Развитието на темата е свързано с изясняване смисъла на някои основни понятия и термини засегнати още в заглавието й: население и мястото му в социологическата структура на обществото, социално-икономически характеристики на населението, демографски характеристики.

Закономерностите на развитие на населението са свързани непосредствено със специфичните закономерности на развитие на обществото. Населението е компонент на обществото като система. Социологията изучава тези проблеми, ползвайки пет подхода - демографски, психологически, културологичен и два социологически – социален и релационен, т.е. изучаване от гледна точка на различните социални роли, които хората изпълняват в обществото.

При определяне на основните компоненти на социологическата структура на обществото се изхожда от обществените дейности, свързани със задоволяването на определени потребности на хората. Това условно се нарича “хоризонтален разрез” на обществото, който се представя по следния начин: материално производство; духовно производство; възпроизводство на хората; обществено управление и комуникации.

- място на населението в “хоризонталната” структура на обществото. То се определя от ролята на хората като обекти и субекти в цялостното обществено развитие. Както материалното производство, така и духовният живот не биха съществували без човека с неговите производствени възможности и всестранни потребности. Хората са главната производствена сила, те привеждат в действие средствата на труда, за да въздействат върху предметите на труда и ги видоизменят. Като изпълняват ролята си на главна производителна сила, те се изявяват като субекти в обществения процес на производството. От друга страна това производство не е самоцел, то е насочено към задоволяване на потребностите на хората. Тук населението се определя като обект на обществения процес на производство. Това е валидно за духовното производство, управлението и комуникациите.

Когато се търси мястото на населението в структурата на обществото трябва да се има предвид не само “хоризонталната” социологическа структура, но и неговата “вертикална” структура. По принцип “вертикалната” структура на обществото включва цяла система от обществени отношения, която определя, както количествените, така и качествените характеристики на социалните структури.

- място на населението във “вертикалната” структура на обществото. В зависимост от характера на възникващите обществени отношения различаваме няколко вида социални структури – социално разслояване, политическа и държавна структура, културно - идеологическа структура, селищна структура, демографска структура, национална и етническа структура. Тези структури не са случайни или разпокъсани. Те са предизвикани от системата на обществените отношения и представляват единна система. В обществото се постига такава координация между отделните социални групи и структури, каквато се определя от конкретните условия на производството. По този начин вертикалната структура се оказва вплетена с хоризонталната социологическа структура в единна, цялостна и взаимообвързана система.

В сложната система от социални структури основно място заема тази, която се формира под непосредственото въздействие на обществения възпроизводствен процес – социалното разслояване. Хората, изявявайки се като обекти и субекти в общественото производство на материални и духовни блага се оказват включени в социални групи, които имат определени общи признаци. Най-общо може да се формират следните основни групи социални подструктури: разпределение на населението според трудовата му активност, отраслова структура на населението, професионална структура, социални класи. Групата социални класи може да бъде допълнително диференцирана на собственици, наемни работници, служители, кооператори, самостоятелни селски стопани и др.

Основен критерий за диференциация на обществото според неговата трудова активност е участието на населението в обществения възпроизводствен процес. Тези лица, които участват в общественото възпроизводство са трудово активно население. Останалата част обхваща така нареченото неактивно население. По своята същност то е твърде различно. Една част от него се подготвя да встъпи в общественото производство, друга част е в трудоспособна възраст, но поради една или друга причина не участва в общественото производство, трета част вече е изчерпала трудовите си възможности. Неактивното население включва следните основни групи население: неработещи в трудоспособна възраст, учащи се, пенсионери и инвалиди.

Отрасловата диференциация е резултат от общественото разделение на труда. Тя се определя от мястото на работа на хората и производството, в което те са заети.

Професионалната структура зависи от разделението на труда вътре в самото предприятие или институция. На всяка технико-икономическа структура на производството отговаря съответната професионална и квалификационна структура на заетите в него.

Структурите, които са изброени по-горе в демографската литература се наричат “социално-икономически характеристики на населението”.

Демографските характеристики на населението са неговото естествено развитие, обусловено от раждаемостта, смъртността и миграционните движения т.е. териториалното придвижване на населението.

Докато икономическата наука се занимава със законите на общественото производство и разпределение на материални блага, социологията изследва закономерностите във взаимодействието на компонентите на обществото като система, демографията изучава въпросите, свързани с възпроизводството на населението.

Тези процеси обикновено се разглеждат в тясна обвързаност с обществения процес на производство и разпределение на материални блага, както и със закономерностите във взаимодействието на компонентите на обществото като система. Това определя и неразривната връзка на демографията с икономиката и социологията.

С изнесеното до тук бе направен опит да бъдат изяснени основните понятия, залегнали в заглавието. Разглеждането на тези въпроси още в увода е необходимо, за да се оценят актуалността и значимостта на темата. В условията на уникален преход от планова икономика към пазарно стопанство, навременното отчитане на измененията на демографските показатели и социално-икономическите проблеми на населението позволява да се вземат ефикасни решения и да се избегнат евентуални неблагополучия. Специално за град София тези проблеми са свързани с голямата концентрация на населението, отрицателния естествен прираст и миграцията. От социално-икономическа гледна точка основните от тях са безработицата, отрасловата структура, която поставя специфични изисквания пред работещите, формирането на социални класи. Тези проблеми са достатъчно значими, но те пораждат други, които в определен момент биха могли да блокират живота в големия град. Става дума за комуникациите, транспортните връзки, осигуряването на жилища, изхранването на населението, водоснабдяването и т.н. В резултат на взаимообвързаността между тях се създава затворен кръг, който не би могло да бъде разкъсан, ако липсва предварителна информация и оценка на ситуацията.

Целта на настоящата разработка е да се съберат достатъчно данни, да се анализират и подготвят съответни изводи за демографските и социално-икономически характеристики на населението на град София към края на 1999 г. Темата може да бъде основа за разработване на регионален план за устойчиво и балансирано развитие на областта, чрез насочване на ресурси, инфраструктурно изграждане и извършване на икономически дейности за запазване на здравословни и равностойни условия на живот и работа.

Работата по осъществяването на поставената цел е съсредоточена около решаването на следните конкретни задачи:

1. Да се изяснят характеристиките на област София от гледна точка на нейните природни условия и ресурси, местоположение и комуникации, икономически комплекс, социална инфраструктура, техническа инфраструктура и санитарно-хигиенни и екологични условия.

2. Да се откроят тенденциите в развитието на общия брой на населението на област София и страната.

3. Обяснение на основните демографски характеристики (естествено развитие, обуславящо се от раждаемостта, смъртността и естествения прираст и миграционните движения – заселвания и изселвания) на населението на страната и на областта и открояване на тенденции в тяхното развитие.

4. Да се изяснят основните социално-икономически характеристики на областта и да бъдат съпоставени показателите с тези на страната.

Изпълнението на тази задача включва следните компоненти:

- охарактеризиране на икономическата активност, заетостта и безработицата на населението от гледна точка на неговата възрастова, полова и образователна структура;

- изясняване на отрасловата и професионална структура на населението, а също така и агрегиращите характеристики на социалните групи.

5. Обобщение на проблемите и оценка за бъдещото развитие на областта.

Методологията, приета при разработването на темата е следната:

- събиране на данни, обработка и представяне в подходящ табличен вид. Използвани са данни от преброяванията до 1992 г., предварителни данни от преброяването през 2001 г. и такива от НСИ за периода от 1992 до 2000 г., както и данни за регистрираните безработни в бюрата по труда от НСЗ;

- теоретично изясняване на основните понятия и термини;

- сравнителен анализ и оценка на данните за област София и страната;

- анализ и оценка на стратегическите фактори, оказващи влияние върху развитието на населението на град София;

- изводи и препоръки.

Град София, като столица на България, е съсредоточила значителен икономически, политически и демографски ресурс. Този ресурс в момента, независимо от общата криза в страната, я определя като най-адаптивната територия в новите пазарни условия и с най-значим потенциал за развитие. Тя има реални възможности да стане основния локомотив в развитието на България. В същото време съществува опасност от привличане на нов икономически, социален, културен и демографски потенциал от други райони на страната, с което ще се създадат проблеми, както за самата столица, така и за тези райони.

Разумният вариант за развитие на София, е не чрез натрупване на производства, администрация, демографска маса, културни институти и т.н., а чрез системно извеждане на нехарактерни и несвойствени дейности и елементи за сметка на стратегически важни функции и производства. Необходимо е да се разработи ефективна устройствена и управленска политика така, че за сметка на София да не се получават демографски, икономически и други усложнения в други райони на страната.

ПЪРВА ГЛАВА

Обща характеристика на София - град

1. Административно-териториална характеристика, местоположение, природни ресурси и демографски потенциал на областта.

1.1. Административно-териториална характеристика

Област София по териториален обхват е идентична със Столична община. Селищната мрежа на областта е формирана от 38 население места, от които 4 града (гр. София, гр. Нови Искър, гр. Банкя, гр. Бухово) и 34 села. Територията на областта (Столична община) е разделена в съответствие със Закона за административно-териториалното деление на Република България на 24 административни района, от които:

- административни райони изцяло в строителните граници на гр. София – 16 бр.;

- административни райони (Искър, Витоша, Овча Купел и Връбница) с територия в строителните граници на гр. София и землищата на общо 5 села – 4 бр.;

- административни райони, включващи част от гр. София, землищата на 2 града (Нови Искър и Бухово) и 17 села – 2 броя.;

- административен район с център малък град Банкя и 2 села – 1бр.;

- административен район Панчарево съставен изцяло от селски населени места – 1 брой.

Поради силното си икономическо въздействие и голямата демографска маса, развитието на гр. София не трябва да се свързва единствено с населените места в границите на Столична община, но и с това на няколко съседни общини от Софийска област (Божурище, Костинброд, Елин Пелин), които са органически свързани със столицата и са активен фактор за нейното реално развитие, като буферен пояс срещу териториалната концентрация на население и икономически дейности.

Възможните зони за деконцентрация ще се развиват и допълват в съответствие с усъвършенстването на техническото и организационно ниво на външната транспортна мрежа и нейното количествено развитие. В този смисъл транспортната инфраструктура е възлов фактор за регионалното развитие на град София, преструктуриране на селищната мрежа и балансирано разпределение на население и функции.

1.2. Местоположение и комуникации

София е уникално кръстовище на четири световни коридора. В нея се пресичат 4 световни транспортни направления – Трансконтиненталната диагонална магистрала Северозапад-Югоизток (Лондон – Будапеща – София – Истанбул – Калкута - Мелбърн), меридиалната Евро - африканска магистрала (Хелзинки – Москва – София – Солун – Кайро - Кейптаун), диагоналната Евро - африканска магистрала (Тунис – Дуръс – София – Букурещ – Одеса - Омск) и формиращия се транспортен коридор около 40-ия паралел от Каспийско море през Черно море към Адриатическо море (Поти – Варна – София – Скопие - Дуръс).

В София се пресичат и три от трансевропейските транспортни коридори:

- коридор №4 – Будапеща – Видин – София – Солун - Истанбул

- коридор №8 – Дуръс – Скопие – София – Бургас - Варна

- коридор №10 – Белград – София – Пловдив - Истанбул

Вътрешно - балканските и национални пътища също са пласт от софийския кръстопът. София е истинският градски, географски и транспортен център на Балканите. Ако сравним разстоянията между балканските столици и някои по-големи градове, измервани по международните пътища, преминаващи през региона се вижда, че с най-късите средни разстояния се характеризират София – 455 км и Солун – 530 км. Това е една обективна основа за бъдещото развитие на града като важен център не само в страната, но и в региона на Югоизточна Европа.

Особено важен за София е европейският транспортен коридор Адриатика - Черно море. Той ще свързва Южна Русия и Кавказкия район, а от там и Средна Азия, с Италия и южната част на Европейския съюз по възможно най-кратката и удобна връзка. Той е с възможности да се развие и като железопътен, пътен и съобщителен коридор.

От съществено значение за Столицата е и развитието на Еврокоридор №4. В определените еврокоридори от Паневропейската конференция в Крит той се разглежда като алтернативно трасе на класическия трансконтинентален път Лондон - Калкута, при преминаването му през Съюзна република Югославия (по време на ембаргото). Трасето през Румъния, (Будапеща – Букурещ - Констанца) не може сериозно да се разглежда като конкурентно на трасето Будапеща – Белград – София - Истанбул. Същото се отнася и до трасето Будапеща – Крайова – Видин – София - Солун, като конкуриращо това през Белград – София - Солун.

Коридорът Видин – София -Солун обаче може да се разглежда като част от източноевропейския коридор Север-Юг (Полша – Беларус – Украйна – Румъния – България - Гърция) и именно като такъв би следвало да се развива и изгражда.

1.3. Природни условия и ресурси

1.3.1 Минерални води – в недрата на почти цялата градска територия се съдържат и репродуцират термоминерални извори с различни качества. Извлечимите хидротермални ресурси на Софийския термоводоносен басейн се оценяват на 400 – 500 л/сек. разнородни по състав термоминерални води и 40 – 50 Мвт (мегавата) геотермална енергия. Около 80 % от този потенциал е в териториалния обхват на Столична община. Към момента в земите на общината се разкриват 23 обособени находища на минерални води, от които само 8 % се появяват на повърхността чрез естествени извори. От тях понастоящем се добиват 156 л/сек. минерални води и допълнително могат да се извличат още 144 л/сек.

1.3.2. Геоложка информация и зониране на територията - Софийската котловина е млада, тектонска активна гребеновидна структура, която има сложен строеж и проявява съвременна активност. Най-сериозна опасност за района са земетресенията от местни огнища, чиито магнитут достига 7,0 по скалата на Рихтер.

Неоген – кватернерния запълнител, състоящ се от глини, пясъци и чакъли, има силно изменяща се дебелина – от 30 м в центъра на София до 1200 м в района на Елин Пелин. Седиментите се характеризират с бърза изменчивост в хоризонтална и вертикална посока. Това е валидно за физико - механичните им свойства.

Проявени са голям брой разрушителни и неблагоприятни физико - геоложки процеси. По периферната котловина и по речно – долинните склонове преобладават гравитационните процеси, а в централните части тези, свързани с колебанията на плитките води и слаби почви.

Съществено място при формирането на свойствата на почвите от повърхностната зона заема техногенната дейност. Натрупаният културен слой от насипи, хвостохранилища, промишлени, битови и строителни отпадъци е неблагоприятна основа за строителството. За опазване на силно уязвимата от природни процеси урбанизирана среда е необходимо продължаване и детайлизиране на геоложките проучвания, отнасящи се до по-точно и надеждно прогнозиране, намаляване и предотвратяване на последствията от природни бедствия.

1.3.3. Валежи и подземни води – най-много средногодишни валежи падат на територията на кв. “Горна баня” – 766 мм, а най-малко на територията на кв. “Боримирци” – 511мм. Най-много валежи падат през месеците май и юни – 80 - 86мм, а най-малко – през януари, февруари и част от март – 32 - 37мм. Направените замервания на водни нива през 1998 и 1999 г. налагат следните изводи: Разликата между най-ниската и най-високата стойност на замерваните количества на водни нива в годишен аспект не надвишава 1 м. Изключение правят някои райони извън гъсто заселената градска част в източна посока, където разликите достигат 1,12 до 2,16 м – източната част на кварталите “Чепинци”, “Враждебна”, “Аерогарата” и “ Бусманци”. За останалите квартали разликите са: “Люлин” – 0,15 м, “Обеля” – 0,20 м, “Връбница” – 0,32 м, “Бъкстон” – 0,48 м, “Банкя” – 0,25 м, “Требич” – 0,25 м, “Дружба” – 0,92 м, “Враждебна – 0,82 м и “Кримина” – 0,65 м. При по-големи стойности на количествата на падналите валежи или респективно при по-големи засушливи периоди тези разлики се увеличава.

1.4. Демографски потенциал

Въпросите, свързани с демографските и социално-икономически характеристики на населението са разгледани в следващите глави на темата.

2. Икономически комплекс

Според статистическите данни за предприятията от обществения и частен сектор, към края на 1998 г. капиталът в държавния и общински сектор е 64%, в частния сектор – 36%. В обществения сектор основния дял и маса на капитала – 83% за 1995 г. и 85% за 1996/1998 г. остава съсредоточен в предприятията на четирите основни отрасъла – промишленост (43%), строителство, транспорт и търговия (по 14%). В частния сектор основната маса на капитала е използувана за осъществяване на дейности в областта на търговията (27%). Следва масата на капитала в промишлената дейност (17%).

По сектори общият размер на приходите се разпределя както следва: през 1998 г. – 55% от продажбите са реализирани от предприятията в частния сектор ( при 37% през 1995 г.) т.е. за три години е постигнат ръст на продажбите в частния сектор с 40 процентни пункта. Темповете на преструктуриране на столичната промишленост, както по отношение на промените в собствеността, така и по отношение на отрасловия аспект на развитие на нови видове производства са интензифицирани значително. Броят на предприятията собственост на Столична община и броят на заетите лица в тях по години са дадени в следващата таблица.

Таблица 1

Години	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
Брой на предприятията	136	139	132	128	118	117	95
Брой на заетите лица	53 258	43 987	35 795	31 292	29 144	25 512	22 088

Източник: План за регионално развитие на област София 2000 – 2006 г.

С оглед стратегията и приоритетите през последните години са преобразувани голяма част от общинските предприятия (частна собственост на Общината). По-голямата част от фирмите от отраслите търговия, услуги, занаятчийски производства бяха приватизирани на обособени части – магазини, ателиета, складове. В тези дейности приватизацията е обхванала 70% от активите.

2.1. Развитие на материалното производство

Структуроопределящи отрасли в икономиката на областта са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията. Област София се характеризира с голяма концентрация на дълготрайни активи. Съсредоточените през 1998 година дълготрайни материални активи на човек от населението са два пъти повече от средния размер за страната. За високата капиталоемкост на територията свидетелствува и показателят ДМА на кв. км. По този показател област София заема първо място в страната, като концентрираните фондове за кв. км., са близо 25 пъти повече от средния размер за страната.

2.1.1. Промишленост – определящо значение в структурата на икономиката има промишлеността. Тя разполага с 45% от изградената база на материалното производство в града и реализира 30% от приходите в материалната сфера и ангажира приблизително същия процент заети лица.

Данните за производството през 1998 година на някои основни за столичната икономика натури и тяхната съпоставка с предходни години показва, че все още не може да се преодолее тенденцията на продължаващо намаление на производство на редица основни натури като : топлоенергия, металорежещи машини, електрокари, трансформатори, хладилници, тухли, памучни платове, обувки, хартия, вестници, месо, брашно, захарни изделия, метални домакински съдове.

Оценката за развитието на промишления комплекс на областта дава основание за извода, че липсва съвременен промишлен профил.

На територията на област София са обособени 17 индустриални зони, които, независимо от настъпилите промени в продуктовата структура и стагнацията на производството, продължават да съществуват (най–вече като сграден фонд и изградена инфраструктура).

Основните изводи, характеризиращи състоянието на производствените зони показват, че:

- Тези зони в преобладаващата си част разполагат с резерв за развитие на промишленото производство, но съчетанието им с жилищни райони и рекреационни зони налагат известно преустройство на някои от тях.

- Усвояването на територията не е достатъчно ефективно. В преобладаващата част от зоните производствените единици функционират при натоварване на мощностите и рамките на 40-60%.

- Инфраструктурната съоръженост на зоните в преобладаващата си част е остаряла, независимо, че има резерв от инфраструктурни услуги.

- Не във всички зони съществуват условия за бързо реализиране на всякаква инвестиционна инициатива на “собственик” или “ползвател” свързана с използуването на определените терени, сградни фондове и инфраструктура, при определен режим на ползване и застрояване.

- За разлика от останалите съвременни градове, в които предлагането на предприемачески зони, производствени зони и зони за дейност, както и офиси, влияе върху разкриването на нови производства и допринася по решителен начин за създаване на работни места и модернизиране на производствената структура, в гр. София понастоящем съществуват терени, които не разполагат с необходимото качество за активизиране на предприемачеството и динамизиране на производството и заетостта.

2.1.2. Селско стопанство – развито е съобразно условията, които предоставя спецификата на Софийското поле. Тук преобладават черноземните смолници, алувиално - ливадните и делувиално - ливадните почви. За полупланинските райони са характерни канелените и кафявите горски почви. Разнообразието на релефа затруднява обособяването на големи масиви. Общо стопанисваната земя в Софийското поле е 521 хил. дка, от които обработваемата земя е 432 хил. дка, като от нея 322 хил. дка са ниви. Посевната площ се движи от 307хил.дка до 318 хил. дка, като основно площите са заети с пшеница, царевица за зърно, царевица за силаж и люцерна.

Данни за пустеещи земи няма, но процентът на неизползваемите площи през последните години се движи между 6-7 и 12-15%.

Селското стопанство в област София се специализира в производството на фураж, месо, зеленчуци и картофи. Около град София се формира селскостопанска зона. От нейното производство се задоволяват потребностите на столицата с пресни зеленчуци, мляко и млечни произведения.

2.1.3. Строителство – развитието на строителството е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии. Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижаване на строителството на промишлени предприятия и на сгради за обществени нужди и постепенно затихване на жилищното строителство, изпълнявано по индустриални технологии. Основните направления са свързани с реновацията на реституирани имоти в централната градска част, строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните градски райони) и поддръжка на градската инфрастуктура при бюджетно финансиране.

За периода 1991 – 1995 г. са построени общо 265 сгради с 12258 жилища и обща полезна площ 959 хил. кв.м жилищна и 254 хил. кв.м обслужваща площ. Повече от 94,4% от общия брой жилища е съсредоточен в София и останалите 3 града от общината и едва 5,6% в 34-те села.

2.2. Приватизация и развитие на частния сектор

Преходът към пазарна икономика обуславя трансформацията на държавната и общинската собственост в частна. Към края на 1998 г. общият брой на взетите решения за приватизация е 1484, като от тях 395 са за приватизация на държавна собственост и 1089 за приватизация на общинска собственост. Този брой е 17% от взетите решения общо за страната.

Изпълнението на общо взетите решения към края на годината е 62%, или 923 са сключените сделки за продажба на двата вида собственост. Общият размер на постъпленията от продажби на държавна и общинска собственост са 59407 млн. лв.

В държавния сектор от общо 395 взети решения са изпълнени 99, като общата стойност на продадената собственост възлиза на 18082 млн. лв. От общия брой на сключените сделки – 35 са приватизираните търговски дружества на стойност 15118 млн. лв. и 58 е броят на продадените непреобразувани предприятия и обособени части на стойност 29614 млн. лв.

В общинския сектор от взети 824 решения са реализирани 619 на обща стойност 41325 млн. лв. От тях 5 са приватизираните търговски дружества със стойност на продадената собственост 5068 млн. лв и 819 са сключените сделки за продажба на непреобразувани предприятия и обособени части на стойност 36257 млн. лв.

Анализът на постигнатата през периода активност при реализацията на приватизационните сделки показва, че провежданата приватизационна политика е насочена към укрепването и превръщането на обектите в активни стопански единици, което спомага за реалното оживяване на общинската икономика.

На територията на столицата през 1998 г. икономически резултати от дейността си отчитат 17156 частни дружества и предприятия, прилагащи двустранно счетоводство, при 13274 за 1997 г.

Наблюдава се и съответно увеличение на броя на заетите в тях. През 1998 година са заети 184707 човека. Увеличават се и заетите по трудов договор, които са 81% от общата численост на персонала, както и средностатистическата заетост, която остава на ниво 11 човека.

3. Социална инфраструктура

3.1. Здравеопазване

Системата на здравно обслужване включва 47 болнични и 106 амбулаторно–поликлинични заведения с над 10500 легла. От тях 160 бр. са на пряко подчинение на Столична община и 61 бр. са на подчинение на Министерство на здравеопазването и други министерства. В ход е реформата на здравното обслужване и неговото привеждане в съответствие с новоприетите нормативни документи.

3.2. Образование

В образователната система са обхванати общо 312 учебни заведения, от които 218 общообразователни училища, 10 специализирани училища, 13 средни професионални училища , 47 техникума и училища по изкуствата, 10 колежа и 17 университета. Броят на учебните заведения през последните 8 години показва темп на нарастване, дължащ се изключително на разкриването на частни общообразователни училища и училища по изкуствата.

Отрасловата специализация, по която са профилирани средните професионални училища е доста многообразна, а именно в сферата на промишлеността – 34 училища, транспорта – 4, обслужването – 5, икономиката – 2, строителството – 1, селското стопанство – 1.

Общата численост на учащите се обхванати в системата са общо 262 хил. души, от които 97,6 хил. учащи се във ВУЗ. През годините 1991 – 1999 главната промяна се състои в намаляване на средния брой деца в една паралелка и тяхното вътрешно преразпределение по видове училища. Броят на учащите се в общообразователните училища за 9 години е намален с 19584, а на тези в СПТУ с около 8976. Абсолютно нарастване от над 27000 души или с 1/3 имат учащите се в университетите.

Общият брой на преподавателите в образователната система на София се колебае в границите на 21,4 – 25,0 хиляди. Преподавателите в университетите са близа 12000.

Броят на детските заведения през 1999 г. е 239 с 28484 деца и 2567 души педагогически персонал. От общия брой обединени детски заведения две са санаториални, а от детските градини – две са логопедични, една е санаториална и две са специални (за глухи деца). Намалението на броя на местата в детските заведения за периода 1991 – 1998 г. е незначително – от 31463 (1991 г.) на 28155 (1998 г.). Една от причините за това е неблагоприятното въздействие на демографския фактор.

3.3. Култура

София е една от европейските столици със солидна мрежа от културни институти, многобройни църкви и паметници на културата. В условията на прехода към пазарно стопанство обаче, силно намаляват функционалните параметри на столичния културен комплекс.

В общината и областта се полагат усилия за развитие на културата въпреки кризата, в която се намира. Така културната инфраструктура на София се обогати с около 100 частни галерии, десетина частни театри и др.

Театрите са основно драматични – 20 бр., музеите – 30 бр. читалищата – 115 бр. Широко е застъпена библиотечната дейност. Към 1999 г. в Столична община са функционирали 512 библиотеки. Повечето от тях са училищни – 211 бр., читалищни – 116 бр., учрежденски – 41 бр., към ВУЗ – 29 бр. Сред библиотеките с функциите си (над общински – регионални и национални) се открояват Народната библиотека “Кирил и Методий” , Централната научно-техническа библиотека, Столичната градска библиотека.

3.4. Обитаване и жилищен фонд

Общия брой на жилищата през последните 10 години се движи в границите 470 – 490 хил., като общата полезна площ не е надвишавала 30 млн. кв. м, а само жилищната – 22,5 млн. кв. м. По статистически данни жилищната площ на едно лице има темп на намаление от 18,7 на 15,2 кв. м. дължащо се от една страна на промяната на предназначението на жилищата (например трансформацията на някои от тях в магазини, офиси и др.) и променената структура на размерите на въведените в експлоатация жилища. След строителния “бум” от 1992 – 1993 г. и последвалата го промяна в потребителското търсене в насока по-маломерни и по-евтини жилища, жилищната площ на София се установява на 18,1 - 18,5 млн. кв. м. По форма на собственост жилищата се разделят на частни – 87%, държавни и общински – 9% и ведомствени – 4%.

3.4.1. Характеристика на фонда: по конструкция, етажност, стайност, възраст и благоустроеност.

- конструкция – в София са останали около 1500 паянтови жилища (0,3%). Относително висок дял на наследствено паянтови жилища има в районите “Възраждане”, “Овча купел”, “Витоша”. Делът на панелните сгради е 46,4% в компактния град. Най-голям е делът им в районите “Искър” – 84,2%, “Студентска” – 80,7%, “Надежда” – 75,5%”, “Люлин” – 73,8%. Като цяло конструктивната надеждност на фонда се представя от групата на жилища в стоманобетонни сгради. Това са 32,7% от всички жилища. Ако в близките 5-10 години не се обновят панелните сгради, през следващите 30 години София ще може да разчита на 80-90% от сегашния си жилищен фон

- етажност – всяко пето жилище е в сграда от 3 етажа. Най-ниски райони са “Нови Искър” – 100%, “Витоша” – 71,6%, “Сердика” – 46,2%, “Възраждане” – 33%. Високоетажните сгради съдържат 67,6% от жилищата.

- стайност – структурата на фонда по стайност не съответствува на структурата на домакинствата. Над 60% са едно и двустайни. Жилища с 4 и повече стаи са само 6,8%. Малките жилища преобладават в комплексите, а големите – в центъра и приобщените в компактния град села.

- възраст – около 30 % от общия фонд е на възраст под 30 години. Под 40 години са 48,5% от жилищата. Само 4% е наследеният от преди 1919 година фонд. Ниските темпове на ново строителство през последните 9 години създават предпоставка за застаряване на жилищния фонд. Лошото управление и поддържане са другия важен фактор за ускорена амортизация и състаряване.

- благоустроеност – статистиката отчита само 106 жилища без нито един от основните благоустройствени елементи (електричество, вода, канал, отопление). Общата картина по отношение на наличност е благоприятна – 98,5% жилища имат електричество, вода и канал, която не отчита качествени аспекти, като надеждност на инженерните инсталации и достъпност на съответните услуги.

3.4.2. Жилищно потребление и жилищни дефицити – изчислено на базата на общия наличен жилищен фонд, жилищното потребление в София е сравнимо с това на развитите западноевропейски страни. Към 1997 г. общият брой на жилищата (480580) е по – голям от този на домакинствата (472400) и на 1000 лица се падат 403,6 жилища. Този факт дава основание да се счита, че жилището не е приоритетен проблем.

Абсолютните жилищни дефицити за София към края на 199 7г. са:

- 19630 жилища при база целият фонд;

- 34844 жилища, ако се вземат предвид само обитаваните жилища;

- 53844 жилища, ако се вземат предвид само годните жилища.

Що се отнася до дефицитите от площи, при 25,2 кв. м потребление на човек и 40,0 кв. м приет стандарт, те възлизат на 37% средностатистически дефицит. Изводът е, че жилищата в София са твърде малки. Дефицитът от стаи възлиза на 64333 стаи или 5,7 % от всички налични жилища.

Допълнителни фактори, пораждащи дефицити (включително финансови) са:

- морално и физически остарели жилища – 19000

- жилища, нуждаещи се от ремонт и обновяване – над 230000

- жилища без основни благоустройствени елементи – 7800

Бездомството е категоричен показател не само за острите жилищни дефицити. По експертно предложение за потенциално бездомни могат да се считат всички граждани, които живеят в:

- пренаселени жилища с 3 и повече лица в стая – 11282 граждани

- примитивни жилища – 5058 граждани

- осъдени да напуснат реституирани жилища – 5327 граждани.

Експертните оценки определят текущ дефицит от 60000 условни жилища.

3.4.3. Устройствени и други проблеми на жилищните комплекси

- функционална, комуникационна и пространствена неинтегрираност в заварената градска среда;

- недоизградена инфраструктура, особено в обслужващата и социалната сфера; това прави тези комплекси градо-спални, паразитни по отношение на големия град, без самостоятелен живот;

- реституирани терени, вклинени между блоковете, влошаващи и компрометиращи пространствената идея на средата;

- липса на гаражи – предвидените подземни не са изградени;

- големи празни пространства, неблагоустроени, неподдържани, стихийно усвоявани с бараки и несанкционирани сметища;

- липса на естествена културна и социално-психологическа “публична” среда за обитателите;

- отчужденост на обитателите от средата им и усещане за временното им присъствие;

- липса на добри пространствени възможности и градоустройствена обезпеченост за реализиране на стопанска, търговска, културна и други инициативи на обитателите;

- лоши експлоатационни, топлотехнически, шумоизолационни и естетически качества на блоковете, амортизираност на инженерните инсталации;

- изоставане или затруднения от страна на държавата и общината по отношение на грижата и поддържането на средата, трайни тенденции към криминализация на средата.

Обобщавайки резултатите от анализа, може да се постави следната “диагноза” на жилищния сектор в София:

- достъпността до жилище се влошава – отношението цена/доход нараства от 2,8 през 1989 г. на 10-18 през 1998 г.;

- нормалното възпроизводство на жилищния сектор е спряно – новото строителство вече 8 години е под минималния критичен минимум от 2 жилища на 1000 човека;

- жилището е оставено на “произвола на пазара”, който е достъпен за не повече от 10% от потенциалните потребности;

- жилищния фонд деградира поради неадекватно управление и поддържане;

- държавата е абдикирала от икономическите си задължения към жилището - размера на бюджетните разходи за жилища е изключително малък–1%;

- липса на подходяща система за кредитиране и субсидиране.

4. Техническа инфраструктура

4.1. Транспортно - комуникационна система.

4.1.1. Главни пътни връзки – транспортно - комуникационната система на област София се формира от историческото развитие на гр. София, местоположението му като международен кръстопът на трансконтинентални и регионални връзки.

Основните връзки на областта със страната се осъществяват по първокласни пътища І-8 (Е-80); І-1 (Е-79); І-6 (Е-770), както и от А-1 “Тракия” и А-2 “Хемус”. Те са свързани чрез околовръстния път (ІІ-18), а към него са свързани и ІІ-16, ІІ-81, ІІ-82, както и пътищата от ІІІ-ти и ІV-ти клас от републиканската пътна мрежа.

4.1.2. Улична мрежа – общата дължина на главната улична мрежа на гр. София е около 428 км, при 3 400 км на цялата улична мрежа. Уличните артерии заемат 5.2% от територията. Структурата е кръгово - радиална.

При усвояване на новите територии в София през последните десетилетия изостава темпът на изграждане на градските комуникации. Синхронът между елементите на градското планиране е нарушен. Нереализирането на структуроопределящи трасета пречи за нормалното функциониране на града. Голяма част от улиците не са изградени с необходимия габарит. Състоянието на настилката, паркирането на автомобили в активните ленти създават допълнителни проблеми на трафика.

На територията на област София има осем автогари, обслужващи автобусни линии от Републиканската транспортна схема. Състоянието на автогарите се оценява като крайно незадоволително. Някои от тях трябва да бъдат изградени изцяло в съответствие с нормативните изисквания.

Решението на проблема ще зависи от въвеждането в експлоатация на гара “Изток” и увеличаване на капацитетите и възможностите на автогари “Север”, “Запад” и “Централна автогара”. Това ще даде възможност за обособяване на превозите по видове и направления.

4.1.3. Жп инфраструктура – географски предопределеното кръстопътно положение на област София включва две жп линии с международно и национално значение:

- Пирот – София – Пловдив - Одрин и

- Солун – София - Русе/Видин/Варна, а линията София – Карлово - Бургас/Варна е със съществено национално значение.

Жп инфраструктурата включва във функционален аспект: междугария – 39 бр., гари – 27 бр., депа и индустриални жп клонове, като в последните се зареждат и погасяват над 60% от товаропотоците от и за София.

Основният извод е, че в национален аспект Софийската жп инфраструктура е относително добре развита, но по-скоро в количествен, отколкото в качествен аспект.

По отношение на товарния трафик през София преминават три пъти повече товари, отколкото града приема и изпраща, т.е. относителният дял на транзита нараства. Докато София “осигурява” на железниците около 3-4% от трафика, то през нея преминават 20% от транзитния товарен трафик на страната. Това определя областта като железопътен транзитен център и е едно формално потвърждение за стратегическото местоположение на града.

4.1.4. Въздушен транспорт – възлов обект, разположен в непосредствена близост до София, на стратегическия кръстопът на три паневропейски транспорти коридори, е летище София.

В момента трафикът на летището е главно международен. Вътрешните превози по редовни вътрешни линии се извършват по направленията София –Варна - София и София – Бургас - София.

Инфраструктурата на летището е физически остаряла. Съществуващите пътнически и карго терминали не предлагат високо качество на услугите. Пътническият терминал е с недостатъчен капацитет. Пистата е с дължина 2800 м., ширина 45 м., пътеките за рулиране са 7 бр. с ширина 14 - 22 м. , покрити с асфалтобетон или бетон. Всичко това наложи реконструкция на съществуващото летище и изграждане на нов летищен комплекс.

4.1.5. Масов градски транспорт – основната тежест от пътуванията в областта се поема от масовия транспорт. Четирите основни транспортни системи – трамвай, автобус, тролейбус и метро формират системата, която обслужва около 79% от пътуванията.

На територията на София трамвайната мрежа е с дължина 250 км, обслужваните маршрути са 16, като във върховите периоди се движат общо 200 бр. мотриси, а общият им брой е 402 мотриси.

Тролейбусният транспорт включва две тролейбусни депа. Контактната мрежа е с дължина 93 км, която обслужва 10 маршрута.

Автобусният транспорт има 4 автотранспортни гаража. Общият брой на транспортните средства е 1 236. Във върховите периоди се осигурява движението на 672 автобуса.

Метрото функционира до седма метростанция на първи метродиаметър. На този етап не се работи по втори метродиаметър, където вече са изградени метростанцията пред НДК и част от тунела между тази станция и станцията пред хотел “Хемус”.

Основните изводи, които се правят са:

- запазва се относително високия дял на пътуващите с автобус;

- метрото засега не изпълнява функциите, които му се възлагат;

- забелязва се спад на пътуващите с масов транспорт за сметка на пътуващите с автомобили;

- въвеждането на нови по-комфортни возила частично е повишило качеството на транспортната услуга.

4.2. Водоснабдителна система

Основни източници, осигуряващи водоснабдяването на град София с питейна вода са:

- язовир ”Искър” със завирен обем 675 000 000 куб.м. Към София постъпват 9600 л/сек. вода (8300 л/сек. питейна вода и 1300 л/сек условно чиста вода);

- язовир “Бели Искър” със завирен обем 15 000 000 куб.м. Към София постъпват 2100 л/сек;

- витошки водохващания до 300 л/сек.;

За селищата в крайградската част се използуват локални водоизточници. При сушави години и средно сушави години като резервен водоизточник е възможно прехвърляне на водни маси от Маришкия басейн посредством тунела “Грънчар – Манастирски”.

Изградената водопроводна мрежа към 31.12.1998 г. обхваща:

- външни и довеждащи водопроводи – 336 км;

- улична водопроводна мрежа (без дължината на сградните отклонения) – 2384 км;

От нея стоманени водопроводи са 968 км, чугунени – 623 км, етернитови – 750 км, поцинковани водопроводи – 37 км, бетонови – 6 км.

Уличната водопроводна мрежа не е доизградена в южните части на града и част от селата и кварталите.

Изградени са две пречиствателни станции:

- станция “Панчарево” с капацитет 4,5 куб.м/сек., която в момента работи с капацитет от порядъка на 3 мкуб/сек.;

- станция “Бистрица” с капацитет 6,75 куб.м/сек., която в момента работи с капацитет от порядъка на 4 мкуб/сек.;

За обезпечаване на водоснабдяването на град София са изградени 13 основни резервоара, със застроен обем – 324 000 куб.м. За селата, кварталите и градовете от крайградската част са изградени 28 резервоара със застроен обем от порядъка на 4 000 куб.м.

Основните проблеми на водоснабдителната система са:

- допусната е диспропорция между изграден обем резервоари и обслужвано население;

- ако не се постигне равнопоставен еквивалент застроен обем резервоари на обитател се нарушава ефективността на водните маси за водопотребление върху територията на област София.

4.3. Канализация

Канализационната система на компактния град е решена като смесена с петкратно разреждане на отпадъчните води. Строителството и започва през 1897 г. с изграждането на Десния Владайски колектор от Сточна гара до бул. "Хр. Ботев" и на Левия Перловски колектор от Сточна гара до ул. "Граф Игнатиев".

Към 31.12.1998 г. дължината на канализационните колектори е 423 км. Трасетата на съществуващите главни канализационни колектори са 11, по правило покрай бреговете на реките, протичащи през град София.

Развитието на София през последните 100 години и промените в изискванията към канализационната система налагат изграждането на дубльори на колекторите в компактния град. Главните колектори са изградени основно до Южните територии. За доизграждането им, освен значителни капиталовложения е необходимо да се осигурят сервитути непосредствено до бреговете на реките (особено в Южните територии и подвитошката яка).

Техническото състояние на канализационната мрежа е сравнително добро.

Към 31.12.1998 г. дължината на каналната мрежа в компактния град е 1391 км. Обезпечеността с изградена канална мрежа е класифицирана в пет основни групи, в зависимост от годината на строителството и степента на изграденост на основните приемници (главни колектори или дубльори) и мрежата, проводимостта, съгласно действуващите нормативи.

Извън компактния град, Нови Искър и Банкя са с частично изградена канализационна мрежа. Преобладаващата част от селата и кварталите извън София са без изградена канализация. За тях отвеждането на отпадъчните води към главните колектори може да се реализира или чрез изграждане на помпени станции или чрез дълги довеждащи канали. Алтернатива може да бъдат локалните пречиствателни станции.

4.4. Електроснабдяване

Електроизграждането на страната е развито на система от пръстени. За столицата към пръстена 400 kV са опорните пунктове – п/ст “Столник” 400/220/110 kV п/ст “Металургична” – 400/110 kV, п/ст “София – запад” 400/110 kV. Към пръстена 220 kV са свързани опорните пунктове – п/ст “Столник” 400/220/110 kV, п/ст “Казичене” - 220/110 kV, п/ст “София – юг” 220/110 kV, ТЕЦ “София” 220/110 kV и ТЕЦ “Бобовдол” 220/110 kV.

В момента столицата и прилежащите райони се електроснабдяват от 37 бр. подстанции със сумарен върхов товар pd 1998 г. - 1137 MW.

От подстанциите посредством разпределителна мрежа средно напрежение са захранени – 4022 бр. трансформаторни постове, поддържани от П “Електроснабдяване – София” и 986 бр. чужда собственост. От тях чрез мрежа НН се захранват всички потребители на електроенергия.

4.5. Топлоснабдяване

Територията на града е обособена в 4 топлоснабдителни района в съответствие с основните топлоизточници – топлоелектрическите централи “София” и “София – изток” и отоплителните централи “Земляне” и “Люлин”. Функционират и 8 временни отоплителни централи. Топлоизточниците са на основно гориво природен газ.

Системата на топлоснабдяване обхваща около 76% от територията на града. Изградени са 850 км топлопреносни мрежи, 14 620 абонатни станции, топлофицирани са 340 870 жилища.

5. Санитарно-хигиенни и екологични условия

5.1. Атмосферен въздух

Количествените и качествените характеристики на замърсяването на въздуха показват, че в здравословни условия живеят едва 12% от софиянци.

Основните източници на замърсяване са: автомобилен транспорт, ТЕЦ - овете, локалните парови централи, промишлени обекти.

Най-често регистрираните вредности във въздуха са азотен двуокис, въглероден окис, въглеводороди вкл. метан, прах.

Характерно е неравномерно териториално разпределение на вредностите: с умерено и силно замърсяване на атмосферния въздух се характеризират общините: “Кремиковци”, “Възраждане”, “Средец”, “Надежда”, “Сердика”, “Искър”.

Концентрациите на серен двуокис и сероводород са около пределно допустимите норми, но показват степенни различия в кварталите близо до промишлените райони и ТЕЦ, особено в зимния период. Нивото на праха навсякъде е над ПДК. Оловните аерозоли и оловните окиси показват най-високи стойности в централните части на столицата.

5.2. Твърди битови отпадъци

Особено тежък за решаване за област София е проблемът с твърдите битови отпадъци и тяхното екологосъобразно обезвреждане при оползотворяване на полезните компоненти. Третирането на твърдите битови отпадъци е на ниско технологично ниво – за целта се използва неразделното депониране в едно сметоразтоварище – Суходол.

Честотата на извозване е 1 до 3,5 пъти седмично в зависимост от обема на сметосъбиращата техника.

Област София не разполага със специализирани депа за приемане на промишлени, опасни или специфични отпадъци.

5.3. Замърсяване на почви и растителност

Техногенното замърсяване на почвите е характерно основно за източната и североизточната част на Софийското поле и произтича главно от промишлеността.

Основен източник на замърсяване на почвите с тежки метали в последните 35 години е фирма “Кремиковци”, като концентрациите на олово и цинк в почвата намаляват с отдалечаване от източника.

Растителната продукция в тази част е с високо съдържание на тежки метали. В последните години се увеличава замърсяването на почвите с тежки метали в прилежащите територии на входно-изходните автомобилни магистрали.

Приоритетните направления, които намират централно място в политиката за опазване на околната среда в област София са насочени за намаляване емитирането и дифузията на вещества, опасни за околната среда и натрупването на отпадъците. В резултат на предприетите действия през последните години екологичната обстановка в София е значително подобрена.

ГЛАВА ІІ

Демографски характеристики на населението на област София

При изясняването на демографските характеристики в тази глава ще се обърне внимание на възпроизводството на населението и по-точно на неговата количествена страна, а именно естествено движение (раждания и умирания) и миграцията (заселвания и изселвания). Тук е важно да посочим, че възпроизводството на населението не е чисто биологичен процес. При съвременните условия във все по-голяма степен възпроизводството на населението по своята същност е и социален процес. То включва не само биологическото, но и социалното възпроизводство, което най-общо е свързано с умножаване способностите на хората, с тяхното образование, квалификация и възпитание.

Възпроизводството на населението в демографски смисъл е постоянно възобновяване на населението в резултат на посочените по-горе процеси - естествено движение и миграция. Тези процеси от доста време са обект на подробни и задълбочени проучвания. Те отдавна са метрирани, а през последните десетилетия се появиха и множество математически модели, които дават възможност за тяхната по-пълна и точна оценка. Разширява се и прогнозирането на тяхното развитие. Фактически това е чистата демографска област – обект на традиционни демографски изследвания.

1. Общ брой на населението.

Населението може да се изучава от различни гледни точки и с това може да бъде обект на изследване в различни аспекти, в съответствие с едни или други отрасли на науката. Независимо от това, като реална даденост, населението има една единствена строго определена същност.

То може да се дефинира като съвкупност от хора, населяващи определена територия към определен момент (определена дата, период, година и т.н.).

Дескриптивна (описателна) информация за населението се получава от няколко основни източника: преброяване на населението; еднократни наблюдения и репрезентативни изследвания върху някои страни на населението.

В България след Освобождението са проведени общо 15 преброявания. Първите две: в 1880 г. за Княжество България и 1884 за Източна Румелия обикновено се третират като едно преброяване за общата територия на страната. Следващите преброявания не всякога напълно са отговаряли на международните препоръки, да се реализират в години, които окончават на 0 и 5. Така те са осъществени през 1882, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946, 1956, 1965, 1975, 1985, 1992, 2000 г.

Преброяването е специално организирано статистическо наблюдение, целта, на което е получаване сведения за броя и състава на населението. Получените данни служат като база за изчисленията на населението в периодите между преброяванията, за прогнози, отнасящи се до населението и други видове социални изследвания. Преброяванията съгласно практиката на различните страни се извършва чрез метода на разпитването или чрез метода на самопреброяването. Последното преброяване на населението в България беше проведено през 2001 г., като беше използван метода на разпитването. При този метод преброителят обхожда семействата и лично попълва преброителните карти с получените сведения от членовете на семействата, които са в състояние да дадат исканите данни. Този метод, въпреки че предполага оскъпяване на преброяването, има преимущество в осигуряване на по-добро качество на събираните данни, тъй като, вместо да се инструктира цялото население, както е при метода на самопреброяването, се инструктират подробно преброителите. Така се получава по-добра типизация на начина на попълване на преброителните материали, което по-нататък улеснява обработката и получаването на окончателните резултати.

Преброяванията в България се организират по начин, който позволява непосредствено след тяхното провеждане да се получат т.нар. най-бързи или предварителни резултати. Целта е да се задоволят най-належащите потребности на управляващите институции и обществеността от данни за населението и жилищния фонд. Въз основа на тези предварителни данни за общия брой на населението от проведеното към 1 март 2001 г. преброяване, и тези от предишни преброявания, ще се направи опит да се проследят измененията, които настъпват в общия брой на населението на област София в сравнение с тези за България. По този начин ще може да се установят тенденциите за изменение на този показател през последните години, а от сравнителният анализ със страната да се отделят специфичните проблеми на областта.(таблица 2).

Брой на населението по години на преброяванията

Таблица 2

Години	България	Област София
1	2	3
1934	6 077 939	400 705
1946	7 029 349	525 710
1956	7 613 709	724 603
1965	8 227 866	905 287
1975	8 727 771	1 076 741
1985	8 948 649	1 201 719
1992	8 487 317	1 190 126
2001	7 973 671	1 177 577

Източник: НСИ.

По административно деление област София включва столичната община с 24 района, а териториално обхваща 4 града и 34 села.

При преброяването през 1992 г. броят на населението в област София възлиза на 1 190 126 души, което представлява 14% от общото население на страната. По предварителни данни от преброяването през 2001 г. населението в областта възлиза на 1 177 577 души, което представлява 14,8% от общото население на страната (таблица 2).

За деветгодишния период между последните две преброявания (1992 – 2001 г.) успоредно с общото намаление на населението в страната намалява и населението в областта – с 12 549 души, или с 1,1%.

Абсолютната стойност на това намаление за страната е близо 490 хил. души, или 6%. Вижда се, че тенденциите са аналогични, но намалението на населението за област София е по-слабо изразено от това за страната. Възможните причини са миграционните процеси към големия град, по-добрите условия за живот и реализация, по-доброто здравно обслужване.

Тенденциите в демографското развитие на областта са неблагоприятни. Промените в параметрите на възпроизводството дават отражение на динамиката на населението. Данните показват, че най-висок средногодишен абсолютен прираст на населението е регистриран в периода 1957 – 1965 г. – около 20 хил. души, следван от периода 1947 – 1956 г. – 19,8 хил. души. Нисък положителен прираст на населението (средногодишното увеличение е с около 12 хил. души) е наблюдаван за периода 1976 – 1985 г. Между последните три преброявания прирастът вече е отрицателен за периода 1985 – 1992 г. той е - 1656, а за 1992 - 2001г. - 1394 души.(табл. 3)

Прираст на населението в периоди между преброяванията

Таблица 3

Показател	1935 - 1946	1947 -1956	1957 - 1965	1966 - 1975	1976 -1985	1986 -1992	1993 -2001
1	2	3	4	5	6	7	8
		Прираст на населението
България	951 410	584 360	614 157	499 905	220 878	-461 332	-489 671
София град	125 005	198 893	180 684	171 454	124 978	-11 593	-12 549
	Средногодишен прираст на населението (брой)
България	79 284	58 436	68 239	49 990	22 088	-65 904	-54 407
София град	10 415	19 889	20 076	17 145	12 498	-1 656	-1 394
	Средногодишен прираст на населението в %
България	1.3	0.8	0.9	0.6	0.2	-0.8	-0.6
София град	2.6	3.7	0.3	0.2	1.2	-0.1	-0.1

Източник: Демографски характеристики том І, София 1994г.

Измененията, които настъпват в относителните дялове на нарастване или намаление на населението се колебаят значително от едно преброяване до друго. Независимо от наблюдаваната неравномерност, за периода 1976 – 2001 г., относителния прираст на населението намалява от 1,2 на сто средногодишно на минус 0,1% средногодишно.

За същия период положението за страната е - от 0.2 на сто за 1976 – 1985 г. нарастване средногодишно, до минус 0.8% за 1986 – 1992 г. и минус 0,6% за 1993 – 2001 г. Въпреки, че и в двата случая за област София и за страната тенденциите са неблагоприятни се забелязва по-забавено протичане на процесите за област София.

Населението в градовете е 1 121 309 души и представлява 95,5% от общото население в областта, а населението в селата е 56 268 души. В сравнение с 1992 г. градското население е намаляло със 17 675 души, а селското се увеличава с 5036 души. Успоредно с намалението на абсолютния брой на градското население, намалява и неговия относителен дял от общото население в областта от 95,7% през 1992 г. на 95,5% през 2001 г. В същото време делът на селското население се увеличава съответно от 4,3% на 4,5%. Това увеличение може да се обясни с обстоятелството, че през последните години е налице тенденция на мигриране на възрастното население от градовете към селата.

За България през периода 1993 – 2000 г. градското население намалява от 5 704 552 на 5 500 695 души, а селското - от 2 782 765 на 2 472 976. Тези данни показват, че за разлика от предишни преброявания, когато градското население се увеличава за сметка на намаление на селското, сега измененията в броя са еднопосочни - към намаление. За втори път след периода 1986 – 1992 г. се регистрира намаление в абсолютния брой на населението, живеещо в градовете - с 203 хил. души.

Продължава започналата през 1946 г. тенденцията на абсолютно и относително намаление на населението, живеещо в селата. Броят на селското население в началото на новото столетие вече е под границата на 2,5 милиона. За сравнение може да се посочи, че от общо 3 млн. 744 хил. души население на страната през 1900 г. 3 млн. са живеели в селата. Това драстично обезлюдяване на българските села, както и неблагоприятната възрастова структура на останалото да живее в тях население, не могат да не окажат негативни последици за цялостното развитие на селското стопанство от гледна точка на човешкия потенциал, необходим за неговото развитие. (приложение 1, таблици 4,5).

Въпреки абсолютното намаление на населението в градовете продължава процесът на урбанизация, който се дължи на по-голямото намаление на населението в селата. Характерна черта на урбанизацията в България е увеличаващата се концентрация на населението в големите (за българските мащаби) градове. Повече от половината от постоянното население на страната (51,6%) е съсредоточено в 40 града с население над 25 хил. души. В най-големите градове с население над 100 хил. души живеят 32,3%, или приблизително една трета от населението на страната. Това са: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен и Добрич (приложение 1, таблица 6).

Съществен факт, който трябва да се отбележи е, че дори в най-големите градове като София и Пловдив, живеещото в тях население е намаляло в сравнение с 1992 г. Само в 5 от градовете с население над 25 хил. души се регистрира увеличаване на населението. Това са Варна, Петрич, Сандански, Свищов и Хасково.

Сравняването на дадените по-горе данни за съотношението градско - селско население и урбанизацията за област София и страната няма да бъде достатъчно коректно. Това произтича от административното положение на област София, която включва в границите си град София и съвсем малка част от прилежащите територии, градове и села. Все пак е оценен приноса на областта в проблемите от този вид за страната.

Към 1.03.2001 г. мъжете в област София съставляват 47,5% от цялото население и са с 59 хил. по-малко от жените (616 хил.). В сравнение с преброяването през 1992 г. делът на мъжете е спаднал с 0,6 пункта, а съотношението жени на 1000 мъже се променя от 1078 на 1106 (приложение 1, таблица 7).

Разпределението на населението по възраст показва, че във възрастовата структура са настъпили съществени изменения, които се изразяват в по-нататъшно намаление на населението в началните и увеличение в средните и високите възрастови групи. Делът на младите хора (под 18 години) е 17,1% от общото население на областта, при 23% от населението при преброяването през 1992 г. Делът на високите възрасти (над 65 години) се увеличава от 13,4% през 1992 г. на 15,6% през 2001 г. Това означава, че сега всяко шесто лице в областта е на възраст над 65 години. (приложение 1, таблица 8).

С най-младо население са районите “Връбница”, “Овча купел” и “Кремиковци”. Най-застаряващо е населението в районите “Средец”, “Оборище”, “Триадица” и “Изгрев”.

Тенденциите за страната по отношение на възрастовата структура са аналогични. Броят на непълнолетните лица (под 18 навършени години) към 1 март 2001 г. възлиза на 1 555 802 души, или 19,5% от населението. С други думи, всяко пето лице в страната попада в тази възрастова група. В сравнение с 1992 г. броят им е намалял с 438 хил. души, а делът им - с 4,0 пункта.

Населението на възраст между 18 и 64 навършени години като абсолютен брой (5 055 595) намалява, но относителният му дял се увеличава на 63,4% (увеличение с 1,2 пункта).

В сравнение с предишното преброяване, проведено в края на 1992 г. се увеличава броят (с почти 150 хил. души) и относителният дял (от 14,3% на 17,1%) на лицата, навършили 65 и повече години.

Промените във възрастовия състав на населението засягат както градовете, така и селата. Сега всяко четвърто лице, живеещо в село, е на възраст над 65 години. В градовете делът на тези лица е двукратно по-малък – 13,4%. Тези промени са в резултат на тенденциите в развитието на вътрешната миграция през последните години, характеризиращи се с връщане от градовете в селата на лица от посочената възрастова група. (прил. 1, таблица 9)

Сравнителният анализ между данните за област София и страната показва трайна тенденция на намаление на населението, която е резултат от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.(приложние 1, фиг. 2). Следва да се отбележи, че през последните две десетилетия населението на област София намалява с по-бавни темпове от населението на страната. В периодите 1986 – 1992 г. и 1993 – 2001 г. средногодишният прираст за област София град е минус 0.1%, докато за България той е съответно -0.8 и -0.6% (таблица 3). Тази тенденция може да бъде обяснена с доброто икономическо развитие на града и особено на такива отрасли като търговия, финанси, кредитно и застрахователно дело, управление, комуникации, транспорт, здравеопазване, образование и т.н. На територията на областта са концентрирани 74% от производствените мощности на черната металургия, 24% - на електротехническата и електронна промишленост, 14% - на машиностроенето, 17% - производство на строителни материали, 11% - на текстилна и трикотажна промишленост, между 4 и 10% на останалите промишлени отрасли. Това развитие определя и ниското равнище на безработица, което пък от своя страна прави областта притегателен център за хората от другите области с висока безработица. В резултат на това се наблюдава тенденция на нарастване на временно пребиваващите в област София с цел работа или упражняване на търговска дейност или извършване на услуги. По експертна оценка, броят на чужденците, упражняващи търговска дейност надвишава 4 000 души. Гъстотата на населението е 908 човека на квадратен километър, която е най-голямата за страната (приложение 1, таблица 10).

По отношение на останалите демографски характеристики, населението на областта не се отличава съществено от това на страната. Делът на младите поколения намалява, а се увеличава този на хората в над трудоспособна възраст, което води до застаряване на населението, характерно както за областта така и за страната. Преобладава женското население над мъжкото като съотношението между половете е в рамките 1106 – 1000 жени, при 1051 мъже на 1000 жени за България.

В края на 80-те години, както всички градове, така и София преминава в стагнация към нулев прираст, а през 90-те вече отрицателният й естествен прираст не може да се покрие от миграцията.

Прогнозата за демографското развитие до 2030 г. е за стабилизиране на населението около 1,2 – 1,3 млн. души, въпреки намаляването на естествения прираст (очаквано–6.8 на хиляда през 2030 г.) и при запазване привлекателността на големия град – механичният прираст се оценява на 7,2 на хиляда в края на 30-годишния период.

2. Естествено развитие на населението

Факторите, които определят неравномерното нарастване на населението са три: териториални промени, миграциите и естественото движение на населението.

Извършилите се териториални промени след войните са свързани с прилив или отлив на лица към коренното население на страната. Миграционните движения, които са най-силни в периодите на войни, също играят съществена роля за изменение броя на населението в една или друга посока. Най-осезателно е обаче влиянието на извършилите се дълбоки промени в динамиката на естественото движение на населението.

Основният показател за възпроизводството на населението от гледна точка на неговата количествена страна е естественото развитие или т.н биологичен баланс. Той изразява разликата между раждаемостта и смъртността или подмяната на излизащите поколения с нови. Фактите, отнасящи се, както до нашата, така и до други страни показват, че с намалението на смъртността и увеличаване средната продължителност на живота, спада и раждаемостта на населението или очевидно двата процеса са взаимно свързани и обусловени. Това е напълно закономерно, тъй като със спадането на раждаемостта се намалява броя на децата, при които смъртността е неколкократно по-висока. Освен това, при намалена смъртност на населението смяната на отделните поколения не става така бързо и по този начин нормалният естествен прираст може да се постигне, чрез по-малък брой раждания.

Изчисляването на основните демографски показатели изразяващи естественото движение на населението става по следния начин:

Средногодишният брой на населението (S¯ ) е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната (S_i-1) и края на отчетната година (Si)

^{Si-1 +Si}

S¯ = ^{—————}

Гъстота на населението - брой население на 1 кв. км. територия от дадена териториална единица.

Средна възраст на населението е средна аритметична от броя на населението по единични възрасти в края на годината, за която се изчислява.

В показателя "раждания" се включва броят на живородените и мъртвородените деца, а не случаите на раждания, които могат да бъдат с едно, две или повече деца.

Коефициентът за раждаемост (n) показва броя на живородените деца на 1000 души от населението. Изчислява се като отношение на броя на живородените деца (N) през годината и средногодишния брой на населението (S¯ ) през същата година. Изчислява се в промили.

_{n‰ =} ^N_.1000

S¯

Коефициентът за смъртност (m) показва броя на умрелите лица на 1000 души от населението. Изчислява се като отношение на броя на умрелите лица (M) през годината и средногодишния брой на населението (S¯ ) през същата година. Изчислява се в промили.

_m_{‰ =} ^М_.1000

S¯

Коефициентът за естествен прираст (k) показва броя на увеличението (намалението) на населението на 1000 души. Изчислява се като отношение на разликата между броя на живородените и броя на умрелите (N-M) през годината и средногодишния брой на населението (S) през същата година. Изчислява се в промили.

_k_‰₌	_{N – M}	* 1000
	S

Коефициентът за детска смъртност (m₀) показва броя на умрелите деца на възраст от 0 до 1 г. на 1000 живородени деца. Изчислява се като отношение на умрелите деца на възраст под 1 г. (M₀) и броя на живородените деца (N) през същата година. Изчислява се в промили.

_m0_{‰ =}	M₀	* 1000
	_N

Тотален коефициент за плодовитост е сума от повъзрастовите коефициенти за плодовитост през съответната година. Той показва средния брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период, съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. (При ражданията по възраст на майката във възрастовата група от 15 до 19 г. са включени ражданията на майки под 15 години.)

Коефициентът за брачност (b) показва броя на сключените бракове на 1000 души от населението. Изчислява се като отношение на броя на сключените бракове (B) през годината и средногодишния брой на населението (S) през същата година. Изчислява се в промили.

_b_{‰ =}	B	* 1000
	S

Възрастова структура на населението – разпределение на населението по възрастови групи.

Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в “зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в “независимите” възрасти (от 15 – до 64 години) в края на годината. Изчислява се в проценти.

_V%₌	S_0-14;65+	* 100
	^S15-64

Темп на демографско остаряване е темпът на нарастване на относителния дял на населението над трудоспособна възраст (според определена възрастова граница за мъжете и жените) спрямо предходната година. Изчислява се в проценти.

_{Ti %}₌	S_{i (55+;60+)}	* 100
	^{S i-1(55+;60+)}

Механичното нарастване (механичен прираст), в териториален аспект представлява разликата между броя на заселените и изселените лица в (от) дадена административно-териториална единица.

2.1. Раждаемост и тенденции в нейното развитие

Както вече беше споменато основните съставни величини, характеризиращи естественото движение на населението, са раждаемостта и смъртността. Необходима предпоставка за раждаемост са сключените бракове. Ето защо при изучаването на раждаемостта обикновено се изучава брачността на населението, като един от основните демографски фактори, който влияе върху раждаемостта.

Отчитането на раждаемостта в текущата демографска статистика става чрез записване на новороденото на основата на акта за раждане, като се изпраща съответното сведение за новороденото на Единната гражданска регистрация. Важен момент при отчитане на раждаемостта е да се определи броят на живородените и мъртвородените. Критерий за живородено е детето след раждането да е поело въздух и да е проплакало. При отчитане на раждаемостта се отбелязва и дали имаме многодетни раждания, което се определя от броя на родените близнаци.

В миналото, развитието на раждаемостта е разглеждано от демографията като биологически процес – смяна на излизащото поколение с ново. При нейното изследване е акцентирано повече на влиянието на т.нар. демографски фактори. Сега в литературата съществуват множество теории за факторите, които обуславят възпроизводството на населението, в това число и развитието на раждаемостта, като почти всички изследователи на населението изтъкват важната роля на социално-икономическите фактори, като в различна степен акцентират на някои от техните компоненти.

Раждаемостта в столицата преминава през един процес на почти непрекъснато спадане от 19.9‰ през 1952 г. на 11.2‰ през 1965 г. След този период започва постепенно повишаване на раждаемостта, която през 1970 г. достига 15.7‰ и в следващите две години се стабилизира на 15.1 ‰. За този растеж са допринесли както общодържавната политика за повишаване на раждаемостта, така и факта, че през този период е имало значително повишаване на относителното тегло на родилния контингент. Равнището на раждаемост в столицата както през 70-те, така и в наши дни е със значително по-ниско равнище в сравнение с преобладаващата част от областите на страната.

Раждаемостта за област София за последните 15 години е с трайна тенденция към намаление – от 13.8‰ през 1980 г. и 12.1 за 1985 г. тя спада до 8.6 на хиляда за 1994 г., а за 1999 г. живородените в областта са 9 601 души или 8.0 ‰.(таблица 11)

В демографската литература, развитието на населението за страната – свързано с раждаемостта е разделено на 8 периода. Изменението на този показател е свързано с периодите на икономически кризи, войни, природни бедствия, засегнали страната през различните исторически периоди от развитието й. Ще обърнем внимание главно на периода от 50-те години насам, за да се потърси сравнимост с данните за област София. За 1950 г. раждаемостта е 25.5‰, като постепенно спада до 14.9‰ през 1966 г. Следва покачване до 16-17‰ през 70-те години, от 1975г. до наши дни имаме намаление на този показател – 1988 г.(13,1‰), 1991 г.(10,1‰), 1997 г.(7,7‰). След 1998 г. равнището на раждаемостта нараства до 8.8‰ през 1999г., но дори това нарастване не е в състояние да осигури положителен естествен прираст.

През 1999 г. в България са родени 72,8 хил. деца, от които 72,3 хил. или 99,3% са живородени. В сравнение с предходната година живородените са с 6 930 деца повече. Този брой е по-голям от броя на живородените поотделно за всяка година през периода 1992 – 1998 г. За сравнение броят на живородените през 1992 г. е 72,6 хил. деца.

В края на 1999 г. средният брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период в страната е само 1,23 деца, докато през 1965 г. той е 2,07, а през 1990 г. - 1,81 деца. В сравнение с последните четири години той е малко по-висок, но въпреки това този показател все още е под теоретично необходимия минимум за осигуряване на простото възпроизводство на поколенията (2,1 живородени деца от една жена).

Коефициенти на раждаемост и естествен прираст

в България и област София

Таблица 11 (в ‰)

Години	България		София
	Раждаемост	ест. прираст	раждаемост	ест. прираст
1990	12.1	-0.4	11.1	1.1
1995	8.6	-5.0	7.9	-4.0
1996	8.6	-5.4	7.9	-4.2
1997	7.7	-7.0	7.2	-5.7
1998	7.9	-6.4	7.8	-4.7
1999	8.8	-4.8	8.0	-4.1

Източник: Стотатистически годишник 1991 – 2000г.

Факторите, които обуславят развитието на раждаемостта, най-общо се обуславят на две основни групи: социално-икономически и демографски. Решаващи са социално-икономическите фактори и за това ще се обърне по-голямо внимание на тях.

Един от основните социално-икономически фактори, който обуславя ниската раждаемост е жизненият стандарт в столицата и обективното изискване на възпроизводството на работна сила от много по-високо качество в сравнение с миналото. В началото на ХХІ в. висшето образование и квалификация са необходими условия за постигане на успех и по-нататъшно развитие на човек. Това изискване, както и ниския жизнен стандарт на хората, доведе до значително повишаване на разходите по отглеждането, възпитанието и образованието на децата. Както доходите на родителите, така и възможностите на обществото не са достатъчни, за да отговорят на тези изисквания за възпроизводство на работната сила от по-високо качество, без да се накърни количествената страна на възпроизводството на населението и работната сила. В страната вече се установи еднодетният семеен модел. Освен това родителите също са принудени да полагат грижи и да изразходват средства за повишаване качеството на собствената си работна сила. Изобщо, за да възпроизвежда работна сила от по-високо качество и да могат да се справят с ниските доходи, родителите ограничават раждаемостта.

Върху раждаемостта в областта безспорно оказват влияние и жилищните условия. За да се изгради семейство, една от най-необходимите предпоставки е наличието на жилище. В сравнение с периода до 1989 г. и малко след това, когато държавата се е грижила за строителството на жилища, в последно време строителната инициатива е на пазарен принцип и младите семейства нямат възможност да участват в строителството със собствени средства, тъй като голяма част от тях са безработни или имат ниски доходи. Това обстоятелство не им позволява да имат навреме необходимите жилищни условия и още през първите години на своя брачен живот да отглеждат деца. Затова в столицата много семейства не осъществяват желаната раждаемост по обективни причини.

Изменението на характера на труда на жената също се отразява върху раждаемостта. Увеличава се на равнището на заетост сред жените, което изисква откъсване на жената от домакинството. За да не прекъсне работа, което води до намаляване на доходите в семейството, жената предпочита да не ражда повече от едно дете или въобще да не ражда деца, докато не изгради своята кариера.

Не трябва да се забравя и, че немалка част от населението на област София дойде през последните години от провинцията. Това са обикновено млади хора, които тепърва трябва да се устроят и обзаведат на новото местожителство. Тази неустановеност за известен период от време също забавя сключването на бракове, а от там се отразява неблагоприятно и на раждаемостта.

От демографските фактори, които оказват влияние върху раждаемостта, с основно значение е брачността, която се характеризира с тенденция на намаление. Към 1999 г. нейното равнище е 5,9‰ при 6.9‰ в началото на 90-те години. За сметка на това, и през 1999 г. продължава тенденцията в развитието на извънбрачната раждаемост. Извънбрачните раждания са увеличили относителния си дял от 12.4% през 1990 г. на 35 % през 1999 г. Техният брой през 1999 г. е бил 25 575. Извънбрачната раждаемост основно е резултат от появата на семейни модели извън сключените юридически бракове, т.нар. “консенсусни бракове”.

2.2. Смъртност и тенденции в нейното развитие

Друга съществена демографска характеристика, влияеща на динамиката на населението, е смъртността. Въпросът за смъртността има изключително значение за определяне режима на възпроизводство на населението. Затова усилията на обществото са насочени към непрекъснато понижаване на смъртността и повишаване средната продължителност на живота. В това отношение се постигна известен успех, удължи се средната продължителност на живота, не само в напредналите икономически страни, но и в много от развиващите се страни. Това позволява да се постигне висок ръст на населението без прекомерно увеличаване на раждаемостта или да се осъществи т.нар. ефективно възпроизводство на населението.

Равнището на смъртност като социално явление се обуславя от многобройни фактори, сред които решаващо е влиянието на социално-икономическите: като жизнено равнище на населението, хигиена и благоустроеност на жилищата и населените места, културно равнище на населението, условия на работа, развитие на здравеопазването и др.

Съществуват и други фактори, които при дадени условия, в определено време, оказват съществено влияние върху равнището на смъртността. Такива са различните епидемии, които бързо обхващат населението да дадени райони, страни; войните, отнемащи живота на много хора; стихийни бедствия и др.

Отчитането на умиранията става на основа на акта за смърт на лицето, който се изпраща за сведение в Единната гражданска регистрация. Сведението съдържа стандартна информация за починалото лице, включена в програмата за преброяванията на населението, неговите демографски, образователно-квалификационни, етнодемографски и социално-икономически характеристики.

Специфичната информация се отнася до определяне причината на смъртта. Специално се отделя внимание и на т.нар. външни причини за смъртта, към които се отнасят самоубийства, убийства и нещастни случаи.

Равнището на смъртността на населението на град София и неговото развитие през последните десетилетия се вижда от следните данни:

Смъртност на насеелението на град София Таблица 12

Години	1955	1960	1965	1972	1980	1988	1992	1994	1999
Смъртност ‰	6,2	6,3	6,0	7,6	8,7	9,5	10,7	11,5	12,0

Източник: НСИ

Както показват самите данни, в столицата е достигнато едно твърде ниско равнище на смъртност на населението – 7.6‰ за 1972 г. Това равнище е много по-ниско както от общото за страната (9.7‰), така и от равнището на останалите области.

Както в столицата, така и в другите териториални единици на България смъртността нараства. Това е свързано най-вече с все по-нататъшното застаряване на населението. И тук натрупването на възрастно население (над 60 год.) е много голямо, но все пак застаряването не е достигнало нивото в повечето териториални единици на страната. В сравнение с 1988 г. смъртността нараства с повече от два пункта(от 9.5‰ на 12‰ за 1999 г.), но продължава да е най-ниска сред 9-те макротериториални единици. Това е свързано с особеностите във възрастовата структура и по-доброто равнище на здравеопазване.

Смъртност на населението по региони 1988 - 1999 г.

*Таблица 13*						(в ‰)
Региони		1988 г.			1999 г.
	Общо	в градовете	в селата	Общо	в градовете	в селата
България	12.0	8.8	18.3	13.6	11.1	18.9
София-град	9.5	9.4	11.7	12.0	12.0	12.8
Бургас	11.4	8.3	17.7	12.2	10.6	15.8
Варна	11.1	8.8	16.2	12.5	10.9	18.8
Ловеч	16.8	9.6	25.8	16.6	11.1	24.9
Монтана	16.8	9.1	26.9	18.3	11.8	27.5
Пловдив	10.8	8.5	15.3	12.9	10.8	18.3
Русе	12.3	9.1	16.5	14.9	12.4	20.7
София	12.0	8.2	17.6	15.9	11.9	21.7
Хасково	10.5	7.7	14.2	14.4	11.4	20.7

Източник: Статистически годишник 1989г. и 2000г.

Смъртността при градското население не се отличава съществено от останалите стойности, защото застаряването на тази категория няма така ясно изразен регионален характер, а разликите са най-вече при отделните категории градове (таблица 13). Що се отнася до смъртността при селското население, то при софийските села тя е на сравнително ниско ниво, главно поради относително по-слабо представената група лица над 60 години.

Детската смъртност, както в миналото така и сега е на най-ниско ниво (таблица 14).

	*Детска смъртност* *по региони 1999 г.*
*Таблица 14*						(в ‰)
Региони		1988 г.			1999 г.
	Общо	в градовете	в селата	Общо	в градовете	в селата
България	13.6	12.4	16.3	14.6	13.4	17.6
София-град	11.3	11.3	11.8	10.5	10.7	5.3
Бургас	14.3	13.3	16.3	13.7	12.1	17.4
Варна	13.8	12.1	17.9	14.6	12.3	23.4
Ловеч	12.4	10.5	17.2	14.2	15.4	11.6
Монтана	16.3	15.9	17.3	19.9	18.4	23.2
Пловдив	13.6	13.2	14.6	16.9	17.3	15.5
Русе	15.0	14.1	16.1	12.0	10.7	15.7
София	12.7	10.9	16.2	14.5	17.5	7.6
Хасково	14.3	12.6	16.5	14.4	14.5	14.1

Източник: Статистически годишник 1989г. и 2000г

Казаното се отнася както за селското, така и за градското население и е свързано с по-високото качество на живот и култура при столичната област.

При изследване на смъртността важно значение има проследяването на нейните вариации според възрастовия състав на населението. То дава възможност да се определи нейното влияние върху формирането на плодоспособния и трудоспособния контингент, а от там да се отчете нейната роля в процеса на възпроизводство на населението и работната сила на страната. Най-голямо е намалението на смъртността във възрастите с най-голям жизнен и трудов потенциал (от 0 – 14 г.). Това много осезателно се отразява върху увеличение на жизнения фонд на населението, тъй като на младите лица им предстои да преживеят още много години. Намалението на смъртността в активната плодоспособна и трудоспособна възраст на хората е сравнително най-малка. Това се отразява на формирането на трудоспособния контингент: колкото смъртта в границите на трудоспособна възраст е по-малка, толкова трудовият потенциал на нацията ще бъде по-голям.

При възрастното население (след 65 г.) има увеличение на смъртността, което се засилва с покачването на възрастта. Този процес не оказва благоприятно въздействие, както върху жизнения фонд, така и за удължаване на трудовия потенциал на населението. Тук най-ясно изпъква и огромното значение на социалния проблем за реалното удължаване живота на хората. Страната постигна успех в удължаване средната продължителност на живота в сравнение с миналото, но този успех се дължи главно на намаляването на детската и юношеската смъртност.

Развитието на смъртността на населението за страната показва големи колебания през отделните исторически периоди и може да бъде разделено на седем етапа. До 60-те години тя се движи в границите 30 - 8‰ след това, главно през последното десетилетие започва покачване на смъртността. През 1999 г. в България са умрели близо 112 хил. души, което представлява 13,6‰ или с около 6 000 по-малко от 1998 г. По този показател страната "се връща" към равнището на 1995 г. (таблица 15). Най-ниското равнище на смъртност в страната е регистрирано през 1960 г. - 8,1‰ и оттогава смъртността непрекъснато се увеличава, главно под влияние на остаряване на населението.

Коефициенти на обща и детска смъртност
в България и област София

Таблица 15 (в ‰)

Години	България		София
Години	Обща смъртност	Детска смъртност	Обща смъртност	Детска смъртност
1990	12.5	14.8	10.0	13.2
1995	13.6	14.8	11.9	12.9
1996	14.0	15.6	12.1	12.4
1997	14.7	17.5	12.9	9.7
1998	14.3	14.4	12.5	11.1
1999	13.6	14.6	12.0	10.5

Източник: Стотатистически годишник 1991 – 2000г.

Смъртността сред мъжете (15‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (12‰). Основните причини за умиранията в България са болестите на органите на кръвообращението, следвани от новообразуванията, травмите и отравянията и болестите на дихателната система. На тези причини се дължат 87% от умиранията през 1999 г.

Твърде ниско равнище на смъртност на населението в сравнение с това за страната. Това е свързано с възрастовия състав на населението на областта и главно с по-доброто здравно обслужване.

2.3. Естествен прираст на населението

Крайният показател, чрез който се характеризира възпроизводството на населението и работната сила е естественият прираст, изразяващ разликата между раждаемостта и смъртността. Нормалният естествен прираст осигурява непрекъснато разширено възпроизводство на населението и в същото време създава обективни условия за осъществяване на разширено възпроизводство на работната сила от количествена гледна точка.

В развитието на естествения прираст на населението в София е налице спадане до 1965 г. След това в резултат на покачване на раждаемостта, той се увеличава, като достига най-високото си равнище през 1970 г. - 8.3‰. Високият естествен прираст на населението в столицата, както и общо за страната, който сме имали през минали години (1955г. – 10.9‰), едва ли е можело да се разглежда като напълно положително явление. Той е бил резултат от висока раждаемост и висока смъртност (приложение 1, фиг. 3). Подобен режим на възпроизводство на населението предлага ниска средна продължителност на живота и бърза смяна на поколенията.

Естественият прираст на населението през 70-те години в столицата се осъществява в резултат на ниска раждаемост и ниска смъртност. Без съмнение постигането на ниска смъртност през този период е един положителен момент във възпроизводството на населението, но в същото време обаче спадането на раждаемостта и нейното ниско равнище е довело и до ниско равнище на естествения прираст и не може да се разглежда като положително явление. През следващите години тенденцията към спадане на равнището на естествения прираст се запазва, като за 1985 г. той е 2.8‰.

От началото на 90-те прираста на населението в София вече е отрицателна величина, като през 1994 г. той е бил – 2.9‰, а към края на 1999 г. има стойност минус 4‰. За сравнение, естественият прираст в 1980 г. е бил 5.1‰. Това се дължи не толкова на рекордно високата смъртност, а на безпрецедентно ниското ниво на раждаемостта. Сегашните ниски стойности на раждаемост се обясняват и с по-ясно проявяващите се фактори от социално-икономически характер. В столичната област урбанизационният начин на живот е на най-високо ниво, а това е свързано и с по-друг тип репродуктивно поведение. По отношение на стойностите на естествения прираст областта следва тенденциите, характерни за страната, въпреки че тези показатели (раждаемост, смъртност, естествен прираст) за последните 10 години са по-ниски в сравнение с тези на страната (таблица 16) и въпреки засилената миграция към тази област. В бъдеще се очаква, че отрицателният естествен прираст ще се засили още повече, поради по-нататъшното евентуално повишаване на смъртността, свързано с непрекъснатата тенденция на застаряване.

Естествено движение на населението Таблица 16

Години		България			София
Години	Живородени	Починали	ест прираст	Раждаемост	смъртност	Ест. Прираст
1992	89 134	107 998	-18 864	10 406	12 786	-2 380
1994	79 442	111 787	-32 435	10 203	13 719	-3 516
1999	72 291	111 786	-39 495	9 601	14 495	-4 894
			Структура в ‰
1992	10,4	12,6	-2.2	8.7	10.7	-2.0
1994	9,4	13,2	-3.8	8.6	11.5	-2.9
1999	8,8	13,6	-4.8	8,0	12,0	-4.0

Източник: Статистически годишник 1993;1995; 2000 г.

Промените в раждаемостта и смъртността обуславят и естествения прираст на населението на страната. От 1990 г. до 1997 г. той е с нарастваща отрицателна стойност: от минус 0,4‰ през 1990 г., последователно преминава през минус 2,2‰ (1992 г.), минус 3,8‰ (1994 г.), минус 5,4‰ през 1996 г. и достига минус 7,0‰ през 1997 г. През следващата 1998 г. отрицателната стойност на естествения прираст намалява на минус 6,4‰. В резултат на увеличения брой на ражданията и намаляване броя на умиранията през 1999 г., коефициентът на естествения прираст намалява по абсолютна стойност, но продължава да бъде отрицателен - минус 4,8‰.

Тези неблагоприятни стойности на показателите (раждаемост, смъртност, естествен прираст), налагат необходимостта от прилагане на система от социално-икономически действия и дейности, както в столицата, така и в страната, за повишаване на раждаемостта, а от там и за постигане на нормален естествен прираст. Област София като основно съсредоточение на населението следва да дава своя принос за естественото нарастване на населението на страната.

2.4. Възрастов състав на населението

В социално-икономически смисъл интерес представлява разглеждането на броя и структурите на населението в трите окрупнени възрастови категории: под трудоспособна възраст, в трудоспособна възраст и над трудоспособна възраст.

Възрастовият състав на населението е значим момент при изследване на обществото. Хората от отделните възрасти притежават разностранни жизнени и трудови възможности и по различен начин могат да участват в материалното производство и духовния живот на обществото. Възрастовият състав оказва съществено влияние върху възпроизводството на подрастващите поколения. Той е обективна предпоставка за осигуряване на определено равнище на възпроизводството на населението и затова се разглежда като един от основните демографски фактори, обслужващи естествения ръст на населението.

Съобразно специфичните физиологически и психологически особености на хората от отделните възрасти, различни са и техните материални и духовни потребности. Както възрастовият, така и половият състав на населението винаги трябва да се отчитат при определяне потребностите на хората и създаване на необходимите условия за тяхното задоволяване.

Данните за изменението на възрастовия състав на населението на област София и за България са дадени в таблица 17. Сравнението се отнася за периода 1985 – 1999 г. и дава възможност да се отчетат тенденциите за изследвания период.

Промените във възрастовата структура на населението са дълбоки. За област София относителният дял на населението в под трудоспособна възраст намалява от 19,9% до 15,1%, а делът на населението над трудоспособна възраст нараства от 21,7% на 22,5%. Значително нараства делът на лицата в трудоспособна възраст от 59,2% през 1992 г. на 62,4% в края на 1999 г. В края на 1999 г. всяко четвърто лице на областта е в пенсионна възраст. В резултат на настъпилите през последните години промени във възпроизводството на населението се очаква през следващите 10-20 години да се задълбочи процеса на остаряване на населението.(табл. 17)

Очертаните насоки на развитие на демографските процеси показват, че са налице всички предпоставки да продължи остаряването, както на общото население, така и на градското и на селското население и през следващите няколко десетилетия. Основната причина за това е, че възрастовата структура през този период ще се изменя преди всичко под влияние на непрекъснато влошаващата се демографска ситуация.

От началото на века в страната е налице засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в прогресивното намаление на населението в началните и увеличение в средните и високите възрасти.

Делът на населението в трудоспособна възраст е нараствал с високи темпове до 1956 г., когато достига своя максимум – 58.9%, за да започне от 1965 г. насам да намалява като в края на 1992 г. достига 55.8%, през 1994 г., обаче този процент започва леко да се покачва, достигайки 56.3%. Това покачване е резултат от намалението на дела на хората в под трудоспособна възраст и навлизането на част от това население в границите на трудоспособната възраст.

Броят на населението в под трудоспособна възраст в страната е нараствал до 1934 г., достигайки най-високата си стойност – 2276 хил. души, след което вече е налице трайна тенденция на намаление на подрастващите контингенти. В края на 1992 г. броят на лицата под 16 навършени години е 1736 хил. души, през 1994 г. този брой вече е 1650 хил. души. В резултат на тези изменения разликата в общия брой на населението се преразпределя в групите в и над трудоспособна възраст.

Най-бързо е нарастването на броя на населението над трудоспособна възраст. През 1900 г. то е наброявало 376 хил. души, през 1965 г. преминава границата от 1 млн., през 1985 г. е вече 1889 хил. души, през 1992 г. 2017 хил., а през 1994 г. достига 2 035 589. През 1999 г. в резултат на общото намаление на населението намалява и броя на хората в над трудоспособна възраст. Това означава, че за първите 46 години на миналия век населението над трудоспособна възраст се е увеличило 2.2 пъти, а за следващите 53 още около 2.5 пъти.

През 1999 г. процесът на демографско остаряване на населението продължава да се задълбочава. Броят на лицата в трудоспособна възраст през 1999 г. е 4 753 хил. души и спрямо 1995 г. се е увеличил с близо 8 хил. души. За същия период населението под трудоспособна възраст е намаляло със 187 хиляди и възлиза на 1 411 хил. души. Намалял е и броят на лицата в над трудоспособна възраст с 14 хиляди и сега е 2 027 хиляди. (таблица 17).

Относителният дял на населението под трудоспособна възраст за същия период е намалял от 19,1% на 17,2%, а делът на населението над трудоспособна възраст се запазил приблизително на същото равнище.

*Население под в и над трудоспособна възраст*
Таблица 17
Възраст			Години
Възраст	1985		1992		1994		1999
1	2	%	3	%	4	%	5	%
България	8 948 649	100	8 487 317	100	8 427 418	100	8 190 876	100
под трудоспобна	2 046 709	22.9	1 735 712	20.5	1 650 985	19.6	1 408 830	17.2
в трудоспособна	5 013 161	56.0	4 734 275	55.8	4 741 244	56.3	4 758 899	58.1
над трудоспособна	1 888 779	21.1	2 017 330	23.7	2 035 589	24.1	2 023 147	24.7
Област София град	1 201 719	100	1 190 136	100	1 191 743	100	1 211 531	100
под трудоспобна	256 388	21.3	220 205	18.5	207 377	17.4	182 993	15.1
в трудоспособна	708 549	59.0	705 126	59.2	715 280	60.0	755 540	62.4
над трудоспособна	236 782	19.7	264 795	22.3	269 086	22.6	272 998	22.5

Източник: Демографски характеристики на област София 1994г.; Население 99г.

Доказателство за стареенето на населението е и увеличаващата се средна възраст на хората, която от 37,5 години през 1990 г. нараства на 38,9 години през 1995 г. и достига 39,2 години през 1999 г. Средната възраст на населението в градовете е 37,6 години, а в селата – 44 години. Тези показатели през 1995 г. са съответно 36,8 и 43,3 години, т.е. населението застарява, както в градовете, така и в селата.

Общата тенденция характерна за страната като цяло - намаляване на лицата под трудоспособна възраст за сметка на увеличаване на лицата над трудоспособна възраст е характерна и за област София.

3. Миграция на населението

Към демографските процеси и населението като система се отнася и миграцията (външна и вътрешна), която изразява териториалното движение на населението. Външната миграция, при смяната на системата в източните страни, е особено интензивна и представлява обект на специално изучаване.

Вътрешната миграция, в условията на научно-техническата революция е свързана с огромни по своите мащаби изменения на демографската и социално-икономическата структура на населението в отделните териториални поделения. Това означава, че е необходимо при изследванията на миграцията да се обръща особено внимание на въпросите за демографската и социално-икономическата мобилност.

При анализа на миграцията трябва да се има предвид, че отношенията, които се включват в процесите на разселването, в преобладаващата си част са социални отношения. Особено значение тук имат отношенията, свързани с териториалното разпределение на производителните сили, технико - производствените, икономическите и политически отношения. В системата на населението, обаче те не се включват изцяло, а само тази част, тези елементи, които непосредствено влияят на процесите на миграцията.

Отчитането на миграцията на населението от текущата демографска статистика става, като за всяко лице, което сменя своето местожителство, се попълва сведение в мястото на изселването и мястото на заселването. Тези сведения също обхващат основните характеристики, включени в програмата на преброяването на населението, а именно адресни сведения за лицето: към коя категория принадлежи (постоянно или налично население), демографски и социално-икономически характеристики, образователно равнище и др. Текущата демографска статистика е една от най-прецизните, тъй като много често за лицата, които сменят своето местожителство, се извършват съответни записвания в мястото на изселването, но не всякога се попълват съответните сведения за и в мястото на заселването или обратно – извършва се регистрация в мястото на заселването, която не се отразява в мястото на изселването.

Миграцията на населението по своя характер представлява териториално придвижване на населението. Когато това придвижване е в границите на дадена страна говорим за вътрешна миграция. Тази миграция представлява придвижване на лицата между отделните населени места, градове и села, области и движения към столицата.

На съвременния етап миграцията на населението продължава да оказва силно влияние върху формирането на демографската ситуация в България и нейните регионални особености. Значението й през последните 10 години на ХХ в. нараства във връзка с протичащите процеси на преход в обществено-политическото и стопанското развитие на страната. При възникналите нови условия се създават предпоставки за промени в миграционното поведение на населението. В количествен аспект те са свързани с активното вътрешно преразпределение на населението, съответстващо на спецификата на промените в началото на преходния период и стагнацията в производството. Настъпилото намаление във величината на вътрешната миграция към средата на 90-те години и последвалото ново активизиране след това до голяма степен са повлияни от динамиката и темповете на реформите след 1990 г. В качествен аспект промените отразяват нова структура и интензитет на миграционните потоци по основните направления. Сложната икономическа и социална ситуация в страната през прехода активизира процеса на връщане на част от населението от градовете към селата. В миналото, за един доста дълъг период от време, основен миграционен поток бе движението на населението от селата към градовете. През 50-те началото на 60-те години този миграционен поток обхващаше над 50% от мигриращото население. След средата на 70-те години водещо място между миграционните потоци вече заема движението на населението от градовете към градовете или от малките към големите градове – 38.9% през 1994 г. Според последните данни, въпреки че си запазва водещото място на преселванията от малките към големите градове, вече на второ място между миграционните потоци е придвижването на населението от градовете към селата. Това ново за нашата демографска статистика явление засяга основно населението в пенсионна възраст. Нормално е в условията на икономическа рецесия безработното младо население да се насочва към средните и големи градове, а възрастното, подтиквано от недостиг на финансови средства, да се завръща към селата, където, макар и с примитивно земеделие да осигурява част от прехраната си. За това говори и факта, че механичният прираст през 1999 г. за всички по-големи градове на страната, с изключение на София, Пловдив и Кърджали е отрицателен.

Област София е с най-голям брой заселили се лица през 1999 г.- 30 252 души, в сравнение с другите области на страната заселилите са от 2 до 10 пъти повече (приложение 1, таблица 18). За периода 1946 - 1999 г. населението на областта се е увеличило 2.3 пъти, предимно за сметка на механичния прираст на гр. София от цялата страна, вследствие ускореното превръщане на града в индустриален център. Най-висок темп на годишно нарастване на населението областта отбелязва през 50-те и 60-те години – 2.6 пъти. И през този период водещ фактор е голямата миграционна вълна към столицата. В сравнение с другите административно-териториални единици на страната разглежданите темпове са значително по-високи. Тези единици нямат толкова големи притегателни центрове, а селските им райони в по-голямата си част са обхванати от депопулация. Селските селища на област София показват голяма демографска устойчивост, защото се развиват не като селскостопански тип население места, а като такива с приградски характер, които до голяма степен не носят в себе си характеристиките на села. В по-късно време поради ограниченията на заселванията в столицата и неблагоприятния режим на възпроизводство, средногодишните темпове на нарастване спадат и се стига до положение на стагнация. Намаляването на населението в страната в следствие на дълбоката икономическа криза и изселническите вълни засяга в малка степен населението на област София – за последните 15 години постоянното население се стабилизира на около 1.2 млн. жители. Както вече беше споменато по-горе в изложението, за столицата се наблюдава тенденция на увеличение на временно пребиваващите с цел работа или извършване на търговия или услуги.

Разглеждайки въпроса за вътрешната миграция на населението и особено миграционните движения към област София град не може да не се обърне внимание на факторите, които правят столицата толкова привлекателна за живеене.

И тук основните фактори, които определят вътрешната миграция на населението са социално-икономическите.

Първата група от социално-икономически фактори се свързва с териториалното разпределение на производствените сили. Няма съмнение, че в основата на миграционните процеси е формирането на териториално производствените комплекси, които определят движението на работната сила. Структуроопределящи отрасли в икономиката на областта са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията. Област София се характеризира с висока концентрация на дълготрайни активи. Съсредоточените през 1999 г. дълготрайни материални активи на човек от населението са два пъти повече от средния размер за страната. За високата капиталоемкост на територията свидетелства и показателя ДМА на кв. м. По този показател област София заема първо място в страната, като концентрираните фондове на кв.м. са близо 25 пъти повече от средния размер за страната.

Втората група социално-икономически фактори се отнася от разликата в жизненото равнище в отделните селища, което основно се определя от заплатите и доходите. И тук решаващо значение има осигуряването на пълна и нормална заетост на населението и особено преодоляване на безработицата при съвременните условия.

Както е известно, безработицата в областта е доста под средното равнище в сравнение с голяма част от другите области и със страната като цяло. И именно това до голяма степен е причината за по-високите доходи на населението. Размерът на доходите на човек от населението в град София е с над 20% по-висок от средния размер за страната, което се дължи на структурата на заетостта. Средногодишната заплата на наетите по трудов договор в обществения сектор през 1998 г. е 13% по-висока от средната за страната. Повече от половината от доходите на домакинствата се формират от работна заплата и над 20 на сто от пенсии. Останалите компоненти, които оказват влияние за жизненото равнище на областта като (специфичните особености на социалното осигуряване, транспортно, битово и медицинско обслужване, развитие на мрежата на детските заведения, училища, културни заведения и прочие) са добре развити на територията на град София и способстват за поддържане на по-високото жизнено равнище в областта, в сравнение с други райони на страната.

Разбира се, съществуват още много фактори, които влияят върху миграцията и нейните направления. Тук могат да се посочат климатични условия, социално-психологически климат, който се създава в определено селище, демографските особености на отделните селища. Върху миграцията на населението влияят и някои социални фактори, като възможностите за социално и професионално придвижване, за просперитет в трудовата и социалната реализация и др.

Освен, изучаването на факторите, които влияят върху миграцията, обикновено се извършват и изследвания на причините, които пораждат този процес.

Основните причини, които принуждават хората да се заселват в областта са смяна на работата (7631 души за 1999 г.), продължаване на образованието (7527 души). Друга причина е, че голяма част от възрастните хора, които не са в състояние да се издържат сами, се преместват да живеят при децата си в София на тяхна издръжка, техният брой за 1999 г. е 7956 души.

Механичният прираст на областта не само е положителен, но надвишава с няколко пъти прираста на втората по брой на населението в страната област Пловдивска. За 1999 г. прирастът на София е 16 717 души при 2916 за Пловдив и отрицателен за почти всички останали области на страната. (приложение 1, таблица 18).

Когато изследваме процесите, свързани с механичното движение на населението на столицата, неминуемо възниква един въпрос – и в бъдеще ли трябва ежегодно да прииждат по 16 хил. души? Това означава, че ежегодно в столицата следва да се създават жилищни, благоустройствени, културно-битови и други условия за живот на населението за един нов град. При това не следва да се забравя, че понякога прииждащото в областта население изоставя или продава на безценица вече напълно изграден жилищен фонд.

От направения анализ на демографската ситуация и изобщо на развитието на населението на област София е видно, че то се отличава с редица особености. В тяхната основа лежи мястото и ролята на гр. София като селище от най-висок йерархичен порядък, което формира около себе си агломерация в доста напреднал за нашите условия стадий и изпълняващо разнообразни, а в някои отношения и уникални функции в цялостното социално-икономическо развитие на страната. И в бъдеще основната част от изтъкнатите различия на изследваната териториална единица ще се запазят. Параметрите на демографската ситуация обаче ще продължат да се влошават. Ще се засили застаряването, раждаемостта ще продължи да е на много ниско ниво, а смъртността ще нараства в резултат на натрупване на по-възрастно население. Все пак област София ще показва относително по-голяма демографска устойчивост. Демографската криза няма да има такъв характер както например в регионите Монтана и Ловеч. Областта ще продължи да задържа по-голяма демографска маса поради по-добрите поминъчни условия и възможностите за ползване на предимствата, които предлага урбанизираният начин на живот.

Общата оценка на демографската картина, която може да се направи е, че населението на България и областта е в процес на силно изразена стагнация. Никога в досегашната ни история показателите, характеризиращи възпроизводството на населението не са достигали толкова ниски равнища. Реалната последица от това е неблагоприятният през последното десетилетие съществен спад на броя на населението. И той се дължи не само на значителната външна емиграция, но и на отрицателния естествен прираст поради превишаване на умиранията над ражданията.

Макар че тази ситуация не трябва да се разглежда като предпоставка за някаква бъдеща катастрофа, трябва да се подчертае, че демографското развитие на страната навлиза в твърде тревожна фаза. На фона на дълбоката социално-икономическа криза, която преживява страната не е изключено, макар и с по-слаби темпове, раждаемостта да претърпи по-нататъшно снижение, което ще има сериозни последици върху броя и възрастовата структура на населението.

Остаряването на населението предизвиква твърде сериозни последици – икономически, социални, психологически и др., които са предпоставка за възникване на социални конфликти. Наред с нерешените проблеми на социалното осигуряване и ограничените финансови средства в бюджета, едно от основните препрятствия за осигуряване на по-висок жизнен стандарт на пенсионерите е изключително големия им брой, следствие на остаряването на населението. Това влияе и върху равнището на живота на нацията като цяло. По същия начин стоят нещата и в сферата на здравеопазването, в която необходимите финансови средства са значително по-големи, поради много по-голямата маса от хора, нуждаещи се от повече и специални медицински грижи.

Тези и още много други проблеми, свързани с остаряването на населението, тежат на плещите на активното население. Изход от създалата се ситуация може да бъде намерен чрез провеждане на една разумна демографска политика, която да тушира възможните конфликти. В миналото в провежданата у нас демографска политика доминираха мерките за насърчаване на раждаемостта. Но демографската политика е преди всичко политика за регулиране на населението в една дългосрочна перспектива, ето защо насочването на вниманието само към раждаемостта я обезценява. Днес наред с раждаемостта, критично значение придобиват и проблемите на смъртността, заболеваемостта, спадането на брачността, интензивната външна миграция и други. Тези особености изискват рязко насочване на вниманието на демографската политика към стандарта на живот, към доходите и инфлацията, безработицата и възможностите за изхранване, издръжката на децата и възрастното поколение и т.н.

ГЛАВА ІІІ

Социално-икономически характеристики на населението на област София.

Социално-икономическите характеристики са елемент от социалното разслояване на обществото. Под въздействие на обществения възпроизводствен процес, хората са включени в социални групи, които могат да бъдат класифицирани по следните признаци: трудова активност, отраслова структура, професионална структура, социални класи. Най-общо тези структури се наричат социално-икономически характеристики.

1. Трудова активност

Както в теорията, така и в практиката при изучаване на трудовата активност се употребяват две понятия – трудова активност на населението и заетост на населението. За това са налице обективни основания, тъй като те изразяват различни по своето съдържание величини, които в крайна сметка целят да обяснят един и същи процес.

По-широкото понятие е трудовата активност на населението. В икономическата и социалната литература най-често се говори за трудова активност на населението като степен на участие на различните възрастови групи мъже и жени в общественото стопанство, както в страната като цяло, така и по отделни нейни райони, а така също и тенденции в техните изменения за редица години. Още при първите преброявания на населението, извършени у нас, се обръща внимание на определянето на трудово активното население. В изследванията на тези данни, направени от едни от най-видните представители на стопанската и социалната наука, по това време, са правени анализи и изводи относно мащабите и разпределението на активното население. Те стигат до описание на отрасловата и професионалната структура на населението, които на този етап от развитието на страната почти са се припокривали.

Понятието активно население е широко застъпено и в редица международни издания – Демографски годишник на ООН, Годишник на МОТ и др. Изобщо, една от основните характеристики на населението и днес е неговото механично делене на активно и неактивно, като активността се разглежда от гледна точка на нейната трудова значимост. Фактически под понятието трудова активност на населението в демографската литература се разбира броя на хората, които притежават необходимите психически и физически качества да се трудят и обикновено в една или друга степен участват в обществения възпроизводствен процес. Броят на трудово активното население или както често се среща понятието активно население, се установява обикновено чрез преброяванията на населението. Съгласно инструкциите за провеждане преброяванията на населението, към активното население се отнасят следните категории лица:

- всички постоянно и сезонно заети лица в производство, независимо от степента на тяхното участие;

- войници, които преди постъпването си в казармата са работили;

- лицата, които са болни в момента на преброяването, но са работили преди тяхното заболяване;

- лицата, които се учат в курсове за преквалификация и повишаване на квалификацията с откъсване от работата и др.

От социологическа гледна точка това определение на съдържанието на категорията трудова активност е недостатъчно, тъй като не се вниква в сложната същност на явлението, засягащо цялата структура на личността. Участието в общественото възпроизводство е само външната страна на проблема, зад която се крие сложна плетеница от фактори и мотивации. Поради тази причина са ползват два подхода на изследване.

При първия подход се разкрива дълбоката съдържателна структура на трудовата активност, разгледана като един поведенчески феномен, в чиято основа е самата трудова дейност на човека, осъзната и реализирана в нейната сложност и многообразие. Тук се отнасят качествените особености, характеризиращи самата трудова дейност, които представляват своеобразни измерения на отделните страни на нейната същност. Най-общо трудовата активност е представена, чрез обобщени характеристики на:

- изпълнение на производствените задачи;

- трудовата дисциплина;

- отговорността в работата;

- инициативността в работата.

Широкото изясняване на трудовата активност, от гледна точка на нейните качествени особености, характеризиращи самата трудова дейност изисква специални изследвания. Обикновено, по-голямо внимание се обръща на количествените характеристики, които са предмет на т. нар.

Втори подход при изследване на трудовата активност на населението – тук се обръща внимание само на параметрите, намиращи израз в степента на използване на лицата, които притежават определени трудови възможности. Това означава да се определи: броя на заетите лица; календарния фонд на работното време на заетите лица, като се фиксират загубите на работно време поради сезонност на работата; смяна на работа; преквалификация с откъсване от работа; временно нетрудоспособни лица; използване на работното време.

През последните години понятието “трудова активност” на населението е заменено с понятието “икономическа активност” . Това позволява по-правилно и точно да се отчете възникването на фактора “безработица” в условията на прехода от планово стопанство към пазарна икономика.

Според Националния статистически институт (НСИ) в категорията на икономически активното население се включват лицата, които упражняват обществено полезен труд и получават възнаграждение за това под различна форма. Тази най-обща дефиниция се уточнява и конкретизира за всеки частен случай. За икономически активни в определен момент могат да се смятат лицата, които са заети в този момент, независимо каква е била продължителността на работата им от началото на годината, и безработните.

Според някои автори, икономически активното население е това население, което може непосредствено на дадения етап да участва в икономическата дейност. То формира потенциалната работна сила, предлагането на труд на пазара, търсенето на работа, на трудова заетост. С други думи, икономически активно население са всички лица, които могат да осигуряват работна сила за производството на икономически блага и предоставянето на услуги.

За даден отчетен период броят на икономически активното население е сумата от броя на заетите лица и броя на регистрираните безработни или още разликата между трудовите ресурси и нежелаещите или неможещите да упражняват обществено полезен труд (учащи се редовно обучение в трудоспособна възраст, жените в отпуск по майчинство и др.). Икономически активното население е динамична категория – променя се както неговия брой, така и структурата му. В най-обобщен вид то се дели на заети и незаети, които активно търсят работа. Тези две групи са в непрекъснато движение и чести преминавания от едната категория в другата.

При анализирането на икономическата активност, заетостта и безработицата на населението на Република България и област София е обхванат периода от 1992 г. до 1999 г. с междинна година 1994 г. За годините 1994 г. – 1999 г. са използвани данни от провежданото от НСИ наблюдение на работната сила, което е един от основните източници на информация за заетостта и безработицата. Също така са използвани данни от Статистическите годишници за 1993, 1994, 2000 г.

Броят на регистрираните безработни лица в бюрата по труда, не съвпада с броя на безработните според НСИ, в резултат на прилагането на различни методики: НСИ отчита броя на безработните и заетите чрез репрезентативни наблюдения на работната сила и обхваща по-широк кръг от тях в сравнение с административната статистика на Националната служба по заетостта. Необходимо е да се въведат единни критерии за броя на отчитане на безработните, заетите и заетите по сектори, с оглед възможността да се правят по-точни анализи на статистическите показатели.

Наблюдението на работната сила, което НСИ извършва има за цел да осигури актуална информация за икономическата активност на населението в България. То се извършва, чрез наблюдение на домакинствата. Неговите предимства, в сравнение с останалите статистически изследвания, се състоят главно във възможността да се получи информация практически за цялото население на страната, за всички дейности и сектори на икономиката, за всички категории лица, за действителната безработица, както и за икономически неактивните лица. Тъй като се събират индивидуални данни за наблюдаваните лица, има възможност за изследване връзките между различните демографски, социални и икономически характеристики на отделните категории от населението.

Методологията, използвана от НСИ при това представително за страната изследване е следната:

Изследването обхваща постоянното население на България, изследват се обикновени домакинства, като метода на събиране на данните е чрез интервю, извършвано от определени от териториалните статистически бюра анкетьори, които посещават попадналите в извадката домакинства и попълват анкетните карти.

Извадката за наблюдението включва 24 000 домакинства. Тя е формирана, като подизвадка от постоянната териториална извадка, която включва 10% от всички преброителни участъци от проведеното към 4. 12. 1992 г. преброяване на населението. За наблюдението се използва стратифицирана по области, град и село двустепенна гнездова извадка с гнезда на първа степен – преброителни участъци и гнезда на втора степен – домакинства.

При това статистическо изследване се изчисляват следните аналитични показатели.

Коефициент на икономическа активност – съотношението между работната сила и населението на 15 и повече навършени години.

Коефициент на заетост – съотношението между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години.

Коефициент на безработица (равнище на безработица) – съотношение между броя на безработните и работната сила.

1.1. Икономическа активност на населението

Преходът от планово стопанство към пазарна икономика, доведе до рязка промяна в икономическата активност на населението, както в страната, така и в област София. Броят и относителният дял на икономически активното население намаля от 4586 хил. души към 4.12.1985 г. на 39392 хил. д. към 4.12.1992 г. или от 52,4% на 46,3% от цялото население на страната. Такова намаление се регистрира за първи път в период между две преброявания (1985 – 1992 г.) и е в съответствие с общите тенденции, характерни за броя и структурите на населението през тези години. Икономически активното население на област София през 1992 г. наброява 550 747 души или 46,3% от общото население на областта. В сравнение с 1985 г. (когато икономически активните са били 653 хил. или 54,4%), в края на 1992 г. активността е спаднала с 8,1% при намаление на цялото население с по-малко от 1%. За сравнение за седемте години между двете преброявания (1985 - 1992 г.) съвкупността на икономически активните в страната намалява с около 754 хил. души или 16% при общо намаление на населението с 5,2%. Тази тенденция на намаление на дела на икономически активните лица (работна сила) от населението на 15 и повече навършени години, се запазва и през следващите години, като от 57,2% през 1992 г., коефициентът на икономическа активност спада на 52,4% през 1994 г., за 1999 г. той достига 49,2%, т.е. за тези седем години икономически активното население е намаляло с 8% или 554 хил. души. Това намаление е резултат главно от неблагоприятната демографска ситуация, в която се намира страната. Ниската раждаемост през последните 30 години и отрицателния естествен прираст от 1990 г. насам доведоха до застаряване на населението, което от своя страна се изразява в това , че все повече хора излизат от трудоспособна възраст и преминават в другата категория, на хората в над трудоспособна възраст, т.е. увеличава се дела на икономически неактивното население за сметка на икономически активното.

За София намалението на икономически активните е само по отношение на относителния дял и то със съвсем малка величина. За периода 1990 – 1999 г. това намаление е в порядъка на 0,5% (от 55,7% на 55,2%). (таблица 19). Към 11. 1999 г. икономически активното население на областта наброява 567,2 хил. души при 549,8 хил. души през 1992 г. от населението на 15 и повече години. По този показател областта се нарежда на първо място между всички останали области, като превъзхожда близо 2 пъти втората по-брой на населението област (Пловдивска). Въпреки, че имаме абсолютно нарастване на работната сила, фактът, че в процентно отношение дела на икономически активното население намалява, показва, че дори високият положителен механичен прираст не е в състояние да компенсира процеса на остаряване на населението, характерен както за област София, така и за цялата страна, и да доведе до по-значително увеличение на икономически активното население.

Икономическата активност в областта като цяло е по-висока сред мъжете, отколкото сред жените –60,3% срещу 39,7% за 1999 г., но жените се отличават с по-голяма икономическа активност сред населението от трудоспособна възраст, а мъжете – сред населението в над трудоспособна възраст. Този превес в активността на мъжете над тази на жените е валиден и общо за страната. От общия брой на икономически активните лица за 1999 г. мъжете са 1812,9 хил. (54,5%), а жените 1575 хил. (44,2%).

Икономическата активност и за страната и за област София е по-висока в градовете, отколкото в селата. Близостта до милионния град определя и специфичния характер на селското население на областта. Голяма част от него не се занимава със селскостопанска дейност, а реализират своите трудови възможности в развитите в столицата отрасли и производства. Това определя и голямата разлика между коефициентите на заетост и безработица в сравнение със селското население на страната. През 1999 г. коефициентът на заетост в селата на областта е по-висок с около 17%, от този в селата общо за страната, а коефициентът на безработица - по-нисък с 10%. За 1999 г. коефициента на икономическа активност в градовете на област София е 55,2%, а в селата 54,5%. За България обаче тази разлика в коефициента на икономическа активност на градското и селското население е доста по-изразителна: за 1999 г. той е съответно 54,1% за градското и 38,7% за селското население.

Както вече беше посочено, икономическата активност е в най-тясна връзка с възрастта, тъй като 80-85% от лицата в трудоспособна възраст са икономически активни. Тенденцията на намаление на лицата в под трудоспособна възраст и увеличение на тези в над трудоспособна, която датира от 1975 г., доведе до промени и в структурите на икономически активните лица. За София основната част от икономически активното население също попада в групата на лицата в трудоспособна възраст. Това определя и най-голямото намаление на броя на икономически активното население в тази възрастова група (близо 60 хил.). Промени настъпват и в групата на хората в над трудоспособна възраст. Въпреки общото увеличаване на лицата в тази категория, дела на икономически активните лица намалява, като през 1992 г. той е 6,6%, при 25% през 1985 г.

Промените във възрастовата структура на населението, както и измененията в структурата му по икономическа активност рефлектират върху съотношението “икономически активни: икономически неактивни лица” Икономически неактивните лица (лица извън работната сила) са тези, които през наблюдавания период не работят и не са безработни. В тази група се отнасят хората, които са в допълнителен платен или неплатен отпуск по майчинство, които са на издръжка от упражняващите трудова дейност или имат самостоятелен източник на средства за съществуване – пенсия, стипендия, наеми и др. Неактивното население е резерв на икономически активното.

В края на 1992 г. на всеки 100 икономически активни лица на 15 и повече години се падат 74 икономически неактивни, през 1994 г. това съотношение е 100 към 91, за да достигне през 1999 г. 100 активни към 103 неактивни на 15 и повече навършени години. За София това съотношение (активни/неактивни) се изменя от 100 на 79 за 1992 г. , към 100 на 80 за 1994 г., и достига през 1999 г. 100 на 81 души. (таблица 19)

През 1999 г. икономически неактивното население съставлява 50.9% от населението на 15 и повече години и достига 3 501 хил., от които 1988.3 хил. са жени и 1 513 хил. мъже. Напредналата възраст е причина за икономическата неактивност 1912.8 хил. или за 54.6% от лицата извън работната сила. Поради обучение 564 хил. (16.1%) не могат да проявят икономическа активност. Лицата, които желаят да работят, но не търсят работа поради ограничения пазар на труда, са 357.3 хил. или 10.2% от неакитвните лица. За София икономически неактивното население представлява 44.8% от населението на 15 и повече години, като абсолютния му брой е 440.4 хил. души., от които 249 хил. жени и 191.4хил. мъже.

Като се съпоставят данните за страната и за област София могат да се направят следните обобщения за икономическата активност на населението.

- населението на област София се характеризира с по-висок дял на икономически активно население в сравнение с това на страната. Докато за периода 1992 г. – 1999 г. коефициентът на икономическа активност на страната спадна от 57.2% на 49.2%, то тази стойност за област София се запази около 55%. Това запазване се дължи предимно на положителното миграционно салдо на областта, формирано предимно от хора в трудоспособна възраст дошли да търсят работа в столицата, поради по-ниското ниво на безработица в сравнение с други области.

- докато намалението на икономически активното население в страната е съпроводено с увеличаване на икономически неактивните лица, то за област София имаме увеличение, както на икономически активните лица (макар и само с около 17 хил. души), така и на икономически неактивното население. Тази тенденция на увеличение на икономически неактивното население е обяснима, като се има предвид, че трансформацията на собствеността у нас през последните години беше най-активна по отношение на реституцията на собствеността, което е повод за отлив на част от хората в трудоспособна възраст от икономически активното население. Тези данни показват още, че както страната, така и София са обхванати от процес на застаряване на населението, но София в резултат на по-доброто си икономическо развитие, успява от части, но не в пълна степен да компенсира този процес с положителен механичен прираст.

1.2. Заетост на населението по възраст, пол, образование, сектори и статус

Под заетост разбираме степента на използване на производствените възможности на националното стопанство за създаване на условия за професионална реализация на хората. Разграничават се няколко вида заетост – пълна, свръхзаетост и непълна. Хартман посочва, че заетостта е пълна, когато броят на безработните, отнесен към броя на незаетите работни места, не надхвърля от 1 до 1,5%. Свръхзаетост съществува, когато броят на незаетите работни места е много по-голям от броя на безработните. Когато броят на безработните е по-голям от 1,5% спрямо броя на незаетите работни места, има непълна заетост. Според друга класификация, на национално равнище заетостта на населението може да бъда пълна и непълна, ефективна и неефективна. Пълна заетост има, когато всички лица над 15 год. са заети с труд или икономическа дейност. Непълна заетост е, когато не всички лица над 15 г. са включени в трудова или икономическа дейност. Ефективна заетост е тази заетост, при която, при дадени икономически и социални условия се осигурява оптимално използване на материали, трудови и финансови ресурси на страната, когато има икономически растеж и по-висок жизнен стандарт. Неефективна заетост – когато голяма част от населението не е заета, не се осигурява икономически растеж и достойни условия на съществуване.

Във връзка със заетостта се използват много понятия, като: трудови ресурси, заети лица, икономически активно население и икономически неактивни лица.

Като трудови ресурси се определя онази част от населението , която притежава физически и психически способности да се труди. Съгласно съществуващата у нас методология, трудовите ресурси включват следните групи:

- населението в трудоспособна възраст, без неработещите инвалиди в трудоспособна възраст и без неработещите пенсионери на същата възраст, получаващи пенсия за прослужено време;

- работещото население под долната и над горната граница на трудоспособната възраст.

Трудовите ресурси могат да се разглеждат като динамична съвкупност, подложена на непрекъснати промени с течение на времето под въздействието на многобройни фактори. Техният брой и състав към даден момент е пряко зависим от особеностите на естественото движение и външната миграция на населението. Понятието трудови ресурси се използва предимно в Русия и страните от Източна Европа. В България, във връзка с интегрирането към европейските структури, то се замества в статистиката с понятието работна сила.

Според НСИ работната сила (текущо икономически активно население) включва лицата на 15 и повече навършени години, които влагат или предлагат своя труд за производството на стоки и услуги.

Понятието “работна сила” е необходимо да се разглежда и като притежавани физически и умствени качества и способности на наличното активно население, за да може то да стане заето, т.е. да работи. Под налично активно население се разбира тази част от активното население в страната, което може и желае да работи. В него се включват следователно както заетите, така и безработните лица.

Друго важно понятие свързано с пазара на труда, са заетите лица. Заетите са производително използваната част от населението на даден етап. Те обхващат всички лица, които работят, независимо от характера на труда им, т.е всички, които упражняват труд в държавния или частния сектор, срещу което получават трудово възнаграждение, или доход от труд.

Според НСИ заети лица са лицата на 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период:

- извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане в пари или в натура, печалба или друг доход;

- не работят през наблюдавания период, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, раждане, и гледане на малко дете (до получаване на пълния размер на възнаграждението), неблагоприятни климатични условия, стачка или друг трудов спор и други подобни причини.

Заети са лица, работещи срещу заплащане в пари или в натура; лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доход; лицата, работещи без заплащане във фирма, предприятие, стопанство на родствени лица, членове на техните домакинства.

За заети се считат и студенти, учащи се, домакини, пенсионери, ако са работили поне 1 час през наблюдавания период.

Според Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта – заето е всяко лице на възраст 16 и повече години, което е наето по трудов договор; работи по договор за управление или контрол на държавно или общинско предприятие – еднолично търговско дружество; полага труд без писмен договор с работодателя, осъществява дейност чрез регистрация по реда на Търговския закон; полага труд като член кооператор по реда на Закона за кооперациите или като земеделски стопанин; получава доход в пари или в натура от упражняване на регистрирана дейност.

Безспорно трудовата активност и заетостта се обуславят от сложен комплекс фактори, решаващо място, сред които и тук заемат социално-икономическите.

Икономическият потенциал на дадена страна, който показва мащабите на общественото производство, определя до голяма степен и възможностите за нейното екстензивно развитие, а от там и равнището на заетостта на населението. Развитите в икономическо отношение страни с многоотраслова икономика и широко разделение на труда имат възможност едновременно с разширяване мащабите на интензивното развитие да увеличават мащабите и на своето екстензивно развитие и по този начин да осигуряват сравнително високо равнище на заетост на населението.

Като необходима предпоставка за икономическото развитие на отделните страни и региони безспорно представляват и наличните природни ресурси и географски условия. Те дават възможност да се развиват в по-големи мащаби производства и така да се създаде поминък на по-голям брой лица.

Равнището на заетост на населението в общественото производство в дадена страна зависи и от степента на задоволяване на неговите потребности, чрез сферата на общественото производство и чрез домашното и лично стопанство. В районите, където стоковото производство не е достатъчно развито и редица дейности, свързани с приготвянето на храната, облеклото, обзавеждането, обслужването и др., се извършват в домашното стопанство, отбелязваме ниска степен на заетост в общественото производство и висока степен на заетост в домашното стопанство.

Върху равнището на заетост оказва значимо влияние и културно-техническото равнище на населението. Колкото по-развити са производството и неговата материално-техническа база, колкото по-високо е равнището на използваните технологии и на потребностите на пазара, толкова по-голямо значение придобиват качествените характеристики на трудовите ресурси – равнище на образование, професионална подготовка и квалификация, притежаване на допълнителни знания и умения, които правят работната сила потенциално по-производителна, по-адаптивна към променящите се условия на производството, по-инициативна и творческа. Както е известно, образователното равнище на областта рязко се различава от това на останалите области. По данни от преброяването от 1992 г. е установено, че 37,5% от населението с висше образование живее в област София. Влиянието, което културното и техническо равнище на населението оказва върху заетостта може да бъде разгледано от две страни. От една страна, то се отразява неблагоприятно, тъй като се налага да се увеличи времето за квалификация на работната сила извън производството или обективно се изисква да се повиши началната трудова възраст на хората и по такъв начин да се съкрати техният трудов живот. От друга страна, хората с по-високо образование желаят с по-голяма охота да участват в общественото производство.

Измененията, които настъпват в отрасловата и професионална структура на населението, също оказват съществено влияние върху общото равнище на заетостта. Началната и крайната трудова възраст е различна за отделните отрасли и професии, т.е. различна е продължителността на трудовия живот на заетите в тях лица. Например: отраслите на науката и образованието или при професиите, изискващи интелектуален труд, началната трудова възраст е значително по-висока, отколкото на заетите в селското стопанство. Това е така, защото при едни отрасли и професии времето, необходимо за придобиване на необходимата квалификация, професионални знания, умения и навици е много по-дълго в сравнение с други отрасли и професии. В същото време, при тях е значително по-ниска пределната трудова възраст. При интелектуалците фактически продължителността на трудовия живот в наши условия е все още значително по-ниска, отколкото например при селскостопанските работници. Ето защо, ако структурните изменения в отрасловата заетост водят до повишаване относителното тегло на интелектуалците и намаляване относителното тегло селскостопанските работници , то равнището на заетост на населението може да спада по напълно обективни причини. Фактически, то ще спада в резултат на съкращаване сферата на тези отрасли и дейности, в които средната продължителност на трудовия живот на заетите лица е по-голяма и увеличаване на сферата на отраслите и дейностите, в които тя е по-малка.

Международната интеграция на дадена страна по отношение на работната сила също оказва влияние върху равнището на заетостта на нейното население. Ако една държава има излишък от работна сила, както повечето страни в преход, но не е в състояние да се освободи от този излишък при изгодни за нея условия, това също може за определен етап да изиграе положителна роля върху равнището на заетост на населението. При такива случаи, обаче, трябва да са налице съответни предпоставки, след известно време тази работна сила да се завърне в своята родина с натрупани капитали и знания, които вложени в икономиката ще донесат просперитет и икономическа заетост.

Трудовото законодателство, чрез което се определят границите на началната и пределната трудова възраст на лицата, а така също и условията за отпускане на пенсии по инвалидност, общо заболяване и старост, също оказват съответно влияние върху равнището на заетост на населението. В България със закон е определена долната и горната граница на трудоспособното население. До преди две години в него се включваха мъжете на възраст между 16 – 59 навършени години и жените между 16 – 54 навършени години. От 01.01.2000 г. новият социален кодекс предвижда жените да излизат в пенсия на 58 години, а мъжете на 63 години. Всеки, който желае ще може до 31.12.2003 г. да излиза в пенсия и по предишната система. Споменатият свободен режим на пенсиониране завършва на 01.01.2004 г. Идеята е през 2004 г. възрастта за пенсиониране на жените да се установи на 63 год., а през 2010 г. мъжете да достигнат пределната за Европа пенсионна възраст – 65 г. Следва да се изтъкне, че за такова решение трябва да има достатъчно убедителни научни аргументи. За да се удължи пределната трудова възраст, основна предпоставка е удължаване средната продължителност на предстоящия живот на хората. Тъй като у нас фактически средната продължителност на предстоящия живот намалява и то ярко изразено при мъжете, трудно може да се намерят основания за удължаване на пределната възраст. Подобно решение е нелогично и от гледна точка на изключително високото равнище на безработица, особено сред младите хора. Очевидно е, че увеличаването на пределната трудова възраст ще даде възможност за ангажиране в по-продължителен период от време на възрастното поколение и ще обрече на безработица голяма част от младите генерации. Което от своя страна води до засилване на емиграцията, загуба на квалификация, деградиране на личността, отчуждение от обществото, криминализъм, конфликти между поколенията и всички останали негативни явления, свързани с безработицата.

Безспорно върху заетостта на населението оказва не малко влияние и демографската ситуация на дадена страна. Тук трябва да се изтъкне особеното значение на възрастовата структура на населението. Възрастовата структура на населението, интензивността и направленията на нейното изменение определят активната й характеристика – “подмладяване” или “стареене”. Ако преобладават лицата от тези възрастови групи, сред които заетостта е най-висока (25 – 54 г.), то естествено при равни други условия и общото равнище на заетостта ще бъде по-високо.

Половият състав на населението също оказва влияние върху заетостта. Известно е, че при жените, според нашето законодателство, средната продължителност на трудовия живот е с около 5 години по-ниска, отколкото при мъжете. При тези условия, ако преобладава, женската работна сила, по обективни причини заетостта ще бъде по-ниска. Тук оказва влияние и обстоятелството, че по принцип осигуряването на пълна заетост на женското население се осъществява все още сравнително по-трудно, отколкото за мъжкото население. И тук трудовото законодателство не отговаря на международните стандарти. В по-голяма част от развитите страни пределната трудова възраст е една и съща и за двата пола.

Вътрешните миграционни процеси, които се извършват в дадена страна, също оказват влияние върху заетостта на населението. Степента на това влияние се предопределя, както от размера и направленията на миграционните потоци, така и от структурата на мигриращите – по пол, по възраст и особено по образование и професионална квалификация. Преразпределението на работната сила между районите с излишък и районите с недостиг на работна сила по същество съдейства за осигуряване на по-пълна заетост на населението в дадена страна. Затова миграционните процеси, когато се извършват в техните оптимални граници, влияят положително върху заетостта на населението. Когато се извършват стихийно и водят до миграционна загуба, влияят отрицателно върху заетостта на населението.

Върху заетостта на населението оказват влияние и много други фактори, свързани с традициите, националните, религиозните и други особености на отделните райони.

Изучаването на факторите, които обуславят развитието и равнището на заетостта, има голямо значение при регулирането на този сложен и изключително важен процес. На първо място, то ни дава възможност да определим обективно обусловеното равнище на заетост на населението. При различните условия на социално-икономическото развитие на дадена страна в различна степен обективно действат едни или други фактори и условия, които определят дадено равнище на заетост на населението, което се смята за обосновано и закономерно. В същото време, обаче действат и много фактори, които водят до нарушаване на този обективно обоснован от развитието на обществото процес. Те водят при определени условия до излишък или недостиг на работна сила. Сега това е един изключителна актуален проблем, който масово се обсъжда в страните на Европейския съюз, като стремежът е преодоляване на безработицата и повишаване на заетостта на населението, както и решаването на основните социални проблеми на обществото. (Минков, 3, с. 263-266)

Както вече беше споменато, промяната в заетостта и отрасловата й структура трябва да се разглежда в контекста на протичащите икономически, демографски и социално-политически процеси.

Качествената характеристика на трудовите ресурси в областта се характеризира с известни особености. Тук е съсредоточен голям потенциал от квалифицирани кадри в почти всички отрасли на стопанството. Затова говори факта, че относителния дял на икономически активните лица с висше образование в София е 30.5% при 12.4% за страната (таблица 20). Голям е потенциалът и на заетите в обслужващата сфера. Областта се отличава и с най-много зает административен персонал в страната.

Друга особеност на трудовата заетост е наличието на много работна ръка за предприятията на тежката промишленост (МК – “Кремиковци”, машиностроителните заводи и др.). Тази особеност произтича от факта, че при усилената индустриализация в страната и разгръщането на мощностите в тежката промишленост в годините на “социалистическото строителство” към столицата се насочи население от всички области на страната. Това от своя страна силно наруши впоследствие демографската структура на областта и обслужването на това население. Част от тези проблеми могат да бъдат решени с по-ускореното връщане на земята, развитието на предприемаческата инициатива и други процеси, свързани с пазарното стопанство.

Друг процес, свързан с трудовите ресурси на областта и тяхната заетост са ежедневните трудови пътувания от селата и крайградските зони към големите градове от една страна и на специалисти и квалифицирани кадри от градовете към селата от друга.

Равнището на заетост (заетостта на 100 души от общото население) в областта намалява от 46,4% през 1990 г. на 39,8% през 1994 г., а през 1999 г. то е 42,7%. За същия период равнището на заетост в страната намалява от 47,2% на 34,3%. Както в страната, така и в област София то достига най-ниските си стойности през 1994 г. (съответно 34% и 34,3%) (фиг. 4)

Равнище на заетост за област София и България за периода 1990 –1999 г. (в%)

Фиг.4

Както се вижда от графиката, от началото на създаването на трудовия пазар през 1990 г. до 1999 г. броят на заетите лица и равнището на заетост проявяват колеблива тенденция на изменение, като се отчита и влиянието на сезонните фактори, но като цяло се наблюдава тенденция на намаляване на трудовата заетост, в сравнение с началото на този период. Под въздействието на целия комплекс от социално-икономически фактори, негативните демографски процеси, ниското ниво на инвестиции и все още недостатъчно развит пазар на труда броят на заетите лица от 1990 г. до 1994 г. непрекъснато намалява. Само за първите три години заетите в област София намалява с около 71 хил. души и достигат 487,9 хил. през 1992 г, при 580 хил. в начлото на периода. През 1993 г. и 1994 г. темповете на спадане на заетите лица са по-бавни, но тенденцията към намаление продължава. През 1994 г. заетите са 473 хил. души или с 3% (14,9 хил. д.) по-малко в сравнение с 1992 г. След 1995 г. до 1996 г. започва слабо покачване на заетостта, поради съживяване на икономиката, развитието на частния сектор и подвижната активна политика.

Като цяло за периода на икономическите промени (1990 – 1999 г.) областта следва тенденцията на страната – спад спрямо 1990 г. и преливане на заетостта от държавния в частния сектор. От 1990 г. броят на заетите лица в страната също намалява, от 3 286 172 души през 1992 г., на 2 868 700 през 1994 г. През 1995 г. спадането в заетостта обаче беше преустановено и за първи път от 1989 г. насам заетите лица в страната са били повече спрямо предходната година. Според резултатите от наблюдението на заетостта и работната сила на НСИ, броят на заетите през 1995 г. е 3031.5 хил. или с около 5.6% (162 хил.) по-голям спрямо 1994 г. Повишаването на заетостта се дължи изцяло на създаването на нови работни места в частния сектор (броят на заетите в този сектор от 1994 до 1995 г. нараства с 16%).

След слабото оживление в икономиката през 1995 – 1996 г. страната изпада в тежка финансова криза, в резултат на неразвитите пазарни отношения, неконкурентоспособността на българските стоки, фалита на банките, субсидиите от държавата, отпускани на нерентабилните държавни предприятия, развитието на черната икономика и още много други фактори, които доведоха до бюджетен дефицит и до инфлационен бум в началото на 1997 г., и като резултат през юни същата година у нас бе въведен Валутен съвет. Това се отрази и върху трудовия пазар чрез намаляване броя на заетите лица до стойности по-ниски от 1993 г. След въвеждането на Валутен съвет, бюджетните рестрикции и значително по-строгите финансови правила принудиха държавните предприятия да направят поредната ревизия на заетостта и да освободят част от заетите в тях. Обвързването на динамиката на равнището на работната заплата с крайните финансови резултати също изигра стимулираща роля за оптимизиране броя на заетите, съобразно потребностите от работна сила. Въпреки всичко “свръхзаетостта”, типична за държавния сектор от периода на плановата икономика, продължава да съществува в предприятията най-вече на пълна бюджетна издръжка от т.н. непроизводствен сектор и в държавната администрация. Един от парадоксите, до който се стигна през 1997 г. бе, че преструктурирането на заетостта в бюджетната сфера беше преустановено поради недостиг на бюджетни средства за изплащане на компенсации при съкращаване.

През 1997 г. и 1998 г. броят на заетите продължава да намалява под влияние на процесите свързани със структурната реформа и тежката икономическа криза, която преживя страната през зимата на 1997 г. В съответствие с това, през 1997 г. и 1998 г. броят и относителният дял на заетите лица в столичната икономика леко се понижава, но през 1999 г. отново започна да се повишава и достигна 518 хил. души или с 45,1 хил. повече спрямо 1994 г., но с 41,7 хил. по-малко спрямо 1990 г. След 1996 г. и заетостта в страната също започва да спада и достига до 2811хил. души през 1999 г. Относителното намаление за целия период (1990 – 1999 г.) е около 12,9%, при 4,3% за област София за същия период.

От изнесените по-горе данни се вижда, че структурите на заетото население са пряко следствие от параметрите на протичащите социално-икономически процеси, демографското развитие и икономическата активност.

Общият спад в заетостта през последните години е характерен и важи в почти еднаква степен и за двата пола от всички възрастови групи. В структурата на заетостта по пол в област София преобладават мъжете, като техният относителен дял спрямо всички заети е 51,2 , като бележи съвсем слабо понижение спрямо 1994 г. с около 1%. (приложение 2, таблица 21). В страната относителния дял на заетите мъже спрямо всички заети също е по-висок. През 1999 г. дела на заетите мъже надвишава този на жените с около 6%, като тази разлика си остава непроменена от 1994 г. Равнището на заетост при мъжете 45.1%(от общото население на страната) продължава да е по-високо от това при жените - 36.8%. Различието в заетостта на двата пола е налице за всички възрастови групи, но най-съществено е при 25 - 34-годишните и при 55 - 64годишните. Тези различия имат своето обяснение, свързано с оттеглянето на жените от пазара на труда – за първата възрастова група в голяма степен заради раждане и отглеждане на деца, а за втората поради по-ранното им пенсиониране.

През изследвания период настъпват, както количествени, така и качествени промени в степента на икономическата активност. За това говори коефициентът на заетост (съотношението между броя на заетите лица и населението на 15 и повече години в %) през 1992 г. за област София той е 49.4% при 47.8% за страната, за 1994 г. – 47.7% срещу 41.7%, а за 1999 г. – 50.4% при 40.8% за страната. От данните се вижда, че за целият период заетостта в областта е по-висока в сравнение с тази за страната (табл. 19).

Това е така, защото демографската ситуация, балансиращият ефект на механичното движение, структурата на столичното стопанство, благоприятстват поддържането на по-висока заетост. София, със своята инфраструктура поддържа висок брой работни места. За 1999 г. София участва в общата заетост на страната с 18.43% срещу 1.19% - най-нисък дял на област Видин. За 1990 г. този дял е бил 14.16%, 1992 г. - 14.84%, което говори за явна тенденция на концентриране и поддържане на висока заетост.

Благоприятно влияние оказва и развитието на частния сектор. И тук областта, показва известни различия спрямо страната, независимо, че тенденцията съвпада – намаляване на заетите в обществения и увеличение в частния сектор (фиг.5).

Заетост в частния и обществения сектор

на област София през 1990 – 1999 г.

Фиг.5

В обществения сектор за периода 1990 – 1994 г. заетостта намалява с около 30%, като само за периода 1992 г. – 1994 г. намалението е с около 90 хил. души или 17,8%. (приложение 2, табл. 22). Известна “компенсация” е нарастването с почти 10 пъти процента на заетите в частния сектор (от 3,29% за 1990 г. на 32,21% през 1994 г.), като нарастването е най-голямо в периода 1992 - 1994 г. близо 2 пъти или от 71 хил. на 152 хил. души.

По-бързото развитие на частния сектор и предприемачеството в София гарантират и по-висока заетост. Тази форма се явява алтернатива на съкращаването на работни места в държавния и кооперативния сектори.

Водещите отрасли по заетост в частния сектор са търговия, строителство, бизнес услуги, финанси и транспорт. Тенденции на увеличение на заетите в частния сектор се отбелязват и в преработващата индустрия, металообработването. Друга област, която осигурява работни места са хранително-вкусовата промишленост, производството на облекла, полиграфията и издателската дейност. Заетостта в частния сектор почти изпълва отрасловата номенклатурата и запазва позициите си във всички дейности.

Заетостта в обществения сектор се формира основно от заетите в държавното и общинското управление, образованието, науката, културата и здравеопазването до осъществяване на реформите в него.

За столичната заетост е характерно доминиращото положение на заетите в непроизводствената сфера (1996 г. – 54.8%; 1997 г. – 56.7%) над тези в сферата на материалното производство (1996 г. – 45.2%; 1997 г. – 43.3%), като тенденцията е към увеличаване на работещите в непроизводствената сфера.

Що се отнася до развитието на двата сектора обществен и частен в страната, то и тук се наблюдава протичането на двата успоредни процеса–намаляването на заетостта в обществения и увеличаването й в частния сектор. До 1996 г. продължава тенденцията обществения сектор да доминира в структурата на заетите лица, но със склонност към намаляване (фиг. 6).

Заетост в частния и обществения сектор на страната през периода 1990-1999г.

Фиг.6

В обществения сектор на страната дела на заетите за периода 1990 – 1994 г. намалява от 94,02 % на 63,74%, като намалението също е най-силно изразено между 1992 г. и 1994 г. (около 619 хил. души или 18%) (прил. 2, табл. 22). През периода 1992 – 1994 г. нарастват и заетите в частния сектор. Делът им от 5.98% през 1990 г. нараства до 18.36% през 1992 г. и надвишава една трета (36.26%) от всички заети през 1994 г. Откроява се растяща заетост в частния сектор на индустриалните отрасли (промишленост, строителство), на финансовите услуги, като броя на заетите в този отрасъл от 40 души през 1990 г. достига 10 хил. през 1994 г., а за 1999 г. заетите вече са 16255 души. Най-съществено обаче е преструктурирането в селското стопанство и търговията, в които през 1994 г. дела на заетите в частния сектор е съответно 78.8% и 68.5%. Спрямо 1989 г. абсолютният им брой е нараснал над 3 пъти в селското стопанство и над 10 пъти в търговията. Увеличаването на заетите в частния сектор продължава и през следващите години, дори с постигнатото нарастване през 1995 г. се компенсира спадът в обществения сектор. Броят на заетите нараства от 1167 хил. през 1994 г. на 1349 хил. през 1995 г. Относителният му е с 4.5 пункта по-голям от 1994 г., като заетите лица в обществения сектор намаляват с около 5% спрямо предходната година. Най-голямо значение за повишаване на заетостта в икономиката има аграрния сектор - със 7% повече спрямо 1994 г. Всеки четвърти в икономиката е зает в аграрния сектор. Около 83% от всички заети в този сектор са в частните земеделски стопанства. Макар и по-слабо, нарастват заетите и в сектора на услугите – с 2.3% спрямо 1994 г. Частната инициатива в този сектор навлезе бързо и динамично, броят на заетите в частните предприятия от сектора на услугите е нараснал с 14.7% спрямо 1994 г. Около половината от нарастването се дължи на частните търговски и транспортни предприятия. Очертава се незначително намаление на заетите в индустриалния сектор, което се дължи на спада на заетостта в обществените индустриални предприятия, в които е съсредоточена преобладаваща част от заетите в този сектор.

От 1997 г. и за област София, и за страната, вече е преобладаващ делът на заетите в частния сектор, който през 1999 г. достига съответно 56,2% и 64.9%. Постепенното оттегляне на държавата от функцията на собственик и производител в условията на преход към пазарно стопанство, чрез приватизация е положителна тенденция. Тревожен е обаче фактът, че това изменение в обществения сектор не е съпътствано от реципрочно увеличение на заетите в частния сектор, което води до увеличаване равнището на безработица в страната.

За целия изследван период (1990 – 1999 г.) заетите лица в частния сектор в област София имат непрекъснато увеличение, както в абсолютен брой, така и в относителен дял с 52,9% (от 3.29% през 1990 г. на 56.2% за 1999 г.). В обществения сектор заетостта намалява от 96.71%(1990 г.) на 43.8% (1999 г.). За България намалението в обществения сектор е от 94,02% на 35,1%, а увеличението в частния от 5,98% на 64,9%.

Както се вижда от данните, преструктурирането на заетостта от държавния, към частния сектор се осъществява с по-бързи темпове в страната, отколкото в областта. Към 1999 г. заетостта в частния сектор общо за страната е по-висока с 29.8% от тази в държавния сектор, а за София само с около 0.40 пункта. Тези различия се дължат на забавянето на приватизацията, по-различния характер на столичното стопанство (както стана ясно аграрния сектор има съществен принос в развитието на заетостта в частния сектор на страната, за София обаче този сектор е съвсем слабо развит) и специфичната функционална среда.

През 1999 г. наетите в частния сектор на столичната икономика са с 34 780 хиляди повече от тези в държавния сектор, за сравнение през 1994 г. разликата между наетите е била около 100 хил. в полза на наетите в обществения сектор. Все още преобладаващата част от наетите в страната работят в обществения сектор, макар че делът им намалява значително в сравнение с октомври 1994 г. (от 63.1% на 34.9% от общия брой на заетите лица). Намалението на броя и дела на наетите в обществения сектор е съпроводено с увеличението им в частния сектор. През ноември 1999 г. наетите в частния сектор са 990.7 хил., а делът им 35.2% от общия брой на заетите лица.

Демографското състояние на област София и страната дава основание да се предположи, че и през следващите години не могат да се очакват съществени изменения в абсолютния брой на заетите лица. Той ще продължи да спада в резултат на застаряване на населението в трудоспособна възраст и увеличаване на броя му в над трудоспособна. Младите поколения, които ще заменят след време заетите и намиращите се на пазара на труда лица от средните възрасти, все повече ще намаляват.

Население на 15 и повече години по икономическа активност Таблица 19

Години	Общо		Работна сила		Лица извън	Коеф. на ик.	Коеф. на	Коеф. на
Години	Общо	Всичко хил.	Заети хил.	Безработни хил.	Раб. сила	активност %.	Заетост %	Безраб. %
1	2	3	4	5	6	7	8	9
			България
1992	6878.3	3932.1	3286.1	645,8	2946.3	57.2	47.8	16.4
Октомври.94	6886.7	3608.9	2868.7	740.2	3277.8	52.4	41.1	20.5
Ноември.99	6889.6	3387.9	2811,0	576.9	3501.7	49.2	40.8	17,0
				Област София
1	2	3	4	5	6	7	8	9
1992	987.2	550.8	487.9	62.6	436.5	55.7	49.4	11.4
Октомври.94	991.3	549.8	473.0	76.8	441.6	55.5	47.7	14,0
Ноември.99	1027.6	567.2	518.1	49,0	460.4	55.2	50.4	8.6

Източник: Заетост и безработица 3/94; 3/99; Демографски характеристики 1994г

Според статуса в заетостта лицата се класифицират в следните групи:

- работодатели – лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват самостоятелна друга дейност, като наемат на работа едно или повече лица;

- лица, работещи за своя сметка – лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят на свободна (частна) практика или извършват самостоятелно друга дейност, без да наемат на работа други лица, както и членове на производствени кооперации;

Според данни на НСИ от наблюдението на работната сила, заетостта и безработицата работодателите и самостоятелно заетите лица в страната са били през 1994 г. 246 хил., като за област София техният брой е бил 29.2 хил. През следващите години броят на работодателите и на лицата работещи за своя сметка показва тенденция на нарастване като за 1997 г. те са 352.9 хил. души (за страната) и 33 хил. души (за област София). Това покачване безспорно се дължи и на развитието на частния сектор.

- наети лица – лица, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор и други, в обществените предприятия или за частен работодател: Дела на наетите лица през 1994 г. в София е бил около 90% процента от всички заети, като преобладаващата част от наетите са в държавните предприятия, през следващите години това съотношение се изменя , като наетите в частния сектор през 1999 г. вече са 45% при 21% за 1994 г. (от всички наети в областта). За страната също е характерно увеличаване на наетите в частния сектор, за периода 1994 – 1999 г. нарастването на дела на наетото население в този сектор е с около 16% или от 16.1% на 32.2% за 1999 г.

- неплатени семейни работници – лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие, стопанство на родствено лице от същото домакинство. И тук също е налице увеличение на абсолютния брой от 24.9 хил. на 35.1 хил. през 1999 г. за страната, а за София той е между 3 – 5 хил. души.

1.3. Безработица

1.3.1. Икономически теории за безработицата - Докато заетостта отразява положителните тенденции в развитието на националното стопанство, чрез създаване на условия за професионална реализация на хората, то безработицата е противоположното явление. Тя е пряко свързана с оцеляването на населението. Но преди да обърнем внимание на различните дефиниции на понятието безработица, ще се спрем на някои основни теории за безработицата.

Неокласическа теория за безработицата. До началото на 30-те години на миналия век с най-голяма популярност се е ползвала тази теория за безработицата. Основната причина за безработицата според привържениците на тази школа е неравновесието на отделните пазари на труда в резултат на по-високо ниво на заплащане от пазарно установеното равнище. В резултат на известни причини, на пазара на труда се установява равнище на заплащане, което е над онова равновесно равнище, определено единствено от пазара. В такава ситуация възниква безработица. При равновесното равнище на заплащане, фирмите ще наемат работници, ако обаче равнището на заплащане нарасне, то тогава фирмите ще намалят наемането на работници, което би довело до възникването на безработица. Важно условие за неокласиците е гъвкавостта на заплащането, т.е. възможността му да се изменя според определената пазарна конюнктура, но без значение на посоката на промяна. Според тях, след известно време безработните, които търсят работа ще се примирят с по-ниско заплащане, тъй като наличните им средства се изчерпват бързо и те трябва да осигурят своето препитание. Равнището на заплащане започва да намалява и постепенно достига равновесното равнище на заплащане, при което пазарът се “изчиства” от безработните хора и се установява равновесие. В този смисъл, пазарът на труда не се отличава от другите пазари и има същия механизъм на функциониране и изчистване. Безработицата се разглежда като временно или краткосрочно явление, което възниква при неравновесие на пазара.

След като причина за безработицата е по-високото заплащане, установено над пазарно равновесното, според неокласиците, практическите мерки за намаляване на безработицата трябва да са насочени към елиминиране на силите, които пречат на намаляването на заплащането до пазарното равнище. Синдикатите трябва да се контролират, защото чрез натиск за повишаване на заплащането те създават неравновесие на пазара и безработица. Оспорват се и компенсациите за безработица, защото според тях те влошават най-общо дисциплината на пазара на труда и не спомагат за намаляване на безработицата. Предлага се и премахване на законодателството за минималната работна заплата, ако тя превишава пазарното равновесно равнище.

Първите най-сериозни аргументи срещу неокласическата теория се появяват по време на световната криза, когато продължителното намаляване на заплащането не довело до равновесие на трудовите пазари и безработицата остава висока. Но въпреки това влиянието на неокласическата школа остава при по-нататъшното развитие на неокласическите идеи.

Теория за естественото равнище на безработицата. Тази теория често се разглежда като вариант на съвременното развитие на неокласическата теория. В теорията за естественото равнище на безработицата се приема, че всички пазари на труда в икономиката са в състояние на равновесие. То се характеризира, не толкова с равнището на номиналното заплащане, а преди всичко с размера на реалното заплащане. Оттук се издига тезата, че при състояние на равновесие на всички пазари на труда и съответствуващото му равнище на реално заплащане, съществува едно единствено и характерно равнище на безработица, което се определя като естествен размер на безработицата. Ако равнището на реално заплащане се запазва твърдо над равновесното и в тези условия се провежда политика на намаляване на безработицата, според теорията, всичко това ще доведе до инфлация. В сърцевината на теорията за естествения размер на безработицата е залегнала идеята за връзка между работната заплата, равнището на безработица и инфлацията. Поради това естественото равнище на безработица се определя и като единствено равнище, което е съвместимо със стабилността на цените. При равни други условия, равнището на реално заплащане, изчистващо пазарите на труда, осигурява стабилност на цените, а съответстващото му равнище на безработицата се определя като естествен размер на това явление. Отклоненията на действителното равнище на безработицата от естественото са резултат от неравновесието на пазара на труда.

Теория на Кейнс за агрегираното търсене. В разгледаните варианти на неокласическата теория се предполагаше, че в икономиката съществуват достатъчен брой свободни работни места, които безработните могат да заемат. Проблемът се състои единствено в приспособяването на заплащането на тези работни места към равнището, изчистващо пазарите на труда. Тук не се обсъжда възможността за липсата на необходимия брой работни места, които да съответстват на числеността на търсещите работа. По-скоро, всички други условия в икономиката, освен равнището на заплащане се приемат за постоянни и отговарящи на поставените хипотези. Това е, може би, най-големия недостатък на неокласицизма, поради което той често и основателно е подлаган на критика.

Първият сериозен удар срещу доминиращата до средата на 30 –те години неокласическа идея нанася Джон Мейнард Кейнс. В своето произведение “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” той разрушава представата за неравновесието на пазарите на труда като главен фактор и причина за безработицата. Основната теза на Кейнс е, че недостатъчното търсене не осигурява необходимия брой работни места в икономиката, независимо от равнището на заплащане. В условията на недостатъчно търсене и липса на ясна икономическа перспектива собствениците на капитали ще предпочетат монетарните форми на тяхното вложение , а не извършването на инвестиции и създаването на работни места. В такава обща икономическа депресия изменението на лихвения процент не оказва съществено влияние върху намеренията за инвестиране. Кейнс отрича възможността за съживяване на икономиката единствено чрез адаптиране на цените и размера на лихвата към конюнктурата на частните пазари на стоки и капитал. Той вижда създаването на стимулиращи условия за икономическото развитие в разумното използване на други лостове, каквито са данъците, разходите и монетарната политика. Ако притежателите на богатството са с песимистични очаквания за икономическото бъдеще, а изменението на цените и лихвения процент не стимулират нарастването на инвестициите и продукцията, държавата трябва да предприеме икономическа интервенция чрез макроикономическата политика на регулиране на търсенето. Така макроикономическото стимулиране ще предизвика нарастване на общото търсене, а това ще бъде последвано от увеличаване на инвестициите и на продукцията и в крайна сметка увеличаване на заетостта. Оттук логично ще се стигне и до намаляване на безработицата.

За Кейнс основната причина за безработицата е недостатъчното търсене в икономиката, а не неравновесието на пазарите на труда. Инструментите за регулиране са преди всичко фискалната и монетарната политика, които трябва да създадат стимули за потребление, инвестиции, производство и заетост. За Кейнс заплащането не е първичният лост за регулиране, с което той отрича неговото намаляване като средство за регулиране на безработицата.

Теория за структурната безработица. Идеите на Кейнс са намерили широко приложение в макроикономическата политика по заетостта и безработицата. Може би чак до края на 60-те години в повечето страни с развита пазарна икономика, доминиращата макроикономическа стратегия е свързана предимно със стимулиране на търсенето. Но ако до 50-те години включително, практическото приложение на тези идеи е давало достатъчно задоволителни резултати по отношение на регулирането на безработицата, то през 60-те и особено през 70-те години се появяват нови, непознати до този момент тенденции в развитието на това явление. Например създаването на нови работни места продължава непрекъснато, но в същото време се наблюдава нарастване на безработицата, а според модела на Кейнс тя би трябвало да намалява. Появява се подчертана диференциация между равнището на безработицата при отделните групи население. Чувствителни различия се наблюдават и в отделните региони, които не могат да се неутрализират дори от повишената мобилност на работната сила. Докато заетостта е все още стабилна при едни групи работници, при други рязко нараства текучеството. Все по-често засегнати от безработицата се оказват младежите, жените и малцинствата. В същото време държавата продължава да стимулира ефективното търсене и създаване на работни места.

Тези непознати до този момент тенденции налагат необходимостта от ново обяснение на феномена безработица и то се появява под формата на теорията за структурната безработица. Според привържениците на тази теория, нарастването на безработицата през 60-те и особено през 70-те години е резултат от структурните промени в икономиката. Това е период на интензивно не само техническо, но предимно технологично превъоръжаване и преразпределение на основния капитал по отрасли и региони на страната. Структурните промени в икономиката изискват нова квалификация на работниците, която да е в съответствие с равнището на физическия капитал. Но тя е налице само за определена част от работната сила, която в този период е свързана със стабилност в заетостта. Другата част се оказва с недостатъчна образователна и квалификационна подготовка и не е предпочитана от работодателите в новите условия. Появява се структурната безработица като резултат от несъответствието между квалификацията на работната сила и изискванията на физическия капитал. За основна причина за структурната безработица се приема преди всичко технологията, която повечето развити страни въведоха през 60-те и 70-те години на нашия век.

Теория за двойствения пазар. Всяка от разгледаните до тук теории за заетостта е интересна и до голяма степен аргументирана, тъй като е отражение на обективни икономически реалности в развитието на икономиката и пазарите на труда. Но нито една от тях не даде изчерпателен или надежден отговор за феномена безработица, без да са налице съществени контрааргументи. Тези теории обясняват отлично явлението безработица, но само на базата на определени условия и ограничения, които се различават от икономическата действителност.

Теорията за двойствения пазар на труда приема реалното съществуване на два самостоятелни и обособени пазара на труд. Мобилността на работната сила е налице във всеки един от тях, но между двата пазара тя е изключително ограничена. Двата основни пазара функционират в една “двойствена икономика” и се обособяват най-вече на базата на два признака:

- характеристиките на работната сила;

- характеристиките на отделните работниците.

Днес те са популярни като първичен и вторичен пазар на труда.

Първичният сектор или пазар функционира на онези принципи, които са типични за вътрешния пазар на труда. За него са характерни по-добри работни условия, по-високо заплащане и сигурност на заетостта. Развитието е на принципа на вътрешната промоция и съществуват защитни бариери срещу възможността от навлизането на работна сила от вторичния сектор или външния пазар. Допусканите на този пазар работници от вторичния сектор обикновено са с ниска квалификация и заемат работни места само при условие, че няма желаещи за тях от първичния сектор. Работните места на първичния пазар на труда са с големи изисквания към квалификацията на работната сила, но същевременно създават достатъчно условия за нейното непрекъснато повишаване.

За вторичния пазар или сектор са характерни много ниски изисквания към квалификацията и възможностите на работната сила. По-малки са и възможностите за повишаване на квалификацията, която той осигурява, а текучеството е много високо. Обикновено синдикалното влияние е слабо и работодателите притежават достатъчна пазарна сила да назначават или освобождават работници в зависимост от собствените си интереси. Трудовата дисциплина по принцип е по-ниска, отколкото в първичния сектор. В резултат на това във вторичния сектор заплащането е по-ниско, съществуват по-лоши условия за труд, липсва гаранция за заетостта. Това е пазар за нискоквалифициран и по-масов труд, на който се развива и определена трудова дискриминация. Това е пазарът, където най-често търсят своето препитание най-дискриминираните демографски групи, като младежите, малцинствата и част от женското население.

Привържениците на теорията за двойствения пазар на труда предлагат диференциран подход при анализа и обяснението на безработицата на двата особени сектора или пазара на труда. За обяснението на безработицата в първичния пазар, най-широко се използва кейнсианската теория за недостатъчното търсене. При анализа на безработицата във вторичния сектор, по-широко приложение намира теорията за структурната небалансираност на пазара. Като аргументи се посочват голямото текучество, най-високото равнище на безработица при нискоквалифицирания или неквалифицирания труд и т.н. Това позволява на работодателите на вторичния пазар да заплащат относително по-ниски заплати и поради това да извършват по-големи инвестиции за технологични промени. Хората от вторичния пазар са още по-ограничени при опита им да намерят работа на първичния пазар на труда.

Теорията за двойствения пазар на труда предлага две основни икономически рецепти за намаляване на безработицата в условията на характерната двойственост на пазарите. Първата се отнася до финансирането и стимулирането на държавни програми за професионално обучение с усвояване на необходимата квалификация и производствени навици от работниците на вторичния пазар на труда. Втората се отъждествява с държавната политика, провеждана с цел облекчаване на условията и нарастване на възможността за преход от вторичния към първичния пазар на труда. (Дуловски, 2, с. 139-149).

1.3.2. Същност на понятието безработица - общоприето разбиране за същността на понятието безработица няма. Някои считат за безработни всички лица, които са без работа, както и тези, които са непълно заети. Други отнасят в тази група лицата, които принудително, не по своя вина и желание са загубили своето работно място и търсят работа. Трети характеризират безработицата, чрез броя на тези, които са регистрирани в държавните институции на трудовия пазар за получаване на обезщетения и социални помощи. Четвърти считат за безработни всички лица над 15 годишна възраст, които се самоопределят като безработни и заявяват готовност да започнат работа веднага, независимо от заплатата, която им се предлага. Съгласно резолюциите на 13-ата международна конференция по статистика на труда, регламентираща статистиката на икономически активното население, заетостта, безработицата и непълната заетост, понятието “безработен” включва всички лица над определената възраст, които са: без работа, т.е. не им се заплаща за наемане или влагане на труд или нямат доходи от собствен бизнес; които по време на наблюдението са в състояние да бъдат наети или да организират собствен бизнес; търсещи работа или, които вече са предприели стъпки да намерят такава чрез регистриране на желанието за труд в съответните бюра.

У нас сега според Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ЗЗБНЗ) за безработно лице се определя всяко физически или психически годно за работа лице (над 16 г.), което не е заето, не е пенсионер, не е включено в курсове за професионална квалификация, регистрирано е в бюрото по труда и активно търси работа.

Според НСИ безработни са лицата на 15 и повече навършени години, които едновременно нямат работа, търсят активно работа и са на разположение да започнат работа.

По изключение, безработни са и лицата, които не търсят активно работа, но очакват до 30 дни да започнат работа, за която имат обещание, както и лицата, които очакват да се върнат на работа, от която са в принудително отсъствие за срок, по-голям от 1 месец, ако имат обещание и определена дата за връщане на работа.

Студенти, домакини, пенсионери и други лица, които обикновено не извършват икономическа дейност, също се считат за безработни през наблюдавания период, ако удовлетворяват посочените критерии.

С други думи по разбиранията в нашата страна, за да бъде едно лице безработно, то трябва:

- да не бъде заето;

- да търси активно работа;

- да има готовност веднага да започне работа, когато му се предложи.

Лицето губи определението си като безработен, когато отсъства дори едно от тези условия.

Ако безработицата трябва да се определя с категориите на трудовия пазар, тя е такова състояние на трудовия пазар, при което предлагането на работна сила е по-високо от нейното търсене.

Равнището на безработица по принцип се характеризира или като абсолютен брой на безработните, или като относителен дял на безработните към икономически активното население на страната. Всеки от тези показатели има своето място при характеризирането на отделни страни на безработицата. При международните сравнения обаче ефективно може да се използва само относителния дял на безработните към икономически активното население на страната.

Равнището на безработица по всеки един от тези два показателя се определя или чрез административната система за регистриране на безработните или чрез регулярно провеждани статистически наблюдения на работната сила.

Безработицата, определена чрез административната система за регистрация обхваща всички лица, които не са заети, регистрирали са се като безработни в бюрата по труда, проявяват активност при търсенето на работа и готовност веднага да започнат, щом им се открие такава възможност.

Този начин за определяне равнището на безработицата не е достатъчно точен. Той не може да обхване лицата, които не са заети, но не използват посредническите услуги на бюрата по труда при търсенето на работа, както и лицата, които са обезверени и са снели регистрацията в бюрата по труда.

Като се отчитат недостатъците на административната система за определяне равнището на безработицата в много страни за тази цел се използват регулярните статистически наблюдения на работната сила. Първото наблюдение у нас бе проведено през месец септември 1993 г. по методи, разработени съвместно с Департамента по труда в САЩ.

1.3.3. Видове безработица - в зависимост от използването на един или друг класификационен признак, безработицата може да се разглежда като, явна и скрита, като принудителна и доброволна, като фрикционна (подвижна), циклична, структурна, сезонна, остатъчна и др.

Явната безработица се определя като отчетено равнище на безработицата, като статистическа безработица, която се отчита в официалната статистическа отчетност на дадена страна.

Скритата безработица е понятие, което характеризира неефективната заетост. Тя обикновено обхваща работните места, които са субсидирани от държавния бюджет, както и лицата, които са заети непълно. Тук се отнасят и онези, които са заети, но поради тежкото финансово състояние на предприятието или организацията се намират в неплатен отпуск.

За принудителната безработица има различни определения. Според П. Хардуик принудителната безработица обхваща всички хора, които не са в състояние на платена заетост, но в действителност търсят работа на преобладаващото ниво на реални заплати. Според Д. Бег, С. Фишер и Р. Дорнбуш един работник или служител са принудително безработни, ако биха приели предложение за работа на съществуващото ниво на заплата.

Доброволната безработица, според П. Хардуик, се характеризира от онези лица, които не са в платена заетост и получават под някаква форма осигуряване за безработица, но в същност не търсят работа за преобладаващото ниво на заплата. Става дума за работниците и служителите, които се намират на трудовия пазар, търсят работа, но не са съгласни да работят при условия на труд и заплащане, които им се предлагат от работодателите. Те са съгласни да останат без работа, вместо да работят при условия, които не ги устройват.

Фрикционната (текуща) безработица е породена от постоянното движение на населението от един район към друг, от професия към професия, както и от обективните изменения в живота на човека (учение, работа, раждане, отглеждане на дете, пенсиониране и др.). Фрикционната безработица съществува даже в условията на пълна заетост. Винаги и при всяка ситуация, независимо от състоянието на трудовия пазар, има известен брой хора, които са в процес на смяна на местоживеенето, работата или професията си. Следователно временната безработица породена от този вид движение на работната сила, не би следвало да се разглежда като такава, или с други думи безработицата като негативно социално явление съществува извън рамките на текущата безработица.

Фрикционната безработица се свързва и с естествените сезонни колебания в заетостта, характерни за селското стопанство, туризма, хранително-вкусовата промишленост, строителството и др.

Най-типичната форма на безработица като обективно присъщо явление на пазарната икономика е цикличната безработица. Тя е свързана и произтича от намаленото търсене на работна сила в повечето райони, сфери и отрасли, дължащо се на влиянието на цикличността в развитието на икономиката (спад в икономическия растеж, стагнация, рецесия). Намаляването или нарастването на този вид безработица свидетелства за подобряване или влошаване на икономическата ситуация на страната, за което могат да бъда причина различни условия и фактори.

Цикличната безработица произтича от общото ниско равнище на търсенето на работна сила във всички отрасли, сфери и региони, дължащо се на влиянието на икономическия цикъл. Именно наличието на този вид безработица свидетелствува за влошаване на състоянието на пазара на работната сила.

Цикличната безработица възниква по време на рецесия и депресия и обикновено обхваща всички отрасли на икономиката. Производството спада, намалява инвестиционната активност, търсенето на стоки и услуги и на работна сила. Настъпва масово освобождаване на заети поради ограничаване на производството и реализацията, фалити и други производствени и финансови затруднения. В тези периоди обикновено намалява текущата безработица, т.е. делът на заетите, напускащи доброволно работните си места, за да търсят подходяща работа, гарантираща искания размер на работната заплата, по-добрите условия на труд и др. При висок размер на цикличната безработица постепенно намаляват и изискванията на безработните към предлаганата работа и заплащането на труда.

Класическата безработица характеризира такова състояние на трудовия пазар, при което броят на желаещите да работят при достигнатото равнище на реална заплата надвишава броя на предлаганите работни места за това равнище на реалната заплата. С други думи, равнището на реалната заплата, формирано под въздействието на множество фактори е такова, че стимулира тези, които не са заети да търсят работа, но не стимулира работодателите да предлагат работа, въпреки че имат незаети работни места.

Класическата безработица е принципно различна от цикличната. Докато при цикличната безработица няма свободни работни места за всички, които желаят да работят, то при класическата безработица има свободни работни места, но те не се предлагат на трудовия пазар поради високата цена на труда.

Структурната или технологична безработица е следствие от промени в структурата на търсенето на стоки и услуги и от технологичните промени в производството, които оказват влияние върху съотношението между търсенето и предлагането на работна сила.

Сезонната безработица се индуцира от сезонния характер на потребностите от работна сила в такива отрасли и производства, които имат определено сезонен характер. В разгара на сезона търсенето на работна сила с определени професионални умения нараства, а когато сезона отмине голяма част от специфичните работни места се закриват и работещите остават без работа.

Остатъчната безработица е свързана с по-голямото предлагане, отколкото е търсенето на специфична работна сила – инвалидите или лицата, които притежават определена работна сила, но страдат от физически или духовни недостатъци. При други равни условия тези лица са по-уязвими при съкращенията в предприятията, породени от структурни промени или от пазарната конюнктура. В същото време поради ограниченото търсене на такава работна сила, техния престой на трудовия пазар е по-продължителен, с по-ограничена перспектива за намиране на работа, подходяща за техните възможности.

1.3.4. Анализ на безработицата в област София от гледна точка на продължителност, причини, образователна, полова и възрастова структури.

Безработицата е един от основните фактори, подсилващи негативните тенденции в демографското и социално-икономическото развитие на България през последните години. До голяма степен това се дължи на факта, че безработицата се отразява негативно върху психическата устойчивост на хората, което пък води до нарастване на престъпността и до заличаване на някои традиционни български добродетели (честност, състрадателност, етичност и т.н.). Всичко това доказва дълбочината и сериозността на проблема за безработицата в България в преходния период към изграждане на демократично общество. Извършващите се у нас съществени промени, които предизвикват важни изменения в действащата социално-икономическа система, пораждат явления и проблеми непознати досега. Такова явление със сериозни социални последици е голямото нарастване на текущата безработица след 1990 г. При нея част от заетите лица губят своята работа и за известен период са напълно безработни.

Териториалните различия в равнището на безработицата са синтезиран израз на влиянието на социално-икономическите и демографските фактори. Най-ниски стойности се отчитат в областите: Столична с административен център град София, Габровска, Бургаска, Пловдивска и др. Следователно по-големите градове с по-добре изразена инфраструктура и с по-добри демографски показатели създават по-големи възможности за трудова заетост и условия за по-ниска безработица. След 1992 г., вследствие на задълбочаващата се криза, равнището на безработица на областта се увеличава от 11.4% на 14% през 1994 г. След това през периода 1994 – 1995 г. и първото полугодие на 1996 г. то започва да намалява с постоянна и стабилна тенденция от 14% през 1994 г. на 6.6% (1995 г.), а през юни 1996 г. (6.5%). От средата на 1996 г., първоначално под влиянието на сезонни фактори, а в последствие и от старта на структурната реформа в частта й по изолация и ликвидация на губещите предприятия, започна увеличение броя на безработните. Икономическата криза от началото на 1997 г. подкрепи това нарастване, което придоби лавинообразен характер. Само за 6 месеца от юни до ноември, коефициентът на безработица се увеличи от 7.4% на 8.4%. С въвеждането на валутен борд и преструктурирането на предприятията от средата на 1997 г. равнището на безработица продължи да се увеличава. От второто полугодие на 1997 г. се формира тенденция към увеличение на безработните, която се запазва през цялата 1998 г.(от 46,5 хил. души за 1997 г. на 52 хил. души за 1998 г.). През 1999 г., според данни от НСИ, изменението на броя на безработните в областта е с малка амплитуда през отделните месеци, но започва тенденция на намаляване. В края на 1999 г. безработните от област София са 49 хил. души, а коефициентът на безработица е 8.6%.(фиг. 7)

Равнище на безработица за периода 1992 – 1999 г. в%

Фиг 7.

Макар и “скрита”, безработицата съществуваше и през периода 1944 – 1989 г. Към края на 80-те години по неофициални данни в България е имало 25-30 хил. души безработни. Доказателство за това е фактът, че в средата на 1990 г. у нас са били регистрирани 31 хил. безработни. До края на същата година броят им в страната достига 65 079. От 1990 г. до 1998 г. измененията в равнището на безработица проявяват променливо развитие. (таблица 19). Върховият момент в темпа на нарастването на безработицата у нас бе през 1991 г., когато безработните лица от почти незначителния брой 65 079 в началото на периода достигнаха 420 хил. души. Голяма част от тях бяха под 30 годишна възраст, което предизвика емиграционен поток от българи към Западна Европа и Северна Америка. Близо 1/3 от безработните лица през 1991 г. бяха висококвалифицирани специалисти, а това предизвика и “изтичането на мозъци” от страната.

Нарастването на безработните, макар и не с толкова големи темпове, продължи и през 1992 г., като в края й броят на безработните лица достигна 645 813 души. Към края на 1993 г. безработните у нас, според данни на НСИ, достигат 814.7 хил. След стабилната тенденция на намаление на безработицата през периода септември 1993 г. (814,7 хил.) – ноември 1996 г. (490 хил.), броят на безработните лица и равнището на безработица започва да се увеличават и ноември 1999 г. безработните са 576.9 хил. или 17% от икономически активното население. В сравнение с октомври 1995 г. имаме увеличение съответно с 56,1 хил. на безработните и с 2,3 пункта на равнището на безработица.

Нарастването на безработицата в област София и застаряването на населението в крайна сметка доведоха до нарастване и на демографското натоварване на трудово заетите лица, което достигна през 1999 г. до 1,3 незаети/1 зает (този показател за страната е 2,3 незаети/1 зает). Това от своя страна пречи за излизането на страната ни от тежката стопанска криза.

Имайки предвид причините за бързото нарастване на безработицата в областта и България след 1989 г., тя може да бъде приета като “рецесионна”, или появата и развитието й са следствие на спада на производството, ниската цена на работната ръка у нас, неоформеността на трудовия пазар, отсъствие на конкурентоспособност на фирмите и т.н. Рецесията обаче е заложена далече преди 1989 г., чрез създаването на неефективна стопанска структура, нерационално териториално разпределение на производствените мощности и работната сила, обвързването на страната ни с икономиките на държави с екстензивно развитие на стопанството. Всичко това в крайна сметка определя и особеностите на безработицата у нас.

Един от основните проблеми през периода е дълготрайната безработица, която е в пряка зависимост от качествената характеристика на работната сила. От средата на 1998 г. данните за област София показват намаление на продължително безработните (търсещи работа 1 и повече години), което се запазва и през 1999 г., като за едногодишния период броят им намалява с около 40%. Отличителна черта за безработицата в страната е високият относителен дял (над 50%) на продължително безработните лица. Но и тук този дял през последните години намалява. От октомври 1994 г. до ноември 1999 г., делът им намалява и достига 53,8% , колкото е бил и през септември 1993 г. Но съществуват различия в продължително безработните лица по пол - през ноември 1999 г. дялът е съответно 53.6% за мъжете и 54% за жените. По местоживеене делът на продължително безработните е по-голям за селското население 56.9% срещу 52.2% за градското население. Около 1/5 от продължително безработните са на възраст между 25 - 54 години (25,7% - на възраст между 35 - 44 години, 24.4% -на възраст 25 - 34 и 24% - на възраст 45 - 54 години).

Свиването на производството, повишените изисквания на работодателя и ниската мобилност на работната сила довеждат до специфична полова, възрастова, професионална и образователна структура на безработните.

За област София безработните жени през ноември 1999 г. са 24 хил., а безработните мъже 25,6 хил. Равнището на безработица и за двата пола е съответно 8,4% и 8,8%. В сравнение с 1994 г. има намаление на равнището на безработица и при двата пола съответно с 4,6% при мъжете и с 4.8% при жените. За страната относителния дял на безработните мъже също е по-голям от този на жените. През 1999 г. 54,2% от всички безработни са мъже, а 45,8 жени. През обхванатите в изследването години относителния дял на безработните мъже от всички безработни е по-голям от този на жените (приложение 2, табл. 21), въпреки, че както е известно жените в България са повече от мъжете.

Съществени изменения настъпват и във възрастовата структура на безработните. От 1996 г. насам в София значително намаляват безработните младежи до 29 години. Относителният им дял от 42% в началото на 1996 г. намалява до 21% през 1999 г. От средата на 1998 г. се формира неблагоприятна тенденция към увеличение на безработните към 44-годишна възраст, които вече са преобладаващата част във възрастовата структура.

Характерна черта на безработицата за нашата страна е високата младежка безработица. За всички възрастови групи равнището на безработица е по-високо през ноември 1999 г. в сравнение с октомври 1995 г. (таблица 23). Изключение от общата тенденция е групата на младежите (15-24 години), за които равнището на безработица намалява с 1%. Независимо от това, коефициентът на безработица за тази възрастова група се запазва най-висок и през 11. 1999 г. – 36.7%.

Коефициент на безработица по възраст за периода

септември 1993 – ноември 1999 г.

Таблица 23

Възраст	ІХ 93	Х 95	ХІ 96	ХІ 97	ХІ 98	ХІ 99
Общо	21.4	14.7	13.7	15.0	16.0	17,0
15-24	47.0	37,7	33,5	36.0	36.0	36,7
25-34	22.0	15,2	15,6	16,3	17,2	16,7
35-44	16.0	11.0	19,5	11,6	12,6	13,8
45-54	14,1	9,8	9,3	11.0	11,9	14.0
55-64	17,6	8,6	7,5	8,7	10,8	13,1
65+	13,4	5,7	6,6	7,1	8,6	7.0

Източник НСИ

Основната част от безработните в България са под 30-годишна възраст. Високото ниво на безработица в тази възрастова група е основният фактор за поддържането на значителен емиграционен поток от страната ни и значително нарастване на престъпността. За последното допринася и до голяма степен образователната структура на безработните.

Образованието също е фактор, който оказва влияние върху равнището на безработица. Най-ниски в страната са коефициентите на безработица при лицата с по-висока степен на образование – 6% от икономически активните лица, завършили колеж, 7% от тези с висше образование са безработни (приложение 2, таблица 24). Най-високо е равнището на безработица при лицата с основно и по-ниско образование – 29%. Следвайки общата тенденция на увеличение на безработицата, коефициентите на безработица се увеличават за всички образователни групи през 11.1999 г. спрямо 11. 1995 г.

В столицата делът на лицата с висше образование е най-висок. Преобладаващата част от безработните са със средно или по-високо образование, докато за страната преобладават безработните с основно или по-ниско образование. Относителният дял на безработните с висше образование спрямо всички безработни е около 25% и почти не се променя от 1996 г. досега.

Голяма част от безработицата се дължи на уволненията и съкращенията от работа. През ноември 1999 г. броят на безработните по тази причина е 321.3 хил., а относителният им дял – 55.7%, за сравнение през октомври 1994 г. той е бил 61.4%, като делът на жените е малко по-висок от този на мъжете. В отделните възрастови групи делът на безработните по тази причина е най-висок за 45 – 54 и 34 – 44-годишните - съответно 78,9% и 74,7%. Делът на съкратените и уволнените е най нисък при безработните с висше образование – 43.95%, докато за останалите образователни степени е около 56-57%. Поради приключване на временна или сезонна работа безработните са 85.7 хил. или 14.9%. В сравнение с октомври 1994г. броят на безработните по тази причина се увеличава със 7.4%. Този факт показва, че все повече хора нямат постоянна работа и разчитат на временна или сезонна работа. Поради сезонния характер на селскостопанския труд, делът им в селата е два пъти по-висок, отколкото в градовете.

След завършване на образованието 12.6% от жените и 5% от мъжете не могат да намерят работа. По образование най-висок е дела на лицата с висше образование – 26.5%, докато за безработните със средно, основно и по-ниско образование делът по тази причина е значително по-нисък – съответно 9,5% и 4,3%. Безработните без специалност са най-търсените и все по-лесно си намират работа, което противоречи на логиката на икономическото развитие. На пръв поглед този факт е странен, като се има предвид повишените изисквания на работодателите по отношение на образованието на персонала, който наемат. Но би могъл да се обясни и с това, че завършилите по-висока степен на образование по-трудно правят компромис при започване на работа неотговаряща на техните знания и умения. А също така при работа, която изисква квалифициран труд, работодателите винаги поставят като необходимо условие кандидатите да имат натрупан трудов стаж, което се явява сериозна пречка пред младите, завършващи образованието си, и е причина за по-продължителен престой на пазара на труда, а в не малко случаи води до отчаяние и обезкуражаване (фиг. 8), което води до отказ от активно търсене на работа. Оставането без доходи, особено за по-продължителен период от време, се отразява неблагоприятно върху брачното и репродуктивното поведение на младите хора. Проведени наблюдения на социално-демографските последици от безработицата показват, че в определени случаи младите хора се въздържат от брак или отлагат временно създаването на семейство, свързват плановете си за потомство с времето, когато се устроят на работа и си осигурят постоянни доходи.

Фиг. 8

Както в страната, така и в София основна причина за безработицата също са съкращенията и уволненията - 50,6% за 1997 г., завършване на временна сезонна работа е станала причина за безработица на около 7% от населението на областта, а завършването на училище на около 12%. (приложение 2, таблица 25)

При изясняването на безработицата в областта ще се спрем и на динамиката на търсенето и предлагането на работна сила (заявените свободните работни места и регистрираните безработни в бюрата по труда).

През 1999г. търсенето на работна сила се осъществява в по-благоприятна икономическа среда и финансова стабилизация. През тази година най-много са заявените работни места в Пловдивска област (1705) и в област София (1449), а най-малко са в областите Габровска, Пернишка, Видинска.

Натискът върху пазара на труда, измерен като съотношение между броя на безработните и броя на свободните работни места, през 1999 г. нараства в следствие на увеличението на броя на регистрираните безработни и относително слабото покачване на заявените свободни работни места (от 1332 на 1449 за 1998 – 1999 г.). Въпреки това гр. София си остава областта с най-малко конкуриращи се безработни за едно свободно място - 15:1 (за сравнение в страната този показател е 46:1). Независимо от нарастването на броя на регистрираните безработни в област София (от 18408 през 1998 г. на 22390 за 1999 г.), делът им е много по-нисък в сравнение с този на страната. Това до голяма степен се дължи на добре развития пазар на труда в столицата, малкия дял на застойна безработица и функциите на града като столица на страната. Равнището на безработица за страната през 1999 г., по данни на административната статистика на НСЗ, е около 14,7%, докато в София то е 4,4%.

Тази разлика в равнището на безработица е характерна за целия разглеждан период от 1992 до 1999 г. От неикономическа гледна точка, на това обстоятелство може да бъде дадено обяснението, че населението на областта в по-голямата си част се отличава със специфична заетост. Както преди, така и след 1989 г. в град София живее по-голямата част от висшите кръгове на управленската сфера и интелигенцията – бивши партийни функционери, министри, висши военни и полицаи. Именно сред тези среди днес се отбелязва най-ниска безработица, на базата на регистрираните безработни в бюрата по труда.

От изложените по-горе данни се вижда, че от възникването на трудовия пазар досега, в страната се наблюдават следните тенденции:

- относителният дял на безработицата сред жените по-малък от този на мъжете, поради по-ниския в сравнение с мъжете темп на намаляване на броя им;

- младежката безработица (до 24 г.) продължава да е сериозен проблем, като се задържа висок относителен дял на безработните младежи без квалификация;

- безработните без специалност остават най-голямата група по брой и относителен дял. Същото се отнася и за безработните с основно и по-ниско образование;

- ниският образователен ценз затруднява реализацията им на пазара на труда, поради което те се явяват продължително време безработни.

През последните няколко години област София прави изключение в сравнение с посочените тенденции за страната. Тук коефициентът на заетост на населението е по-висок с около 10 пункта от този за страната, равнището на безработица е по-ниско с около 8 процента, дела на безработните мъже е по-висок от този на жените, преобладават безработните със средно и по-високо образование, намалява относителния дял на младежката безработица и продължително безработните, дори и на тези без професия и с нисък образователен ценз. Тези разлики обаче не се дължат на някакво коренно различие в развитието на областта в сравнение с това на страната. София също така е обхваната от всички неблагоприятни тенденции в икономическото си развитие след прехода, характерни и за България (остаряване на населението, намаление на заетостта и увеличаване на безработицата, спад на жизнения стандарт, неправилно разпределение на производствените мощности и т.н.). Но по-слабото изразяване на тези процеси е резултат главно от по-добре развитата инфраструктура (градът бързо се разраства като най-голям демографски, стопански и културен център на страната след обявяването му за столица през 1879 г.), благоприятното географско положение, което е добра предпоставка за осъществяване на вътрешно областни, междуобластни и международни връзки, както и транзитни превози на товари и пътници, развитието на частния сектор, броят на заетите, в който надхвърля 50% от всички заети, доброто образователно равнище на населението, което също е фактор за по-лесно реализиране на трудовия пазар (в София се намира Софийският университет “Св. Климент Охридски”, както повечето други висши учебни заведения на страната, институтите на БАН. София е главен финансов, здравен, културен и информационен център на страната, с най-голям дял на чуждестранните инвестиции. Всички тези фактори не могат да не оказват влияние върху развитието на областта и нейните демографски и социално-икономически характеристики и да не намалят негативните процеси, свързани с прехода от планово към пазарно стопанство.

От всичко това става ясно, че в условията на преход безработицата е висока и нейното регулиране трябва да се извършва от добре функциониращ пазар на труда.

Взаимоотношенията, възникващи във връзка със заетостта и безработицата са сложни и многостранни. Те се нуждаят от определена степен на организираност, чрез формите на трудово посредничество, които могат да бъдат трудова борса, частни синдикални агенции по труда, средства за масова информация и други.

Най-голямо значение има трудовата борса – система от териториално обособени институции за изучаване и управление на пазара на труда. Тя се организира от държавата и чрез нея се реализира държавната политика по въпросите на заетостта и безработицата.

Бюрата по труда са основната структурна единица за регулиране на заетостта и безработицата. Функциите им произтичат от тяхната организация, която е следната:

- услуги по заетостта: посреднически, професионално ориентиране и организиране на обучението, програми и мерки по заетостта, дейност по анализи, прогнози и връзки с обществеността, дейност по психологическо подпомагане;

- регистрация, обезщетения и помощи при безработица;

- планиране и ресурсно осигуряване;

- финансово-счетоводен отдел.

Кратката ретроспекция на трудовия пазар показва, че той функционира при намалено търсене на труд поради въвеждането на строга финансова дисциплина, преструктуриране на икономиката и освобождаване на излишната работна сила, ограничени възможности на държавата да подпомага развитието на отделните отрасли и производства, фиксирането на работните заплати и ниските доходи.

През разглеждания период усъвършенстването на механизмите на стоковия и финансовия пазар оказват позитивно въздействие върху трудовия пазар в България и област София, но не променят трайно несъответствието между търсенето и предлагането на работна сила. Това дава отражение върху протичането на следните процеси:

- намаляване броя на заетите лица;

- намаляване на заетостта в обществения и увеличаване в частния сектор;

- нарастване абсолютния брой на регистрираните безработни;

- увеличаване на дълготрайната безработица;

- по-висок относителен дял на безработните мъже;

- по-висока младежка безработица;

- покачване равнището на безработица;

- по-добри възможности за трудова заетост в по-големите градове.

Очакваното задълбочаване на посочените негативни тенденции в бъдеще обуславя необходимостта от последователна и ефективна политика по насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, което да осигури възможности за интегриране на трудовия пазар и за реализация на личността.

Политиката на пазара на труда, изразена в политика за стимулиране на заетостта и ограничаване на безработицата могат да включват следното:

- широка национална и регионална програма за стимулиране на инвестиционната дейност, за разширяване на производството и разкриване на работни места;

- данъчни и лихвени преференции за разкриване на работни места и наемане на работна сила;

- широка програма от мерки за насърчаване развитието на малките и средните предприятия, за разкриване на работни места в тях и разширяване на заетостта;

- всеобхватна програма за насърчаване на заетостта при развитието на частния и сезонния бизнес;

- защита на националния трудов пазар;

- насърчаване на временния износ на работна сила, но така, че да бъдат насърчени интересите на националния ни капитал, както по отношение на всеки човек, така и на нацията ни като цяло;

- активна програма за работа сред безработните и насърчаване динамиката на изходните потоци, както чрез по-рестриктивна политика, по отношение размера на изплащаните помощи, така и чрез по-активна политика по отношение на преквалификацията и ограмотяване в степен, позволяваща по-гъвкава реакция на самите безработни в търсене на работа;

- разработването на пакети от подпомагащи програми за хората в трайно неблагоприятно положение на трудовия пазар, които по редица обективни причини ще останат с минимални шансове на трудовия пазар. Тези хора трябва да бъдат включени в мрежите за социално подпомагане. Самите мрежи обаче изискват преоценка на подхода по отношение на категоризациите на нуждаещите се и разработване на нови механизми и средства за формите на подпомагане.

Политиката на трудовия пазар следва да включи и нови виждания по нормативното устройство на този пазар и неговата административна система. Недостатъците на нормативната база и недоброто администриране на системата на трудовия пазар, като слаба координация, слаб контрол и отсъствие на реални оценки за ефективността на прилаганите програми и на функционирането на трудовия пазар затрудняват гъвкавостта на трудовия пазар. Ето защо е необходимо, наред с промените в политиката по заетостта и безработицата, да бъде осъществена и радикална промяна в административната система на трудовия пазар. Основните насоки на тази промяна следва да бъдат свързани с повече децентрализация, либерализация и инициативност от страна на местните структури по труда, както и по-тесни контакти и подкрепа от страна на неправителствените организации. Такава промяна е задължителна от гледна точка на подсигуряването на реализацията на новата политика по отношение на заетостта и безработицата.

2. Отраслова структура на населението.

Теоретичната основа за формиране на отрасловата структура на населението е общественото разделение на труда съобразно специфичния характер на отделните производства. Това означава, че като основен критерий при определяне общественото разделение на труда, трябва да се приемат исторически формиралите се видове дейности по създаване на определени материални и духовни блага, предназначени за задоволяване на човешките потребности. Когато говорим за обществено разделение на труда, трябва да имаме предвид двата аспекта на това разделение: общественото разделение на труда и разделението на труда вътре в предприятието. Без да отчетем тази особеност на разделението на труда, ние не бихме могли да обясним формирането нито на отрасловата, нито на професионалната структура на населението. По същество тук става въпрос за два различни по форма и съдържание типа разделение на труда, които обуславят две различни социални структури. Според общественото разделение на труда в практиката на нашата статистика обикновено се използват три вида класификации на отрасловите структури; по сфери на труда, отрасли и подотрасли на труда. Най-висока степен на агрегация имат сферите на труда, които включват две основни подгрупи – заети в материалното производство и заети извън материалното производство.

Отрасловото разделение на труда включва формирането на крупните отрасли като промишленост, строителство, селско стопанство, горско стопанство, транспорт, търговия, материално-техническо снабдяване и изкупуване, съобщения, други отрасли на материалното производство, жилищно - комунално стопанство и битово обслужване, наука ни научно обслужване, образование, култура и изкуство, здравеопазване, социално осигуряване, физкултура, спорт, и туризъм; финанси, кредит и застраховка, управление и друг отрасли на непроизводствената сфера.

Подотраслите предполагат по-ниска степен на агрегация и представляват разделение на труда вътре в крупните отрасли на националната икономика. Например отрасъл промишленост включва подотраслите: химическа промишленост; черна и цветна металургия; хартия, издателски и полиграфически изделия; кожухарска и обувна промишленост; нефтопреработвателна промишленост; хранително-вкусова промишленост и т.н. По аналогичен начин се подразделят и останалите общи отрасли на труда. Подотраслите също се подразделят на съответни трудови дейности.

Отрасловото разделение на населението се обуславя от много фактори, като диференциацията на обществения продукт и на тази база огромната по своите мащаби специализация на общественото производство, непрекъснатото разширяване на услугите, развитие на духовните потребности и средствата за тяхното задоволяване. Не са без значение и демографските фактори, разглеждани от гледна точка на населеността в отделните отрасли. Динамиката в отрасловата структура се определя от ефективността в отделните производства и дейности или по-специално от производителността на труда.

Общественото разделение на труда непрекъснато се развива и усъвършенства, като се създават все нови и нови отрасли на приложение на труда. Това развитие се определя от много фактори, едни, от които действат по време на няколко обществено-икономически формации, а други само в условията на определен начин на производство.

Един от основните фактори за развитието на общественото разделение на труда е непрекъснатият процес на специализация на отделните производства и дейности. Той се обуславя от обективната необходимост за икономия на работно време и непрекъснато повишаване многообразието на обществената потребност, което предизвиква и разнообразие на дейностите, задоволяващи тези потребности. Специализацията на производството и дейностите по своето същество е безкрайна, така както е непрекъснато и безкрайно и развитието на потребностите.

Икономията на работно време, което е в основата на ефективността на производството, предполага непрекъснат ръст на производителността на труда на базата на специализацията на производството. Това води не само към развитие на общественото разделение на труда, но и към освобождаване на определена маса труд от специализираните отрасли, за които е необходимо да се намери нова сфера на приложение, нов отрасъл, тъй като при условията на стария отрасъл този труд не може да намери целесъобразно приложение.

Възникването на нови потребности определя разнообразието на търсения асортимент от стоки, услуги и културни нужди. Потребността представлява подбуда към поведение, която възниква в резултат на усещане, възприятие на човека. Но, за да възникне или се развие потребност е необходимо да бъде създаден новият предмет за потребление или духовно благо.

Фактически отделянето от съществуващите отрасли на всеки нов отрасъл на общественото производство предполага, от една страна, създаване на нови потребителни стойности, а от друга – развитие на нови потребности, съответстващи на потребителните стойности. Задължителна предпоставка за пораждане на непрекъснато развитие на потребностите на човека и потребителните стойности за тяхното задоволяване е непрестанното повишаване на културното равнище на хората и тяхното всестранно развитие.

Развитието на обществените потребности се обуславя както от непрекъснатото културно издигане на индивидите, така и от увеличаването на населението. То е в зависимост от качествената и количествената характеристика на населението. Изискването за всестранно развитие на човека поражда качествено нови потребности, за чието задоволяване се налага обособяване на нови видове и разновидности обществен труд. Непрекъснатото увеличаване броя на населението също поражда екстензивно разширяване на потребностите и предполага допълнително развитие на производството. То обаче едновременно с това допринася и за умножаване на работната сила, която следва да бъде включена в общественото производство. Тези изисквания за екстензивно и интензивно развитие на производството предполагат развитие на нови оръдия на труда, машини, оборудване, което на свой ред обуславя по-нататъшното разгръщане на общественото разделение на труда. По такъв начин се оформя тенденция за непрекъснато увеличаване на обществените потребности.

Както развитието на обществените потребности няма граници, така и развитието на общественото разделение на труда е безгранично. Всяка нова потребност поражда ново производство, което обуславя нова диференциация на труда. Цялата история на общественото производство е същевременно история на непрекъснатото разделение на труда по отрасли и по видове дейности, съобразно диференциацията на обществения продукт на всеки етап от общественото развитие.

Основен проблем при разглеждане проблемите на отрасловото разделение на работната сила е въпроса, свързан с класификациите на отраслите. Трудностите възникват главно от наличието на различни принципи на групиране на работните места, а така също и от отсъствието на терминологично единство и единство в съдържанието на разделението по сфери и отрасли на труда.

В течение на много години в различните страни и международни организации се провежда огромна работа по усъвършенстване на отрасловите класификации. Основните разногласия възникват преди всичко по въпроса, къде да се отнесе едно или друго работно място в материалното производство или сферата извън материалното производство.

Международната организация на труда работи много отдавна за създаване на единна класификация на отраслите. Подобна дейност е започнала още в началото на 1923 г. След Втората световна война с тези въпроси се занимават Статистическата комисия към ООН и Икономическия и социален съвет при ООН. Сега действащата класификация, която е приета в официалните издания по статистика на труда на Международното бюро по труда, е утвърдена на Седма сесия на Съвета през юли 1948 г., а през 1958 г. в нея са били внесени някои съществени поправки. Класификацията е основана на десетична система. В нея се включват отдели , отрасли и групи на икономическата дейност. Отделите са 10:0 – селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов; 1 - миннодобивна промишленост в т.ч. добив на минерално строителни суровини; 2,3 - обработваща промишленост; 4 – строителство; 5–производство на електроенергия, газоснабдяване, водоснабдяване, система от канализация и пречиствателни съоръжения; 6 – търговия; 7 – транспорт, складово стопанство и съобщения; 8 – услуги; 9 – всички останали неопределени дейности.

В същото време, в публикациите на Международното бюро по труда се приема принципа на разделение на обществената заетост на три основни сектора : І – селско стопанство (отдел – 0); ІІ – промишленост отдели 1,2,3 и 4);-ІІІ - услуги (отдели 6, 7, 8 и 9). Това разграничаване има своя история, на Първата международна конференция по статистика на труда през 1923 г. били обособени три сфери; І – първично производство, където са отнесени селско стопанство и миннодобивната промишленост; ІІ – вторично производство, обхващащо обработващата промишленост и строителството и ІІІ – услугите, в състава, на които се включват транспортът, търговията и административния апарат. В последствие тази класификация била усъвършенствана, но нейните основни принципи са останали. Някои автори включват в тези понятия различно съдържание, в зависимост от възприетите от тях класификации на икономическата дейност, в зависимост от тяхното схващане за значимостта на различните явления в икономически развитите страни.

У нас сега, в съответствие с договореностите с Евростат за хармонизиране на статистическите изследвания и на законодателната и нормативната база за въвеждане на статистически услуги, Националният статистически институт изгради национална система от класификации и номенклатури на основата на прилаганите от Европейския съюз.

В съответствие със закона за статистиката НСИ разработи:

- Национална отраслова класификация на основата на Статистическата класификация на икономическите отрасли на Европейския съюз NACE. Rev.1;

- Национална продуктова класификация по отрасли (НПКО) на основата на Статистическата класификация на продуктите по отрасли на ЕС;

- Национална класификация на професиите (НКП) на основата на Международната стандартна класификация на професиите.

Значението на класификациите за статистическата практика се определя най-общо от тяхната роля в статистическото изследване.

Класификациите са основен методологичен инструмент на статистическото изследване. Чрез тях се дефинира структурата на изучаваната съвкупност, те определят обхвата на групировките и връзките между тях.

Националните отраслова и продуктова класификация и номенклатури намират своето приложение в голям брой статистически изследвания и анализи на макроикономически пропорции, производството, потреблението и други подобни. Изискването за хармонизиране на статистическата методология и практика на НСИ с тази на Евростат е предпоставка за получаването на ясна за страните от ЕС статистическа информация за България. Първостепенно и особено значение в процеса на хармонизацията имат националните класификации: изисква се те да бъдат изградени на основата на европейските. В работата по новите национални класификации НСИ изпълнява това условие като разработва националните класификации в съответствие с изискванията, формулирани в наредбата на Европейския съюз на съответната класификация.

Директното използване на класификациите, разработени от Евростат, би създало доста големи трудности в националната статистическа практика по отношение на статистическия анализ на динамиката по основни икономически показатели и на основните икономически структури, доколкото използваните икономически класификации са съвършено несравними с международните. Сравняването на националните отраслови структури например показва сложно и многопосочно преплитане с отрасловите структури, дефинирани чрез NACE, Rev.1. Това наложи в работата по новите национални класификации НСИ да приложи подход, при който се анализира обхвата на структурите в националните и европейските класификации и на тази основа да се създаде национална класификация, която да позволява в най-голяма степен сравнение на съответните икономически структури във времето.

2.1. Анализ на развитието на отрасловата заетост на населението на област София и страната

Отрасловата и териториална структура на стопанския комплекс на област София се формират под влиянието на комплексното действие на исторически, политически, икономически и природно - географски фактори.

Благоприятното кръстопътно географско положение, което е предпоставка за осъществяване на интензивни вътрешно областни, междуобластни и международни връзки, както и превози на стоки и пътници.

Природните условия и ресурси създават предпоставка за туризъм в планините и селскостопанска дейност в котловините. Енергийните и минерално - суровинни ресурси оказват влияние върху специализацията на промишленото производство, водните ресурси предлагат добър потенциал за производството на електроенергия, плодородните почви - за селскостопанско производство. Ролята на силно действащ фактор за формиране на стопанския комплекс на областта изпълнява и голямата концентрация на населението в нея, особено в столичния град.

В края на 50-те години започва формирането на отрасловата и териториална структура на разглежданата територия. Следвайки общите насоки, характерни за този период от развитието на страната, а именно преимуществено развитие на тежката промишленост, в областта се задълбочава отрасловата специализация в черната металургия с изграждане на пълен металургичен цикъл, увеличава се производството на електроенергия и топлоенергия, развива се много отрасловото машиностроене и електрониката, както и мощна строителна промишленост. Вследствие на това областта се характеризира със силна териториална концентрация на промишлеността.

Постепенно развиващите се предприятия се обвързаха с вносни (от другите части на страната и от чужбина) горива и суровини. Напред излезе преработващата промишленост, като водещо място в структурата на областта зае електрониката, леката и хранително-вкусовата промишленост.

В по-ново време структуроопредлящи отрасли в икономиката на областта са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията.

В настоящата разработка на базата на статистическа информация се прави преглед на отрасловата заетост на област София и нейните 24 района. Подборът и анализът на информацията е основно за 1996, 1997, 1998 г., а при някои показатели за периода 1990 – 1999 г. Анализите на статистическата информация са правени на различни нива – за цялата област, по райони, за областта, съотнесена към страната и сравнителни с останалите области. Основен източни на информация е НСИ с данни за средния годишен брой на заетите и наетите по трудово правоотношение от наблюденията на предприятията, фирмите и организациите, извършващи стопанска дейност в страната, и самонаетите. Отрасловата заетост е представена по (Националната отраслова класификация (НОК), 1998), агрегирана отраслова групировка НОМЕНКЛАТУРА В16 (виж в приложение 2).

В изложението по-надолу ще се разкрие отрасловата структура на заетостта като цяло, пространственото разпределение на отрасловата заетост по отделни райони, както и ще се установи дела на заетостта по отрасли, като част от националната отраслова заетост.

Анализите върху отрасловата структура на заетостта са направени за 1996, 1997 и 1998 г. по сектори (държавен и частен) и статус (наети и самонаети). Различията в отрасловата класификация в предходните на изброените години затруднява сравнителния анализ за предишни периоди.

Поради своята многофункционалност столицата, с прилежащите й територии, гарантира многообразие на отрасловата заетост. За наблюдаваните години е характерно доминиращо положение на заетите в отрасловите групировки на преработващата индустрия, която включва 15 отраслови раздела и търговия с 5 отраслови раздела. (фигура 9).

Заетост по години и отрасли в област София в (%)

Фиг. 9

Със структуроопределящо значение за отрасловата заетост са и групировките 8 (транспорт, съобщения, пътуване и туризъм) и 10 (операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност - движими имоти, бизнес услуги), които са от сектора на услугите. С тенденция на намаляване е преработващата индустрия, а търговията увеличава своите стойности и през 1998 г. те се доближават до тези на преработващата индустрия (около 17%). Заетите в преобладаващите отраслови групировки са с променящи се стойности за различните години, което е резултат от динамично протичащите икономически процеси в страната и в частност в София.

Различията в динамиката, намаляването и увеличаването на заетите в отделните сектори (държавен и частен) също водят до промяна на отрасловата структура на заетостта. Заетите в държавния сектор от преработващата индустрия плавно намаляват от 22.56% (1996 г.) на 16.09% (1998 г.). Държавният сектор се откъсва и от строителството, търговията и хотелиерството и общественото хранене (приложение 2, фиг. 10), но запазва сравнително високи позиции в отрасловите групировки 12 (образование) и 13 (здравеопазване) и тенденция на задържане на заетите в държавното управление. Картината на заетите в частния сектор е по-различна от цялостната за областта и противоположна на тази в държавния сектор (приложение 2, фиг. 11). Водещи са търговията, строителството и бизнес услугите.

Частният и държавният сектори формират параметри на влияние, които неминуемо се отразяват върху отрасловата структура на заетостта.

Друг интересен разрез на отрасловата структура е този по статус (наети и самонаети) (фиг. 12)

Наети по отрасли и години в София в (%)

Фиг. 12

Наетите по трудов и граждански договор през разглежданите години са над 80%. Тяхната вътрешноотраслова структура показва сравнително слаба динамика. В класирането на наетите по отрасли на първа позиция е групата на преработващата индустрия, като във времето тя търпи леко намаляване и за 1999 г. пада под 20%. Останалите групи отрасли, които поддържат голям брой наети лица, търпят промени и разменят местата си. Така например строителството и бизнес услугите се изместват на по-задни позиции, на тяхно място напред излизат транспортът и съобщенията, образованието и здравеопазването.

Тъй като държавният сектор се формира само от наети, то те надвишават тези в частния (приложение 2, фиг. 13 и 14). Промените с наетите в частния сектор са индикатор за трансформациите в отрасловата заетост. Нарастването на дела на тези в преработващата индустрия, говори за течащата приватизация и за нейните темпове. Намаляването на работещите, наети в строителството от 18,10% (1996 г.) на 8,91% (1999 г.) подсказва сриване на пазара на недвижимото имущество и евентуално намаляване на доходите на населението. Наетите в търговията също показват промени в своето дялово участие. Макар и на по-средни позиции, отраслите транспорт и финанси задържат своите нива на около 5%.

Самонаетите се движат в рамките на 15-17% от общо заетите. Това са предимно еднолични търговци и арендатори в селското стопанство. За изследваните години с най-голям дял са самонаетите в търговията и той е с трайна тенденция за увеличаване. Селското стопанство основно реализира заетост чрез самонаети. В класирането на самонаетите по отрасли то се движи на трета или четвърта позиция. Транспортът и бизнес услугите са с променящи се дялове в зависимост от конюнктурата на пазара.

Друг важен момент в сравнителния анализ на отрасловата заетост е да се установи, къде е мястото на областта като дялово участие в отделните групи отрасли (таблица 26) и да се направи сравнителен анализ с останалите области на страната.

Ранжировка на дялото участие на област София

в отрасловата заетост на страната

Таблица 26

Гр. отрасли	1996	гр. отрасли	1997	гр. отрасли	1998
По НОМ. Б 16	%	по НОМ. Б 16	%	по НОМ. Б 16	%
10	57,29	10	55,76	10	56,72
9	35,14	9	39,99	9	42,77
5	31,96	5	30,11	14	30,49
14	29,49	14	30,05	5	27,69
6	25,22	11	29,55	11	26,68
11	24,56	8	24,68	8	25,93
8	23,84	6	24,14	6	25,1
13	21,45	13	21,81	13	21,42
7	15,66	7	21,56	12	16,16
12	15,32	12	15,67	7	14,76
4	14,19	4	12,61	4	12,44
3	12,84	3	11,86	3	11,82
1	1,65	1	1,58	1	1,63
2	0,77	2	0,9	2	0,93
16	0	16	0	16	0
15	0	15	0	15	0

Източник: НСИ

Таблица 26 дава представа за това, как областта се вписва в националната заетост. От 6 до 7 групи отрасли формират от една четвърт до половината заети за съответната година и съответния отрасъл. Между 20 и 25% се движи дяловото участие в още четири групи отрасъла, три между 10 и 20%, а в групите 1 (селско, горско стопанство, лов и риболов) и 2 (добивна индустрия) то е нищожно. Чрез високите дялове на участие в групите отрасли: операции с недвижимо имущество, финанси, кредит и застраховки, строителство, търговия, ремонт на автомобили и битова техника и други услуги дейности от непроизводствената сфера се концентрира висока заетост в София, която я прави главен бизнес, финансов и търговски център. За останалите области дяловете в тези отраслови групи са нищожни (движат се между 0-5% за 20-25 области), което на практика превръща града и прилежащите му територии в притегателен център за реализиране на заетост. Например в строителството, където като цяло заетостта намалява в абсолютен брой от 166 075 на 129 088 души, то на област София се падат близо 1/3 от заетите в отрасъла, а в 15 области те са с относителен дял от 0% до 2%.

По-различно е разпределението на заетите в преработващата индустрия. София е на първа позиция с 11.82% за 1998 г., но няма значителен превес, както са отраслите от сектора на услугите. Относителните дялове между областите преобладаващо се движат между 2 и 5% и са по-равномерно разпределени, като за последните години тази тенденция се запазва.

Цялостният анализ на вътрешноотрасловата заетост, разкриването на дяловото участие в националната отраслова заетост и придвижването напред в подреждането на определени отрасли от сферата на услугите подсказват, че при ниска заетост в преработващата индустрия в другите области на страната, София ще продължава да е средище за реализиране на заетост.

Сравнението на отрасловата структура на заетостта на област София с останалите области на страната, показва, че освен с голям брой заети, областта се отличава и с многообразието си в отраслов аспект. Областите Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив в най-голяма степен се доближават, като структура на заетостта, до тази на разглежданата област. Противно на тях, повечето области, и то предимно крайграничните, формират около 2/3 от своята заетост с два отрасъла, а останалите отрасли реализират незначителна заетост.

За да можем по-точно да охарактеризираме отрасловата структура на заестостта на областта София е необходимо да се направи сравнителен анализ не само с другите области и страната като цяло, но и да се детайлизира анализа и върху по-малки територии. В конкретния случай: на ниво райони (24 за Столична област), с данни за 1997 г., 1998 г., 1999 г. и то за наети по трудов договор. Съответно те представляват 79.21% за 1997 г, 81.12% за 1998 г. и 80,11% за 1999 г. от заетите на областта. (приложение 2, таблица 27) са представени наетите по райони за 1999 г.

Въз основа на анализираната информация за степента на заетост, отрасловата насоченост и функционалното зониране на територията разграничаваме 4 модели райони:

1. Модел на централен район (с голяма заетост). Приоритетно в тези райони присъстват заетите в търговията, финансите, държавно управление, бизнес услуги, образование. Производствената дейност отсъства или е сведена до минимум. Заетостта в държавния сектор е доминираща, а в частния е представена главно в търговията, финансите и бизнес услугите. Към този модел спадат административно териториалните райони “Средец” и “Оборище”. На тези два района с обща площ 5648 дка се падат 21.50% от наетите в района за 1998 г., а през 1999 г. те са 21% или 87 172 души. Заетостта по отрасли при тези райони се отличава с многообразието си и запълва номенклатурата на отрасловите групировки. Най общо преработващата промишленост се движи в порядъка от 6-10%, а по-големия дял се пада на отраслите от сектора на услугите, като и при двата района за годините 1997 г. и 1998 г. търговията е с най-голям дял ( “Средец” 16.6% , “Оборище” 16.20% за 1998 г.). През 1999 г. обаче дела на търговията остава най-висок само в район “Средец” (16.61%), а в “Оборище” той намалява на 13.35%, като най-висок дял в този район придобиват отраслите: операции с недвижимо имущество, наемателна дейност и бизнес услуги. С висок дял са също и строителството, държавното управление и финансите. За “Средец” заетостта, освен в търговията е висока още и във финансите, държавното управление и операции с недвижимо имущество.

В държавния сектор и при двата района са заети над 62% от общо работещите за районите. Заетите в държавния сектор са повече на брой, но са концентрирани в по-малко отрасли и то предимно в тези на бюджетна издръжка.

2. Модел на район с обособен жилищен комплекс и застъпена производствена дейност. В тези райони приоритетно заетите са към отрасли, обслужващи прилежащите територии. Застъпени са отрасли с висока заетост в образованието, здравеопазването, държавното управление, съобщенията и търговията. Производствената дейност е в сферата на частния и обществения сектор. В частния сектор заетостта е висока в търговията и бизнес услугите. Тук се включват административно-териториални райони: “Красно село”, “Младост”, “Студентски”, “Люлин”, “Овча купел”, “Изгрев”, “Слатина”, “Триадица” и “Лозенец”.

Интересен за този модел район е фактът, че за 1999 г. се наблюдава увеличаване на работещите в преработващата промишленост спрямо предходните години, като увеличението е между 4 и 10%. Това се дължи на заетите в частния сектор (“Лозенец”, “Люлин”, “Изгрев”, “Младост”, “Овча купел”).

3. Модел на район със силно застъпена производствена дейност и прилежаща жилищна територия. Отличителна черта на този модел е високата отраслова заетост в поризводствената дейност, както в обществения, така и в частния сектор. Друга особеност е паралелно застъпената отраслова заетост в образованието, държавното управление, търговията (приоритетно в частния сектор). Добре застъпени са транспортът и строителството. Това са административно-териториални райони: “Сердика”, “Кремиковци”, “Възраждане”, “Надежда”, “Искър”, “Подуяне”, “Илинден”, “Връбница”, “Витоша”.

За районите в тази група е характерен висок дял на преработващата промишленост, но с тенденция към спад. Единствено район “Надежда” е бил с много слабо увеличение през 1998 г. спрямо 1997 г. , но през 1999 г. вече има спад на заетите от 7064 на 6917 души. Най-голяма е концентрацията на работещите в промишлеността в районите “Кремиковци”, “Надежда” и “Сердика”. Във вътрешно районното разпределение район “Искър” измества район “Надежда”. За тези промени влияние оказва приватизацията и преструктурирането от държавен в частен сектор.

4. Модел на район с ниско ниво на заетост. Застъпена е предимно заетостта в държавното управление и образованието с добре представена търговия предимно в частния сектор. Административно-териториалните райони са: “Красна поляна”, “Панчарево”, “Нови Искър” и “Банкя”.

При тези райони липсва реализирането на заетост в част от отрасловите групировки на Б 16, като производство и разпределение на електроенергия, газ и вода, добивна промишленост, финанси, кредит и застраховки, транспорт и съобщения, а в някои групировки броят на заетите е незначителен, като например в “Банкя” заетите в операции с недвижимо имущество са само 16 души.

При анализа на отрасловите структури, интерес би представлявало и изследването на заетостта, конкретно за някои основни отрасли, които имат определящо значение в структурата на областта. Това са промишленост, търговия, строителство, транспорт и съобщения, образование, здравеопазване и селско стопанство.

Промишлеността има определящо значение в структурата на икономиката. Тя реализира около 30% от приходите от дейност в материалната сфера, ангажира почти същия процент заети лица и разполага с 45% от изградената база на материалното производство в града. Динамиката на заетите в този отрасъл, както и в почти всички останали, се предопределя от икономическото състояние на страната и областта. Данните за производството през 1998 г. на някои основни за столичната икономика натури и тяхната съпоставка с предходни години показват, че все още не може да се преодолее тенденцията на продължаващо намаление на производството на редица основни натури като: топлоенергия, металорежещи машини, електрокари, хладилници, тухли, памучни платове и т.н. Тази тенденция обуславя и намалението на заетите в тези отрасли. От 1992 г. до 1996 г. заетите в отрасъл промишленост и неговите подотрасли намаляват от 119 613 души на 105 022 души или с около 12%. За 1999 г. наетите в този отрасъл са 79 735 души.

Транспорт и съобщения. Транспортът и съобщенията в областта изпитват влиянието на три важни фактора: общодържавните икономически, административни и културни функции; географското положение на областта спрямо другите области; силно пресечения релеф. От републиканската пътна мрежа на областта са падат 18,5%. В системата на транспорта и съобщенията много важна роля изпълнява столичният град. Той фокусира жп. линиите и шосейните магистрали, по които има интензивно движение и, които са с голямо национално и международно значение. София е главен център на вътрешните и външните въздушни линии. Тя е основен център на съобщенията, пощата, радиото и телевизията. Това са и основните причини, които определят структурата на заетостта в този отрасъл, за която е характерно увеличаване на относителният дял на заетите от общия брой заети в столицата – от 9.95% през 1994 г. той нараства на 12.33% за 1998 г.

Тръбопроводният транспорт е представен от газопровод, по който се доставя природен газ от Украйна и Русия, директно до ТЕЦ “София” и ТЕЦ “София изток”, с което значително се подобрява екологичната обстановка.

Търговия. Подобно на транспортната дейност, търговията и услугите от обслужващата сфера бяха концентрирани в София и за това раздържавяването и развитието на частния сектор в услугите обхвана най-бързо столицата и Софийска област. Създават се компании, дружества, борси, банки, фирми, което неминуемо води до увеличаване на заетостта, с около 2% за периода 1994 – 1998 г. (от 15.2% на 17.02%), а също така поставя този отрасъл на първо място по заетост в частния сектор.

Строителство. През 1998 г са изпълнени строително-монтажни работи и са извършени услуги за 885 321 млн. лева – около 9 на сто от продукцията на столичната икономика и 4,9% от страната. През последните години, както в страната, така и в областта строителното производство показва тенденции на намаление. Причините за това са в действието на редица неблагоприятни фактори като: ниско равнище на инвестиции, високи цени на строителните материали, неплатежоспособност на клиентите и др. Тези причини от своя страна оказват неблагоприятно влияние върху заетостта в този отрасъл на столичната икономика, като дела на заетите спрямо 1994 г. е намалял с 5.39% (от 12.57%-1994 г. на 7.18%-1998 г.). Въпреки общото намаление частният сектор през последните години разширява дейността и увеличава дела си в извършените строително-ремонтни работи и услуги. През 1998 г. делът на извършените СМР от частния сектор е 66%. Частните строителни фирми са извършили по-голям обем строителни работи в сравнение с предприятията от обществения сектор и са реализирали приходи в размер на 584 922 млн. лева, или 15% от общия обем продукция, създадена от частния сектор на столичната икономика.

Селско стопанство. Този отрасъл не е добре развит в областта, в него поради планинския терен не се създава такава отраслова и териториална концентрация и специализация, каквато е характерна за равнинните области. Отрасълът се развива благодарение на близостта на големия потребителски център – град София и на добре развития транспорт. Селското стопанство в областта се специализира в производството на фураж, месо, мляко, зеленчуци и картофи. Около град София се оформя селскостопанска зона, от нейното производство се задоволяват част от потребностите на столицата с пресни зеленчуци, мляко и млечни произведения. Заетите в този отрасъл за периода 1992 – 1994 г. нарастват от 59 хил. на 62 хил. души, а за следващите години е характерно рязко намаление, поради закриването през този период на АПК “Средец”, което води до намаление с около 80% на заетите

Развитието на здравното, и образователното дело в столицата изпълнява общонационални задачи. Дела на заетите в тези отрасли през 1998 г. е съответно 7.20% и 7,57%. Прекалената концентрация на тези обслужващи дейности в главните селища доведе до влошаване на условията на живот в малките градове и в селата, задълбочи териториалните стопански диспропорции и създаде значителни конфликти, причинили обезлюдяването на големи територии.

Изследването на отрасловата структура на област София дава основание за следните изводи:

- заетостта в столицата е по-висока в сравнение с тази в страната;

- специфичният характер и многофункционалното предназначение на столичния град също гарантират висока заетост;

- промените в структурите на заетостта отразяват получените преразпределителни ефекти в новата икономическа среда;

- малки разлики в съотношението държавен - частен сектор, дължащи се на забавената приватизация и характера на столичното стопанство;

- адаптивност на областта към настъпващите промени в резултат на прехода от планово към пазарно стопанство;

- динамиката на социално-икономическото и демографско развитие предполага разнообразие и мобилност в отрасловата заетост;

- в икономическите дейности на област София се включват всички отрасли в материалното производство с определен принос в националната икономика, което гарантира заетост;

- процес на намаляване на заетостта в индустрията и формиране на тенденция на деиндустриализация;

- нарастване относителния дял на заетите в услугите, което е приближаване към структури, характерни за страни с развита пазарна икономика;

- нарастването на дела на заетите в търговията до голяма степен се дължи на изкуственото развитие на този отрасъл като средство за препитание на много от останалите без работа хора;

- формиране на нови локализации според отрасловата заетост с различен брой наети, които водят до ново пространствено разпределение на столичното стопанство и изискват нови решения.

Така разгледаната отраслова структура на заетостта дава възможност да бъдат изведени част от функциите на Столична област:

Промишлените функции са едни от основните. Независимо от налагащата се тенденция към деиндустриализация, областта концентрира високо количество заетост в преработващата индустрия, което й гарантира реализирането на тези функции.

Търговски функции – от анализите на заетите се установи, че тези функции към 1998 г. се изравняват с промишлените, а в следващите години и ги превъзхождат. Областта е превърната в основен търговски център на страната.

Заетите в борсовата търговия, банковото и застрахователното дело и многобройните съпътстващи ги звена формират финансовата функция на областта. Тя надгражда търговската и формира област София като център на делова активност.

Транспортна и съобщителна функция - пронизват всички страни от дейността на града и са на трета позиция във функционалната структура за разглежданите години.

Административно-управленски функции – съчетават столични функции с функции на областен център.

Данните за заетостта дават възможност да се откроят и други функции на областта, а именно – функция на център на образованието, културни и обслужващи функции и др.

Отрасловата заетост извежда многофункционалността като основна характеристика на област София.

3. Професионална структура на населението

Думата професия има латински произход и означава вярвам, изповядвам. В този смисъл термина се използва, за да обозначим особен тип занятия, свързани с по-широки области на интелектуалния труд. Наред с този термин се използва и термина занятие, който е общ термин за означаване на хора упражняващи определен вид труд. За разлика от професиите, ширината на изявата или типа труд на основата, на който се дефинира едно занятие не е строго дефиниран. С други думи, с дадено занятие могат да се свързват ограничен брой операции или по-широка съвкупност от трудови функции.

В българската литература термините професия и занятие се използват еквивалентно, не терминологичната употреба на тези два термина ги приравнява по смисъл. Това не е правилно, тъй като професията представлява определена устойчива общественополезна трудова дейност, възникваща в процеса на общественото разделение на труда, за която се изискват знания, умения, производствен опит и трудови навици, придобити чрез системата на образованието или в непосредствената практика. А занятието следва да се приема като непосредствената работа, която лицето извършва и срещу която получава работна заплата или доход. Очевидно професията е пригодността на човека за извършване на определена трудова дейност, а занятието е свързано с непосредственото осъществяване на дейността.

Когато говорим за професионална структура на съвременния етап на развитие, на преден план изпъква техническото разделение на труда вътре в предприятието и неговото влияние върху специализацията на труда в зависимост от характера на използваните средства на труда. Очевидно професионалната структура се обуславя от техническото разделение на труда в предприятието, но когато въпросът засегне обществените комбинации на труда и особено подготовката на кадрите, съобразно обективните изисквания на обществения възпроизводствен процес, тук вече се излиза извън сферата на предприятието. Формира се определена технико – технологическа структура на общественото производство, на която обективно съответства определена професионална структура. Тя, на свой ред, определя потребността от работна сила с дадено културно –техническо и квалификационно равнище, на което отговаря системата на образование и квалификация. Тези взаимовръзки, базиращи се на техническото разделение на труда, се проявяват не в предприятието, а в обществото като цяло. Ето защо, наличието на техническото разделение на труда, не изключва, а напротив, предполага обществено разделение на труда.

Както диференциацията на обществения продукт определя отрасловото разделение на труда, така диференциацията на производствения процес в предприятието обуславя професионалното разделение на труда. Както в единия, така и в другия случай хората, участници в общественото производство, встъпват в определени отношения. Затова, както разпределението на труда вътре в предприятието, така и между отделните отрасли има обществен характер, представлява определена форма на обществено разделение на труда.

Професионалната структура е една от най-диференцираните във вертикалната структура на обществото. Това се дължи на обстоятелството, че тя се обуславя от диференциацията на производствения процес в предприятието, която при съвременните условия на господство все още на машинното производство, е изключително голяма. Затова и в номенклатурата на занятията, които се използват в статистиката за получаване на професионалната диференциация на населението у нас са записани над 10 хил. занятия, основните групи, от които са представени в таблица 28 на приложение 2.

При изучаване разделението на труда по професии, се тръгва не от резултатите от работата, не от обществения продукт и неговата диференциация, а от самия изпълнител и неговото участие в трудовата дейност. По такъв начин процесът на труда, трудовата дейност, представлява изходния пункт за изучаване на професионалното разделение на работната сила и населението.

Професионалният състав на населението като форма на обществено разделение на труда се определя от развитието на техниката, на оръдията на производството, които човек употребява в своята трудова дейност и в решаваща степен от господстващите в дадена епоха производствени отношения. Затова той е различен при различните исторически епохи, изменя се с развитието на техническото равнище.

В развитието на оръдията на производството се открояват ясно три основни етапа: на универсалните машини и инструменти; на специализираните машини и инструменти; на агрегираните машини, автомати и автоматични системи от машини. На всеки един от тези етапи на развитието на оръдията на производство съответства и особена форма на професионално разделение на труда.

При новите условия, когато се засилва ролята на сферата на услугите, е необходимо да се изучават и промените, които настъпват в професионалната диференциация на различните сложни и многообразни дейности, включени в тази група. Именно тук интелектуализацията на труда и особено компютъризацията, сега и в бъдеще, ще оказват решаващо въздействие върху измененията на професиите, ангажирани в разглежданата сложна сфера на труда.

3.1. Изменения в професионалната структура българското население

Големите изменения, които настъпиха особено след Втората световна война в технико-технологичната структура на нашето производство, доведоха до съществени изменения в професионалния състав на населението. Тези изменения вървяха по няколко линии: разширяване на производствената база и разкриване на редица нови професии; механизация на почти всички традиционни производства и формиране на нови професии и специалности на базата на разширяване разделението на труда в предприятията; автоматизация на много производства и постепенно разкриване на професии с широк профил; бързо развитие на науката и образованието на населението и във връзка с това съществено изменение на структурата на специалностите.

Новата промишленост, която се разви у нас, формира нови непознати професии и специалности, създали се на базата на новото разделение на труда в изградените предприятия.

Настъпиха съществени промени в професиите, свързани с добиването на суровини и материали от природата, от земята, предназначени за задоволяване нуждите на обработващата промишленост. Така докато, в миналото е съществувала само една основна професия миньор с подразделения миньор под земята и миньор на открито, сега професиите на миньорите се подразделят на около 15 специалности. За 1992 г. заетите в занятията на миньорите са 0,17% от всички заети в област София и 1,08% за страната. В следствие на икономическата криза и липсата на конкуренция на мините и предприятията, свързани с добиването на суровини и материали, заетите в тази група занятия непрекъснато намаляват, резултат от съкращения и забавена приватизация.

Едни от най-бързо развиващите се професии са все още свързани с машиностроенето и металообработването или това са т.нар. професии на металиците. В миналото особено бързо нарастваха заетите в професии фрезисти, оксиженисти и електроженисти, пресьори, шлайфисти и др. Заетите в професиите на металиците са 7,6% за София и 10,6% за страната.

Във връзка с бързото развитие на химизацията на общественото производство и особено на внедряването на химическите торове и препарати в селското стопанство, масовата употреба на химическите производства като суровини в останалите производства и бързото им навлизане в бита, наложиха активно нарастване в миналото и на заетите в тези професии.

Сравнително бързо развитие получиха занятията, свързани с производството на хартия и някои други производства.

С по-ниски темпове нарастваха занятията на леката промишленост, текстилната промишленост, въпреки че особено в нея при съвременните условия има твърде голямо разчленение, изразяващо се в около 450 професии и специалности.

Някои традиционни професии - кожарство и кожухарство запазиха своето развитие, без да показват значим просперитет.

Налице е и огромна диференциация на професията на обущарите, докато в миналото всички дейности са извършвани от един човек, то сега тези дейности са разделени на множество операции, на основата, на които се формират над 250 специалности.

С развитието на едно от най-ефективните производства са свързани и професиите по подготовката и обработката на силикатни материали. Тук са настъпили съществени изменения в структурата на различните професии. Така броят на професиите, свързани с формирането на порцеланово-фаянсовите, стъклените и др. изделия намаляха, докато броят на заетите в професиите по подготовката на порцеланово-фаянсовата и стъклена маса и с изпичането на готови изделия, се увеличиха значително - 15 111 души за страната и 877 за София. Тези изменения са главно резултат от автоматизацията и механизацията на производството.

Ограничено е развитието на различните професии и специалности в сферата на дървообработването. Така редица професии и специалности по направата на коли, каруци, гребенари, кошничари и др. изчезнаха, а в същото време такива професии като тапицери, кроячи, стругари показват съответен ръст.

Съществени изменения настъпиха и в професионалната характеристика на заетите в селското стопанство. Селскостопанските занятия са били основен източник за пренасочване на работна сила към много други професии и специалности, застъпени главно в промишлеността и строителството. Универсалното занятие от миналото земеделец или селски стопанин, се диференцира на полевъд, животновъд, лозар, овощар, градинар и т.н. Затова и тук отбелязваме едно диференциране на професиите. С развитието на частното фермерство може да се очаква, че ще се стигне до известно окрупняване на някои от диференцираните професии, които остават характерни за крупните кооперации.

Съответен ръст бележат и професиите на строителите, на транспорта, професиите, свързани с обслужването на населението готвачите, сервитьорите и т.н.

При изследване на измененията, които настъпват в професионалната структура на населението, представляват интерес и промените в структурата на интелигенцията. Тя зависи много по-малко от техническото разделение на труда, отколкото от обществените потребности за развитие на духовната сфера и необходимото разделение на творческия труд, за да се достигне възможно най-пълно задоволяване на тези потребности. В миналото най-висок ръст бележеха заетите в някои длъжности на техническия персонал. Днес обаче се увеличават професиите и длъжностите, свързани с банковото и застрахователното дело, а така също и управленските длъжности и професии.

Разгледана в териториален план, професионалната структура на дадена област зависи в значителна степен от нейното социално и икономическо развитие. То определя изискванията към образователната и квалификационна степен на нейното население, респективно оказва влияние върху професионалната структура на заетите лица.

През целия период от своето съществуване, като столица на България, София е била най-динамично развиващата се територия. Тя е пръв административен, икономически, политически, културен, търговски и туристически център на страната. Тук е концентрирана институционалната инфраструктура, реализираща управленски функции с международно, национално и местно значение и влияние върху всички области на обществено-икономическия живот. Присъствието на най-големите учебни заведения, които предполагат съсредоточаване на висококвалифициран преподавателски персонал, на научно-изследователски центрове и институти, предпоставка за едно ново иновационно развитие, на добре развити финансови услуги, обслужваща сфера, търговия, здравеопазване, концентрация на управленски функции, концентрация на капитали, стоки, производства, не могат да не предопределят и професионалната структура на населението на областта. Тук делът на заетите в инженерно-техническите специалности е близо 7% по-висок от този в страната. Заетите специалисти в изследователската и развойна дейност в София са 3,1% (от общо заетите областта) при 0,65% за страната, т.е. най-голяма част от специалистите, занимаващи се с изследователска дейност се намират в София. Други групи занятия, в които дела на заетите в столицата е значително по-голям от този за страната са: финансово-счетоводни и икономически специалности (12,7%-София; 8,8%-България); ръководители на стопански субекти (предприятия, дружества, организации, фирми) – 3,45% заети за София при 2,28% за страната. С около 3% е по-висок от този в страната е и дела на занятията на умствения труд; персонала по културата, изкуствата и масовата информация; персонала в здравеопазването, физкултурата и спорта. С по-висок дял са още работниците в съобщенията, търговията и ръководителите на учебни заведения и преподавателите в тях.(прил. 2, табл. 28).

При анализа на професионалната структура, трябва да спрем вниманието си и на броя на регистрираните безработни в бюрата по труда, по групи и специалности.(прил. 2, табл. 29). Противоположно на тенденцията в страната, за периода 1991 – 1999 г. броят на регистрираните безработни в бюрата по труда в област София намалява с около 20 хил. - от 43736 (1991 г.) на 22390 (1999 г.). Това намаление, обаче не означава, че безработицата в областта за същия период е намаляла. Според данни на НСИ, безработните в София за 1999 г. са 49 хил.д. или с около 5 хил. повече спрямо 1991 г. Тази разлика се дължи на различната методика, прилагана при отчитане на безработицата. И през 1998 г. безработните специалисти в област София остават най-голямата група по брой и относителен дял в професионалната структура на лицата, останали без работа и регистрирани в бюрата по труда (около 50% през всичките години от 1991 г. насам). Докато в страната с най-висок дял са работниците и хората без професия, което е свързано с ниската им квалификация и слаба мобилност на пазара на труда. Причините за високото ниво на безработица сред специалистите в София могат да бъдат сведени до няколко основни: голямата концентрация на квалифицирани кадри и хора с високо образование, което е резултат от добре развитата научно - изследователска дейност и образователна система на областта (приложение 2, табл. 30); до високото развитие на обслужващата сфера, услугите и търговията. Това са сфери и области на икономиката, които не предявяват изисквания към специализирани знания на заетите в тях. Като друга причина може да се изтъкне и фактът, че в последните години все по-голяма част от завършващите висшето си образование студенти, остават в столицата и направо се вливат в контингента на безработните специалисти. Прибързано обаче ще бъде, ако се направи извода, че в професионалната структура на областта и в бъдеще ще продължи да бъде висок дела на безработните специалисти, следван от групата на безработните без професия и работниците. През следващите години и десетилетия развитието на частния сектор ще го превърне в доминиращ работодател. Според някои прогнози може да се очаква, че към 2005 г., в този сектор ще бъдат заети 75-77% от общия брой на заетите. Този дял ще продължи да нараства бавно до към 2010 г., след което ще се стабилизира. Заетите в частния сектор ще трябва да се приспособяват към по-строгите изисквания за трудова дисциплина, производителност на труда и качество на работата. Съществени промени ще настъпят и вътре във всеки от трите основни сектора: индустрия, услуги и селско стопанство. Все по-голяма част от заетите ще работят в отрасли с висока наукоемкост, с високо съдържание на квалифициран труд, произвеждащ все по-качествени стоки. Това на свои ред ще предявява много високи изисквания към квалификацията на целия персонал – ръководен и изпълнителски. При такива условия най-лесно ще бъде на специалистите да намерят нова работа и най-трудно на тези без професия и на трайно безработните. Икономиката ще се нуждае от по-висока трудова дисциплина и квалификация на работната си сила и нови квалификационни структури.

Квалифицираните работници и специалисти трябва да се подготвят още отсега (приложение 2, таблица 31). Но, за да се подготвят, трябва да се познават квалификационните потребности. А за да се познават, трябва да има някаква представа за бъдещия профил на икономиката. Защото няма квалификация изобщо и не могат да се готвят квалифицирани ръководни и изпълнителски кадри изобщо.

В заключение може да се каже, че в резултат на развитието на новите технологии и производства у нас, нараства както броя на отделните професии, така и броя на специалностите. Въвеждането на нови машини и усвояването на нови производства ражда нови професии и специалности. Със започналия процес на комплексна механизация и автоматизация на производството се създават професии с широк профил на мястото на професии с тесен профил, съответстващи на машинното производство, оборудвано с т.нар. специализирани машини и инструменти. За професиите с широк профил е характерно многообразието на отделните видове трудова дейност, съчетанието на трудовите навици с висока техническа култура, съединяването на физическия и умствения труд в единен трудов процес. Така човекът, от придатък към машината се превръща в неин господар. Като се има предвид, че у нас все още са налице, както машинното производство, така и комплексната механизация и автоматизация на производството, а в немалко сектори още съществува и занаятчийското производство, то броят на професиите в нашия речник все още е значително голям.

4. Агрегиращи характеристики на социалните групи

Основните социални групи се формират на основата на една висока степен на обединение на малките социални групи в макрогрупи. Различните автори по различен начин разглеждат и третират тази агрегация на социалните структури.

Някои автори посочват следните основни критерии за формиране на агрегиращите социални структури, като:

- разделение според мястото, което хората заемат в исторически определената обществена система;

- според тяхното отношение към средствата за производство;

- по своята роля в обществената организация на труда;

- според начина на получаване и по размера на онази част от общественото богатство, с която те разполагат.

В съществуващата практика, както на международните институции, така и в голяма част от развитите страни, основните социални групи включват:

Собственици. Групата на собствениците се диференцира на едри, средни и дребни собственици. Трябва да се обръща сериозно внимание на взаимоотношенията между тези три основни групи на собствениците. Освен това в социологическите изследвания на най-развитите страни един от основните обекти на изследване са едрите собственици от гледна точка на техните взаимоотношения както с другите социални групи, така и с наемните работници. Подробно се изучават и техните семейства и взаимоотношенията вътре в семейството. Обръща се внимание на морала и образците на поведение на тази категория, които са от значение и за общия морал на обществото. Разпределението на едноличните собственици, в област София, според размера на приходите от продажба в частния сектор показва, че най-голям е броят и относителният дял на реализирали продажби в размер до 10 млн. лв. – 13210 субекта или 80% от общия им брой. Само 11 собственика отчитат продажби в размери от 1 до 3 млрд. лв. При едноличните търговци (работещи търговци и наетите от тях) над 55% от заетите са в отраслите: търговия, ремонт на автомобили и битова техника, селско стопанство и култура, изкуство, кинопроизводство и информационни системи. И в трите отрасъла основната част от тях са работещи собственици. При тези субекти средностатистическата заетост си остава около 5 човека през последните 3 години.

Наемни работници. Те също се диференцират съобразно функциите, които изпълняват, а и доходите, които получават. Много важно е да се изследват взаимоотношенията между различните категории работници, както и взаимодействието им със собствениците. През 1992 г. заетите работници предстваляват 41,56% от всички заети в област София, като от тях 81% са били заети в държавния сектор, а 19% в частния. Селскостопанските работници са 0,8% от всички работници. (приложение 2, табл. 32)

Упражняващите интелектуален труд се разделят на две основни групи: интелигенция - упражняващи творчески интелектуален труд и служещи – изпълняващи стереотипен интелектуален труд. В София упражняващите интелектуален труд през 1992 г. са 600504 души (или 50,4% от общото население на областта), от тях 59% са интелигенти, а 41% са служителите, изпълняващи стереотипен интелектуален труд. В България упражняващите интелектуален труд са 26% от общото население, като служителите и интелигентите са разпределени по равно (по 50% за всяка група.). Високият дял на хората, упражняващи интелектуален труд в София е резултат от това, че областта е водеща в развитието на образованието, науката и културата, тук се намират основната част от ВУЗ-овете на страната, също така и най-големите научно - изследователски центрове и институти, които привличат експерти и специалисти от цялата страна. Тук също е необходимо да се изследва връзката между интелигенция и служещи, както и връзката на интелигенцията с останалите социални групи, особено с различните категории собственици, които е целесъобразно да се възпроизвеждат от интелигенцията. В миналото, когато не малка част от собствениците не били с високо образование, те обикновено са включвали в своите фирми висококвалифицирани представители на интелигенцията, като са им давали статут на съдружници без капитали. Тази практика продължава и сега, когато собствениците, акционерите наемат мениджъри да управляват техните капитали и компании, като в немалко случаи им предлагат и съдружие.

Кооператори – това са лица, които, освен че са собственици, обикновено средни и дребни, в същото време в повечето случаи са и участници в самото производство. Съобразно характера на тяхната дейност, те се диференцират на кооперирани занаятчии и кооперирани селяни. Кооперираните занаятчии представляват 1,4% от населението на областта, а кооперираните селяни са около 1%, за сравнение дела на кооперираните занаятчии и кооперираните селяни, за страната е съответно 2,7% и 10,3%. Тук също е необходимо да се изследват връзките и взаимодействието между кооператорите съобразно статуса, който заемат във формираните кооперации – ръководители, администрация и изпълнители. Всички останали категории лица се включват обикновено в групата други социални групи.

Този модел е не само една повече или по-малко адекватна имитация на един сложен процес, но и според авторите му, може да бъде и подходяща теоретична основа за операционализация на изследването на репродуктивното поведение. Той е разработен на базата на анализ на демографското поведение и неговата социална обусловеност в една развита в икономическо отношение страна, където раждаемостта е регулиран в рамките на семейството процес. Ето защо в своята поведенческа част, моделът може да служи преди всичко за операционализиране на описателни изследвания, но в неговата цялостна интерпретация той дава възможност да се правят изводи и при ретроспективни изследвания на населението. Доколкото обяснява поведението на динамична система, той може да служи и за обосноваване на някои хипотези за бъдещи режими на възпроизводството на населението и да помогне при съставянето на демографски прогнози.

Заключение

Както беше изтъкнато в предишната част от настоящата разработка, демографските и социално-икономически проблеми на населението са свързани непосредствено с всички елементи, определящи общата характеристика на област София – материално производство, социална инфраструктура, техническа инфраструктура, зелена система и отдих, санитарно-хигиенни и екологични условия за живот.

Населението и трудовите ресурси, формирани от него са елемент от всяка дейност свързана с производствата на материални и духовни ценности. Изявата на човека като производител и потребител на тези ценности определя възловото място на демографските и социално-икономически проблеми. В най-общи линии те са следните:

1. Демографски проблеми

- голяма гъстота на населението – 908.3 на квадратен километър – най-голямата за страната;

- отрицателен естествен прираст на населението;

- неблагоприятна възрастова структура на населението, изразяваща се в траен процес на неговото по-нататъшно остаряване;

- миграцията, която поражда проблеми свързани със снабдяването с храна, осигуряването на транспорт, недостиг на жилища.

2. Социално-икономически проблем

- висок дял на безработицата сред младежите и специалистите с висше образование в резултат на несъответствие между образователната и професионалната структура на населението с тази на икономиката;

- сравнително ниски доходи;

- неблагоприятно съотношение между заетите в държавния и частен сектор, свързано със забавените процеси на промяна на собствеността (главно реституция) и съсредоточаване на държавна администрация;

- проблемите със заетостта и безработицата имат структурен характер, което е свързано с ниските темпове на развитие на основните подотрасли на промишлеността. По-благоприятните стойности на тези показатели (заетост и безработица) за област София, по отношение на страната, се дължи главно на увеличаването на заетостта в отраслите на търговията и услугите. Тези показатели зависят от доходите и покупателната способност на населението и за това не са с постоянен характер;

- проблеми с осигуряване на социално-икономическия статус на възрастното население на града, което с ниските си доходи не е в състояние да поддържа нормален жизнен стандарт.

Кризата в промишлеността и останалите отрасли на икономиката доведе до значително снижаване на икономическия и промишлен потенциал на столицата. Намалено е и взаимодействието от останалата територия към центъра и интеграцията на цялата територия по линията на останалите отрасли – селско стопанство, строителство и други.

Оценката на макроикономическата структура на област София дава основание да се направят следните изводи:

- икономическите дейности в областта включват всички отрасли на материалното производство с определящ принос в националната икономика;

- специфичният характер и функционално предназначение на столичния град намира своето съответствие в отрасловата структура на нейния материално - производствен комплекс;

- характерния за столичната икономика диверсифициран характер, представен от многообразни икономически функции и предпоставки, определя област София, като важен икономически център за развитие в радиус около 100 км в рамките на съседните области;

- конфликтност по отношение на съвместимостта на основните функции, съжителството на основните отрасли и връзките икономика - ресурси. Структурата на производството е с висока ресурсоемкост, фондоемкост и площоемкост. Развитието на редица дейности е в противоречие с изискванията на екологичната среда. Напрежение съществува и в ресурсните баланси поради силното преобладаване на тежката промишленост;

- недостатъчна балансираност, както по отношение на наличните ресурси, така и по отношение на вътрешните връзки и зависимости и непълно използване на териториалните фактори, условия и предпоставки. До голяма степен това се дължи на общата криза в икономиката, което налага една нова стратегия за развитие на област София и използване на нейната територия;

- процес на деиндустриализация в по-слаби темпове в сравнение с протичането на този процес в страната, който се изразява в: спад в производството на почти всички отрасли и нови структурни пропорции услуги - производство.

Към тези основни изводи следва да се добавят и негативните процеси, имащи комплексен характер по отношение на симбиозата икономика - територия:

- физическо изхабяване на дълготрайните материални активи – характерно не само за оборудването, но и за сградите, както и за общата производствена и инфраструктурна съоръженост на съществуващите производствени зони и производствена среда;

- екстензивно териториално развитие на столичната икономика - през последното десетилетие то доведе до преразход на териториални ресурси, които при реализацията на структурната реформа в много голяма степен ще бъдат освободени от своето първоначално предназначение;

- хаотично обрастване на града с малки предприятия и микропредприятия, създаващи проблеми за устройственото развитие на града

- изоставане на град София по отношение на позиционирането в процесите на глобализация и световната и регионална конкуренция на столичните градове;

- липса на адекватна национална, столична и общинска политика за активизиране на бизнеса, чрез подходящо изграждане на предприемаческа среда и инфраструктури от ново качество;

- липса на симбиоза между образованието от високо ниво, изследователските институти и лаборатории, влияеща върху промяната на производствената структура на столицата и насочваща я към развитие на иновативни предприятия и зони за дейности от високите технологии;

- недостиг на съвременно оборудвано пространство за привличане на чуждестранни и собствени инвеститори.

Важно е да се оцени и ролята на гр. София като притегателен център за инвестициите. Това ще позволи по-ясно да се откроят перспективите за бъдещото развитие на града. През последните години се наблюдава насочване на по-голяма част от инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи в сектор “Услуги”, чийто относителен дял в общия обем на инвестициите от 72% през 1992 г. нараства на около 85% през 1998 г. В индустрията делът на инвестициите намалява. Това потвърждава стремежа на инвеститорите да влагат средства основно в дейности, осигуряващи бърза възвръщаемост на капиталите.

Същото се отнася и за чуждестранните инвестиции, привлечени в столичната икономика за същия период. Анализът на отрасловата структура на чуждестранните инвестиции в гр. София показва, че за периода 1992 – 1998 г. са извършени чуждестранни инвестиции в размер на 600 млн. долара. Като най-голям интерес от чуждите инвеститори е проявен към сектор “Услуги”. В отраслите му са привлечени над 70% от инвестициите в град София. Най-големи чуждестранни инвеститори в София са: Германия – 28%, ЕБВР – 9%, Република Корея – 8%, Холандия – 7%, Великобритания и САЩ с по 6% и др.

Технологичната структура на общите разходи за добиване на дълготрайни материални активи (ДМА) е променена в известна степен спрямо предходните години. Увеличава се делът на строителството за сметка на групата машини и съоръжения (таблица 33).

Технологична структура на капиталните вложениея

Таблица 33

Технологична структура на капиталните вложения	1992	1995	1998
Общо	100	100	100
Строително монтажни работи	43,4	37	45,4
Машини, съоръжения, инструменти	49,9	50,9	47,9
Други	6,7	12,1	6,7

Източник: План за регионално развитие на област София 2000-2006г.

Насочват се средства за изпълнение на инфраструктурни обекти, за подобряване на транспортните и съобщителни връзки в обществения сектор и за индивидуално жилищно строителство.

Предприятията все по-трудно могат да обновят технологичното си оборудване. Предстоящото преструктуриране на икономиката също е фактор, който влияе върху поведението на стопанските субекти да не поемат инвестиционни рискове за обновяване на производствените мощности.

Съотношението между разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и придобитите активи е с благоприятна тенденция на развитие – от 100:63 през 1995 г. на 100:74 през 1998 г. Това се дължи най-вече на частния сектор, където сроковете за въвеждане в експлоатация са значително по-кратки. Голяма част от инвеститорите се ориентират към завършване и въвеждане в експлоатация на обектите и въвеждане на производствените мощности. Тази тенденция може да се окаже фактор за известно оживление в икономиката на столицата.

Перспективите за бъдещо развитие на икономиката са свързани главно с умножаване на промишлените дейности на територията на град София, които гравитират или се “раждат” от досегашните структури, но “изтеглят” структурното пространство към производствата на високотехнологични, иновативни, европеизирани и интернационализирани производства и фирми.

Отчитайки новата роля на транспортно - географското положение, но област София, ускорено развитие следва да получат и производства с експортно - импортна функция.

Основните изисквания, които следва да се отчитат при развитието и териториалното разположение на промишлеността са свързани с недопускане на локализацията на нови замърсяващи околната среда производства. В това отношение решаваща е ролята на общинското ръководство.

Конкретните решения за преструктуриране на производството и изграждането на нови предприятия следва да се базира на пазарен интерес.

Независимо от настъпилите промени в потенциалите на населените места, град София ще продължи да се развива като доминантен промишлен център с местно, регионално и национално значение. Съчетанието не само на промишлени дейности, но и други определящи инфраструктурата в областта на образованието, науката, пазарните институции, комуникациите и други е важно условие в бъдеще градът да се развива като икономически център със субконтинентално значение в рамките на Балканския полуостров и Югоизточна Европа.

Основните действия в направление преструктуриране на икономиката се изразяват в:

- провеждане на регионални маркетингови и инвестиционни проучвания, чрез информационната система на областта;

- преоценка на специализацията и мащабите на производството в търсене на пазарно перспективни, високотехнологични и иновационни производства, насочени към пазарите в Източна Европа, Близкия и Среден Изток;

- покриване на перспективни ниши, подкрепено от активна регионална и структурна политика на държавата;

- приоритетно решаване на екологичните проблеми, чрез развитие на незамърсяващи производства и използване на нови и съвременни технологии за производство;

- преструктуриране в полза на леката и незамърсяваща промишленост, строг контрол и използване на технико-технологични решения с цел оптимален екологичен ефект;

- осигуряване на по-пълно използване на местния потенциал, чрез привеждане на терени за изграждане на съвместни предприятия в областта на строителството и благоустройството;

- осигуряване на терени за изграждане на нови малки и средни предприятия с привличане на чужди инвеститори;

- устройствено откриване на нови ефективни ниши в обслужващата сфера, благоприятствани от международния трафик на пътници;

- информационно осигуряване на градските институционални инфраструктури, укрепващи развитието на частния бизнес;

- информационно осигуряване на областните финансови институции, подпомагащи инвестиционните процеси.

Основният извод, който може да се направи е, че столицата разполага с богатството от потенциали, но недостатъчно развити или с ниско качество, оценени в контекста на изискванията на глобализацията и изострената конкуренция. Като цяло и на фона на страната, област София има много висок набор от конкурентни предимства (силни страни), които да компенсират недостатъците.

Най-общо един план за бъдещо развитие на икономиката на град София би могъл да изглежда по следния начин:

1. Преструктуриране на икономиката, така че на базата на съществуващите мощности да се “усвоят” нови високотехнологични иновационни, свързани с опазването на околната среда производства.

2. Динамизиране на областния растеж за постигане на изпреварващ икономически растеж с ръст на БВП над 2 пъти по-висок от средния за страната.

3. Постигане на баланс в селищните територии около централното градско ядро и по осите на развитие с цел рязко повишаване на инвестиционната активност.

4. Позициониране на град София като елемент от системата на европейски градове І-ви ранг.

5. Изявяване ролята на София като център на Балканския регион.

Преструктурирането на икономиката трябва да бъде свързано със съответстващо, дори изпреварващо, изменение на социалната и техническата инфраструктура.

Оценката на изградената социална инфраструктура в областта дава основание за извода, че е с потенциал, гарантиращ по-нататъшното развитие на територията. По своите мащаби тя отговаря на сегашните потребности на населението. Тя в голяма степен е в състояние да задоволи и бъдещите потребности, като очакванията са за определено преструктуриране на някои нейни елементи и за решително издигане на качествените й характеристики. При запазване на досегашните неблагоприятни тенденции в перспектива, част от образователната система няма да може да бъде използвана по предназначение и ще се потърсят нови функции за нея. Потенциал за преструктуриране има и в другите елементи на инфраструктурата – здравеопазване и култура.

В областта на здравеопазването, независимо от предприетата реформа, местните власти ще запазят в известна степен ролята си в разпределението на ресурсите и осигуряването на населението с необходимите здравни услуги. Ще се търси и установяване на баланс между публичния и частен сектор.

В областта на културата, традицията, наличните културни обекти и институции, както и националните функции в сферата на културата, създават базата, на която ще се осъществи бъдещото развитие на областта. Акцентите се определят от необходимостта да се изгради съвременна материална база. Перспективите са свързани с изграждането на нова Градска художествена галерия, Национален исторически музей, насърчаване на частното производство и предприемачество и творческите изяви в столичния културен комплекс, развитие на пазара на културата с развитие на присъщите му нужди.

Развитието на техническата инфраструктура е свързано главно с дейности в областта на съобщенията, транспорта, енергийната инфраструктура, развитие на инженерните системи (водоснабдяване, канализация). Сериозно внимание трябва да се обърне на съществуващия жилищен фонд (жилищни блокове), чиито амортизационни срокове изтичат след около 20 години. Ще бъде необходимо да се разработят програми и технически решения за рехабилитация на остарелия фонд, като се потърси смесено финансиране от държавата, общината и населението.

Към настоящия момент се наблюдава осезаема нужда от изготвяне и реализация на цялостен проект за установяване на трайно градоустройствено решение на централната градска част на София, със задачи: формиране на пространства с представителен характер на държавно и градско равнище, функционално преосмисляне на част от съществуващите обществени и административни сгради: формиране на пешеходни зони, пространство с културно – развлекателно и търговско съдържание.

Осъществяването на горните задачи във времето не може да стане без отчитане на влиянието на така наречения демографски ресурс. Ако предположим, че натрупването на демографска маса постепенно ще намалее в резултат на ускореното икономическо развитие на останалите региони от страната, то възниква въпросът по какъв начин трябва да се промени качествено съществуващия човешки ресурс, така че да отговаря на новите изисквания. Преструктурирането на икономиката към нови високотехнологични и иновационни производства изисква от работещите висока образователна подготовка и квалификация. Тези, които не притежават тези показатели ще бъдат съкратени и прехвърлени на трудовия пазар. Възможно е за определен период безработицата да достигне критични размери. Това би довело до увеличаване на криминогенните прояви и в някои случаи до обръщане на миграционните процеси в обратна посока. Това може да бъде благоприятно, но зависи кои ще предпочетат да останат – икономически активните, образовани и квалифицирани или обратното – заселилите се при предишните миграционни процеси нискоквалифицирани, търсещи каквато и да е работа хора. Всичко зависи от възможностите, които биха предложили съседните вече активно развиващи се региони.

Не са добри перспективите за работещите в отраслите на тежката промишленост – рудодобив, металургия, металообработване. Суровинната база на тези производства вече е изчерпана, произвежда се скъпа и неконкурентоспособна продукция с вносни материали и независимо по какви междинни процедури се преминава, неминуемо се стига до ликвидация. В североизточната част на София е разположени промишления комплекс “Кремиковци”, който е типичен пример в това отношение. В него и съпътствуващите производства са заети около 36000 човека – местни и приходящи от големия град. Общата прогноза за икономическото развитие на град София не е валидна за този район. Големите държавни предприятия от уранодобива са в ликвидация. За останалите се търсят процедури за приватизация – в повечето случаи неуспешни поради икономическата им неатрактивност. Съществуващата материална база не е добре охранявана и района се превръща в притегателен център за криминогенни елементи. Икономическите проблеми пораждат демографски. Местното население изчезва физически. За периода 1992 – 2001 г. то е намаляло от 32 682 на 25 092 души. Наблюдава се спад на ражданията и увеличаване на смъртността, намаляване на трудово активното население. Миграционните процеси са насочени към заселване на нискоквалифицирани, с нисък образователен ценз хора, представители на различни етнически групи – главно цигани.

Заедно с ликвидацията на отделните производства се разрушават елементите на социалната и техническа инфраструктура. Те са изграждани и поддържани през минали години и при други условия. В повечето случаи те не отговарят на техническите изисквания и при новите условия бързо стават неизползваеми. Проблемите с обитаването на жилищния фонд също са неразрешими. Няма алтернативни възможности за намиране на работа. Земеделската земя е замърсена по екологични причини и произведената продукция е непродаваема. Районът е пред демографски срив и ако не се вземат решителни мерки, той ще настъпи в близките години.

Мерките, които би могло да се вземат за смекчаване на демографските и социално-икономически проблеми на населението в настоящия момент и във връзка с бъдещото развитие са следните:

- осигуряване на равен достъп до образованието на всички социални групи, без разлика на пол, възраст и етническа принадлежност. По този начин нискоквалифицираните социални групи – главно цигани, които съставляват основната част от миграционния поток ще може да получат необходимата образователна подготовка и ще участвуват в процеса на извършващите се икономически промени;

- образование през целият живот;

- адекватна образователна структура;

- развитие на мрежата от институции за професионално обучение и преквалификация;

- създаване на широкопрофилни професионални институции, разширяване на възможностите за повишаване на квалификацията на работното място, както и повишаване на качеството на обучение в частните институции;

- развитие на мрежата от центрове за непрекъснато обучение на възрастни;

- включване на Република България в Европейската система за взаимно признаване на дипломите и професионалната квалификация.

В заключение може да се каже, че изучаването на демографските и социално-икономически характеристики на населението от даден регион има своето значение при оценката на съществуващото положение в икономиката и инфраструктурата му, както и за оценка на перспективите. Това ще помогне да се подготвят, рационални програми за бъдещо развитие, разумно разположени във времето, в интерес на хората и за хората.

Приложения

Приложение 1

Население на Р България според преброяванията
през 1992 г. и 2001 г. по местоживеене и пол

Таблица 4

Местоживеене	04.12.1992 г.	01.03.2001 г.
Общо	8 487 317	7 973 671
Мъже	4 170 621	3 888 440
Жени	4 316 696	4 085 231
Градове	5 704 552	5 500 695
Мъже	2 792 330	2 665 799
Жени	2 912 222	2 834 896
Села	2 782 765	2 472 976
Мъже	1 378 291	1 222 641
Жени	1 404 474	1 250 335

Източник: НСИ

Население на България по години на преброяванията

Таблица 5

Година на преброя- ванията	Общо
Година на преброя- ванията	Всичко	в градовете	в селата
1887	3 154 375	593 547	2 560 828
1892	3 310 713	652 328	2 658 385
1900	3 744 283	742 435	3 001 848
1905	4 035 575	789 689	3 245 886
1910	4 337 513	829 522	3 507 991
1920	4 846 971	966 375	3 880 596
1926	5 478 741	1 130 131	4 348 610
1934	6 077 939	1 302 551	4 775 388
1946	7 029 349	1 735 188	5 294 161
1956	7 613 709	2 556 071	5 057 638
1965	8 227 766	3 822 824	4 405 042
1975	8 727 771	5 061 087	3 666 684
1985	8 948 649	5 799 939	3 148 710
1992	8 487 317	5 704 552	2 782 765
2001	7 973 671	5 500 695	2 472 976

Източник: НСИ

Население на България по години на преброяванията
Население - общо, в градовете и в селата

Фиг. 1

Градове с население над 100 хил. души

според преброяването към 4.12.1992 г. и 1.03.2001 г.

Таблица 6

ГРАДОВЕ	4.12.1992 г.	1.03.2001г.
Гр. София	1 114 925	1 096 389
Гр. Пловдив	341 058	340 638
Гр. Варна	308 432	314 539
Гр. Бургас	195 686	193 316
Гр. Русе	170 038	162 128
Гр. Стара Загора	150 518	143 989
Гр. Плевен	130 812	122 149
Гр. Сливен	106 212	100 695
Гр. Добрич	104 494	100 379

Източник: НСИ

Население в област София по години на преброяване

Таблица 7

Години	Общо	Мъже	Жени	Процент от общото на:		Жени на 1000 мъже
Години	Общо	Мъже	Жени	Мъжете	Жените	Жени на 1000 мъже
1880	20 856	12 368	8 488	59,3	40,7	686
1887	30 928	17 916	13 012	57,9	42,1	726
1892	46 593	27 804	18 789	59,7	40,3	676
1900	67 789	38 190	29 599	56,3	43,7	775
1905	82 621	5 832	36 789	55,5	44,5	803
1910	102 812	55 635	47 177	54,1	45,9	848
1920	154 025	81 303	72 722	52,8	47,2	894
1926	213 002	110 027	102 975	51,7	48,3	936
1934	287 095	146 952	140 143	51,2	48,8	954
1946	530 168	272 607	257 561	51,4	48,6	945
1956	725 838	360 232	365 606	49,6	50,4	1 015
1965	894 604	447 439	447 165	50,0	50,0	999
1975	1 066 299	523 585	542 714	49,1	50,9	1 037
1985	1 201 719	583 255	618 464	48,5	51,5	1 060
1992	1 190 126	572 771	617 355	48,1	51,9	1 078
2001	1 177 577	559 229	618 348	47,5	52,5	1 106

Източник: НСИ

Фиг. 2

Преброени жилища и преброено население

Таблица 8

Общини	Постоянно население общо и по пол			Постоянно население по възрастови групи			Брой непре- броени лица
Общини	Общо (к.8= к.9+к.10 = к.11 + к.12 + к.13)	Мъже	Жени	до 18	18-64	65+	Брой непре- броени лица
Средец	31 400	13 625	17 775	3 555	18 088	9 757	65
Красно село	72 773	33 431	39 342	10 833	45 898	16 042	113
Възраждане	35 044	16 224	18 820	5 562	23 259	6 223	138
Оборище	28 905	12 939	15 966	3 756	17 049	8 100	37
Сердика	45 918	22 569	23 349	7 868	30 931	7 119	10
Подуене	75 312	35 906	39 406	14 224	51 645	9 443	137
Слатина	58 637	27 672	30 965	10 367	38 322	9 948	192
Изгрев	28 784	13 339	15 445	4 117	18 091	6 576	150
Лозенец	40 410	18 870	21 540	6 405	25 161	8 844	94
Триадица	55 889	25 374	30 515	8 132	34 598	13 159	148
Красна поляна	55 156	25 973	29 183	10 710	35 704	8 742	33
Илинден	33 764	15 862	17 902	5 491	22 666	5 607	174
Надежда	68 124	32 262	35 862	11 645	45 918	10 561	150
Искър	64 367	31 000	33 367	12 498	45 715	6 154	194
Младост	95 877	46 041	49 836	16 179	68 182	11 516	134
Студентска	50 761	24 537	26 224	4 614	42 832	3 315	71
Витоша	43 374	21 082	22 292	7 867	28 181	7 326	67
Овча купел	47 755	23 256	24 499	10 457	32 693	4 605	125
Люлин	110 117	52 682	57 435	20 092	78 393	11 632	908
Връбница	47 658	23 211	24 447	10 748	32 654	4 256	200
Нови Искър	26 775	13 317	13 458	4 788	17 408	4 579	0
Кремиковци	23 599	11 732	11 867	5 200	15 089	3 310	6
Панчарево	24 043	11 926	12 117	4 214	15 389	4 440	0
Банкя	9 369	4 570	4 799	1 780	5 860	1 729	0
София-град	1 177 577	557 400	616 411	201 102	789 726	182 983	3 146

Източник: НСИ

Население на Р България според преброяванията
през 1992 г. и 2001 г. по местоживеене и възрастови групи

Таблица 9

Области, местоживеене	4.12.1992	1.03.2001 общо	под 18 г.	18-64 г.	65 г. и повече
Бургас	440 372	426 028	88 387	272 995	64 646
Градове	307 400	300 367	62 112	200 197	38 058
Села	132 972	125 661	26 275	72 798	26 588
Варна	462 970	465 012	90 639	307 104	67 269
Градове	363 589	368 857	70 981	252 015	45 861
Села	99 381	96 155	19 658	55 089	21 408
Велико Търново	318 251	294 790	52 454	186 481	55 855
Градове	199 433	191 071	36 464	131 151	23 456
Села	118 818	103 719	15 990	55 330	32 399
Добрич	232 780	217 012	44 979	139 815	32 218
Градове	150 083	144 085	31 283	97 027	15 775
Села	82 697	72 927	13 696	42 788	16 443
Плевен	346 614	313 630	60 257	189 965	63 408
Градове	214 854	199 438	41 709	130 231	27 498
Села	131 760	114 192	18 548	59 734	35 910
Пловдив	734 495	721 905	137 606	462 005	122 294
Градове	519 508	515 247	101 122	343 181	70 944
Села	214 987	206 658	36 484	118 824	51 350
Русе	288 702	267 618	49 953	170 070	47 595
Градове	196 653	186 565	36 483	123 717	26 365
Села	92 049	81 053	13 470	46 353	21 230
Сливен	234 785	220 273	51 703	135 334	33 236
Градове	154 140	145 161	35 041	93 331	16 789
Села	80 645	75 112	16 662	42 003	16 447
София-град	1 190 126	1 177 577	201 102	789 726	182 983
Градове	1 138 894	1 121 309	191 759	756 149	173 401
Села	51 232	52 502	9 343	33 577	9 582
Софийска област	289 962	273 882	53 331	167 446	53 105
Градове	160 497	160 414	35 359	104 018	21 037
Села	129 465	113 468	17 972	63 428	32 068
Стара Загора	397 339	372 849	73 497	233 553	65 799
Градове	269 589	254 465	53 423	169 440	31 602
Села	127 750	118 384	20 074	64 113	34 197
ОБЩО	8 487 317	7 973 671	1 555 802	5 055 595	1 362 274
Градове	5 704 552	5 500 695	1 112 229	3 653 960	734 506
Села	2 782 765	2 472 976	443 573	1 401 635	627 768

Източник: НСИ

Основни демографски показатели на област София

Таблица 10

Показатели	1980	1985	1994	1995	1996	1997	1998
Гъстота на населението	826,5	916,8	909,2	909,9	907,1	908	915,2
Съотношение жени на 1000 мъже	1110	1066	1085	1090	1092	1097	1102
Коеф. На възрастова зависимост	40,3	41,2	43,1	42,7	41,9	41,2	40,6
Темп на демографско остаряване	100,3	104,4	100,9	100,3	99,5	100	100,1
Раждаемост на 1000 души	13,8	12,1	8,6	7,9	7,9	7,2	7,8
Смъртност на 1000 души	8,7	9,3	11,5	11,9	12,1	12,9	12,5
Естествен прираст на 1000 души	5,1	2,8	-2,9	-4,0	-4,2	-5,7	-4,7
Брачност на 1000 души	9,6	7,8	5,2	5,5	5,2	5,5	5,6
Детска смъртност на 1000 души	18,9	13,4	12,1	12,9	12,4	9,7	11,1

Източник:План за регионално развитие на област София 2000-2006г.

Фиг. 3

Механично движение на населението за 1999 г.

Таблица 18

Градове		Заселени			Изселени			Мех. прираст
	общо	Мъже	жени	Общо	Мъже	жени	общо	мъже	жени
Общо	180 211	85 552	94 659	180 211	85 552	94 659	0	0	0
София	30 252	14 476	15 776	13 535	6 748	6 788	16 717	7 729	8 988
Пловдив	16 947	7 815	9 132	14 031	6 503	7 528	2 916	1 312	1 604
Варна	3 465	1 545	1 920	7 193	3 231	3 962	-3 728	-1 686	-2 042
Бургас	5 492	2 571	2 921	7 321	3 558	3 763	-1 829	-987	-842
Русе	6 471	3 039	3 432	6 045	2 802	3 243	426	237	189
Ст.Загора	11 063	5 257	5 806	10 208	5 009	5 199	855	248	607
Певен	8 083	3 816	4 267	9 208	4 393	4 815	-1 125	-577	-548
Добрич	5 804	2 740	3 064	5 321	2 554	2 767	483	186	297
Сливен	4 461	2 223	2 238	5 475	2 581	2 894	-1 014	-358	-656

Източник: Население 99г

Приложение №2

Образователна структура на работната сила в град София

Таблица 20

	Икономически активни лица по ниво на образование	България	София
1.	С висше образование
	Брой	488839	167927
	% от активното население	12,4	30,5
2.	С полувисше образование
	Брой	202189	32090
	% от активното население	5,1	5,8
3.	Със средно специално образование
	Брой	1024183	164798
	% от активното население	26,0	30,0
4.	Със средо гимназиално образование
	Брой	916672	117489
	% от активното население	23,3	21,3
5.	Под средно образование
	Брой	1300605	68328
	% от активното население	33,2	12,4

Източник: План за реионално развитие на област София 2000-2006 г.

Заети и безработни лица по пол през периода 1994 - 1999 година

Таблица 21						(в%)
Пол		София			България
	1994	1998	1999	1994	1998	1999
Заети %	100	100	100	100	100	100
Мъже	52,1	51,2	51,2	53,5	53,2	53,4
Жени	47,9	48,8	48,8	46,5	46,8	46,6
Безработни %	100	100	100	100	100	100
Мъже	49,5	53,6	52,2	53,0	53,5	54,2
Жени	50,5	46,4	47,8	47,0	46,5	45,8

Източник: Заетост и безработица 3/94; 3/98; 3/99г.

Заети по години в обществения и частен сектор в %

Таблица 22

Години	Област София		България
	Обществен %	частен %	обществен %	частен %
1990	96,71	3,29	94,02	5,98
1991	91,72	8,28	90,05	9,95
1992	85,06	14,94	81,64	18,36
1993	74,59	25,41	71,47	28,53
1994	67,79	32,21	63,74	36,26
1995	62,11	37,89	59,39	40,61
1996	60,02	39,98	57,66	42,34
1997	55,11	44,89	44,72	55,28
1998	49,9	50,1	39,03	60,97
1999	43,8	56,2	35,1	64,9

Източник: НСИ

Безработни лица и коефициенти на безработица по образование

Таблица 24

	октомври 1995 г.		ноември 1999 г.
Образование	брой	Коеф. На	брой	Коеф. На
	хил.	безраб. %	хил.	безраб. %
Общо	520,8	14,7	576,9	17,0
Висше	25,2	5,2	35,5	7,0
Колеж	10,1	51	10,8	6,0
Средно	237,6	13,0	302,7	15,8
Основно и по-ниско	247,9	23,9	2279	29,0

Източник: Заетост и безработица 4/95; 4/99

Безработни лица по причини за безработица в област София (в%)
Таблица 25
Години	Юни.94	Юни.96	Юни.97	Ноември.97
Общо	100	100	100	100
Съкращение	49,1	51,0	47,6	50,6
Напускане, вкл пенсиониране	13,3	6,6	9,6	8,6
Завършване на временна работа	3,4	4,9	6,3	6,8
Завършване на училище	10,4	8,9	8,7	12,2
Уволнение от казарма	7,0	8,8	8,6	5,5
Други	16,9	19,9	19,3	16,2

Източник: НСИ

НОМЕНКЛАТУРА Б 16

№	Символ	Агрегирана отраслова групировка по НОМЕНКЛАТУРА Б16
1	Б1	Селско, горско стопанство, лов, риболов
2	Б2	Добивна индустрия
3	Б3	Преработваща индустрия
4	Б4	Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода
5	Б5	Строителство
6	Б6	Търговия, ремонт на автомобили и битова техника
7	Б7	Хотели, общежития и обществено хранене
8	Б8	Транспорт и съобщения, агенция за пътуване и туризъм
9	Б9	Финанси, кредит, застраховки
10	Б10	Операции с недвижимо имущество, наемателна дейност-
		Движими имоти, бизнес услуги
11	Б11	Държавно управление
12	Б12	Образование
13	Б13	Здравеопазване и ветеринарно лечебна дейност
14	Б14	Други услуги дейности на неправителствени организации
15	Б15	Домакинства с наети работни лица
16	Б16	Екстериториални организации и институции

Източник: Национална отраслова класификация 1998г. НСИ

Заетост по отрасли в държавния сектор на област София в (%)

Фиг. 10

Заетост по отрасли в частния сектор на област София в (%)

Фиг. 11

Наети по години и отрасли в обществения сектор на област София в (%)

Фиг. 13

Наети по години и отрасли в частния сектор на област София в (%)

Фиг. 14

Икономическа активност на населението по основни групи занятия за 1992 г.

Таблица 28, (в%)

			София			България
	Занятия	общо	заети	Безработни	общо	Заети	Безработни
	Общо	100	100	100	100	100	100
Ръководители и висши
Служители на републиканси и		0,44	0,47	0,17	0,32	0,037	0,1
Местниоргани на властта
Ръковод.и служ. на
Полит партии, обеств, хуманиарни		0,15	0,16	0,07	0,07	0,08	0,03
и др. Организации
Ръковд на стоп. Субекти
(предпр, дружества, организ.,		3,18	3,45	1,14	2,28	2,56	0,8
Фирми и др)
Инжинерно-технически спец.		14,4	13,9	18,5	7,0	7,2	6,0
Агрономически, зоотехнически,
Ветер.-техн. и лесовъдни спец.		0,4	0,4	0,5	0,7	0,7	0,8
Спец. в изслед. и развойна д-ст.		3,0	3,1	2,4	0,6	0,7	0,3
Рък. на учебни заведения
и преподавателите в тях		4,9	5,3	2,03	4,5	5,1	1,5
Персонал, по културата,
Изкуствата и мас. инф.		3,9	3,9	4,0	1,4	1,4	1,1
Персонал в здравеопазването
Физкулт. и спорта		6,0	6,4	2,3	3,4	3,9	0,8
Юридически персонал		0,73	0,8	0,2	0,2	0,3	0,03
Персонал осигур. защита и сигурност		0,63	0,7	0,3	0,8	0,8	0,4
Фин.-счет. и иконом. Специалисти		12,63	12,7	11,7	8,3	8,8	5,8
Служители на религията		0,05	0,05	0,02	0,04	0,05	0,007
Др. Занятия на умствения труд		5,92	6,2	3,8	3,1	3,5	1,03
Програмисти и оператори на автомат.
машини и системи.		0,08	0,08	0,06	0,06	0,06	0,06
Занятия на миньорите		0,22	0,17	0,6	1,08	1,1	0,9
Занятия на металурзите, леярите
по производство на кокс		0,76	0,77	0,7	0,7	0,6	0,8
Занятия на метлиците и раб. в
Електропромишлеността		7,6	7,6	8,0	10,6	10,6	10,9
Занятия в химическата, нефто-
Преработващата и каучуковата пром.		0,55	0,57	0,42	1,0	1,01	0,7
Занятия по добив и пр-во на стр.
Материали		0,025	0,026	0,01	0,2	0,2	0,3
Занятия по дърводобива		0,02	0,02	0,02	0,3	0,3	0,3
Занятия по дървообработването		0,62	0,63	0,56	1,16	1,17	1,1
Занятия в целуозно-харт. пром.		0,065	0,066	0,06	0,17	0,18	0,13
Занятия в порцеланово-фаянсовата и
Стъкларска промишленост		0,19	0,17	0,24	0,4	0,4	0,4

Икономическа активност на населението по основни групи занятия за 1992 г.

(Продължение и край), (в%)

			София			България
	Занятия	общо	заети	безработни	общо	заети	безработни
Занятия на текстилците		0,43	0,43	0,42	1,33	1,26	1,7
Занятия на шивачите		1,15	1,1	1,5	2,55	2,5	3,0
Занятия на кожаро-кожухарите		0,14	0,14	0,11	0,2	0,2	0,14
Занятия на обущарите		0,17	0,18	0,14	0,4	0,3
Занятия в полиграфията		0,8	0,8	0,7	0,3	0,3	0,3
Занятия в хартиено-вкусовата,
маслено-сапунената и фуражна		0,8	0,8	0,6	2,2	2,1	2,1
Промишленост
Занятия в енергетиката		0,28	0,3	0,1	0,7	0,7	0,4
Занятия в строителството и
Работници, обслужващи подемно-		3,19	3,16	3,4	4,3	4,0	5,7
Транспортни машини
Занятия в селското стопанство		0,44	0,4	0,7	10,5	9,9	13,3
Занятия по охрана и възстанов.
на горите		0,02	0,02	0,02	0,3	0,3	0,4
Работници в жп. Транспорта		0,56	0,6	0,4	0,9	1,0	0,5
Раб. в авто и електро транспорта		5,64	5,61	5,83	5,7	5,7	5,9
Работници във водния транспорт		0,056	0,06	0,03	0,3	0,3	0,1
Раб. във въздушния траспорт		0,26	0,3	0,06	0,05	0,06	0,01
Др. Занятия в транспорта		0,19	0,2	0,4	0,9	0,7	0,01
Работници в съобщенията		0,72	0,76	0,4	0,6	0,6	0,2
Работници в търговията		9,7	9,8	9,0	8,7	8,9	7,5
Раб. в комуналното стопанство
и обслужване		3,7	3,5	5,3	4,2	4,1	4,4
Санитари, болногледачи и сродни
на тях		1,08	1,1	0,7	1,3	1,4	0,7
Други занятия на физ. Труд		3,25	3,12	4,2	4,0	3,9	4,9
Работници неточно определили
Занятието си		0,94	0,03	8,08	2,0	0,02	11,9

Източник: Статистически годишник 1995г. / Демографски характеристики на населението на област София 1994г.

Регистрирани безработни в бюрата по труда по групи специалности към 31.1.

Таблица 29

Години	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
София	43736	42788	45593	33194	19980	22435	26808	18408
Работници	18661	7083	7798	6771	3758	3716	5533	4161
Специалисти	24556	25125	22573	16214	10332	9493	11938	9859
вт.ч. Инженеро-технически	13227	13580	13030	9263	5490	-	-	-
Селскостопански	533	786	650	511	331	-	-	-
Икономика	3825	3700	3200	2474	1634	-	-	-
Здравеопазване	880	962	920	552	425	-	-	-
Просвета	2896	3195	2665	2115	1510	-	-	-
Изкуство	1321	1372	1083	795	577	-	-	-
Други	1874	1530	1025	504	355	-	-	-
Без професия	519	15580	15222	10209	5900	6081	9337	7544
България	419123	576893	626141	488442	423773	478780	523507	465202
Работници	183674	173919	178391	134355	107284	123246	129555	105687
Специалисти	116437	117936	116907	86788	68435	79953	88890	69458
вт.ч. Инженеро-технически	57149	62733	64273	46777	35469	40408	42823	33351
Селскостопански	8332	13269	12849	9619	8164	9453	10589	8415
Икономика	16795	17259	16767	12883	11235	14065	16302	13746
Здравеопазване	3976	3720	4130	2934	1989	2462	3125	1989
Просвета	12243	12019	11143	8545	6511	7957	10750	7916
Изкуство	3249	3295	2638	1983	1578	1738	1888	1250
Други	0	0	5107	4047	3489	3798	3413	2791
Без професия	119022	285038	330843	267299	248054	275571	305062	290057

Източник: Статистически годишник 1992-1999г и НСЗ

Брой учебни заведения по видове

Таблица 30

№	Показатели	1993	1994	1995	1996	1997	1998/99	1999/2000
	Общо	277	286	299	305	312	308	312
1	Общообразователни училища	190	198	206	209	216	213	218
2	Специални училища	10	11	11	11	10	11	11
3	СПТУ	13	14	14	15	13	9	9
4	Техникуми и училища по изкуства	36	34	38	43	46	47	47
5	Колежи	8	9	9	9	9	10	10
6	Университети	20	20	21	18	17	18	17

Източник: план за регионално развитие на област София 2000-2006г.

Брой учащи се в столичните учебни заведения

Таблица 31

№	Показатели	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	98/99	99/2000
	Общо	263281	256538	257699	262855	267030	262434	264055	269560	261641
1.	Общообразователни	147075	142699	138919	137013	136724	132312	132503	129377	127491
	Училища
2.	Специални училища	1351	1290	1257	1225	1161	1105	1069	1328	1260
3.	СПТУ	14098	13888	13368	11902	9934	7971	6605	5426	5122
4.	Техникуми и училища	19434	17089	15937	16804	18007	17931	17925	19105	19495
	По икуствата
5.	Колежи	8049	7206	6986	6350	6452	6815	8353	9177	7870
6.	Университети	73205	74349	81232	88661	94752	96300	97578	105147	100403

Източник: план за регионално развитие на област София 2000-2006г.

1. Административно-териториална характеристика, местоположение, природни ресурси и демографски потенциал на областта.

2.2. Приватизация и развитие на частния сектор

4.1. Транспортно - комуникационна система.

ГЛАВА ІІ

S¯ = —————

Равнище на заетост за област София и България за периода 1990 –1999 г. (в%)

Градове

Села

Таблица 7

Образователна структура на работната сила в град София

София

Безработни лица и коефициенти на безработица по образование

НОМЕНКЛАТУРА Б 16

Икономическа активност на населението по основни групи занятия за 1992 г.

Таблица 28, (в%)

Икономическа активност на населението по основни групи занятия за 1992 г.

Регистрирани безработни в бюрата по труда по групи специалности към 31.1.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

S¯ = ^{—————}

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета