 |
|
С. А. Д. А. Ценов Свищов
Курсова работа
Последствия от Валутния борд в България
Специалност: Икономика
Предмет: Икономика
2009
Съдържание
2. Последствия от въвеждането на Валутен борд в България. История и развитие
1. Международен валутен фонд
Международният валутен фонд (МВФ) има статут на специализирана организация към ООН. Създаден е през юли 1944 в град Бретън Уудс, САЩ, на Международна конференция с участието на 45 държави за следвоенна организация на международните финансови отношения. МВФ се формира чрез вноски от всяка държава членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Общата сума на вноските и относителният дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Размерът на вноските влияе на кредитния ресурс, до който има достъп държавата-членка и на гласовете, с който тя участва във вземането на решения. В МВФ членуват 185 държави. Седалището на МВФ е във Вашингтон.
МВФ е отговорен за стабилността на глобалната валутно-финансова система. Чрез надзор, финансова и техническа помощ МВФ съдейства за:
- развитие на международното сътрудничество във валутно-финансовата област;
...................................
2. Последствия от въвеждането на Валутен борд в България. История и развитие
Значителната обезценка на лева, съчетана с хиперинфлационен шок през 1997 г., отрицателните реални лихви и загубата на доверие в банковата система, в крайна сметка довеждат до “бягство от лева”, практическа доларизация на икономиката, както и рязко намаляване на реалните резерви. Крайния резултат неимоверно не закъснява и той се състои в остра финансова криза и спешна нужда от въвеждането на паричен съвет в България (още от април 1997 г., но реално влизащ в сила от юли 1997 г.).
През 1991 г., с подписването на първата програма с Международния валутен фонд (МВФ), България започва бърза и радикална икономическа реформа. Основни цели на споразумението са намаляване на инфлацията, забавяне на упадъка в икономиката, постигане на сравнителна стабилност на националната валута и стимулиране на бърз растеж в частния сектор до 1995 г. За тези четири години са поставени правните и институционални рамки на пазарната икономика.
..........................................
3. Изводи
Икономическото възстановяване в България се дължи на широката й подкрепа и доверието от страна на голяма част от българското общество.
От друга страна, след постигането на една много важна и дълго чакана цел, каквато е членството на България в ЕС, за българските управляващи става все по-трудно да убедят общественото мнение в необходимостта от продължаване на тази политика, която е свързана с някои социално непопулярни мерки. У нас, както и в повечето от останалите нови страни членки, се появиха свръхочаквания за границите на подоходната политика в обществения сектор след присъединяването към Европейския съюз. Тези свръхочаквания се използват от определени популистки политически групи, което създава заплаха да се подкопае един от основните стълбове на сегашната икономическа политика – стабилната фискална политика.
......................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Българският банков сектор и финансовата криза; Асенка Христова, Георги Ангелов;
2. Икономическата свобода в България през 2006, Георги Ангелов и Владислав Сланчев;
3. Публикувано в списание “Икономика” брой 3/2006; Колектив - Махалото на Дарендорф. "Ляво" и "дясно" в българския политически живот. София, 1995;
4. Доклад на центъра за икономическо развитие на икономиката на България – юли 2004;
6. www.nsi.bg
.......................................................
Темата е изготвена 2009 г.
Темата съдържа 1 таблица и 9 графики.
Ключови думи:
валутен борд, международен валутен фонд (МВФ), брутен вътрешен продукт (БВП), икономика на България, инфлация, безработица
]]>
