|
|
|
Откъси:
...............................
„Стойността на стоката или количеството на всяка друга стока, за която се разменя тя - пише Рикардо, - зависи от относителното количество труд, което е необходимо за нейното производство, а не от по-голямото или по-малкото възнаграждение, което се плаща за този труд." Оттук явно личи постановката на Рикардо, че изразходваното количество труд за производството на стоката е субстанция на стойността и регулатор на нейната величина.
Рикардо приема Смитовото деление на потребителна и разменна стойност, но за разлика от него търси връзката и зависимостта между тези категории, като рязко критикува Смит за грешките по този въпрос. Съвсем справедливо Рикардо смята, че полезността на стоките, т.е. тяхната потребителна стойност, не се явява източник на стойността, нито неин измерител: „Полезността на вещите - подчертава Рикардо - представлява безспорно основа на стойността, но степента на полезност не може да бъде мярка за стойността." Според Рикардо субстанция и мярка за стойността е само трудът: „стоката, произведена с голяма трудност, винаги ще бъде по-скъпа от стоката, произведена лесно, дори всички хора единодушно да смятат, че последната е по-полезна от първата."
.............................
Интересно е сравнението на Дейвид Рикардо и неговите теории с друг виден икономист - Сей. Като се опира на „теорията на полезността", на очевидната истина, че в създаването на полезността (потребителната стойност) наред с труда участват и силите на природата, Сей получава възможност да обяви като фактори за производствена стойност освен труда и оръдията на труда, и земята. Всеки от тези фактори според него оказва определена услуга при създаването на стойността. Оттук още едно определение за стойността, а именно че „стойността на производствените услуги не е нищо друго освен стойността на стоката, която е техен резултат. С други думи тук със стойността се определя пак стойност- объркването е очевидно.
..............................
Рикардо определя работната заплата със стойността на средствата за съществуване на работника и неговото семейство. Той се опитва да обясни работната заплата на основата на стойността на стоките и твърди, че и трудът, както и всички други стоки, има своя естествена и пазарна цена: „Както и всички други предмети, пише Рикардо, които се купуват и продават... трудът има своя естествена и своя пазарна цена. Естествената цена на труда е тази, която е необходима на работниците да съществуват и да продължават своя род, без увеличаване или намаляване на техния брой."
Използвана литература (3 източника).
Темата няма план - съдържание.
Темата е изготвена 05.2003
]]>
