 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
ПО: МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ
НА ТЕМА:
Сравнителен анализ между МСС 16, МСС 17, МСС 18, МСС 28, МСС 34 и съответните Национални счетоводни стандарти
2008
Съдържание:
2. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ МСС 17 И НСС 17
3. Сравнителен анализ на НСС 18 и МСС 18 – Приходи
4. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ МСС 28 И СС 28 – ОТЧИТАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
5. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ МСС 34 И СС 34 - МЕЖДИННО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ
Още в самото начало обхватът на МСС 16 изрично посочва, че този стандарт трябва да се прилага при отчитането на имоти, машини, съоръжения и оборудване, освен когато друг МСС изисква или разрешава различно счетоводно третиране, докато българският вариант на текста дава по-широко тълкуване на понятието дълготраен материален актив. Съгласно НСС 16 този стандарт се прилага при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на:
- закупените и държаните в предприятието с цел продажба;
- придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;
- регламентираните в друг стандарт.
Последното изключение е изрично конкретизирано в чл. 2 в МСС: Разпоредбите на този стандарт не се прилагат за:
а) биологични активи, свързани със земеделската дейност;
б) права върху минерални ресурси, използването и извличането на минерални ресурси, петрол, природен газ и други подобни невъзстановими ресурси.
Все пак постановките в МСС се отнасят за имоти, машини, съоръжения и оборудване, които се използват за развитието и поддържането на дейностите и активите посочени в подточки а) и б), и които са отделни от тези дейности на актива.
По дефиниция дълготрайните материални активи са нетекущи активи тъй като се използват повече от един отчетен период. Полезният живот се определя от предприятието и зависи от срокът, през който един актив се очаква да бъде използван или от броят на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива. Полезният живот на активите се определя в години.
Един от основните моменти в двата стандарта е тяхното признаване.
Признаването, според СС 16 е: „Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:
а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.”
................................................................
3. Сравнителен анализ на НСС 18 и МСС 18 – Приходи
Счетоводен стандарт 18 е почти изцяло хармонизиран с Международен счетоводен стандарт 18, като единствената разлика е третирането на приходи от излишъци на активи, отписани задължения, глоби, неустойки и от ценови разлики по липси и начети, регламентирани в Приложението към НСС 18.
Признаването на тези приходи не се разглежда в Приложението към МСС 18. Двата счетоводни стандарта имат общи позиции по отношение на: цел, обхват, понятиен апарат, оценка и условия на признаване на приходи.
Според Международен Счетоводен Стандарт 18 Приходи, приход е брутният приток от икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези притоци водят до увеличения на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите. Приходите включват само брутните притоци от икономически ползи, получени от и дължими на предприятието за негова сметка. Сумите, събрани от името на трети страни, като данъци върху продажбите, данъци върху стоки и услуги и данъци върху добавената стойност, не са икономически ползи, които предприятието получава, и не водят до увеличение на собствения капитал. Затова те се изключват от приходите. По същия начин при агентско взаимоотношение брутните притоци от икономически ползи включват суми, събрани от името на възложителя, които не водят до увеличение на собствения капитал на предприятието. Сумите, събрани от името на възложителя, не са приходи. В тези случаи приход е комисионното възнаграждение.
Според НСС 18 Приходи, под приход се разбира притокът на икономически изгоди през периода, създаден в хода на дейността на предприятието, когато този приток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.
Като обобщение от двата стандарта може да се заяви, че приходите са нарастване на стопанската изгода на предприятието под формата на увеличение на активи или намаление на пасиви, което води до съвкупно нарастване на собственият капитал.
................................................................
5. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ МСС 34 И СС 34 - МЕЖДИННО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ
В текстовете и на двата стандарта се определят правилата, принципите и минималните изисквания за представяне на информация в междинните счетоводни отчети.
Основната цел и в двата стандарта е чрез периодични оценки за резултатите от дейността на предприятието да се осигурят потребителите на финансовите отчети с актуална информация за инвестиции и кредити, на основата на която да се прогнозират целогодишните резултати. Навременното и надеждно междинно финансово отчитане подобрява възможността на инвеститорите, кредиторите и други да разберат възможността на предприятието да генерира доходи и парични потоци и неговото финансово състояние и ликвидност. Характерно и за двата стандарта, е че в междинните отчети може да бъде представена информация за тенденциите и сезонните колебания в съответния бизнес, които обикновено остават скрити в годишните финансови отчети.
Все пак, нито единият нито другият стандарт не постановяват кои точно предприятия трябва да публикуват междинни финансови отчети. Съгласно българската редакция на счетоводен стандарт 34, предприятията, които съставят, представят и публикуват междинни счетоводни отчети и периодите, за които те се съставят, се определят от съответните държавни органи. Отчетният период също така може да бъде например месец, тримесечие, шестмесечие, деветмесечие и други в зависимост от изискваният на съответния държавен орган или външен потребител. Все пак КМСС поощрява публично търгуваните предприятия да предоставят междинни финансови отчети, изработени според принципите на признаване, измерване и представяне, изложени в МСС 34. Също така, КМРС препоръчва да се представят междинни финансови отчети поне към края на първото полугодие на финансовата година, както и достъп до тях не по-късно от 60 дни след края на определен даден междинен период.
И двата стандарта дават възможност на предприятията да публикуват както пълен комплект финансови отчети (както е описано в МСС 1 и НСС 1), така и съкратени финансови отчети и подбрани пояснителни приложения. Все пак ако едно предприятие реши да представи пълен комплект МФО (междинни финансови отчети) трябва да се спазват изискванията за формата и съдържанието му предвидени съответно в МСС 1 и НСС 1.
.............................................................
1. Башева, Сн., Б., Йонкова, „Международни стандарти за финансови отчети”, УИ „Стопанство”, София 2007 г.
2. Дурин, Ст., „Международни счетоводни стандарти – методика, казуси, решения, ИК „Делова седмица Консулт”, София, 2003 г.
3. Данни от интернет:
Темата е изготвена 2008 г.
Не съдържа таблици
Ключови думи:
Международни счетоводни стандарти, НСС, дълготрайни материални активи, бизнескомбинации, справедлива стойност, лизинг, амортизация, приходи, инвестиции, собствен капитал, междинен финансов отчет
]]>
