|
|
|
Откъси:
..............................
Теорията на Рикардо за паричното обръщение се отличава с определена двойственост. От една страна, в основата й той поставя трудовата теория за стойността. Паричният материал (златото и среброто) за него е стока, стойността на която се определя от необходимите разходи на труд за нейното производство. „Както всички други стоки - пише Рикардо в своите „Принципи" - златото и среброто имат стойност, съразмерна само с количеството труд, необходим за тяхното производство и доставянето им на пазара. Златото е около 15 пъти по-скъпо от среброто не защото се търси повече, нито защото предлагането на сребро е 15 пъти по-голямо от предлагането на злато, а само защото за получаването на дадено количество злато е необходимо 15 пъти по-голямо количество труд."
.......................
Рикардо смята, че като средство за обръщение металическите пари могат успешно да бъдат заместени с книжни знаци на стойността -книжни пари. Книжните пари за него нямат стойност, а само представляват стойността на металическите златни пари. Той отхвърля твърдението на някои икономисти, че книжните пари в развитото стоково пазарно стопанство могат да се базират непосредствено на стойността на стоковата маса и че следователно количеството книжни пари може да бъде установено без помощта на златото и среброто. Истинските пари за него са металическите пари, защото притежават стойност. Затова книжните пари могат успешно да заместят истинските пари само ако бъдат в пропорция, определена от стойността на паричния материал. Паричното обръщение на дадена страна според Рикардо ще бъде в идеално състояние единствено, когато стойността на книжните пари е еднаква със стойността на златото, което те представляват.
...........................
Така или иначе Рикардо възприема принципите на книжнопаричното обръщение и в светлината на своята монетарна количествена теория обяснява принципа на уравновесяването на външнотърговския баланс. Според него това става въз основа на автоматично действащия монетарен механизъм, който не допуска дадена страна дълго време да остане с пасивен или активен търговски баланс. Така ако например в страна като Англия за известно време от няколко години търговският баланс е пасивен и годишният внос на стоки надминава износа с 1 млрд. лири, то всяка година от тази страна съответно ще изтичат 1 млрд. лири (пари) за изплащането на излишъка от вноса. В резултат на това наличните пари в страната ще намалеят, ще станат по-скъпи, а цените на стоките ще спаднат. Тогава експортът става изгоден и ще започне да се разширява. Износителите ще купуват стоките в страната по-евтино от преди и ще ги изнасят за сравнително по-скъпа продажба в чужбина, тъй като цените зад граница не са се понижили както в Англия. В резултат износът на стоки ще започне постепенно да превишава техния внос и търговският баланс ще се задвижи в посока на уравновесяване. Активният експорт ще бъде причина притокът на пари в Англия да превиши техния износ. По-рано изтеклите количества злато отново ще се върнат в страната, тяхната предишна величина в обръщението ще се възстанови, а цените ще достигнат нормалното си равнище. Така че според Рикардо действието на този автоматичен механизъм на свободната международна търговия не позволява търговският баланс дълго време да остане пасивен. При нормална свобода на международната търговия всяка страна ще има толкова пари, колкото са й необходими за стоковата размяна.
........................
Рикардо разглежда парите като оръдие на обръщението - т.е. парично-металическият запас на страната според него е запас от средства за обръщение. Той за разлика от Ад. Смит изгражда своята теория за парите на базата на трудовата теория за стойността. Не разбира парите като възникнали от развитието на формите на стойността, а ги свежда до средствата за обръщение. Според него металните пари могат напълно да бъдат заменени с книжните пари, като тяхната стойност зависи от тяхното количество в сферата на обръщението. Той застава на позициите на количествената теория за парите. Като изхожда от трудовата теория за стойността, той се опитва да установи закономерностите в сферата на паричното обръщение.
Теорията за разпределението на Рикардо обяснява произхода и същността на печалбата. На основата на трудовата теория за стойността Рикардо разглежда печалбата като част от стойността, като удръжка от продукта на труда на работника. Но тази теза се открива в анализа на следните положения:
Използвана литература (3 източника)
Темата няма съдържание - план.
Темата изготвена 06.2003г.
]]>
