 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Техника на данъчно облагане и хармонизиране в Европейския съюз
(На примера на подоходното облагане на физическите лица)
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪРВА ГЛАВА. ДАНЪЧНА СИСТЕМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ТЕХНИКА НА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ..
1. Характеристика на данъчна система в България
2. Техника на данъчно облагане с преки данъци
2.1. Облагане на физическите лица
2.2. Облагане с окончателен годишен (патентен) данък
2.3. Връзка между ЗКПО и ЗОДФЛ
2.4. Предложения за оптимално събиране на данъците
ВТОРА ГЛАВА. ТЕХНИКА НА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
1. Анализ на облагане на доходите на физическите лица
2. Хипотетичен пример за облагане доходите на физическо лице
3. Специфичен подход при едноличен търговец
ГЛАВА ТРЕТА. НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА В КОНТЕКСТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1. Изисквания на Европейския съюз към данъчната политика й в областта на преките данъци
ВЪВЕДЕНИЕ
Присъединяването на България към структурите на Европейския съюз е предпоставка за усъвършенстване на данъчното й законодателство. Хармонизацията на данъчните системи на страните от ЕС, е бавен и труден процес, тъй като не се отнася само до техническите стандарти. Данъчната хармонизация в действителност засяга икономическите, социалните и политическите условия, както й бюджетната политика на всяка една държава. Хармонизация на ниво ЕС може да се окаже в конфликт с един или повече от тези интереси в някои от страните-членки. Като се има предвид хетерогенната същност на политическите тенденции в ЕС, както и различните национални традиции в данъчната политика, се оказва изключително трудно за ЕС да направи прогрес в гази област.
Актуалността и избора на настоящата тема на дипломната работа са продиктувани от факта че необходимостта от търсене на качествено нова структура и организация на системата от данъци в България поражда стремеж за включване на страната ни в европейското стопанство и адаптирането ни към пазарните условия. Основна стъпка в тази насока е въвеждането на нови материално-правни закони: Закона за облагане доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане. Предмет на настоящето изследване е анализът на данъчното облагане и данъчната система в Република България. То си поставя за основна цел да изследва същността и особеностите на данъчното облагане в страната и на тази основа да очертае перспективите за тяхното развитие във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз.
За да бъде постигната така формулираната цел в дипломната работа са изпълнени следните задачи:
· Анализирана е техниката на данъчното облагане в България;
· Разкриват се техниките на облагане на доходите на физическите лица от теоретична и практическа гледна точка. Разработен е пример за облагане на доходите на хипотетично физическо лице.
· Очертани са насоки за бъдещи данъчни реформи у нас във връзка с присъединяването ни към структурите на ЕС.
При изпълнението на горепосочените задачи са използвани разнообразни информационни източници, като нормативни актове, различни статии и коментари по данъчно-процесуалния кодекс и закони, както и информация от главна данъчна дирекция във връзка с промените в данъчната политика на страната с оглед на предстоящото ни членство в европейските структури. При представянето на съществуващите у нас проблеми, свързани с техниката на данъчното облагане в България е използван метода на анализ и по-конкретно анализ на въведените към настоящия момент разпоредби.
……………………………………
2.1. Облагане на физическите лица
Облагането на доходите на физическите лица има съществена роля в образуването на държавните приходи. То се прилага в България през годините под различни форми на базата на поредица от законови актове. Доходите на физическите лица се облагат по силата на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) обн., ДВ, бр. 118 от 10.12.1997 г. в сила от 1.01.2005 г.
Данъчните органи са натоварени със задачата да проверяват определянето на данъчните задължения при прекратяване на извършваната стопанска дейност. За различните форми данъчните задължения се определят към различна дата. За едноличен търговец – към датата на вписването на решението за заличаване от търговския регистър. Към датата на вписване на решението за прехвърляне в търговския регистър се определя данъчното задължение, когато чрез сделка се прехвърля предприятието на едноличен търговец. Когато се прекратява участието в дружество или кооперация на съдружник или член-кооператор, данъчното задължение се пресмята към датата на влизането в сила на решението на съответния орган за прекратяване на участието. При прекратяване на занаятчийска дейност задълженията се определят към датата на заличаване на регистрацията, а при прекратяване на самостоятелна дейност – към датата на прекратяване на вписването. Според чл. 6 от ЗОДФЛ местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата чието постоянно местоживеене е в България, които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период; в този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни. Местни физически лица са и лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации, на български предприятия, членовете на техните семейства, както и чужди граждани извън посочените в чл. 12, т. 12, наети в България от други държави или от международни организации. Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина[1]. При трудови правоотношения данъчните субекти могат да бъдат само местни и чуждестранни физически лица.
Трябва да се допълни, че местните физически лица са данъчнозадължени за доходи, произхождащи от източници в страната и чужбина, а чуждестранните физически лица - за доходи от източници в България. Нужно е да се посочи, че в системата на данъчното облагане на доходите на физически лица в България е заложен принципа за прогресивното подоходно облагане на доходите получени от трудови правоотношения и приравнените към тях и принципа на акордното облагане на едноличните търговци и занаятчийските дейности. За облагането на доходите на лицата, Народното събрание утвърждава таблица за всяка отделна година. Данъчните ставки по нея са съобразени с икономическото състояние на страната. В нея се определя необлагаемият минимум на доходите и размера на данъчните ставки, за различните групи доходи.
Част III от ЗОДФЛ регламентира въпросите за изчисляването на данъка и начините за неговото удържане.
Облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец
Според ЗОДФЛ не подлежат на облагане стойността на безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура, безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони; стойността на безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи - за дните в експлоатация, риболовците – за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране, както и на военнослужещите; стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт; стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт; командировъчните пари; допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект; обезщетенията при ползване на жилища при условията на свободно договаряне и обезщетенията по чл. 239 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя; социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване.
……………………………………
Патентен данък се дължи дори и ако през годината бъде преустановена съответната дейност. Единственото изключение за отмяна на плащането е, ако преустановяването е причинено от непреодолима сила или други особени непредвидени и непредотвратими обстоятелства. Тук се включват и такива, свързани със здравословното или физиологичното състояние. За да се признае това право обаче, е нужно наличието на тези обстоятелства да се докаже с документи, издадени от компетентните органи - например протокол от КАТ или МВР (при катастрофи, кражби) или удостоверение от пожарната (при възникнал пожар, наводнение), решение на ТЕЛК. При наличието на тези обстоятелства данък се дължи само за месеците, през които е извършвана дейността, включително и за месеца на нейното преустановяване.
Законът предвижда данъчни облекчения за определени групи физически лица, основно инвалиди и пенсионери, дори и ако са регистрирани като еднолични търговци съгласно Търговският закон. Инвалидите плащат 50% от размера на данъка. Ако пък пенсионер извършва лично някои видове дейности и няма наети работници, той дължи 60% от окончателния годишен данък. Друго облекчение се предвижда за лицата, които самостоятелно с личен труд извършват повече от един вид патентна дейност. В този случай те заплащат 50% от дължимия годишен данък за всеки отделен вид дейност. ЗОДФЛ позволява плащането на данъка става на три равни части през годината.
…………………………………
Необлагаемите доходи се определят по законов ред и се установяват по източник и форма на възникване. Определянето им се извършва на основата на някои общи критерии като: някои видове социално осигуряване; обезщетения и помощи; спестовно-кредитни вложения; сделки с ограничен обем лично имущество и др.
Освободените от облагане доходи представляват форма на абсолютна (пълна) данъчна преференция. Това на практика е целево облекчение, с което се цели данъчно стимулиране на дейности с приоритетно значение за пазарната икономика на страната. Освобождаването от данъчното задължение се ползва по реда на въведен режим за освобождаване. Понастоящем по силата на разпоредбите на чл. 12 ал. 3 и ал. 4 от ЗОДФЛ „не се облагат с данък доходите на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя.”
Категорията на облагаемите доходи в очертания по-горе кръг формира обектите на данъчно облагане. Те се класифицират по състав в зависимост от произхода на възникване на доходите. По този критерии се обособяват групи обекти за облагане на доходи от: трудови правоотношения; стопанска дейност, включително селско, горско и водно стопанство, и от други дейности по извънтрудови правоотношения; продажба и замяна на недвижимо и движимо имущество; наем, рента и аренда; други източни на доходи и патентни дейности.
……………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение може да се отбележи, че оптималната система на данъчното облагане на доходите изисква да се намери компромис между принципа за справедливост и този за ефективност. Това означава, че наличието на известна доза несправедливост и известно равнище на неефективност са неизбежни във всяка една система на доходно облагане, която търси компромиса между двата принципа. От голяма важност е да се намери баланса, който да отговаря на обществените предпочитания.
Състоянието, техниката и проблемите на данъчното облагане изискват постоянен анализ и усъвършенстване се обуславя и доказва от факта, че ефективното прилагане на данъчната политика от страна на държавата е средство за постигането на макроикономическите й цели в областта на действащ пазар, оптимално равнище на доходите и потреблението. В същото време оптималната данъчна система на облагане на доходите е необходимо да бъде опростена и лесно разбираема за масовите данъкоплатци. Тя е целесъобразно да се администрира с минимални разходи. Прилагането на данъчни стимули с важно средство за постигането на бърз растеж в приоритетните сфери на националната икономика. Съвременното данъчно облагане предлага и различни системи за стимулиране на стопанските субекти.
С цел извеждането на тези изводи в настоящата дипломна работа са посочени основните специфики, върху които е изградена системата на данъчното облагане в страната. Очертани са и основните проблеми, свързани с облагането на доходите на физически лица; корпоративното подоходно облагане и е разработен от автора конкретен пример за облагане на доходите на конкретно физическо лице – г-н Иван Петров. Следва да се отбележи, че част от проблемите, отнасящи се до облагането на доходите на физическите лица у нас са свързани с липсата на някои конкретни дефиниции за произведения на науката, културата и изкуството в Закона за облагане доходите на физически лица.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Закон за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, бр. 115 от 5.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., посл. изм. и доп., бр. 107 от 7.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)
2. Закон за облагане доходите на физическите лица (Обн., ДВ, бр. 118 от 10 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., посл. изм. и доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 108 от 10.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)
3. Данъчен процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.; посл. изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г.)
4. Закон за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., посл. изм. и доп. бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)
5. Литературни източници:
6. Адамов, В., Обща теория на данъка, С., 1991 г.
7. Колчев, Ал. И Ангелов, Пл., Косвени данъци и мита, изд. Пакс – 99, С., 2001 г.
8. Международен данъчен речник, Английско – български, С., 1995 г.
9. Мермерска, Л., Коментар на Закона за облагане доходите на физическите лица, изд. РААБЕ, С., 2003 г.
10. Ненков, В. и др., Данъчна и финансова администрация, изд. АБАГАР, В. Търново, 2003 г.
11. Ненков, В., Аспекти на развитието на финансовата и данъчна администрация, академично изд. „Ценов”, Свищов, 1998 г.
12. Николова Н. Финанси, УИ Стопанство – ИСК, 2003 г.
13. Преговорна позиция по Глава 10 „Данъчна политика”, Междуправителствена конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз, С., 2003 г.
14. Радонов, Д., Актуални проблеми ДДС, ИК Нова звезда, С., 2002 г.
15. Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България, изд. „Тракия – М”, С., 2001 г.
16. Стоянов В. Л. Михалкова Финанси, ИК „Люрен”, 1998 г.
17. Стоянов, П., Данъчно право, БАН, С., 2002 г.
18. Стоянов В., Основи на финансите т. І, изд. ГАЛИК, С., 1997 г.
19. Тананеев, Е., Финансово – данъчен контрол, Свищов, 1992 г.
20. Томов Й., Финансов и данъчен контрол, ИК Люрен, С., 1998 г.
21. Христова, Л. Данъчен контрол
22. сп. „Български счетоводител” – издания 2004 г.
23. Мониторингов доклад на ЕК от 2005 г. за България.
24. www.minfin.bg – официален сайт на Министерството на финансите.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици, примери и изчисления.
Ключови думи:
Данъчна система в Р. България, техника на данъчно облагане в България, преки данъци, облагане на физически лица, годишен (патентен) данък, Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закон за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), подход при едноличен търговец, данъчна политика
]]>
