|
|
|
Реферат
Изготвил:
Спец. “Стопанско управление”
Благоевград
2000г.
Промените в ДДС - наказание за добросъвестните данъкоплатци
Досега фирмите правеха всичко възможно, за да се регистрират, занапред ще правят точно обратното
1999 г. - годината, в която България получи най-високата си оценка за постигнати резултати в областта на хармонизацията с европейското законодателство; годината, в която бе обявено, че България ще бъде поканена за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз; годината, в която все повече говорим, че българските компании трябва да укрепнат, за да посрещнат конкуренцията на европейските си партньори; годината, в която продължаваме да говорим за намаляване на данъчната тежест. Все през тази година българските данъкоплатци се сдобиха с нов Закон за данък върху добавената стойност. Не че в него няма фискални разпоредби, но все пак с този нов закон беше направена сериозна стъпка напред в хармонизацията.
Обаче тази 1999 година и на вниманието на Народното събрание са поставени за обсъждане и гласуване не един, а два проекта за изменение и допълнение на новия ЗДДС: чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Данъчен процесуален кодекс (ДПК) и чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Сякаш между другото или с надеждата да стане незабелязано много от предложените промени изглеждат като редакционни, други са обобщени като “Въвеждане на други облекчения за данъчнозадължените лица”. Но проектите всъщност предвиждат много сериозни изменения, които като цяло накърняват правата на данъкоплатците.
ДДС върху авансите по износа
Изменението в чл. 14, който регламентира износа като облагаема доставка със ставка нула, предвижда, че ако до един месец след месеца на настъпването на данъчното събитие доставчикът не се снабди с документите за доказването му, по тази доставка се дължи ДДС 20 на сто. Това правило се въвежда, независимо че в последващ момент документите ще бъдат налични и има доказателства за това от договорите. Проектът предвижда, когато документите се съберат впоследствие, доставчикът (износителят) да коригира данъка, който е внесъл в бюджета за своя сметка.
Нека разгледаме хипотезата, при която българска компания е изпълнител по договор с чуждестранно лице за изработка на ишлеме (с материали на клиента). Производственият процес и ефективният износ ще се осъществят за срок от четири месеца (т.е. по-дълъг от новопредложения в ЗДДС). Ако бъде въведен този срок в ЗДДС, последиците за българската компания износител ще бъдат:
- след изтичането на втория месец българската компания ще дължи ДДС към бюджета, защото още не са настъпили всички юридически факти от фактическия състав на износа и естествено липсват към този момент всички документи за доказването му
- данъкът ще следва да го внесе българската компания за своя сметка в бюджета; не би могла да го вземе от чуждестранното лице, тъй като това е износ и никой не би се съгласил на подобно нелогично действие
- българската компания ще се лиши от необходимите й оборотни средства да изпълни договора си с чуждестранния възложител
- ще се дължи данък по доставка, която по смисъла на ЗДДС е износ само защото е продължителна във времето като производствен процес
- ще се създадат проблеми с документирането на доставката в един данъчен период като облагаема, в някакъв следващ данъчен период като износ
- промяната на режима на доставката ще затрудни правилното определяне на облагаемия оборот и на нововъдения общ облагаем оборот за данъчнозадълженото лице. Нещо повече - може да се стигне до възникване на основание за задължителна регистрация по ЗДДС и в следващ момент до възникване на задължение за дерегистрация;
- ако българската компания не е износител, ще чака дългата процедура по възстановяване на данъчен кредит поради корекцията на внесения вече данък, който е станал недължим.
Тези проблеми ще възникнат и в много други хипотези - при предварителната продажба на самолетни билети, при възникване на технически проблеми при износа на стоките - дефекти, които следва да бъдат отстранени преди ефективния износ, и много други.
Резонният въпрос е кому е нужна промяна, която е в противоречие с интереса на данъчнозадължените лица, в пълно противоречие с принципите на данък върху добавената стойност и в пълно противоречие с европейското законодателство. И друго - тя не е и в интерес за бюджета, защото ще доведе до повишаване разходите за администрирането на данъка. Дори представителите на МВФ категорично изказаха становището си, че авансите по износа не следва да се облагат. Това предложение няма да реши ничии проблеми, а само ще създаде такива.
Данъчният кредит - без вина виновен
Предлаганата в проекта за ДПК отмяна на чл.64, т.7 от ЗДДС лишава от правото на данъчен кредит регистрираните лица, които плащат по банков път и дават информация на данъчните органи за доставчика си, когато техният доставчик не може да бъде открит и проверен. Разпоредбата на чл.64, т. 7 постави пред данъчните органи задачата да издирват нарушителите и да събират данъка от тях (та нали именно нарушителите го дължат). Това явно не се хареса на някои или се оказа непосилна задача. Затова за по-лесно разпоредбата се предлага да се отмени. Всичко това означава едно - че проблемът с нарушенията на ЗДДС, вместо да е в ръцете на администрацията, която има и властта, и инструментите да осъществява контрол, се прехвърля на всеки един данъкоплатец, който ще трябва да понесе санкция, ако доставчикът му е нарушил ЗДДС.
Кореспондиращо с отмяната на чл.64, т.7 е предложението с промяна в ЗОДФЛ да се създаде ал.6 на чл.55 от ЗДДС, според която няма да е изпълнено условието данъкът да е начислен, ако доставчикът не е отразил данъчната фактура и данъка в счетоводството си, в справка-декларацията си и в отчетните си регистри. Или с други думи, след като законът приема, че данъкът не е начислен, регистрираното лице изобщо не може да претендира за данъчен кредит. Това само задълбочава принципа да се санкционират коректните данъкоплатци вместо тези, които са нарушители.
И като че ли това е малко, та проектът за ДПК отива още по-далеч - в чл.68, ал.2, т.2 от ЗДДС накрая се добавя “и е изпълнено условието по чл.64, т.2” . Ако и това изменение се приеме от Народното събрание без изменение, то от 1.01.2000 г. право на данъчен кредит ще възниква единствено и само ако следващите две условия са изпълнени:
- доставчикът ни е регистрирано лице и, издавайки ни данъчна фактура, е отразил като задължение към бюджета данъка и в счетоводството си, и в справка-декларацията си, и в отчетните си регистри
- доставчикът на доставчика ни е регистрирано лице и, издавайки му (на доставчика ни) данъчна фактура (тогава, когато му я е продавал - например преди година или две), също е отразил като задължение към бюджета данъка и в счетоводството си, и в справка-декларацията си, и в отчетните си регистри.
Учудващо е, че проектът е спрял дотук. По тази негова логика можеше да се изисква проверка по веригата, по веригата, та чак до производителя на болтовете и гайките. Какво обаче ще се случи, когато тази предшестваща сделка се е състояла преди три години? Какво очаква данъчните инспектори, които следва да проверят тези обстоятелства? И с какво ще се доказват тези факти в случаите, когато ще решат, че следва да откажат правото на данъчен кредит? Едно е ясно - ще настане голямото писане на писма за насрещни проверки и за доставчиците, и за доставчиците на доставчиците. Това безумие означава още нещо - сериозно повишаване на разходите от бюджета за администриране на ДДС и безкрайно дълги проверки и ревизии. По-лесно щеше да бъде, ако просто бяха отменени разпоредбите “Право на данъчен кредит” и “Дата на възникване на правото на данъчен кредит”. Така поне на всички ни щеше да е ясно, че няма защо да се надяваме на данъчен кредит и само ще си внасяме, ще си внасяме...
Внасянето на ДДС обаче също ще се окаже проблемно. Предвижда се създаването на нова ал.3 в чл.74. Съгласно тази нова алинея, ако внесете дължимия данък след 14-дневния срок,
Размерът на данъка се увеличава с 10 на сто
А върху така увеличената главница се дължат естествено и лихви. Няма значение дали сте се забавили два дни или две години. Няма значение и какви са били причините за забавянето - по ваша вина или по вина на банката, чрез която извършвате паричния превод. Увеличението е едно и за всички, и безапелационно. И досега се дължеше лихва при забавяне, но сега вече се увеличава и главницата, върху която се начисляват тези лихви. Ако така на пръв поглед изглежда, че ще накажем некоректните данъкоплатци, то възникват други проблеми - какво ще се случи с големите задължения на предприятията монополисти в България - Нефтохим, БДЖ, Булгаргаз и т.н. Дано авторите на проекта са обмислили добре тези предложения, защото върху тях ще падне тежестта да дават обяснение за увеличения размер на несъбираемите вземания, защото върху тях ще падне отговорността да обясняват защо пада събираемостта на данъците и ефективността на данъчната администрация.
Не по-малко по тежест е и предложението срокът за внасяне на ДДС, дължим по повод прекратяване на регистрацията, да се намали с месец и половина. При дерегистрация се облагат с ДДС всички налични активи, за които е ползван данъчен кредит при придобиването им. Обикновено това е сериозна сума и затова срокът в закона сега е 60 дни. Този срок ще бъде 14 дни от датата на подаване на последната справка-декларация.
Проектите съдържат множество подобни, не по-малко спорни изменения и допълнения на ЗДДС, които съвсем не са с характер “редакционни” и “облекчения”, като например:
- от освободени доставки стават облагаеми доставките, свързани с ценни книжа, установяващи права върху стоки и услуги
- от освободени доставки стават облагаеми безплатните услуги в рамките на държавната поръчка и на утвърдения учебен план, оказвани от висши училища и колежи, получили разрешение съгласно предвидения за това ред в Закона за висшето образование;
- от освободени доставки стават облагаеми услугите, извършвани във връзка със следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, финансирани от държавата, когато се извършват от оправомощените за това институции;
- предложената промяна в чл.49, ал.2, отнасяща се до разпореждането с дарени стоки от някои финансово слаби, но социално значими организации като Съюза на слепите, домовете за сираци или стари хора и т.н.
- отменя се и освобождаването от ДДС на вноса на възобновяеми енергийни източници
Тези постоянни, принципно различни промени в ЗДДС не позволяват нито планиране на инвестициите, нито дори ясен данъчен режим за нормалния данъкоплатец. А иначе няма закон, който в такава динамична законодателна и икономическа среда да не се нуждае от постоянно усъвършенстване. Всяка законова промяна обаче следва да бъде правена на база на определена концепция и отговорно, с ясна представа за последиците от нея. Защото, ако има нарушения на един данъчен закон, не винаги причината е в закона
Заради тези промени в закона тенденциите ще се променят. Досега всички фирми правеха всичко възможно, за да постигнат прага и се регистрират по ЗДДС. От тук нататък всички фирми ще правят всичко възможно, за да не се регистрират по ЗДДС. А иначе в България процесът на хармонизация с европейското законодателство, включително и данъчното, продължава...
Използвана литература:
1. Основи на финансите - проф. Велочо Стоянов
2.в. Капитал бр.42 - www.capital.com\main\danazi
]]>
