Данъчната политика е един от основните инструменти, с които държавата може да оказва въздействие върху развитието на дадена икономика и върху темповете на изменение на основни макроикономически показатели, стоящи в основата на растежа на националния доход. Много често в икономическата литература се изтъква фактът, че степента на намеса на държавните структури в механизмите на преразпределение на ресурси между икономическите субекти играе решаваща роля в процеса на вземане на икономически решения относно предлагането на труд, нивата на спестявания и инвестиции и поемането на риск при осъществяване на различни стопански дейности.

Данъците са принудителен трансфер на средства към държавата, с които тя финансира разходите си във връзка с предоставянето на публични блага и услуги. При определянето на размера на данъчната тежест и на степента на изземване на финансови ресурси от стопанските субекти трябва да се постигне баланс между нуждата от финансиране на правителствените разходи и необходимостта от стимулиране на икономическия растеж. Това е едно от най-големите предизвикателства пред съвременните данъчни системи, които се стремят към прозрачност, справедливост и създаване на конкурентни предимства с оглед постигането на благоприятни условия за икономическо развитие.

Актуалността на темата се определя от въвеждането в България на плосък данък. От 1 януари 2008 влезе в сила облагането на доходите на физически лица със ставка в размер на 10%. Плоският данък замени действащата досега прогресивна скала. Отпадна и семейното подоходно облагане. При новите условия за всеки изработен лев ще дължим по 0,10 лв. на държавата.

Безспорно тази промяна има революционен характер и безспорно можем да я окачествим като реформа номер едно в данъчното законодателство.

Целта на настоящата разработка е да се изследват предимствата и недостатъците от въвеждането на плосък данък, като анализът включва теоретичните постановки относно подобни предимства и недостатъци, както и практическа анализ “за” и “против”, както и реалните ефекти от въвеждането на плосък данък в страната.

Анализът започва с кратък теоретичен анализ на данъчното бреме и данъчното облагане, както и като цяло на данъчната система, последван от анализ и исторически преглед на плоския данък, включващ обяснение на схващането за плосък данък, изясняване на неговата система, обяснение на икономическите и социални ефекти от въвеждането му.

Изхождайки от класическата концепция за плосък данък на Хол и Рабушка, и практиката от последните години в Централна и Източна Европа изследването анализира възможните икономически и социални последици на такъв тип облагане за България.

В хода на изложението ще бъдат представени извършените данъчните нововъведения, ще се съсредоточа върху това какви ще бъдат последиците от влизането в сила на плоския данък и доколко негативно или позитивно ще се отразят на икономическия и обществения живот в страната ни.

Изследването ще се съсредоточи главно върху основните предимства и недостатъци за икономиката, които могат да бъдат генерирани в резултат на въвеждането на плосък данък. Безспорно, идеята за плосък данък съдържа редица възможности за намаляване на икономическата и социалната цена на данъчното облагане. Дали и в каква степен те ще бъдат реализирани зависи от конкретните параметри и обхват на структурата, от редица конкретни въпроси на данъчния дизайн.

Задачите на магистърската теза са пряко свързани с основните цели на разработката, както и структурно темата е изградена по начин, по който да е възможно най-обхватно да се разгледат практическите и теоретичните постановки на въвеждането и ефекта на плоския данък в България, като това се обвърже със тенденциите в западната практика и изискванията към страната по отношение изграждането на ефективна данъчна система.

..............................................................

ВТОРА ГЛАВА

ПЛОСЪК ДАНЪК – ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

1. Същност на плоския данък

Плоският данък (или т.нар. пропорционален данък – proportional tax) представлява облагане с една и съща пределна данъчна ставка независимо от промените в данъчната основа. Това е и главната характеристика, която отличава системата на пропорционалното облагане от прогресивната данъчна система, при която с увеличаването на дохода се увеличава и размерът на данъчната ставка. При пропорционалното подоходно облагане средните данъчни ставки (отношението между данъчното задължение и облагаемата основа) и пределните данъчни ставки (отношението на промяната в данъчното задължение за единица промяна в данъчната основа) са равни и представляват константна величина, т.е.

ATR =Данъчно задължение = MTR = Δ Данъчно задължение = const.

Данъчна основа Δ Данъчна основа

Това условие за равенство на средните и пределните данъчни ставки е изпълнено само, когато данъчната схема на облагане е идеално плоска, т. е не съществува необлагаем минимум. В почти всички държави, в които е въведен плосък данък с изключение на Грузия такъв праг съществува и поради този факт, на практика се получава, че средните данъчни ставки са растящи величини с нарастване на получавания доход (т.е. схемата на облагане запазва прогресивни елементи), а пределната ставка остава константна величина, която не е функция на размера на дохода.

Емблематичен труд в сферата на пропорционалното данъчно облагане е книгата “Плоският данък”[1] на двамата видни икономисти Робърт Хол и Алвин Рабушка, работещи в Института Хувър на университета Станфорд. Разработената от тях данъчна реформа се базира върху предположението за единна ставка на облагане за всички източници на доход, което по същество представлява фундаментална промяна на начина, по които правителствата са финансирали до този момент своите разходи. Според тях по този начин може да се постигнат едновременно и трите основни принципа, характеризиращи ефективното данъчно облагане – простота на процедурите и законодателната рамка, икономическа ефективност и справедливост.

......................................................................

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Целта на настоящата разработка бе да разгледа предимствата и недостатъците от въвеждането на плосък данък На първо място беше разгледана същността, целите и функциите на данъчната политика, беше направена икономическа обосновка на връзката “данъчни приходи – данъчни ставки” и бе разгледано влиянието на данъците върху производството, заетостта и стимулите за спестяване и инвестиции. На второ място беше акцентирано върху същността и системата на плоския данък, икономическите и социални ефекти от неговото прилагане. Накрая разгледах ефектите от въвеждането на плосък данък в България.

След като се запознах със становищата на редица икономисти по темата за плоския данък, считам за себе си следните най- важни достойнствата при въжеждането му: по-ниско пределно данъчно облагане, което означава повече стимули за труд и предприемчивост, а оттам и по-бързо икономическо развитие и високи доходи; по-опростена данъчна система - много по-лесно е за всеки да изчисли и плати данъчното си задължение; премахват се стимулите за укриване на доходи и неплащане на данъци, което намалява сивата икономика и увеличава приходите в бюджета; увеличава се икономическата ефективност заради намаляването на т.нар. данъчен клин и свръхданъчното бреме, създавано от високите и прогресивни данъци; увеличава конкурентността на страната като привлекателно място за инвестиции; намалява данъчното бреме на всички, оставяйки повече средства в джоба на данъкоплатеца; премахва стимулите да се инвестират средства в лобиране за преференциално третиране.

Главната цел мотивираща решението за въвеждане на плоския данък у нас безспорно е изсветляване на голяма част от доходите и намаляване дела на сивата икономика у нас. Освен това плоският данък цели да насърчи повече инвестиции, стимулиране на предприемаческта активност като цяло, както и създаване на допълнително работни места. Реални примери от икономическата действителност са доказали, че страните в които е въведен плосък данък по-бързо достигат нивото на доходите в ЕС, което имат развитите страни.

След въвеждането на плосък данък у нас едно е сигурно: печеливши ще има. Ще има и губещи. По-важно е обаче с течение на времето вторите да намаляват. Предстои да видим и цялостния ефект върху макроикономиката и бизнеса. Очаква се дали наистина приложението на плосък данък ще доведе до обещаните ефекти, а именно по-висока производителност, растеж на предлагането и по-високи реални доходи.

Безспорно плоският данък не е най-прецизната данъчна реформа, и много от нас ще усетят негативите от нея, въпреки обещаните компенсации. Един по-добър вариант на данъчна реформа, които изключва губещи дори и на теоретично ниво, би бил прилагането на плосък данък при запазването на необлагаем минимум. Това обаче ще коства на бюджета загуба на значителни постъпления.

Ползите

Според изчисленията около 60% от работещите ще спечелят от плоския данък. Няма никакъв спор и никога не е имало различни мнения по тази тема. Нещо повече този процент ще расте всяка следваща година. Приблизително към 2 милиона българи печелят от плоския данък. Този факт съвсем не е за пренебрегване, защото трудно може да бъде посочена някоя реформа у нас, от която да печелят толкова много хора наведнъж.

...........................................................

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Адамов, В., “Теория на финансите (държавни финанси)”, изд. “Абагар”, В. Търново, 2002 г.;

2. Ангелов, Г., “Плоският данък във ... Франция”, в. “Дневник”, 31.05.2005 г.;

3. проф. Стоянов, Велчо, “Основи на финансите”, том Първи, Шесто издание, с. 252

4. Ганев, Георги, “Данъци, стопанска ефикасност и справедливост”, www.ime.bg/flat/files/flat_tax6-7.doc

5. Статия на доц. д-р Румен Брусарски , публикувана във в. 24 часа, 07. 08. 2007г.

6. Официална Интернет страница на Институт за пазарна икономика: www.ime.bg

7. Официална Интернет страница на Министерство на финансите на България www.minfin.government.bg

8. Официална Интернет страница на Бюлетин за плосък данък: http://www.ime.bg/flat/

9. Allingham, Michael and Agnar Sandmo (1972) “Income Tax Evasion: A Theoretical Analysis”, Journal of Public Economics, 1 No 4, November 1972: 323-338

10. Bird, Richard (2005) “Evaluating Public Expenditures: Does it matter how they are financed?” in Anwar Shah (ed.), Fiscal Management, The World Bank, 2005

11. Epstein, A., “The Case for a Flat Tax”, New Zealand Business Roundtable, 2004;

12. Gaddy, C and W. Gale (2005) “Demythologizing the Russian Flat Tax” Tax Notes International, March 14, 2005

13. Greccu, Andrei, “Flat Tax – The British case”, Adam Smith Institute, London, 2004, http://www.adamsmith.org/pdf/flattax.pdf

14. Hall R. and A. Rabushka (1983) Low Tax, Simple Tax, Flat Tax, Mc Graw-Hill

15. Hall R. and A. Rabushka (1985) The Flat Tax, Hoover Press

16. Hall R., A Rabushka, D. Armey, R Eisner and H. Stein (1996) Fairness and Efficiency in the Flat Tax, The AEI Press

17. Fagan, E.D., Recent and Contemporary Theories of Progressive Taxation, Journal of Political Economy, vol. 46, 1938, p.459.

18. Ivanova A., M. Keen and A. Klemm (2005) “The Russian Flat Tax Reform” IMF Working Papers 05/16, January

19. Laffer, Arthur B., Executive Summary Backgrounder: “Laffer curve – Past, Present, and Future”, No 1765, June 1, 2004, http://www.heritage.org/Research/Taxes/bg1765.cfm

20. Lindsey, Lawrence B., “Revenue maximizing taxation is not optimal”, http://www.house.gov/jec/fiscal/tx-grwth/lindsey/lindsey.htm

21. Pashev, K. (2005) “Tax Compliance of Small Business in Transition Economies: Lessons from Bulgaria”, International Studies Program Working Paper Series No 05-10,

22. Robson, Alex, The Costs of Taxation, Perspectives on tax Reform, Center for independent studies, 2005, http://www.cis.org.au/Publications/policymonographs/pm68.pdf

Темата е изготвена 2007 г.

Съдържа множество таблици и графики.

Най – новите данни са от 2006 г.

Ключови думи:

плосък данък, данъчно облагане, данъчна политика, данъчно бреме, ставки върху дохода, работна заплата, осигурителен доход, бюджет, дабъчна реформа, данъчен клин, свръх данъчно бреме

[1] The Flat Tax, Second Edition (1995), Robert Hall and Alvin Rabushka, Stanford, CA: Hoover Institution Press

УВОД