---

---

 

Реферат

на тема:

 

ОЦЕНКА НА ОБЩИЯ ОДИТОРСКИ РИСК.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВЕНОСТТА

 

2005

 

Съдържание:

1. Същност и характеристика на одита. 3

2. Обща характеристика на одиторското предприятие. 4

3. Оценка на общия одиторски риск. Видове риск в българската практика. 7

4. Същественост при извършването на одита. Теория и практика. 14

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 21

 

 

1. Същност и характеристика на одита

           

            Одитът по своята същност представлява независима проверка на годишен или междинен счетоводен отчет на дадено предприятие или финансов институт и представяне на заключителните  резултати от проверката в одиторски доклад чрез изразяване на крайно одиторско мнение с представяне на основните насоки и констатираните нередности ако са открити при проверката[1]. Целта на всеки одит или одиторска проверка се състои във формиране на мнение на дипломирания експерт-счетоводител относно достоверността на годишния счетоводен отчет и финансовото състояние на предприятието или финансовия институт /банки, организации и т.н. дружества, подлежащи на задължителна годишна одиторска проверка, заверка и доклад от дипломирани експерт счетоводители или одиторско предприятие/ на база изискванията на националното счетоводно законодателство във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на:

1. финансовото състояние на предприятието;

2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;

3. паричните потоци на предприятието и промените в тях;

4. собствения капитал на предприятието и промените в него.

 …………………………………………….

 

3. Оценка на общия одиторски риск. Видове риск в българската практика

 

Одитът на годишните финансови отчети е необходим, за да се легализира информацията, на базата на която се правят изводи за компетентността на управлението на инвестициите и анализа за финансовата стратегия на фирмата. Много важно е да се избегне представянето на спекулативна или манипулирана информация в междинните и прогнозните финансови отчети, за които всяка сериозна фирма би трябвало да поиска одиторско мнение доколко адекватна база е използвана за изготвянето им и доколко компетентно е приложена.

Националният одиторски стандарт №9 определя естеството на одиторския риск, както и насоките за разбиране на счетоводната система и вътрешния одиторски и финансов контрол. На базата на законово регламентираните международни стандарти по отношение на одиторския риск и на базата на практическият опит и наблюдения върху основните рискови ситуации и аспекти от контрола и крайния одит на “Одит Консулт систем” ООД ще систематизираме и анализираме основните групи одиторски риск, характерни за българската финансова практика по контрола и одитирането, а именно:

-               одиторски риск - рискът от това дипломираният експерт-счетоводител при проверка и крайно заключение да изрази неподходящо мнение за счетоводен отчет, в който има съществени грешки или неправилни изложения. Одиторският риск от своя страна  включва следните елементи

………………………………………………

Сред факторите, повишаващи риска, най-много са тези, свързани с характеристиките и финансовата стабилност на бизнеса. Одиторите трябва да имат система и процедури за мониторинг, особено когато дружеството е подложено на финансов натиск. Подобни действия задължително следва да бъдат включени като част от оценката на клиента при процедури по поемане на ангажимент, а също така и по време на изпълнение на самия ангажимент. Следва да се отчита и факта, че при определени обстоятелства /несъстоятелност на обслужващи банки, верижни фалити сред доставчици и клиенти/ дори и финансово здрави компании могат да бъдат подложени на необичаен натиск.

Традиционно отчитани фактори, повишаващи риска, са проблемите с паричния поток, сделките със свързани лица, осъществени при отклоняващи се от обичайните условия, затруднения при идентификация на лицата, които действително контролират бизнеса, необичайни по размер и характер сделки в края на периода, усложнена организационна структура, големи по размер банкови сметки или функциониране на дъщерни предприятия или клонове в юрисдикции “данъчен рай”, уязвимост към промени в лихвените равнища.

С тези и много други проблеми трябва да се съобразява одиторът при проверка като всяка една част от отчитането на дейността на предприятието може да крие тези рискове – вътрешноприсъщ риск, риск на контрола и риск на разкриването. Той трябва освен да търси конкретните грешки при финансовото отразяване на стопанските операции, но и във факторите, довели до допускането на тези грешки – като области, като начини на действие, като закономерности и т. н[2].

………………………………………….

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

1.             Национален стандарт No1 - Същност, цели и принципи на одита (обн.,ДВ, бр. 60 от 27 май 1998;

2.             Национален стандарт No9 - Оценка на риска и вътрешния контрол (обн., ДВ, бр. 60 от 27 май 1998 г.);

3.             Национален стандарт No10 - Съществеността при одита (обн., ДВ, бр. 60 от 27 май 1998 г.);

4.             Национален стандарт No17 - Контрол върху качеството на одиторската работа (обн., ДВ, бр. 60 от 1998 г.);

5.             Становища за одит и етика 2001, МФС , МОС 530, Дефиниции 3, стр. 365;

6.             Закон за независимия финансов одит; Обн., ДВ, бр. 101 от 23 ноември 2001 г., изм. доп. ДВ бр. 91/2002 г.

 

 

Темата е разработена 2005 г.

Съдържа одиторки доклад.

Най – новата информация е от 2005 г.

 

Ключови думи:

одит, оценка на одиторски риск, вътрешен контрол, оценка на съществеността, одиторска фирма, отчетен финансов резултат, риск на одитора, паричен поток, одитен процес