|
|
|
Реферат
на тема:
Инфлация
В икономически смисъл под инфлация се разбира общо покачване на равнището на цените заради прекомерна парична маса или свиване на стоковото предлагане, в следствие на което парите се обезценяват и настъпва преразпределение не доходите.
По своята същност инфлацията е обективен механизъм за балансиране на икономиката. Обратния процес, а именно намаляването на средногодишния темп на инфлация се нарича дефлация. Тя продължава докато се постигнат стабилни цени. Ако икономиката премине в състояние на общото равнище на цените, тогава говорим за обратния на инфлацията случай - т. е. за дефлация. От класическа гледна точка обикновено подемът в икономиката в крайна сметка започва да се придружава от инфлация, а икономическия спад - от дефлация.
Инфлацията може да е умерена, галопираща и хиперинфлация. Умерена е, когато средногодишният ú темп е няколко процента. Ако обаче средногодишния темп на инфлация стане няколко десетки процента, тогава се говори за галопираща инфлация. За хиперинфлация говорим, когато покачването на цените средногодишно е в пъти, а не просто в десетки процента.
От гледна точка на обусловеността ú следва да се различава инфлация, предизвикана от повишаване на производствените разходи, или просто инфлация на разходите, и инфлация, предизвикана от нарастване на съвкупното търсене, или просто инфлация на търсенето.
М.V = Q.p
Инфлация може да възникне или ако има прекомерно (в сравнение с Q) увеличение на М, или пък ако рязко се намали Q. Увеличаването на М и оттук - на съвкупното търсене поражда инфлация на търсенето, а намаляването на Q при други равни условия предизвиква инфлация на разходите.
Тя се състои в разпадането на равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане и в нуждата от установяване на ново равновесие между тях, а значи - от нови равновесни равнища на БНП и на цените.
Според либерално-класическата теория нарушаването на равновесието между търсенето и предлагането на глобално ниво се дължи на пазарни несъвършенства (недостатъчна информация, изкривявания в търсенето и предлагането, намеса на държавата, поява на монополи и т. н.) Резултатът е инфлация. Тя има това свойство, че възстановява равновесието между търсенето и предлагането. От гледна точка на кратък срок то става чрез разширяване на производството и чрез покачване на цените, а от гледна точка на дълъг срок - само по негативен начин, чрез покачване на цените и изменение на номиналните величини.
В класическата теория инфлационният разрив предполага възможност реалния БНП и съвкупното предлагане да превишават потенциалния продукт. Това е възможно от гледна точка на кратък срок, когато действителното равнище на цените стане по-високо от очакваното, т. е. Има инфлация.
Формиране и преодоляване на инфлационния разрив - модел “AD - AS”
В резултат на инфлационното повишаване на цените (p - p1) фирмите увеличават производството (Yp - Y1). Текущия реален продукт превишава потенциалния. Величината, с която текущия БНП превишава за кратък срок равнището на потенциалния продукт при по-високо равнище на цените от очакваното, се нарича инфлационен разрив. Пазарната икономика задействува нови механизми: в дългосрочен период цените на ресурсите се приспособяват към новото по-високо равнище на цените на крайните продукти - те също нарастват, за да се компенсира или предотврати намаляването на реалните доходи на доставчиците на ресурси. Оскъпяването на производството предизвиква ново покачване на цените на крайните продукти (p1 - p2), но и свиване на текущото производство до равнището на потенциала (Y1 - Yp), заличаване на инфлационния разрив. Равновесието между AS и AD се установяват в т. Е2. То е и краткосрочно, и дългосрочно - очакваното равнище на цените вече съвпада с действителното, реалния БНП - с потенциалния. Това се постига чрез преместване на кривата на AS наляво, съответстващо на нивото, по-високо равнище на цените (р2).
Кейнсианския подход акцентира върху превишаването на съвкупното търсене над съвкупното предлагане. Цените също не могат да доведат автоматично до равновесие на AS и AD. Решението е в съкращаването на съвкупните разходи и на съвкупното търсене, за което може да допринесе най-вече фискалната политика на държавата чрез свиването на бюджетните разходи и увеличаването на данъците.
Според кейнесианците инфлационния разрив се формира при условия на пълна заетост. Това превишаване не увеличава реалния БНП, който се е изравнил с потенциала, а само номиналния. Това е така, понеже прекомерното увеличаване на съвкупните разходи предизвиква покачване на цените и следователно - инфлация. Инфлационният разрив е именно разликата между номиналния и реалния БНП и да се постигне равенство между потенциалния, реалния и потенциалния БНП.
Съществува и трето становище - това е монетаризма. За М. Фридман инфлацията е чисто парично явление. Факторите, на които тя се дължи, водят до инфлация само ако увеличават паричната маса, тъй като непосредствено инфлацията произтича от прекомерно увеличение на паричната маса. Хипотезата, че неконтролираното нарастване на количеството пари в обръщение причинява инфлация, тъй като поражда излишно търсене, сближава монетаристкия подход с концепцията за инфлация на търсенето и се говори за парична 9инфлация. За да се направят такива изводи, монетаристите се опират на посоченото вече количествено уравнение на размяната: M.V = Q.p. Всяко изменение на паричната маса (М) води до изменение и на цените, за да се запази равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане, т. е. между двете страни на равенството.
Психологически подход за обяснение на инфлацията: повишаването на цените от едни продавачи предизвиква повишаване и на други цени (ефект на папагала); повишаването на едни заплати предизвиква повишаване на всички заплати (ефект на резонанса); повишаването на едни печалби предизвиква растеж на всички печалби (ефект на еуфорията).
P2
P1
0
Yp р
Y1
Реален БНП
Инфлационен разрив
E1
E2
ASp2
ASp
АD
E
]]>
