|
|
|
Реферат
на тема
Теорията на Майкъл Портър за конкурентните предимства на нациите
Теорията на американския икономист М. Портър1 за конкурентните предимства на нациите се основава върху идеята за действието на четири основни детерминанти: ресурсни условия; фирмена структура, стратегия и конкуренция; условия на вътрешното търсене; свързани и поддържащи производства. В своето единство и взаимодействие те образуват диаманта на конкурентните предимства2.
Действието на всяка от детерминантите дава отражение върху останалите детерминанти. Например, благоприятните условия на вътрешното търсене няма да доведат до възникване на конкурентни предимства, ако конкуренцията не упражни достатъчно натиск върху местните фирми да се съобразяват с тях. Следователно, предимствата в една от детерминантите могат да създават или да развиват предимства в другите детерминанти.
Детерминанта “Ресурсни (факторни) условия”
Те могат да бъдат групирани по следния начин:
човешки ресурси - качество, умения и цена на работната сила и управленския персонал;
природни ресурси - изобилност, качество, достъпност и цена на земята, водата, минералните ресурси; наличие на дървен материал и на възможности за производство на електроенергия и т.н. Тук следва да се включват още климатичните условия и географското разположение;
интелектуални ресурси - осигуреност с научни и технически знания и пазарни проучвания, развивани в местните университети, държавни и частни изследователски институти и лаборатории; държавни статистически служби; научна и бизнес литература; бази от данни; неправителствени търговски асоциации и т.н.
капиталови ресурси - количество и цена на капитала, който е на разположение за финансиране на промишлеността. Те зависят от склонността и възможностите на домакинствата и фирмите да спестяват и от структурата на националните капиталови пазари.
инфраструктура - качество, развитие, обхват и цена на предоставяните услуги, включително транспортна система, комуникации, пощенски и колетни услуги, разплащателни системи, здравеопазване и т.н.
При изясняване ролята на факторните условия в създаването на конкурентни предимства, е необходимо да се прави следното разграничение. Производствените фактори се делят на базови (първични) и усъвършенствани (развити). Първичните фактори включват естествените ресурси, климата, разположението, неквалифицирания и полу-квалифицирания труд и заемния капитал. Те имат важно значение в добивната промишленост и в отраслите, свързани със селското стопанство.
Усъвършенстваните фактори включват модерната дигитална комуникационна инфраструктура, високо образования персонал като инженери и компютърни специалисти, наличието на модерни университетски изследователски центрове. Понастоящем тези фактори са най-важни от гледна точка на конкурентните предимства.
Детерминанта “Фирмена стратегия, структура и конкуренция”
В тази детерминанта намират израз специфичната национална и отраслова среда, в която местните фирми се създават, организират и управляват, както и характерът и интензивността на междуфирмената конкуренция на вътрешния пазар. Важно значение имат:
високата мотивация на изпълнителския и управленски персонал на фирмите;
разработването на специални фирмени стратегии по отношение на използването на ресурсите, разходите и цените, инвестициите, качеството на продукцията, иновациите и технологиите;
конкуренцията между фирмите на вътрешния национален пазар ги подтиква към усъвършенстване на структурите за управление и стратегиите, чрез което се постига и по-висока конкурентност на външните пазари.
Детерминанта “Условия на вътрешното търсене”
Вътрешното търсене оказва силно въздействие върху конкурентните предимства чрез потребителските предпочитания на местните купувачи. Те формират “навиците” на местните фирми да възприемат, интерпретират и реагират на потребностите на купувачите. Обикновено местните фирми развиват конкурентни предимства в отраслите, където вътрешното търсене им дава една по-ясна картина за предстоящите изменения в потребителските предпочитания в сравнение с картината, която имат техните чуждестранни конкуренти.
Търсенето на националния пазар може да формира специфични, уникални продуктови “ниши”, да наложи национална мода, вкусове и предпочитания, които да намерят признание и на външните пазари.
Вътрешното търсене може да постави високи изисквания към качеството на продукцията, чрез което се проправя път и към външните пазари.
Вътрешното търсене може да оказва натиск за намаляване на цените и производствените разходи, чрез което нараства външната конкурентност.
Детерминанта “Свързани и поддържащи производства”
Тук става дума за национални производства, които са свързани помежду си и притежават висока международна конкурентност. Благодарение на това те взаимно се подпомагат и подтикват към нейното по-нататъшно нарастване, главно по линия на качественото снабдяване, иновациите и технологиите, обмена на информация и личните контакти. Под свързани производства се разбират: първичен ресурс - полуфабрикат - крайно изделие; технологично оборудване за производството; спомагателни материали за производството; научно-техническо, дизайнерско обслужване и други услуги от подобен род.
Наред с гореописаните детерминанти, върху националната икономика оказват силно влияние още два фактора - случайността и държавната политика. Първо, под “случайни” се разбират обстоятелствата и събитията, които са извън контрола на фирмите и правителствата в дадена страна. Обхващат случайни научни открития, радикални промени в базовите технологии, войни, външни политически събития, резки и дълбоки промени в търсенето на световния пазар. Всички те играят важна роля в “разместването” на конкурентните предимства между различните промишлени сегменти.
Второ, със своята политика правителствата могат както да съдействат, така и да противодействат на развитието на конкурентните предимства в националната икономика. Тяхната роля може да се установи чрез анализ на начина, по който политиката влияе върху действието на всяка от детерминантите. Например, антитръстовата политика оказва въздействие върху конкуренцията на националния пазар. Държавното регулиране може да промени условията на вътрешното търсене. Инвестициите в образованието причиняват изменения в ресурсните условия. Държавните покупки могат да стимулират свързаните и поддържащите производства.
В чисто емпиричен план конкурентните предимства в дадена икономика може да се установят чрез анализ на конкретни подотрасли и производства. Същевременно световният опит показва, че отделните държави успяват да извоюват конкурентни предимства не в отделни производства, а в кластери от производства, които са обединени чрез вертикални и хоризонтални връзки. Обикновено националните икономики съдържат множество такива кластери, чиито строеж и източници на конкурентни предимства, отразяват равнището на икономическото развитие.
2. Концепцията за четирите стадия на икономическо развитие
Концепцията на М. Портър за стадиите на икономическо развитие3 е логично продължение и конкретизация на неговата теория за диаманта на конкурентните предимства.
Първо, ресурсно-обусловеният стадий се разглежда като начален етап в развитието на конкурентността на националната икономика. За него е характерно, че международно конкурентните производства на страната се основават почти изцяло на предимства в сферата на първичните (базовите) производствени фактори: естествени ресурси, добро географско разположение, благоприятни почвени и климатични условия за отглеждане на определени култури, изобилни и евтини източници на полу-квалифицирана работна сила. Тук източник на предимства е само детерминантата “ресурсни условия” на диаманта. Това силно ограничава обхвата на производствата и промишлените сегменти, в които националните фирми могат успешно да заемат конкурентни позиции на международния пазар.
През този стадий националните фирми прилагат стратегии за конкуриране чрез цената на износните изделия и то предимно в производствата, които се характеризират с ниска капитало-поглъщаемост, а използваните технологии са сравнително евтини и лесно достъпни. Характерно е, че последните се внасят от други държави, доколкото местните фирми не притежават капацитета за тяхното създаване.
Много малка част от националните фирми имат пряк контакт с крайните чуждестранни потребители на тяхната продукция. Достъпът до външните пазари обикновено се осъществява от чуждестранни фирми. Вътрешното търсене на стоките, които са обект на износ, в редица случаи, е твърде ограничено или даже отсъства.
В определена точка във времето всяка национална икономика преминава през ресурсно-обусловения стадий. Според М. Портър на този стадий на развитие в момента се намират почти всички развиващи се държави, а страните с планова икономика, по принцип, не могат да излязат извън неговите граници, поради отсъствието на конкурентни пазарни отношения.
Второ, в условията на инвестиционно-обусловения стадий конкурентните предимства се основават върху действието на две детерминанти: първо, детерминантата на ресурсните условия - чрез осъществяване на инвестиции в тяхното подобряване; второ, детерминантата “фирмена структура, стратегия и междуфирмена конкуренция”.
На този стадий националните фирми продължават да поддържат конкурентността си на основата на първичните ресурси. Но главната им цел вече е да разширяват предимствата си чрез използване на по-усъвършенствани ресурси - инженерно-технически персонал с университетско образование, възможности на местните научно-изследователски институти и лаборатории.
Както показва самото наименование на стадия, негова движеща сила са желанието и възможностите на нацията и фирмите да инвестират агресивно в създаване на големи, модерни и ефективни предприятия, оборудвани с най-добрата технология, която може да се достави от международните пазари. Следователно, местните фирми все още не са способни да създават уникални продукти или уникални технологии за тяхното производство. Вместо това, те съсредоточават усилията си в пазарните сегменти, характеризиращи се със стандартизирана продукция, които са чувствителни към ценовата конкуренция.
Вътрешното търсене не е достатъчно взискателно и не влияе съществено върху производителите. Причината е, че макар и да се повишава, жизненото равнище все още е ниско. Тясна остава и националната база за поява на високо технологични фирми. В отделни отрасли, произвеждащи стоки за износ, вътрешното търсене може въобще да отсъства.
Трето, иновационно-обусловеният стадий се характеризира с пълно включване в действие на всички детерминанти на диаманта. Вътрешното търсене става много взискателно и оказва силно влияние върху предлагането. Причините са растящите доходи на населението, постигнатото високо образователно равнище, нарастващият стремеж към подобряване на качеството на живота и удобствата, засилващата се конкуренция на националния пазар.
Рязко спадат възможностите на фирмите да реализират международни конкурентни предимства, дължащи се на ниски факторни цени. Това е следствие от повишения натиск върху факторните цени и върху курса на националната валута, произтичащ от успешното представяне на националните производители на международния пазар. Техните усилия сега са съсредоточени към активно развитие и обновяване на износните изделия и на технологиите за тяхното производство.
Нарастват многократно възможностите на образователния и научно-изследователския потенциал и на националната инфраструктура. Появяват се нови механизми за създаване на високоефективни, тясно специализирани производствени фактори и за тяхното постоянно развитие и усъвършенстване. Този стадий се нарича “иновационно-обусловен”, не само защото местните фирми внасят и усъвършенстват чуждестранни технологии, но и поради стремежа им сами да създават нови изделия и нови технологии за тяхното производство.
Четвърто, стадият на благоденствието е последен в разглежданата поредица. Неговото настъпване е признак за предстоящия упадък в националната икономика. Движещата сила през този стадий са не толкова иновациите и растежа на националното богатство, а по-скоро запазването на постигнатите до този момент позиции. Това намира израз в отклоняване на мотивацията на инвеститорите, мениджърите и индивидите в посока, подкопаваща стимулите за постоянно инвестиране, обновяване и развитие. В резултат националните фирми постепенно губят своята конкурентност на международните пазари.
Доц. д-р Ст. Стефанов
1 Вж.: Porter M. The Competitive Advantage of Nations. The Free Press, New York, 1990.
2 Вж.: Porter M. The Competitive Advantage of Nations. The Free Press, New York, 1990, p. 69 - 130.
3 Вж.: Porter M. The Competitive Advantage of Nations. The Free Press, New York, 1990, p. 545 - 560.
]]>
