|
|
|
ПРОБЛЕМИ НА ТЕХНОЛОГИЯТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДАНЪЧНИЯ КОНТРОЛ ЗА СИСТЕМАТА ИЛИ ПО ОТДЕЛНИ ВИДОВЕ ДАНЪЦИ
(дипломна работа)
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА……………………………….……… 3.
ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА СИСТЕМАТА ЗА ДАНЪЧЕН КОНТРОЛ.
ВТОРА ГЛАВА. ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОБЩАТА ДАНЪЧНА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………………………… 93
ПРИЛОЖЕНИЯ………………………………………………………………… 97
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА………………………………………………. 99
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
Данъците са ключовият въпрос във всяка държавна политика. Данъчната система от своя страна е важна предпоставка за икономическото развитие на страната, за неговото равновесие, както и чрез елементите на данъчното облагане става възможен процеса на стимулиране или ограничаване на икономическата ефективност и конкурентноспособност на фирмите в страната. Темата за същността и особеностите на данъчния контрол в България е актуална с оглед възможностите на данъчната система да направлява една значителна част от финансовите дейности на фирмите като самостоятелна такава система. От друга страна са възможностите за развитието на подобна система (от подобен тип данъчно облагане) спрямо икономическото развитие на страната от 1989 година и прехода от планова към пазарна икономика с развитие на фискална рестриктивна бюджетна и данъчна политика, при която водеща е БНБ като Централна банка. Основните инструменти на подобна политика са свързани с държавните разходи и тяхното управление, развитието на данъчната система по отношение изисквания по повод предстоящото ни членство в Европейския съюз през 2007 година, както и развиието на един консолидиран общ държавен бюджет - балансиран и икономически обоснован в условията на Валутен борд.
Значимостта на темата се определя, както споменахме и от предстоящото ни членство в Еврозоната през 2007 година, като при преговорите по глава “Данъчна политика” България все още понася остри критики по отношение ниската ефективност при събираемостта на данъците, липсата на информационна осигуреност и пренос на данни, фирмена заинтересованост при самото плащане на данъци, все още неефективната структура по отношение преките и косвените данъци (над ¾ от данъците в България са косвени), както и актуалният факт, че страната ни поема критики от ЕС по отношение на все по зачестилите случаи на данъчни изами, злоупотреби и увеличаващата се зона на сива икономика и извършване на редица законово нерегламентирани дейности. Една значителна част от предприятията в страната работят в сивия сектор - не прлащат данъци, такси и социални осигуровки и което е най-основното, че така създадените нормативна и институционална база, са вид стимули, не регулатори по отношение на тези измами и злоупотреби.
Често в практиката такива злоупотреби се забелязват по отношение правото на данъчен кредит (нарушинея по ЗДДС), при корпоративните и местни данъци, по повод облагнето на някои стоки с акцизи, при вносните и извносни мита, които злоупотреби нанасят ежегодно милиарди лева загуби за държавата и бюджета, които загуби като цяло се отразяват на бюджетната политика и все по-честата липса на бюджетни средства за определени институции, дейности и звена на работа и управление.
Целите, които си поставяме с разработването на настоящата дипломна работа във връзка с данъчния контрол в България са обособени в няколко направления на анализ и разглеждане, с оглед по-обхватното анализиране на проблематиката като тенденции, особености и перспективи на развитие. Не липсва и личен коментар, актуални публикации, свързани с анализиране на данъчната обстановка през последните години и някои от промените в Данъчно процесуалния кодекс (ДПК) и други данъчни закони, имащи пряко или косвено отношение към развитието и усъвършенстването на данъчния контрол в България. Основните нассоки на поставените цели са в следните направления, а именно:
Задачите на дипломната работа са пряко свързани с основните цели на разработката, както и структурно темата е изградена по начин, по който да е възможно най-обхватно да се разгледат практическите и теоретичните постановки на данъчния контрол в България, като това се обвърже със тенденциите в западната практика и изискванията към страната по преговорните глави.
С оглед актуалността на темата са използвани литературни източници, практически постановки по проблемите, коментари и анализи, както и икономическа литература след 2000-та година. Използвани са и Интернет източници, предимно коментари по отделни постановки и закони. При написването на дипломната работа изказваме благодарност на Ръководството на Главна данъчна дирекция - София за оказаната помощ (методическа и практическа) и в частност на нейния Ръководител.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Българите са няколко пъти по-бедни от гражданите на Германия, Франция и Англия, а вече и от тези на страните от Централна и Източна Европа като Словения, Чехия, Унгария. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване. Не на последно място при определяне ефективността на приходната и в частност на данъчната система, да се анализират и функциите и ефикасността на данъчния контрол в страната по отношение събираемостта на данъчните и данъчните злоупотреби и нарушения, които в нередки случаи са в огромни финансови размери.
Връзката между данъците и стопанския растеж е еднозначна - по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Това твърдение е доказано нееднократно, както теоретично, така и чрез многобройни емпирични изследвания. То е в сила както за развити, така и за развиващи се страни, но при вторите ефектите от по-ниските данъци са дори по-силни и съответно растежът е по-бърз.
Ускоряването на икономическия растеж, породено от намаляването на данъчното бреме, се получава по няколко направления:
- По-ниските данъци означават по-висок разполагаем доход за индивидите и фирмите, повече възможности за тях за потребление и спестявания. За да задоволяват най-добре своите нужди, хората в крайна сметка трябва да потребяват стоки или услуги. Ето защо те спестяват част от доходите си, когато преценят, че полезността им от бъдещото потребление е по-голяма от тази от настоящото. Данъчното облагане обаче, изкривява тези решения и създава стимули за по-голямо потребление сега. Само че за всяка инвестиция е необходимо спестяване, от което да бъде финансирана. Източникът на тези спестявания могат да бъдат както българските граждани, така и чуждестранните.
- По-високите данъци обаче, водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. По този начин в бъдеще хората имат по-малки спестявания и фактически са по-бедни отколкото щяха да бъдат, ако данъците бяха по-ниски. Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания.
- Наличието на данъчно облагане лишава хората от възможността да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като държавата им отнема голяма част от изработените доходи. По този начин те имат по-слаби стимули да се трудят и да поемат рискове и оттук - да добавят стойност в икономиката. Като цяло, данъците влияят на решенията за труд или за почивка като намаляват предлагането на труд от страна на работниците. От друга страна, те водят до по-ниска икономическа активност и до по-малко на брой предлагани работни места. Логичното следствие от горните аргументи е, че данъците допринасят за по-ниска заетост и съответно за по-висока безработица.
Най-характерното за масово възприетата практика за реализиране на държавни приходи (данъци, акцизи, тарифи, митнически такси и други мита) е нейната хаотична същност. Непоследователната държавна политика в тази сфера и действията на администрацията водят по-скоро до данъчен нихилизъм, отколкото до необходимата данъчна култура и дисциплина.
За увеличаване на бюджетните приходи, приоритетна реформа в данъчната политика е създаването на стабилна данъчна среда и данъчен контрол. Задължително трябва да се преустановят практики като събиране на данъци със задна дата и постоянните промени в данъчната политика. Навременни и решителни мерки трябва да се приемат за стягане на финансовата дисциплина, особено подобряване на работата на данъчната администрация и други отговорни финансови органи.
Конкретни действия трябва да се предприемат по отношение на проблемите, с които сектора на малките и средни частни предприятия се сблъсква, поради действащата данъчна политика. Контролът като цяло в данъчната система трябва да се разглежда и анализира в следните направления (определени като негативни тенденции в данъчната практика на страната):
В заключение, считаме, че промените в данъчните закони през последните години не са достатъчно съобразени с прехода, имат по-скоро фискална насоченост и не се използват за стимулиране на растежа, заетостта и потреблението. Намаляването на данъчната тежест е само едно от условията за привеждане на данъчната система в съответствие с изискванията на модерното пазарно стопанство. Необходимо е да се промени и “философията” на данъчното облагане, като данъците не трябва да изпълняват само фискални функции (събиране на приходи за финансиране на държавата), но те трябва да регулират потреблението и инвестициите в стопанството, което от своя страна да намери проявление в динамиката на икономическо развитие и благоденствието на обществото. Всичко това предполага радикални изменения в системата на данъчно облагане и данъчен контрол в страната, които в своята съвкупност се квалифицират като данъчна реформа.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Нормативна уредба на България:
1. Закон за ДВФК; ЗОДФЛ; ЗДДС;
2. Закон за Сметната палата;
3. Данъчно-процесуалния кодекс на Р. България;
4. Закон за митниците;
5. Закон за счетоводството;
6. Закон за независимия финансов одит;
7. Кодекс за социално осигуряване;
8. Становища за етика и одит, Стела, 2003г.
9. Закон за корпоративното подоходно облагане - обн. ДВ бр.115 от 05.12.1997г., изм. и доп.бр.119 от 27.12.2002г., бр.42 от 09.05.2003г.; бр.109 от 16.12.2003; бр. 18 от 05.03.2004 и бр. 53 от 22.06.2004;
10. Закон за облагане доходите на физическите лица - обн. ДВ бр.118 от 10.12.1997г.изм. и доп. бр. 118 от 20.12.2002г., бр.42 от 09.05.2003г.; бр. 112 от 23.12.2003г.; бр.53 от 22.06.2004 и бр.70 от 10.08.2004г.
Интернет използвани източници:
КЛЮЧОВИ ДУМИ:
]]>
