|
РЕФЕРАТ
На тема
Същност и характерни особености на държавния ревизионен финансов контрол.
София 2004г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Държавен вътрешен финансов контрол.
I. Обхват и задачи на държавния вътрешен финансов контрол.
II. Устройство на агенцията и правомощия на органите за ДВФК.
1.Устройство на агенцията.
2.Права и задължения на органите на АДВФК.
III. Понятие, цел и обхват на вътрешния одит.
1.Определение за вътрешен одит.
2.Цели на вътрешният одит.
3. Извършване на одита.
4. Обобщаване на резултатите от вътрешния одит и докладване.
5. Препоръки и указания, свързани с вътрешния одит и проследяване на резултатите от тях.
ФИНАНСОВ ОДИТ.
I. Цел и принципи на независимия финансов одит.
II. Планиране.
III. Изпълнение на одита.
ДЕЙНОСТ НА ДЕЛЕГИРАНИТЕ ВЪТРЕШНИ ОДИТОРИ.
І. Права на делегираните вътрешни одитори.
ІІ.Задължения на делегираните вътрешни одитори.
СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ДВФК И КОНТРОЛА УПРАЖНЯВАН ОТ СМЕТНАТА ПАЛАТА.
І. Дейност на Сметната палата.
Туининг проект.
1.Насока на Туининг проекта.
2.Цел на проекта.
3.Приоритети на Туининг проекта.
Използвана литература.
Откъси:
.............................
I. ОБХВАТ И ЗАДАЧИ НА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, която действа на базата на закон. Законът за държавния вътрешен финансов контрол урежда обхвата, осъществяването, организацията и правомощията на органите, които го упражняват. Същността на Държавният вътрешен финансов контрол, осъществяван от агенцията, е контрол и върху дейността на физическите и юридическите лица, финансирани със средства от републиканския бюджет и от общинските бюджети, както и по програми на Европейския съюз, по отношение на тези средства. Като закон на изпълнителната власт закона за държавния вътрешен финансов контрол регламентира законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност. Основната му цел, е задачата по предотвратяването, разкриването и възстановяването на вреди. При прилагането на ЗДВФК контролните органи се ръководят от следните принципи - законност, обективност и служебно начало, независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, органите и лицата подлежащи на контрол, и опазване на служебната тайна.
Основните актове в областта на Държавният вътрешен финансов контрол са:
.........................
Етапът на планиране е първата стъпка във всеки одит, на който вътрешния одитор си поставя целите и определя начина, по който ще ги постигне. Идентифицират се рисковете и да се определят проблемите, които биха възникнали.
Вторият етап е разбирането за дейността на одитирания обект, който се постига чрез събиране на информация, която може да бъде определена като обща и специфична.
Общата информация се отнася до средата, в която обектът функционира - външни фактори, структурна организация.
Специфичната информация се отнася за конкретната дейност на одитирания обект, като включва:
На третият етап вътрешния одитор избира как да се сдобие с горепосочената информация, посредством използването на източници на информация.
На четвъртия етап той определя методите/инструментите за събиране на информация, които включват анализ на документи, интервюта, попълване на въпросници, процедурни фишове, органиграми, диаграми за движение на документи и др.
На следващо място вътрешния одитор предприема изготвянето на одитния план. Одитният план включва:
Обхватът на одита определя въпросите/областите, които ще бъдат разглеждани, както и съществуващите ограничения при тяхното разглеждане.
Одитният подход е точно и ясно дефинирана, систематична рамка (методология) за организиране и събиране на одитни доказателства, подкрепящи одиторското мнение.
б) Същественост
След като е събрана необходимата информация, се оценява и анализира нивото /прагът/ на същественост, който е максимално допустимата грешка, която не променя в негативна посока одиторското мнение.
Следващата стъпка е анализ на риска с цел да бъдат идентифицирани всички ключови системи и процеси в обекта.
Под “риск” може да се разбира всяко събитие, действие или бездействие, което може да се отрази негативно върху постигане на целите на одитирания обект и/или да застраши реализирането на печалба.
Одиторът оценява (измерва) риска. Измерването на риска зависи от вероятността от сбъдването му и от влиянието /тежестта/ на последствията от това събитие.
.....................
Темата е изготвена 01.2004г.
В темата са посочени 8 източника на информация.