|
|
|
Дипломна работа
На тема:
Проблеми при отчитане на разчетите между разпоредители с бюджетни средства
София 2004г.
Увод |
1 |
|
ГЛАВА ПЪРВА: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЗЧЕТИТЕ МЕЖДУ РАЗПОРЕДИТЕЛИТЕ С БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА |
3 |
|
1.1. Същност на бюджетната система. |
4 |
|
1.2. Структура на бюджетната система. |
4 |
|
1.2.1. Структура на бюджетната система. |
4 |
|
1.2.2. Бюджетни предприятия (БП) - същност, видове и отчетност. |
7 |
|
1.2.2.1. Същност и видове БП. |
7 |
|
1.2.2.2. Особености в отчитането. |
8 |
|
1.3. Бюджетна политика и бюджетни регулатори. |
13 |
|
1.3.1. Бюджетна политика. |
13 |
|
1.3.2. Бюджетни регулатори. |
16 |
|
1.4. Същност на разчетите между разпоредители с бюджетни средства. |
18 |
|
1.5. Организация и технология на разчетите между разпоредители с бюджетни средства. |
19 |
|
ГЛАВА ВТОРА: СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ МЕЖДУ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА |
23 |
|
2.1. Разчети между разпоредителите с бюджетни средства - счетоводно отчитане. |
24 |
|
2.1.1. Общи положения и правила. |
24 |
|
2.1.2. Отчитане на разчетните взаимоотношения между бюджетните предприятия. |
27 |
|
2.1.3. Отчитане на някои вътрешни разчети - практически аспекти на използване и проблеми. |
37 |
|
2.1.4. Особености в отчитането на разчетите по временни безлихвени заеми. |
41 |
|
2.1.5. Други разчетни взаимоотношения на БП. |
43 |
|
2.2. Анализ на разчетите между разпоредители с бюджетни средства. |
45 |
|
2.3. Одит на разчетите между разпоредители с бюджетни средства. |
51 |
|
2.3.1. Одит на разчетите между разпоредители с бюджетни средства. |
51 |
|
2.3.2. Системите за финансов контрол и управлението на бюджетните средства. |
54 |
|
ГЛАВА ТРЕТА: ПРОБЛЕМИ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ МЕЖДУ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА - ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ |
57 |
|
3.1. Основни констатирани проблеми. |
58 |
|
3.2. Резултати от извършените одити на годишните отчети на общините за 2003 г. |
61 |
|
3.2.1. Проверка на системите за финансово управление и контрол за гарантиране на информацията в годишните финансови отчети: |
61 |
|
3.2.2. Одит на отчетите за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове. Изводи. Препоръки. |
62 |
|
3.3. Резултати от извършените ограничени одити на отчетите на общините към 31.03.2004 г. |
67 |
|
3.4. Проблеми, констатирани при извършени одити на годишните финансови отчети на държавни органи, министерства и ведомства. |
70 |
|
3.5. Отчитане и управление на бюджетните средства в Община Свиленград. |
71 |
|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ |
71 |
|
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА |
72 |
Откъси:
........................
Публичният сектор е важна част от българската икономика. Бюджетът е най-важното изявление на икономическа и финансова тема, което министърът на финансите ежегодно изнася пред Народното събрание и нацията. Докладът по Закона за държавния бюджет представя актуална информация за състоянието на икономиката и публичните финанси, оповестява икономическите и фискалните цели, отчита постигнатия напредък и очертава следващите стъпки за изпълнение на целите на правителството. На страницата може да се запознаете и с Постановлението на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет.
Бюджетният процес дава възможност на правителството да:
« разпределя наличните ресурси съобразно стратегическите си цели и приоритети;
« поддържа ефективен фискален контрол и планира в средносрочен аспект;
« изпълни законовите срокове и изисквания относно планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета;
« извършва разходи и да събира приходи с одобрението на Народното събрание.
Подготовката на бюджета за 2005 г. започна в края на 2003 г. с изготвянето на Решението за бюджетната процедура за 2005 г., малко след като Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за 2004 г. Това показва, че планирането на бюджета отнема близо една година, преди той да бъде гласуван в Народното събрание, и приблизително две години и половина преди окончателно да бъде отчетено изпълнението му.
В бюджетния процес участват всички държавни институции. Всяка от тях има специфична роля не само на етапите на планиране и съставяне, но и в процесите на изпълнение и отчитане на бюджета. Функциите и отговорностите на различните участници в бюджетния процес са сходни с тези в другите страни.
Министерство на финансите ежегодно публикува инструкции за подготовка на тригодишните бюджетни рамки на министерствата и ведомствата, както и различни макроикономически анализи и прогнози за състоянието и развитието на българската икономика.
С оглед на ефективното изпълнение на бюджета, както и във връзка с необходимостта от привеждане на счетоводните процедури в съответствие с изискванията на ЕС, Министерство на финансите модернизира бюджетната и усъвършенства счетоводната система. На страницата министерството ежегодно публикува доклада по отчета за изпълнение на държавния бюджет. Отчетът се изготвя на база на единната бюджетна класификация, която задължително се прилага от бюджетните разпоредители. Сроковете и начина на отчитане на изпълнението на бюджета се съдържат в методическите указания по прилагане сметкоплана на бюджетните предприятия и единната бюджетна класификация.
Обект на настоящата разработка са практическите аспекти по отчитането на разчетите с бюджетни средства между разпоредителите с бюджетни средства. Тази материя все още е свързана с много проблеми и неясни моменти, което паралелно с липсата на всеобхватна информация, затруднява изследването. С цел конкретизация на изследването е обърнато специално внимание на проблемите, които възникват при взаимоотношенията между общините и останалите разпоредители с бюджетни средства. За целта са търсени и най-характерните проблеми на отчетността в тези разпоредители с бюджетни средства. В това се състои предмета на разработката.
Главната теза е, че правилното управление и отчитане на разчетите между разпоредителите с бюджетни средства е определящо за реализиране целите на бюджетната политика и ефективното управление на държавните приходи и разходи.
…………………..
Разчетите са сметни взаимоотношения, възникващи между бюджетното предприятие и неговите контрагенти - доставчици, клиенти, персонал, подотчетни лица, други разпоредители с бюджетни средства. Те могат да възникнат при снабдяването на предприятието с активи, извършването на външни услуги, при взаимоотношенията с бюджета и с ДОО, НЗОК, при получени или предоставени заеми и други. Въпреки голямото им многообразие те може да се разделят в две големи групи - вземания и задължения. Счетоводно тези взаимоотношения се отчитат само когато не са разплатени - в момента на възникването им. Основното за тези отношения3 е, че в счетоводството на БП се реализират с използване на активно-пасивните разчетни сметки, за което ще стане въпрос в следващата точка.
За целите на разработката - отчитане на разчетните взаимоотношения между разпоредителите с бюджетни средства - ще се разгледат предимно общините в техните разчетни взаимоотношения с други разпоредители.
Местните бюджети са второто основно структурно звено на единния държавен бюджет. Общинският бюджет следва да се разглежда като: документ на политиката на общината; финансова сметка с приходна и разходна част; ръководство за оперативна дейност; средство за комуникация. Местните бюджети като план за бюджетни приходи и разходи се приемат на сесия на Общинския съвет4. В процеса на изпълнение на общенския бюджет, общините осъществяват разчетни взаимоотношения както с първостепенни разпоредители, така и с подразпоредители. Опит за обхващане на това разнообразие ще се направи в следващото изложение.
…………………
2.2. Анализ на разчетите между разпоредители с бюджетни средства.5
В условията на конкурентна среда, както и високият процент несигурност и риск в икономиката ни, ролята на анализа е от съществено значение за успешното функциониране както на всяка стопанска единица. Това се отнася в най-пълна степен за разпоредителите с бюджетни средства, за които се знае, че не произвеждат добавена стойност с дейността си, а само способстват за създаване на благоприятна среда за частния сектор. Имайки предвид факта, че разпоредителите оперират със средства на данакоплатците в своята дейност, то анализа е задължителен. По отношение на разчетите между разпоредителите с бюджетни средства са налице някои константни величини, които позволяват по-лесно набиране и оценяване на информацията.
Основните изисквания са свързани с това разчетите между разпоредителите с бюджетни средства да се отчитат само със сметки от група 45 и 46. Подробното завеждане на разчетите, позволено от аналитичното им отчитане, е основа за качество на резултатите от анализа. За управлението на бюджетните средства е важно кога и какви разчети между разпоредители се осъществяват. Това позволява средносрочното прогнозиране на бюджетните разходи, каквато е и целта на анализа.
Важно е какви точно методи на анализ ще се използват. Методите може да се прилагат само към определена сметка, към групи сметки или към всички разчети. Освен това в началото на бюджетната година съществуват и определени очаквания за границите, в които е нормално да се развиват разчетните взаимоотношения. Това също трябва да се вземе предвид, например при метода на сравненията.
Характерно за анализа като цяло е широкото използване на математически и статистически методи, които дават възможност за по- задълбочено изучаване на финансовата и стопанска дейност на разпоредителите, както впрочем и за всеки стопански обект.
Методът на финансово-счетоводния анализ представлява система от способности за цялостно и взаимосвързано изучаване на стопанските явления, процеси и обуславящите ги фактори в условията на функциониране на обекта. В основата на метода е заложен принципа на диалектическия подход към изучаване на причинно-следствените връзки и зависимостите между икономическите процеси и явления. В този аспект на принципа за метода на финансово-счетоводния анализ са характерни методите на индукция и дедукция.
Аналитичното представяне на изучавания обект при индукцията върви от единичните особености и съставните компоненти към цялото, характерното и определящото. Докато през дедукцията пътят на аналитичното изследване е посока от общия признак към отделните особености и съответните компоненти на обекта.
Освен горепосочените методи, важно място заема още метода на интуицията. Стопанските явления и процеси не протичат хаотично. Те са функция на съгласувано във времето или последователно взаимно свързано действие на няколко предпоставки едновременно. От тук произтича обстоятелството, че доброто познаване на поведението на една или няколко предпоставки създава условия за интуитивно предвиждане на поведението на свързани с тях резултативни променливи. Методите на индукцията, дедукцията и интуицията се използват в комбинация с почти всички методи за анализ.
Метод на сравнението. Той е основен за анализ на предприятието. Чрез метода на сравнението е възможно, да се оценят измененията в параметрите на стопанската система, за да се очертае тенденцията и перспективата за нейното развитие на фона на динамично променяща се стопанска конюктура. Различават се два основни вида сравнения - едностопански и междустопански. При едностопанските сравнения се анализират параметрите за едно и също стопанско предприятие. Пример за такива сравнения е сравняването на даден разчет на едно и също БП за различни периоди. Характерно за междустопанските сравнения е анализирането на принципно еднородни числови данни, които се отнасят за различни БП. Например, сравняването на величината и динамиката на даден разчет за различни съпоставими БП6 за определен период е типичен пример за междустопански сравнения. За успешното прилагане на метода на сравнението в практиката е важно спазването на критерия за съвместимост на сравняваните данни. Този критерии гарантира степента на обективност на резултатите и изводите от анализа. Методът на сравнението се използва практически както самостоятелно, така и в комбинация с други методи на анализ.
Метод на групировката. Чрез този статистически метод информацията за нуждите на анализа се групира по определени признаци и съобразно определени критерии. Методът на групировката се използва преди всички във фазата на предварителната подготовка на данните за стопанския анализ. От правилната групировка в голяма степен зависи обективността на сравненията, както и достоверността на резултатите от прилагането на повечето от методите на финансово-счетоводния анализ.
Балансов метод. Балансовият метод се прилага при изследването на различни балансови зависимости. Основата му е в методиката на счетоводството. Приложението на балансовия метод е всеобхватно - при анализа на количествени съотношения (засягащи всички разчетни взаимоотношения), при решаването на аналитични задачи, други.
…………………
3.3. Резултати от извършените ограничени одити на отчетите на общините към 31.03.2004 г.
Основни констатации:
Размерите на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет - субсидии и държавния трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица съответстват на данните от справките, предоставени на Сметната палата от Министерството на финансите, с изключение на:
- общините Долна Баня, Драгоман, Костинброд, Костенец, Ихтиман, Самоков, Сливница и Чавдар, за които е установено различие на плановите показатели за допълващата субсидия;
- община Ямбол - общата допълваща субсидия е посочена в повече в отчета, което се дължи на извършена корекция от МФ с дата 31.03.2004 г., но получена в общината на 13.04.2004 г.
- общините Тутракан и Главиница - неправилно са отразени суми по плана на подпараграф 31-20 “възстановени трансфери (субсидии) за ЦБ (-). С размера на същите е занижен уточненият план на взаимоотношенията с ЦБ;
- община Дулово - неправилно отразена сума по подпараграф 31-40 “вноски за ЦБ за минали години, вместо по подпараграф 31-20 “възстановени трансфери (субсидии) за ЦБ”
- община Бяла - възстановена субсидия за предходен период по подпараграф 31-20, което не е отразено в справката на Министерството на финансите. Преводът е извършен с платежно нареждане на 14.01.2004 г.
Установени са различия в размера на трансферите от справката на Министерство на труда и социалната политика за реализиране на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” и отчетените трансфери в общините: Велико Търново, Елена, Габрово, Свищов, Кубрат, Сливница, Драгоман и Сливен.
Неправилно е отчетен трансфер по програма “ФАР BG-0102.03-186 Приморски археологически парк Дуранкулак” по подпараграф 63-01 в отчетна група “ИБФС”, вместо по бюджета на община Добрич. Информация за предоставения трансфер от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е включена в информацията на Министерството на финансите.
Установено е различие в размера на отчетените неданъчни приходи от община Ямбол с тези, посочени от данъчната администрация по: подпараграф 24-05 “приходи от наеми на имущество”, подпараграф 28-02 “глоби, санкции, неустойки и наказателни лихви, обезщетения и начети”, подпараграф 45-01 “текущи дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от страната”. Различието се дължи на директно постъпили суми по бюджетната сметка на общината, без да преминат през сметката на данъчната администрация.
В община Лом неправилно е отчетен внесеният данък върху приходите от стопанската дейност от разходния БИН на бюджетната сметка‚ вместо по приходния БИН - подпараграф 37-02, с което са нарушени указанията на Министерството на финансите‚ дадени с писмо ДДС № 1 от 12.01.2004 г.
Отклонени са средства за делегираните “държавни дейности” за финансиране на местни дейности в общините Баните, Мадан, Ковачевци, Вълчедръм и Димово.
Наличностите към 31.03.2004 г. по бюджетните‚ извънбюджетните и набирателните сметки в лева и валута са заверени от обслужващите банки. Констатирани са разлики между наличностите по прихода и разхода в касовите отчети и заверените наличности от обслужващите банки в:
- община Сливен - отчетените приходи и разходи се различават от приходния и разходния БИН на банката. Допуснатото е поради неправилното изразходване на средства за учебно заведение от приходния, вместо от разходния БИН на второстепенния разпоредител;
- Столична община - разплатени са средства на доставчици от Министерството на финансите чрез СЕБРА за капиталови разходи; неправилно отразени по разходния БИН, вместо по приходния на средства, получени от Министерството на труда и социалната политика по Програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” и от Министерството на младежта и спорта;
- община Кюстендил - отчетени са средства в приходната и разходната част на бюджета (остатък от преведени суми по проект за съвместна дейност), без същите да са отразени по приходния и разходния БИН;
Основни изводи:
- В отделни общини несъответствията между данните в отчетите и информацията на Министерството на финансите за трансфери от Министерството на труда и социалната политика по реализиране на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, се дължат на това, че не са изпълнени своевременно от Министерството на труда и социалната политика изискванията на т. 3 от ДДС № 13 за писмено уведомяване на общините за предоставените средства чрез трансфер.
- Допуснато е превишение на разходни параграфи и подпараграфи по отчет спрямо уточнения план в някои министерства и общини, поради нереално планиране на разходите за 2004 г.
- Несъответствията между отделни показатели от отчетните форми се дължат до голяма степен на недостатъчния контрол от страна на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.
…………………
Ефективното използване на средствата е от изключително значение не само за публичния сектор, но и за икономическия растеж на страната. Процесът на реформиране на системата на публичните финанси в България предвижда промяната на бюджетната процедура и практики в посока предоставяне по-големи отговорности на отделните отраслови министерства по планирането на собствените им бюджети, обвързани с отговорността за изпълнението на заложените в бюджетите цели и постигането на планираните резултати.
Основните инструменти за реализирането на тази схема са средносрочната рамка на разходите и програмното бюджетиране. Средносрочната рамка на разходите и програмното бюджетиране акцентират върху дългосрочната визия за постигане целите на правителството в отделните сектори. Основната функция на програмното бюджетиране е да подпомогне решаването на проблема с приоритетното насочване и разпределение на ресурсите, с оглед постигането на определена ефективност на разходите. Предимството на този подход в сравнение с традиционния е възможността политическите намерения на правителството да бъдат ясно отразени в структурата на бюджета. Друго голямо предимство на програмното бюджетиране е прозрачността, която се постига по отношение на въпроса “За какво се изразходват парите на данъкоплатците?”.
В процеса на оптимизиране на държавните разходи от голямо значение е и правилното управление на разчетите между разпоредители с бюджетни средства. Правилното управление и отчитане на разчетите между разпоредителите с бюджетни средства е определящо за реализиране целите на бюджетната политика и ефективното управление на държавните приходи и разходи, и е определящо за правилното прогнозиране на много аспекти от дейността на разпоредителите с бюджетни средства.
……………………
Използвана литература (33 източника)
Темата изготвена 06.2004г.
Данните в темата са актуални към 06.2004г.
Темата съдържа таблици и графики.
Темата е оценена с отлична оценка.
2 За определяне същността на разчетите водещ е Меразчиев, В. и Г, Баташки, ”Бюджетно счетоводство”, Свищов, 2002 г.
3 както и при фирменото счетоводство
4 Закон за общинските бюджети, Обн. - ДВ, бр. 33 от 24.03.1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г.; бр. 9 от 2001 г. - Решение N: 2 от 18.01.2001 г. по КД N: 10/2000 г.; изм., бр. 56 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 93 от 1.10.2002 г.
5 За развитието на тази част са използвани: Михайлов, М. и колектив, “Финансово-икономически анализ на предприятието”, Свищов, 1996 г.; Николов, Н., “Финансов анализ”, Варна, 1995 г.; Тодорова, С., “Статистика в икономиката и бизнеса”, София, 2004 г.; Петров, В. и Т. Тодоров, “Основи на статистиката”, В. Търново, 2000 г.; Адамов, В., Дж. Холст, А. Захариев. “Финансов анализ”. В. Търново. “Абагар”. 2002 г.
6 Съпоставими по отношение на мащаба - например две приблизително сходни по мащаб и среда общини или две БП в различни райони, но с еднаква дейност.
]]>
