|
|
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
ЗАДАЧИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО ПРИ ОТЧИТАНЕ НА КОНТОКОРЕНТНИТЕ КРЕДИТИ
София 2004
Съдържание:
Въведение
Заключение.
Използвана литература.
В съвременните условия е немислимо осъществяването на някаква стопанска дейност без наличието на кредити. Пред фирмите стои въпроса за осигуряване на достатъчно средства с цел нормалното и ефективното осъществяване на своята дейност. Наред с въпросите за осигуряване на средства за инвестиции пред предприятията стои и проблема за осигуряване на оборотни средства за текущата им дейност. За целта те се нуждаят от различни видове кредити.
Банковото кредитиране е една от основните форми на съществуване на кредита в нашето съвремие. Тъжните поуки от извървения от българската банкова система път и необходимостта от задоволяване на търсенето на кредити, правят темата за банковото кредитиране и неговата технология и организация особено актуална. Банките осъществяват дейността си в условията на валутен борд и това още повече повишава изискванията към тях. Ясно е, че в условията на преход към пазарна икономика очакванията на икономическите субекти за задоволяване на нуждите им от капитали за дейността и инвестиции са насочени изцяло към банковата система. Затова банките трябва да могат да реагират адекватно на изискванията на новите икономически условия, като се стремят да бъдат ефективни, изграждайки подходяща организация на най-доходната банкова дейност - кредитирането на стопанските субекти. За да могат ефективно да изпълняват тази си роля в икономиката, те трябва да осигурят своевременно необходимите парични капитали на предприятията и пускането на пари в обръщение. За целта банките е необходимо да изградят максимално опростена и ефективан система на кредитиране, съобразена с изискванията на икономическата действителност. Това може да стане като се предоставят различни видове кредити - както старите и утвърдени форми на кредита, така и нови видове кредити.
Един от тези видове кредити, са контокорентните кредити. В много европейски страни този кредит има огромно приложение, поради редицата предимства, които притежава, както за кредитополучателя, така и за банката. В България контокорентните кредити още не са намерили напълно своето приложение, но все повече навлизат в банковата практика.
Управлението на осъществяваната от банките дейност изисква от тях детайлно и задълбочено познаване на технологията на банковото кредитиране и изучаване влиянието на различните фактори, въздействащи върху това, за да бъдат дейностите им печеливши и да се предпазят от загуби.
Пред банките постоянно възникват проблеми от най-различен характер, чието разрешаване изисква наличието на огромен обем информация. Те трябва във всеки един момент да определят степента на риска и размера и срока на кредита, който може да се представи. В тази насока главна роля играе счетоводството. Неговите задачите са свързани със създаване на необходимата по количество и качество информация, за обема и структурата на привлечените средства, на активите; за състоянието както на кредитните взаимоотношения и резултатите от тях, така и на състоянието на банката във всеки един момент.
В настоящата разработка, без да се претендира за изчерпателност, са засегнати проблемите, свързани с изясняване същността на кредита и неговото място в икономиката. Показана е класификацията на кредите, като фактор, който влияе върху системата на счетоводството и нейните качества.
Във втората глава на дипломната работа са разгледани въпросите, свързани със същността на контокорентните кредити. Също така е отделено внимание на необходимата информация за управление на кредитната дейност на банките и в частност на контокрентните кредити, способите за създаването и използването й.
1. Обективни предпоставки за възникване на кредита
Възникване на кредита
Кредитът възниква в дълбока древност, още при възникване на натуралната размяна. Първата появила се, а и съществуваща и до днес форма на кредита е търговския кредит. Той се прилага между участници, които поддържат директни взаимоотношения помежду си. Предоставя се под формата на реален стоков капитал на купувача (клиента), които се задължава да изплати след определен период от време дължимата сума, заедно с лихвата. Характерно за него е, че той се отпуска в стокова форма. Това се получава когато се осъществява продажба на стоки с отлагане на самото плащане във времето. Той играе важна роля в съвременната икономика, но въпреки това в сравнение с банковия кредит неговата роля е по-малка.
Банковият кредит е другата основна форма на кредита в съвременния икономически живот. Той възниква значително по-късно от търговския кредит, заедно с възникването и развитието на банките.
Същност
Думата кредит произлиза от латинското наименование “credere”, която означава вяра, доверие. С тази дума в латинското право се е изразявало доверието, което едно лице, наречено “кредитор” е оказвало на друго лице, наречено “длъжник”, като му е предоставило за временно ползване пари. И днес се среща отпускането на кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие, но съвременният кредит обикновено е документиран и обезпечен. В дефинирането на кредита няма пълно покритие между отделните автори. Така например според Ад. Вагнер1 кредитът е частно стопанско отношение или доброволно “даване”и “получаване” на стопански блага между различни лица на основа на доверието на едната страна за по-късното и удовлетворяване от другата. За Рошер кредитът е доброволно дадено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстанови по-късно тяхната равностойност, заедно с дължимата лихва. Небениус казва, че кредитът е доверие, чрез което едно лице, срещу получени ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания2. Според английските икономисти Греъм Банък, Рон Бакстър, Евън Дейвис, банковият кредит е заем, отпуснат от банка, за определен период с конкретна цел.
Съществува и друго определение според Финансовата и кредитната енциклопедия, според което “Кредитът е икономическо отношение, което се създава при предаване на стойности (в натура, а в повечето случаи в парична форма) от лица, стопански организации или държавата за временно ползване с условие за връщане и обикновено при плащане на лихва.” Ректенвал обръща внимание на обстоятелството, че “кредитът е форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила чрез временно ползване на чужди средства. От приведените определения за кредит се вижда, че той се свързва с: първо - доверието от страна на кредитора, че дадените на кредит средства ще бъдат върнати, заедно с дължимата лихва, т.е. самото кредитиране. Само доверието днес не е достатъчно, в смисъл че се изисква то да бъде подплатено с обезпечение, залог или гаранция. Второ, получаването на ценности, блага или пари в аванс срещу обещанието (обикновено документирано и гарантирано) за бъдещото им връщане, заедно с полагащата се лихва, т.е. - издължаването.
Според Наредба №22 на БНБ за централния кредитен регистър на банките, “"Кредит" е всяко вземане или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.” (§1, т.5, от допълнителните разпоредби).
Роля
Променяйки основния лихвен процент, продиктувано от потребностите на възпроизводството, държавата регулира търсенето на кредити,следователно и разширяването или ограничаването на едно или друго възпроизводство. По този начин чрез кредита и лихвата се въздейства за развитието на рентабилни производства. С кредита се осигурява непрекъснатост на кръгооборота на фондовете, той е важен допълнителен източник на средства за финансиране на възпроизводството на основните и оборотни фондове. С преразпределителната си функция кредитът разрешава противоречието между временното освобождаване на парични средства от кръгооборота в едни звена и допълнителната потребност в други, с което осигурява непрекъснатост на производствения процес. Без кредита е трудно да се осигури непрекъснатост на кръгооборота на фондовете във фирмите. Предпоставка за това са сезонност в производството и реализацията, финансови, платежни и други затруднения. Кредитът е важен източник за формиране на оборотни фондове. Размерът на оборотните средства се изменя под въздействието на комплекс от фактори, свързани с организацията на снабдяване със суровини и материали, с производството и реализацията на продукцията, с разплащанията и други. По тази причина се налага потребността от оборотни средства да се задоволява чрез съчетаването на собствени със заемни средства.
Счита се че финансирането на текущите производствени разходи не е икономически целесъобразно да се извършва изцяло със собствени средства, а и не е възможно. То би било свързано със задържането на средства по сметка в банката и забавяне на обращаемостта. Ако нормата на печалба е по-голяма от лихвения процент за съхраняване на паричните средства по сметка в банката, икономически е по-изгодно фирмите да се снабдяват с оборотни средства в минимални размери, осигуряващи непрекъснатост на производствения процес, а допълнителната потребност, възникваща по определени поводи, е целесъобразно да бъде осигурена със заемни средства.
Кредитът въздейства върху интересите на кредитоискателя за ускоряване на обращаемостта на оборотните фондове, за съкращаване издръжката на производството и увеличаване на доходите, за повишаване на рентабилността и конкурентоспособността на предприятията.
Чрез условията на кредитиране банката съдейства за ориентиране на производството към пазара, да съгласуване на интересите на предприятията и на обществото като цяло.
Своите функции по осъществяването и организацията на движението на заемния капитал, банките изпълняват чрез различни операции. В зависимост от това дали тя се явява кредитор или длъжник операциите и биват два вида - активни или пасивни.
Средствата на банката, които са изразени в пасива се образуват от три групи източници: собствените капитали на банките; средствата които се получават като временно свободни капитали и доходи на населението и фирмите; средствата които се получават в резултат на пускането на покупателни и платежни средства. Но мобилизирането и превръщането в реално действащ капитал спестяванията на населението и временно свободните средства на фирмите не са единствения източник на кредитни ресурси. Може да се каже, че банките сами “правят” пари, което може да се обясни с действието на кредитния мултипликатор, който показва колко пъти единица депозит участва в предоставянето на кредити.
Активните операции на банката осъществяват движението на заемния капитал. Предоставянето на кредити е основната и най-важна дейност на търговските банки. В дела на нейните операции тя заема най-голям дял - около 50-70% от банковите активи. В България техния дял е малко по-нисък (около 40%). До 1996г . техният дял бе значително по-голям, на след кризата в банковата система, банките значително намалиха размера на отпусканите кредити. Това е свързано с анализа на риска, който е по-висок при кредитните операции. Отпускайки по-малко кредити, банките си осигуряват по-малък риск, но не трябва да се забравя, че това става за сметка на доходността, която също намалява.
Функции
Както вече се изясни кредитът е изключително важна икономическа категория, която играе огромна роля, изразяваща се в изпълняваните от него функции. Те до голяма степан се препокриват с описаната по-горе роля на банките, но накратко могат да бъдат обобщени следните функции:
Кредитът има няколко характеристики: срокът за който се отпуска, обезпечението, лихвата и рискът, който носи.
Главният признак на кредита е разкъсването във времето от момента на отчуждаване, до погасяване на възникналото задължение. За този период средствата временно преминават в ръцете на длъжника, след което отново се връщат при кредитора, обикновено с лихва. През това време кредиторът поема редица рискове от възможността кредитополучтеля да се окаже неплатежоспособен. Раздалечаването във времето е и един от признаците, въз основа на които се прави класификация на кредитите на краткосрочни и дългосрочни, което е много важно за банката.
Немислимо е функционирането на съвременното пазарно стопанство без съществуването на кредита и особено - на банковия кредит. В условията на ограниченост на ресурсите икономиката се нуждае от всички свободни ресурси и тяхното мобилизиране чрез кредита за нормално и пълноценно осъществяване на възпроизводствения процес.
Кредитните операции са най високодоходни но са и свързани и с най-висок риск. За обема на кредитната дейност голямо влияние оказва кредитната политика на банката, която може да бъде агресивна със стремеж за висока печалба и поемане на голям риск или пасивна с по-малък риск, но и по-нискодоходна.
3. Организация на кредитния процес и кредитни рискове
За оргнизацията на кредитния процес основно значение има кредитната политика на банката.
3.1. Кредитна политика на банката
Кредитната политика на банката е съставен компонент на цялостната банкова политика. Тя изразява общото виждане и идея на банковата институция за целите на дейността й, принципите и методите за постигането им.
Официалната кредитна политика изразява стремежа на банката да осигури кредитен портфейл, съответстващ на целите на дейността й и да определи нормативната рамка за действие на конкретно отговорния за кредитната дейност екип. Тя помага на управленския персонал да избере подходящи финансови инструменти за изпълнението на поставените цели.
Официалната кредитна политика на банката изразява виждането й по принципни въпроси, включени в следните раздели, които се явяват и нейни елементи:
3.1.1. Формулиране на основните цели и задачи
В този елемент се включват основните цели на кредитната политика и приоритетите при провеждането й.
3.1.2. Организация на основните кредитни функции
Този елемент на кредитната политика определя административните отдели, които ще отговарят за цялостното управление на различните видове кредити, както и за нивата на йерархичната зависимост. Разгледани са функциите и правомощията на кредитния комитет и на отделния кредитен инспектор.
3.1.3. Кредитни стандарти
Този елемент на кредитната политика определя общите стандартни процедури, прилагани към всички видове кредити, като най-напред се описват общовалидните правила за всички кредити, след което се прави за специфичните кредити. Общите стандарти включват фактори като фиксирано съотношение между кредити и депозити, политика на кредитни ангажименти, максимално разрешен размер на кредитите за отделен клиент.
В този раздел се включват също допустими граници на лични правомощия на кредитните инспектори, инструкции за спазване на нормативните предписания и инструкции за обслужване на кредитите.
3.1.4. Управление на проблемните кредити
В този раздел се определят процедурите, които се прилагат спрямо проблемните кредити, представят се основните елементи на политиката на банката за събиране на дължимите вземания, процедурите за отнасяне на сметките в специалния отдел за събиране на вземанията, както и процедурите по отписване на кредити.
3.1.5. Преглед на кредитите и класифициране
Този раздел прави обширен обзор на кредитите и на произтичащите задължения, както и описание на използваната от банката система за класифициране на заемоискателите. При тази класификация се цели да се направи оценка на качествените характеристики на отделния кредит и на различните кредитни портфейли по географски признак.
3.1.6. Приложение към кредитната политика
Осигурява информация, която ще се използва при определяне на условията и методиките на кредитната политика, като например, рейтинг на котираните на пазара ценни книжа. Освен това в този раздел се прилагат образци на всички формуляри, използвани в кредитораздавателния процес, заедно с инструкциите за попълването.
Обзорното изложение на кредитната политика трябва да включва също и следните допълнителни елементи:
3.1.7. Законова и нормативна уредба
Съдържа законовите и нормативни ограничения за кредитиране и други правни норми, които обслужват банковото законодателство и определят рамките на банковото кредитиране.
3.1.8. Делегиране на правомощия
Този елемент на кредитната политика определя условията и размера, при които всеки упълномощен да предостави кредити служител ще може да се разпорежда със средствата на банката. Тези правомощия трябва да се одобряват най-малко веднъж годишно, чрез писмена резолюция от борда на директорите и да се съхранява за неопределено време.
3.1.9. Видове кредити
Установяват се видовете кредити, които банката ще отпуска и онези, които следва да бъдат отхвърлени.
3.1.10. Ценообразуване
Банката предоставя сравнителна информация за цените на спекулативните операции на един и същ пазар, явяваща се алтернатива на кредитните сделки и е ориентир за разумните нива на лихвите и таксите, за да не се отблъскват клиентите и да не се предизвика негодувание от тяхна страна.
3.1.11. Пазарна зона
Всяка банка трябва да създаде свой пазар, да има свой пазарен параметър, който напълно да съответства на големината, профила на нейната организационна структура на възможностите й за обслужване на клиентите и поемане на рискове. От гледна точка на капитала, в сравнение с останалите банкови функции, определянето на пазарната зона влияе най-силно върху кредитната дейност на банката.
3.1.12. Процедури по предоставянето на кредита
Могат да бъдат включени в отделно ръководство, но задължително се изработват, тъй като са от съществено значение за приемане на стабилна кредитна политика и кредитни стандарти. Определя ясна процедурна схема, която да бъде стриктно спазвана за да може законовото кредитиране да функционира ефективно.
Кредитната политика е част от цялостната банкова политика, която се стреми да осигури рентабилност, сигурност и ликвидност на банковия институт. Тези цели са взаимно зависими. По-високата рентабилност обикновено се постига за сметка на по-голям риск и влошена ликвидност, а високата ликвидност от своя страна е също за сметка на рентабилността и сигурността. Задача на банковата политика и на кредитната политика, в частност, е да намери рационално равновесие между тези три характеристики и да се стреми към тяхното оптимизиране.
При избора на кредитната политика влияят следните фактори:
Величината на банката и величината на собствения капитал.
При по-голям собствен капитал банката може да извършва по-рисковани операции, което ще носи и по-големи доходи. Ако гони по-висока печалба, кредитната политика на банката ще е по-агресивна, тя ще насочва ресурсите си повече към срочни, потребителски и други кредити и операции, които са доходни, но крият и повече рискове. Освен това по-голяма банка може да привлече специалисти с по-добра квалификация и опит в кредитните сделки, а също и да води борба с конкуренцията;
Структурата на депозитите и колебанията на остатъците по тях;
Това е един важен фактор при установяването на кредитната политика на банката, поради преобладаващият дял на депозитите в ресурсите. Повечето банки, особено по-малките, обслужват конкретен район. Затова те неизбежно се съобразяват с особеностите му и характера на клиентите, които обслужват, в зависимост от специализацията им по отрасли или по регионален признак и в зависимост от нишата, която обслужват.
Зависимостта "кредит - депозити" нормално се движи в рамките между 65 -75%. Когато тя е под 65% гарантира добра ликвидност, но се намалява доходността. Обратно, при съотношение на 75% доходите от кредитните вложения нарастват, но това може да се отрази върху степента на ликвидност. Когато то е близко до 100% изразява твърде агресивна кредитна политика или т. н. "свръхкредитиране", което е опасно за банките, тъй като ги излага на съществен риск. Прекалено големите несъответствия между кредити и депозити може да ги постави в ситуация на продължителна неликвидност или на траен излишък от ликвидни средства. Банките са по-сигурни, когато у тях преобладават срочните депозити с по-дълъг период на задържане, което им дава възможност за отпускане на дългосрочни, но доходни кредити.
Кредитно-паричната и фискална политика на държавата;
Общата рестрикционна или експанзионистична политика ще влияе и на банковите кредитни операции.
В зависимост от това в коя фаза от икономическия цикъл се намира икономиката банката съобразява своята кредитна политика, тъй като кредитните операции се влияят от конюнктурата на световните пазари, от търсенето на кредит.
Ограничения от юридически характер.
Към тях могат да се отнесат изискванията за ликвидност, за капиталова адекватност и за големите кредити.
За ликвидност - банките са задължени да спазват изискванията за ликвидност и независимо от стремежа им за увеличаване на кредитния портфейл, трябва да бъдат ликвидни. Затова те трябва да провеждат определена кредитна политика за осигуряване на оптимален, диверсифициран кредитен портфейл, осигуряващ печалба и ликвидност. Всяка банка решава този проблем по свой начин, като поема повече или по-малко рискове и се съобразяват с характера на депозитите, търсенето на кредит, квалификацията на банковите служители.
Изискванията за ликвидност са посочени в Закона за банките и Наредба №11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Всяка банка трябва да поддържа активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения.
За капиталова адекватност - по-голямата степен на покритие на кредитния портфейл с достатъчна капиталова база позволява на банките да извършват по-рискови, но високодоходни кредитни сделки.
Изискването за капиталова адекватност на банките се определя с Наредба №8 на БНБ. С нея минимално изискваният собствен капитал е определен на десет милиона нови лева. Всяка банка трябва да разполага с такава сума в момента на издаването на разрешение за извършване на банкова дейност. Собственият капитал или капиталовата база на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със:
- сумите инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, които и осигуряват блокираща квота или най-малко 10 на 100 от гласовете на общото събрание;
- сумите инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала на банки и други финансови институции.
За определяне на общия рисков компонент, балансовите активи се разделят на:
Всички кредити, в зависимост от обезпечението попадат към някои рискови активи.
Общият рисков компонент на активите на банката се изчислява като сбор на претеглените със съответните тегла балансови активи и приравнените към тях задбалансови позиции на банката, които съгласно изискванията на тази наредба се отнасят към рисковия компонент.
Банката установява отношението на обща капиталова адекватност, изчислено като процентно съотношение между собствения капитал и общия рисков компонент, което не трябва да бъде по-малко от 12 на сто.
Всяка търговска банка е длъжна да се отчита за рисковия си компонент и капиталовата си адекватност за определен срок пред БНБ. В противен случай подлежи на санкции по чл.65 ал.2 от Закона за банките.
Банките са задължени периодично да оценяват кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения и формират провизии за покриването на рискове от загуби по критерии определени от Централната банка с Наредба №9. Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавяне на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиции. Рисковите експозиции се класифицират в пет класификационни групи:
Банките са длъжни да формират провизии и спрямо сумата на главницата за отделна рискова експозиция в следните размери:
- от 3 до 5 на сто специфични провизии от нетната стойност на редовните експозиции за покриване на неидентифицирани рискове от загуби;
- 25 на сто от нетната стойност на експозиции под наблюдение;
-50 на сто от нетната стойност на нередовни експозиции;
-75 на сто от нетната стойност на съмнителните експозиции;
-100 на сто от нетната стойност на рискова експозиция отнесена към загубите.
Банките формират също така 100 на сто специфични провизии спрямо сумата на просрочените лихви със забава над деветдесет дни.
Нетната стойност на рисковата експозиция е определена като разликата между общия размер на експозицията и размера на високоликвидното обезпечение. Всяка банка създава кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка класифициране и провизиране на рисковите експозиции.
За големите и вътрешни кредити регулирани с наредби от БНБ. Размерът на собствения капитал е един от най-важните ограничители, с които се съобразява всяка банка при осъществяване на кредитните сделки.
За банката е рисковано да има малко на брой големи кредитополучатели, защото по този начин тя става зависима от тях и промяна на финансовото състояние дори на един от тях би могло да бъде фатално за нея. С цел намаляване на риска пред банките стои ограничението за предоставяне на големи кредити. Според чл.29 от Закона за банките, големият кредит, отпускан от банка, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката. Като голям се определя този чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на
банката. Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля осем пъти собствения капитал на банката. Правилата за големите и вътрешни кредити са уредени с Наредба №7.
Риск, свързан с кредитните операции. Видове рискове:
Банките работят в сложна и динамична среда при постоянно променящи се условия, с многобройните и разнообразни отношения вътре в самата банка, както и между нея и различните й контрагенти. Сложността на връзките и взаимната им обвързаност създават несигурност за банките по отношение на възможността да запазят досегашните приходи, да реализират очакваните бъдещи приходи и да съхранят и минимизират разходите си.
Рискът се определя като заплаха от възможни загуби, които банките да понесат. Размерът на тези загуби е показател за риска на отделните видове банкови дейности.
При кредитните операции, както и при останалите банкови операции, в зависимост от обхвата си се различават следните рискове.
Общ риск, обхващащ цялостното икономическо, социално -политическо състояние на страната, всички икономически субекти.Той произтича от различни фактори - икономически, валутни, борсови и други кризи, политически сътресения, включително войни и природни бедствия. Този риск трудно се предвижда и управлява.
Корпоративният риск е свързан с промени в индивидуалните условия за производство и се отнася само до дадена фирма или отрасъл. Този риск може да се предизвика от дефицитност на суровините, енергията, от спадане на цените на съответната продукция, от технологични промени и революции в търсенето на продукцията, откриване на продукти - заместители, ограничаване на достъпа до чуждите пазари, от трудности по продажбите. Този риск също е трудно да се предвиди. Ограничаването му се свързва с диверсификацията на кредитния портфейл по отрасли и по клиенти.
Специфичният риск, произлизащ от конкретни операции и клиенти на банката, съществува за отпускане на отделни кредити, когато са предоставени на фирми с нестабилно икономическо, търговско и финансово състояние и платежни проблеми с висока задлъжнялост и непрофесионално управление.
Върху кредитните операции в различни степени оказват влияние следните оперативни видове риск:
Ликвиден риск
Ликвидният риск възниква от вероятността банката да не успее да посрещне претенциите за парични средства на своите контрагенти - депозитори и кредитополучатели. Възниква, когато банката не може във всеки един момент да обслужи депозиторите, желаещи да изтеглят (депозитите си) суми от влоговете си, или клиентите, желаещи да получат кредит, или получили обещанието и за поет ангажимент.
Ликвиден риск възниква поради следните причини:3
- липсата на синхрон при управлението на активите и пасивите на търговските банки;
- липсата на компетентност, правила и принципи за поддържане на оптимално състояние между наличните пари в касата и привлечените средства. Кредитните операции са засегнати от управлението на ликвидния риск, в банката в различна степен в зависимост от кредитната политика за набавяне на ликвидни средства. От това може да зависи структурата на активите и мащаба на кредитния портфейл.
Банките са задължени да поддържат необходимото ниво на ликвидност. Високата ликвидност обаче е за сметка на печалбата, а намалената ликвидност означава заемане на средства на паричните пазари при пазарни лихвени проценти, което увеличава разходите и намалява печалбата, а е предпоставка за възникване на лихвен риск.
Лихвен риск
Това е рискът от намаляване на приходите в резултат на измененията на нивото на лихвените проценти.
Лихвеният риск оказва влияние върху кредитните операции на банката поради факта, че зависимостта на структурата на портфейлите на банковите активи в частност кредитите, пасивите и взаимната обвързаност между тях определя влиянието на измененията в лихвеното равнище и посоката им върху доходите на банката.
Валутен риск
Възниква в резултат на колебанията в курсовете на водещите валути и възможност на загуби за банката от извършване на операции с тези валути при неизгодно движение на курсове им. Този риск е общ риск и обхваща всички икономически агенти в страната, включително и банката.
Капиталов риск
Отразява степента на финансовата задлъжнялост на банката. Количеството капитал, необходимо за защита на кредиторите, е свързано с качеството или рисковите характеристики на банковите активи, а също така и косвено с влиянието им върху цените на банковите услуги и операции.
Оценката на капиталовия риск, изисква нивото на капитала да се съпостави с качеството на активите. На банките, които влагат голям процент от средствата си в рискови активи, може да се наложи да заделят прекалено големи средства, на които да разчитат в случай на просрочие. Нивото на необходимия капитал е също функция на ликвидността и лихвения риск. Банката с голям ресурсен дисбаланс ще трябва да задели повече собствен капитал срещу евентуални загуби, когато измененията в лихвените проценти не съвпадат с предварителните прогнози.
Кредитен риск
Възниква в резултат на съществуващата вероятност да настъпят загуби в резултат на неизплащане или забавяне на плащане от страна на кредитополучателите.
Причините за настъпване на кредитен риск са вътрешни и външни за банката.
Външните причини за възникване на кредитен риск са: финансовото състояние на банковите клиенти и тяхната платежоспособност; затруднения при обезпечаването на кредита; цялостното икономическо, финансово и социално положение в страната; банковата конкурентна среда.
Вътрешни причини могат да са кредитната политика, която примерно може да е ориентирана към постигане на бърза печалба в резултат на което банката цели рискови, но високодоходни кредити и определена структура на кредитния портфейл. Към вътрешните причини могат да се причислят още:
* поведение, липса на опит и недобросъвестност от страна на банковите служители. Квалификацията на служителите в търговските банки и техните морални качства са определящи за бързината и верността на счетоводното отчитане и анализа на сделките с финансови средства.
* използваните кредитни стандарти за оценка на риска
* от организацията и управлението на кредитния процес
Основни фактори, които влияят върху кредитния риск са:
- кредитоспособността на длъжника;
- диверсификацията на кредитния портфейл по вид кредити- търговски, ипотечен, потребителски;
- диверсификация на търговските кредити по производствени сектори;
- степени на кредитно обезпечение;
- методите за оценка на кредитния риск и кредитни стандарти.
Конструирането на оценката на кредитния портфейл има важно значение за анализирането на кредитния риск. Колкото по-голям е рискът при отделните видове кредити, толкова по-добре трябва да бъде диверсифициран кредитния портфейл.
При съставянето на кредитния портфейл особено значение има взаимната зависимост между риск и доходи, защото в дейността на банката рисковете предполагат и шансове за печалба.
Кредитният риск, който възниква в резултат на концентрация може да бъде намален чрез диверсификация по видове кредити и диверсификация на търговските кредити по отрасли и географско разположение.
Съществуват няколко начина за ограничаване на кредитния риск:
- Оценка на кредитоспособността;
- Намаляване на размерите на отпусканите кредити на един кредитополучател;
- Застраховане на кредитите;
- Изискване на достатъчно обезпечение на кредитите.
Рисковете в банковото дело, както и във всяка друга дейност, не могат да се отстраняват напълно, но могат да се намаляват и поделят. Това става чрез диверсификация. Затова като правило е известно, че за банката е по-благоприятно да има повече клиенти, както по депозитните, така и по кредитните операции, защото е по-малко вероятно многобройните клиенти вложители да си поискат едновременно средствата, а клиентите длъжници да фалират или да се изправят пред финансови затруднения по едно и също време.
Риск от банковия персонал, разпределение на отговорностите и банкова структура;
Риск, свързан с външната среда на банката.
4. Видове кредити
Съществуват разнообразни критерии, с които могат да се обхванат банковите кредити. Най-голямо значение за практиката имат признаците срок, обезпечение и предназначение.
* Краткосрочни кредити - срок до една година;
Отпускат се за задоволяване нуждите от оборотен капитал. По финансово - техническата си форма представляват контокорентен, ломбарден, дисконтов, акцептен и гаранционен банков кредит.
* Средносрочни кредити - срок на ползване от една до три години. В практиката средносрочните кредити не намират своето място. Най-често се работи с краткосрочни и дългосрочни кредити.
* Дългосрочни кредити - срок на ползване над три години;
Имат инвестиционно предназначение, обезпечават се с реални гаранции, обикновено ипотека.
Според обезпечението
* Обезпечени;
Наричат се още покрити кредити. Отпускат се срещу реални вещни или лични обезпечения.
* Необезпечени;
Познати са още с названието непокрити или бланкови кредити. Отпускат се на добре познати, финансово стабилни и платежоспособни клиенти с добра репутация. Тези кредити носят голям риск за банката. В България не е разрешено отпускането на необезпечени кредити.
* Банкови кредити, отпускани на физически лица;
Тези кредити се търсят от кредитополучателя по две основни причини:
- за задоволяване потребителските нужди;
- за производствени нужди на еднолични търговци, еднолични земеделски стопани и занаятчии.
* Банкови кредити отпускани на юридически лица;
Банковите кредити отпускани на юридически лица се разделят според вида им на две:
- за юридически лица с характер на стопански предприятия;
- за юридически лица с характер на нестопански предприятия;
- за държавата и други публично - правни субекти;
* Международни банкови кредити;
Кредитополучатели са субекти от други страни. Тези кредити се предоставят от големи банки или банкови консорциуми.
* Потребителски;
Основното им предназначение е да увеличават покупателната сила за покриване на консумативни нужди, обикновено за закупуване на дълготрайни материални активи като жилища, мебелировка или за лечение или обучение.
* С производствено предназначение;
Те от своя страна са два вида:
- кредити за оборотни активи;
- инвестиционни кредити за набавяне и изграждане на материални и нематериални активи;
* За разплащане във външноикономическата дейност;
- кредити по износа;
- кредити по вноса;
* Банкови гаранции.
Според вида на валутата, в която се отпускат
* Левови
* Валутни
Според сумата на предоставените средства:
* Малки
* Средни
* Големи - в Закона за банките е дадено определение за голям кредит, като там е използван термина експозиция. Голяма експозиция е тази, която е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката. Голямата експозиция не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал, общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.
Според начина на ползване на разрешения кредит:
* Еднократно ползване
* Ползване на части
* Кредити, които се погасяват веднъж, при настъпване на падежа
* Кредити, които се погасяват на периодични вноски по двустранно подписан договор
Според фазата на възпроизводствения процес, която обслужват:
* Кредити за закупуване на суровини, материали, поддържане на запаси, изплащането на производствени разходи и др.;
* Кредити, които обслужват запасите в готова продукция и тяхната реализация;
* Ломбардни кредити - обезпечени предимно със залог на ценни книги или стоки
* Кредити, обезпечени с ипотеки
* Кредити срещу обезпечение на трети лица
* Кредити, обезпечни с паричен залог (блокиране на депозитни сметки в лева и конвертируема валута)
* Кредити срещу друг вид обезпечение.
Според прякото банковото участие в кредитния процес.
* Преки банкови кредити;
Банката предоставя пряко договорената сума на кредита на кредитополучателите.
* Непреки банкови кредити;
Това са банковите гаранции. При тях банката поема задължение, че ако едно лице не е в състояние да погаси задължението си към друго лице, банката ще удовлетвори второто лице за сметка на кредитиране на първото. Банковите гаранции обслужват вътрешноикономически и външноикономически дейности на предприятията. Представляват съществен елемент в осъществяването на плащанията между стопанските субекти. Чрез банковите гаранции, банките предоставят гаранционни кредити, представляващи доверие на платежоспособността им. Характерно е, че длъжникът по плащането, задължението на който банката обезпечава, не е страна по договора за банкова гаранция. При издаването на гаранции, банката от своя страна не влага свои капитали, а само дава своето доверие на длъжника. Ако длъжникът не изпълни задължението си по плащане, банката плаща вместо него. Така освен задължението на платеца, се поражда още едно - задължението на банката - гарант към получателя бенефициент.
* Целеви;
Отпуска се за изпълнението на точно определени мероприятия, чието реализиране се извършва на база сключен договор. Издължаването на целевия кредит става по предварително изготвен план, при нарушаването на който банката налага наказателна надбавка към договорения лихвен процент.
* Контокорентен;
Представя се на първокласни клиенти, доказали своята платежоспособност. Нарича се още счетоводен кредит, тъй като всяка счетоводна операция влияе върху неговият размер. Отпуска се по текуща сметка, до определен лимит, за определен срок при гарантирано обезпечение и договорена лихва. Всички постъпления по сметката автоматично погасяват кредита. Използва се от фирмите за увеличаване на оборотния им капитал, за задоволяване на междинни и сезонни нужди.
* Сконтов кредит;
Краткосрочен кредит, който банката изплаща на вносителя на полица (менителница, запис на заповед), посредством закупуването и преди падежа, като удържа сконто от номинала им плюс комисионни, покриващи не само разноските по операцията, но и риска, който неизбежно съпътства сделката, а също и оставащия срок на валидност.
Сконтото се определя по формулата:
|
Ск = |
Нс х Л% х Д |
, където |
|
360 х 100 |
Ск - сконто (отбив)
Нс - номинална стойност
Д - дните до падежа
Л% - лихвеният процент, с който банката ще сконтира менителницата.
* Акцептен кредит;
Представлява поет от банката ангажимент за плащане, при който банката акцептира менителница, насочена към нея от клиент или негов пълномощник. Акцептния кредит представлява потенциално задължение. Това е сделка за предоставяне на кредит, но не под формата на пари, а като гаранция за платежоспособност на кредитоискателя.
* Рамбурсен кредит
Прилага се при внос на стоки, които пътуват дълго време (обикновено се превозват с кораби през океана). Тогава доставчикът се стреми да след като натовари стоката на кораба да си получи равностойността и, а купувачът - да заплати след като получи стоката в страната. Отпуска се под формата на акцептен кредит, като за гаранция служат документите, съпътстващи стоката.
* Авалов кредит;
При него банката поема едностранен ангажимент за плащане на определена сума за определен срок като става поръчител или гарант чрез авалиране на полици. Този заем е условно кредитно задължение на банката да заплати сумата по авалираната търговска полица, ако платецът по нея не е в състояние да стри това.
* Ломбарден кредит;
Наименованието му идва от местността Ломбардия в Италия, където е бил предоставян от банките. Специфичното за този кредит е неговият залог - благородни метали, ценни книжа, стоково-материални ценности, т.е. движими вещи и ценности, които лесно може да се превърнат в пари.
* Ипотечен кредит;
Дългосрочен кредит, който се отпуска от банката срещу обезпечение с недвижимо имущество, учредено с ипотека.
* Потребителски кредит;
Предоставя се на физически лица за покупките на стока с дълготрайна употреба.
* Стеннд-бай кредит
Договореност между банката и кредитополучателят, че в случай на неотложна необходимост ще му бъде предоставен определен размер заем, който е на негово разположение. Заемът на разположение обикновено се ползва, когато на клиента е нужна банкова гаранция. Този заем се предоставя до определен размер, при предварително договорени условия - вид валута, лихвен процент, срок на издължаване, обезпечение и т.н.
* Банкови гаранции;
II. СЪЩНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОНТОКОРЕНТНИТЕ КРЕДИТИ
Контокорентният кредит е най-широко познат краткосрочен кредит в световната практика за задоволяване на текущите и постоянни нужди на стопанските субекти. У нас се прилага също, но е все още в “незрял” вид, въпреки че все повече се среща в българската банкова практика.
Банковият контокорентен кредит може да финансира постоянно текущата дейност на икономическите субекти или еднократно. При непрекъснатото финансиране банката е постоянно във връзка с клиентите си. В този случай кредитирането е един постоянен поток от капитали с насрещен характер, т. е. двете страни могат да сменят позициите си на кредитори и длъжници.
Формална основа на контокорентния кредит е контокорентната сметка, която е една активно-пасивна сметка. По нея се отразяват всички постъпления и плащания. Всяка счетоводна операция по нея влияе върху размера на предоставения кредит, затова този кредит се нарича още и счетоводен.
Кредитните отношения между банката и клиента се оформят със договор, във който се уточняват условията по кредита - срока, лимита, лихвата, начина на водене и приключване на сметката и др.
След като вече веднъж е договорен кредита, клиента може по всяко време да тегли парични средства от текущата си сметка до този размер. Внасянето на средства по сметката намалява задължението му към банката.
Класическата форма на коноткорентния кредит изисква всички плащания и постъпления да се извършват по разплащателната сметка, като банката дава право на кредитополучателя да извършва плащания и тегления, които надвишават наличността му към даден момент. Размерът на това надвишение е ограничен от договорения лимит. При този вариант лихвата се изчислява върху салдото по сметката.
Възможно е обаче да се използва и специална сметка, като банката записва по нея използваните суми по кредита, като едновременно с това тя заверява разплащателната сметка на клиента, която винаги е с кредитно салдо. През определен период или при изтичане на договора двете сметки се приключват, като това може да стане по два начина - или самостоятелно, или чрез взаимно компенсиране.
Кредитните отношения между банките и техните длъжници се създават, развиват и прекратяват в определените в договора срокове. Възможно е да бъде определен падеж, на който да се погасява кредита, но е възможно и банките да са включили в договора клауза, според която валидността на кредита може да бъде прекратена във всеки един момент. Обосновано е банката да поиска издължаване на кредита когато се установи влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя или когато самата банка изпитва ликвидни затруднения. Това обаче би поставило в критично положение самите предприятия, тъй като те разчитат на постоянни кредитни отношения.
Въпреки че банката според договорените условия може да го изиска във всеки един момент, той се счита за неликвиден актив, затова както и при другите кредити се изисква обезпечение, особено когато си отчита, че риска е по-висок. При непогасяване банката пристъпва към продажба на приетото обезпечение, но това често е свързано с редица трудности.
Обезпечението на контокорентните кредити става по различни начини:
Тъй като контокорентния кредит се явява по-рисков и по-малко ликвиден актив, в сравнение с другите кредити или сконтови операции, банките изискват по-високи лихвени проценти. Но при редовни постъпления по сметката, сумите върху които се начислява лихва са по-малки, а времето за което се начисляват лихви - също.
Лихвеният процент е плаващ с база основен лихвен процент или лихвен процент на междубанковия паричен пазар. По контокорентния кредит банките събират комисионна за контрол и управление на предоставените кредити. Освен това банковите клиенти плащат комисионна за ангажиран ресурс, която се изчислява върху ангажирания, но неизползван ресурс на банките. Тези комисионни са по-големи от комисионните по другите кредити.
Всяка банка определя лихвите по контокорентните заеми според конкретните условия, на все пак съществуват редица фактори, оказващи влияние върху лихвените равнища. Такива са прогнозните лихвени проценти; комисионните за предоставяне на заема; надбавките за превишаване на определения лимит и др. Върху цената на кредита влияят и други фактори като големината, репутацията и платежоспособността на дадения клиент, неговото място в икономиката, търсенето на заеми и др.
Като цяло "цената" на контокорентния кредит е по-висока в сравнение с останалите кредити. Това се определя от редица фактори. Важно значение има риска, който поема банката. Ако кредитоискателят няма оборотен капитал или оборотният му капитал е формиран изцяло за цели извън текущата дейност, това ще възпрепятства значително погасяването на кредита. Затова когато отпуска контокорентен кредит при анализа на кредитоспособността на клиента, банката анализира особено внимателно наличието, състоянието, размера, състава и структурата на оборотен капитал.
Формално погледнато контокорентните кредити имат краткосрочен характер, но много често когато взаимоотношенията между банката и клиента са коректни и кредитополучателя е платежоспособен, е възможно удължаване на срока на договора. Тези “пролонгирания” превръщат контокорентните кредити в средносрочна, а понякога и в дългосрочна кредитна обвързаност.
Предоставя се при авансиране на капитали в текущата дейност на стопанския субект. Кредитът се погасява с постъпване по сметката на парите от реализацията, т.е. при завършване на кръгооборота на авансирания капитал.
Контокорентният кредит се ползва от стопански субекти със сезонна дейност. Чрез него те покриват постоянни, а също така и временни потребности от оборотен капитал за текущата си дейност, чиято те преценяват и правят избор на източниците за формирането му. Основен критерии е "цената" на отделните източници.
Чрез контокорентния кредит банковите клиенти могат да използват оборотния си капитал по-гъвкаво, използвайки сумите според възможностите като включват в оборота парите от кредита за образуване на материални и стокови запаси, изплащат разходи съобразно действителните им потребности, погасяват задълженията си към банката в зависимост от реализацията на готовата продукция. По този начин кредитът играе за тях ролята на “ликвидна резерва”4. Предимство е и факта, че при този вид кредити няма ограничение за кредитополучателите, относно направлението, по което те изразходват отпуснатите средства. Те могат да извършват преводи за плащания, издаване на чекове, теглене на пари в брой, погасяване на задължения и т.н.
С цел своевременното погасяване на кредита от клиента, всички постъпления от реализация се отнасят по текущата сметка, с която технически е организиран.
В някои страни към длъжниците по контокорентен кредит се поставя изискване да внасят цялата сума от ежедневните си постъпления, дори и да надвишават сумата на предоставения кредит. Така банките имат възможност да увеличат своите пасиви и също да контролират платежоспособността на клиентите си. Друго изискване е оборотът по текущите сметки да бъде по-голям от максималният размер на ползвания кредит през годината.
Банката и клиентът договарят допустимото превишение на плащанията над постъпленията по текущата сметка чрез лимит, който представлява максималният размер на контокорентния кредит.
Днес развитите банкови системи допускат превишение на договорения лимит при условие за заплащане на по-висока лихва. Често тези кредити са необезпечени, но те се отпускат само на добре работещи стопански субекти с отлично финансово състояние и ритмични постъпления от продажби. Поради това не е застрашено срочното погасяване на кредита и стабилността на паричното обръщение.
Контокорентните кредити имат редица предимства и недостатъци и за двете страни.
Контокорентните отношения създават предпоставки за уедряване в банковото дело и материално производство.
За клиента предимствата се изразяват в това, че кредита отговаря на конкретните нужди; лихвените разходи се определят според ползваната сума и въпреки по-високите лихвени проценти тези кредити могат да бъдат по изгодни от редица други кредити; предприятията се снабдяват лесно и бързо с необходимите им запаси за подсигуряване на ритмичност и непрекъснатост на производството; осигурява се непрекъснатост и ускоряване на платежните отношения. Това е така, защото не е необходимо да се иска кредит за всяко плащане.
За банките предимствата се изразяват в това, че могат да посрещнат финансовите нужди на клиентите си със сравнително малки управленски разходи; банката във всеки един момент е в течение за деловата дейност и състоянието на кредитополучателя, което увеличава възможността за контрол от нейна страна, а също така е и предпоставка за предлагане на по-пълен комплект от услуги на клиента и предполага едно по-дългосрочно обвързване. Лихвеният процент е по-висок в сравнение с другите кредити, което води до реализирането на по-високи доходи.
Ползването на кредита след неговото разрешаване е много свободно. Той може да се използва за извършване на плащания, теглене на суми в брой, и др. Клиентът може да тегли суми в рамките на договорения лимит, като не е задължен преди това да е върнал старите заеми; може да погасява кредитите преди да е достигнат лимита и по-късно пак да тегли суми, което не е възможно при другите видове кредити.
В същото време този вид кредити не е много удобен за банките по редица причини. Към тях могат да се изтъкнат следните: до изтичане на договорения срок не се знае точния размер на заетата сума, което пък пречи на изчисляване на доходността на конкретния кредит; банката не може да следи за какви цели се използва кредита и т.н. Затова банките предоставят такива кредити само на свои много добри клиенти с добра репутация и доказана платежоспособност. Като правило сметките на кредитополучателите се водят от съответната банка. В резултат на това банката е в течение на движението на средствата по сметките и е много по-лесно да се определи кредитоспособността на клиентите и риска, който поема банката отпускайки кредит. Рискът за банките е значителен. За да бъде намален е нужно той да бъде диференциран между повече клиенти, както и между фирми от повече отрасли. След отпускането банката може да следи движението по сметките и финансовото състояние и ако е необходимо - да се намеси по някакъв начин.
Въпреки недостатъците и рисковете, които крие за банката в световната банкова практика това е един често срещан вид кредит, който в България все още не е намерил напълно своето приложение.
Контокорентния кредит се търси основно за:
* Формиране на оборотни капитали;
За формиране на оборотни капитали контокорентния кредит се използва за покриване на временните или постоянни потребности от оборотни средства при разширяване дейността на стопанските субекти или за осигуряване на временните нужди от оборотния капитал при сезонни дейности.
* По-рядко за финансиране на фиксирани активи;
Контокорентния кредит за създаването на дълготрайни материални активи е много рисков за банката. Въпреки това банките предоставят този кредит. Така се справят с конкурентната борба за разширяване на връзките си с клиенти; могат да участват в емисията с търговия на ценни книжа. Освен това този кредит им носи повече доходи, в сравнение с други видове кредити, защото освен лихвата, получават комисионни за различни услуги при предоставянето му и при непълно използване на договорените суми и надбавки за превишаване на договорения лимит.
* Кредит на разположение (диспозиционен);
Отпуска се на частни лица. Модификация на този кредит е кредитирането с кредитни карти. В този случай клиентите са длъжни да съхраняват по текуща сметка част от текущия си доход, като могат да ползват разрешена сума, определена като някакво съотношение на дохода им. Така те могат да допълват недостига по сметката на работната заплата, да посрещат свои извънредни финансови разходи. Този вид кредит намира все по-голямо приложение навсякъде.
* Овърдрафт;
Разновидност на контокорентния кредит, но обслужва основно платежни отношения. Наименованието произлиза от английското “overdraft”, което буквално означава над чертата. Предоставя се по разплащателна сметка за плащания в размер по-голям от наличния авоар. Кредитът овърдрафт се ползва само в случай на липса на пари по разплащателната сметка и се погасява при постъпване на средства по нея. Свързан е с оборота на чекове, когато се използват за плащане над размера на собствените авоари в банката. Кредитът овърдрафт се отпуска за кратък срок. Той е с малък размер и се предоставя с по-висок лихвен процент. С него стопанските субекти решават текущи ликвидни проблеми с краткосрочен характер, в резултат от несъвпадение на приходните и разходните парични потоци.
На много места в литературата и практиката не се прави разграничение между контокорентен кредит и кредит овърдрафт. В българската банкова практика най често овърдрафта се отъждествява с кредита, отпускан по дебитните карти, докато при фирмите той се нарича револвиращ кредит.
* Възобновяем кредит (revolving);
Кредитополучателят може многократно да ползва кредит до договорен размер на траншове, в течение на определен период и срок за усвояване. След изтичане на срока за усвояване, дори да не е достигнал договорения размер, банковият клиент няма право да ползва кредита. Срокът за усвояване на отделните траншове е много кратък - до един месец. Срокът на кредита е не по-дълъг от една година.
Кредитът се възобновява отново след цялостното погасяване на предходния транш. След това започва нов срок за усвояване на новата част. Така кредитът непрекъснато се възобновява като се отпуска на части, след погасяване на предходните до достигане на "кредитната линия" - договорения таван на размера на кредита. През течение на годината в рамките на договорената сума кредитът може да се ползва многократно. Определя се колко пъти може да се възобновява.
* Междинен кредит;
Отпуска се за временно финансиране създаването на дълготрайни проекти. Те се покриват чрез дългосрочни заеми. В този случай срокът на кредита може да се удължи до две години. Погасяването на кредита става за сметка на дългосрочните заеми, а не от дохода от оборотни капитали. Междинният кредит се търси от клиентите за покриване на инвестиционни разходи в първия етап на инвестиционния процес.
Банките отпускат този кредит с цел да участват в продажбите на ценни книжа и да реализират увеличение на дохода си.
* Кредитите по дебитни карти - нова форма на контокорентните кредити. Контокорентонто кредитиране в България чрез банкови карти се развива на базата на досега съществуващата електронна система за електронни разплащания, създадена от БОРИКА ЕООД. Условията на различните банки са различни, но те имат и редица общи черти.
Банките, съгласно условията на подписания договор предоставят кредити под формата на овърдрафт по картовите сметки на клиентите, които се задължава да върне ползвания кредит, ведно със съответните лихви, в определените сроковете.
Размерът на овърдрафта, най-често се определя като няколко заплати или част от заплати, като обикновено има горен таван определен като твърда сума. Конкретният размер се договоря индивидуално за всеки отделен случай. Възможно е банката в зависимост от кредитната си политика да събира или не такси за проучване, обработка и управление на овърдрафтния кредит, както и комисионни за ангажимент, на по често в практиката на българските банки такива такси не се събират. За ползвания кредит клиентът дължи на банката лихва. Тя най често се определя като проста лихва и се дължи само за действително използваната сума, но в практиката на някои банки се прилага и друг метод - събира се твърда такса за ползвания кредит, като се прилага определена стъпка. Когато се прилага първия метод лихвата се начислява от деня на ползването на съответната сума и е платима ежемесечно на датата на падежа, чрез служебно събиране от картовата сметка на клиента, а по-рядко - чрез вноска от самия него на каса в банката. В случай, че на падежа на лихвата по картовата сметка няма достатъчно средства, банката служебно прехвърля недостигащите средства, като със същата сума дебитира овърдрафтната сметка, ако по нея има неусвоен лимит. В случай, че и по овърдрафтната сметка няма неусвоен лимит, дължимата лихва се отнася в сметка просрочени лихви и се олихвява с договорения лихвен процент, който е с няколко пункта по-висок от нормалната лихва.
Ползването на средствата от предоставения овърдрафт се извършва чрез нареждане по дебитната карта на клиента. При недостиг на наличните средства по картовата сметка за извършване на инициираното плащане, банката автоматично прехвърля недостигащата сума от овърдрафтната в картовата сметка с цел осъществяване на платежната операция, като същевременно тази сума се отразява като дебитно салдо по овърдрафтната сметка на клиента. Клиентът има право да усвоява разрешения овърдрафт еднократно или на части, в началото или края на срока определен в договора, но общо в размер не по-голям от индивидуално уговорения. При постъпване на средства по картовата сметка, банката ги събира служебно за погасяване на изискуеми лихви и дебитното салдо по овърдрафтната сметка. Срокът за ползване на разрешеният овърдрафт се договаря индивидуално за всеки отделен кредитополучател, в зависимост от размера на овърдрафта и ако взаимоотношенията между клиента и банката са изрядно договорът може да бъде продължен автоматично. Обикновено договореният срок е 12 месеца. Ако клиентът не изпълни в срок някое от задълженията за плащане по лихви или главница, те се отнасят в просрочие и се олихвяват с лихва за просрочие. Ако е налице просрочие на дължими лихви повече от определено в договора време, банката има право да прекрати предоставянето на договорения овърдрафт и да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Използват се следните обезпечавания на вземанията на банката по договора за кредит, ведно главница, лихви, такси, комисионни и разноски, ако има:
1. Залог върху настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от трудово правоотношение. Залогът се разпростира върху всички вземания срещу работодателя.
2. Залог върху свой наличен в банката финансов актив (парични средства и депозити при банката в левове или конвертируема валута). Възможно е и поръчителство или залог от трето лице.
В случай на неизпълнение на задължение на клиента за плащане по договора за кредит банката има право да се удовлетвори от заложените му вземания по трудовото му правоотношение или заложения финансов актив, както и от всички други вземания по сметки в банката.
Използването на овърдрафта е крачка напред в развитието на системата за картови разплащания в България и то ще се развива все повече и повече под влиянието на редица фактори, в това число и навлизането и развитието на системите за разплащане в Интернет.
3. Необходима информация при управление на контокорентните кредити и използване методи за създаването и
За управлението на кредитната дейност на банките, в това число и на контокорентните кредити е необходима достатъчна по количество и качество информация. Голяма част от тази информация се създава от счетоводството на банките, но също така има и такава, която се взима от външни за банката източници. Също така се наблюдава и разграничение на информацията по отношение на времето, в което тя се събира и използва. Възможно е тя да бъде събирана преди отпускането на кредита, с цел установяване на това дали за банката е икономически изгодно и обосновано отпускането на даден кредит, за преценка на риска, който тя поема при евентуалното отпускане на кредита и т.н. При текущото информиране банката следи за управлението на кредитите, с цел управляване на някои показатели, жизненоважни за банките.
Важен източник за информация е Централният кредитен регистър на банките, поддържан от БНБ, чието функциониране е уредено с Наредба №22 на БНБ. Според чл. 11 от същата наредба централният кредитен регистър обобщава представените от банките отчети и предоставя на банките информация за общата кредитна задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица към банковата система. освен това банките могат да получават удостоверение с данни за отделните клиенти и свързаните с тях лица срещу заплащане на такса. Информацията по това искане се предоставя в срок от три работни дни от подаването.
Източници за информация са картотеките, които банките водят за клиентите-вложители. В тях се съдържат данни за остатъците по сметките на клиентите, за погасяване на заеми в миналото.
Друг източник са кредитните регистри на самите банки и съхраняваните в тях кредитни досиета. Кредитното досие се оформя в края на етапа по отпускане на кредита и след определянето на всички финансово-технически условия по заема. Кредитното досие включва следните елементи:
Информацията в кредитните досиета се попълва на база два вида източници. Едни от тях се създават от системата та счетоводството, а другите не. Към втората група се отнасят счетоводните отчети на предприятията кредитополучатели, техните одиторски доклади, ако имат такива, както и отчетите на гарантите.
При физическите лица информация се черпи от декларациите които те представят в банката, сведенията от работодателя им и др.
За банката е много важно да управлява редица показатели, необходими за спазване на на различни законови изисквания - като изискванията за капиталова адекватност, ликвидност и други. Също така банката трябва да знае големината и източниците на привлечени средства, с цел правилното формиране на активите - като форма, величина и напраление - дали са за физически или юридически лица, от кой сектор на икономиката са и т.н.
Източник на всичката тази информация е системата на счетоводството. Информация се черпи от сметките за предоставени кредити, от сметките за начислените провизии, сметките за отчитане на приходите от лихви. Широко се използва информацията от задбалансовите сметки - за предоставените обезпечения и т.н.
Особено важно е оптималното разработване на аналитичните структури в банките. Трябва аналитичното отчитане да става по редица критерии на кредитите като срок, падеж, вид, големина, секторна принадлежност, материална обезпеченост, по кредитополучатели и др. Важно е да се отбележи, че при разработването на аналитичното отчитане трябва да се спазят няколко принципа, с цел осъществяване на контролната и отчетна функция. Информацията, която дават аналитичните сметки трябва да бъде необходима и достатъчна, целесъобразна и умерена5. Необходимостта и достатъчността на информацията се свързва с отразяване на всички необходими аналитични признаци, които са нужни, за да може банката да осъществява ефективно своята управленска и контролна дейност. Целесъобразността се свързва с това, че аналитичните признаци да бъдат организирани, така че да подпомагат ефективното извършване на кредитната дейност. Умереността означава аналитичната информация да е достатъчно подробна, но да не утежнява задачите на счетоводството с признаци, които нямат първостепенно значение.
Счетоводното отчитане (синтетично и аналитично) е необходима база за изготвянето на редица отчети, за което ще стане въпрос в следващите точки.
4. Счетоводно отчитане на контокорентните кредити.
Счетоводното отчитане на коноткорентните кредити започва със сключването на договора за кредит. Той не предизвиква конкратни изменения във финансовото и имуществено състояние на банката, но води до поемане на бъдещи ангажименти от нейна страна, затова се налага неговото отразяване чрез системата на задбалансовите сметки. Това става чрез дебитиране на сметка 9831 “разрешен неползван овърдрафт” на поетите от банката ангажименти. Също така задбалансово се създава информация за приетите от банката обезпечения. Те се отразяват чрез дебитиране на сметките 9111 - Ипотеки; 9119 - Други материални и нематериални активи, приети като обезпечение; всички сметки от подгрупа 921 - Финансови активи, приети като обезпечение.
При фактическото ползване на кредита се задължава сметка 5318 - Ползван разрешен овърдрафт в лева и 5319 - Ползван разрешен овърдрафт във валута и се заверява със същата сума разплащателната сметка на клиента. Автоматично се отразява намалението по ангажимента, поет от банката чрез обратно записване по задбалансовите сметки за овърдрафта. За ползвания кредит се дължи лихва, която се начислява ежедневно и се събира веднъж месечно от разплащателната сметка на клиента. Начислените лихви се отразяват по дебита на 4961 - Вземания по начислени лихви в лева и 4962 - Вземания по начислени лихви във валута, срещу кредитиране на сметките за приходи от лихви - 7211 и 7222 - Приходи от лихви по предоставени лихви и депозити съответно в лева и валута. Събирането на лихвите може да стане по два начина. Ако по разплащателната сметка на кредитополучателя има достатъчно средства, те се инкасират. Това става с дебитиране на сметките от подгрупи 171 и 181 - разплащателни сметки в лева и валута срещу кредитиране на сметки 4961 или 4962. Ако на падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка те се събират за сметка на не ползвания овърдрафт, ако има такъв. В този случай сметки 4961 и 4962 се приключват срещу дебитиране на сметки 5318 или 5319. Ако овърдрафтът вече е усвоен изцяло, лихвите се отнасят в просрочие и върху ползвания овърдрафт започва да тече санкционираща лихва. В този случай лихвите минават в просрочие което се отразява по дебита на сметки 4965 и 4966 - Вземания по просрочени лихви в лева и валута, като едновременно с това тя се провизира. Провизирането се отчита чрез дебитиране на сметка 6222 - разходи за покриване на провизии за безнадеждни и съмнителни вземания и кредитиране на сметка 2516 - провизии за покриване на просрочени лихви. Ако се направи погашение по вече провизираните лихви се съставя червена сторнировъчна статия, или ако погашението се направи в следващ отчетен период то се отразява като се дебитира сметка 2516 и се кредитира сметка 7260 - Финансови приходи от реинтегрирани провизии.
Връщането на овърдрафта става автоматично при постъпления по разплащателната сметка чрез кредитиране на сметка 5317. Съществуват особености в практиката на някои банки по отношението на ползването и връщането на овърдрафта. Възможно е да се определи падежна дата за връщане на ползваните суми. Ако към тази дата няма достатъчно средства по сметката на кредитополучателя, той “излиза” на неразрешен овърдрафт, ако такава възможност е посочена в договора. Отчитането става чрез използване на сметки 5364 и 5394 - ползван неразрешен овърдрафт в лева и валута. При неразрешения овърдрафт се дължи по-висока лихва, определена в договора. Неразрешен овърдрафт може да се получи и при използваните от някои банки “система на падащи плафони”. Същността и е в това, че в последните месеци от разрешения в договора срок, сумата която може да се ползва намалява с определена стъпка (плафон). Ако към определената дата, когато позволеният лимит вече е по-малък, кредитополучателя не е възстановил ползваните суми до този лимит, той излиза на неразрешен овърдрафт и за надвишението дължи наказателни лихви. За сумата която е до съответния лимит, лихвата си е стандартната по договора. Когато има постъпления се използва следната последователност на погашенията: просрочени лихви ако има такива; дължимата лихва и главница по неразрешен овърдрафт; дължимата лихва и главница по ползвания овърдрафт.
В просрочие се отнасят и самите заеми, ако по тях не се извършат погасителни вноски, като се начисляват и съответните провизии, като това става по аналогичен начин на този, по който става провизирането на лихвите. При необходимост даден кредит се отписва, като това се прави, когато няма никакви изгледи за банката да събере дължимата главница и лихви по кредита. Отписването на даден кредит от счетоводните отчети на банката означава отписване на сумата по кредита чрез кредитиране на сметката за просрочения кредит и дебитиране сметката за начислената провизия.
Създадената по този начин счетоводна информация служи за анализа и управлението на банката, а в частност и на предоставяните от нея кредити, в това число и контокорентни.
5. Използване на счетоводната информация при анализ и регулиране на контокорентните кредити
Използването на счетоводната информация служи в две направления - при управление на кредитния портфейл и при управление на конкретните кредити.
5.1. Счетоводната информация служи при изясняване на въпросите свързани с кредитната политика, които имат пряко значение за управление и на контокорентните кредити. Такива са въпросите свързани с това от какви източници на ресурси се финансира кредитния портфейл, каква е оптималната му величина, какъв да бъде относителният дял на кредитите в актива, каква степен на покритие на кредитите със собствен капитал удовлетворява банката, какво да бъде съотношението между кредитите и депозитите, каква е средната продължителност на кредитния портфейл, каква да бъде рисковата му структура, доходността му и други. Счетоводството трябва да даде информация за обема и падежната структура на привлечените от банката средства, като предпоставка за осъществяване на кредитните операции - по количества и срокове. Това става чрез изготвяне на падежни таблици. Всичката тази информация се събира по счетоводен път и е с безспорна важност за осъществяване на кредитната дейност. Кредитният отдел подготвя, за определен период от време обобщена справка за състоянието на портфейла. Обобщават се резултатите за състоянието на портфейла като цяло и се подчертават случаите, в които се забелязват слабости. Определят се какви провизии още се заделят и степента на покритие на кредитите с провизии. Информацията се взима от салдата и оборотите на синтетичните сметки, свързани с кредитите. Необходимо е да се осигури също така и информация за възвръщаемостта и риска на кредитните операции.
Информация се взима и от задбалансовите сметки за изписаните непогасени кредити. Това се прави с цел по-пълен анализ на риска и обвързването му с минали събития. Данни за този анализ се съдържат и в сметките за специфичните резерви и др.
5.2. Управлението на контокорентните кредити от своя страна също е в две насоки. По отношение на отпускането им и при техните анализ, управление и контрол.
5.2.1. Използване на счетоводната информация при отпускане на контокорентните кредити. Става въпрос за оценка на степента на риска за всеки един кредит и преценка дали той е приемлив за банката.
Както беше споменато незаменим източник на информация са кредитните досиета на фирмите, които се изготвят и на база счетоводната информация.
Прави се анализ на финансовото състояние на фирмите, кандидатстващи за контокорентни кредити, като много важно значение има броя, състоянието и движението по сметките на кандидата. Информацията се взема от салдата и оборотите на разплащателните и заемните сметки на отделните кредитополучатели. За целта трябва да бъде извършена съответната организация на аналитичностите по видове, рискове, лихвени услвия, срокове, размери, степен на обезпечение и т.н.
5.2.2 Използване на счетоводната информация при управление на контокорентните кредити. Тук става въпрос за следене на отделните кредити, което се осъществява чрез анализ на аналитичните сметки по отделни кредитополучатели, срокове, валути и т.н. Трябва да се осигури достатъчна по обем и качество информация за състоянието и изменението на кредитните взаимоотношения - следят се плащанията по главницата и лихвите, в съответствие с условията по договора. Също така чрез счетоводството се следят и движенията по сметките на кредитополучателите - не само кредитните, но и разплащателните, което е особено важно при контокорентните кредити.
Прави се анализ на всеки един кредит и се изготвят различни справки - за просрочени кредити, за различните групи, в които попадат кредитите, техния обем от общите експозиции на банката и т.н. Определят се какви провизии ще се заделят. Специфичните провизии се отнасят към отделни кредити и техния размер зависи от групата, в която попадат.
Също така счетоводната информация служи и по отношение на предоставеното от клиента обезпечение, като се включва и възможността за преоценка, когато това се налага, съгласно договора за кредитиране. Това се прави с цел по-доброто подсигуряване срещу риска.
Счетоводството дава разнообразна информация която служи за управление както на кредитната дейност като цяло, така и за управление на отделните кредити - по видове, кредитополучатели и т.н.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Чрез предоставянето на кредити от банките на икономическите субекти се решават няколко задачи. Удовлетворяват се нуждите на стопанската сфера от допълнитерни финансови средства за нормалното и непрекъснато протичане на възпроизводствениая процес, като по този начин се повишава и неговата ефективност. От друга страна кредитът е източник за формиране на доходи за самата банкова институция. За да повишава ефективността от дейността си банката трябва да поддържа кредитния си портфейл, в такова състояние, което и позволявя да повишава доходността си и да ограничава риска. Основно значение за това има водената цялостна и в частност кредитна политика, която се базира на целите на банката и банковата стратегия, приети от собствениците й. Това изисква отлично познаване особеностите на кредитните операции, пазарните условия, конюнктурата и правната уредба. Правилната оценка на кредитния риск и неговото диференциране по видове кредити и кредитополучатели е важна предпоставка за ефективното осъществяване на банковата дейност. В този смисъл коноткорентните кредити се явяват един малко по-рисков актив, който въпреки това е доказал своята ефективност в развитите пазарни икономики, и макар че неговото приложение в България все още е ограничено, той намира своето място в политиката на търговските банки.
За да ограничат негативните влияния на неговите недостатъци банките трябва да правят прецизна оценка на рисковете, които носи предоставянето на този вид кредити. За целта банката трябва да набира достоверна информация и оценява рисковите фактори - конюнктурата, отрасъла, персоналните качества и финансовото състояние на клиента, както и много вътрешни показатели и величини.
Счетоводната информация представлява голяма част от необходимата информация. Затова задача на счетоводството е свързана най-вече с осигуряването и анализирането на необходимата информация, като за целта то използва редица методи и способи доказали своите качества и ефективност в богатата история на счетоводството като практика и теория. В този аспект следва да се засили ролята на счетоводството при анализа на дейността на банките и упражняването на контрол и по-пълното обвързване между счетоводната теория и практика.
Ролята на счетоводството се увеличава и поради причината, че то създава и информация, която надхвърля границите на банката.
Може да се каже че счетоводството е база, баз която не може да се осъществява дейността в банките. То е необходим компонент на целия им управленски процес.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1 Стоянов, В. Пари, банки, борси. София, 1996г.
2 Стоянов, В. Основи на парично-финансовата политика. София, 1992г.
3 Радков, Р., Адамов, В. Пари и банки, В.Търново, 1998
4 Панева, Лиляна, “Контокорентния кредит като източник на оборотни средства”, сп. “Банки, инвестиции, пазари”, кюн. 2/2000г.
5 Кирилова, Д., “Счетоводството като източник на информация за управление на кредитната дейност на банките”, Дисертация за придобиване на докторска степен, София 2000
]]>
