 |
|
Курсова работа
на тема:
Решени задачи по финансово счетоводство
2004
ЗАДАЧА 1
Да се установи средният темп на прираста на обема на продукцията въз основа на следните данни за стойността на продажбите за периода от шестте последователни години (1996 – 2001) по цени от базисната 1995 г. (табл. 1.1):
Табл. 1.1
|
Базисна 1995 г. |
1996 |
1997 |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
|
5 000 |
5 800 |
5 200 |
4 800 |
5 100 |
4 900 |
5 250 |
РЕШЕНИЕ:
За характеризиране динамиката на обема на продукцията за редица години може да се използва показателят среден темп на изменение. За изчисляването на средния темп на динамика може да се използва средната геометрична величина (Хg) по формулата:
Хср.g = n-1√П xi
където:
П – е знакът за произведение;
xi – процентното отношение на обема на продукцията през дадена година към предходната;
n – броят на годините, включително базисната.
Средният темп на динамиката на обема на продукцията може да се определи още и по следния начин:
Хср.g = n-1√ (01 – 00)
където 00 и 01 са съответно стойностния обем на продукцията за базисната година и за последната година от изследвания период.
........................................................................
РЕШЕНИЕ на Задача 3:
Един от аспектите на анализа на екстензивното използване на ДМА (по време) в предприятието, се реализира с помощта на редица показатели. Показател, чрез който се характеризира използването на сменния режим, е коефициентът на сменност. Коефициентът на сменност може да се изчисли на основата на данните за отработените машиночасове (в който случай бива елиминирано влиянието на вътрешносменните престои) – като отношение между общо отработените машиночасове за периода и отработените машиночасове в най-голямата смяна. По данните от таблицата коефициентът на сменност ще бъде: 1,9 (24 000:12 631).
Въз основа на данните от таблицата установяваме още, че:
1. Планът за продукцията е изпълнен 110,4% (5520 : 5000) х 100;
2. Коефициентът на екстензивно използване на машините е 0,96(24 000: 25 000), като в най-голямата смяна той е 1,01 (12 631 : 12 500).
3. Коефициентът на интензивно използване на машините е 1,15 (230:200).
Коефициентът на интегрално използване на оборудването възлиза на 1,104 (0,96 х 1,15). По същество това е коефициентът, респективно процентът на динамиката на обема на продукцията (в случая процентът на изпълнение на производствената програма). При положение, че не беше допуснато влошаване на екстензивното използване на оборудването, а беше достигнато предвиденото равнище, то процентното изпълнение на производствената програма по стойност щеше да бъде 115% (1 х 1,15) х 100, а не 110,4%.
.....................................................................
ЗАДАЧА 4
Да се установят:
Ø Размерът на допуснатите целодневни загуби на работно време.
Ø Размерът на допуснатите вътрешносменни загуби на работно време.
Ø Отрицателното влияние на допуснатите загуби на работно време върху обема на продукцията.
2. Да се изчислят показателите за производителността на труда:
Ø Произведена продукция от един работник.
Ø Произведена продукция за един човекоден.
Ø Произведена продукция за един човекочас.
Да се изчислят и сравнят процентните отношения и за трите показателя и обяснят различията между тях във връзка със загубите на работно време.
3. Да се установи влиянието на промените в средносписъчния брой на работниците и промените в произведената продукция от един работник върху увеличението на обема на продукцията.
4. Да се определи влиянието на промените в:
Ø Отработените дни от един работник.
Ø Средната продължителност на работния ден.
..........................................................................
Сравнява се процентът на отработените часове от един работник с процента на произведената продукция от един работник. Ако първият процент е по-нисък от втория, това означава, че часовата производителност на труда се е увеличила и следователно този фактор оказва положително влияние.
106,40% - 96,21% = + 10,19%, т.е. положително влияние на фактора;
(19 616 . (+ 10,19)) / 100 = + 2 000 лв., т.е. толкова, колкото бе установено и по-горе.
Както бе посочено, часовата производителност на труда е изчистена от влиянието на целодневните и вътрешносменните загуби на работно време. Това дава основание да се смята, че производителността на труда за един човекочас обхваща времето за фактическата работа. Чрез часовата производителност на труда се посочва действителният разход на работно време, т.е. изразява се трудоемкостта на продукцията. Часовата производителност на труда най-точно характеризира действието на интензивните фактори. Затова трябва да се разглежда и анализира самостоятелно. Тя зависи непосредствено от структурата на продукцията от гледна точка на нейната трудоемкост и от часовата производителност на труда на отделните видове изделия.
.............................................................................
Използвана литература
1. Тимчев, М., Финансово - стопански анализ, С., Тракия – М, 1999 г.
2. Чуков, Кр., Стопански анализ на предприятието, С., Резон, 2000 г.
3. Чуков, Кр., Финансово - стопански анализ на предприятието, С., ИСК при УНСС, 2002 г.
Темата е изготвена юни 2004 г.
Съдържа множество таблици и изчисления.
Най – новата информация е от 2004 г.
Ключови думи:
финансово счетоводство, средна геометрична величина, стопански анализ на предприятие, квалификация на персонала, влияние на трудови фактори, среден темп на динамика на обема на продукцията, относителна икономия, равнище на производителност на труда
]]>
