 |
|
Курсова работа
на тема:
РЕАЛИТИ ФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ
2007
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ИЗКУСТВОТО В ТЕЛЕВИЗИОННАТА СПЕЦИФИКА
2. РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА МЕДИЙНАТА ПРАКТИКА В БЪЛГАРИЯ
3. АУДИТОРИЯТА НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРЕДАВАНИЯ
4. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ЗАБАВНО ПРЕДАВАНЕ ИЛИ НОВО ТЪЛКУВАНИЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ИГРИ
5. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА РЕАЛИТИ ФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ. ПОЗИТИВИ И НЕГАТИВИ КЪМ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ФОРМАТ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
Веднъж медиите се разглеждат като комуникации, а друг път - като културни индустрии. Все по-често се налага и подходът на изследването им като идеологически апарат на обществото. Но медиите станаха и основна форма и средство на рекламата и изобщо функционират като основна икономическа структура, както и в последните години в България се появи нов вид (комерсиален) реалити формат, чиито анализ обхваща задачите на дипломната работа. Ролята им в политиката, икономиката и обществото е съвсем очевидна и във връзка с това все повече изследователи подчертават, че те в нарастваща степен се изявяват като мощен манипулативен апарат спрямо обществото, като средство за въздействие върху начина на мислене и поведение на индивида и обществото. Много голямо, дори преимуществено внимание в редица случаи се отделя на културно - развлекателната им функция. Връзката между журналистиката и изкуството, както и между журналистиката и комерсиализма се обуславя от една страна от спецификата на журналистическия изказ и възможностите на живото телевизионно предаване, а от друга – чрез методите и моделите на телевизионните жанрове, определени да повлияят на широката зрителска аудитория. Но анализът на естетическите и качествени показатели на отделните видове телевизионни жанрове и предавания ще е най-пълен ако точно и ясно се прецизират основните аспекти на телевизионното изкуство от гледна точка връзката с изкуството, а именно – методи на изказ, форми на информация, средства за комуникация и въздействие, особено при т.нар. реалити формати.
Телевизионната журналистика в частност е вид неразработена /нова/ основа за подобно взаимодействие между информационния лид като типична журналистическа характеристика и методите и средствата, използвани в изкуството.
......................................................................
3. АУДИТОРИЯТА НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРЕДАВАНИЯ
Аудиторията е тази, която прави телевизията средство за масова комуникация и в същото време телевизионната програма е тази, която създава масовата аудитория. Това е известна теза в медиазнанието, която винаги повече е обърквала, отколкото насочвала изследователите на взаимоотношенията между аудитория и програма. Защото обвързаността им е в такава симбиоза, че трудно можеш да вземеш решение гледната точка на аудиторията или гледната точка на програмата е по-правилната за разбиране на взаимоотношенията. Един омагьосан кръг, от който като че ли няма излизане, но в който трябва да се влезе, за да се достигне до сърцевината на телевизионната комуникация.
От маркетингова гледна точка пък телевизията е пазар. Тя, в крайна сметка, трябва да продаде своята програма на зрителите. Маркетингът общо взето означава процес, с помощта на който отделни личности и групи хора получават онова, което им трябва и което те постигат по пътя на създаването на продукти и ценности като си ги разменят помежду си. Този процес изисква усилия и от двете страни - продавачът трябва да търси купувачи, да определя техните потребности, да измисля и произвежда добра стока, да я рекламира, да я съхранява и доставя на пазара, да калкулира нейната цена, докато купувачът ще търси необходимата му стока според интересите си, получената информация за нея, цената. В телевизионен план можем да формулираме, според маркетинговата терминология, гледната точка на програмата като "пазар на продавача" и гледната точка на аудиторията като "пазар на купувача". Под "пазар на продавача" се разбира такъв пазар, където продавачът има по-голяма власт и определя условията, а купувачите съответно са принудени да се занимават по-активно с маркетинг. При "пазар на купувача" е обратното - купувачът е определящата фигура, а продавачите полагат усилия да развиват по-добре маркетинговия процес.
...................................................................
4. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ЗАБАВНО ПРЕДАВАНЕ ИЛИ НОВО ТЪЛКУВАНИЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ИГРИ
Телевизионните медии са сложни социални системи. Те са едновременно икономическа структура, идеологически апарат, комуникационна система, информационна система, културно творчество. Те въздействат върху съзнанието на човека, върху неговите мисли и чувства. Същевременно са индустриална дейност, използваща огромна авангардна технологична база. Те са индустрия на медиите и в пълния смисъл на думата се превърнаха в индустрия на съзнанието. Те са и комуникации. Но комуникационната им същност е пасивната страна, нещо като носеща платформа, върху която се трупа огромен и разнообразен „социален багаж”. Продължават да ги определят като средство на комуникациите[1]. Те обаче са такова комуникационно средство, което по-скоро служи за средство на икономиката, политиката, идеологията, културата и социалната политика.
Най-новото развитие на медиите ги утвърждава като сложна и цялостно интегрирана структура на финансово - индустриалните корпорации. Те са икономическо звено, посредством което се осъществяват универсални цели на корпорацията. Те са наистина трети самостоятелен свят, но свят на корпорацията, на икономиката и политиката. Те са и свят на изкуството, доколкото тяхната специфика ги определя като изкуство на речевия изказ – комуникацията със зрителя, използваните методи и средства на изказ, анализът и действието на журналистическия метод.
.............................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Алфандари, Е. Медиите и властта. С., 2000г.
2. Ангелов, Ал. Телевизионната програма – важен елемент в художествения живот на обществото. в сб. Журналистика, изд. на Наука и изкуство, С., 1977 г.;
3. Ангелов, Ал. Журналистът в гражданското общество. годишник на Департамента за масови комуникации на НБУ, 1999 г.;
4. Ангелов Ал. Журналистическа етика. С-я, 2002 г.
5. Бауър, Реймънд. Аудиторията. В: Психотехника на убеждаващото въздействие. Сборник - серия масмедии. София: Хъски, 1992, с.41
6. Бобчев, Р. Основи на журналистиката. СУ; 1987 г.
7. Михайлов, В. Медийна рецепция" 1998 г.
8. Михайлов, В. Открита ли е телевизията? С., 2003 г.
9. Николов, Е. Третото действащо лице в комуникацията. - Проблеми на културата, 1995, 70, с. 18-27.
10. Петев, Т. Четвъртата власт търси по спешност своя елит. - сп. Проблеми на културата, 70, 1995, с. 41-47.
11. Полякова, Т. - „Криворазбраната журналистика”, 1998 г. НАГ, Габрово
12. Регионални аспекти на икономическата и евроинтеграционна политика; семинар, юли 1999;
13. Русев, Пеньо. За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане. София: Наука и изкуство, 1968, с. 132;
14. Аудиторията на видовете изкуства, културни дейности и средства за масова информация. София: Национален научно - информационен център по културата, 1982
15. Слово и демокрация. Сборник документи и съдокументи. С., 1998 г.
16. Стойков, Л. Култура и медии. С.; Изд. СУ „Климент Охридски”;
17. Стоянова, Л. Езикът на медиите. Варна, 1999 г.
18. Mullan, Bob. Consuming Television: Television and Its Audience. London, 1997;
19. Mytton, Graham. Global Audiences: Research for Worldwide Broadcasting: 1994/95. John Libbey Media, 1995;
20. Proceedings of the International Conference on the Classification of Television Programmes, 1973.
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
реалити формат, медийна практика в България, аудитория на телевизионните предавания, видове телевизионен жанр, телевизионна комуникация, индустрия на медиите, зрителски интерес, равнище рейтинг, маркетингов процес
]]>
