|
|
|
Реферат
Изготвил:
Благоевград
2000г.
За над 20 нови дейности ще се плаща патентен данък
Парламентът намали данъка на животозастрахователните дружества, но прие убийствените текстове по ДДС
Над двадесет нови дейности ще се облагат с патентен данък, стига извършващите ги фирми и физически лица да имат оборот под 75 хил. лв. за 1999 г. и да не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Последното изискване се въведе, защото с измененията в ЗДДС се дава възможност на фирмите с оборот между 50 хил. лв. и 75 хил. лв., ако желаят да се регистрират по ДДС. Промените в данъчните закони бяха окончателно приети от депутатите и предстои да бъдат обнародвани в Държавен вестник. Според тях данъкът за републиканския бюджет за фирмите с над 50 хил. лв. годишна печалба става 25% от 27% за 1999 г., което прави 32.5% ефективна ставка (данъкът за общините е 10%) при досегашна 34.3%. Фирмите с печалба под 50 хил. лв. ще плащат, както и досега, 20% данък за републиканския бюджет върху печалбата си. Необлагаемият минимум за доходите на физическите лица за 2000 г. ще е 80 лв., като няма промяна за процентните ставки по отделните етажи от таблицата за облагане - от 20% до 40%.
Повече ще плащат патент
Сред дейностите, които от 2000 г. ще се облагат с патент, са: компютърните игри и услуги, както и Интернет-услугите; търговията и изработката на благородни метали; игрите с развлекателен или спортен характер; фитнесцентровете и спортните зали; химическото чистене, пране и гладене; мелничарските услуги; услугите с атрактивен характер; машинописни и /или ксероксуслугите; поставянето на татуировки; тапицерските услуги; строителни и строително-ремонтните услуги; електрическите услуги; продажбата на вестници и списания; услугите със земеделска и горска техника; обучението на водачи на МПС; коминочистачните, ваксаджийските, подковаческите и баняджийските услуги и др.
Стипендиите - облекчение за фирми и граждани
Друга новост в данъчните закони е приспадането от облагаемия доход на работещите по трудов, граждански договори или договори за управление, нотариусите, частните медици и получаващите доходи от наем на изплатените стипендии за ученици и студенти в български училища и университети. Условието да се ползва облекчението е стипендиите да са под формата на дарение и размерът им да е до 5% от облагаемия доход. Това облекчение важи и за фирмите, когато те са направили дарение за стипендии отново до 5% от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване. Допълнително условие е средствата за стипендии да са от капиталовите резерви на фирмата.
Преференции за застраховането
С промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане се дава възможност на работодателя да застрахова работниците си, като изплатената премия до 30 лв. на месец за един работник (заедно с вноските за доброволно пенсионно, социално и здравно осигуряване) да му се признават за разход и да не се облагат нито с данък печалба, нито с данък върху социалните разходи. В същото време остава преференцията да не се облагат доходите на гражданите от обезщетения по имуществени застраховки и застраховки “Живот”. Освен това депутатите приеха да намалят корпоративния данък от пет на три на сто за компаниите, които предлагат застраховки “Живот”. Очаква се това допълнително да намали цената на тези застраховки.
“Козметиката” в ЗДДС
Като козметични бяха обявени промените в Закона за данък върху добавената стойност. Въпреки това се предвиждат солидни глоби и имуществени санкции за неплатен в срок ДДС - 2% от неиздължената сума, но не по-малко от 50 лв. При второ нарушение глобата е 5%, като в някои случаи тя може да достигне и 10% от неплатения данък.
Според промените в закона ще се облагат авансите при износа. Новият текст в чл.14 гласи, че ако доставчикът не докаже износа до изтичане на месеца, следващ месеца на прехвърляне на собствеността, износа на стоката или завършване на услугата, се дължи ДДС. Срещу този текст енергично протестираха организациите на фирмите работодатели.
Народното събрание отмени текст от ЗДДС, за който Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата настояваха да остане - текстът в чл.64, т.7 даваше право на данъчен кредит на регистрираните лица, които плащат по банков път и дават информация за техния доставчик, в случай че той не е открит и проверен от данъчните.
Депутатите приеха да не се облага с ДДС безвъзмездното предоставяне на стоки и услуги до 10 лв. стойност, когато те са с рекламна цел.
С промените се предвижда доброволна регистрация по ЗДДС при оборот за последните 12 месеца между 50 хил. лв. и 70 хил. лв. Народното събрание прие и изключително опасен текст по предложението на финансовото министерство, а именно възстановяването на ДДС да спира при започнала данъчна ревизия до приключването й.
Данъците намаляват печалбата от сделките с компесаторни записи
Отписването на дългове също е обект на облагане
Надежда КИРАДЖИЕВА
Последните приватизационни хитове - плащането с компенсаторни записи и опрощаването на дългове на приватизираните предприятия, са на път да се окажат рози, окичени с данъчни бодли. Участниците в приватизационни сделки, които плащат със ЗУНК или брейди от години, са принудени да се съобразяват с данъчното законодателство, което повелява включване в облагаемата печалба на разликата между покупката и продажната цена (или номиналната стойност) на тези облигации, които по принцип се търгуват под номинала. Сега същият проблем възниква и с книжата, издадени по реституционните закони, които се приемат като платежно средство в приватизацията.
Данъците намаляват изгодата от плащането със ЗУНК
До началото на 1998 г. ЗУНК и брейди-облигациите поради факта, че са държавни ценни книжа, се отчитаха по номиналната им стойност независимо от цената на придобиване. Когато тези книжа се закупуваха по цена, различна от номиналната стойност, разликата се отчиташе като приходи (респективно разходи) по операции с движими ценности. Поради по-ниската от номиналната стойност, по която се купуваха облигациите по ЗУНК и по външния дълг, се получаваха приходи за купувачите. Тези приходи се отчитаха в момента на придобиване на облигациите и участваха при формирането на финансовия резултат. Това означава, че още преди реализирането им бяха елемент на облагаемата печалба. След промените в Закона за счетоводството и Национален счетоводен стандарт 25 от началото на 1998 г. книжата по ЗУНК и по външния дълг се оценяват по цена на придобиване, която се формира от стойността, заплатена за придобиването им, и от разходите за придобиване - такси за банкови услуги, хонорари, брокерски услуги и др. При продажба на книжата (или плащане при приватизационна сделка) разликата между балансовата стойност и приходите от продажба се отразява като финансов приход или финансов разход, което увеличава или намалява облагаемата печалба.
В крайна сметка данъчното облагане на финансовия резултат, формиран при покупко-продажбата на книжа по ЗУНК и по външния дълг, ограничава (но не премахва) изгодата от използването им като платежно средство при приватизационни сделки.
Компенсаторните записи - аналогичният случай
След като законодателите позволиха плащането по приватизационни сделки да става и с книжа, издадени по реституционните закони, бързо се оказа, че те са твърде изгодни за кандидат-приватизаторите заради ниската цена, по която се търгуват - на моменти до 10 на сто от номинала.
Правната характеристика и счетоводното отчитане на компенсаторните записи, жилищни компенсаторни записи и компенсационни бонове обаче породиха дискусия какво точно представляват те от счетоводна гледна точка и дали се дължи данък от прихода при реализацията им. Някои експерти поддържат тезата, че те са държавни ценни книжа, и трябва да бъдат осчетоводявани по цена на придобиване в сметка “Ценни книги”. Реализацията им се отразява по сметка “Приходи от дялово участие” по продажна цена. Съответно разликата между номинала и цената на придобиване участва в образуването на счетоводния финансов резултат и подлежи на облагане с корпоративен данък. Появиха се и становища, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа, и не формират финансов приход. Според тях те трябва да се отчитат по подсметка към сметка “Други парични средства” в кореспонденция със сметки “Други кредитори”, от една страна, и сметка “Ценни книжа” и/или сметките от група “Дългосрочни инвестиции и вземания”, от друга. При плащането на записите разчетът по сметка “Други кредитори” се закрива.
Според проф.Стоян Дурин, директор на “Национално счетоводство” към Министерство на финансите, компенсаторните записи се отразяват в групата на краткосрочните инвестиции. Тезата, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа, и следователно не формират финансов приход, не е коректна от счетоводна гледна точка, твърди проф.Дурин. “Ако не формират финансов приход, могат да бъдат осчетоводени като извънреден приход. Въпросът е, че ако продаваме на по-висока стойност, приход има, независимо дали е финансов, извънреден или друг.” Според проф.Дурин “при всички случаи при тяхната реализация счетоводно се формира приход (или разход), който се отразява във финансовия резултат”.
Ако намерението е компенсаторните записи да бъдат реализирани в срок до 12 месеца, трябва да са по сметките от група 51 “Краткосрочни инвестиции”, сметка 515 “Държавни ценни книжа” или да се открие нова сметка 517 “Компенсаторни записи”. Ако тези книжа ще се държат повече от една година, могат да отидат по сметка 223, по която се отчитат дългосрочните инвестиции. В случай че компенсаторните записи са осчетоводени по група 51 и не се реализират в рамките на една година, могат да се прехвърлят по сметка 223.
Според проф.Дурин не бива да се смесва счетоводното отчитане на компенсаторните записи и данъчното третиране на приходите от тях. “Отделен въпрос е дали ще бъдат приети данъчни облекчения, което би стимулирало техния оборот”, допълни той.
Така в крайна сметка, ако една фирма закупи компенсаторни записи примерно при цена 12 лева за 100 лева номинал и използва боновете за плащане по приватизационна сделка, нейният финансов резултат ще бъде увеличен със 78 лева и върху тях ще трябва да се плати общо 34.3% данък за републиканския и за общинския бюджет (или общо 28%, ако фирмата е с годишна печалба под 50 млн. лв.). Данъчното задължение може да бъде неутрализирано частично, ако фирмата е на загуба от другите си дейности. В този случай загубата от другите дейности ще покрие част от (а е възможно и цялата) печалба от компенсаторните записи.
Отписването на дългове невинаги е изгодно
При отписването на дългове, станало популярно при приватизационни сделки, също се формира положителен финансов ефект за предприятието, който се включва в облагаемия му резултат. Опрощаването на задължения подлежи и на облагане с данък дарение по реда на чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, освен ако опрощаването не е по силата на закон.
До 30 юни, когато бе в сила Законът за финансово оздравяване на държавни предприятия, отписваните задължения на фирмите в изолация не подлежаха на данъчно облагане съгласно чл.4, ал.3 от същия закон. След тази дата обаче възникна конкретен проблем с отписването на задължения по ЗУНК при приватизацията на “Арсенал” - Казанлък.
Опрощаването автоматично се отразява във финансовия резултат на предприятието и по този начин дори предприятие, което е на загуба, може да излезе на голяма счетоводна печалба и да трябва да плаща данък върху нея. По тази причина в някои случаи за предприятията може да се окаже по-изгодно да си плащат разсрочените във времето задължения (или да ги погасяват чрез ЗУНК-облигации), вместо те да им бъдат опростени, но за сметка на това да се появи задължение по данък печалба.
Този проблем може да бъде решен, ако парламентът приеме проектът за промяна на Закона за уреждане на необслужваните кредити, внесен в парламента от Йордан Цонев. Председателят на бюджетната комисия предлага отписаните задължения по ЗУНК да не се включват в облагаемия резултат на предприятията.
Използвана литература:
1. Основи на финансите - проф. Велочо Стоянов
2.в. Капитал бр.51 - www.capital.com\main\danazi
]]>
