има по-голям успех при малки и средни обекти, които се приватизират чрез конкурс, преговори или търг, залегнало в стария закон.

Законът не разглежда работниците като преференциален купувач при заявено от тях участие в приватизационната сделка. До нейното спечелване те са равнопоставени с всички други кандидати. Това налага работниците да извършат сериозна предварителна подготовка с всички общи и специфични действия, които изисква съответната форма на приватизация, аналогично на метода на мениджърския екип.

Значими преференции за работниците са предвидени след спечелване на сделката. Когато повече от 30 на сто от работниците на приватизиращото се предприятие са декларирали желание за участие в приватизацията, определената за окончателна цена на сделката се намалява с 30 на сто, когато е спечелена от тях. И в този случай обаче отстъпката се лимитира от броя на заявилите желание и от размера на работната им заплата в предприятието за последните две години, коригирана с индекс на потребителските цени.

В случаите на представителство пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на всички работници, които декларират желание за участие в приватизацията. Упълномощеният представител може да бъде член на колектива от работници, но може и да е всяко друго физическо или юридическо лице , включително специализирана посредническа фирма. Изборът се предопределя от изисквания за компетентност на представителя в подобни дейности.

Участието в различните форми на приватизация не изисква непременно работниците да бъдат обединени в някаква форма на сдружаване до момента на сключване на договора. Всички необходими действия по приватизационните процедури до този момент могат да се извършват от упълномощено лице. При сключването на договора обаче работниците, които са страна по договора не могат да се явят като група физически лица, обединени от общи намерения.[6]

Те могат да стопанисват обекта, само ако притежават качеството на търговец по силата на българското законодателство. Най-подходяща форма за подобно представяне е дружеството с ограничена отговорност. То може да се регистрира от работниците преди или най-късно по време на осъществяване на сделката. Това е необходимо, за да може след нейното спечелване да е налице органът, с който ще се сключи договорът за прехвърляне на собствеността. Това е и условие за започването на стопанска дейност от името и за сметка на новите собственици.

При съгласуване на интересите на мениджърите и работниците на предприятието е възможно обединяването им за съвместни приватизационни действия. В тези случаи методът на мениджърския екип и методът на работническото участие взаимно се допълват и се реализират като ЕМВО - метод (Еmployее, Маnagement Buу Оut). Това е лесно осъществимо поради единството в замисъла, организацията и технологията на прилагане на двата метода. Ефектът от съвместното управленско - работническо участие е по-голям особено след спечелването на сделката.

На активното участие на работниците в приватизацията е изцяло основана формата на приватизация чрез изкупуване. В тези случаи законът разглежда работниците като преференциален купувач за обекти с производствено предназначение.

3. Приватизация в България – специфика в периода след 1992 г.

В практическото провеждане на приватизационния процес могат да се обособят три приватизационни периода в страната. [7]

Първият период започва през април 1992г., с приемането на приватизационния закон (респ. ЗППДОП) и приключва в края на 1995г. По-важните характеристики на модела на приватизация, прилаган в България през тези три години са:

- основаване на модела единствено на философията и механизмите на касовата приватизация;

- наличие в модела на определен кръг преференции за персонала, за работилите в приватизиращите се предприятия, за наематели на държавни и общински обекти, като израз на социалната насоченост на приватизационния модел;

- поставя ниски цели с програмите за приватизация, наличие на множество забрани за приватизация, отсъствие на воля да се пристъпи към преструктуриране и приватизиране на крупни обекти от промишлеността и други отрасли на стопанството;

- определен /макар и не достатъчен/ простор пред малката приватизация при почти пълно задържане на голямата приватизация в държавния сектор.

Тези характеристики на модела на приватизация рефлектират върху процеса, темпа и резултатите от приватизацията. За три години и половина в държавния сектор са сключени едва 214 сделки за преобладаващо малки и средни предприятия и 322 сделки за обособени части от предприятия. Раздържавените само 3% от дълготрайните активи, собственост на държавата, потвърждават нищожния принос на приватизацията в преструктурирането на собствеността.

Чрез касовата приватизация се раздържавяват структуроопределящи обекти, като се предлага за продажба голяма част от техния капитал. Постигнатата цена чрез един от подходите на касова приватизация се заплаща в брой, с брейди облигации, ЗУНК облигации или други дългови платежни инструменти. Чрез този механизъм на касова приватизация предприятието става собственост на заинтересован и отговорен купувач. Собственикът е ясен и обикновено притежава мажоритарен дял от капитала на обекта, има възможност да разработи и внедри своя инвестиционна и производствена програма, свой стил на управление.

Основни недостатъци на касовата приватизация са:

§ липса на регистриран интерес от страна на чуждестранните и местните инвеститори;

§ слаба активност на населението, поради отсъствието на големи количества свободни финансови средства, с които да участва реално в процеса на касова приватизация за придобиване и управление на собственост;

§ ограниченост на информацията за касова приватизация и обектите предвидени за приватизиране и недостъпността й за широката публика;

§ населението няма изградено пазарно поведение, икономически познания и инвестиционна политика за действие. В резултат на приватизационния модел и неговите недостатъци през първия период са раздържавени по-малко от 3% от общата сума на активите държавна собственост.

В структурата на националното стопанство преобладава държавната собственост, появява се нисък процент корпоративна собственост, представена в по-голяма степен от новосъздадени частни структури, в сравнение с дела на приватизираните държавни предприятия. Забавя се реализирането на структурната реформа и действието на пазарните механизми. Държавните предприятия се декапитализират и губят стойностите си, притиснати от икономическата криза, загубата на външните и свиването на местните пазари, намаляващата покупателна способност на населението и оскъпяването на основните суровини и материали.[8]

Периодът потвърждава ограничеността на модела на приватизация, обуславяща сериозно разминаване между желано и възможно ускоряване на процеса на преструктуриране на собствеността; разминаване на модела с финансовите възможности на местни купувачи; изчаквателно поведение на чужди инвеститори (в това число и стратегически), поради бедно или неадекватно предлагане на държавни предприятия за приватизация.

Вторият период обхваща 1996 и 1997г. и се характеризира със следните по-важни особености:

- приватизационният модел е обогатен с механизмите на масовата приватизация (раздържавяване чрез инвестиционни бонове);

- двете форми на приватизация (касова и масова) се осъществяват на практика като отделни обособени процеси респ. по отделни програми;

- в модела на приватизация е заложен подходът за съчетаване на касова и масова приватизация на равнище предприятия, като приватизацията чрез инвестиционни бонове за 1036 предприятия изпреварва във времето следващите касови продажби на оставащите в предприятията държавни пакети акции (мажоритарни или миноритарни пакети);

- моделът в определена степен осигурява противодействие на силното разпръсване на акционерната собственост чрез участието на приватизационните фондове и чрез съчетаването на масова приватизация с касови продажби на пакети акции на предприятията;

- обогатеният модел на приватизация работи в подкрепа на активизирането на капиталовия пазар в страната (борсов и извънборсов), а така също в подкрепа на създаването (след приватизацията) на нови частни дружества от холдингов тип, както и на инвестиционни дружества.

ЗППДОП се допълва с гл.8, която третира приватизацията на държавни и общински предприятия чрез инвестиционни бонове. С тази промяна се цели да се ускори преструктурирането на собствеността, като се активизира участието на персонала на държавните предприятия в приватизационния процес чрез т. нар. Работническо - мениджърско изкупуване и повишаване интереса на населението, като му се предоставя възможност да придобие една част от държавната собственост на минимална цена. Възприет е подходът за въвеждане в програмата за масова приватизация на част от капитала от акционерните дружества. По този начин се осигурява съчетаване на механизмите на касова (пазарна) и масова (социална) приватизация на равнище предприятие, допълват се и се разширяват преференциите предоставяни на персонала и работилите в предприятията, като се разпределят помежду им до 10% от капитала на дружеството, предвиден за масова приватизация, безвъзмездно. Тези преференции и възможности за роднинска акумулация на бонов ресурс дават реална възможност на персонала да придобие значителна част от акционерната собственост на предприятието, в което работи.

Усложняването на процеса на преструктуриране чрез съчетаване на касова с масова приватизация на равнище предприятие е обективно обусловено от необходимостта да се повиши касовото търсене на обектите и да се ускори цялостния процес на приватизация, да се блокира декапитализацията и дезинвестирането на индустриалните обекти, да се формира пазарна среда с ефективно действащи пазарни механизми, да възникне необходимост от появата на капиталов и фондов пазар, които да спомогнат за по-бързото изграждане на новите индустриални структури и преобразуването на държавната собственост в корпоративна.

Сложността на механизма е предизвикателство за купувача, който желае да придобие контролния пакет акции. В резултат на масовата приватизация се изменя структурата на собственост в целия индустриален отрасъл, като се увеличава дяла на корпоративната собственост. В много предприятия се появяват нови частни собственици, които притежават от 34 до 67% от акционерния капитал. Държавата се превръща от монополист в миноритарен собственик, запазвайки собствеността си върху останалите миноритарни пакети от акции на предприятията, невключени в масовата приватизация.

За кратък период процеса на боновото раздържавяване успява да постави началото на пазарните промени в голям брой индустриални предприятия. Проблемът е, че се получава голяма диверсификация на собствеността, появяват се голям брой акционери, новата структура на собственост се доказва като временна и нестабилна. За едни дружества основният пакет акции не попада в лицата, които са заинтересовани и способни да участват в тяхното управление, а за други не се оформя основен акционер.

Разпръснатата собственост и трудното съчетаване на интересите на множество представители в собствеността на новите пазарни обекти създава проблеми за тяхното ефективно управление. Във връзка с това положително влияние оказва отпадането на ограничението поставено пред бившите приватизационни фондове, настоящи холдингови дружества, да притежават до 34% от капитала на дружествата, с цел да се диверсифицират инвестиционния риск и откриването на Българска фондова борса. Тези промени дават тласък на концентрацията на собствеността и достигане до ясен и отговорен собственик в значителен брой предприятия.

Успоредно с протичането на тези процеси на концентрация и стабилизация на корпоративната собственост се наблюдава забавяне на касовата приватизация и инвестиционната активност, и като резултат намаляване броя на сделките за касови продажби на подготвените за приватизация дружества.

Правилните, особено от прагматична гледна точка идеи, подходи и механизми, заложени в модела на приватизация (1996 -1997г.) не намират достатъчно пълна реализация при практическото осъществяване на единния приватизационен процес. Формалните количествени резултати са впечатляващи главно в съпоставителен план с постигнатото до края на 1995г. Прекият принос на масовата приватизация при около 18 месечна продължителност на програмата се концентрира в 15% раздържавени дълготрайни активи, в преминаване в частни собственици на над 2/3 от капитала на 666 предприятия, между 1/2 и 2/3 от капитала в 79 предприятия и до 1/2 от капитала в 295 предприятия. Касовите продажби през двете години осигуряват около 8% раздържавени дълготрайни активи. Полага се началото на активни покупко-продажби на пакети акции на борсовия и извънборсовия пазар. Уедряването на капитала в множество предприятия осигурява мажоритарни собственици в тях или ги прави дъщерни дружества на новите холдинги, в каквито се преобразуват преобладаващата част от приватизационните инвестиционни фондове.

Моделът на приватизация в голяма степен инициира конкуренция и пазарност, но това е главно в придобиването на пакети акции от предприятия и частично в уедряването на капитала и достигането да мажоритарно участие в собствеността. Същевременно и в този период бавно се концентрира капитала на приватизираните предприятия, а това закономерно забавя належащите в повечето предприятия програми и действия по преструктурирането им (технико - технологично модернизиране, продуктово и пазарно преструктуриране).

Третият приватизационен период започва от март 1998г. с промените в модела на приватизация. Започва втората вълна на масова приватизация, двата механизма на масова и касова приватизация взаимно се допълват и сливат на равнище предприятие. Не е предвидена самостоятелна програма за приватизация срещу инвестиционни бонове, участниците в процеса се конкурират заедно с всички останали кандидат - приватизатори при програмата за собственост по програмата на касовата приватизация. Приватизацията се очертава като цялостен и единен процес. Въвеждат се нови институционални участници в процеса на раздържавяване, плащанията по сделките могат да се извършват в инвестиционни бонове, в лева, с дългосрочни дългови облигации, компенсаторни записи, преобразувани в инвестиционни бонове и др. платежни инструменти, увеличават се преференциите предоставяни на персонала, стимулира се Работническо - мениджърското изкупуване.

Значително изменение всъщност е налице в приватизацията чрез инвестиционни бонове. То се отнася както до механизмите на нейното провеждане, така и до разширеното използване на инвестиционните бонове в цялостния приватизационен процес. Може да се посочи, че нови моменти в приватизацията са въвеждането в процеса на чуждестранни инвестиционни посредници (агенти) и публичната продажба на държавни пакети акции на фондовата борса, но по същество те не водят до модифициране на самия модел на приватизация.

Това, което е характерно за периода е следното:

- свиване на предлагането на цели предприятия до големи структуроопределящи и труднопродаваеми държавни предприятия;

- относително голям ресурс на предлагане на остатъчни миноритарни пакети акции собственост на държавата в предприятията;

- влошено и продължаващо да се влошава качество на предлагането на обекти за приватизация;

- наличие на множество обособени части от големите предприятия като обекти за продажба;

- изключително слабо търсене на обекти, резултат от много фактори.

Посоченото дава основание да се направи извод, че тъкмо последните приватизационни години са потвърждение на неблагоприятните последици от непостигнатата "икономия на време" в първите четири - пет години на приватизацията. Пропуснати са множество ползи и ефекти от една ускорена приватизация непосредствено след 1992г. Едва ли е възможно да се даде количествен израз на пропуснатото, но е ясно, че той би обхванал блокиране на процесите на декапитализация на предприятията, подобряване на мениджмънта, стартиране (своевременно) изпълнението на инвестиционни програми за модернизиране на производството, многократно по-големи парични постъпления от продажбите.

Одобрени са промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол относно приватизационните сделки за 12 стратегически обекта (БТК, Булгартабак, Кантекс, Тераком, ВМЗ - Сопот, 7 електроразпределителни дружества), които евентуално биха ускорили и придвижили във времето осъществяването на реални приватизационни сделки и последващи договорености за посочените стратегически обекти, засягащи, според правителството, националната сигурност.

Предвижда се специален режим на приватизация чрез публично оповестени конкурси, като след предложение от Агенцията по приватизация сделките ще се гласуват от Парламента.

Сделките няма да подлежат на възражение или връщане по Закона за върховно - административния съд и Закона за административното производство.

В анализираната периодика на приватизационния процес в третия етап основни участници са РМД, които решиха да се възползват от широкия кръг преференции и да придобият част от собствеността върху капитала на предприятията, в които работят на икономически изгодна, по-ниска от пазарната цена. Те се оформят като основни представители в собствеността на приватизираните обекти за последния период на приватизацията. Спорен е въпроса за Мениджърското изкупуване, но се налага мнението, че то е подходяща техника, която най-тясно съчетава елементите на пазарният и социално ориентираният модел на приватизация. То може да се счита като естествен преход от държавна към частна собственост и изключително благоприятна възможност за формиране на пазарна среда със знаещи и можещи коректни участници в конкурентната борба на местния и външните пазари. РМД са подходящият купувач за остатъчните акции или дялове, когато мажоритарният собственик не участва в приватизацията. Независимо дали персонала притежава блокиращо малцинство, присъствието му в собствеността е фактор с положително влияние. Те разполагат с ограничен финансов ресурс, но притежават интелектуален капитал от знания, умения, професионален опит, доверието на партньорите, висока мотивация и творческа енергия, които при новата структура на собственост и управление могат да доведат до високи положителни резултати. Могат да разкрият пред управляващите оригинални решения за преодоляване на кризисните ситуации, да разработят експертно програма за оздравяване, а в последващ по-късен етап и обновяване на производството.

ГЛАВА ВТОРА.

ПРИВАТИЗАЦИЯТА В КОНКРЕТНАТА БЪЛГАРСКА ПРАКТИКА[9]

1. Приватизация в "Горхим" АД гр. Кочериново

1.1. Кратка хронологична справка – държавно предприятие, предмет на дейност

"Горхим" АД гр. Кочериново е производител на дървени въглища, активен въглен и други лесотехнически производни. В момента основното производство е концентрирано върху производството на дървени въглища и активен въглен, като производствения цикъл е напълно затворен. Произвежданите от дружеството дървени въглища отговарят на изискванията на Европейския съюз за качество. Произвежданите дървени въглища са от ретортен тип. Произвеждат се от твърда широколистна дървесина – бук, дъб, габър.

Дървените въглища имат следните показатели:

> влажност - до 6-7%

> пепел след накаляване - до З%

> късове с размери над 20 мм-90%

> късове с размери под 20 мм-10%

Опаковката се осъществява по желание на клиента:

> натронови торби - 3 и 5 кг

> сезалови торби - 10 и 15 кг

Основни клиенти на "Горхим" АД:

1. "Лукойл" ЕООД гр. София

2. "КЦМ" АД гр. Пловдив

3. Магазинна мрежа в страната.

Оборудване:

1. Инсталация за производство на ретортен въглен

2. Инсталация за производство на дървени въглища пещи - 1

3. Инсталация за производство на дървени въглища пещи - 2

4. Инсталация за производство на активен въглен - 1

5. Инсталация за производство на активен въглен - 2

1.2. Юридически статус

Седалището на дружеството е Кюстендилска област, община Кочериново, град Кочериново - гара Кочериново. Адресът на управление е: град Кочериново, гара Кочериново. Дружеството е учредено на 04.09.1997 година на общо събрание на акционерите, преобразувано е от Еднолично акционерно дружество с 90% от капитала частно участие и 10% държавно.

Дружеството има за предмет на дейност - производство на лесотехнически продукти и техните производни; търговия; покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки, стоков контрол, лизинг.

Капиталът на дружеството е 50 млн. лв. /петдесет милиона лева/

Акциите на дружеството са безналични поименни с право на един глас.

Органи на дружеството са:

- Общо събрание на акционерите

- Съвет на Директорите

Съветът на Директорите се състои от трима члена

1. инж. Давко Георгиев Давков - председател

2. Владимир Йорданов Борисов - член

З. инж. Апостол Кирилов Юруков - изп. член

Лицата, които притежават повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание, са: физически лица - инж. Апостол Кирилов Юруков и Владимир Йорданов Борисов, а юридически лица: “Фармстаринвест Холдинг" АД - град Дупница, Булстат Ю 109054783, Седалище: град Дупница п. к. 26 00, Адрес: град Дупница, ул. " Бенковска " 4 ет. 2.

Предмет на дейност:

1. Придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества.

2. Придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензи за използуване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участва.

3. Финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участва.

4. Друга производствена и търговска дейност, която не противоречи на българското законодателство.

Съдебна регистрация: Решение на Кюстендилски окръжен съд от 25.03.1998 година по фирмено дело І-1034/1996 г. партида 13, том 14, страница 38.

1.3. Социален статус (брой заети)

Средно - списъчният брой на персонала в “Горхим” – АД, гр. Кочериново е 26 души, в т. ч:

Висше 1

Средно спец. 6

Средно общо 6

Основно 13

1.4. Причини предприятието да е неплатежоспособно и да изпадне в ликвидация или причините да бъде приватизирано

Производството на продукцията за последните три години на дружеството е представено на следната таблица:

Таблица № 1

Наименование	1998 г.	1999 г.	Към 31.12.2000 г
Дървени въглища	271 т.	328 т.	55 т.
Активен въглен	31 т.	55 т.	35 т.

Вземания и задължения:

Вземания по продажби - 30 х. лв.

Задължения - 192 х. лв.

Основни показатели за финансово - счетоводен анализ, изчислени по данни от последния счетоводен баланс:

Коефициент на обща ликвидност 0.411

Коефициент на бърза ликвидност 0.182

Коефициент на незабавна ликвидност 0.182

Коефициент на абсолютна ликвидност 0.026

Рентабилност на приходите от продажби 0.000

Рентабилност на соб. капитал 0.000

Интелектуална собственост на дружеството - няма

Изследователска и развойна дейност - не е извършвана

Информации и перспективи за текущата финансова година:

Дружеството е приело производствена програма в размер на 360 х. лв. В т. ч.: производство на дървени въглища - 400 тона и производство на активен въглен - 40 тона.

Успешното реализиране на тази продукция ще обезпечи финансов резултат /печалба/ в размер на 52 х. лв. За по-голяма част от продукцията има сключени договори с клиенти. Поради това, че в последните три години дружеството не е реализирало печалба дивиденти не са изплащани. Няма висящи съдебни и арбитражни производства.

През изтеклата 2000 година дружеството работи при различна натовареност в зависимост от получените заявки и сключени договори за реализиране на произвежданите дървени въглища и активен въглен.

Осъществен е износ на дървени въглища за Белгия, Ливан, като отзивите от крайните клиенти за качеството на продукцията са добри, което показва, че при намиране на траен клиент дружеството може да реализира такава продукция /дървени въглища/ в страните от Европейската общност. Като приоритетни задачи през 2000 година бяха определени и изпълнени до изграждането на двете линии за производство на дървени въглища като общия брой пещи възлезе на 10 броя. В дружеството има разработен проект /за участие в програмата "Сапард"/ за увеличаване на пещите за производство на дървени въглища на 20 броя, което ще даде възможност за увеличение на производствения капацитет. По отношение произведения и реализиран активен въглен дружеството постигна значителни продажби на вътрешния пазар, което даде възможност за подобряване финансовия резултат и преодоляване на изоставането от 1^во и ІІ^ро тримесечие на изминалата година. Трябва да се има предвид, че за по-добра производствена характеристика е необходимо изграждането на една мини пещ за активен въглен, която от своя страна да дава между 30 - 50 тона годишно. През 2000 година дружеството е произвело:

- Дървени въглища 55 тона - 34 х. лв.

- Активен въглен 35 тона - 140 х. лв.

- Дървесен пек 1 тон - 17 х. лв.

Общо приходите са: 206 х. лв.

Нетни приходи от продажби 194 х. лв.

Пол. разлики от промяна на вал. курсове 2 х. лв.

Извънредни приходи 5 х. лв.

За същия период разходите от дейността възлизат на: 192 х. лв. в т. ч.:

• Разходи за материали 66 х. лв.

• Разходи за външни услуги 25 х. лв.

• Разходи за заплати 61 х. л в.

• Разходи за соц. услуги 20 х. лв.

• Разходи за амортизации 11 х. лв.

• Други разходи 5 х. лв.

• Извънредни разходи 14 х. лв.- това са изплатени

лихви към РУСО

Финансовият резултат е 52.00 лв. печалба.

Запасите от готова продукция са 35 х. лв. /по себестойност/. Продажната стойност само на активния въглен е около 55 х. лв. при намиране на пазар.

Задълженията на дружеството са 192 х. лв. в т. ч.:

Задължения към свързващи предприятия 1

Към доставчици 22

Към бюджета 112

Към персонала 12

Към соц. осигуряване 43

Други 2

Задължението към бюджета е намалено през 2001 година, тъй като към бюджета са платени около 15 х. лв. още през месец януари 2001 година.

1207000 лв./стари/, разпределен в 1207 акции всяка от които с номинална стойност от 1000 лв./стари/.

1.5. Протичане процеса на приватизация

Съветът на директорите на “Горхим” – ЕАД, гр. Кочериново, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 4.ІХ.1997 г. в 10 часа в залата на читалище “Пробуда” в Кочериново при следния дневен ред[10]:

1. Отчет за дейността на дружеството за 1996 г. и първото полугодие на 1997 г.;

2. Доклад на експерт-счетоводителя за резултатите от извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 1996 г.;

3. Прилагане на годишния счетоводен отчет за 1996 г.;

4. Освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност;

5. Избор на експерт-счетоводител за 1997 г.;

6. Преобразуване на дружеството от ЕАД в АД;

7. Приемане на устав на дружеството;

8. Избор на органи на управление;

9. Разни.

При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе в същия ден от 12 часа, на същото място при същия дневен ред. Поканват се всички акционери лично да вземат участие в работата на събранието или чрез писмено упълномощени представители. Регистрацията за участие в събранието ще започне в 9 часа. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в седалището на дружеството всеки работен ден от 10 до 12 часа.

Съветът на директорите на “Горхим” – АД, гр. Кочериново, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 2.ІІІ.1999 г. в 10 часа в сградата на читалище “Пробуда” – Кочериново, при следния дневен ред:[11]

1. Приемане доклада на СД за дейността на дружеството, на счетоводния отчет, баланса и на доклада на експерт-счетоводителя с предложение за решение за приемане;

2. Освобождаване от отговорност членовете на СД с предложение за решение за освобождаване;

3. Избор на експерт-счетоводител;

4. Увеличаване на капитала на дружеството с предложение за решение за увеличаване;

5. Промени в устава на дружеството с предложение за решение да се промени уставът;

6. Промяна в състава на СД;

7. Разни.

Материалите по дневния ред на събранието са на разположение на акционерите в седалището на дружеството в Кочериново. Регистрацията на акционерите започва в 9 часа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 часа на същото място и при същия дневен ред.

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 7. VІІ. 1999 г. по Ф. Д. № 2860/91 вписа в търговския регистър промени за “Горхим” – АД, гр. Кочериново: заличава като член на съвета на директорите Владимир Йорданов Борисов; вписа съвет на директорите в състав: Давко Георгиев Давков – председател, Мильо Стойнев Ушатов – зам. председател, Апостол Кирилов Юруков – изпълнителен директор.[12]

Центърът за масова приватизация на основание чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 1, т. 2.[13] обявява, че дружеството, което подлежи на приватизация е “Горхим” - АД, със седалище гр. Кочериново. Дружеството, което към 13.VІІ.2000 е публично, е с Булстат 819364666ю, данъчният номер е 1101019159. По силата на чл. 3 от ЗППДОП органът за приватизация е МИ. Решението за продажба е взето на дата 2.VІ.2000 с № РД-21-126.

Капиталът по последна съдебна регистрация е 51609.60 лева, като общият брой акционери на дружеството е 16128. В проценти размерът на държавното участие в капитала е 10.00, а акциите, предложени за продажба на ЦПТ в лева са 1277 (брой), като техния номинал е 3.20 и общата номинална стойност на акциите, предложени за ЦПТ (в лв.) е 4086.40 и респективно, процентът предложени акции за ЦПТ от общия брой акции на дружеството възлиза на 7.92.

Резултатите от извършена класация за дванадесетия централизиран публичен търг[14] показват, че минималната цена за пълно удовлетворяване на заявка е 6.00, а минималната печеливша цена за частично удовлетворяване на заявка е 0.50 с коефициент за частично удовлетворяване 0.11200 при покупна тръжна (среднопретеглена) цена за 1 акция от 9.40 лева.

Центърът за масова приватизация[15] на основание чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 25, ал. 1, т.5 и чл. 52, ал. 1, т.2 ЗППДОП обявява началото на осемнадесети централизиран публичен търг, на който се предлагат за продажба акции от публичното дружество “Горхим” – АД с капитал по последна съдебна регистрация 51609.60 лв. и общ брой акции на дружеството от 16128. Размерът на държавното участие в капитала е 3.18%. Броят акции, предложени за продажба е 188 с номинал 3.20 и обща номинална стойност на акциите, предложени за ЦПТ 601.60 лв. 1.17 е процентът, акции предложени за ЦПТ от общия брой акции на дружеството.

Центърът за масова приватизация[16] на основание чл. 34 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗППДОП обявява резултатите от осемдесетия централизиран публичен търг за продажба на акции, проведен през периода от 28.V.2001 г. до 20.VІІ.2001 г. включващ следните моменти:

§ Брой акции, предложени за продажба на търга - 188

§ Максимална заявена цена - 16.60

§ Минимална заявена цена - 0.05

§ Минимална цена за пълно удовлетворение на заявка - 2.00

§ Минимално печеливша цена за частично удовлетворена заявка - 0.05

§ Коефициент за частично удовлетворение - 0.04444

§ Брой продадени (заплатени) акции - 30

§ Обща стойност на заплатените акции и задържани депозити - 127.50

o В т. ч. обща стойност на заплатените акции в левове и задържани депозити - 0.00

o В т. ч. обща стойност на заплатените акции в левове в инвестиционни бонове - 127.50

§ Покупна тръжна цена за 1 акция - 4.25

Съветът на директорите на “Горхим” – АД, гр. Кочериново, на основание на чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 26.VІ.2003 г. в 10 часа в заседателната зала на дружеството, Кочериново, при следния дневен ред:[17]

1. Отчет за дейността на “Горхим” – АД, през 2002 г.; проект за решение – ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2002 г.;

2. Приемане на годишния счетоводен отчет и баланс за 2002 г., доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 г.; приемане на предложение за покриване на загубите от 2001 и 2002 г. със средства от допълнителните резерви на фонд “Резервен”; проект за решение – ОС приема годишния счетоводен отчет за 2002 г. и доклада на експерт-счетоводителя и приема предложението за покриване на загубите от 2001 г. и 2002 г. със средствата от допълните резерви на фонд “Резервен”;

3. Освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите на “Горхим” – АД, за дейността им през 2002 г.; проект за решение – ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2002 г.;

4. Избор на дипломиран експерт-счетоводител; заверка на отчета за 2003 г., проект за решение – ОС избира предложения експерт-счетоводител за 2003 г.;

5. Разни.

Поканват се всички акционери да вземат участие в Общото Събрание. Материалите по дневния ред на събранието са на разположение на акционерите в офиса на дружеството всеки работен ден от 13 до 17 часа. Регистрацията за участие в събранието започва в 9 часа. За участие в събранието акционерите се легитимират с лична карта и оригинална депозитарна разписка. Пълномощниците на акционерите представляват копие от депозитарна разписка на упълномощителя и пълномощно, отговарящо на изискванията на закона. При липса на кворум Общото Събрание ще се проведе същия ден в 11 часа, на същото място и при същия дневен ред при условията на чл. 227 ТЗ.

Агенцията по приватизация[18] на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК, чл. 22, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции – собственост на държавата във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗПСК и Решение № 117 от 21.ІІ.2003 г. на МС (ДВ, бр. 20 от 2003 г.) плащане с непарични платежни средства през 2003 г. и решение №2253-П от 15.ІV.2003 г. (ДВ, бр. 40 от 2003 г.) и протоколно решение № 5238 от 28.V.2003 г. на АП обявява началото на първи централизиран публичен търг, на който се предлагат за продажба акции от “Горхим” с капитал по последната съдебна регистрация 64512 лева и брой акции 16128. Номиналната стойност на акция е 4 лв., а размера на държавното участие в капитала е 2.015%, като акциите, предложени за продажба са 325 и процентното им изражение е 2.015. Общата номинална стойност на акциите, предложени за ЦПТ се равнява на 1300 лева. Минималната продажна цена на 1 акция е20.00. По данни от Комисията за финансов контрол към 14.ІV.2003 г дружеството е непублично.

Съветът на директорите на “Горхим” – АД, гр. Кочериново, на основание на чл. 223 ТЗ свиква извънредно Общо Събрание на акционерите на 10.ІХ.2003 г. в 10 часа в заседателната зала на дружеството, Кочериново, при следния дневен ред:[19]

1. Приемане на решение за прекратяване на дружеството на основание чл. 252, ал. 1 ТЗ, проект за решение – ОС приема решение за прекратяване на дружеството на основание чл. 252, ал. 1 ТЗ;

2. Приемане на решение за откриване на производство по ликвидация и определяне на срок за ликвидация на дружеството; проект за решение – ОС приема решение за откриване на производство по ликвидация и определя срок за ликвидация шест месеца;

3. Избор на ликвидатор (ликвидатори).

Поканват се всички акционери да вземат участие в Общото Събрание. Материалите по дневния ред на събранието са на разположение на акционерите в офиса на дружеството всеки работен ден от 13 до 17 часа. Регистрацията за участие в събранието започва в 9 часа. За участие в събранието акционерите се легитимират с лична карта и оригинална депозитарна разписка на упълномощителя и пълномощно, отговарящо на изискванията на закона. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ Общото Събрание ще се проведе на 25.ІХ.2003 г. в 11 часа, на същото място и при същия дневен ред при условията на чл. 23, ал. 1 от устава.

Агенцията по приватизация[20] на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК, чл. 33 до 37 и чл. 29, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции –собственост на държавата, във връзка с Решение № 2253-П от 15.ІV.2003 г. (Дв, бр. 40 от 2003 г.), изм. с Решение № 2309-П от 18.VІІ.2003 г. (ДВ, бр. 60 от 2003 г.), тръжно обявление на Агенцията по приватизация (ДВ, бр. 52 от 2003 г.), изм. на тръжното обявление за отмяна на т. 144 от същото и изключване на “Лайпциг 91” – АД, Пловдив (ДВ, бр. 56 от 2003 г.) и протоколно решение № 5849 от 30.VІІ.2003 г. на изпълнителния съвет на Агенцията по приватизация обявява резултатите от извършената класация за първия централизиран публичен търг:

§ Максимална заявена цена - 25

§ Минимална заявена цена - 22

§ Минимална изцяло печеливша цена - 22

§ Минимално допустима цена за акция - 20

§ Гранична цена - 22

§ Коефициент за частично удовлетворяване - 1

2. Приватизацията в “Гарант” – АД, гр. Кочериново

2.1. Кратка хронологична справка – държавно предприятие, предмет на дейност

"Гарант" АД е единствен специализиран производител на работни обувки в Югозападна България. Дружеството е създадено през 1957г., а като дружество е създадено през 1997г. Фирма "Гарант" АД е с утвърдени позиции в производството на работни обувки и обувки със специално предназначение за различните професии. Основната му дейност се състои в производство на мъжки и дамски и специализирани обувки, проектиране, дизайн и търговия в страната и чужбина. Произвежданите артикули са от естествена кожа с ходило директно лято РVС или монтажно ходило по лепен метод. В момента в колекцията на дружеството има над 100 модела работни обувки. Предимство - гарантирано качество, качество на всички вложени материали.

Основните клиенти на "Гарант" АД са:

1. "Параходство БМФ"АД гр. Варна

2. "КЦМ" АД гр. Пловдив

3. "Стомана" АД гр. Перник

4. "Албена" АД - Албена

5. "Крафт Якобс Сушард" АД гр. Своге

6. "Пирин Колс" ЕООД

7. "Стъкларски завод" АД гр. Пловдив

8. "Дунарит" АД гр. Русе

9. "Кремиковци - Рудодобив" АД гр. София

10. "Главболгарстрой" АД гр. София

11. ВСК "Кентавър" ООД гр. София

12. "Кремиковци — трейд" АД гр. София

13. ТЕЦ "Бобов дол"-Бобов дол

14. "Лукойл - Нефтохим" гр. Бургас

15. "Лукойл - България" гр. София

16. Министерство на трансп. войски

Произвежданите от "Гарант" АД работни обувки са:

Мод. 91344 - мъжка половинка – маслоустойчиви /общи професии/

Мод. 91211 - мъжка половинка /общи професии/

Мод. 91421 - мъжка цяла - студозащитни, маслоустойчиви

Мод. 82114 - мъжка цяла - студозащитни маслоустойчиви

Мод. 91198 - мъжка кубинка – студозащитни

Мод.91099- мъжка кубинка - студозащитни, маслоусточиви

Мод. 91063 - мъжки ботуши - студозащитни

Мод. 91148 - мъжка цяла - студозащитни

Мод. 91409 -мъжка цяла - студозащитни, маслоустойчиви

Мод. 91394 - мъжка цяла - студозащитни, маслоустойчиви

Мод. 91096 - мъжка цяла - студозащитни, маслоустойчиви

Мод. 91343 - мъжка половинка /общи професии/

Мод. 91346 - мъжка половинка /общи професии/

Мод. 91348 - мъжка цяла — за леяри

Мод. 71866 - дамска кубинка - студозащитни

Мод. 71799 - дамска кубинка - студозащитни

Мод. 91099М - мъжка кубинка - с метално бомбе, удароустойчиви

Мод. 91069М - мъжка цяла - с метално бомбе, удароустойчиви

Мод. 82114М - мъжка цяла - с метално бомбе, удароустойчиви

Мод. 91211 - мъжка половинка

Мод. 71891 - дамска половинка - прахозащитни

Мо д. 91148А-мъжка цяла - антистатични

Мод. 91360 - мъжка цяла

Мод. 91384 – мъжка – пантофа — антистатични, за работа с токсични вещества

Мод. 71824 - дамска цяла - за правостоящи

Мод. 71823 - дамско сабо с отворени пръсти

Мод. 71629/71899 - дамско сабо /за медицински работници, за общи професии/

Мод. 71897/71895 - дамско сабо /за медицински работници, за общи професии/

Мод. 71893 - дамско сабо /за медицински работници, за общи професии/

Мод. 91258 - мъжко сабо

Мод. 71872А - дамска пантофа /за работа с токсични вещества/

Мод. 71891 - дамска половинка - антистатични, противопрахови /за работа с токсични вещества/

2.2. Юридически статус

Дружеството е създадено през 1957 г. на базата на работещ от 1951 г. шивашко - обущарски цех със седалище гр. Дупница. От 1970 г. с разпореждане на МС прераства в обувен завод "Коста Петров" към ДСО "Пирин". Дружеството е регистрирано по ТЗ от 1989 г., като от 02.07.1997г. е вписано в търговския регистър като "Гарант" АД.

Таблица № 2

Акционери	Брой акции	% от капитала
Държавна собственост	7 632	10 %
Частна собственост от тях:	68 682	90 %
"Фармстарипвест холдинг" АД	61 871	81.07 %
други	6811	8.93 %
Всичко:	76314	100%

Фигура № 1

2.3. Социален статус (брой заети)

През отчетната година средносписъчният състав е 684 души. Половината от тях са свързали трайно професионалната си кариера с "Гарант". Този относително постоянен състав на работещите в Дружеството се дължи на порасналото доверие във фирмата, значително подобрените условия на труд, социалните придобивки, както и очертаните перспективи за развитие.

За 1997 год. са изразходвани значителни средства за осъществените социални дейности - общо 98 388 хил. лв.

За здравословното състояние на работещите във фирмата се грижи създадената фирмена здравна служба, като са сключени договори за медицинско обслужване с висококвалифицирани лекари и стоматолози.

2.4. Развитие във времето – вътрешни и външни пазари

Дружеството произвежда работни обувки предназначени за вътрешния пазар. От 1995 г. до 2000 г. дружеството има сключен договор за работа на ишлеме с фирма "Диадора" - Италия за производство на готови обувки. В момента дружеството има сключени договори с фирма "Еффеджи" - Италия за работа па ишлеме на дамски обувки. Фирмата е работила от 1993 г. до 1999 г. с фирма "Жаллат" - Франция за производство на саи за работни обувки.

Таблица № 3

Модели обувки	% от реализация
Модели обувки	1998	1999	2000
1. Мъжки цели обувки	16.48%	5.37%	6.72%
2. Мъжки половинки обувки	9.85%	4.73%	3.85%
3. Дамски цели обувки	2.48%	1.61%	0.58%
4. Дамски половинки обувки	6.34%	3.73%	1.55%
5. Ишлеме	64.85%	84.50%	87.29%

Фигура № 2

За отчетния период производствената дейност на Дружеството беше свързана главно с произвеждане на продукция за вътрешния пазар, както и на работа на ишлеме за шиене на саи и изработка на готови обувки. Основните ни партньори в това производство са италианската фирма "ДИАДОРА" и "ЖАЛАТ" - Франция. Трябва да се отбележи, че засега са неуспешни опитите ни за възстановяване на пазарите в ОНД, като основна причина за това са високите акцизи и мита за нашите стоки в Русия и ОНД, както и нелоялното отношение на руските партньори към нашите предприятия.

"Гарант" АД приключва стопанската и финансовата 1997 година с добри резултати въпреки стагнацията на пазара в България. Тези резултати се дължат както на активната стопанска дейност, така и на балансираната финансова и инвестиционна политика на Дружеството.

За изминалата 1997 год. "Гарант" АД реализира продукция по продажни цени на обща стойност З 692 288 хил. лв. и получи балансова печалба в размер на 210 464 хил. лв.

2.5. Причини предприятието да е неплатежоспособно и да изпадне в ликвидация или причините да бъде приватизирано

Финансовата година в цялата страна започна с нови данъчни закони и реформа в данъчната политика на страната. От 01.01.1998 година влезе в сила и новия Закон за счетоводство. Приеха се нови счетоводни стандарти които са в съответствие с европейските изисквания. Тези промени не са без значение за развитието на икономиката на страната ни, което наложи цялостна или на места частични промени в начина на работа, която да отговаря на изискванията на новоприетите закони.

"Гарант" АД, гр. Дупница е дружество с утвърдени позиции в производството на работни обувки и обувки със специално предназначение за различни видове професии.

За годината производствената програма се изпълняваше от средно списъчен брой 658 човека.

Производствената дейност на дружеството се състоеше в производство на продукция за вътрешния пазар и работа на ишлеме за шиене на саи и изработка на готови обувки, като основни клиенти за работа на ишлеме са Фирма "Диадора"- Италия и Фирма "Жалат" -Франция.

От месец януари 1998 година започнахме съвместна дейност за работа на полуишлеме с фирма "Аспо"- Холандия, за производство на готови обувки.

Общото количество произведени обувки е 295645 чф. На обща стойност 2995772 х. лв. и 276781 чф. Саи на стойност 472467 х. лв. от които 99014 чф. готови обувки за вътрешния пазар на стойност 1919450 х.

На 19.01.1997 започва първата тръжна сесия, а през март 1997 – втората. След приватизацията е въведена двустепенна система на управление – има надзорен съвет, който се състои от трима членове и управителен съвет, състоящ се от петима члена. Единият, от които, е изпълнителен директор на дружеството. От 2000 г. се въвежда едностепенна система на управление – има само съвет на директорите, състоящ се от трима членове – избрани от Общо Събрание.

Наблюдава се увеличаване дела на изработка на обувки на ишлеме и спад в производството на обувки за вътрешния пазар като съотношението им е: вътрешен пазар - 33,49% ; ишлеме - 66,51%.

Причините довели до този обрат са:

- Производство на обувки за вътрешния пазар само по поръчки на клиенти.

- Спад в продажбите на обувки за вътрешния пазар, поради намаленото потребителско търсене.

Финансовият резултат на "Гарант" АД, гр. Дупница за 1998 година е в пряка зависимост от цялостната дейност на дружеството и по-специално от производствената дейност.

За календарната 1998 година дружеството приключва с балансова загуба в размер на 101970 х. лв. като от нея:

- Загуба от основната производствена дейност: 40841 х. лв. За съжаление дейността с Фирма "Аспо" - Холандия не даде очакваните резултати. Предявената рекламация от тяхна страна за 4527 чф. готови обувки на стойност 107904 х.лв. оказа съществено влияние върху резултата от дейността и доведе до загубата, отчетена от производствената дейност на дружеството.

От друга страна извършената ревалоризация към 31.12.1997 година оказа влияние върху размера на амортизационните отчисления, а от там и върху финансовия резултат, тъй като те са важно перо в разходите за дейността.

- Загубата от финансовата дейност е 2273 х. лв. и е предимно от разходи за лихви.

- Загуба от извънредни операции: 58856 х. лв.

През 1998 година бяха извършени проверки от НОИ и Данъчна служба - гр. Дупница за данъчната 1997 година. Бяха съставени данъчно облагателни акта за несвоевременно преведени данъци за 1997 година, като начислените глоби са в размер на 62734 х. лв.

В сравнение на 1997 година има едно драстично намаление на финансовия резултат, но това не е извод за отрицателни заключения. Стойността на съпоставимост между двата периода 1997 година и 1998 година е почти невъзможна, зависеща от ред причини от обективен и субективен характер.

2.6. Протичане процеса на приватизация

По силата на чл. 3 от ЗППДОП приватизиращият орган е АП. Тръжната комисия[21] на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на предприятия, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове обнародва предприятията и акциите, които се предлагат на втора тръжна сесия за приватизация чрез инвестиционни бонове. Наименованието на предприятието, подлежащо на приватизация е Гарант ЕАД, със седалище град Дупница. ГАДУА е петбуквения тръжен код на предприятието. Гарант ЕАД е с 76314 лева размер на капитала. Общият брой на акциите е 76314, а тези, които се предлагат за продажба са 25606 с минимално приемлива цена на акция 542 лева. Булстат номерът на дружеството е 109001503ю, а данъчния е 1101004623.

Тръжната комисия[22] на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на предприятия, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове обнародва предприятията и акциите, които се предлагат на втора тръжна сесия за приватизация чрез инвестиционни бонове, броя акциите, предлагани за продажба 32, при минимално приемлива цена на акция 439лв.

Тръжната комисия[23] на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на предприятия, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове обнародва Протокол от резултатите от провеждането на втора тръжна сесия на приватизация чрез инвестиционни бонове.

Броят акциите, предложени за продажба на втората тръжна сесия е 25606, а тези, заявени за покупка са 26917. Обявената минимално приемлива цена за 1 акция е 542, като най-високата цена за придобиване на 1 акция е 5000 с гранична цена е 562. Коефициентът на придобиване на акции при гранична цена е 0.91012. Акциите, продадени на 2^ра тръжна сесия са 25606 с най-ниска цена за придобиване на 1 акция от 562 лева.

Съветът на директорите на “Гарант” – ЕАД, гр. Дупница, на основание на чл. 223 ТЗ свиква Общо Събрание на акционерите на 26.VІ.1997 г. в 10 часа в седалището на дружеството при следния дневен ред:[24]

1. Доклад за дейността на дружеството през 1996 г.;

2. Одобряване на годишния счетоводен отчет за 1996 г.;

3. Освобождаване съвета на директорите от отговорност;

4. Избор на експерт-счетоводител за 1997 г.;

5. Приемане на нов устав на дружеството;

6. Промени в ръководните органи на дружеството;

7. разни.

Поканват се акционерите или техни упълномощени представители да присъстват на събранието. Регистрацията на участниците ще се проведе от 8 до 9 часа и 30 минути. Писмените материали са на разположение на акционерите в седалището на дружеството всеки ден от 9 до 16 часа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 12 часа, на същото място и при същия дневен ред.

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 19.ІV.1995 г. по ф.д. №53/89 вписа в търговския регистър промяна за “Гарант” – ЕООД гр. Дупница: освобождава управителя Гергана Борисова Николова и вписва за управител Любчо Никифоров Костадинов.[25]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 261 ТЗ и §3 ЗОСТДДИ и решение от 29.ХІ.1995 г. по ф.д. №53/89 вписа в търговския регистър преобразуването на “Гарант” – ЕООД, гр. Дупница, в еднолично акционерно дружество “Гарант” – ЕАД, със седалище и адрес на управлението гр. Дупница, ж. к. Бистрица, и с предмет на дейност: производство и търговия с обувни изделия. Дружеството е с капитал 75964000 лв., с едностепенна форма на управление със съвет на директорите в състав: Георги Тодоров Паргов, Любчо Никифоров Костадинов – изпълнителен директор и Пенка Петкова Благоева и се представлява и управлява заедно и поотделно от Любо Костадинов и Георги Паргов, като поема всички активи и пасиви, както и другите права и задължения на “Гарант” – ЕООД, гр. Дупница.[26]

Управителният съвет на “Гарант” – АД, гр. Дупница, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно Общо Събрание на акционерите на 24.VІ.1999 г. в 10 часа в административната сграда на дружеството, ж. к. Бистрица, при следния дневен ред:[27]

1. Отчет за дейността на “Гарант” – АД през 1998 г.; проект за решение – ОС приема отчета за дейността на “Гарант” – АД през 1998 г.;

2. Приемане на годишния счетоводен отчет и баланс за 1998 г.; доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1998 г.;

3. Освобождаване от отговорност членовете на управителния и надзорния съвет на “Гарант” – АД, за дейността им през 1998 г.; проект за решение – ОС освобождава от отговорност членовете на управителния и надзорния съвет на “Гарант” – АД, за дейността им през 1998 г.;

4. Избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на отчета за 1999 г.; проект за решение – ОС избира предложения от управителния съвет дипломиран експерт-счетоводител за заверка на отчета за 1999 г.;

5. Промени в устава на “Гарант” – АД, проект за решение – ОС приема предложените от управителния съвет промени в устава на дружеството;

6. Избор на членове на съвета на директорите и определяне на възнаграждението им; проект за решение – ОС приема предложения съвет на директорите, както и предложеното възнаграждение на членовете му;

7. Разни.

Поканват се акционерите или техни упълномощени представители да присъстват на събранието. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в административната сграда на дружеството, гр. Дупница, ж. к. Бистрица. Участието на акционерите или техни пълномощници в общото събрание се допуска след представяне на личен паспорт, пълномощно (ако са упълномощени) и депозитарна разписка. Представителите на акционерите – юридически лица, представят удостоверение защо актуална съдебна регистрация. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници) започва в деня на събранието в 9 часа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 часа, на същото място и при същия дневен ред.

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 18.ІХ.1996 г. по ф. д. № 53/89 вписа промяна за “Гарант” – ЕАД, гр. Дупница: увеличава капитала от 75964000 лв. на 76314000 лв.[28]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 20.ХІ.1996 г. по ф. д. № 53/89 вписа промяна за “Гарант” – ЕАД, гр. Дупница: вписва промяна в устава на дружеството.[29]

Съветът на директорите на “Гарант” – АД, гр. Дупница, на основание на чл. 223 ТЗ свиква редовно Общо Събрание на акционерите на 20.V.2000 г. в 10 часа в административната сграда на дружеството, ж. к. Бистрица, при следния дневен ред:[30]

1. Отчет за дейността на “Гарант” – АД, през 1999 г.; проект за решение – ОС приема отчета за дейността на “Гарант” – АД, през 1999 г.;

2. Приемане на годишния счетоводен отчет и баланс за 1999 г.; доклад на експерт-счетоводителя за извършена проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1999 г.; приемане на предложение за покриване на загубите от 1998 г. и 1999 г. със средствата от допълнителните резерви на фонд “Резервен”; проект за решение – ОС приема годишния счетоводен отчет и баланс за 1999 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършена проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1999 г.; ОС приема предложението за покриване на загубите от 1998 г. и 1999 г. със средствата от допълнителните резерви на фонд “Резервен”;

3. Освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите на “Гарант” – АД, за дейността им през 1999 г.; проект за решение – ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите на “Гарант” – АД, за дейността им през 1999 г.;

4. Освобождаване на членовете на СД и избор на членове на съвета на директорите; проект за решение – ОС приема предложения състав на съвета на директорите;

5. Определяне на възнаграждението на членовете на съвета на директорите; проект за решение – ОС приема предложеното възнаграждение на членовете на СД;

6. Избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на отчета за 2000 г.; проект за решение – ОС избира предложения експерт-счетоводител за заверка на отчета за 2000 г.;

7. Привеждане на капитала на дружеството и на номиналната стойност на една акция в съответствие с изискванията на Закона за деноминацията на лева; проект за решение – ОС приема изменението на капитала и номиналната стойност на една акция в съответствие с изискванията на Закона за деноминация на лева;

8. Вземане на решение за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества при ДКЦК; проект за решение – ОС приема предложението на СД за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества при ДЦКЦ;

9. Промени в устава на “Гарант” – АД, проект за решение – ОС приема промените в устава на дружеството.

Поканват се акционерите или техни представители да присъстват на събранието. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в административната сграда на дружеството - Дупница, ж. к. Бистрица. Участието на акционерите или техни пълномощници в общото събрание се допуска след представяне на личен паспорт, пълномощно (ако са упълномощени) и депозитарна разписка. Представителите на акционерите юридически лица представят удостоверение за актуална съдебна регистрация. Регистрацията на акционерите (и техните пълномощници) ще започне в деня на събранието от 9 часа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 часа, на същото място и при същия дневен ред.

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 22.ІV.1998 г. по ф.д. № 53/89 вписа в търговския регистър промяна за “Гарант” – АД, гр. Дупница: заличава члена на управителния съвет Радослав Йорданов Радославов.[31]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 28.VІІ.1999 г. по ф.д. № 53/89 вписа в търговския регистър промени за “Гарант” – АД, гр. Дупница: вписа промени в устава; заличава вписаните като членове на надзорния съвет Борис Серафимов Васев – председател, “Фименко” – ЕООД и Кирил Димитров Кирилов; заличава вписаните като членове на управителния съвет Иван Асенов Шопов, Марина Атанасова Петрова, Борис Тодоров Бояджиев и “Фименко” – ЕООД; вписва съвет на директорите в състав: Иван Асенов Шопов, Иво Бенчев Гановски, Марина Атанасова Петрова и “Фименко” – ЕООД; вписва за изпълнителен директор Марина Атанасова Петрова и Иво Бенчев Гановски като членове на съвета на директорите, които ще представляват дружеството заедно и поотделно.[32]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 19.ІV.1998 г. по ф.д. № 53/89 вписа промяна за “Гарант” – ЕАД, гр. Дупница: заличава Иван Асенов Шопов като председател на съвета на директорите и вписва на негово място “Фименко” – ЕООД, представлявано от Борис Тодоров Бояджиев; заличава Марина Атанасова Петрова като представляващ дружеството; дружеството се представлява от зам. председателя Иво Бенчев Гановски.[33]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и §5 ЗДЛ с решение от 31.V.2000 г. по ф.д. 53/89 вписа промяна за “Гарант” – АД, гр. Дупница: заличава членовете на съвета на директорите Марина Атанасова Петрова, Иван Асенов Шопов и място “Фименко” – ЕООД; вписа съвет на директорите в състав: “Фармстаргенвест холдинг” АД, Дупница, Иван Асенов Шопов и Велизар Асенов Стоилов; вписва Марина Атанасова Петрова за изпълнителен директор, който ще управлява и представлява дружеството; деноминира капитала от 76314000 лв. на 75314 лв.; вписа промени в устава на дружеството.

Центърът за масова приватизация[34] на основание чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 1, т. 2.

По силата на чл. 3 ЗППДОП, Решението за продажба е 1517-Пазар, с дата 16.V.2000. Като към 13.VІІ.2000 дружеството е публично с капитал по последна съдебна регистрация от 76314.00 лева. Общият брой акционери е 763140 с 10% държавно участие в капитала. Акциите, предложени за продажба на ЦПТ възлизат на 1470 лева с номинал от 300, респективно акциите, предложени за ЦПТ от общия брой акции на дружеството са 1.93%

Извършената класация за дванадесетия централизиран публичен търг[35] показва, че среднопретеглената цена за 1 акция е 7.01, а общият брой акции, предложени за продажба на търга е 1470 при минимална цена за пълно удовлетворяване на заявка е 5.86, като минималната печеливша цена за частично удовлетворяване на заявка се равнява на 2.99 при коефициент за частично удовлетворяване - 0.05200.

Началото на осемнадесетия централизиран публичен търг, на който се предлагат за продажба акции от “Гарант” – АД, гр. Дупница е обявен от Центърът за масова приватизация[36] на основание чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 25, ал. 1, т.5 и чл. 52, ал. 1, т.2 ЗППДОП. Данните от него посочват, че капитала по последната съдебна регистрация е 76314.00 лева със 7.67% държавно участие.

Акциите на дружеството са 76314, като от тях 1177 са предложени за продажба с номинална цена от 1.00. Обща номинална стойност на акциите, предложени за ЦПТ е 1177.00 лева, а процентът предложени акции за ЦПТ е 1.54.

Центърът за масова приватизация на основание чл. 24 и 27 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗППДОП обявява резултатите от извършена класация за осемнадесетия централизиран търг:[37]

§ Брой акции, предложени за продажба 1177

§ Минимална цена за пълно удовлетворяване на заявка 3.00

§ Минимално печеливша цена за частично удовлетворяване на заявка 2.00

§ Коефициент за частично удовлетворяване 0.06780

§ Покупна тръжна (среднопретеглена) цена за 1 акция 4.53

Лицата, чиито заявки са класирани, следва да заплатят санкциите по обявената среднопретеглена цена в сроковете, указани в тръжното обявление (ДВ, бр. 46 от 2001 г.). Лицата, посочили в заявката минимално печелившата цена за частично удовлетворяване на заявка, могат да закупят брой акции, равен на цялата част на произведението на заявените акции и коефициента на частично удовлетворяване.

От 31.І.2000 г. акциите, предлагани за продажба на централизирани публични търгове, са безналични, съгласно §10, аол. 5 ЗППЦК.

Центърът за масова приватизация[38] на основание чл. 34 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗППДОП обявява резултатите от осемдесетия централизиран публичен търг за продажба на акции, проведен през периода от 28.V.2001 г. до 20.VІІ.2001 г. обявява акциите, предложени за продажба на търга, които са 1177 при максимална заявена цена от 33.00, а минималната заявена цена - 2.00. Три лева е минималната цена за пълно удовлетворение на заявка и минимално печеливша цена за частично удовлетворена заявка от 2.00. Коефициентът за частично удовлетворение е 0.06780. Заплатените акции са 48 с обща стойност, включително задържани депозити е 217.44. В тях е включена общата стойност на заплатените акции в инвестиционни бонове е 217.44 лева при покупна тръжна цена за 1 акция от 4.53 лева.

Решение № 2253-П от 15. ІV. 2003 г. На основание чл. 1, ал. 2, т.1, чл. 3, ал.1, чл. 4, ал. 1, чл. 31, чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК във връзка с Решение № 117 от 21.ІІ.2003 г. на Министерския съвет за приемане на годишния списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства през 2003 г., §12 ЗПСК и чл. 22 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции и протоколно решение на изпълнителния съвет №4841 от 15.ІV.2003 г. Агенцията по приватизация реши:[39]

1. Отменя необнародваното решение № 2111-П от 30.ІХ.2002 г.

2. Да се извърши продажбата чрез централизирани публични търгове на държавното участие в следните дружества ... 162. “Гарант” – АД, гр. Дупница.

Съветът на директорите на “Гарант” – АД, гр. Дупница, на основание на чл. 223 ТЗ свиква редовно Общо Събрание на акционерите на 25.VІ.2003 г. в 10 часа в административната сграда на дружеството - Дупница, ж.к. Бистрица при следния дневен ред:[40]

1. Отчет за дейността на “Гарант” – АД, през 2002 г.; проект за решение – ОС приема отчета за дейността на “Гарант” – АД, през 2002 г.;

2. Приемане на годишния финансов отчет и баланс за 2002 г., доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2002 г., проект за решение – ОС приема годишния финансов отчет на дружеството за 2002 г.;

3. Освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите на “Гарант” – АД, за дейността им през 2002 г., проект за решение – ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите на “Гарант” – АД, за дейността им през 2002 г.;

4. Избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на отчета за 2003 г.; проект за решение – ОС приема предложения експерт-счетоводител за заверка на отчета за 2003 г.;

5. Приемане промени в устава на дружеството; проект за решение – ОС приема промени в устава на дружеството съгласно проекта на съвета на директорите;

6. Разни.

Агенцията по приватизация[41] на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК, чл. 22, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции – собственост на държавата във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗПСК и Решение № 117 от 21.ІІ.2003 г. на МС (ДВ, бр. 20 от 2003 г.) плащане с непарични платежни средства през 2003 г. и решение №2253-П от 15.ІV.2003 г. (ДВ, бр. 40 от 2003 г.) и протоколно решение № 5238 от 28.V.2003 г. на АП обявява началото на първи централизиран публичен търг, на който се предлагат за продажба акции от “Гарант” – АД. Капиталът по последната съдебна регистрация е 76314 броя, равняващи се на 76314 лева с държавно участие от 5.586%. Номиналната стойност на акция – 1 лв. Акциите, предложени за продажба са 4263, които в процентно отношение са 5.586. Общата номинална стойност на акциите, предложени за ЦПТ е 4263 лева, при минимална продажна цена на 1 акция 20.00 лева.

Агенцията по приватизация[42] на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК, чл. 33 до 37 и чл. 29, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции –собственост на държавата, във връзка с Решение № 2253-П от 15.ІV.2003 г. (Дв, бр. 40 от 2003 г.), изм. с Решение № 2309-П от 18.VІІ.2003 г. (ДВ, бр. 60 от 2003 г.), тръжно обявление на Агенцията по приватизация (ДВ, бр. 52 от 2003 г.), изм. на тръжното обявление за отмяна на т. 144 от същото и изключване на “Лайпциг 91” – АД, Пловдив (ДВ, бр. 56 от 2003 г.) и протоколно решение № 5849 от 30.VІІ.2003 г. на изпълнителния съвет на Агенцията по приватизация обявява резултатите от извършената класация за първия централизиран публичен търг:

§ Максимална заявена цена 33.33

§ Минимална заявена цена 5.9

§ Минимална изцяло печеливша цена 6

§ Минимално допустима цена за акция 5

§ Гранична цена 5.9

§ Коефициент за частично удовлетворяване 0.931428571

3. Приватизацията във “Фарма” – АД, гр. Дупница

3.1. Кратка хронологична справка – държавно предприятие, предмет на дейност

След 1948 г. с преустройството на бивши тютюневи складове, разположени на сегашната площадка се създава “Галенова фабрика” В своята 50 годишна история, предприятието е претърпяло редица трансформации – самостоятелно предприятие, част от “Арома” София, ХФК - Дупница. На негова основа на нова площадка се създава ХФК (сегашната “Фармация” АД гр. Дупница). Съвременната история на предприятието започва след 1987 г., когато съгласно разпореждане Но 43/1987 на МС то се отделя от ХФК и в производствените му помещения се създава Ново предприятие за луксозна козметика (основно пасла за зъби) с ДМА съгласно разделителен протокол. По-късно то се превръща в Предприятие за готови лекарствени форми. В сегашният си вид и производствен профил “Фарма” АД е от 1991 г., когато се учредява ФАРМА ЕАД с държавно имущество (регистрирана през м. 12. 1991 по указ №56 от Кюстендилски окръжен съд - КОС). През 1997 г. предприятието се приватизира и пререгистрира от ЕАД в АД с държавно участие. Основен акционер е “Димел Комерс” ООД.

Съгласно Разпореждане №6 на Бюрото на МС от 1986 год. и Решение № 27/29.04.1986 год. на Стопанския съвет на Обединение “Фармахим” - София е образувано предприятие за "Луксозна козметика”, юридическо лице със седалище гр. Ст. Димитров и предмет на дейност: производство на луксозна козметика, като поделение на Комбината за синтетични, хуманни и ветеринарни лекарствени форми - гр. Ст. Димитров /обнародвано в ДВ бр.44 от 06.0б.1986 год./

С Решение № 48/10.11.1987 год. на ИС предприятието "Луксозна козметика" се преобразува в "Предприятие за готови лекарствени форми", съкратено ПГЛФ . То влиза в състава на СО “Фармация" гр. Ст, Димитров и "Асоциация "Биотехнологическа и Химическа промишленост" - София с предмет на дейност: производство на готови лекарствени форми и производство луксозна козметика.

С протокол № 2/23.06.1989 год. на УС на ДФ "Фармация" ПГФЛ се обособява като Дъщерна фирма "Фарма" към ДФ "Фармация" със седалище гр. Ст. Димитров, Софийска област и предмет на дейност: производство с цел задоволяване вътрешния пазар с фармацевтични, лечебно профилактични и козметични препарати, ежегодно уточнявани от управителния съвет на ДФ "Фармация”.

Със заповед РД 17-69/28.06.1991год. на Министерството на индустрията, търговията и услугите при демонополизацията на фирма "Фармация" гр. Дупница е създадено акционерно дружество "Фарма" гр. Дупница, Предмет на дейност на дружеството е: производство на лекарствени препарати, козметични и лечебно - профилактични средства. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 21 ЗППДОП е открита процедура за приватизация на “Фарма” АД, гр. Дупница. Министерството на промишлеността на основание чл. 11, ал. 23 ЗППДОП продава на 19.03.1996 г. “Фарма” – АД, гр. Дупница на купувач: фирма “Димел комерс” ООД, гр. София.

Въпреки неблагоприятната икономическа обстановка в България - икономика работеща в условията на свръх динамична инфлация и осакатената производствена програма /липсата на разрешения и лицензи/, през 1997 г. "Фарма" АД запазва работните места на персонала и осъществява стопанска дейност в силно ограничен обем. За да възвърне позициите си на производител "Фарма" АД е принудена да започне процедура по лицензиране и регистриране на произвежданите продукти по старата производствена листа до приватизацията, съгласно изискванията на GMP. Привеждането на предприятието в съответствие с новите изисквания е дълъг процес, който изисква време. Целият набор от документи и такси са внесени от "Фарма" АД в НИЛС през месец юни 1998 г. Проверката от комисия на НИЛС е направена през м. ноември 1998 г., в резултат на което "Фарма" АД получава разрешение за производство на шест лекарствени препарата. Реално самото разрешение за тяхното производство е издадено на 11.01.1999 г. Съгласно Приложение № 1 към разрешението за производство № 1/20 "ФАРМА" АД, Дупница има право да произвежда за българския пазар Ulsan tabl. х 50 и Vitamin C tabl. х 20.

На 20.10.1999 г., на 14.02.2000 г. и на 05.06.2000 г. е направена промяна в производствената листа на дружеството, която е допълнена с още четири медикамента:

• Paracetamol tabl. 500 mg х 50.

• Prednizolon tabl. 5 mg х 20.

• Furosemide tabl., 40 mg х 50.

• Enalapril maleat tabl. 10 mg х 20.

През месец юли 1999 г. "Фарма" АД получава SGS - България знак за износ на лекарствени средства в Русия ГОСТ - R.

Дружеството има право да произвежда лекарствени средства за износ, след тяхната регистрация по установения от ЗЛСАХМ, при спазване на чл. 84, както следва:

• Metamizol, tabl. 500 mg х 10

• Bromhexin hydrochlorid tabl. 8 mg х 20

• Cinnarizin tabl.25 mg х 50

• Dexamethazon tabl. 500 mg х 30.

След регистрацията на собствена марка по установената процедура, предстои износ на Cinnarizin и Prednisolsn освен за Русия и за Виетнам.

Дружеството търси решение на създалата се ситуация и успоредно с документите за разрешение за производство на произвежданите от предприятието лекарствени продукти, от края на ноември 1998 г. работи и в областта на козметичните средства, като създава нова собствена рецепта на паста за зъби (тъй като до този момент няма законно регистрирана такава). Към настоящия момент дружеството вече притежава патентна регистрация на паста за зъби в ИНРА.

3.2. Социален статус (брой заети)

Общият брой на работещите по трудов договор е 153, от които 56 мъже и 97 жени. Ръководният екип на дружеството включва 7 души.

Справката за работещите във “Фарма” – АД, гр. Дупница към 30.09.1997 е представена на следващата таблица:

Таблица № 4

Показател	Мъже	Жени	Всичко
Общ брой	56	97	153
Под 24 г.	1	17	18
25-29 г.	18	32	50
30-44 г.	24	35	59
45-49 г.	3	8	11
50-59 г.	10	5	15
Над 60 г.	-	-	-

Съответно заетите към 31.12.2002 са както следва:

Таблица № 5

Общо: от тях	118
Жени	83
Ръководители	7
Приложни специалисти	7
Аналитични специалисти	4
Помощен персонал	4
Охрана	2+3
Квалифициран персонал	5
Оператори	36
Ниско квалифициран	50
От тях пенсионери	3

Мениджърският екип на "Фарма" АД познава детайлно и в дълбочина състоянието на предприятието. Разпределението на функциите е направено по начин, който напълно отговаря на нуждите на стратегическото и оперативно управление на "Фарма" АД.

Във "Фарма" АД, Дупница работят 137 души постоянен персонал. Същият е висококвалифициран, с опит в производството на лекарствени и козметични средства. Основните изисквания към персонала, са отговорност, трудова и професионална дисциплина. Правилният подбор на персонала и умението им да се справят с всяка една ситуация е възможност, която дружеството противопоставя на конкурентите си.

3.3. Развитие във времето – вътрешни и външни пазари

Пазарите, на които дружеството реализира дейността си са показани, чрез сключените от него договори, които са както следва:

• Договор № 01 БР/1999 г. между ЗАО "Андрофарм", г. Москва и “Фарма" АД, Дупница от 30.11.1999 г. Сумата по договора за доставка на български медикаменти е ви размер на 30 000 USD. Независимо от срока по договора, неговата реализация продължава и към настоящия момент - общо износа на медикаменти за Москва възлиза на около 50 000 USD.

• Договор за съвместна дейност от 06.01.2000 г. между “Инбиотех" ООД, София и "Фарма" АД, Дупница: Съгласно договорът, двете дружество обединяват усилията си за производство на "Циниразин - инбиотех", табл. 25 mg по 50 бр. в блистери. Договорът влиза в сила в деня на подписването му и е със срок на действие до 31.12.2005 г.

• Договор №91/06.06.2000 г. сключен между "Балканфарма - Дупница" АД, гр. Дупница и “Фарма” – АД, гр. Дупница за производство на лекарствени продукти посочени в Приложение №1. Към договора са подписани 6 анекса, които "Фарма" АД е изпълнила в срок и съгласно законоустановените норми.

• Договор за съвместна дейност от 19.01.2000 г. за "Възлагане на опаковка на препарата Биопразол капсули 20 mg” Съгласно договорът "Фарма" АД, Дупница ще опакова препарата произвеждан от “Инбиотех” ООД, София. За реализиране и изпълнение на поетия ангажимент е допълнено Разрешението за производство на лекарствени средства № І-20/11.01.1999 г. с включване на Опаковка на "Биопразол" - капсули 20 mg, съгласно Закона.

• Договор от 15 11.1999г, между "Фармацевтични заводи Милве" АД, гр. Бяла Слатина и “Фарма” – АД, гр. Дупница, съгласно който срещу такса приемника ползва дизайна на опаковката с неговата търговска марка и регистрации в Р България и Руската Федерация на Cinnarizzin 25 mg х 50 таблетки. С този договор се урежда продажбата на произвеждания в Република България "Цинаризин".

• Договор за покупко-продажба на лекарствени средства от 20.10.1999 г, между продавач “Фарма” – АД, гр. Дупница и купувач на лекарствени средства фирма “SULKAJ – FIER”, Albania. Договорът е валиден на БДС, а количествата закупени продукти се отчитат по фактури.

• На 04.09.2000 “Фарма” – АД, гр. Дупница сключва договор за търговско представителство с г-н Нгуен Ван Дан, който става "Генерален представител" на произвежданите от дружеството продукти за страните: Виетнам, Лаос, Камбоджа и Китай.

• Договор за покупко-продажба от 20.08.2000г.с "Унитек” ООД гр. София за продажбата на "Цинаризин” съгласно конкретни поръчки.

Проучванията на дружеството са, че при, спазване на лоялно пазарно поведение и при съществуващите икономически условия съществуват възможности за реализация на предвидените бъдещи планове на "Фарма" АД.

Стабилизирането на вътрешния пазар, получаването на необходимите лицензни и разрешителни ще има за последствие по-спокойна работа за предприятието и насочване на вниманието към преодоляване и търсене на резерви за намаляване издръжката на производството, разширяване на асортимента на продуктите и тяхната конкурентност на вътрешния и международния пазари. За повишаване на конкурентността на произвежданата продукция, дружеството постоянно търси резерви и възможности за по-ефективното използване на материалните, трудови и финансови ресурси. Приоритетните направления в тази насока за развитие дейността на “Фарма” – АД, гр. Дупница, могат да се систематизират така:

Таблица № 6

Силни и слаби страни на дейността на "Фарма" АД

Силни страни / Възможности:	Слаби страни / Рискове:
Опитен мениджърски екип	Недостиг на средства за уреждане еднократно на стари задължения
Добра производствена и складова база	Необходимост от поддържане на конкурентна цена на продуктите за утвърждаване на пазарен дял
Подобряване на ефективността и рентабилността на дейността
Постоянно търсене на произвежданите продукти - медикаменти и козметика
Разширяване на продуктовата листа и съответно пазарния дял
Подобрява се и балансира структурата на активите и пасивите
Наблюдава се положителна тенденция във финансовото състояние на дружеството

3.4. Причини предприятието да е неплатежоспособно и да изпадне в ликвидация или причините да бъде приватизирано

Продукцията, произведена от "ФАРМА"АД е представена на следващата таблица по години:

Таблица № 7

№	Произведена продукция - номенклатура	1995 г.	1996 г.	1997 г.	1998 г.	1999 г.	30.7.2000г.
1.	Паста за зъби - бройки	31,050,000	25,300,000	5,800,000	226,727	2,891,045	1,371,422
2.	Медикаменти - бр. опаковки	4,400,000	4,200,000	12,170,000	8,212,586	21,315,252	5,873,741
3.	Шампоан - бройки	200,000	200,000	0	0	88,000	0

Таблицата показва развитието на дружеството до и след неговата приватизация. Стихийният преход в България от командно - административно към пазарно управление на икономиката, настъпилата икономическа криза и липсата на разрешения и лицензи за производство на произвежданите до приватизацията на предприятието лекарствени средства се отразяват крайно отрицателно върху развитието на предприятието.

През 1997 г., 1998 г. "Фарма" АД работи упорито и едва през 1999 г. и първото полугодие на 2000 г. независимо от сериозните, временни сътресения може да се твърди, че постига положителен резултат от дейността си.

Горепосочените обстоятелства възпрепятстват пълното използване на наличните производствени мощности, ограничават производствените и пазарни позиции на "Фарма" АД и възможностите и за развитие. В този период дружеството, поставено в ситуация на невъзможност да осъществява нормално дейността си, от свитото производство реализира недостатъчни приходи за редовно и безпроблемно обслужване на възникналите задължения, които са неизплатени и до настоящия момент.

За продължаване на положителната тенденция в развитието на предприятието, то се нуждае от разсрочване на старите задължения към бюджета и натрупаните лихви по тях.

Съществуващата материално техническа база, сграден и работен фонд на дружеството са основни предпоставки за по-голямо производство, реализацията на което ще даде възможност за редовно и безпроблемно обслужване на разсрочените и текущи задължения на дружеството.

Към настоящия момент мениджърският екип на "Фарма" АД насочва усилията си към реализиране на програма, която да позволи пълното разкриване и използване на потенциала на предприятието с нова маркетингова концепция на пазарно поведение.

Основните подходи за реализация на пазарната стратегия на дружеството са:

• Оценка на състоянието и тенденциите на развитие на околната бизнес среда, включително тенденциите на развитие на макроикономическата политика на държавата.

• Динамична продуктова структура в съответствие с пазарното търсене.

• Повишаване качеството и поддържане на конкурентността на дружеството.

• Отстраняване на разходи свързани с нерационални технологични решения.

• Търси се потенциален резерв за понижаване на разходите, което ще доведе до подобряване на финансовите параметри на дружеството.

Търговска политика е насочена не само към вътрешния пазар но и към външните пазари, което ще осигури стабилни и постоянни парични постъпления.

3.5. Протичане процеса на приватизация

Министерството на промишлеността на основание §11, ал. 2 ЗППДОП обявява следните сключени сделки за периода март - октомври 1996 г.[43]

І. Сделки за цели предприятия

1. “Фарма” – АД, гр. Дупница; дата на подписване на договора 19.ІІІ.1996 г.; купувач “Димел Комерс” – ООД, София; цена за 78% от акциите 75300000 лв.; начин на плащане – 30% в левове, 70% в ЗУНК; други условия на договора – инвестиции – 35 млн. лв.; работни места за 1996 г. – 135; за 1997 г. – 139, за 1998 г. – 143, за 1999 г. – 147, за 2000 г. – 152; запазване предмета на дейност за срок 3 години.

Съветът на директорите на “Фарма” – АД, гр. Дупница, на основание на чл. 223 ТЗ свиква извънредно Общо Събрание на акционерите на 15.ІV.1997 г. в 10 часа в залата на “Фарма” – АД, гр. Дупница, при следния дневен ред:[44]

1. Доклад за дейността на дружеството;

2. Приемане проверения и заверен от експерт-счетоводител отчет на дружеството и определяне размера на дивидента, подлежащ на разпределение от печалбата на дружеството;

3. Освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите;

4. Изменение на устава на дружеството;

5. Избор на ръководни органи;

6. Назначаване на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет на дружеството;

7. Други.

При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 часа, на същото място и при същия дневен ред.

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 7.ІІ.1996 г. по ф.д. № 317а/91 вписа в търговския регистър промени за “Фарма” – АД, гр. Дупница: увеличава капитала от 4573000 лв. на 9064000 лв.; вписа нов устав на дружеството, утвърден със заповед № РД-17-211 от 1995 г. на министъра на промишлеността.[45]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 6.ХІ.1998 г. по ф.д. № 317/91 вписа в търговския регистър промени за “Фарма” – АД, гр. Дупница: заличава членовете на управителния съвет Любомир Вълчев Миков – изпълнителен директор, и Стоян Славчев Николов; вписва за нови членове на управителния съвет Димитър Иванов Радев – председател на управителния съвет и Николай Йосифов Муцков – изпълнителен директор, който ще управлява и представлява дружеството.[46]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 16.ХІІ.1998 г. по ф.д. № 317/91 вписа в търговския регистър промени за “Фарма” – АД, гр. Дупница: увеличава капитала от 9064000 лв. на 50758400 лв. чрез увеличение на номиналната стойност на една акция от 1000 лв. на 5600 лв., разпределен в 9064 поименни акции по 5600 лв.[47]

Кюстендилският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 30.VІ.1999 г. по ф.д. № 317а/91 вписа в търговския регистър промени за “Фарма” – АД, гр. Дупница: заличава като членове на надзорния съвет Вейкослав Любомиров Смрекар и Лазар Александров Пешев; вписва като нови членове на надзорния съвет Димитър Иванов Радев и Георги Бориславов Георгиев; заличава като членове на управителния съвет Димитър Иванов Радев и Давко Георгиев Давков; вписва като председател на надзорния съвет Димитър Иванов Радев и като зам. председател на надзорния съвет Георги Бориславов Георгиев; вписва като председател на управителния съвет Вейкослав Любомиров Смрекар и като зам. председател Стойно Радев Пенев; дружеството ще се представлява и управлява Вейкослав Любомиров Смрекар – председател на управителния съвет и Николай Йосифов Муцков – изпълнителен директор, заедно и поотделно; вписва промени в устава на дружеството.[48]

Управителният съвет на “Фарма” – АД, гр. Дупница, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно Общо Събрание на акционерите на 1.ХІІ.2000 г. в 11 часа в седалището на дружеството в Дупница, ул. Неофит Рилски 13, при следния дневен ред[49]:

1. Доклад на изпълнителния директор за дейността на дружеството през 1999 г., проект за решение – ОС приема доклада на изпълнителния директор за дейността на дружеството през 1999 г.;

2. Приемане на годишния счетоводен отчет за 1999 г., заверен от назначения експерт-счетоводител; проект за решение – ОС приема годишния счетоводен отчет за 1999 г., заверен от назначения експерт-счетоводител;

3. Избор на експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 2000 г.; проект за решение – ОС избира предложения експерт-счетоводител;

4. Промени в устава на дружеството; проект за решение – ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството;

5. Освобождаване от отговорност членовете на надзорния и на управителния съвет за дейността им през 1999 г.; проект за решение – ОС освобождава от отговорност членовете на надзорния и на управителния съвет за посочения период;

6. Промени в надзорния съвет на дружеството; проект за решение – ОС приема направените предложения за промени в надзорния съвет на дружеството ;

7. Определяне на възнаграждението на членовете на надзорния съвет; проект за решение – ОС приема направеното предложение за размера на възнаграждението на членовете на надзорния съвет;

8. Вземане на решение за подмяна на временните удостоверения за притежаваните от акционерите акции на “Фарма” – АД, гр. Дупница;

9. Разни; проект за решение – ОС взема решение по допълнително включени въпроси в дневния ред съгласно чл. 231, ал. 1 ТЗ.

Поканват се всички акционери, притежаващи право на глас, да участват в общото събрание. Регистрацията за участие в общото събрание започва в 10 часа и ще приключи в 11ч. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 15 часа, на същото място и при същия дневен ред. Акционерите се легитимират с представяне на личен паспорт/ лична карта. Всеки акционер може да бъде представляван от пълномощник.

Пълномощниците на акционерите физически лица се легитимират с представянето на личен паспорт/ лична карта и нотариално заверено пълномощно. Пълномощниците на акционерите юридически лица се легитимират с личен паспорт/ лична карта и удостоверение за актуално състояние, доказващо правото им да представляват юридическото лице акционер. Писмените материали по дневния ред за събранието са на разположение на акционерите в седалището на дружеството в Дупница, ул. Неофит Рилски 13.

Съветът на директорите на “Фарма” – АД, гр. Дупница, на основание на чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 18.VІІ.2003 г. в 11 часа в седалището на дружеството в гр. Дупница, ул. Неофит Рилски 13, при следния дневен ред[50]:

1. Доклад за дейността на дружеството през 2002 г., доклад на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 г.; проект за решение – ОС приема доклада за дейността на дружеството през 2002 г. и доклада на експерт-счетоводителя;

2. Приемане на годишния счетоводен отчет за 2002 г., заверен от назначения експерт-счетоводител; проект за решение – ОС приема годишния счетоводен отчет за 2002 г., заверен от назначения експерт-счетоводител;

3. Разпределение на печалбата за 2002 г.; проект за решение – ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 2002 г.;

4. Избор на експерт-счетоводител за 2003 г.; проект за решение – ОС избира предложения експерт-счетоводител;

5. Освобождаване от отговорност членовете на надзорния и на управителния съвет за дейността им през 2002 г.;

6. Промени в състава на съвета на директорите; проект за решение – ОС приема направените предложения за промени в съвета на директорите;

7. Промени в устава; проект за решение – ОС приема направените предложения за промени в устава;

8. Разни.

Поканват се всички акционери, притежаващи акции с право на глас, да участват в общото събрание. Регистрацията за участие в общото събрание започва в 10 часа и ще приключи в 11ч. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 15 часа, на същото място и при същия дневен ред. Акционерите се легитимират с представяне на личен паспорт/ лична карта. Всеки акционер може да бъде представляван от пълномощник. Писмените материали по дневния ред за събранието са на разположение на акционерите в седалището на дружеството в Дупница, ул. Неофит Рилски 13.

ГЛАВА ТРЕТА.

СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ СЛУЧАИ

1. Социални последствия общо за България

Преходът към пазарна икономика постави както пред работодателите, така и пред хората на наемния труд и техните синдикални организации много нови, непознати и трудно разрешими проблеми.

Особено важно място сред всички тези проблеми заема уреждането на трудовото правоотношение на работниците и служителите в условия на несъстоятелност на работодателя, обявяване ликвидация на предприятието или неговата приватизация независимо от това по какъв начин се извършва тя.

Положението на работниците и служителите става все по-тежко при пълната икономическа и финансова катастрофа в страната ни, когато са вече факт и първите предприятия, обявени във фалит, когато броят на безработните непрекъснато расте и липсват реални програми за създаване на трудова заетост.

Извършването на реална структурна реформа в икономиката ни е единствен, задължителен и неизбежен процес като изход от кризата, в която се намира страната ни. За съжаление онова, което се наблюдава в страната, ни през последните години, е само една имитация на структурна реформа, която на практика задълбочи и влоши икономическото и финансово състояние на голяма част от предприятието. В такава ситуация неминуемо се стига до закриване на работни места или на част от предприятието, до неговата пълна ликвидация или обявяване в несъстоятелност.

Именно в условията на тотално влошаване на икономическото и финансово състояние на много предприятия, някои от които фактически са във фалит, от особена важност е осигуряването на защитата на вземанията на работниците и служителите съобразно изискванията на вътрешното ни законодателство и международните трудови конвенции, ратифицирани от България по съответния ред.

Именно когато един търговец е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, се открива производство по несъстоятелност.

Основните цели, които законодателят установява с откриване на производството по несъстоятелност:

1. Да намали до минимум отрицателните последици от неплатежоспособността на длъжника към неговите кредитори, като осигури справедливо удовлетворяване на техните вземания.

2. Да създаде необходимите условия и възможности длъжникът да преодолее тежката ситуация, в която е изпаднал чрез вземане на всички възможни мерки та оздравяване на предприятието.

В едно производство по несъстоятелност не е достатъчно да се вземат предвид само и единствено интересите на кредиторите. За обществото и пазара, пък и за самите кредитори е от значение да се запази стопанската дейност на длъжника, чрез оздравяването на която, макар и по-бавно, е възможно да бъдат издължени вземанията на всички кредитори. За работниците и служителите - кредитори продължаването на стопанската дейност на предприятието означава запазване на работните места.

Затова законодателят, като поставя над всичко обществените интереси, повелява в производството по несъстоятелност да се вземат предвид както интересите на кредиторите, така и интересите на длъжника и неговите работници и служители. Законът създава правна уредба, която има за цел да съчетае и удовлетвори различни, понякога и противоречиви интереси на кредиторите, на длъжника и неговите работници.

Поначало кредиторите поставят на преден план по-бързото и пълно удовлетворяване на своите вземания. За длъжника най-важно е да успее изпълнявайки задълженията си към кредиторите, да осъществява успешни мерки за оздравяване и стабилизиране на предприятието. За наемните работници идеалният вариант е да могат да получат своите вземания, произтичащи от трудовото им правоотношение, като едновременно с това запазят работните си места.

Така че производството по оздравяване на предприятието е другият допустим от закона начин за уреждане на задълженията на длъжника към неговите кредитори. По всяка вероятност на практика успешното реализиране на плана за оздравяване на предприятието ще бъде трудно и мъчително. Утвърденият план за оздравяване трябва да съдържа степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите, гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана, необходимите управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия за осъществяване на плана, както и неговото влияние върху заетостта на работниците и служителите. Ако съдът утвърди предложения оздравителен план, той прекратява производството по несъстоятелност. Но над длъжника не престава да стои реалната заплаха от възобновяване на производството по несъстоятелност, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по оздравителния план на предприятието.

Вероятно няма да бъдат малко случаите, при които събраните суми от осребряване на имуществото на длъжника няма да бъдат достатъчни за удовлетворяване вземанията на всички кредитори, в това число и на работниците и служителите - кредитори.

В една такава изключително сложна ситуация, в която се намират много предприятия, изпаднали в тежко икономическо и финансово състояние, наемните работници и служители са изправени пред множество въпроси, засягащи пряко техните трудови права и интереси. Затова е нужно те добре да познават своите права и да използват всички възможности, за да ги отстояват и защитават.

В практиката има случаи, когато предприятие в производство по несъстоятелност да бъде обявено за приватизация. След като съдът постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност за държавно или общинско предприятие, е допустимо и възможно да се обсъждат и варианти за неговата приватизация. Решение за приватизация на държавно или общинско предприятие може да се вземе от съответния

При приватизация на държавно или общинско предприятие трудовите правоотношения на работещите в него работници и служители не се прекратяват, а се запазват на основание чл. 123 от кодекса на труда. Новият собственик на предприятието след неговата приватизация им става работодател. В случая е налице правоприемство на страната на работодателя, който като собственик на предприятието поема неговите активи и пасиви. Той поема и правата и задълженията на работниците и служителите, възникнали преди приватизацията а, т. е. промяната на собственика на предприятието.

Вземанията на работниците и служителите, които произтичат от индустриалното трудово правоотношение, включително и вземанията, възникнали при неговото прекратяване съгласно разпоредбите на кодекса на труда, могат да бъдат удовлетворени.

Такива вземания са: неизплатено трудово възнаграждение, допълнителни и други трудови възнаграждения за продължителна работа, за положен нощен и извънреден труд, различни видове обезщетения при съществуващо трудово правоотношение, както и при прекратяването му.

Други вземания или по-голям размер на вземанията за работника или служителя произтичат от сключения колективен трудов договор в предприятието. Например по-голям размер на трудово възнаграждение, на платен отпуск, обезщетения и др.

Трета група “договорни” вземания на работниците и служителите се явяват задълженията на работодателите за осигуряване на средства за допълнително пенсионно осигуряване, задължително или договорено застраховане и др.

Синдикът е задължен служебно да впише в списъка на предявените вземания всяко вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, възникнало до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Точното и своевременно вписване на вземанията на работниците и служителите с посочено основание и размер е много важно, защото осигурява участието им в събранието на кредиторите, а чрез него в управлението на масата на несъстоятелността и в разпределението на осребреното имущество. Плащането на дължимите им се суми от трудовото правоотношение или прекратяването му се извършва въз основа на този списък.

Работниците и служителите - кредитори могат да искат вписване в списъка на кредиторите и на вземанията, произтичащи от трудовото им правоотношение през време на откритото производство от съда по несъстоятелността, когато продължава стопанската дейност на неплатежоспособния длъжник. В разноските по несъстоятелността се включват именно дължимите на работниците и служителите суми за труда им, когато работата в предприятието на длъжника, който продължава да извършва стопанската дейност.

От 1991 г. В много предприятия възникнаха сериозни затруднения в производствената им дейност поради различни причини: липса на средства за закупуване на суровини и материали, загуба на пазари, при производство на неконкурентноспособна продукция, огромна задлъжнялост към банкови институции и невъзможност да върнат взетите кредити и много други. Една част от държавните и общинските предприятия фактически бяха във фалит, без той да е установен по предвидения в закона ред.

Работници и служители, които са работили в предприятие, включено в списъците към решение № 480 на министерския съвет от 1996 г. Повече от 6 месеца по основен трудов договор, сключен за неопределено време, имат право на 6-кратния размер на средната месечна брутна заплата за материалната сфера за първото тримесечие на 1996 г. Всъщност паричната сума, която получава уволненият работник или служител поради ликвидация на предприятието като 6-кратен размер на средната месечна брутна работна заплата за І тримесечие на 1996 г., е 58 494 лв. (9749 х 6).

Работници или служители, които са работили по-малко от 6 месеца по основен трудов договор, сключен за неопределено време, получават 3-кратния размер от посочената средна брутна месечна заплата. Същият размер на допълнително обезщетение имат работниците и служителите, които са работили по основен трудов договор, сключен за определен срок. Обезщетението се изплаща от бюрата по труда след подаване на молба от работника или служителя в 3-месечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Работещите в предприятията, включени в списъка за ликвидация в посоченото решение на МС, получават еднократно допълнително обезщетение само ако трудовите им правоотношения са били прекратени преди 1 ноември 1996 г. Изключение от това правило е предвидено за лицата, извършващи работа по техническата консервация, ликвидация, охрана или приватизация на търговските дружества, които не осъществяват производствена дейност. Тези работници и служители имат право на допълнително обезщетение и когато трудовите им договори са прекратени след 1 ноември 1996 г., като е променена и базата, от която се изчислява обезщетението им. А тя е средната месечна брутна заплата за второто, третото или четвъртото тримесечие на 1996 г., в зависимост от това кога е препратено трудовото им правоотношение. Въпреки промяната, която се отнася само за посочените по-горе лица, хиперинфлацията, която вече е факт за страната ни, напълно обезценява стойността на обезщетението.

Затова повече от необходими са промените, които следва да се направят в базата, въз основа на която ще се определя и размерът на това еднократно допълнително обезщетение. Промени в постановлението с оглед неговото усъвършенстване се налагат и поради факта, че предприятия, включени в списъка за изолация, разработват програми за финансово оздравяване на предприятията. Тези програми, които се одобряват от министъра на финансите, трябва да съдържат анализ на финансовото състояние на предприятието, както и задълбочена разработка на незабавни мерки за ограничаване на за губите и за натрупване на положителен паричен поток със собствени усилия. Извършваните управленски, организационни, правни, финансови и други действия за осъществяване на програмите за финансово оздравяване на предприятията обхващат и мерки за спиране на губещите производства и дейности, освобождаване от излишен персонаж. А това на практика означава увеличаване на безработните и за съжаление по всяка вероятност ще се увеличи броят на трайно безработните при липса на реални програми за осигуряване на трудова заетост.

Нещо повече, очакваните нови фалити на много предприятия, както и структурните реформи в предприятия с оздравителна програма, приватизацията на държавни и общински предприятия неминуемо ще увеличат броя на хората, останали без работа по трудово правоотношение. Обезщетенията, които се плащат от работодателя и от съответното бюро по труда, са за определен срок.

Различна е съдбата на предприятията с влошено икономическо и финансово състояние. Безспорно е, че една част от тях ще бъдат закрити (ликвидирани), друга част - предложени за приватизиране, трета част - ще осъществяват програми за финансово оздравяване, а четвърти - ще бъдат обявени в несъстоятелност.

Тежките социално-икономически последици от обявяването на длъжника в несъстоятелност налагат да се направи всичко възможно, за да не се прекратява дейността му, а чрез предприемане на съответни мерки да съумее да излезе от състоянието на неплатежоспособност чрез реализиране на програма за оздравяване или приватизиране на предприятието.

Откриването на производство за оздравяване на предприятието едва ли би било възможно във всички случаи, тъй като това зависи от състоянието ма самото предприятие и възможностите за неговото “спасяване" в резултат на предприети мерки и действия.

Продължаването на дейността на длъжника през време на оздравителното производство означава запазваме на работни места вместо цялостното им закриване при прекратяване на дейността. Осъществяването на един добър и реалистичен план за оздравяване при продължаване дейността на предприятието създава реални възможности за защита интересите на кредиторите , на длъжника и на неговите работници и служители. Безспорно най-заинтересован да изготви ги предложи план за оздравяване на предприятието е длъжникът, за да го запази и избегне неговия фалит. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че не по-малко заинтересовани от реализиране на плана за оздравяване на предприятието са работниците и служителите, които работят в него. Ето защо не е случайно и решението, което се съдържа в закона, а именно, че право да предложат план за оздравяване имат най-малко 20 на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

За съжаление на практика работниците и служителите много рядко биха могли да използват предоставеното им от закона право. Това е така, защото изработването на добър и реалистичен план за оздравяваме на предприятието ще изисква и много средства. В това отношение законът поставя работниците и служителите в неизгодно положение.

От задължителното съдържание на плана за оздравяване за работниците и служителите е особено важно да имат гаранции за степента на удовлетворяване на вземанията си като кредитори от съответния клас, както и конкретни данни за влиянието на плана върху трудовата им заетост.

Планът за оздравяване на предприятието се приема от кредиторите, разпределени в пет класа с оглед вида на техните вземания. Законодателят поставя във втори клас работниците и служителите - кредитори за вземания, произтичащи от трудовите им правоотношения, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако при разработката му са спазени изискванията на закона. С постановяване на решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност. Докато се осъществява планът за оздравяване на предприятието, длъжникът си възстановява правата на управление, при условие че стриктно спазва поетите задължения по него. В това време длъжникът изпълнява и функциите си на работодател в трудовите отношения с работниците и служителите, които продължават да работят в предприятието.

Когато при откриване на производството по несъстоятелност е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, а оттук и интересите на кредиторите, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност.

При огромната задлъжнялост, която имат голяма част от предприятията и поставянето на първо и второ място вземанията обезпечени със залог или ипотека, и вземанията, за които се упражнява право на задържане, е възможно в практиката да са чести случаите, при които средствата от осребреното имущество няма да са достатъчни за удовлетворяване вземанията на всички кредитори. Така идеята, заложена в закона, че в производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на работниците и служителите на длъжника има само декларативен характер.

На практика според действащото законодателство в България вземанията на работниците и служителите при фалит не са привилегировани, нито са защитени от гарантираща ги институция. При очаквания фалит на много предприятия повече от необходимо е приемането на законова уредба, създаваща реални гаранции за защита на вземанията на работниците и служителите.

Поначало както при несъстоятелността, така и при ликвидация на предприятието се прекратява стопанската му дейност. А това означава, че трудовите правоотношения на работниците и служителите се прекратяват, тъй като няма правоприемство на страната на работодателя.

Подобряването на икономическото и финансово състояние на предприятията, включително и осигуряването на трудова заетост, може да се очаква от ускорената приватизация на държавните и общински предприятия. Независимо от това по какъв начин ще бъде приватизирано едно предприятие, е важно да съумеем да използваме приватизацията като един от основните инструменти за извършване на структурната реформа в страната. При това в приватизацията могат да участват българските граждани при равни условия, било като физически или юридически лица. В приватизацията на общо основание могат да участват всички работници и служители, а когато става дума за приватизиране на тяхното предприятие те имат право на преференциални условия на участие.

Една успешна приватизационна сделка означава не закриване на предприятието, а продължаване на неговата стопанска дейност. А това значи осигуряване на трудова заетост за работниците и служителите по трудово правоотношение.

2. Социални последствия в конкретните предприятия

За да оценим социалните последствия в изследваните предприятия в дипломната работа се разработени въпросници за дълбочинно интервю, които са представени в Приложението.

Разработени са следните въпросници:

- Въпросник за директори;

- Въпросник за експерти;

- Въпросник за работещи;

- Въпросник за новите собственици;

На въпрос № 3. Според Вас как може страната да излезе от състояние на дълбока икономическа криза? от въпросника за директори в трите разглеждани предприятия отговарят по следния начин, за удобство данните са представени в графичен вид:

Фигура № 3

Данните от фигурата показват, интересна зависимост. Самият въпрос е създаден чрез списък за отмятане на респондентите са предложение 11 алтернативни отговора, като осем тях съдържат конкретни хипотези за излизане от това състояние. Нито един от анкетираните директори не е посочил отговора 9. друго. От фигурата ясно личи, че мнението на респондентите до известна степен съвпада с приетата Национална стратегия за стимулиране на малкия и среден бизнес в страната. Директорите и от трите предприятия са посочили този отговор като реално възможен и осъществим (или което се равнява на 100%). Следващият по значимост критерий, според тях, е привличането на чужди инвеститори, което отново съвпада с обявените стремежи на правителството на Република България.

Ограничаването на икономиката “в сянка”, осъществяване на законодателна реформа и улесняване кредитополучаването са другите посочени фактори от тях за подобряване на макроикономическата рамка на страната. Очевидно, обаче, те не считат, че приватизацията и ускоряването на приватизационните процедури биха имали положителен ефект за излизане от икономическата криза.

На въпроса Според Вас държавата прилага ли оздравителни процедури по Закона за финансовото оздравяване от 1996г. спрямо предприятията, обявени за приватизация всички отговарят еднозначно, а именно “не”. Факт, който сам по себе си говори за липсата от страна на държавата на усилия за прилагане на оздравителни процедури, необходимо условие за постигане на положителни икономически и социални последици от приватизационния процес както за трите разглеждани предприятия, така и за страната като цяло.

Запитаните директори на въпроса Според Вас какви са причините за приватизирането на държавните предприятия? към вътрешните причини посочват:

§ наследеното тежко финансово - икономическо състояние от преди 1989г.;

§ източване на печалбите и активите на предприятието.

Фигура № 4

Изхождайки от идеята, че анкетираните директори, заемат тази длъжност в един значителен дългосрочен аспект, логично идва и непосочването от тях на вътрешни причини като лошо управление на предприятието. Интересното в случая, е че цялата съвкупност от запитаните посочват като основна причина наследеното тежко финансово - икономическо състояние, причина, която само по себе си може да се тълкува като външна и независеща от тях самите. Макар че 1/3 от тях признават за не добро управление и по-конкретно източване на печалбите и активите на предприятието.

За външни за предприятието те смятат декапитализацията на икономиката; отсъствие на държавен и стопански контрол от принципала и намесата на политическите сили при решаване проблемите на предприятията.

Фигура № 5

Никой от тях, обаче, не посочва като възможен отговор “тайното” приватизиране на активи и пасиви от приватизираните предприятия, което би могло да се тълкува съобразно мнението им, че очевидно приватизационните процедури протичат чрез прозрачен приватизационен процес. Тук, прави впечатление “скромността” им по отношение на посочваните отговори. В бланката на анкетата изрично е посочено, че могат да дадат до 3 отговора, но 2/3 от тях посочват само един отговор. Никой от тях не предлага друга алтернатива, т.е. не дава варианта друго, от който по правило биха могли да се извлекат интересни зависимости.

Очакваните от директорите на трите приватизирани предприятия в регион Дупница положителни социални ефекти от приватизацията са както следва:

§ връщане към нормална производствена дейност

§ ограничаване на безработицата, повишаване на доходите и качеството на живота

§ раздържавяване и спасяване на останалите активи в предприятието от разграбване

§ трансформиране на държавната форма на собственост в частна

Фигура № 6

Благоприятната тенденция, която се очертава следствие на посочените отговори, тук, е че всички директори са с ясна преценка по отношение на положителните последствия от приватизационните процедури в поверените им предприятия. Основание за тази мисъл дава факта, че нито един не посочва “не мога да преценя”. Трансформирането на държавната форма в частна е показателят, притежаващ най-голяма тежест сред запитаните. И ако на пръв поглед този отговор изглежда като по-скоро неутрален, то следва да бъде разяснено, че практиката е доказала по-голямата конкурентоспособност на частните предприятия, сравнена с тази на държавните. Именно по тази причина този показател е дислоциран тук. От друга страна, всички респонденти таят надеждата, че приватизацията ще върне производството на предприятието в нормалните му темпове и обхвати, или казано по-друг начин – ще спаси даденото предприятие.

Респективно очакваните негативни социални ефекти от приватизацията на даденото предприятие са увеличаване на безработицата и загуба на професионалния статус.

Фигура № 7

При този въпрос отново проличава оптимизмът на анкетираните директори, а именно като потенциални отрицателни социални последствия, те не считат преразпределението на националното богатство в полза на малки (и влиятелни) групи от хора, похабяването и унищожаването на ДМА. Също така, те не считат, че от гледна точка на работниците, ще се повиши тяхната несигурност за бъдещето, нарушаването на трудовите, граждански и социални права на заетите в приватизираните предприятия. Това, което те посочват като отрицателен резултат на извършваната приватизация е увеличената безработица. Това се дължи предимно на факта, че след финализиране на приватизационната сделка, се налага преструктуриране на заетия персонал – понякога се дължи на назначаване на хора от близкото обкръжение на новите собственици, друг път поради прекалено “раздутия” числен състав на персонала, следствие на което наистина е възможна и загуба на професионалния статус.

Непрекъснатите промени в законодателството, недобре подготвените приватизационни процедури и отсъствието на санкции от Агенцията за следприватизационен контрол за служителите, извършващи нарушения, са посочвани от анкетираните директори като слаби места на приватизацията у нас.

Фигура № 8

От посочените отговори на този въпрос от директорите на трите разглеждани предприятия, още веднъж се вижда, че те смятат публичността при приватизационните сделки за достатъчна, както и достъпа до тръжна документация.

На същия въпрос от въпросника за новите собственици, получените отговори са същите, а именно непрекъснатите промени в законодателството и недобре подготвените приватизационни процедури.

Анкетираните нови собственици са закупили цялото предприятие със собствени средства и както те посочват работят или на печалба, или очакват да се стабилизират до месец - два. Като цяло отговорите, които те посочват на въпроси, кореспондиращи на тези на директорите, създават усещането за позитивна нагласа и оценка спрямо реализираната приватизационна сделка. Тук, следва да се посочи възможността за даване на социално желателен отговор, т. к. макар и анонимно изследването, въпросите засягат конкретно дейността на анализираните предприятия.

Респондентите – нови собственици твърдят, че първото нещо, което извършват, когато влизат във владение е пускането на производствена линия, а в бъдещите им планове фигурира идеята за разширяване на производството. От тези им отговори веднага проличава нагласата им, че създават позитивни последици, както икономически, така и социални от приватизирането на дадените предприятия. Те, обаче, не посочват данни за степента на новонаети служители, както в производството, така и в администрацията. По тяхно мнение, заплатата, като изплащат е колкото средната за страната. Също така твърдят, че приватизационната сделка в конкретния случай е протекла в среда на прозрачност и самия приватизационен акт е бил бърз и икономически ефективен за всички участващи страни в него.

Новите собственици смятат, че в качеството им на приватизатори, те осъществяват плавно преструктуриране на икономиката в Република България, следствие на което икономиката става добре работеща. Тук следва да се отчете позицията им и можем да отчитаме, че отговорите им са до известна степен изкривени с оглед на собствения им светоглед. И в този въпросник (за новите собственици) е посочено становището им, че следствие на приватизацията ръстът на безработица се увеличава, което е достатъчно основание да твърдим, че това мнение е достоверно с висока статистическа вероятност (същите отговори дават и експертите и работещите).

Новите собственици не са посочили данни за образованието, квалификацията и броя като цяло, което не позволява да се разсъждава върху тези моменти и по-конкретно върху уменията им на управленци и натрупания практически опит. Не може да се съди за отношението им към степента на осигуряване на трудова заетост от страна на новите собственици, т. к. стандартното отклонение на получените отговори е много високо.

За новите собственици в трите предприятия стимулирането на чуждестранни инвеститори е възможно предимно благодарение на нарастване дела на частния сектор, което де факто означава, че е необходима по-всеобхватна приватизация на повечето държавни предприятия. За тях това ще доведе до превръщането на предприятията в печеливши и ще се постигне икономически растеж (с нарастване на дела на БВП). На въпрос № 11, те посочват, че по-скоро са съгласни с факта, че икономическата реформа е единствения път за излизане от кризата.

Посочените отговори на въпроса за сравнението между държавните и частните предприятия (№13) очертават интересни възгледи. Като цяло респондентите считат, че държавните предприятия са по-лошо управлявани като цяло и създават по-често условия за корупционни практики, което очертава и една от предпоставките за иницииране на приватизационна процедура. С оглед на непосочените отговори, като например, че държавните предприятия работят по-добре, гарантират сигурност и създават по-добри условия за труд, както и че произвеждат по-качествена продукция, се очертава идеята, че евентуалните заплахи от приватизацията на едно предприятие не са толкова всеобхватни и не съществуват бариери за реализирането на такива сделки. Единствената наблагоприятна черта, е както подчертава 1/3 от респондентите е, че плащаните данъци в тях са повече в сравнение с тези в частните. Това, обаче, е въпрос, който е свързан със затягане на данъчния контрол, както вече беше анализирано за необходимите промени в законодателната система.

Макар че не мотивират избора си за посочване, че приватизацията в България е с предимно политически характер, това е факт, който практиката многократно е доказала. Интересен момент е, че в качеството им на заинтересована страна, нито един от запитаните не посочва елементи на роднински връзки при иницииране на приватизационната процедура. Тук може да отчетем липсата на “словоохотливост” от страна на новите собственици поради причината, че са заинтересована страна, а и както ежедневно се убеждаваме политическите фигури в страната, заставайки пред средствата за масово осведомяване, винаги казват “някои ...”, конкретиката като цяло липсва в бизнес средите на страната.

Във въпросника за експерти стимулирането на дребния и средния бизнес, ускоряването на приватизацията, ограничаването на “икономиката в сянка”, подобряването на законодателството, привличането на чужди инвеститори и спиране на разграбването са начините за Република България да излезе от състояние на дълбока икономическа криза.

Фигура № 9

Тази фигура и отговорите, които тя илюстрира са в унисон с посочените факти от директорите на разглежданите предприятия. За всички най-необходима е реформа и търсене на начини за стимулиране на дребния и средния бизнес, тъй като в по-голямата си част едрия бизнес не е рентабилен и не носи икономически изгоди на заинтересуваните страни. Очевидно, обаче, експертите не смятат, че към настоящия момент процедурата за получаване на кредит, е значително затруднена. Ниският процент на посочилите като алтернатива ускорената процедура за приватизация, явно с оглед на факта, че съществува широко разпространеното схващане, че приватизационният процес трябва да протича с плавни темпове.

По мнението на експертите приватизацията вместо Република България осигурява увеличение на брутния вътрешен продукт, което е една от предпоставките за реализирането на широко дискутирания въпрос за икономическия растеж.

До известна степен в отговорите на експертите се наблюдава определена непоследователност, тъй като някои от тях посочват, че ефектът на приватизацията в дадено предприятие е ползотворен от гледна точка на факта, че “дава възможност за запазване на работните места и при по-добра организация в работата си да увеличат доходите си”. същите посочили такъв отговор по-натам при въпрос № 10 твърдят, че най-доброто решение за предприятие, обявено в приватизация е “бързото преструктуриране на производството и технологичното обновяване”, което в зависимост от конкретния предмет на дейност и технологична база в повечето случаи означава оптимизиране на бизнес процесите чрез автоматизация, а това веднага води до идеята за съкращаване на заетия персонал.

Според запитаните експерти от “Гарант” – АД, “Фарма” – АД и “Горхим” – АД причините за приватизации на предприятията са лошото и незаконосъобразно управление, наследеното тежко финансово - икономическо състояние от преди 1989, а така и некачествената работа, кражби, повреждане на имуществото от страна на работниците. А външните фактори са отсъствие на държавен и стопански контрол от принципала и намесата на политическите сили при решаване проблемите на предприятията. Практиката недвусмислено и многократно е доказала, че тези твърдения са достоверни и все пак, се наблюдава отсъствие на фактически действия за разрешаване на тези проблеми. Те посочват и че приемането и изпълнението на план за финансово оздравяване на приватизираното предприятие е абсолютно необходима предпоставка за разкриване на едно нормално и рентабилно функциониращо производство, факт, който все още остава в сферата на “това е необходимо да се направи”. Респондентите посочват, че “най-лошото решение” за предприятие в приватизационна процедура е продължаване на дейността му чрез вземане на нови кредити без реализиране на печалба и при честа смяна на управлението на предприятията.

Анкетираните експерти на въпрос № 12 посочват че очакваните положителни социални ефекти от приватизацията са:

§ връщане към нормална производствена дейност

§ освобождаване от губещите предприятия

§ ограничаване на безработицата, повишаване на доходите и качеството на живот

§ трансформиране на държавната форма на собственост в частна

§ преструктуриране на социалните групи в обществото

Фигура № 10

За съжаление, запитаните експерти са лаконични в отговорите си и изграждането на профил на специфичността в мнението им е силно затруднено, но все пак горната фигура ясно насочва към правенето на разсъждения относно положителните социални ефект от приватизационните процедури. На този въпрос (№12) респондентите дават само по един отговор, макар че в действителност очакваните положителни последици са повече о една. Скептичността им по този въпрос се дължи до голяма степен на високата доза реализъм, с която те преценяват цялостната макроикономическа рамка на страната, бавните и утежни реформи в областта на законодателството, правосъдието пред и постприватизационния контрол и т.н. именно затова не може да се посочи силно отличаващ се критерий. В самия приватизационен акт (от теоретичен аспект) е заложена идеята, например, за връщане към нормална производствена дейност, но практиката и действителността не веднъж е доказвала точно обратното. Екстраполирано доказателство за това твърдение е примера с приватизацията на националния ни превозвач от Гад Зееви груп.

Като съответно, негативните са увеличаване на безработицата; нарушаване на трудовите, гражданските и социалните права на работещите в тези предприятия и преразпределение на националното богатство в полза на малки групи хора.

Фигура № 11

Мотивите за посочените отговори от горната фигура отново намират своя доказателствен материал от приватизационната практика в страната ни. Не са редки случаите, когато под предлог за “оптимизация” на производствения и бизнес процес, новите собственици съкращават и уволняват неправомерно заетия персонал, което всъщност е нарушаване на техните (на работниците) трудови прави. Това от своя страна рефлектира върху увеличаването на ръста на безработицата. Често са факт и злоупотреби с гражданските и социалните им права. В случаите, когато е налице “шуробаджанащина”, т.е. отсъствие на прозрачност в приватизационната процедура още от самия й старт, се наблюдава и преразпределение на богатството в полза на определени групи от хора. Това явление, всъщност, е известно като стратификация и напластяване на напрежението в гражданското общество.

Посоченият отвор за увеличаване на безработицата буди интерес, т. к. част от анкетираните директори твърдят, че следствие на приватизацията работните места се запазват. Аналогични са и отговорите на новите собственици.

Възникващите конфликти според всички анкетирани групи се срещат най-често между новите собственици и работниците. Факт, доказан както в практиката, така и в теорията. Преди стартирането на приватизационната процедура работниците са работели в една вече изградена организационна структура и климат, където са спазвали неписаните правила и порядки, но след влизането си във владение, новите собственици налагат своите възгледи и стратегии за развитие, а както всяко ново нещо, така и приватизацията на едно предприятие събужда чувството на протест и несъгласие. Често се съкращават и уволняват служители. Или казано по-друг начин процесът на адаптация към новите правила отнема време и е необходимо търпение и от двете страни. Конкретно, експертите посочват и отговора новите собственици срещу Агенцията за следприватизационен контрол, т. к. често срещана практика са незаконосъобразните действия на новите действия, обект на санкции от страна на Агенцията по следприватизационен контрол.

Връщане към нормална производствена дейност и повишаване на доходите след приватизацията са отговорите, посочени от персонала в трите приватизирани предприятия, като очаквани положителни социални ефекти от приватизацията в даденото предприятие.

Фигура № 12

Интересни са данните, получени от фигура № 12, т. к. твърдението за повишаване на доходите след приватизацията са в сила в зависимост от гледната точка. Интересен е факта, че в процентно отношение регистрираните отговори за увеличаване на доходите са повече от тези за връщане към нормална производствена дейност.

Същата група анкетирани твърди, че очакваните негативни социални ефекти са увеличаване на безработицата; засилване на тревогата, безпокойството и несигурността за бъдещето; кражба и разграбване на имуществото и не на последно място преразпределение на националното богатство в полза на малки групи хора.

Фигура № 13

Фигурата още веднъж доказва подсказаните твърдения за предполаганите негативни последствия от приватизацията, а именно увеличаване на безработицата и засилване на тревогата и безпокойството и несигурността по отношение на бъдещето. Като цяло процентът безработни в страната е изключително висок (както по официални, така и по неофициални данни). В повечето случаи заетите в тези предприятия що се отнася до възрастовия им състав са на възраст, близо до пенсионната и възможността за последващо намиране на нова работа е силно ограничена. Именно това е причината за регистрирането на алтернативата “несигурност ...”. По отношение на посочените “кражба и разграбване на имуществото” и “преразпределение на националното богатство в полза на малки групи хора”, мотивите за избора им бяха посочени по-горе.

По отношение на размера на трудовото възнаграждение преди и след приватизацията на конкретното предприятие, 2/3 от анкетираните посочват ръст във възнаграждението след осъществяване на приватизационната сделка, а останалата 1/3 не дава отговор. Интересен е следващият въпрос: Как би се отразила на Вашето семейство загубата на тези доходи? и един от посочените възможни отговори мобилизиращо, да захванем частен бизнес. Никой не го посочва като алтернатива, като цяло условията в страната не създават добри предпоставки за създаване на собствен бизнес, а и сред населението на Република България малцина са истински предприемчивите хора. В конкретните отговори се посочва твърде зле, мизерия и бедност ни чака и старта на търсене на нова работа. Това още веднъж охарактеризира една от същностните специфики на етноса ни и на народопсихологията – като цяло умеем да се оплакваме и недоволстваме, но не правим нищо за себе си.

Високият процент отговорили, че приемат решението за обявяване на предприятието, в което са заети за приватизация с безпокойство – ако стане нужда, дали ще си намеря друга работа, следва да се търси във възрастта на анкетираните – над 36 години. Практиката многократно е доказала, че на пазара на труда се търсят млади и висококвалифицирани специалисти, които по правило са много по-гъвкави и адаптивни към новите правила и смяната на парадигмата.

Друг момент, правещ значително впечатление е реализма, до голяма степен подплатен с оптимизъм относно мнението на работниците в трите разглеждани предприятия – 100% посочват, че са останали равнодушни, когато им е било съобщено за завършилата приватизационна процедура, т. к. са на мнение, че “бъдеще това предприятие има, но не като държавна структура”. Като две трети посочват, че са доволни от приватизационната сделка, даже, че са спечелили след като са останали на работа. А в отговора за “Горхим” – АД, даже се посочва, че е факт преквалификация и заетост в частна фирма с високо заплащане.

В същата фирма съкращенията и уволненията са били със значителен обхват – приблизително осемдесет на сто от заетия персонал е постъпил на работа в нова фирма, а останалите в същото предприятие са едва пет на сто. От “Гарант” – АД не посочват данни, а за “Фарма” – АД, гр. Дупница цифрите са както следва – 90 на сто от персонала запазва работното си място.

Всеобщо е мнението, че безработните трябва да разчитат на себе си, а не на държавата в опитите си за намиране на работа, като за тази цел е необходимо да се преквалифицират, за да са конкурентоспособни на пазара на труда.

И ако новите собственици са посочили благоприятни последствия следствие финализираната приватизационна процедура, то мнозинството от заетия персонал в разглежданите предприятия от регион Дупница счита, че е загубило спокойствието за гарантираната работа, която съответства на професионалния опит.

3. Положителни последици от приватизацията в разглежданите предприятия

Преодоляването или намаляването на негативните икономически и социални последици за наемните работници при обявяване на техния работодател в несъстоятелност е възможно при реализиране на програми за оздравяване на предприятията и защита на заетостта.

Трябва да се отбележи факта, че "Гарант" АД успя към 31.12.1997 год. да изплати съществуващото задължения към държавния бюджет и да закупи дълготрайни материални активи на стойност 85 млн. лв., което позволи на Дружеството да ползва преференции възлизащи на 107 млн. лв. Тези преференции по същество представляват преотстъпване на данъка върху печалбата, който "Гарант" дължи на държавния бюджет съгл. отменения Закон за данъка върху печалбата и Закона за корпоративното подоходно облагане.

Извършената и осчетоводена към 31.12.97 год. ревалоризация на активите и формирането на преоценъчния резерв /в размер на 1 575 109 хил. лв./ промениха структурата на собствения капитал. Относителният дял на резервите е в размер на 84,34 %, докато този на основния капитал е 4,09%.

Зад положителните резултати, постигнати през 1997 год., стои целенасоченият и ежедневен труд на специалистите, изпълнителите и ръководният екип на Дружеството.

Смяната на собствеността в “Гарант" съвпада с неблагоприятните промени в общите икономически условия за извършването на стопанска дейност, както и със съществените изменения в нормативната уредба на тази дейност. Особено съществено се промениха условията за банково кредитиране, начините за обезпечаване на плащанията, реда за осигуряването на поръчките т. н. Промяната в законодателната база наложи значителни изменения в статута на "Гарант" АД и в момента то функционира като публично Дружество, при условията, които законите свързват с този статут. От началото на 1998 год. бяха въведени нови социално - осигурителни разходи и значително бе променена данъчната основа, въз основа на която се правят данъчните отчисления.

Всички тези фактори в съвкупност наложиха нов начин на управление, позволяващ адаптиране към новите пазарни условия и осигуряване на достатъчна ефективност на производствения процес. В тази връзка УС определи основните стратегически цели на Дружеството и насочи усилията си към тяхното реализиране. Те се свеждат до стабилизиране на Дружеството и неговото развитие до превръщането му в жизнеспособно и силно конкурентоспособно по отношение на пазара.

Принципът за въвеждане на нови изделия, както и стратегията за увеличаване на пазарния дял бяха прилагани чрез осъществяване на оптимален комплекс от маркетингови мероприятия, реклама, обем на пласмент, насърчаване на продажбите, ценова политика и отчитане на всички фактори, които влияеха върху нея - производствени разходи, рентабилност, инфлация и конкуренция. Производствената дейност на Дружеството се осъществява в сграден фонд, построен в периода 1982 - 1991 год. със сравнително добро общо състояние. Технологичното оборудване е в съответствие с производствената дейност на Дружеството. Общото състояние на машинния парк е добро.

От анализа на финансово - икономическите показатели за дейността на "Гарант" АД е видно подобрението на всички показатели в сравнение с 1996 год. От това следва, че предприятието работи рентабилно и ефективно.

Съгласно т. 5.1. от Договора за приватизация на "Фарма" АД, Продавачът - Министерство на Промишлеността декларира и гарантира че, "Дружеството разполага с всички необходими разрешения и отговаря на условията за осъществяване на стопанска дейност на територията на Република България, съгласно българското законодателство."

Фактическото положение се оказва по различно: По смисъла на параграф 2(1) от предходните и заключителни разпоредби на Закона за Лекарствените Средства и Аптеките в Хуманната Медицина (ЗЛСАХМ), "Фарма" АД не се счита за заварен производител, тъй като дружеството не е било член в холдинга "Фармахим”, независимо че до приватизацията същото е дъщерна фирма на "Фармация" АД, Дупница и е ползвало лицензните и търговските марки на произвежданите от тях продукти, съответно и на холдинга "Фармахим".

Като цяло положителните ефекти от извършваната приватизация са свързани с очакванията за постепенно и поетапно връщане към нормална производствена дейност и пълно натоварване на производствените мощности. В случай на запазване на работното място, т.е. не попадайки от графата зает, към графата безработен, ефектът от приватизацията е, запазване и в чести случаи повишаване размера на доходите. Което от своя страна пък води до повишаване благосъстоянието на населението.

Следствие на финализираните приватизационни процедури предприятията се спасяват от разграбване, раздържавяване, ликвидация и разграбване на активите на предприятията.

4. Отрицателни последици от приватизацията в разглежданите предприятия

Първите, които реално изпитват на гърба, си неблагоприятните последици от това, са хората на наемния труд, техните семейства. Наред с оставането им без работа и в много случаи невъзможност да намерят другаде работа по своята професия и специалност, за тях възникват и сериозни, понякога и непреодолими проблеми за получаване на дължимите им се вземания, свързани с трудовото им правоотношение и неговото прекратяване.

Негативните икономически и социални последици за наемните работници при обявяване на техния работодател в несъстоятелност са неизбежни.

Като основни причини за рязкото влошаване на финансовото състояние на разглежданите три предприятия се очертаха: натрупаните огромни кредити и невъзможността да бъдат върнати при висок процент на лихвите, падането на курса на националната валута, висока себестойност на продукцията, а заедно с това производство на неконкурентноспособна продукция, трудности при реализацията на произведената продукция, поради загуба на пазари, висока инфлация, която премина в хиперинфлация, провеждане на данъчна политика, която не стимулира и не улеснява развитието на дребни и средни предприятия, крахът в банковата система и много други.

При това положение търговците се оказват неплатежоспособни, т.е. в състояние, при което не могат да изпълнят изискуемо и безспорно задължение по търговска сделка. Този факт на свой ред влошава и затруднява и работата или производството на кредитора и т.н.

След изплащането на обезщетенията по кодекса на труда останалите без работа лица имат право и на обезщетения при безработица. Обезщетението се изплаща при невиновно поведение от страна на работниците и служителите за срок от 6 до 12 месеца, в зависимост от продължителността на трудовия стаж и възрастта на безработното лице. Размерът на обезщетението е 60 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение за последните шест месеца, върху което са правени вноски във фонд “професионална квалификация и безработица”, но не по-малко от 90 на сто и не повече от 140 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

Изпълнението на това решение доведе до увеличаване броя на безработните в страната и невъзможност за голяма част от тях да намерят работа другаде по трудово правоотношение.

Разходите по изготвянето на плана, който е предложен от длъжника или синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността (чл. 699 ТЗ). Когато обаче планът е предложен от работниците и служителите, разходите по изработването му са за тяхна сметка. Това неблагоприятно правно разрешение на закона по заплащане разходите за изработване на оздравителен план, когато той е предложен от кредиторите, в това число и работниците и служителите, на практика ще ги лиши (особено работниците и служителите - кредитори) от възможността да предлагат такъв план. Участието на работниците и служителите при разработване на план за оздравяване е възможно да стане чрез включването на техни експерти в състава на работната (експертната) група, която разработва плана от името на длъжника или на синдика.

Най-тревожният проблем за работниците и служителите и за техните представителки - синдикатите при закриване на предприятия е бъдещото им устройване на работа другаде, съобразно притежаваната квалификация или преквалификация. Основните причини за невъзможността от устройване на работа другаде на работниците и служителите от фалиралите и закрити предприятия е непрекъснатото нарастване броя на безработните, както и липсата на свободни работни места и длъжности в предприятия, които работят.

В процеса на смяната на собствеността на "Гарант" АД се оформиха и няколко неблагоприятни тенденции, породени от общите икономически затруднения на всички български търговски дружества, които се оказаха непригодени веднага да започнат работа в пазарни условия. При смяната на командната икономика със смесена икономика, всички фирми от обувния бранш, бяха взаимосвързани и взаимозависими. Но ограничения достъп до кредитен ресурс предизвика забавяне и влошаване на качеството на доставките от основните производители на суровини и материали за производството. Намалени бяха и количествата на доставките за крайни клиенти. В резултат на това се стигна и до верижна загуба на част от традиционните пазари на Дружеството, което в миналото беше определено за основен производител на работни обувки.

Задълженията към доставчиците на "Гарант" АД формират сравнително голям дял от общия процент на пасивите. Това показва, че собствените средства на Дружеството са недостатъчни и то трудно финансира производствената си дейност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като всяко друго социално явление приватизацията оказва влияние върху обществото както като цяло, така и върху отделни групи от него. Тъй като механизмите за социални взаимодействия в България са силно модифицирани, обществото не може да осъществява влияние върху процеса на приватизация или поне не в същата степен. Това още повече утежнява негативните последици от приватизацията и в никаква степен не допринася за увеличаване на позитивните последици.

Предвид спецификата на процеса на приватизация в страната и извършеният анализ на проблема за последиците от нея, направен през призмата на социалната практика могат да се установят редица изводи, направени на базата на индукцията (от анализа за приватизираните предприятия в регион Дупница, а именно - “Горхим” – АД, “Гарант” – АД и “Фарма” – АД).

Резултатите от анкетираните четири групи, обвързани пряко или косвено с приватизационната процедура в конкретното предприятие – директори, експерти, нови собственици и работници – показват разликата в гледната им точка. Докато за работниците приватизацията в много по-висока степен би имала неблагоприятен ефект върху тях и кариерата им, следствия опасения от съкращение и уволнение и свързаната с това трудност за намиране на работа след тридесет и пет годишна възраст, както и намаляване размера на трудовото възнаграждение. Обратното за новите собственици, това е една инвестиция, от която очакват “работа на печалба” и възвращаемост на направените инвестиции.

Наблюдаваните конфликти, както по правило, се случват са предимно между новите собственици и заетия персонал. Това, разбира се, се дължи на различията във възгледите и перспективата, от която се гледа на възникващите текущи проблеми.

В България вече реално са налице предприятия, доминирани от външните акционери, както и доминирани от вътрешни акционери. В тази връзка може да се предполага, че корпоративният контрол от собствениците върху мениджърите, макар и да съдържат редица общи моменти, ще бъдат модифицирани в зависимост от съотношението в акционерния капитал.

Друг акцент, на който следва да се обърне внимание, е че поведението на персонала в приватизационния е мотивирано предимно и изцяло от очакванията им за запазване на работното място, работата и заплатата. Умереният оптимизъм на хората в това отношение се допълва с не малко страхове и резерви за бъдещето на предприятието и персоналното им трудово бъдеще.

От страна на свободата на действие на управляващите мениджъри на приватизираните предприятия се свързва със следните моменти: първо това е необходимостта от дълбоко и детайлно познаване на вътрешното състояние на предприятието и на обкръжаващата го околна среда. Аналитично - оценъчните аспекти на вътрешното и външното състояние са водещи ориентири на управлението. На второ място, стои способността на управляващите за генериране на позитивни промени в предприятието, които да се реално достижими във времеви план, а също така и способността да направят съпричастни към промените членовете на персонала – при това не само да преодолеят една нормална начална съпротива на работниците към промените, но и да мобилизират и оползотворяват техния потенциал.

В заключение е необходимо да се посочат положителните и отрицателните социални ефекти от приватизацията в България:

Като най-често посочвани сред негативни последици са:

§ увеличаване на безработицата;

§ рязко обедняване на работилите в приватизираните предприятия;

§ загуба на професионален статус;

§ нарушаване на трудовите, гражданските и социалните права на заетите в приватизираните предприятия;

§ засилване на тревогата и несигурността за бъдещето;

§ похабяване, унищожаване на ДМА;

§ укриване на данъци;

§ стратификация и социално напрежение сред обществото;

§ преразпределение на националното богатство в полза на малки групи хора.

От своя страна като най-чести позитивни социални последствия от приватизацията се сочат следните:

§ по-добро управление на частните/ приватизирани предприятия в сравнение с предишния им статус;

§ наличие на по-малка степен на предпоставки за корупционни практики, в сравнение с предишния им статус на държавни предприятия;

§ връщане към нормална производствена дейност;

§ спасяване на останалите активи на предприятията;

§ трансформиране на държавната собственост в частна;

§ преструктуриране на социалните групи в обществото.

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

1. Аначкова, В., Чанкова, Л., Грозева, В., “Технология на приватизацията, в-к “Икономически живот”, бр. 43, 44 и 45, 1992 год.

2. Бонева, И., “Икономика на България през 90-те години”, С., 1999.

3. Георгиев, В., “Приватизационните фондове”, С., 1996.

4. Димитров, Л. И кол., “Следприватизационно развитие на предприятията в България”, С., 1999.

5. Жекова, И., Г. Рашкова, “Приватизация”, С. 1997.

6. Илиев, Й., “Как ще спечеля в масовата приватизация”, Издателство “График амат”, София, 1995г.

7. Илиев, Й., “Преструктуриране на собствеността”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999 год.

8. Илиев, Й., “Приватизацията – модел, резултати, последици”, София, 1999г.

9. Попов, Т., “Приватизацията от закона към практиката”, ИК “Труд и право”, София, 1993 год.

10. Костов, Н., “Общественото мнение за реформата, приватизацията и бизнеса”, сп. Проблеми на труда, кн. 2/1999

11. Пасев, В., «Увенчава ли стартът на масовата приватизация нейният успех», С., 1996.

12. Пачев и кол., “Икономическа социология”, С., 1996.

13. Таджер, В., Делчев, А., Джигански, Ц., Христов, Н., Хорозов, Г., Славков, Б., Банова, Е., “Производство по несъстоятелност и работническо - мениджърска приватизация”, ИК “Труд и право”, София, 1997 год.

14. Цакова, В., “Приватизацията”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1994 год.

15. Цанков, В., “Местното управление на Република България. Организационно - правен аспект”, Издателство “М-8-М”, София, 1999 год.

16. Янкова, Л., Стоев, П., “Приватизацията – анализи, решения, техники, оценки”, Варна, 1993 год.

17. Информационен бюлетин на Агенцията за приватизация - 1999/2000

18. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - обнародван в ДВ, бр. 38 от 8 май 1992 г., изм., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., доп., бр. 42 от 1996 г., изм., бр. 45, 68 и 85 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., изм. и доп., бр. 61 и 89 от 1997 г., изм., бр. 98 от 1997 г., изм. и доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., попр., бр. 41 от 1998 г., доп., бр. 70 от 1998 г., изм. и доп., бр. 12 от 1999 г., изм., бр. 47 и 56 от 1999 г., доп., бр. 84 и 96 от 1999 г.

19. Закон за финансово оздравяване на държавни предприятия - обнародван в ДВ, бр. 68 от 9 август 1996 г., изм., бр. 155 от 1998 г

20. Правилник за прилагане на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия – приет с ПМС № 213 от 23 август 1996г., обнародван в ДВ, бр. 72 от 23 август 1996 г., изм., бр. 109 от 1996 г, изм. и доп., бр. 85 от 1998г., изм., бр. 13 от 1999г.

21. Търговски закон – обнародван в ДВ, бр. 48 от 1991г., изм. и доп., бр. 25 от 1992г., бр. 61 и 103 от 1993г., бр. 63 от 1995г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996г., бр. 58, 100 и 124 от 1997г., бр. 52 и 70 от 1998г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999г.

22. Устройствен правилник на Агенцията за приватизация - Приложение № 2 към ПМС № 156 от 14.08.1992 г., обнародван в ДВ, бр. 68 от 21.08.1992 г., в сила от 15.08.1992 г., изм. и доп., бр. 27 от 2.04.1993 г., бр. 93 от 11.11.1994 г., изм., бр. 8 от 28.01.1997 г., в сила от 28.01.1997 г., бр. 18 от 28.02.1997 г., в сила от 28.02.1997 г., бр. 39 от 16.05.1997 г., бр. 43 от 30.05.1997 г., изм. и доп., бр. 36 от 31.03.1998 г., в сила от 31.03.1998 г., бр. 135 от 17.11.1998 г., в сила от 17.11.1998 г.

23. Закон за чуждестранните инвестиции - обнародван в ДВ, бр. 97 от 24.10.1997 г., в сила от 24.10.1997 г., попр., бр. 99 от 29.10.1997 г., доп., бр. 29 от 13.03.1998 г., в сила от 13.03.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.

24. Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, приета с ПМС № 105 от 15.06.1992 г., обнародвана в ДВ, бр. 50 от 19.06.1992 г., изм. и доп., бр. 9 от 2.02.1993 г., бр. 30 от 9.04.1993 г., бр. 53 от 1.07.1994 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., бр. 96 от 22.11.1994 г., бр. 32 от 16.04.1996 г., бр. 26 от 28.03.1997 г., в сила от 28.03.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 7.04.1998 г., бр. 61 от 29.05.1998 г., бр. 39 от 27.04.1999 г.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Въпросник за директори

Уважаеми госпожо/господине,

Обръщам се към Вас с молба да вземете участие в настоящето емпирично изследване, посветено на ПРИВАТИЗАЦИЯТА на държавните предприятия.

Изследването има строго научни цели. АНОНИМНОСТТА Ви е ГАРАНТИРАНА!

Молим ви да прочетете внимателно всеки въпрос и да отговорите според даденото в скобите указание.

1. След 1989г. у нас се извърши структурна реформа на държавните предприятия. Това се извърши чрез приватизация, преструктуриране, ликвидация, изолация, несъстоятелност. Моля, отговорете как разбирате и какъв смисъл влагате във всяко от понятията:

1.приватизация........................................................................................................................................................................................................................................................................

2.преструктуриране................................................................................................................................................................................................................................................................ 3.ликвидация........................................................................................................................................................................................................................................................................... 4.изолация...............................................................................................................................................................................................................................................................................

5.несъстоятелност...................................................................................................................................................................................................................................................................

2. Коя от тези процедури смятате за най-подходяща за Вашето предприятие?

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 2.преструктуриране, защото...........................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

3. Според Вас как може страната да излезе от състояние на дълбока икономическа криза? (Посочете до 3 отговора)

1. като се освободи от губещите предприятия

2. като стимулира дребния и средния бизнес

3. като ускори приватизацията

4. като ограничи “икономиката в сянка”

5. като се подобри законодателството

6. като се привлекат чужди инвеститори

7. като се спре разграбването

8. като се разрешат въпросите с кредитирането

9. друго (посочете какво) .............................................................................................

10. не може да се излезе от това състояние

11. не мога да отговоря

4. Според Вас държавата прилага ли оздравителни процедури по Закона за финансовото оздравяване от 1996г. спрямо предприятията, обявени за приватизация?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

5. Според Вас коя от посочените процедури защитава най-силно интересите на:

А. Предприятието

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

Б. Работниците

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

В. Обществото

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

6. Как мислите, възможно ли е някоя от посочените процедури да няма оздравителен характер? Моля, посочете коя и кога.

1.приватизация, когато...........................................................................................

........................................................................................................................................... 2.преструктуриране, когато...........................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, когато......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, когато...........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, когато..............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6. не мога да преценя

7. Според Вас какви са причините за приватизирането на държавните предприятия? (До 3 отговора)

А. Вътрешни (за предприятието)

1. наследеното тежко финансово - икономическо състояние от преди 1989г.

2. загуба на пазари

3. лошо управление

4. криминално поведение на някои от “временно” управляващите предприятия

5. източване на печалбите и активите на предприятието

6. некачествена работа, кражби, повреждане на имуществото от страна на работниците

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

Б. Външни (за предприятието)

1. декапитализацията на икономиката

2. отсъствие на държавен и стопански контрол от принципала

3. поетите от правителствата ангажименти към международните финансови институции

4. намесата на политическите сили при решаване проблемите на предприятията

5. “тайно” приватизиране на активи и печалби на предприятията

6. друго (посочете какво) .............................................................................................

8. Според Вас какво е най-доброто решение за Вашето предприятие? (до 3 отговора)

1. бърза приватизация, за да се продаде по-скъпо

2. бързо преструктуриране на производството и технологично обновяване, за да заработи по-ефективно предприятието

3. плавно протичане на приватизацията

4. прилагане на антикризисни действия от страна на ръководството

5. друго (посочете какво) ..............................................................................................

6. не мога да преценя

9. Кое според Вас е най-лошото решение за Вашето предприятие по време на приватизацията? (до 3 отговора)

1. бавното протичане на реформата

2. намаляване на броя на заетите в предприятието

3. да се разчита на държавата за оказване на помощ

4. честа смяна на управляващите предприятието

5. да продължи дейността си с нови кредити без печалба

6. влошаване условията на труд

7. демотивиране на работниците да произвеждат висококачествена продукция

8. друго (посочете какво)...............................................................................................

9. не мога да преценя

10. Моля, посочете очакваните от Вас положителни социални ефекти от приватизацията на Вашето предприятие?

1. връщане към нормална производствена дейност

2. освобождаване от губещите предприятия

3. ограничаване на безработицата, повишаване на доходите и качеството на живота

4. раздържавяване и спасяване на останалите активи в предприятието от разграбване

5. трансформиране на държавната форма на собственост в частна

6. преструктуриране на социалните групи в обществото

7. култивиране на увереност и сигурност у работещите за бъдещето

8. друго (посочете какво) .............................................................................................

9. не мога да преценя

11. Моля, посочете очакваните от Вас негативни социални ефекти от приватизацията на Вашето предприятие?

1. увеличаване на безработицата

2. рязко обедняване на работилите в тези предприятия

3. загуба на професионален статус

4. нарушаване на трудовите, гражданските и социалните права на работещите в тези предприятия

5. засилване на тревогата и несигурността за бъдещето

6. похабяване и унищожаване на ДМА

7. преразпределение на националното богатство в полза на малки групи хора

8. друго (посочете какво) .............................................................................................

9. не мога да преценя

12. Кое е най-точното определение за приватизацията според Вас?

1. процес на превръщане на държавната собственост в частна

2. правен институт, който осигурява възможност за оздравяване на губещо предприятие

3. чрез приватизацията се ликвидира обезличената държавна собственост, създава се интерес за ефективно използване на тази собственост, като се предоставя в разпореждане на отделни търговски дружества или граждани

4. структурно преустройство в икономиката

5. продажба на държавна собственост, при която държавната собственост или правата на държавата, свързани с управлението на дадени предприятия се предават или продават на частни лица

6. преобразуване на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества и продажба на държавни и общински дялове и акции

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

13. Според Вас има ли достатъчно информация за приватизираните предприятия?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

14. Според Вас има ли свободен достъп до информацията относно приватизираните предприятия?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

15. От какви източници според Вас могат да се получат най-точни и актуални сведения за приватизацията?

1. държавен вестник

2. интернет

3. специализирана литература

4. периодичен печат

5. държавни учреждения

6. неформални канали

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

16. Вие по какъв начин си набавяте необходимата информация за приватизацията?

1. държавен вестник

2. интернет

3. специализирана литература

4. периодичен печат

5. държавни учреждения

6. неформални канали

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

17. Според Вас съществуват ли лобита, свързани с процеса на приватизация?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

18. Кой според Вас участва в тези лобита, свързани с приватизацията?

1. кмет

2. политическа партия

3. министри

4. общински служители

5. държавни служители

6. друго (посочете какво) .............................................................................................

19. Положително или негативно явление според Вас е трансформирането на собствеността?

1. положително, защото ...............................................................................................

2. негативно, защото ....................................................................................................

20. Смятате ли, че има корупция в приватизационните сделки?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

21. Според Вас има ли скрити интереси в процеса на приватизация?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

22. Кой според Вас печели от приватизацията?

1. държавата, защото.....................................................................................................

2. отделни групировки, защото....................................................................................

3. отделни личности, защото........................................................................................

4. обществото, защото...................................................................................................

5. работниците, защото.................................................................................................

6. собствениците, защото..............................................................................................

7. друго (посочете какво)..............................................................................................

23. Кой според Вас губи от приватизацията?

1. държавата, защото.....................................................................................................

2. работниците, защото.................................................................................................

3. собствениците, защото..............................................................................................

4. обществото, защото...................................................................................................

5. друго (посочете какво).............................................................................................

24. Според Вас защитен ли е общественият интерес и как в процеса на приватизация? (Отговорете в свободна форма).................................................................................................

.......................................................................................................................................................

25. Според Вас приватизационните органи изпълняват ли задълженията и отговорностите си съгласно закона за приватизацията (ЗППДОбП)?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

26. Какви са според Вас санкциите спрямо тези, които не спазват закона?

1. никакви

2. само административни

3. няма кой да им търси отговорност

4. у нас приватизацията се разбира различно от различните хора, например ........

...........................................................................................................................................

5. друго (посочете какво) ..............................................................................................

27. В процеса на приватизация на Вашето предприятие Вие били ли сте свидетел на изпълнена санкция спрямо някой от участниците в приватизационната сделка?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

28. Как оценявате Закона за приватизацията у нас?

29. Моля, споделете какво е отношението Ви към новия закон – трябва ли или не да има съдебен контрол над приватизационните сделки? (Отговорете в свободна форма) ...........

.......................................................................................................................................................

30. Според Вас възникват ли конфликти в процеса на приватизация?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

31. Кой според Вас е най-често срещаният конфликт?

1. новите собственици срещу съд, длъжници, средства за масово осведомяване

2. държавата срещу приватизационния орган и кандидат-купувачите

3. новите собственици срещу персонала

4. конфликт между освободени и съкратени работници и новите собственици

5. конфликт между съкратените работници и тези, оставащи в предприятието

6. конфликт между новите собственици и общината

7. новите собственици срещу Агенцията за следприватизационен контрол

8. друго (посочете какво)..............................................................................................

32. Какви са причините според Вас за възникването на тези конфликти?

1. различните интереси, защото ..................................................................................

2. за приватизиращите органи е важно да осигурят купувачи, защото ..................

...........................................................................................................................................

3. за общината е важно новите собственици да са активни и да създадат нови работни места, а не да затворят и препродадат активите, защото .....................................................................................................................................

4. за освободените от работа е важно да бъдат пренаети и да получават добро възнаграждение, защото ..........................................................................................

5. предприятието работи нередовно; спирането (временно или постоянно) на производствения процес

6. друго (посочете какво)..............................................................................................

33. При приватизацията на Вашето предприятие възникна ли конфликт?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

34. Каква беше причината за конфликтната ситуация?

1. различните интереси, защото ..................................................................................

2. за приватизиращите органи е важно да осигурят купувачи, защото ..................

...........................................................................................................................................

5. предприятието работи нередовно; спирането (временно или постоянно) на производствения процес

6. друго (посочете какво)..............................................................................................

35. Кои бяха страни в конфликта, възникнал в процеса на приватизация на Вашето предприятие?

1. новите собственици срещу съд, длъжници, средства за масово осведомяване

2. държавата срещу приватизационния орган и кандидат-купувачите

3. новите собственици срещу персонала

4. конфликт между освободени и съкратени работници и новите собственици

5. конфликт между съкратените работници и тези, оставащи в предприятието

6. конфликт между новите собственици и общината

7. новите собственици срещу Агенцията за следприватизационен контрол

8. друго (посочете какво)..............................................................................................

36. Как приключи конфликтът във Вашето предприятие?

1. остана неразрешен

2. усложни се и доведе до неблагоприятни последици

3. победи страната с по-силни позиции, властови и финансови възможности, т.е. новите собственици

4. конфликтът приключи с компромис, като бяха направени частични отстъпки и се стигна до приемливо решение

5. конфликтът бе разрешен чрез принуда

6. беше сключено доброволно споразумение между страните, което удовлетвори всички

7. друго (посочете какво)..............................................................................................

37. Как се чувствате като директор на приватизираното предприятие?

1. нося голяма отговорност

2. виждам перспектива за предприятието (да се разрастне производството)

3. временно съм в тази структура

4. с амбиция да го направя печелившо

5. зная, че ще имам трудности

6. очаквам някой инвеститор да изкупи всички акции (да се окрупни капиталът)

7. друго (посочете какво)..............................................................................................

38. Притежавате ли акции от приватизираното предприятие?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

39. Какво Ви осигурява притежанието на тези акции?

1. нищо, разполагам с малък брой акции

2. право на глас в общото събрание на акционерите

3. право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията

4. сигурност по отношение на бъдещето

5. натоварват ме с допълнителни отговорности и задължения

6. друго (посочете какво)..............................................................................................

40. Срещате ли трудности при контактуването със служителите от Агенцията за следприватизационен контрол?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

41. Според Вас изпълнява ли ефективно функциите си Агенцията за следприватизационен контрол?

1. Да

2. Не

3. Не мога да отговоря

42. Кои според Вас са слабите места на приватизацията у нас?

1. непрекъснатите промени в законодателството

2. недобре подготвените приватизационни процедури

3. липсата на публичност при приватизационните сделки

4. ограниченият достъп до тръжната документация

5. не се прилагат санкциите, предвидени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол спрямо тези, които не изпълняват поетите задължения по приватизационната сделка

6. липсват санкции за служителите от Агенцията за следприватизационен контрол, които извършват нарушения

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

43. Според Вас какъв е характерът на извършваната приватизация у нас?

1. политическа, защото ................................................................................................

...........................................................................................................................................

2. шуробаджанашка (роднинска), защото ..................................................................

...........................................................................................................................................

3. неадекватна на реалностите, защото ......................................................................

...........................................................................................................................................

4. закъсняла, защото .....................................................................................................

...........................................................................................................................................

5. корумпирана, защото ...............................................................................................

...........................................................................................................................................

6. конфликтна, защото .................................................................................................

...........................................................................................................................................

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

44. Кои са конфликтните зони (точки) в приватизационната процедура?

1. преди старта на самата приватизация, когато се подготвя документацията, защото ........................................................................................................................

...........................................................................................................................................

2. по време на сключване на сделката, защото ..........................................................

...........................................................................................................................................

3. при следприватизационния контрол, защото ........................................................

...........................................................................................................................................

4. друго (посочете какво) .............................................................................................

45. Кои са най-силните Ви преживявания, участвайки в приватизационната процедура?

1. положителните са .....................................................................................................

...........................................................................................................................................

2. отрицателните са ......................................................................................................

...........................................................................................................................................

46. Как е по-добре да се продават държавните и общинските предприятия?

1. като цяло

2. като обособени части

3. отделни материални активи

4. най-добре е да не се продават, а да се оздравяват и да работят

5. друго (посочете какво) .............................................................................................

47. Очертайте перспективите за предприятието в един близък и далечен период. (Отговорете в свободна форма) ................................................................................................

.......................................................................................................................................................

48. Моля, самоопределете се към коя от посочените социални групи и класи принадлежите съгласно посочените критерии.

А. По степен на квалификация

1. специалист

2. висококвалифициран специалист – експерт

3. висококвалифициран специалист – консултант

4. висококвалифициран специалист – изследовател

5. друго (посочете какво) .............................................................................................

Б. По притежаване на собственост

1. акции

2. дялове

3. предприятие

4. част от предприятие

5. ресторант

6. магазин

7. патент(и)

8. лицензия(и)

9. земя

10. недвижими имоти

11. движими имоти

12. друго (посочете какво) .............................................................................................

13. не притежавам нищо

В. По доходи, които получавате

1. много над средните за страната

2. малко над средните за страната

3. около средните за страната

4. малко под средните за страната

5. много под средните за страната

Г. По заемано място в йерархията

1. мениджър със собственост

2. мениджър без собственост

3. собственик и мениджър едновременно

4. друго (посочете какво) .............................................................................................

Д. По класов признак

1. висша класа

2. средна класа

3. нисша класа

Е. По престиж

1. с авторитет

2. с уважение

3. със слава

4. друго (посочете какво) .............................................................................................

49. Вашият пол

1. мъж

2. жена

50. Вашата възраст в навършени години ................................................................................

51. Професия ...............................................................................................................................

52. Заемана длъжност в конкретната институция ...................................................................

53. Трудов стаж в конкретната институция ............................................................................

Благодарим Ви за Вашата отзивчивост и активност!

Въпросник за експерти

Уважаеми госпожо/ господине,

Изследването има строго научни цели. АНОНИМНОСТТА Ви е ГАРАНТИРАНА!

Молим ви да прочетете внимателно всеки въпрос и да отговорите според даденото в скобите указание.

2. Как разбирате процедурата ликвидация? (Отговорете в свободна форма) .....................

.......................................................................................................................................................

3. Как разбирате процедурата несъстоятелност? (Отговорете в свободна форма) ............

.......................................................................................................................................................

4. По какво според Вас си приличат и по какво се различават ликвидацията и несъстоятелността от приватизацията? (Отговорете в свободна форма) .............................

.......................................................................................................................................................

5. Според Вас как може страната да излезе от състояние на дълбока икономическа криза? (Посочете до 3 отговора)

12. като се освободи от губещите предприятия

13. като стимулира дребния и средния бизнес

14. като ускори приватизацията

15. като ограничи “икономиката в сянка”

16. като се подобри законодателството

17. като се привлекат чужди инвеститори

18. като се спре разграбването

19. като се разрешат въпросите с кредитирането

20. друго (посочете какво) .............................................................................................

21. не може да се излезе от това състояние

22. не мога да отговоря

6. Според Вас държавата прилага ли оздравителни процедури спрямо предприятията, обявени в приватизация?

1. Да

2. Не

3. Не мога да преценя

7. Според Вас коя от посочените процедури защитава най-силно интересите на:

А. Предприятието

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

Б. Работниците

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

В. Обществото

1.приватизация, защото..................................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, защото......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, защото..........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, защото.............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

8. Как мислите, възможно ли е някоя от посочените процедури да няма оздравителен характер? Моля, посочете коя и кога.

1.приватизация, когато...................................................................................................

...................................................................................................................................................... 2.преструктуриране, когато...........................................................................................

...................................................................................................................................................... 3.ликвидация, когато......................................................................................................

....................................................................................................................................................... 4.изолация, когато...........................................................................................................

.......................................................................................................................................................

5.несъстоятелност, когато..............................................................................................

.......................................................................................................................................................

6.не мога да преценя

9. Според Вас какви са причините за приватизирането на държавните и общински предприятия? (До 3 отговора)

А. Вътрешни (за предприятието)

8. наследеното тежко финансово - икономическо състояние от преди 1989г.

9. загуба на пазари

10. лошо управление

11. криминално поведение на някои от “временно” управляващите предприятия

12. източване на печалбите и активите на предприятието

13. некачествена работа, кражби, повреждане на имуществото от страна на работниците

14. друго (посочете какво) .............................................................................................

Б. Външни (за предприятието)

7. декапитализацията на икономиката

8. отсъствие на държавен и стопански контрол от принципала

9. поетите от правителствата ангажименти към международните финансови институции

10. намесата на политическите сили при решаване проблемите на предприятията

11. “тайно” приватизиране на активи и печалби на предприятията

12. друго (посочете какво) .............................................................................................

10. Според Вас какво е най-доброто решение за предприятие, обявено в приватизация? (до 3 отговора)

7. бърза приватизация, за да се продаде по-скъпо

8. бързо преструктуриране на производството и технологично обновяване, за да заработи по-ефективно предприятието

9. плавно протичане на приватизацията

10. приемане и изпълнение на план за финансово оздравяване

11. друго (посочете какво)..............................................................................................

12. не мога да преценя

11. Кое според Вас е най-лошото решение за предприятие, обявено за приватизация? (до 3 отговора)

1. бавното протичане на реформата

2. намаляване на броя на заетите в предприятието

3. да се разчита на държавата за оказване на помощ

4. честа смяна на управляващите предприятието

5. да продължи дейността си с нови кредити без печалба

6. друго (посочете какво)...............................................................................................

13. не мога да преценя

12. Моля, посочете очакваните от Вас положителни социални ефекти от приватизацията?

10. връщане към нормална производствена дейност

11. освобождаване от губещите предприятия

12. ограничаване на безработицата, повишаване на доходите и качеството на живот

13. раздържавяване и спасяване на останалите активи в предприятието от разграбване

14. трансформиране на държавната форма на собственост в частна

15. преструктуриране на социалните групи в обществото

16. създаване на увереност и сигурност у работниците за бъдещето

17. друго (посочете какво) .............................................................................................

13. Моля, посочете очакваните от Вас негативни социални ефекти от приватизацията?

10. увеличаване на безработицата

11. рязко обедняване на работилите в тези предприятия

12. загуба на професионален статус

13. нарушаване на трудовите, гражданските и социалните права на работещите в тези предприятия

14. засилване на тревогата и несигурността за бъдещето

15. похабяване и унищожаване на ДМА

16. преразпределение на националното богатство в полза на малки групи хора

17. друго (посочете какво) .............................................................................................

14. Кое е най-точното определение за приватизацията според Вас?

8. процес на превръщане на държавната собственост в частна

9. правен институт, който осигурява възможност за оздравяване на губещо предприятие

10. чрез приватизацията се ликвидира обезличената държавна собственост, създава се интерес за ефективно използване на тази собственост, като се предоставя в разпореждане на отделни търговски дружества или граждани

11. структурно преустройство в икономиката

12. продажба на държавна собственост, при която държавната собственост или правата на държавата, свързани с управлението на дадени предприятия се предават или продават на частни лица

13. преобразуване на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества и продажба на държавни и общински дялове и акции

14. друго (посочете какво) .............................................................................................

15. Според Вас има ли достатъчно информация за приватизираните предприятия?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

16. Според Вас има ли свободен достъп до информацията относно приватизираните предприятия?

3. Да

4. Не

3. Не мога да отговоря

17. От какви източници според Вас могат да се получат най-точни и актуални сведения за приватизацията?

8. държавен вестник

9. интернет

10. специализирана литература

11. периодичен печат

12. държавни учреждения

13. неформални канали

14. друго (посочете какво) .............................................................................................

18. Вие по какъв начин си набавяте необходимата информация за приватизацията?

8. държавен вестник

9. интернет

10. специализирана литература

11. периодичен печат

12. държавни учреждения

13. неформални канали

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

19. Според Вас съществуват ли лобита, свързани с процеса на приватизация?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

20. Кой според Вас участва в тези лобита, свързани с приватизацията?

7. кмет

8. политическа партия

9. министри

10. общински служители

11. държавни служители

12. друго (посочете какво) .............................................................................................

21. Положително или негативно явление според Вас е трансформирането на собствеността?

3. положително, защото ...............................................................................................

4. негативно, защото ....................................................................................................

22. Смятате ли, че има корупция в приватизационните сделки?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

23. Според Вас има ли скрити интереси в процеса на приватизация?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

24. Кой според Вас печели от приватизацията?

8. държавата, защото.....................................................................................................

9. отделни групировки, защото....................................................................................

10. отделни личности, защото........................................................................................

11. обществото, защото...................................................................................................

12. работниците, защото.................................................................................................

13. собствениците, защото..............................................................................................

14. друго (посочете какво)..............................................................................................

25. Кой според Вас губи от приватизацията?

6. държавата, защото.....................................................................................................

7. работниците, защото.................................................................................................

8. собствениците, защото..............................................................................................

9. обществото, защото...................................................................................................

10. друго (посочете какво).............................................................................................

26. Според Вас защитен ли е общественият интерес и как в процеса на приватизация? (Отговорете в свободна форма).................................................................................................

.......................................................................................................................................................

27. Според Вас приватизационните органи изпълняват ли задълженията и отговорностите си съгласно закона за приватизацията (ЗППДОбП)?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

28. Какви са според Вас санкциите спрямо тези, които не спазват закона?

5. никакви

6. само административни

7. няма кой да им търси отговорност

8. у нас приватизацията се разбира различно от различните хора, например ........

...........................................................................................................................................

9. друго (посочете какво)..............................................................................................

29. Според Вас възникват ли конфликти в процеса на приватизация?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

30. Кой според Вас е най-често срещаният конфликт?

9. новите собственици срещу съд, длъжници, средства за масово осведомяване

10. държавата срещу приватизационния орган и кандидат-купувачите

11. новите собственици срещу персонала

12. конфликт между освободени и съкратени работници и новите собственици

13. конфликт между съкратените работници и тези, оставащи в предприятието

14. конфликт между новите собственици и общината

15. новите собственици срещу Агенцията за следприватизационен контрол

16. друго (посочете какво)..............................................................................................

31. Какви са причините според Вас за възникването на тези конфликти?

7. различните интереси, защото ..................................................................................

8. за приватизиращите органи е важно да осигурят купувачи, защото ..................

...........................................................................................................................................

9. за общината е важно новите собственици да са активни и да създадат нови работни места, а не да затворят и препродадат активите, защото .....................................................................................................................................

10. за освободените от работа е важно да бъдат пренаети и да получават добро възнаграждение, защото ..........................................................................................

11. предприятието работи нередовно; спирането (временно или постоянно) на производствения процес

12. друго (посочете какво)..............................................................................................

32. Според Вас изпълнява ли ефективно функциите си Агенцията за следприватизационен контрол?

4. Да

5. Не

6. Не мога да отговоря

33. Кои според Вас са слабите места на приватизацията у нас?

8. непрекъснатите промени в законодателството

9. недобре подготвените приватизационни процедури

10. липсата на публичност при приватизационните сделки

11. ограниченият достъп до тръжната документация

12. не се прилагат санкциите, предвидени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол спрямо тези, които не изпълняват поетите задължения по приватизационната сделка

13. друго (посочете какво) .............................................................................................

34. Според Вас какъв е характерът на извършваната приватизация у нас?

8. политическа, защото ................................................................................................

...........................................................................................................................................

9. шуробаджанашка (роднинска), защото ..................................................................

...........................................................................................................................................

10. неадекватна на реалностите, защото ......................................................................

...........................................................................................................................................

11. закъсняла, защото .....................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. корумпирана, защото ...............................................................................................

...........................................................................................................................................

13. конфликтна, защото .................................................................................................

...........................................................................................................................................

7. друго (посочете какво) .............................................................................................

35. Кои са конфликтните зони (точки) в приватизационната процедура?

5. преди старта на самата приватизация, когато се подготвя документацията, защото ........................................................................................................................

...........................................................................................................................................

6. по време на сключване на сделката, защото ..........................................................

...........................................................................................................................................

7. при следприватизационния контрол, защото ........................................................

...........................................................................................................................................

4. друго (посочете какво) .............................................................................................

36. Как е по-добре да се продават държавните и общинските предприятия?

6. като цяло

7. като обособени части

8. отделни материални активи

9. най-добре е да не се продават, а да се оздравяват и да работят

5. друго (посочете какво) .............................................................................................

37. За целите на Вашата работа Бюрото по труда може ли да Ви осигури необходимата и достатъчна информация за броя на освободените от работа, свързана с приватизация, ликвидация, несъстоятелност?

1. да, Бюрото по труда събира и диференцира информацията по тези показатели

2. не, Бюрото по труда не събира и диференцира информацията по тези показатели

3. друго (посочете какво) .............................................................................................

38. Откъде и как си набавяте необходимата Ви информация?

1. чрез интернет

2. чрез безработните

3. чрез директори

4. личен състав на предприятието

5. друго (посочете какво) .............................................................................................

39. Вашият пол

3. мъж

4. жена

40. Вашата възраст в навършени години ................................................................................

41. Професия ...............................................................................................................................

42. Заемана длъжност в конкретната институция ...................................................................

43. Трудов стаж в конкретната институция ............................................................................

Благодарим Ви за отзивчивостта и активността!

Въпросник за новите собственици