 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Данък върху добавена стойност – същност и счетоводно отчитане
2002 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа глава. Характеристика и особености на ДДС
1. Същност, основни елементи и нормативна база на ДДС
2. Субекти и обекти на облагането с ДДС
2.1. Данъчни субекти на облагане
2.2. Данъчна основа на облагане
2.3. Начисляване и определяне на данъка
3. Технология на данъчния кредит
5. Същност и техника на данъчния контрол при действието на ДДС
6. Проверка на счетоводните сметки
Втора глава. Счетоводно отчитане на разчетите свързани с ДДС
1. Счетоводно отчитане на начисления ДДС върху продажбите и покупките
2. Счетоводно отчитане на ДДС, подлежащ на внасяне и на данъка за възстановяване
3. Обща схема на счетоводното отчитане на ДДС..
УВОД
От 1 април 1994 г. в България се въвежда Данък върху добавената стойност /ДДС/. Това е косвен данък върху потреблението, аналогичен на прилаганите в много западноевропейски страни. Принципът на нетно облагане не е напълно нов. Той е развит от Карл Фон Сименс през 1919 г. под наименованието "облагороден данък върху оборота". В последните години съществува тенденция за въвеждането на единни данъчни размери, но не всички страни прилагат нулева тарифа за освобождаване от облагане на определен кръг от стоки.
Данъкът върху добавената стойност се характеризира с неутралност и еднократност. В същото време той създава равностойни условия при данъчното облагане на всички участници в стопанският живот. Характерна особеност при прилагането на ДДС е разделянето на данъчно задълженото лице от действителният платец на данъка. Тази особеност го определя като косвен данък и е причина за особеностите в счетоводното му отчитане.
Правилата за счетоводна отчетност, свързани с прилагането на ЗДДС са от съществено значение, поради това че са в основата на определянето на дължимите суми, които регистрираните лица внасят в държавният бюджет или да им бъде възстановен данъчен кредит. Важно място в системата за прилагане на данъчното облагане има и данъчният контрол. Неговата важност се определя и поради възможността чрез привилегиите, които предлага ЗДДС, да бъдат усвоени значителни суми, без да е на лице основание за това.
Във връзка със споменатите особености на системата за облагане с ДДС е разработена настоящата дипломна работа. С нея се цели да бъдат определени същността и особеностите на ДДС, да бъдат определени субектите на облагането и метода за определянето на данъчната основа за целите на ДДС. Внимание ще бъде обърнато и на последните промени на закона свързани с откриването и ползването на “ДДС-сметка”.
Цел на настоящата разработка е да бъде очертана и ролята на данъчният контрол при прилагането на ДДС в България. Също така ще бъде показана системата за счетоводното отчитане на разчетите, които възникват във връзка с начисляването, плащането или приспадането на този вид данък.
В практичната част на дипломната работа са отбелязани основните моменти, свързани с разкриването на “ДДС-сметка” и спецификата на счетоводните отчетност, свързана с нея. Ще бъдат показани и основните механизми за получаване и разходване на средствата, които постъпват с нея.
Нормативна уредба на прилагането на ДДС
Основните закони, уреждащи приложението на ДДС в практиката на стопанските субекти е Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на закона за данък добавена стойност (ППЗДДС). От създаването си до сега този закон е претърпял множество промени, целящи доближаването му до практиката на развитите страни. Последната промяна е факт от м. Април 2002 г. и се основава главно на определянето на условията за създаване и ползване на ДДС-сметка и съкращаване на срока за възстановяване на дължимият данъчен кредит на субектите. Във връзка с това е направена промяна и на ППЗДДС, с цел определяне на процедурите и правилата за откриване и водене на ДДС-сметка.
В нормативната уредба е определено, че данък върху добавената стойност, се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Важно значение за приложението на закона има и определянето на териториалният обхват на действие на неговите разпоредби. Разпоредбите на този закон се прилагат на територията на страната, която за целите на този закон включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за валутна търговия.
Определени в ЗДДС са данъчно задължените лица по този закон. Това са всички лица, които извършват “независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея”. За независима икономическа дейност законът счита “всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия”. Такава е дейността, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършване на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване и консумация от потребителите. Както и използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер.
………………………………………
2.3. Начисляване и определяне на данъка
В Република България е определена единна данъчна ставка в размер на 20%. Според разпоредбите на ЗДДС, данъчните ставки са две: основна и специфична. Основна е данъчната ставка, която е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки.
Втората данъчна ставка в ЗДДС е специфичната ставка, защото тя е нула на сто и се отнася само за случаите на износ по смисъла на чл. 14 от ЗДДС и при изпълнението на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Вторият случай на нулева данъчна ставка се прилага, когато в международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по установения ред, е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект, освобождаването от данък или възстановяването на платен данък по повод придобиването на стоки или услуги във връзка с такава доставка се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.
………………………………………………
2. Въвеждане на ДДС-сметка за обслужване на разчетите на БТК ЕАД със данък добавена стойност. Ред за откриване на "ДДС-сметката"
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДПК са извършени промени в Закона за данък добавена стойност, с които е регламентирано въвеждането на "ДДС-сметка" от 1 август 2002 година за всички регистрирани по ЗДДС лица. Конкретните процедури във връзка с въвеждането на "ДДС-сметката" са регламентирани с промяната на Правилника за прилагане на Закона за данък добавена стойност.
При неизпълнение на това задължение в упоменатия срок на регистрираните лица ще се налага санкция в размер от 250 лева до 2500 лева на основание чл. 132, ал. 3 от Закона за данък добавена стойност.
Нормативните разпоредби определят "ДДС-сметката" задължителна за откриване, но доброволна за ползуване. Във връзка с ползуването е необходимо да бъде направена преценка за положителните и отрицателни последици от работата с такава сметка.
БТК ЕАД е предпочела да се ползува "ДДС-сметката" от 1.08.2002 г. по следните причини:
Ø В случай, че БТК не плати начисления данък добавена стойност по "ДДС-сметката" на своите доставчици – то тогава нарушенията на доставчика или предходните доставчици (с които дружеството няма преки търговски взаимоотношения) ще рефлектират върху правото на данъчен кредит на БТК и това право няма да бъде признато от данъчните органи за възникнало. Предвид на размера на данъчния кредит на дружеството, неплащането на данък добавена стойност по "ДДС-сметката" на доставчиците е предпоставка за нанасяне на щети на Компанията в особено големи размери.
Ø Когато регистрираното лице предлага на своите клиенти да плащат начисления данък добавена стойност по "ДДС-сметката" на БТК, тогава това лице ще бъде гаранция за правото на данъчен кредит на клиентите и проява на търговска добросъвестност и коректност.
……………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Принципите които регламентират данъчното облагане са съвкупност от правила, които са в основата на теоретическата постановка на данъка и неговото адаптиране в практиката с цел оптимално съчетаване на интересите на всички икономически субекти. По своята същност данъка върху добавената стойност се определя като косвен данък имащ широко приложение от гледна точка на субектите, които обхваща и данъчната основа за начисляване.
В системата на държавните приходи той заема съществено място, поради това че акумулира значителен размер парични средства. Освен източник на приходи, обаче този данък придоби характер на средство за ощетяване на държавата и източване на бюджета й, което е причина данъчният контрол, свързан със закона за ДДС да придобие особена важност.
Основно средство за упражняване на правата и задълженията, свързани със ЗДДС и определяне на размера на разчетите за ДДС е счетоводната отчетност. Чрез нея се изпълняват всички дейности имащи отношение към начисляването на данъците върху покупките и продажбите, извършени от стопанските субекти, и определянето на дължимият данък за внасяне или данъкът, подлежащ на възстановяване от страна на държавата.
Тези са основните насоки в настоящата разработка. Основните изводи, които могат да се направят са свързани със положителните страни на създаването и използването на въведената от ЗДДС “ДДС-сметка”. Основните функции на сметката са насочени към регламентирането на действията, свързани със задълженията по ДДС и опростяване на процедурата за признаване на правото на данъчен кредит.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Закон за данък върху добавената стойност
2. Данъчен процесуален кодекс
3. Правилник за прилагане на Законна за данък върху добавена стойност
4. Закон за счетоводството, ДВ, бр. 98/16.11.2001.
5. Национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан, ИК “Форком”, София, 2002.
6. Радонов, Д., “Актуални проблеми ДДС”, ИК “Нова звезда”, София, 2002.
7. Славков, Б. "Данъчна система и данъчен контрол в Република България", изд. Тракия-М, С., 2001 г.
8. Ръководство по прилагане на процедурите - функция "Данъчен контрол"
9. Колчев, Ал. И Ангелов, Пл. "Косвени данъци и мита", С., Пакс-99, 2001 г.
10. Томов, Й. "Финансов и данъчен контрол", ИК "Люрен", С., 1998 г.
11. Стоянов, В. "Основи на финансите" т. І, ГАЛИК, С., 1997 г.
12. в-к “Делова седмица”, бр. 29 и 30/2002.
Темата е изготвена 2002 г.
Темата съдържа таблици, примери, изчисления, приложения.
Ключови думи:
основни елементи и нормативна база на Данък Добавена стойност (ДДС), данъчни обекти и субекти на облагане с ДДС, данъчна основа на облагане, начисляване на данък, данъчен кредит, ДДС-сметка, данъчен контрол при действие на ДДС, счетоводно отчитане на разчети по ДДС, ДДС върху продажби и покупки, ДДС за внасяне, ДДС за възстановяване, откриване на ДДС-сметка
]]>
