 |
|
Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
Курсова работа
по: Модели по управление на човешките ресурси
на тема: Сравнителна характеристика между Японския и Американския модел на управление
2008
Съдържание:
І. Класическо американско управление
ІІ. Японски модел на фирмено управление
ІІІ. Сравнение между Американския и Японския модел на управление
Пред човечеството стои проблемът за създаването на нов тип организация, която да може да се справи с различни предизвикателства. Когато става дума за организациите, които са ключовия инструмент на развитието на човешката цивилизация, не бива да се забравя, че те са преди всичко човешки феномен. Организациите не са нищо друго освен „двама или повече души обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и коопериращи усилията си за нейното достигане”.
Формирането и развитието на устойчиви модели в областта на управлението на човешките ресурси е много важна и актуална тема, защото когато се говори за модели по управление на човешките ресурси се има предвид цялостната управленска система на организацията.
Актуалността на тази тема се определя и от необходимостта да се прогнозират и разработват отговори на предизвикателствата на бъдещето.
Темата е важна и за това, че тя ни дава възможност на основата на прегледа и сравнението на различните модели да разберем логиката на действието на всеки един от тях. По този начин може да се осъзнаят и да се приложат в собствената практика множество подходи и механизми за усъвършенстване на управлението на сътрудниците и на организациите в нашата страна.
Ключови методологически подходи, използвани в тази разработка са рационалният и сравнителният.
Когато се говори за модели на управление на човешките ресурси трябва да се изясни понятието „модел”. Моделът може да се определи като „съвкупност от относително устойчиви връзки и взаимодействия, формиращи качествено различна от други подобни връзки и взаимодействия, теоретична или реално съществуваща схема на създаване, функциониране и развитие.”
Моделите на управление на човешките ресурси са свързани от една страна с формирането и функционирането на съществуващи в реалната практика конструкции по управление на хората в организацията и от друга представляват онези мислени или теоретични конструкции, насочващи към формирането на едни или други превъзходящи механизми на функциониране и развитие на управлението на хората в организацията.
Сравняването на най-успешните модели на управление в областта на човешките ресурси ще доведе до изводи, касаещи същността на развитието и практиката по управление на организацията като цяло.
………………………………………………..
ІІІ. Сравнение между Американския и Японския модел на управление
Японският модел на управление се базира на управленски технологии, характерни за американската школа по мениджмънт, но е придобил нови качествени измерения и същност. Ядрото на новото е в активното включване на целия персонал в дейността. Формално тази разлика се изразява в наименованията на двата модела – „Класическото Американско управление” се нарича „система на 3-те „С” , а „Японското управление” – „ система на 3-те „Т”. За да се осъществи това „включване” е създадена на практика нов тип организация и индустриална философия. Първата представлява социо -техническа система, където решението на производствените задачи се осъществява на базата на умело поддържан баланс на социалните аспекти. Философията пък е радикално скъсване с постулатите на тейлъризма, съгласно които изпълнителят е само изпълнител и не следва да се занимава с организационно - управленска дейност. Независимо от това и двата модела съдържат в себе си универсални и общочовешки стойности и демонстрират цялостна организационна философия и управленски стил водещи до развитие на стопанското управление.
Концептуализирайки „Японския модел на управление” американският изследовател Джеймс Фелоус прави и сравнение между двата модела. Според него ”в англо-американския модел основната причина за икономиката е повишаване на индивидуалните потребителски стандарти за живот, а в азиатския модел това е увеличение на колективната национална сила.” От тук следва, че американската цел е основно материалистична, а азиатската е политическа и идва от дългия опит да бъдеш подтискан от народи с по-силна икономика и технологии.
Пак според Фелоус англо-американската идеология вижда концентрацията на власт като зло, докато в азиатския модел това е факт от живота. Това се използва за изграждане на система за подобряване на шансовете на властта да бъде използвана в името на дългосрочното национално благо.
……………………………………………
Днес светът навлезе в информационната епоха и в този смисъл е нужно създаването на нова парадигма на фирмена динамика. Ключов момент в тази парадигма е необходимостта от радикални иновации. Тя едва ли ще мине без опита на Американския и Японския модел на фирмено управление.
Какви са ролите, които трябва да изпълнява при следващото поколение един модел, който поставя хората на първо място? Отговорът е в създаването на един балансиран бизнес - модел, който се различава от американския модел с неговото акцентиране върху максимизацията на пазарния дял. Вместо това компаниите трябва да засилят своите връзки като партньори. При такава система всички компании ще имат един оптимален пазарен дял като конкурентите ще си отстъпват и всеки ще заема най-подходящата за него позиция.
Тази идея в най-значителна степен ще допринася за рационализиране на корпоративната дейност и за създаване на ефективна от гледна точка на себестойността продукция, тъй като целта ще бъде да се намалява използването на ресурси, както и рециклиране, и повторно използване на вече употребените. Компании, които покажат на света, че има огромен потенциал в този подход, ще бъдат наречени „малки, но достойни корпорации”, които могат да израснат до „достойни и международно признати корпорации”.
Днес фирмите и предприятията по целия свят са изправени пред заплахи, свързани със самото им съществуване като стопански единици в условията на глобализация и ожесточаваща се конкуренция на международните пазари. Обратната страна са предизвикателствата в трудното време да се докажат като производители, предлагащи конкурентоспособни продукти.
Полагат се усилия по усъвършенстване на организацията и организационните взаимодействия, които постепенно оформят нов управленски модел, обещаващ да се превърне в „Трета Управленска революция”. В центъра на този модел е „иновацията” в нейните различни аспекти - „инкрементални”, т.е. малки и „радикални”, т.е. качествени. Ключов фактор за иновацията е несъмнено знаещия и творчески сътрудник, който в рамките на активно взаимодействащата група генерира мисли, идеи и нововъведения.
Оттук, обаче, идва и необходимостта не само от знаещи, можещи и творчески личности, но и от хора, които да притежават нова философия и мислене, нова „глобална” етика и морал с хуманистичен заряд. Враждебното, конфронтационно и егоистично мислене, което често съпътства „Организационния човек” през ХХ век трябва да бъде изоставено. „Организационната личност” на ХХI век следва да бъде не само високоинтелектуална, но и високоморална. Това се налага от нарастналите възможности на технологията и организацията, на отделния човек, който ако не притежава подобна етика и морал може да обрече на унищожение и мъки себеподобните, а и природата, и в крайна сметка да се стигне до самоунищожение на човечеството.
Днес сме свидетели на формирането на иновационен тип управление, в центъра на който е човешкия фактор , подобно на японския модел, и който е ориентиран към създаването на механизми за самозадвижване на мотивацията, инициативността и трудовата активност на всички сътрудници в организацията.
На българските стопански организации не им липсва нито таланта, нито амбициите на ръководителите и сътрудниците. Техническите знания и умения са също сред техните достойнства. Но все още предстои да се търси създаването на ефективен модел за системно и целенасочено въздействие върху факторите и елементите на вътрешната среда и върху начините на взаимодействия с външната среда.
Ползването на чужд опит, независимо от къде идва той, днес се явява една необходимост.
Ключова задача днес е формирането на ефективен български модел на фирмено управление и устойчиво развитие. Този модел е възможен единствено на основата на използване на безспорния творчески потенциал на трудовите хора на България, съчетаващ се по максимално най-добрия начин с положителните страни на „Класическия Американски модел на управление” и „Японския модел на управление” .
1. Модели по управление на човешките ресурси в организациите, автори: доц. д-р Нако Стефанов, Дончо Керемеджиев, София-Бургас 2008
2. Японският модел на фирмено управление, автори: доц. д-р Нако Стефанов, Йошитака Йокояма, София 2001
3. Интернет – доц. д-р Нако Стефанов, Японско управление – система за тотална поддръжка на оборудването, 01.07.2008
4. Интернет – доц. д-р Нако Стефанов, Японско управление като Втора Управленска революция, 21.08.2008
5. Интернет – доц. д-р Нако Стефанов, Японско управление като цивилизационен фактор и ресурс, 29.07.2008
Темата е изготвена 2008г.
Не съдържа таблици
Ключови думи:
организация, модели на управление: японски и американски, човешки ресурси, Индустриална епоха, тейлъризъм, работен стандарт, продукция, икономически растеж
]]>
