 |
|
Икономически университет – Варна
Център Магистърско обучение
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Проблеми при отчитането на ДМА в “КАЕКС” ООД
Варна, 2006 г.
Съдържание:
ГЛАВА ПЪРВА. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ОТЧИТАНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
1. Дълготрайните материални активи от икономическа и счетоводна гледна точка. Видове
2. Нормативна уредба свързана с ДМА
3. Първоначална и последваща оценка на ДМА
ГЛАВА ВТОРА. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТЧИТАНЕТО НА ДМА В “КАЕКС” ООД
1. Кратка характеристика на дейността на предприятието
2. Организация на счетоводното отчитане на ДМА и по-типични счетоводни записвания
3. Особености при отчитането на ДМА. Преоценка на ДМА
УВОД
Обект на изследване на тази курсова работа са проблемите при отчитането на дълготрайните материални активи в предприятие “КАЕКС” ООД село Манолич, община Сунгурларе.
Актуалността на тази тема е обоснована от важната функционална роля на дълготрайните материални активи в стопанския и отчетен процес. В националната икономика са ангажирани дълготрайни материални активи с голямо видово разнообразие и високо стойностно изражение. Те заемат също значителен дял от активите на по-голяма част от предприятията. Поради незадоволителното състояние на част от тях, и големите суми, които се заделят за тяхното поддържане. Значителните и разнообразни решения свързани със съхранението, експлоатацията, ремонта, бракуването и т.н. на дълготрайните материални активи. Както и чести злоупотреби с тези активи, да се разкрие ролята на отчетния процес в това отношение и допуснатите недостатъци и пропуски в отчетния процес водещи до това състояние.
Целта на курсовата работа е да се изясни начинът на отчитане на дълготрайните материални активи в “КАЕКС” ООД и да се откроят особеностите характерни за него. Да се установят пропуските в отчетния процес, както и да се отправят предложения за тяхното отстраняване и избягване.
Да се представят и съпоставят теоретичните постановки за отчитането на дълготрайните материални активи, и нормативната уредба свързана с тях с практическото им изпълнение и приложение в “КАЕКС” ООД.
Задачите, които се поставят за постигането на тази цел са:
· да се разгледат дълготрайните материални активи като икономическа и счетоводна категория;
· да се разгледа нормативната уредба свързана с тях и начините за тяхната първоначална и последваща оценка;
· да се представи предприятието и по-типичните за него счетоводни записвания и недостатъците при оценката, преоценката и амортизацията на дълготрайните материални активи;
· да се представят изводи и препоръки за подобряване на отчетния процес свързан с дълготрайните материални активи.
Предприятието, в което е проведено емпиричното наблюдение на отчитането на дълготрайните материални активи е “КАЕКС” ООД село Манолич, област Бургас. Отрасълът, в който то развива дейността си е дървообработването. И по-точно то се занимава с обработката на дървен материал и производство на паркетни дъски, паркетина, дървени палети и др.
Методите използвани при изследването на този проблем са два. Първият е проучване на теоретичните постановки за отчитането на дълготрайните материални активи. Вторият е емпирично проучване – изследван е практическия процес на отчитане на дълготрайните материални активи в “КАЕКС” ООД.
Ограничения на темата – в тази разработка не са разгледани всички възможни случаи на придобиване и извеждане от употреба на дълготрайни материални активи, бракуването на същите, както и особеностите свързани с тези случаи. Не са представени в пълнота въпросите за отчитане на лизинговите договори и подобренията на дълготрайните материални активи. Поради липсата на подобни операции в разглежданото предприятие.
…………………………………
Обособяването на даден актив в отделен ДМА може да стане тогава, когато този актив може да се изведе от предприятието отделно от другите активи (буква „б” от т. 2 на СС 16), т.е. тогава, когато след изваждането му от състава на активите на предприятието той може да изпълнява същото се предназначение извън предприятието, респ. в друго предприятие. А за да изпълни същото си предназначение, той трябва да отговаря, да може да се признае и да се отчита като ДМА.
На това основание е дадена възможността за ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, когато тези части отговарят поотделно на посочените по-горе критерии за ДМА, да могат да се обособят в самостоятелни, отделни дълготрайни активи. Това е допустимо – както е посочено, само тогава, когато отделна съставна част отговаря на определението за ДМА, стойността му може надеждно да се изчисли и предприятието да очаква да получи икономическа изгода от него.
Друг съществен момент е единичната стойност, въз основа на който става признаването на всеки придобит ДМА, т.е. определянето на т.нар. праг на същественост. Тази стойност трябва да бъде значима, а това означава, че е напълно възможно тя да бъде различна в зависимост от конкретните условия на работа в отделните предприятия. Прагът на същественост се конкретизира в счетоводната политика на всяко предприятие. В случаите, когато са придобити активи под този праг, те се отчитат като текущ разход през съответния отчетен период.
Според Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от началото на 2003 г. За нуждите на данъчното облагане на печалбата максималният стойностен праг на същественост може да бъде равен на 500 лв. или по-нисък, но не трябва да бъде по-висок за данъчни цели.
Определянето на стойностен праг на същественост в случая не бива и не може да стане произволно. То се обуславя от икономическата изгода в хода на употребата на актива, която предприятието би постигнало (пряко или косвено). Преценката зависи от конкретните обстоятелства и съобразно конкретните видове предприятия. Това трябва да стане въз основа на задълбочен анализ и преценка при разработката на счетоводната политика на предприятието.
………………………………..
По оценка, приета от съда, се оценяват ДМА, които представляват непарични вноски от акционери или съдружници при формиране на основния капитал в капиталови дружества, съгласно изискванията на Търговския закон. Към оценката е необходимо да се прибавят и всички преки разходи, които са необходими за привеждане на съответния актив в работно състояние.
По-различно се оценяват ДМА, които са придобити чрез натурална размяна (бартер). В приложимите счетоводни стандарти са възприети два различни подхода в зависимост от това какви активи се използват за размяна. Първият подход се прилага в случаите, когато в разменна операция участват активи със сходна употреба и предназначение. Придобитият актив се оценява по балансовата стойност на отдаденият актив. Това означава, че при тази операция няма да се формира никакъв финансов резултат – нито печалба, нито загуба. Ако обаче справедливата стойност на получения ДМА е по-ниска от тази на отдадения, е необходимо предварително да се намали балансовата стойност на отдадения актив и тя да се припише на новополучения актив. Вторият подход се прилага, когато се разменят несходни активи. Тогава придобития актив се оценява по справедливата му стойност, която е равностойна на справедливата стойност на отдадения актив, но коригирана със всички договорени за плащане парични средства или техни еквиваленти, ако разменените активи нямат сходни стойности.
Независимо от това каква оценка е приложена при придобиването на ДМА, след предаването им в експлоатация те се водят по тяхната отчетна стойност, т.е. стойността, по която се отчитат счетоводно по време на тяхната употреба.
Последващите (или периодичните) оценки са тези, по които се представят активите и пасивите към даден по-късен момент, следващ тяхното придобиване. Обикновено това е към края на отчетната година, когато се изготвя годишния финансов отчет, или към края на някакъв междинен период, за който предприятието изготвя някакъв междинен отчет (месечен, тримесечен и т.н.). Тъй като между периода на придобиване на активите (респективно – възникване на пасивите) и момента на изготвяне на съответния отчет може да са настъпили значителни колебания и промени в техните пазарни цени, с цел достоверното им представяне счетоводните стандарти регламентират следните правила за последващата им оценка:
Дълготрайните материални и нематериални активи могат да се преоценят по справедлива стойност. Ако е налице спад в отчетните им стойности, те следва да се обезценят.
Преоценка и обезценка на ДМА. Според изискванията на приложимите счетоводни стандарти в края на всеки отчетен период предприятията следва да направят преглед на ДМА и да определят дали те подлежат на последващо оценяване, което може да бъде преоценка и обезценка.
……………………………….
1. Кратка характеристика на дейността на предприятието
Фирма „Каекс” ООД с Манолич, общ. Сунгурларе, обл. Бургас е регистрирана с решение на Бургаския Окръжен Съд през 1995 г.
Принадлежи към малките и средни предприятия съгласно чл.3,ал.3 от Закона за малките и средните предприятия. Дружеството има двама управители, двамата граждани на Р Турция. Основната дейност е производство на паркетни дъски, палети и полуготова продукция паркетина, като съществен дял от цялостното производство заемат паркетните дъски, а производството на палети е сравнително нова дейност която съществува в предприятието от м. април 2005 г. Продукцията е предимно за износ, като на вътрешен пазар се реализират само палетите и отпадъчния материал. Дружеството осигурява 60 работни места.
Организационно – управленската структура на „Каекс” ООД се състои от административен отдел, включващ управител, счетоводител, касиер, началник по продажбите и охрана. Всеки цех има началник и окачествители на готовата продукция.
……………………………..
Този начин на отчитане на ДМА до известна степен има определена логика. Тъй като предприятието е малко и за собствениците (респективно управителя) е възможно пряко самите да следят и контролират ДМА на място.
Но ако това предприятие има амбицията да се развива и да расте то това нещо трябва да се промени за в бъдеще. Защото с разрастване на мащабите и обема на неговата дейност ще нарастват и неговите ДМА, респективно ще намалява възможността за непосредствен контрол от страна на собствениците върху ДМА.
Би било полезно за в бъдеще да се отчитат ДМА в предприятието като всеобхватно се прилагат счетоводните принципи и счетоводните стандарти, и се избират най-подходящите за целите на дейността му. Така счетоводството на предприятието ще може да отговори на необходимостите породени от бъдещо нарастване на обема и дейността на предприятието. В противен случай то би било изправено пред проблеми, които този начин на отчитане не би могъл да реши. Като злоупотреби с активи, които са едни от най-често срещаните стопански престъпления и проблеми за собствениците.
Ако се налага да се повиши квалификацията на счетоводния персонал на фирмата, за да може да се отговори на необходимите изисквания за повишаване на качеството на воденото счетоводство и счетоводната информация.
………………………………….
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От горе направеното изложение за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи в “КАЕКС” ООД се открояват няколко по-важни момента.
Счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи в това предприятие се извършва съгласно разпоредбите и изискванията на приложимите счетоводни стандарти като се открояват някой значителни отклонения главно в спазването на счетоводните принципи и най-вече този за вярно и честно представяне на активите и пасивите на предприятието.
Значително е пренебрегнато реалното оценяване на дълготрайните материални активи следствие от определянето на неподходящи амортизационни норми. В следствие на това голяма част от машините и съоръженията на предприятието се водят с балансова стойност нула, а продължават да се използват дълго време. В резултат на това се определя нереална себестойност на произведената продукция, на печалбата на дружеството, нереални стойности на активите на предприятието, предоставят се възможности за злоупотреби с тях от работещите лица във фирмата.
Причините за това са неизискването на това от собствениците на предприятието, поради малките размери на предприятието и доверието на собствениците към управителя. А може би и от психологическа гледна точка собствениците не го считат за нужно, те си знаят какво притежават. Нежеланието на счетоводителката да се занимава със допълнителната и сложна работа, която ще възникне с отчитането на данъчни временни разлики.
……………………………………….
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Закон за счетоводството, София, Нова звезда, 2004.
2. Закон за корпоративното подоходно облагане, София, ИК “Скорпио”, 2005.
3. Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, София, Нова звезда, Рконсулт, 2005.
4. Генов Г., и др. Теория на счетоводството, Варна, Стено, 2005
5. Георгиев, В., Стефанов, С., Теория на счетоводството., Варна, 2000.
6. Димитров, М., Павлова, М. Теория на счетоводството., София, Ромина, 2005
7. Дурин, С. Счетоводство на предприятието. София, ФорКом, 1999.
8. Душанов, И., Павлова М. Курс по счетоводство на предприятието., София, Ромина, 2003.
9. Златков, И. Счетоводство – Практико-приложен курс., София, Сиела, 1998.
10. Косев, Д. Двустранно фирмено счетоводство., София, Софтрейд, 1998.
11. Радонов, Д., Проданов, Г., Стефанова, М., Наръчник на счетоводителя, Нова звезда, 2005.
12. Трифонов, Т. Теория на счетоводството., София, Тракия М, 1998.
13. Тодоров, Г., Георгиев В., и др. Счетоводство на предприятието., Варна, Стено, 2004.
14. Наръчник на икономиста бр. 2, 2005
15. Български счетоводител. бр. 5, 1997
Темата е изготвена 2006 г.
Темата съдържа таблици и реални статистически данни (Баланс, ОПР) на изследваната фирма.
Ключови думи:
отчитане на ДМА, видове дълготрайни материални активи, оценка на ДМА, счетоводно отчитане на ДМА, придобиване на ДМА, използване на ДМА, ремонт на ДМА, обезценка на ДМА, изваждане от употреба на ДМА, краткотрайни активи
]]>
