 |
|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
По дисциплината: Бизнес комуникации и
делови преговори
На тема: „Общуването: несловесното
общуване”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
2. Смущения и деформации в общуването
3. Цветовото присъствие в процеса на общуването
5. Пространствени норми и общуване
6. Средствата за общуване и многостранното въздействие
върху участниците в процеса на общуването
7. Несловесно общуване - примери
1. Комуникация и общуване
Свързвайки
комуникацията и общуването с културното значение на словесните символи и
символиката на речевото общуване, неминуемо трябва да анализираме същността на
културните процеси, част от които е комуникационният. Културата не може да съществува без процесите на комуникация, неин
източник на жизненост и развитие, а пък комуникацията е немислима извън
условията на дадена култура, тъй като извън конвенционалните правила
информационният обмен е невъзможен. Но с въпросната констатация ни най-малко не
се изчерпва интересът ни към комуникацията. Характерна особеност на
съвременната култура е, че тя е силно комуникативна. За разлика от всички
предшестващи епохи, в които материалното съществуване на хората е било наистина
трудно и съответно вниманието насочено към осигуряване на минималните природни
ресурси за оцеляване, днес, когато това вече не е проблем, социалният интерес
изцяло е доминиран от информационния обмен.
От друга страна обаче комуникационната
наука трябва несъмнено да потърси помощта на мисловната категория и култура на
взаимната зависимост, за да схване адекватно процесите в комуникационното
културно поле.
Общуването представлява един извънредно
комплициран феномен, анализирана в своето информационно, културно и знаково
отношение, и от тази гледна точка е възможно, изхождайки от различни гледни
точки, да се разчленят най-различни видове комуникация. От големия брой подобни
възможности ние изваждаме само онези понятия, които са от основно значение за
по-точното обяснение и определение на това, което се разбира под думата „масово
общуване”. Това са формите на:
А) директната и индиректната,
Б) взаимната и едностранната,
В) частната и публична комуникация.
Всяка комуникация, независимо от
знаковото си (информационно или символно) значение протича или директно,
непосредствено, лишена от посредничество, лице срещу лице, или индиректно, чрез
различни средства, при наличието на пространствена или времева дистанция, а
също и пространствено времева дистанция между комуникационните партньори. Към
човешкия стремеж: принадлежи желанието да се превъзмогне връзката между Тук и
Сега, между пространството и времето. Този стремеж се отнася и за областта на
комуникацията. Най-старото и просто средство да се трансцендира директната
комуникация са сигналите, чието съществуване може да се докаже и проследи далеч
назад в праисторическите времена, а дори и днес в някои съхранени „примитивни”
култури.
..............................................................................................................................
Използвана литература:
1.
Герчева - Несторова, Г., „Психология в управлението.
Комуникативен практикум”, УИ ВСУ, Варна, 2005 г.;
2.
Томан, И., „Как да говорим добре”, София, 1980 г.;
3.
Форън, Д., „Умението да се печелят преговори”,
София, 1991 г.;
4.
Добрев, Д., Е., Добрева, „Справочник на
семиотичните термини”, София, 1992 г.;
5.
Робинсън, К., „Как да печелим бизнес преговори”,
Бургас, 1992 г.;
6.
Judie Burgon, Thomas Saine, The Unspoken
Dialogue, В. Н. Mufflin Co, 1978.
..............................................................................................................................
Темата е изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2005 г.
Ключови думи: несловесно общуване, средства,
участници, комуникация, смущения, деформации, цветове, процес на общуване,
обкръжение, пространство, пространствени норми
]]>
