|
|
|
на тема
Съдържание:
Теорията за човешкия капитал се е зародила още при възникването на класическата икономическа теория през 18 век. Първоначалното натрупване на индустриалния капитал дава мощен тласък на социалното познание, от което произлиза икономическата наука. В началото на индустриалното производство живата физическа сила просто се замества от машината като източник на енергия, а по късно и като заместване на функция.
Пръв Адам Смит в “ Богатството на народите” прави гениалната догатка чрез аналогията между инвестицията във физически капитал и вложенията на икономически ресурси за повишаване на квалификацията на работната сила. Когато се инвестира в машини, твърди Смит, очакването е да се увеличи брутната печалба. Когато се изразходват средства за подобряване качеството на работната сила, целта отново е същата, т.е. осигуряване на повече прираст макар и чрез вложения в човека.
Човешкият капитал е израз на въздействието върху първоначалния човешки материал, с което се постига ново качество на труда като факторна услуга. Всяко такова въздействие умножава човешките сили развива опита и променя производителността.
Като феномен човешкият капитал се е появил много преди познанието да се е произнесло за него. За да можем да изясним по-добре човешкия капитал е нужно да се изяснят свойствата на живата човешка личност. Той е неотделим от нея и много често те са идентични, защото основната форма на човешкия капитал е самият индивид.
На хората са присъщи натрупването и предаването на опит и познания както и акумулацията на тези ресурси във времето. Те са в същото време символите на просперитета на човешката нация. По своята дълбока природа човешкият капитал се представя като субстрат от знание, компетентност, умение, мотивация,здраве и опит, но той се придобива в рамките на жизнената дейност на индивидите.
По принцип всеки човек е уникален. Той има вродени качества , наследствени характеристики, заложби,предопределения в областта на физиологичния и интелектуалния статус. М.Фридман твърди , че наследствените характеристики на индивида са по-важни от наследяването на богатство по родствена линия.”Поетите се раждат” - тази сентенция от древността идва да покаже, че поетичният талант не може да се придобие в академия, така както и художествената дарба може само да се доразвие ако е генетично програмирана. Така човешкия капитал не само се идентифицира с отделния човек , но той може да изразява и собственото му самодвижение като процес на развитие.
При изучаване на човешкия капитал като специфична негова черта трябва да бъдат включени и някои естествено научни характеристики на населението. Те се отнасят до пола, възрастта, психичното, нравственото и социалното здраве, запазването на наличния генетичен фонд, като богатство, предпазването от израждане и други дегенерации на човешката среда.
Общото и специализираното обучение на работното място или самообучението формират съответно общ и специфичен човешки капитал. Това се осъществява на равнище базова организация и може да бъде както формално така и неформално. Инвестиционният процес, следователно, притежава тези две възможни характеристики и по принцип е груба грешка инвестиционните програми да се свеждат само и единствено до формално образование.
Като базова категория капиталът е фактор на производството, получен в резултат от предшестваща дейност на хората , който може да осигури прираст в процеса на своето функциониране. Формирането на капитала преминава през свои вътрешни стадии и метаморфози. Общата формула на капитала е умножено или умножаващо се богатство.
По отношение на човешкия капитал нещата са аналогични, само че имат друг обект на акумулация и на прираст, който е свързан с живия индивид. За него са характерни акумулационни процеси и прираст, което го прави аналог на капиталова структура от особен вид. Тук аналогията с физическия капитал по принцип е възможна дори наложителна, защото става дума за процеси, които имат сходни характеристики.
Аналогия в случая е, че и в двата варианта е налице някакво въздействие, което осигурява нарастване и прираст на съответния ресурс. В първия са физическите елементи на капитала, на индустриалния капитал в частност, а по отношение на човешкия капитал е въздействие върху първоначалния човешки материал. Винаги , когато наличния човешки материал е обект на въздействие, та дори и акумулиране на опит от самия живот, става въпрос за формиране на човешки капитал. Индивидът е субстрат на богатство, и то от висш порядък, защото акумулационните процеси тук водят до развитие на интелекта, който е в основата на всички останали продукти на човешката дейност. Въздействието върху тази налична субстанция също е изразходване на ресурси - парични , интелектуални, физиологични, времеви и други, които олицетворяват или изразяват богатството под различна форма. Целта отново е в резултат от последващото въздействие да се получи някакво ново качество, т.е. да се получи прираст.
Всеки един икономически актив не е вечен - той подлежи на износване и резултат от естествени и други процеси, с времето се изхабява и неизбежно се разрушава. Особено характерни в тази насока са дълготрайните материални активи, които имат експлоатационен период, разположен във времето.
Общата икономическа теория на амортизационния режим е универсална и може да се прилага като класика спрямо по специфична материя , отнасяща се до човешкия капитал. Аналогията с физическия капитал е напълно възможна и допустима, стига да не се пропуска, че в случая става дума за амортизация на живия човешки организъм, след това за амортизационни процеси свързани със знанието, информацията и едва тогава за нейните технически носители.
Вложенията в индивида са от такъв характер, че те могат да имат трайно икономическо присъствие в целия му живот, та дори и след него. При нормални условия това може да е един период от 40 и повече години. Сега, в началото на 21 век се смята, че за страни с развита пазарна структура е нормално в рамките на трудовата кариера до три пъти да се сменя основното поприще за реализация на личността. Това във всички случаи се свързва и с неизбежните амортизационни процеси.
Аналогията на амортизационните процеси, свързани с човешкия капитал, може да започне с това, че познанието също остарява. Обикновено в специализираната литература се говори за цикли от 4 до 6 години. Налице е нарастваща информационна преобремененост, която поставя необходимостта от селекция и нова философия за работа с информационната лавина.
Амортизация на човешкия капитал е не само остаряването на познанията. Тя може да бъде разглеждана и като намаляване на физиологичните възможности на индивидите през критерия възраст и жизнен цикъл. Един човек ако не се упражнява непрекъснато може да забрави майчиния си език. По същия начин се губят и познанията, когато трябва да се осъществяват рутинни дейности във времето. Така, например, е в много дейности, които изискват интензивно трениране на тялото , на съответните органи и системи.
Брутните инвестиции в човешкия капитал би трябвало да изразяват съвкупните инвестиционни разходи, включително и амортизацията на капитала като такъв. Пазарът динамизира и преструктурира непрекъснато средата и при прехода от една към друга структура отпадат и възникват различни професии, едно знание и опит се обезсмислят сякаш под напора на съответното историческо време.
Неукротимият човешки дух, насочен към изследване на заобикалящата ни среда, не познава предели. Правенето на нови открития е същинско предизвикателство, което осмисля живота на мнозина. Това в същото време е и отличителна черта и на самата човешка природа и поради това е един от аспектите на човешкия капитал.
За него е характерна предприемчивостта и в същото време приемствеността на процесите, които осигуряват възможност за акумулация. За човешкия капитал е характерна акумулация на познанието, при което една реализирана цел следва друга и така до безкрайност. Възможността да се инвестира в човека е не само генетично свойство, но и придобито свойство с хилядолетията и натрупания опит. Знанието е безкрайно, както е безкрайна и самата природа. Това определя и неизчерпаемостта на човешката амбиция да открива и култивира за себе си полезни свойства.
Информационните продукти, пазари и технологии също коренно ще изменят и технологията на всички човешки дейности по отношение на жизнения и денонощния цикъл , вероятно ще се размият границите между домашната и платената работа, ще се измени и съдържанието на социологическото понятие свободно време в рамките на годишния и денонощия цикъл. Онова което може лесно да се придобие и е достъпно, няма да притежава особено висока ценност съобразно класическата икономическа теория. Всичко това отново афишира процесите, свързани с формирането на човешкия капитал.
Човекът доколкото е биологична форма на живот, винаги е подчинен в дейността си на физиологичните и психичните процеси, които протичат в него. Особено чуствителна е тази връзка по отношение на индивидуалния човешки капитал, където могат да бъдат обособени стадиите формиране, развитие и разграждане спрямо критерия жизнен цикъл. Много важно е да се знае каква е най-подходящата дейност за съответния период от развитието на организма, която може да се осъществява при нормално психо - физиологично натоварване. Безмислено е да се поставят задачи за съответната възраст като се знае, че организмът няма да се справи успешно.
Едновременно с физиологичното изграждане на човека, през периодите в които настъпва социализацията на личността, настъпват и други процеси, които свидетелстват за биологичната природа на носителя на човешкия капитал. Типичен пример в това отношение е половото съзряване. 3а разлика от социалното то настъпва по рано и в същото време приключва а по-рано на фона на жизнения цикъл. Например, пълното социално съзряване, което можем да отъждествим със съзряването на едно поколение е в рамките на 22 - 25 години. Ако съпоставим тези цифри със средната продължителност на живота, ще установим че спрямо индивидуалния човешки капитал се създават и застъпват 3 поколения, които имат възможност да обменят и акумулират опит по едно и също време.
Много важна е и половата характеристика и влиянието ú върху всички процеси, свързани с човешкия капитал. Достатъчно е да се спомене разделението на труда и възпроизводителната функция. Mожем да направим извод, че половите характеристики играят твърде важна роля при инвестиционния процес в човека, като конкретност на реализацията, технологията и ефективността.
Изграждането на индивида и човешкия капитал се осъществява във времето. Акумулирането на знание е различно като интензитет във времето. Освен това то е различно и като качество. Много интересни са въпросите, свързани с интензитета на натрупване на човешкия капитал. Исторически може да се докаже обективността на тенденцията, свързана с увеличаване на срока на задължителното обучение. Колкото по неразвито е било обществото, толкова по висока степен масовото образование е било с по скромни функции и цели.
Първоначално обществата са започнали с 2-4 години масово обучение. В днешно време образователния процес е свързан поне с 12 - 13 години обучение в развитите общества. Така първите 20 години от живота на човек са посветени само на инвестиции в човешкия капитал.
Проблемът за горната граница на масовото и задължително обучение формално е твърде актуален и за българското общество. У нас все още се коментира въпроса за продължителността на средното образование. Образователната реформа определя задължителното 12 годишно обучение, вместо досегашната практика - средното образование да е до 11 клас.
Човешкият капитал е стока , но не като останалите, макар че носи всички общи белези на стоковата форма. Той може да се метрира в това число и като парична оценка, но не може да бъде сведен до парична средства. Една модерна технология може да бъде пренесена от Япония до България за броени дни, докато с човешкия капитал това не е така, освен ако не говорим за корпуса за бързо реагиране.
Проблемът с мобилността се свързва с много широк спектър от зависимости, тъй като се обуславя от базовите свойства на човешкия капитал - той е неразделен от самия човек.
Затвореното общество е една от причините за стагнацията на източно - европейския модел на обществено икономическо развитие. Съвременният гражданин трябва да пътува, да обменя информация и да усвоява опита на по-добрите. Това е неоценимо “ноу - хау” , което има чисто икономически измерения. Един от факторите за новото качествено състояние на благоденстващия пазарен свят от гледна точка на мобилността е масовата автомобилизация като елемент на съвремнната транспортно-битова култура. Това позволява през последните десетилетия да се измени маниерът на усвояване на територията, да се увеличи контакта на съвременното общество с естествената природна среда.
Ние българите все още си оставаме затворено общество - четири от петте транспортни коридора не фукционират, на река Дунав има само един мост по нашата територия - поради икономически причини българинът е силно ограничен във възможностите си да пътува в близък периметър - 2 - 3 хил. километра.
Мобилността е свързана както с процеса на формирането на човешкия капитал, така и с неговото използване. При равни други условия,
по-добрата мобилност може да създаде благоприятни условия за подобряване на социалната среда, да увеличи физическото и психическото здраве на нацията, да направи икономии от инвестиции в жилищна градска среда и с това да ни приближи към съвременните стандарти в обитаването.
Инвестирането в човешки капитал е решаващо за развитието на социалната среда. Той е двигателят на промяната във всички области. Не случайно при нас широко застъпено е разбирането, че ако всичко в материален план се загуби , но се съхранят хората, нещата могат да се възстановят такива каквито са били , защото те по принцип лесно подлежат на реанимация.
Запазването на човешкия капитал в едно общество е стратегически изявен проблем, който трябва да се решава с определена стратегия. Нужно е да съществуват национални цели и концепции които да ги реализират.
Богатият север е богат предимно с развитата си духовна култура и едва тогава и като резултат от нея - и с богатата си материална култура. Тези високо развити пазарни структури имат едно обединяващо звено и то е високото равнище на наличния човешки капитал.
Всеки исторически прогрес или преход към ново състояние на обществото се предшества от масирани инвестиции в човека. Ограмотената нация е в състояние да решава нови и качествено различни задачи в сравнение с периода преди масовото образование да е станало повсеместна практика.
Човешкият капитал трябва да се измерва с критериите на икономическата метричност. Основните измерители в такъв случай са приложими и в сравнителен аспект, когато става дума за абсолютната сума на разходите, брутната печалба или възвращаемостта, срока на откупуване на инвестицията, нормата на възвращаемостта и други универсални измерители на капиталовата структура. По принцип измерванията в социалната област не се характеризират с много висока точност.
Системата от специфични показатели можем да разделим на три групи. Първата е най съществената от тях , защото дава информация за знанието , компетентността, уменията, опита, квалификацията и други на индивидуалния специфичен човешки капитал. Към тях можем да отнесем - брой студенти на 10 000 хил. души население, неграмотни, БВП за образоваине, доктори на науките и др.
Във втората група показатели трябва да отнесем онези които дават информация за дарбите, таланта и свойствата на интелекта на индивида, групата или обществото като цяло. Това са оценките за интелигентността, признатите школи, литературните конкурси и др.
Към третата група трябва да включим показатели за здравния статус на индивида, семейството, нацията.
Може да се очаква, че обществата все повече и повече ще се обръщат към човека и неговата ресурсна страна. Знанието за човешката функционалност ще трябва да се развие неимоверно спрямо досегашните си измерения. Всичко, което се отнася до биологичните и социалните свойства на индивид а ще се гледа под лупа, за да се разкрие потенциала на доминиращия вече производствен фактор.
]]>
