|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Дипломна работа
Управление на валутния риск и счетоводно отчитане
2006 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Същност и форми на валутния риск. Оценка на риска 6
2. Форми на проява на валутния риск 7
3. Управление на валутния риск 11
1. Необходимост от счетоводно отразяване 33
3. Курсови разлики - същност и интереси на страните по сделката 40
4. Отчитане на покупката и продажбата на чуждестранна валута 41
5. Отчитане на получените заеми, при което дължимите суми са изразени в чуждестранна валута 44
7. Счетоводно отчитане на разплащанията с акредитиви 47
11.2. Класификация на финансовите инструменти 56
11.3. Счетоводно отчитане на финансовите инструменти 56
Увод
Настоящата дипломна работа е на тема “Управление на валутния риск и счетоводно отчитане”. Обект на темата е влиянието на валутния риск върху стопанската дейност на фирмата и счетоводното отразяване на това влияние. Темата буди интерес със своя интердисциплинарен характер, актуалност и практическа насоченост.
Основна цел на дипломната работа е да разгледа по подходящ взаимнообвързан начин проблемите за проявлението на валутния риск и неговото управление от една страна, и проблемите за счетоводното отчитане на тези стопански явления от друга. Макар и на пръв поглед да изглеждат доста различни като проблематика, тези въпроси са взаимно свързани, най-вече по линия на основния измерител и цел на стопанската дейност - печалбата. Изменението на валутните курсове при наличие на дейности деноминирани в чужда валута води до възникването на положителни или отрицателни курсови разлики, които след като бъдат отчетени като текущи финансови приходи или разходи, в края на отчетния период рефлектират върху окончателния финансов резултат от стопанската дейност.
Голямата изменчивост на валутните курсове след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават на темата нейната актуалност. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското.
Като конкретни задачи могат да бъдат посочени:
Дипломната работа най-общо е разделена на две глави. В първата глава е разгледана същността на валутния риск, формите на неговото проявление (глобален, транзакционен и транслационен), откритостта за валутен риск и неговото управление - оценката на риска, избора на подходяща техника за хеджиране и нейното приложение. Разгледани са и различните инструменти и техники за защита от валутния риск.
Акцент е поставен на транслационния (счетоводен) валутен риск, като са изтъкнати причините за неговата важност и значението на информацията съдържаща се в годишния финансов отчет за различните вътрешни и външни потребители на информация.
Проблемите за същността, проявлението и управлението на валутния риск са разгледани на микроравнище, от позицията на отделната фирма осъществяваща дейности деноминирани в чужда валута или дейности в чужбина. Проблемите за влиянието на промените във валутните курсове върху платежния баланс и външната задлъжнялост на страната не са обект на разглеждане от настоящата дипломна работа.
Във втората глава са разгледани основните счетоводни аспекти, които са свързани с валутния курс и неговото влияние върху крайния стопански резултат. Те най-общо са:
Счетоводните аспекти на отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута и на дейностите на предприятието в чужбина са разгледани според изискванията на Международен счетоводен стандарт 21 Ефекти от промените във валутните курсове, а отчитането на инструментите за хеджиране е разгледано според изискванията на Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и Международен счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти: опвестяване и представяне.
Разглеждането на счетоводните аспекти на проявлението на валутния риск съгласно изискванията на МСС също придава актуалност на работата, тъй като според новия Закон за счетоводството, влязъл в сила от 01.01.2002 г., банките и другите финансови институции са задължени да прилагат МСС от 01.01.2003 г., а всички останали фирми и организации, с изключение на бюджетните, са задължени да прилагат МСС от 01.01.2005 г.
Отчитането на конкретните операции като покупката и продажбата на чуждестранна валута, предоставянето и получаването на заемни средства в чужда валута от предприятието, разплащанията с акредитиви, прехвърлянето на валутни парични средства от една в друга сметка на предприятието и отчитането на предоставените валутни парични средства на персонала на предприятието под формата на аванси на подотчетни лица са разгледани според изискванията на все още действащите Национални счетоводни стандарти.
В тази дипломна работа не са включени методите за прогнозиране на валутния курс и данъчните аспекти на чуждестранната дейност на фирмата с цел фокусиране на вниманието върху валутния риск и неговото управление и постигане на стегнатост и яснота на изложението.
.............................................................................
Счетоводно отразяване на проявлението на валутния риск и неговото управление, съгласно изискванията на МСС и НСС
Поради глобализацията на стопанската и инвестиционна дейност възниква потребност от унификация на икономическата и специално счетоводната информация. Необходимостта от представянето на счетоводната информация на разбираем език пред чуждестранните контрагенти е довела до създаването на Международните счетоводни стандарти, изготвяни от Комитета по Международни счетоводни стандарти. Те имат диспозитивен характер, като право на всяка страна е да реши дали те да се прилагат на нейна територия, дали само да се пристъпи към известно уеднаквяване на Националните счетоводни стандрти към международните, или просто да се даде право на фирмите да решават дали да изготвят Годишните си счетоводни отчети и по Международните стандарти.
Интерсна е българската практика в тази насока. В доскоро действащия закон за счетоводството задължителни за предприятията бяха Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, съобразени с Международните счетоводни стандарти и утвърдени от Министерския съвет. От 01.01.2002 г. задължителни за текущото отчитане са постановките на Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти приети от Министерския съвет. Националния съвет по счетоводство приема примерен Национален сметкоплан, който има препоръчителен характер. законов текст вече регламентира утвърждаването от ръководството на предприятието на индивидуален сметкоплан. Законодателчт е определил временно прилагане на Националните счетоводни стандарти и примерния Национален сметкоплан - до влизането в сила на Международните счетоводни стандарти. Тази дата е 01.01.2005 г. за всички предпиятия с изключение на бюджетните. За някои предприятия обаче (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия) Международните счетоводни стандарти влизат в сила още от 01.01.2003 г. За останалите предприятия, по-ранното прилагане (но не преди 01.01.2003 г.) на МСС е допустимо по избор на предприятието. Всичко това обуславя актуалността на МСС за българската практика. Именно поради това отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута, на дейностите в чужбина и на инструментите за хеджиране е разгледано съобразно с изискванията на Международните счетоводни стандарти.
........................................................................
Първият основен извод от настоящата дипломна работа е, че днес въпросите за валутният риск и неговото управление звучат изключително актуално. Освен това настъпват значителни промени в прилаганите подходи за неговото управление. След като в началото на 1973 г. спонтанно се разпада създадената след Втората счетовна война система на фиксирани валутни курсове и се установява практиката на плаващите валутни курсове, характерът и съдържанието на валутния риск коренно се променят.
След 1973 г. на първо място рязко се увеличават размерите на курсовите промени. На второ място, промените вече са непрекъснати, а не еднократни, както при фиксираните курсове. Освен това изчезването на общия център (долара), спрямо който всички валути съизмерват еднократните си девалвации и ревалоризации, създава нееднозначност на курсовите изменения.
В условията на задълбочаваща се глобализация на икономическите връзки (не само традиционните търговски, но и все по-определящите финансови) постоянните курсови изменения се превръщат в непрекъснато действащ и все по-значим фактор за финансовите резултати от всички аспекти на фирмената дейност. Увеличава се не само дълбочината, до която проникват курсовите примени, но и времевият хоризонт на тези последици.
В същото време развитието на финансовите пазари, особено в развитите западни страни, дава изключително големи възможности за активното управление на валутният риск. Финансовите инструменти използвани за целта са изключително разнообразни по времевия хоризонт за който се отнасят, по степента на защитата, която осигуряват, а също и по разходите, които е необходимо фирмата първоначално да направи. Управленските органи на всяка фирма осъществяваща външнотърговска дейност трябва да са добре запознати с различните възможности за предпазване от валутен риск и да преценят коя от тях най-добре подхожда на конкретните условия, при които работи фирмата, на нейната откритост за валутен риск и на ресурсите, които тя може да задели за хеджиране. Важна роля при вземането на това решение играе опитът на фирмата, както и личностните характеристики на управляващите.
Всички тези промени в проявлението на валутния риск водят до промени в прилагания подход за неговото управление. Индивидуалният подход на защита от еднократна промяна на валутния курс в рамките на отделните външнотърговски сделки отстъпва място на постоянна и непрекъснато усложняваща се дейност по управление на валутния риск, засягаща всички страни от фирменото управление, но на първо място - финансовото й управление.
Вторият съществен извод е, че не бива да се допуска подценяване на т. нар. транслационен (или още преводен, счетоводен) валутен риск. Неговото значение нараства в епохата на глобализацията, когато възможностите за преки и портфейлни инвестиции в чужбина нарастват многократно.
Консолидирания финансов баланс също така е много важен за разнообразните външни потребители на счетоводна информация. Съдържащата се в него информация, която отразява и счетоводния риск, формира представата на външните компании за съответната фирма и така влияе върху техните управленски решения, засягащи взаимните им стопански отношения. Особено ясно се илюстрира важността на информацията от баланса в случай на кандидатстване за кредит пред някоя банка.
Финансовият резултат служи и като основа за данъчното облагане на фирмата, което определя и изключителното внимание, което се отделя за неговото изготвяне.
Поради тези съображения транслационния валутен риск не бива да бъде подценяван и трябва да се вземат ефективни мерки за неговото прогнозиране и управление. Ръководството на фирмата трябва много внимателно да анализира изложеността на счетоводен риск.
Поради глобализацията на стопанската и инвестиционна дейност възниква потребност от унификация на икономическата и специално счетоводната информация. Необходимостта от представянето на счетоводната информация на разбираем език пред чуждестранните контрагенти е довела до създаването на Международните счетоводни стандарти, изготвяни от Комитета по Международни счетоводни стандарти. Те имат диспозитивен характер, като право на всяка страна е да реши дали те да се прилагат на нейна територия, дали само да се пристъпи към известно уеднаквяване на Националните счетоводни стандрти към международните, или просто да се даде право на фирмите да решават дали да изготвят Годишните си счетоводни отчети и по Международните стандарти.
Интерсна е българската практика в тази насока. В доскоро действащия закон за счетоводството задължителни за предприятията бяха Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, съобразени с Международните счетоводни стандарти и утвърдени от Министерския съвет. От 01.01.2002 г. задължителни за текущото отчитане са постановките на Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти приети от Министерския съвет. Националния съвет по счетоводство приема примерен Национален сметкоплан, който има препоръчителен характер. законов текст вече регламентира утвърждаването от ръководството на предприятието на индивидуален сметкоплан. Законодателчт е определил временно прилагане на Националните счетоводни стандарти и примерния Национален сметкоплан - до влизането в сила на Международните счетоводни стандарти. Тази дата е 01.01.2005 г. за всички предпиятия с изключение на бюджетните. За някои предприятия обаче (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия) Международните счетоводни стандарти влизат в сила още от 01.01.2003 г. За останалите предприятия, по-ранното прилагане (но не преди 01.01.2003 г.) на МСС е допустимо по избор на предприятието. Всичко това обуславя актуалността на МСС за българската практика. Именно поради това отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута, на дейностите в чужбина и на инструментите за хеджиране е разгледано съобразно с изискванията на Международните счетоводни стандарти.
1. Попов, Д. -„Условия на плащане и рискове при въшнотърговски сделки“, Сф, 1994
2. Пергелов, К., Счетоводна отчетност във финансово-кредитнатта система, “Наука и изкуство”, София 1985
3. Закон за счетоводството
4. Пилбийм, К., Международни финанси, София, 1995
5. Интернет
................................................................................
Темата е писана 2006 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
валутен риск, счетоводно точитане, оценка и форми на риска, МСС и НСС, курсови разлики, чуждестранна валута, разплащания с акредитиви, аванси на подотчетни лица, финансови инструменти
]]>
