|
|
|
Курсова работа
на тема:
Работната заплата
Работната заплата представлява един от основните източници за доходи на българите. Според изискванията на Националния статистически институт над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен измерител за цялостнотото равнище на текущите приходи, но все пак тя е един достатъчен убедителен показател, който ни дава сравнително надеждни данни за изследване.
Паричното трудово възнаграждение или заработка, определени между работодателя и синдикалната организация за отрасла, в съответствие с националното законодателство (с нормативния акт на Правителството) в силата на писмен или устен договор за наемане на работник или служител, работодателя предоставя за положеният труд или трудът, който трябва да бъде положен, или за услугите, които са оказани, или трябва да бъдат реализирани в един бъдещ момент се нарича РАБОТНА ЗАПЛАТА. В редки случаи когато е предвидено с акт на Правителството, колективен договор или само в трудовия договор допълнително възнаграждение или част от него могат да се изплащат в натура.
Работната заплата се разделя на два вида - НОМИНАЛНА и РЕАЛНА. Първият вид представлява паричният израз на положения труд или за труда, който ще бъде положен в един бъдещ момент. Изплащането на номиналната заплата е регулирано на служителя или работника във валутата, която е в законово обръщение в страната. Работодателят няма никакво право да упражнява контрол или да се меси в свободата на своя подчинен - да влага, харчи и управлява своята заплата. Началникът може да удържа от нея само в случаи и в размери, които са предварително определени в колективния трудов договор, законодателството и арбитражните решения. Работниците и служителите в предприятието имат привилегията при евентуален фалит да използват привилегировани кредити по отношение на начислената заплата. Поредността се определя в Търговският закон чл.722, ал.1.
Индексът, характеризиращ промяната в покупателната способност на номиналната заплата е РЕАЛНАТА ЗАПЛАТА. Това е и вторият вид на работната заплата, който се характеризира с покупателната способност, количеството продукти и услуги, които заетият може да закупи с трудовото си възнаграждение или заработка.
Номиналната заплата има различни елементи като всеки от тях се структурира различно и има строго предназначение. Статутът се урежда с трудовото законодателство, с нормативните актове на Правителството, със споразумения между работодателя и работника, с колективни трудови договори или с трудови договори. Могат да бъдат изолирани следните основни елемента на номиналната работна заплата в България:
- основна работна заплата - заплата над основното трудово възнаграждение;
- допълнително трудово възнаграждение - трудово възнаграждение при особени случаи.
Основната работна заплата се определя в трудовия договор на работника или служителя за притежаваната квалификация, за труда който трябва да положи и за задачите и задълженията, които трябва да изпълни.
Кодекс на труда
Определяне на трудовото възнаграждение:
Чл. 247 (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
(2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може до бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.
…………………….
Обществен сектор:
Изменението на заплатите в обществения сектор е подобно на това в частния през последните години. Растежът тук - съответно номинален от 8.6% и реален от 3% - почти не се различава от този в частния. Причините за това са няколко. Първо определянето на заплатите в обществения сектор влияе до голяма степен на тези в частния. Когато се повишат заплатите в обществения сектор, което е свързано с искания от страна на синдикатите или пък с предизборни цели, това оказва натиск върху частния сектор да предложи също по-високи заплати за да може да запази работниците си. Ако те могат да получат по-големи възнаграждения в обществения сектор е логично да поискат да се преместят. Само че като цяло ефективността на обществения сектор е по-ниска от тази в частния и по тази причина без икономически основания се пренасочват ресурси към по-слабо производителното им използване и по тази причина се намалява икономическият растеж.
За периода 2000-2004 г. най-висок е растежът при финансовото посредничество (88%), здравеопазване и социални дейности (56%), държавно управление, задължително обществено осигуряване (41%), образование (39%). Докато при първия отрасъл има значително позитивно развитие през наблюдавания период като цяло (вследствие от приватизацията и валутния борд) и това ни дава основание да допуснем същото за публичния сектор, то при останалите три се наблюдава липса на реформи и запазване или влошаване на качеството на предоставяните услуги. През последните години има трайно нарастване на служителите в бюджетната сфера, което обаче не води до по-добро образование, здравеопазване или до по-ниски разходи за работа с администрацията. Именно тези сектори се нуждаят от реформиране и повишението на заплатите в тях няма да реши проблемите. Насоката тук трябва да бъде към преминаване към пазарните принципи като приватизация на училища и болници, въвеждане на ваучерна система в образованието, премахване на монопола на Националната здравноосигурителна каса и възможност задължителното осигуряване да се извършва в частни фондове.
……………….
НОВА СТРАТЕГИЯ В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ
Основополагащият принцип при разработването на новата политика по доходите е свързан със следната констатация: законодателството и опитът на страните- членки на Европейския съюз показват, че държавата запазва регулиращата си роля в областта на заплащането на труда.
А. Приоритети и цели на социалната политика в областта на доходите
- растеж на доходите;
- въвеждане на гъвкави форми за заплащане - почасово, на непълно работно време и други;
- мониторинг на бедността, определяне на граница на бедност и разработване на национална политика за нейното преодоляване.
Б. Основни направления на действията и мерките, които трябва да се предприемат
- формулиране на функциите на минималната работна заплата и механизмите за нейното формиране в съответствие с необходимостта да се определят минимални работни заплати по браншове и професии;
- разширяване сферата на браншово договаряне на работните заплати;
- увеличаване на доходите от предприемачество и самостоятелна стопанска дейност;
…………………….
Темата е изготвена 10.2005г и съдържа таблици.
Ключови думи: работна заплата - номинална, реална; основно трудово възнаграждение, допълнително; Кодекс на труда; минимална работна заплата, производителност на труда, тенденции в изменението на работната заплата в частния и обществения сектор в България, "Нова стратегия в социалната политика по доходите", сравния с други държави от ЕС.
]]>
