Защо не трябва да има минимална заплата?

Много често в публичното пространство се чуват експертн мнения по повод ползите от минималната работна заплата.

В момента минималното месечно възнаграждение е 120 лева при средна заплата от 280 лева и среден размер на помощите за безработица 140 лв. Т.е това възнаграждение рязко се доближи до парите, които получават хората с квалификация и ценз от една страна, и тези за безработица.

Какво означава това?

Първо за служителя с квалификация - факта, че неквалифицирания получава почти колкото образован специалист, не стимулира особено втория за повишаване качеството на работа.

По интересен е случая с обезщетенията за безработица. Наличието на обезщетения, само по себе си, изкривява пазара на работната сила и е причина за неефективно разходване на бюджетни средства. В същото време обаче, наличието на МРЗ, която е почти равна на обезщетенията, не стимулира трудовата активност. Много голяма част от възрастното население предпочита да не работи и да се издържа от държавните помощи - отново се стимулират държавните разходи. При наличие на фиксирана от държавата МРЗ, голяма част от работодателите се осланят на този факт и или плащат именно тази сума или тя се води в договорите на служителите /загуба на приходи от осигурителни плащания/. При вссички случаи, наличието на този архаичен държавен регулатор на пазара на труда води до изкривявания. Това не е в полза нито на държавата, нито на работната сила. А в дългосрочен план вреди и на самите работодатели - индиректно.

Премахването на този праг ще ни доближи максимално до практиката по доходите на страните от Евросъюза.

При неемоционално тълкуване на проблема, може да се посочат няколко основни аргумента в подкрепа на твърдението за вредността на МРЗ.

На практика почти няма хора, които да са облагодетелствани от минималната заплата - тези, които получават повече, не са засегнати от съществуването й, а тези, които получават по-малко или биват уволнявани при увеличение на минималната заплата, или работят неформално без трудов договор. От това никой не печели.

Минималната заплата има негативно влияние върху работниците с ниска производителност, младите работници и служители (включително тийнейджърите), неквалифицираните работници и служители без опит, хората с увреждания. Това е така, защото тези групи от населението не са достатъчно производителни, за да получават дори минималната заплата и следователно не могат да работят легално. На практика те са принудени или да живеят от социални помощи, или да се опитват да работят по “незаконен” начин - на заплата, която е по-ниска от минималната.

Друг ефект от съществуването на минимална заплата е това, че споменатите по-горе групи от хора с ниска производителност не могат да работят, което означава, че те не могат да натрупат опит на работното място, което да им позволи в последствие да станат по-производителни и да получат повишение на заплатата. На практика те са обречени да бъдат безработни не само в кратък период, но и в дългосрочен план, ако не си намерят работа в неформалния сектор.

Един от ефектите на съществуването на минимална работна заплата е, че някои видове работа могат да изчезнат или въобще да не възникнат (или да възникнат и съществуват на неформална база). Един от проблемите в случая е, че ако например тийнейджърите и младите работници започват първата си работа като неформални работници, които са извън закона, регламентиращ минималната заплата, не може да се очаква че тези хора в бъдеще ще спазват всички останали закони. Което създава среда за повече неспазване на законите, дори на общоприети и справедливи закони, като тези против кражбите, убийствата и т.н.

Накрая, не на последно място, трябва да се посочи, че минималната заплата, която се обявява от правителството, не е равна на разхода на работодателя за съответния работник. Това се дължи на изискването работодателя да плаща три четвърти от осигуровките на работника. Тъй като осигуровките са 42.7% минималният разход, който трябва да направи работодателят за един работник, е над 158 лева.

Данъците са важни, но въпросът за минималната работна заплата също е централен. Докогато България се присъедини към ЕС тя може и би трябвало да се възползва от ниските работни заплати за привличане на инвестиции. Разликите са огромни между първите 15 страни и 10-те нови - 23 евро на час в първите и 3 евро на час във вторите. А в сравнение с Румъния и България е още по-фрапиращо. Предвидено е приближаване на социалните системи, но е съмнително. Разликата между Испания и Португалия и новоприеманите 10 членки се състои в това, че когато са приемани тези държави предварително е имало социален договор и заделяне на структурни фондове, докато за десете нови страни няма нищо.

Предвиденото увеличаване на минималната работна заплата от сегашните 120 на 150 лв. представлява допълнително административно ограничение на пазара на труда, което ще се отрази по-скоро негативно върху растежа на икономиката. На практика почти няма хора, които да са облагодетелствани от минималната работна заплата, защото тези, които получават повече, не са засегнати, а тези, които получават по-малко, вероятно или ще бъдат уволнени, или ще трябва да започнат да работят в сивата икономика.