 |
|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
По Икономика на труда
На тема:
Социална политика в организациите
Специалност: Маркетинг
София, 2009 г.
Съдържание:
1. Същност на социалната политика
2. Направления в социалната сфера
4. Трудов договор – същност и видове
7. Основни направления, на които се делят вноските за осигуряване
1. Същност на социалната политика
Социалната политика включва широк кръг елементи, между които се осъществяват социални взаимоотношения в резултат на влиянието на редица фактори. Това в известна степен затруднява точното дефиниране на съдържанието и обхвата на социалната политика.
В широк смисъл социалната политика е съвкупност от регулиращи въздействия на държавата с цел осигуряване на равенство и справедливост в рамките на икономическите възможности на обществото при задоволяване на основните жизнени потребности на хората. Социалната политика разглежда причините, формите и последиците от неравенството в задоволяването на основните жизнени потребности на различни социални групи в обществото. Социалната политика се разглежда като дейност за регулиране на отношенията между различните индивиди и социални групи в обществото. Тя позволява:
- да се установят икономическите позиции на различните социални групи, индивиди и се определят различията между тях по отношение на доходите, потребление, условия на труд, здравеопазване и др.;
- да се разкрият причините за тези неравенства;
- да се търсят конкретни и специфични мерки за преодоляване на възникналите социални различия.
……………………
Началото на трудовите правоотношения се поставя със сключването на трудов договор.
Трудовият договор е споразумение, което се състои от две насрещно изразени волеизявления – предлагане и приемане, което има за предмет отдаването на работната сила от служителя на работодателя. Трудовия договор се сключва във писмена форма.
В най-общ смисъл може да се определи като съглашение между работника или служителя и работодателя, с което работникът или служителя се задължава да предостави работната си сила за ползване на работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателя – да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение. Самото съдържание на трудовия договор определя обема на правата и задълженията на страните, мястото на работа, характера и обема на работа и трудовото възнаграждение.
…………………………
Договарящите страни се задължават: да определят разумна продължителност на работния ден и на работната седмица, да предвидят официални платени празнични дни; да осигурят платен годишен отпуск; да предотвратяват рисковете в определени опасни или нездравословни професии; да осигурят ежеседмична почивка, която да съвпада, доколкото е възможно, с деня, признат за почивен от традицията или обичаите в страната или региона;да осигурят работниците, наети за нощна работа, да се ползват от мерки, които отчитат специфичния характер на тази работа.
Работното време като понятие означава всеки период от време, през който работещият работи на разположение на работодателя, изпълнявайки негова дейност или задължения, в съответствие с националните закони. В нея се залагат изисквания за максимум 48-часова работна седмица (включително допълнителните часове работа). Периодът на почивка е всеки период, който не представлява работно време.
………………………
Всеки работник получава основно трудово възнаграждение, като са възможни няколко варианта за получаване на надбавки: награди за постигане на предварително поставени цели; възнаграждения за постигнати годишни финансови резултати; допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, нощен труд, за вредни; възнаграждение за платения отпуск по кодекса на труда; трудови възнаграждения при особени случаи: при престой за работа през официални празници.
Размерът на основната работна заплата се формира според сложността и количеството на труда, условията на труд и финансовото състояние на организацията.
.....................................
Използвана литература
1. Христов, Хр., "Социална политика и администрация", София, 2005 г.
2. "Социологията като проект. Научна идентичност и социални изпитания в България", 1945-1989 г.
3. Пехливанова, Н., "Социални времена и престави за времето”.
4. Норт, Д., "Институции, институционална промяна и икономическо развитие", С., Изд. Лик, 2000 г.
5. Георгиев, Н., "Социология на застраховането и осигуряването", Свищов, 2007 г.
6. Кодекс на труда; В сила от 01.01.1987 г.; Обн. ДВ. бр. 26 от 1 Април 1986 г., изм. ДВ. бр. 48 от 13 Юни 2006 г., изм. ДВ. бр. 57 от 14 Юли 2006 г.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
социална политика, социални дейности, социална сфера, трудово право, трудов договор, срочен и безсрочен трудов договор, работно време, заетост, работна заплата, трудово възнаграждение, вноски за осигуряване, задължително осигуряване, синдикални организации
]]>
