Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, която е резултат от започналия диалог между ромската общност и българското правителство, съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие на ромите в България. Основа за създаване на този рамков документ са: Програмата “За равноправно участие на ромите в обществения живот на България” и проектните документи на правителството.

Пълноценното интегриране на ромите в българското общество, се намира в пряка зависимост от създаването на условия за съхранение на индивидуалните граждански права. Стратегическа цел на Програмата е премахване на неравностойното третиране на ромите в българското общество. Дискриминацията спрямо ромите в обществения живот предпоставя проблемите не общността в социално-икономически и културно-образователен аспект. Условие за осъществяването й е изграждането и прилагането на държавни механизми, които ще неутрализират ефектите от предишна дискриминация. В този аспект Програмата извежда елиминирането на дискриминацията спрямо ромите като един от основните политически приоритети на българската държава.

В съответствие с Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна, тази Програма очертава в средносрочен план действията на държавните институции по посока на създаването на реални политически, социално-икономически и културни предпоставки за пълноценната интеграция на ромите в обществото. Програмата приема, че задължително условие за постигането на положителни резултати от държавната политика за ромите е създаването на гаранции за пълноправно ромско присъствие във всички нива на държавните институции. Ромите трябва да бъдат не пасивен обект на въздействие, а активен субект в публичността. Разработването на конкретни механизми и средства за реализирането на изложените тук основни принципи ще се осъществява от групи от експерти, представляващи ромската общност и държавната администрация.

Настоящите стратегически насоки се приемат за период от 10 години, след което, в зависимост от постигнатите резултати, действията в тези насоки могат да бъдат продължени, допълнени или изменени.

Ромите в България са обществена група, която заема най-ниското стъпало на обществената йерархия. Те не присъстват адекватно в политическия живот и в управлението на страната.

В социално-икономически аспект като цяло статусът на ромите е драстично по-нисък от средния за България: висок процент на безработица, занемарени жилищно-битови условия, лошо здраве, висок процент на неграмотност. Тези трайни характеристики в състоянието на ромската общност са външни прояви и преки следствия и от дискриминационно третиране.

Елиминирането на дискриминацията спрямо ромите трябва да стане един от основните политически приоритети на българската държава. На постигането на тази основна цел са подчинени всички конкретни предложения за една нова държавна политика в различните сфери на обществения живот, изложени по-долу.

І. Защита от дискриминация

Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация приравнява етническата и расовата дискриминация (чл. 1, т. 1). Тя изисква гарантиране на ефективна защита от актове на расова дискриминация не само чрез съдилищата, но и чрез други държавни институции (чл. 6). За съжаление, България е една от малкото страни, в които няма специализирани държавни институции за защита от дискриминация. Те следва да бъдат създадени.

1. Промяна на действащото законодателство за защита от дискриминация

В редица закони следва да се предвидят специални разпоредби или да се прецизират съществуващите такива, които защитават от дискриминация.

На първо място, в Наказателния кодекс трябва да бъдат изчерпателно изброени отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, като расисткият мотив следва задължително да присъства сред отегчаващите вината обстоятелства. За редица престъпления (убийство, телесни повреди, изнасилване и т.н.) следва да се предвидят и квалифицирани състави в случай, че са извършени по расистки мотиви.

Антидискриминационни клаузи трябва да се въведат в законите за образованието, здравеопазването, териториално устройство, спорта.

2. Създаване на държавен орган за предотвратяване на дискриминацията

Спецификата на междуетническите отношения и социалните проблеми, свързани с тях, налагат изграждането на специализиран държавен орган.

Предлагаме изработване на проект за закон с работно заглавие “Закон за предотвратяване на дискриминацията”. Разпоредбите на този закон най-общо следва да съдържат: определяне на понятието дискриминация, описания на конкретни действия/бездействия, които ако бъдат извършени/допуснати ще бъдат санкционирани по административен ред; указание, че неговите разпоредби ще се прилагат спрямо всички физически и юридически лица, представители (служители) на централната и местната администрация и техните подразделения; създаване на специализиран държавен орган; административно-наказателни разпоредби. Съгласно Рамковата програма, държавният орган се създава за предотвратяване на дискриминацията на етническа основа спрямо всички български граждани независимо от техния етнически произход.

Държавният орган ще се ръководи от председател, който ще се избира от Народното събрание за определен срок. Председателят ще ръководи дейността на органа, за което ще се отчита и пред Народното събрание, ще издава наказателни постановления и наказания. Органът ще има ръководство и местни подразделения към областните центрове. В ръководството ще има функционално обособени служби.

Органът ще има следните функции:

Ще проучва и анализира спазването, без дискриминация на етническа основа, на правата и свободите на българските граждани, определени от Конституцията на Републиката и съответните международни договори. Той ще информира общността за дейността си и за резултатите от нея чрез средствата за масово осведомяване.
Ще констатира и санкционира по предвидения от закона ред нарушенията по този закон. Санкционното производство ще бъде по ЗАНН.
Ще сезира прокуратурата/съда в случай на престъпления на етническа основа. Ще участва като обществен обвинител в съдебния процес, след въвеждане на тази процесуална фигура в НПК.
Ще внася в Министерски съвет становища по проектозакони, проекти на нормативни административни актове, касаещи дейността му.

Органите на власт и управление, както и гражданите ще бъдат задължени да оказват съдействие на органа за изпълнение на функциите му по закона, като: предоставят по негово искане писмени становища, необходимата информация, достъп до помещения.

Предписанията до органите на власт и управление и юридическите лица за извършване на действия/въздържане от действия за спазване на разпоредбите на този закон, ще съдържат констатация на нарушение на този закон, предложения за отстраняването му и срок, в който предписанието следва да бъде изпълнено. При отказ изричен или мълчалив ще бъде сезиран с жалба съответният съд. В срок до една година от приемането на Рамковата програма в Министерския съвет на Р. България ще бъде внесен проект за Закон за предотвратяване на дискриминацията. В този период с акт на Министерския съвет ще бъде създадена временна обособена структура (работна група) в рамките на Националния съвет по етническите и демографските въпроси, която ще се ръководи непосредствено от председателя на Съвета и ще започне работа в състав с представители на Президентството, Народното събрание, Съдебната власт и обществени организации на малцинствата. Председателят на НСЕДВ ще утвърди и временни правила за работата на тази структура. Поради необходимостта от законодателни промени относно правомощията на бъдещия орган, действията на временната структура ще бъдат редуцирани към правомощията на органите, представени в нея. Тази работна група ще има и за задача да изработи законопроекта за създаване и дейност на държавния орган за предотвратяване на дискриминацията.

ІІ. Икономическо развитие

Ромите в България са лишени от възможността да ползват пълноценно правото си на задоволително жизнено равнище. Съществуват обективно измерими показатели, поставящи жизненото равнище на ромите степени по-ниско от средното жизнено равнище за страната.

1. Трудова заетост

Високата безработица сред ромите в България е един от най-сериозните фактори, които допринасят за социалната изолация на общността. Необходими са спешни действия за осигуряване на трудова заетост на ромите.

Една от мерките, които трябва да се предприемат в тази насока, е разработване и реализация на програми за квалификация и трудова заетост, съобразени с нуждите на пазара на труда и със спецификата на някои традиционни трудово-професионални нагласи при съответните ромски групи. Трябва да се подчертае, че тук не става въпрос за “спасителни операции” от рода на програмите за алтернативна или временна трудова заетост, които на този етап са безусловно необходими, но определено са недостатъчни като цялостна перспектива на развитие. Необходимо е да се интензифицират социалните програми, действащи в райони с предимно сезонна заетост (селскостопанските райони).

За да се гарантира трудова заетост на ромите е нужно да се създаде и специален фонд с държавно участие. Този фонд трябва да отпуска заеми и да изисква те да бъдат употребявани за наемане на роми на работа. Управлението на фонда трябва да се възложи на професионално компетентни хора и в него да бъдат представени голям брой роми със съответната квалификация. Неговата дейност трябва да бъде публична и да има ефективен механизъм за обществен контрол.

Необходимо е да се организират ефективни информационни средства за запознаване на ромската общност с основните принципи на трудово-правните отношения.

2. Социално подпомагане

Законът за социалното подпомагане следва да диференцира общата категория на социално слабите на подгрупи, едно от които да бъде групата “уязвими етнически малцинства”. Социалните работници, които работят с тези групи, следва да бъдат специално подготвени. Трябва значително да се усили мястото на гражданския контрол по прилагането на закона, осъществяван чрез ромските организации и други неправителствени сдружения.

3. Оземляване

Необходимо е да се опрости процедурата, да се активизира и стимулира от държавата процесът на получаване на земя от безимотните и малоимотни роми от държавния и общинските фондове за оземляване в селските райони, като този процес не се обвързва с получаването на социални помощи. Трябва да се създадат подходящи законови предпоставки за приемането на роми в съществуващите вече кооперации, както и създаването на самостоятелни ромски кооперации.

ІІІ. Здравеопазване

За да се постигне задоволително равнище на здравния статус на ромите, е необходимо:

1. Да се засили санитарния контрол върху основните параметри на жилищната среда на ромското население;

2. Да се интензифицират програмите за здравно образование и да се стимулира участието в тях на ромите.

ІV. Въпроси към казуса

1. Представете Ваше описание на структурата на работните пакети за проекта (работни области, работни пакети, дейности) Описанието да е по общоприетите стандарти за представяне на структурата (WBS).

Целта е да се развие стратегията за приобщаване на малцинствените групи в неравностойно положение по отношение правото им на образование в Българя, като част от ЕС. Предложенията са отделните екипи по проекта да работят съвместно с Центъра за образователна интеграция.

Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е създаден, за да подпомага реализирането на правителствената политика по отношение на образователните потребности на децата и учениците от етническите малцинства. Центърът разработва, финансира и подкрепя проекти, които имат за цел насърчаване на равния достъп до качествено образование и подобряване на резултатите от възпитанието и обучението на децата и учениците от етническите малцинства в България.

През месец март Центърът и Ромският образователен фонд обявиха конкурсна процедура за набиране на проектни предложения на тема: „Образователна интеграция на деца и ученици от ромската общност” в следният компонент: Подпомагане развитието на образователната среда в детски градини и училища, които успешно интегрират деца и ученици от ромската общност.

Общият бюджет на този компонент 150 000 лева, като стойността на исканата сума за един проект не трябва да надвишава 10 000 лева.

По настоящата конкурсна процедура за набиране на проектни предложения на ЦОИДУЕМ могат да кандидатстват: държавни и общински детски градини, училища и обслужващи звена; регионални инспекторати по образованието; държавни висши училища; общини и юридически лица с нестопанска цел, разработени и изпълнявани самостоятелно или в партньорство между тях.

Препоръчително е партньорство с:

· училищни настоятелства;

· приемни детски градини;

· приемни училища;

· юридически лица с нестопанска цел, имащи опит в образователната сфера.

ЦОИДУЕМ ще работи по изпълнение на специфичната стратегическа цел за децата и учениците от ромската общност: „Пълноценна интеграция на ромските деца в етнически смесени групи в детски градини и на учениците от ромски произход в класове със смесен етнически състав в училища (приемни) извън ромските квартали”, заложена в Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

Работните пакети за проекта ще следват отделните етапи на реализация на проекта, а именно:

1. Планиране на основните дейности по проекта;

2. Планиране на спомагателните звена, които ще бъдат модулно прикрепени към самия проект;

3. Бюджетиране на проекта – основен и спомагателен (извънреден) бюджет;

4. Сформиране на становище за взаимодействието между министерства, регионални агенции; изпълнетилни звена и др. Институции;

5. Кандидатстване по проекта;

6. Практическа реализация на проекта

- основна част-

- Под-проект 1: 09.2008 г.

- Под-проект 2: 29 май 2009 г.

- спомагателни звена

- довършителни дейности;

- контрол на всеки един от етапите за реализация на проекта-

- мониторинг и оценка;

7. Контрол по реализацията на проекта – текущо и крайна оценка.

Работните екипи ще са обвързани с цел завършеност на проекта и възможност аз постигане на висока ефективност. Основни взаимоотношения между организациите в проекта:

Взаимоотношенията са делови, работни и финансови. Принципната организационна структура е изградена по тези взаимоотношения като се тръгва от общите изпълнителски звена – ФАР и отделните министерства и се завършва към работните екипи и отделните институционални органи по реализация и контрол на етапите по проекта.

Отделните екипи ще следват специфичните задачи по проекта, а именно:

1. Да се подкрепят гимназии в градски региони, които предлагат образование на етнически смесени класове. – екипи за областните градове, средно по 12 души в екип – педагози, научни работници и експерти, икономисти и правен отдел от 3 човека.

2. Да се подкрепят средищни училища в селски региони, за да се подобри качеството на предлаганото от тях образование.

3. Да се осъществи анализ и оценка на нуждите с цел актуализиране на съществуващата Информационна система за управление на образованието. екипи за областните градове, средно по 12 души в екип – педагози, научни работници и експерти, икономисти и правен отдел от 3 човека.

Основни дейности на екипите по региони в страната:

1. Провеждане на квалификационни курсове за най-малко 100 подбрани гимназиални учители за работа в мултикултурна и етнически чувствителна среда.

2. Насърчаване на най-малко 100 ромски ученици с начално образование от 6-ти/7-ми клас да продължат образованието си в гимназии.

3. Мотивиране на родители да активизират/повишат родителската си подкрепа за образователния напредък на своите деца за продължаване на образованието след успешно завършване на начално средищно училище.

4. Обучаване на най-малко 100 подбрани учители от средищни училища за работа в мултикултурна и етнически чувствителна среда.

5. Разработване и осъществяване на извънкласни и извънучилищни дейности в средищните училища - екипи за областните градове, средно по 12 души в екип – педагози, научни работници и експерти, икономисти и правен отдел от 3 човека.

6.Подкрепа за развитие на по-тесни информационни и работни контакти между производителите и потребителите на статистическа информация за образованието- екипи за областните градове, средно по 12 души в екип – педагози, научни работници и експерти, икономисти и правен отдел от 3 човека.

7. Извършване на анализ и оценка на нуждите с цел актуализиране на съществуващата Информационна система за управление на образованието.

Върху екипите за работа по изпълнение на проекта ще се осъществява текущ и последващ контрол и одит. Одит и финансов контрол

С оглед осигуряване на добро финансово управление на средствата от ФАР, страната-бенефициент трябва да има система за управление и контрол на помощта в съответствие с общоприетите основни принципи и стандарти. Тази система трябва да покрива изискванията на чл. 164 от Финансовия регламент и в частност адекватно да осигурява коректност, редовност и допустимост на исканията за подкрепа от Общността.

Системата за управление и контрол на страната-бенефициент трябва да осигурява достатъчно проследяване на одитната пътека, както е посочено в чл. 7 (2) на регламент 438/200120.

Компетентните национални финансови и контролиращи власти ще провеждат подходящ финансов контрол на всички институции, свързани с изпълнението на програмата.

Всяка година до Комисията ще бъдат изпращани план за одит, обобщение на резултатите и препоръките от проведените одити, както и заключения от изпълнението на препоръки от минали одити. Докладите от одита ще бъдат на разположение на Комисията.

Превантивни мерки по отношение реализацията на проекта:

Страната-бенефициент трябва да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване и противодействие на активните и пасивни корупционни действия за защита по реализацията на проекта.

Страните-бенефициенти на първо място носят отговорност за осигуряване на разследване и задоволително разрешаване на предполагаеми или истински случаи на измами и нередности, следвайки контролните механизми на страната или Общността.

Националните власти трябва да осигурят функционирането на механизъм за контрол и отчитане, еквивалентен на предвидения в регламент 1681/9422.

По-специално, всички предполагаеми или истински случаи на измами и нередности, както и всички свързани с тях мерки, предприети от съответната държавна институция, трябва да бъдат докладвани на службите на Комисията без забавяния. В случай, че няма предполагаеми или истински случаи на измами или нередности за докладване, страната-бенефициент следва да информира

В случай на нередност или измама, страната-бенефициент трябва да извърши необходимите финансови корекции, изискващи се във връзка с всяка конкретна нередност. Корекциите, направени от страната-бенефициент трябва да включват анулиране на цялата или на част от помощта, предоставена от Общността. Фондовете на Общността, освободени по този начин могат да се използват отново от НФ за целите на програмата в съответствие с чл. 5 от Меморандума за разбирателство за създаване на НФ.

Всяко доказано нарушение или измама, разкрити по време на изпълнението на програмата или в резултат на одит, води до възстановяване на средствата на Комисията.

Ако след извършване на необходимите проверки, Комисията установи, че:

(а) страната-бенефициент не е спазвала задълженията си да предотвратява, открива и коригира нарушенията или

(б) изпълнението на проекта не обосновава част или цялата помощ или

(в) има сериозни грешки в системите за управление или контрол, които могат да доведат до нарушения,

Комисията може да прекрати по-нататъшни плащания по програмата и, заявявайки причините, да поиска от страната-бенефициент да представи коментари и, където се сметне за необходимо, да извърши корекции в рамките на определен срок.

Ако не се достигне до съгласие до края на определения от Комисията срок и ако изисканите корекции не са налице, Комисията може, вземайки предвид коментарите на страната-бенефициент, да реши в тримесечен срок да:

(а) намали или анулира плащанията по съответната програма, или

(б) направи необходимите финансови корекции чрез анулирането на част или цялата помощ по въпросната програма.

Когато Комисията решава за стойността на корекцията, ще вземе предвид принципа на пропорционалност, вида нарушение и размера и финансовите последици на установените слабости в системите за управление и контрол на страната-бенефициент. Националният ръководител трябва да гарантира връщането на всички неизползвани или грешно изплатени суми в срок от 60 календарни дни от датата на уведомяването. Ако той не изплати обратно дължимите на Комисията суми, страната-бенефициент дължи сумите на Комисията. Лихви по дължимите суми за закъснели плащания ще се начисляват на невъзстановени суми в съответствие с Финансовия регламент.

2. Направете същото за конкретната организационна структура на проекта. Бъдете конкретни като имате предвид дадения проект. Коментирайте ролите на участниците и връзките им в контекста на управление на посочения проект (не въобще, или по принцип).

Организационна структура, подходяща за изпълнение на проекта:

1. На етап планиране и бюджетиране.

2. На етап практическа реализация на проекта.

- Под-проект 1: 09.2008 г.

- Под-проект 2: 08.2009 г.

3. На етап довършителни дейности.

4. На етап контролинг, мониторинг и отчетност.

Организационната структура ще следва приетата от ФАР и Министерството на икономиката при споразумението за финансиране. По-нататък структурата става зависима от броя на участниците в реализацията на проекта. Тук се включват отделни институции, агенции, контролни органи; изпълнителни звена и агенции по мониторинг. При тях е специфична организационната структура и тя зависи от вида на изпълнителя – държавна агенция, частно предприятие или друга работна група по проекта.

Целта е към подпроекта за „Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите" (РНАКЕ ВС 2005/17-353.01.03) е да се изгради и стратегия за реализация на конкретните мерки за приобщаване на тези деца в неравностойно положение.

Целите на този проект:

· включване на децата с увреждания в модела на общообразователното училище и адаптация на училищната среда към изискванията за работа с тях;

· изграждане на разбиране в обществото за децата с увреждания като за различни, но пълноправни негови членове;

· повишаване на информираността относно специфичните нарушения на способността за учене като дислексия, дисграфия, диспраксия, хиперактивност, аутизъм и др.; промяна на отношението към децата с такива трудности от като към увредени деца към отношение като към различни във възприятията си деца.

Смисълът: Приобщаващото образование е следващата стъпка след интегрирането на децата в училище. Приобщаващото образование означава, че всички ученици в едно училище, независимо от техните силни или слаби страни в която и да било област, стават част от училищната общност. Приобщаващото образование е обществена форма за признаване на различията и съчетава в себе си солидарност и зачитане на човешките права. То стимулира развитието на децата със специфични образователни потребности, но и изграждането на останалите деца в училище като личности, които с начина си на мислене и ценностната си система създават качествено нов социален капитал за обществото, основан на взаимно уважение и доверие.

Средства за комуникация: телевизионни и радиo клипове, уебсайт информационни брошури, специални събития, пресконференции и др.

Резултатите: Над половината от българите са видели кампанията ЕДНО УЧИЛИЩЕ ЗА ВСИЧКИ, а в резултат на кампанията 82% от тях смятат, че само деца с тежки увреждания трябва да бъдат в специализирани училища. Проучването “ЕДНО УЧИЛИЩЕ ЗА ВСИЧКИ – обществени нагласи след приключване на кампанията” на Алфа Рисърч дава отговор до какъв дял от пълнолетното население е достигнала кампанията Едно училище за всички, кои са каналите чрез които кампанията е достигнала до широката общественост, какви са оценките за кампанията и как са се променили обществените нагласи по отношение на децата с увреждания и специфични нарушения на способността за учене, които учат в масови училища в резултат на кампанията.

Ролите на участниците:

- на организационния комитет по проекта: - събиране и анализ на информация, определяне на бюджет, екип по търсене на средства по отделните програми;

- екип за връзки с медиите;

- екип за реализация на проекта по сектори и по училища;

- контролен екип по отделни градове и общини;

- финансов екип, осъществяващ контролинга на разходваните средства по проекта (мониторинг).

3. Посочете възможните рискове за проекта

Възможните рискове при реализацията на проекта могат да се обединят в няколко направления с оглед най-пълното им обхващане:

- невъзможност за ясен диалог между институции, министерства и агенции във връзка с реализацията на проекта;

- увеличаване на критериите по програмите на ФАР и невъзможност за тяхното покритие чрез настоящата програма;

- финансови рискове, които са текущи по време на реализацията на проекта;

- разминаване между планираните разходи по проекта и реализираните такива;

- възможности за неблагоприятно влияние на редица обективни и субективни икономически, политически, социални, културни, природни фактори по време на реализацията на проекта, които да доведат до неговото забавяне във времето или нереализирането му;

- слаб текущ и последващ контрол от страна на контролиращите изпълнението на проекта институции.

Използвани информационни източници по проекта:

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета