Задача на настоящата дипломна работа е да се разгледат видовете ценни книжа и по-конкретно акциите, облигациите и държавните ценни книжа (ДЦК), значението им за банкова дейност, търговските операции, които се извършват с тях и най-вече счетоводното им отчитане. Целта е да се вникне по-дълбоко в тяхната същност и да се направят изводи относно ролята им за функционирането и развитието на търговските банки и на финансовия пазар.

Търговските банки извършват широк спектър от дейности, като техните основни функции са: приемане на депозити и предоставяне на кредити, търговия с чужда валута, операции на паричния и финансов пазар, посредничество при разплащанията между стопанските субекти и други. Също така те държат значителни портфейли от ценни книжа (акции, облигации и др.), които са формирани от инвестициите в този вид активи. Делът на инвестициите в ценни книжа е около двадесет процента от относителния размер на активите на една банка. Управлението на този портфейл има важно значение за банковата доходност и ликвидност, тъй като ценните книжа са доходоносни и едновременно високо ликвидни. Формирането и управлението на този портфейл от ценни книжа, заедно с кредитния портфейл, имат основно значение за управлението на активите на една банка. Основна задача е решаването на проблема "ликвидност - печалба". Банките се съобразяват и с юридическите ограничения (чл. 19 от Закона за банките съгласно който банките могат да придобиват акции, дялове и друго участие до 10% от акциите с право на глас на нефинансово предприятие. Над този размер те могат да придобиват дялово участие само с разрешението на БНБ).

Ценните книжа носят печалба за банката както под формата на дивиденти и лихвени проценти, така и от промяна в курсовете в посока увеличение при евентуална продажба. Поради факта, че те са високоликвидни активи, те могат да служат и като обезпечение по кредити.

Ценните книжа и проблемите на тяхното счетоводно отчитане са един сравнително нов момент от дейността на търговските банки у нас. Корпоративните ценни книжа се явяват твърде рискова алтернатива на инвестиция. Затова е необходимо много добро познаване на финансовата мощ на емитента. Търговията с ценни книжа в България е в своя начален стадий на развитие, като все още се търси най-приложимата за българските условия форма на търговия.

ГЛАВА ПЪРВА

СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ОПЕРАЦИИ С ЦЕННИ КНИЖА (АКЦИИ, ОБЛИГАЦИИ И ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА)

1. Историческо развитие, същност и роля на счетоводството като наука.

Като строго регламентирана професионална дейност, счетоводството има солиден теоретичен фундамент (съвкупност от знания и способи за получаване на знания) , създаден в резултат на взаимодействието между опита и теорията. Като практическа дейност, елементарни действия за наблюдение и отразяване на стопанската дейност върху материални носители, счетоводството датира от времето на създаване на писмеността и прилагането на елементарна аритметика. Негови наченки се откриват в Месопотамия и Вавилон, в древните Египет и Рим. След възприемането на парите като всеобщ измерител и стоков еквивалент, счетоводството получава своя развой, като основното му предназначение е да представя имущественото състояние на предприятията. То обаче не дава представа за икономическия и правен характер на извършваните стопански и финансови операции, за получения финансов резултат и за въздействието на различните фактори върху него. Не създава условия за упражняване на контрол върху верността на извършваните записвания. Тези слабости се преодоляват с въвеждането на двойното счетоводство като организирана и теоретично обоснована система за отчетност. То възниква през Възраждането, в резултат на създадените през епохата нови икономически условия на живот и развитие на стоково паричните отношения.

Първата книга, с която се поставя началото на теоретичното счетоводно знание, е издадена от професора математик Лука Пачиоли. Някои виждания на Пачиоли са възникнали под влияние на възгледите на Леонардо и Алберти за обективното съществуване на вечни пропорции, на съизмерност, хармония и равновесие. Не бива да отпада заслугата на учените счетоведи, които са допринесли за оформянето на различните теоретични интерпретации на счетоводството: математическо - с основен представител Джириломо Кардано, юридическо - с основни поддръжници Никола Д’Анастасио, Франческо Вилка, икономическо - представено от Джузепе Форни, Фабио Беста и др. Заслужено внимание трябва да се отдаде и на родоначалника на идеята за формиране на счетоводството като наука - холандския математик Симона ван Ставина. За налагането на счетоводството като ценна и обективно необходима отчетно -информационна система в България, съществен принос имат професорите Белмер, Димитър Добрев, Бойчо Бойчев, Васил Ранков, Александър Георгиев, Ив. Душанов и др. Всеки от тях внася нещо ново и очертава огромното значение на счетоводството като източник на информация за защита на интересите на собствениците, за анализ на дейността на предприятието и за упражняване на системен контрол. В счетоводството общата теория се трансформира успешно в конкретна, а тя от своя страна – в програма за практическа дейност.

Чрез системното разглеждане на икономическите явления в тяхната количествена и качествена определеност, чрез съчетаване на историческия и логически подход при установяване на фактите и явленията, счетоводството позволява да се следи и контролира, анализира и регулира дейността на стопанските единици, да се установяват тенденциите и закономерностите в развитието им. Нека приведем някои факти и аргументи в защита на предимствата и ценното достойнство на счетоводството. В счетоводството се държи сметка за двояката природа на съдържащият се в стоката труд, отразява се проявлението на стоката като потребителна стойност, като субстанция и величина на стойността. Обектите се отразяват като закономерно единство на елементи и структура, а качествено се характеризират чрез систематизиране и класифициране на потребителните им стойности. Това дава възможност да се следи и контролира дали се изгражда най-ефективна структура на средствата , дали тя се адаптира своевременно към въздействието на външната среда. Счетоводството съдейства за решаване на задачата на качествения анализ. Чрез него се осъществява и така необходимата обратна информационна връзка, без която е немислимо какъвто и да е процес на управление. Приносът на счетоводството става все по-осезателен, като се има предвид , че то отразява движението и изменението на средствата като продукт на взаимозависимостта на наблюдаваните обекти. Така движението се установява не като просто количествено натрупване на наблюдаваните обекти, а като процес на непрекъснато унищожаване и изчезване на едни и възникване на нови обекти -получава своеобразно проявление законът за преход на количествените изменения в качествени и обратно. Счетоводството позволява да се установят и причините за възникване и развитието на определени икономически събития и следователно съдейства за тяхното изследване и изясняване. То е свързано органически с практическата дейност на хората и обслужва изцяло техните професионални изяви.

Огромно е значението на счетоводството като източник на информация за контролиране, анализиране и регулиране на процесите, които протичат в стопанските предприятия; за изучаване на тяхната икономика, за обогатяване на знанията и набелязване на конкретни мерки за по-активното им използване в процеса на управление.

2. Същност на ценните книжа.

Ценни книжа са инвестиционните договори, които се предлагат публично с цел получаване на доход. Те са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които могат да бъдат предлагани публично като акции, облигации или други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа. Под други дългови ценни книжа по смисъла на ЗППЦК следва да се разбират прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали в следствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права. Това са фючърсни, фордуърдни, суапови договори и временни удостоверения. Трябва да се прави разлика между инвестиционни и търговски ценни книжа (най-често се изучават във връзка с търговски сделки – менителница, запис на заповед и др.). Инвестиционните ценни книжа представляват инвестиция за техните титуляри. По тези договори инвеститорите предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без да участват пряко в тяхното управление, т.е. това е влагане на средства в стопанска дейност за създаване на доход.

2.1. Акции

Акциите са форма на финансиране на дружеството (за разлика от облигациите, които са форма на кредитиране). Акцията представлява дялово свидетелство за част (дял) от основния капитал на акционерното дружество, удостоверяваща правото на собственост върху имуществото на фирмата - емитент. С акцията се удостоверява дялово участие и произтичащите от него имуществени права и права на членство. Имуществените права включват: право върху дивидент, право за закупуване на нови акции на акционерното дружество, право върху част от ликвидационната квота. Правата на членство, произтичащи от една акция, се изразяват в: право на участие в Общото събрание на акционерното дружество; право на глас при вземане на решения; право на контрол върху дейността на акционерното дружество; право на притежателя на акцията да бъде избиран в органите на акционерното дружество.

С притежаването на акция се удостоверява не само собственост върху дял от акционерния капитал, но и върху цялото имущество на акционерното дружество. Счетоводната стойност, която не се покрива с пазарната стойност, изразява имуществото на акционерното дружество, разделено на акциите, които се намират в обръщение.

Обикновено правата на акционера съответстват на размера на неговото дялово участие в капитала. Отклонения настъпват чрез издаването на: привилегировани акции или на акции, удостоверяващи право на глас.

За банките акциите представляват интерес от гледна точка на дохода, който носят. Освен това те се търгуват на борсата и може да се осъществи печалба от промените в курса им. Размерът на дивидента не е предварително известен, зависи от реализирания годишен финансов резултат на фирмата и от съотношението, в което ще се разпределя печалбата. Решението за изплащане и размерът на дивидентите се определя от Общото събрание на акционерите.

Видове акции

В зависимост от начина, по който се издават, акциите биват:

- поименни - името на притежателя им е записано на самата акция и в т. нар. "Книга на акционерите", в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Прехвърлянето им става чрез джиро и със съответната корекция в книгата на акционерите. Поименни акции, прехвърлянето на които е ограничено или забранено се нар. винкулирани. Този вид акции създават по-голяма сигурност за акционерното дружество и неговите членове;

- на приносител - обикновения вид акции. Прехвърлянето им става чрез просто предаване от едно лице на друго.

От гледна точка на правата, които пораждат, акциите биват:

- обикновени- обезпечават равни права на всички акционери на дадено акционерно дружество. Дават право на дялово участие с принципно неограничен размер на дивидента, право на участие в активите на фирмата, останали след погасяване на всичките й задължения при ликвидация, т. е. при ликвидация претенциите на акционерите, притежаващи обикновени акции се удовлетворяват последни. Следователно рискът, който поемат притежателите на обикновени акции е значителен, но за сметка на това те имат право на глас в управлението на акционерното дружество и упражняват по-голям контрол върху дейността на фирмата. При благоприятни финансови резултати могат да получат по-голям доход под формата на дивиденти и нарастване на капитала.

- привилегировани- осигуряват преференциални права или гаранции на своите притежатели по отношение на получава нето на дивиденти и остатъка от активите на фирмата при ликвидация. В акцията се посочва максималния дивидент, който се изплаща само в случай, че притежателите на обикновени акции получат дивидент. При привилегированите акции е гарантиран минимален дивидент, който се изплаща независимо от постигнатия финансов резултат, дори когато е взето решение да не се изплащат дивиденти. При ликвидация, след удовлетворяване претенциите на другите кредитори, първо се изплаща в пълен размер номиналната стойност на привилегированите акции, а едва след това на обикновените. За сметка на това тези акции не дават право на глас в Общото събрание.

Съществуват и разменни привилегировани акции, които дават възможност на притежателя им да ги обмени за обикновени при определено съотношение (конверсионно съотношение или процент).

Привилегировани акции с кумулативен дивидент - дивидентите се изплащат, макар и през по-късен период, с натрупване. Ако целият (или част от) дивидента по привилегированите акции не се изплати през дадена година, той се изплаща през следващата година преди изплащането на дивидентите по обикновените акции.

Има и някои разновидности на ценните книжа с променлив доход:

- акции с право на двоен глас - поименни акции, чието издаване се предвижда от устава на акционерното дружество. Вписват се на името на един собственик и имат пределен минимален срок;

- гаранционни акции - за собственост на административния ръководител. Смята се, че ръководството трябва да притежава определен брой акции, без право да ги продава, които служат като гаранции по дейността на управлението;

- акции по квота - емитират се с фиксирана част от имуществото на предприятието, а не с определена номинална стойност. Отразяват съответен дял от действителното имущество на акционерното дружество, показват същинската, истинската стойност на акциите. При квотните акции общият брой на гласовете, общата печалба и ликвидационната част се делят на броя на издадените акции, като по този начин се получава и съответния дял. Стойността им представлява процентен дял от основния капитал. Акциите по квота се издават в САЩ, Канада Има законодателства (като германското), които изрично забраняват издаването на квотни акции поради опасността да създават балансови усложнения и поради тяхната борсова неподвижност;

- ползвателни акции - материализират по-малко по вид права. Предоставят право на глас и право да се ползва част от печалбата, но не и право на част от имуществото при прекратяване на акционерното дружество;

- процентни акции - предоставят правото на собственика им да получи сума, равна на определен процент от номиналната стойност на акцията, независимо от финансовия резултат. Освен този процент, гарантиран при всяко имуществено състояние на фирмата, собственикът има право да получи и полагащият му се дивидент, при положение, че в края на отчетната година акционерното дружество е реализирало финансов резултат – печалба;

- трудови акции - притежател на трудовите акции може да бъде само лице. което се намира в труд о во-п равни отношения сдадено акционерно дружество. Ако собственикът им си прекрати дейността в дружеството, неговите акции задължително се закупуват по номинална стойност.

2.2. Облигации

При издаването на ценни книжа с фиксиран доход емитентът се задължава да плаща твърди номинални лихви, които имат падеж на определени срокове След изтичане на срока на ценната книга се изплаща и нейната номинална стойност. Задължението за плащане не зависи от финансовия резултат, който емитентът е реализирал, затова и рискът при тях е най-малък. Те са вид дългови финансови инструменти, т.е. техния притежател се идентифицира като кредитор. Типичен представител на тази група ценни книжа е облигацията.

Облигацията е своеобразен договор за заем, който заемоискателят (емитентът) се задължава да погаси след определен срок - падеж. До настъпване на падежа емитентът изплаща лихви за правото на ползване на паричните средства, а на падежа се изплаща и номиналната стойност на облигацията т е. главницата по заема. Лихвата е установена като % към номиналната цена на облигацията.

Видове облигации:

Според начина на плащане и договорните условия облигациите са купонни и дисконтни:

- купонни облигации - те са с обозначена номинална стойност, по която се купува облигацията. Плащанията стават периодично, чрез купони. Срещу предоставянето на купона на определени дати се изплаща фиксираната по купона лихва. При представянето на последния купон освен лихвения процент по него се изплаща и главницата. Те са по-разпространеният вид облигации.

- дисконтни облигации - те също имат номинална стойност при емитирането, но при покупката се прави отбив от нея. Този отбив се нарича дисконт, който фактически представлява лихвата по заема. Тези облигации не носят в прекия смисъл лихвени плащания. Доходът от тях е разликата между номиналната и реалната цена. Дисконтни облигации са държавните ценни книжа. Дисконтните облигации се наричат още облигации с отстъпка.

Ценните книжа с фиксиран доход могат да бъдат класирани и според емитента им:

- държавни ценни книжа - те са преобладаваща част в портфейла на търговските банки. Този вид ценни книжа се емитират от държавата за покриване на бюджетния дефицит (вътрешен дълг). Една част от тях нямат вторичен пазар, но те не се държат от банките, а от правителствени агенции, чужди правителства и отделни лица. Пазарните емисии включват съкровищни бонове, полици и облигации.

- облигации на учреждения, спонсорирани от държавата - тези облигации не са гарантирани от правителството, но съществува силен държавен контрол върху обезпечението им.

- облигации на международни агенции - обикновено това са организации като Световната банка и други.

- мунициални облигации - издават се от общините. Издават се главно за финансиране на капитални разходи (основно за пътища и образование). Приходите се използват за плащания по дълговете. Общинските облигации са два вида: облигации от общински характер, напълно гарантирани от издаващото учреждение и облигации за доходи - гарантират се от приходи от даден проект, власт или учреждение, или от постъпления от точно определен данък.

- спестовни облигации - те са ценни книжа с твърд лихвен процент. Предлагат се само на определени лица и организации.

- еврооблигации - това са облигации, които се предлагат извън страната на заемополучателя и обикновено извън страната, в чиято валута са определени стойностите на ценната книга. Данъчните закони са различни, затова лихвените проценти върху еврооблигациите обикновено са по-ниски от онези на местните, изразени в същата валута.

- корпоративни (фирмени) облигации-издават се от фирми. Те обещават точно определени плащания в точно определено време, като са осигурени правни гаранции в случай на просрочка. Обикновено корпоративните облигации са с по-висок лихвен процент от лихвите по държавните облигации, тъй като рискът от неизплащане при тях е по-голям. Ликвидността им зависи от вторичния пазар, който от своя страна зависи от размера на фирмата. Корпоративните облигации биват :ипотечни - дълг, който е обезпечен чрез залагане на определена собственост. В случай на неизпълнение притежателите могат да удовлетворят претенциите си чрез продажба на залога; облигации с допълнителна попечителна гаранция - обезпечават се от други ценни книжа, които се държат от попечителя; облигации с фиксиран лихвен процент - общи задължения на емитента, следователно са необезпечени; подчинени облигации с фиксиран лихвен процент - когато повече от една емисия облигации са неизплатени, може да се определи йерархия. Подчинените облигации са по-нисши от неподчинените. В случай на неизпълнение, първо се удовлетворяват по-висшите.

Облигациите се класифицират и като:

- обикновени облигации - заем, който емитентът се задължава да погаси след определен период, а до настъпването на този период изплаща лихви за правото на ползване на паричните средства. На падежа се изплаща номиналната стойност на облигациите, с което отношението" заемодател - заемополучател" се приключва

- привилегировани облигации - това са облигации с привилегирован режим на изплащане, следователно рискът при тях е по-малък.

- конвертируеми облигации - това са ценни книжа, които дават право на своя притежател да ги замени за точно определен брой обикновени акции. В същото време конвертируемите облигации имат всички качества на обикновените облигации- те са документ за емисия на дълг, носят доход под формата на лихва, подлежат на погасяване след определен период. Конвертируемата облигация има по-голяма потребителска стойност за своя притежател в сравнение с обикновената облигация. Освен, че носи доход (под формата на лихва) тя дава възможност на притежателят й да се възползва от нарастване на стойността на обикновените акции. Конвертируемите облигации се емитират предимно от малки, нови, бързо развиващи се фирми, тъй като осигуряват сравнително евтино финансиране за фирмата и приемливо покритие на риска за инвеститорите. Според българския Търговски закон този вид облигации не могат да издават дружества, в които участието на държавата е над петдесет процента от капитала.

2.3. Държавни ценни книжа

Засега може да се говори само за сравнително развит пазар на ценни книжа единствено що се отнася до държавните. Въпреки че отпадна данъчната преференция за притежавани ДЦК от физически (ЕТ) и юридически лица, много от тях пак се насочват към ДЦК, като по-сигурна инвестиция. В условията на недостатъчно стабилна финансова система, инвеститорът, несклонен към риск и търсещ нормална възвращаемост за парите си, закономерно проявява интерес към ДЦК. Във всяка страна те са най-безрисковите вложения, тъй като техен издател е държавата и тя стои зад изплащането на лихвите, отстъпките и главниците по държавния дълг. По- важни характеристики на вложението в ДЦК са: висока сигурност, висока ликвидност, тъй като емисиите на ДЦК са с големи обеми и за тях съществува развит вторичен пазар, където инвеститорите биха могли, ако пожелаят, да продадат притежаваните ДЦК преди датата на падежа; висока доходност и други.

Естествено и при инвестирането в ДЦК са валидни общите инвестиционни принципи, т, е. краткосрочните ценни книжа са свързани с по-малък риск от дългосрочните, ценните книжа с фиксиран доход са по-рискови от тези с плаващ.

Рискът от неплатежоспособност на практика не съществува, тъй като изплащането на главниците и лихвите е гарантирано от възможността на държавата да налага и събира данъци, а също така и да емитира нови ценни книжа.

Банките поддържат значителна част от активите си в съкровищни бонове и облигации, които често се наричат вторични резерви, защото лесно могат да се превърнат в парични средства за посрещане на увеличено кредитно търсене или депозитно изтичане.

БНБ чрез провежданата от нея парична политика, прави необходимото да стимулира интереса на търговските банки към инвестициите в ДЦК. Търговските банки имат възможност да получават ломбарден заем срещу залог на ДЦК. Размерът на ломбардният заем се определя в зависимост от остатъка до падежа на ДЦК. С цел регулиране ликвидността на търговките банки, от 1.01.1993 г. БНБ започна да извършва операции на открития пазар, което дава възможност на търговските банки при недостиг на ресурси да продават притежаваните от тях ДЦК на централната банка и да подобряват своята ликвидност Въвеждането на операциите на открития пазар доведе до развитието на вторичния пазар на ДЦК.

ДЦК могат да се емитират като налични и безналични. Понастоящем всички ДЦК в обръщение са безналични, т. е. регистрирането на сделките се извършва в БНБ, а на притежателите на ДЦК, които не са банки или първични дилъри, се издават поименни сертификати от продавачите-първични дилъри.

Видове държавни ценни книжа:

Според срока до падежа Държавните ценни книжа са различни видове:

- Краткосрочни - те се наричат съкровищни бонове и се емитират със срок до падежа (матуритет) до една година.

- Средносрочни – те са ДЦК със срок на изплащане от една до пет години включително.

- Дългосрочни – те са ДЦК със срок на изплащане над пет години Средносрочните и дългосрочните ДЦК се наричат съкровищни облигации.

В зависимост от вида на дохода, който носят са:

- Сконтови ДЦК – те се емитират по цена под номинала и доходът за инвеститора се формира само от отстъпката, т. е, от разликата между покупната цена и номиналната стойност, изплащана на падежа.

- Лихвоносните ДЦК – те се емитират по цена равна или по-голяма от поминала им, върху който се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. Лихвеният процент може да се обяви като фиксиран или плаващ, т. е. обвързан с измененията в някакъв базисен процент. Лихвата по съкровищните бонове се изплаща еднократно, т. е. на датата на падежа заедно с номиналната стойност. При съкровищните облигации лихвата се изплаща на всеки шест месеца, считано от датата на емисията, като последната лихва се изплаща заедно с номиналната стойност на датата на падежа.

- Сконтово-лихвоносните ДЦК – те се емитират по цена под номинала, а върху него се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. При този вид ДЦК доходът се формира от отстъпката от номинала и от лихвата.

- ЗУНК - облигациите, издадени в съответствие със Закона за уреждане на необслужваните кредити (31.12.1990 г), са два вида-левови и валутни. Левовите облигации са 25-годишни и лихвата им е обвързана с основния лихвен процент, като от 1/3 ОЛП през първите две години достига пълния му размер през седмата до десетата година. Валутните облигации имат номинална стойност, която се отбелязва в щатски долари, но лихвите и погасителните вноски към тях се изплащат в лева по курса на БНБ за деня на плащането. Лихвеният процент по тях е Лондонския междубанков лихвен процент (ИВОК).

Този вид ценни книжа са сравнително нискодоходни и основни инвеститори в тях са финансови институции и участници в касовата приватизация, за които те носят определени привилегии.

- Брейди облигациите са ДЦК, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България. Те са три вида-облигации с начално намалени лихви (Front Loaded Interest reduction Bonds), облигации с отстъпка (Collateralized Discount Bonds) и облигации за неплатени лихви (Interest Arrears Bonds). Лихвеният процент по тях е обвързан с LIBOR. Търгуват се както на международните пазар, така и в България

Придобиването на брейди-облигации от български физически и юридически лица е подчинено на валутния режим в страната. За закупуването на тези книжа е необходимо разрешение от БНБ, съгласувано с Министерство на финансите. Издаването на такъв документ изисква да се посочи изрично целта на закупуване.

Брейди-облигациите могат да се използват в сделки, свързани с касовата приватизация, поради което в България инвеститори в тях са купувачи на приватизирани обекти и финансови институции.

Продажбата на ДЦК се осъществява от БНБ за сметка на държавата чрез аукциони. В аукционите могат да участват банки и други инвестиционни посредници, фондовите борси и инвестиционните дружества. одобрени за първични дилъри. Аукционът на практика е търг, който печелят тези, които дадат най-висока цена за номинала. Първични дилъри са финансовите институции, които имат право да участват в аукционите за продажба на държавни ценни книжа. Те трябва да поддържат определено количество държавни ценни книжа в портфейлите си, В аукционите могат да участват и фирми, и граждани чрез финансови институции - първични дилъри. Това се прави чрез така наречените несъстезателни поръчки, за които се запазват по 30% от книжата, предлагани на всеки аукцион. Наричат се несъстезателни поръчки, защото в заявката предварително не се посочва цена. Фирмите и гражданите купуват държавни ценни книжа по средна цена, формирана на аукциона. Несъстезателните поръчки се подават чрез финансова институция - първичен дилър. Фирмите и гражданите подават несъстезателни поръчки, в които посочват номиналната стойност на книжата, за които се кандидатства, ЕГН за гражданите, ЕКПОУ за фирмите и др. данни.

Вторичен пазар на ДЦК:

Вторичния пазар на ДЦК се осъществява между 1/ първични дилъри, 2/ първични дилъри и непървични дилъри, 3/ първични дилъри и физически или юридически лица, 4/ непървични дилъри и физически или юридически лица. Регистрирането на сделки от 1/ и 2/ вид се извършва въз основа на писмени искания, изпратени от двете, договарящи се финансови институции. В случай, че данните, съдържащи се в исканията съвпадат, БНБ проверява в регистъра дали продавачът притежава необходимото количество ДЦК. Ако тези искания са изпълнени, БНБ служебно задължава разплащателната сметка на продавача с договорената цена като отразява движението на ДЦК в регистрите с посочения вальор. При сключване на сделки 3/ и 4/ вид фирмите и гражданите получават от финансовата институция, удостоверяващ номера на емисията и съвкупната номинална стойност на придобитите ДЦК.

Друга особеност е. че сделките на вторичния пазар се преустановяват два работни дни преди падежа на емисията, както и три дни преди лихвените плащания по нея, ако става дума за книжа със срок над 1 година. Що се отнася до обратното изкупуване на ДЦК- много малко банки и финансови къщи изкупуват обратно ДЦК, издадени от друга финансова институция.

Със закона за защита на влоговете в банки, които са в процедура по обявяване в несъстоятелност, се емитират гаранционни ДЦК - в лева и във валута. Тези книжа ще се използват за финансиране на фонда за гарантиране на влоговете и могат да се прехвърлят само между търговските банки.

Физически и юридически лица могат да прехвърлят придобити от тях ДЦК на други лица, но сделката е валидна само когато се отрази при финансовата институция - издател на сертификата. Тази процедура прилича на джиросването на поименни акции. За да влезе в сила прехвърлянето, сделката трябва да се регистрира в книгата за притежателите на сертификати, която се води от банката или финансово-брокерската къща, от която са купени държавните ценни книжа. В този случай финансовата институция издава нов сертификат на купувача на държавните ценни книжа срещу предоставянето на стария сертификат Ако се прехвърля само част от книжата, се издават два нови сертификата - един за купувача за сумата държавни ценни книжа, които придобива и един за продавача - за остатъка.

Покупко-продажбата на ДЦК често приема формата на репо и обратно репо-сделки. Репо-операцията е продажба на ДЦК при договореност продавачът да ги купи обратно от купувача по определена цена след фиксиран срок. По същество тази сделка е обезпечен кредит. Репо-сделки се сключват преди всичко между финансовите институции и централната банка.

ДЦК могат да се използват и като обезпечение във всички предвидени от закона случаи. Високият рейтинг на ДЦК е причина за предпочитанията към тях като обезпечение на кредити срещу залог, като обезпечителният марж (разликата между стойността на обезпечението и размера на отпуснатия кредит) е значително по-малък, отколкото при използването на други активи за гарантиране на заема.

3. Роля на счетоводната информация при отчитане на ценните книжа в търговските банки.

Ценните книжа - акции, облигации и държавни ценни книжа са съществен актив на банките както по значение, така и по относителен дял в общия размер на активите. В този актив се включват както краткосрочните ценни книжа с фиксиран и променлив доход - елемент на оборотния портфейл на банките, така и дългосрочните формиращи позицията "Дългосрочни инвестиции и вземания". Ценните книжа са най-ликвидния след касовата наличност актив при наличие на следните две предпоставки: наличието на вторичен паричен пазар и качествени ценни книжа. В тях банките авансират капитал, чиято норма на възвращаемост обикновено е висока. Едновременно с това чрез тях и главно чрез ценните книжа включени във вторичния резерв на банките, се подобрява ликвидността им. Те. за разлика от другите активи, могат да се продават по всяко време на паричния пазар и по този начин да се набавят ликвидни средства. Това се извършва без да се увеличават активите и пасивите на банката, а само чрез промяна в структурата на активите - паричните средства се увеличават, а ценните книжа намаляват.

Преди да разгледаме методологията на счетоводното отчитане на ценните книжа, трябва да изясним някои основни моменти. Ценните книжа са високо ликвиден актив, в счетоводната отчетност те намират отражение като:

- финансови дълготрайни активи, а по-точно - съучастия, ценни книжа, имащи характер на дълготрайни активи, дялове в други финансови и нефинансови институции;

- краткотрайни активи. По този начин се отчитат ценните книжа, които са бързо ликвидни активи и представляват алтернативна форма на вложение на свободните финансови активи по отношение на вложенията в банките. С тяхното придобиване се цели по-ефективно използване на временно свободните парични средства и реализиране на доход в кратък срок. Те имат характер на текущи активи, а текущи активи са онези, които финансовата институция придобива под формата на ценни книжа и други ценности, и които задържа за срок не по-дълъг от една година.

4. Търговски операции с ценни книжа.

От гледна точка на критерия начин на техническо осъществяване на контакта, сделките с ценни книжа могат да се сключват на борсов пазар и на извънборсов пазар. Фондовата борса е определена организация на търговия, която се подчинява на специални правила и процедури и създава условия за концентриране на търсенето и предлагането, и повишава ликвидността на пазара като цяло. Тя е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия на участие в търговията, В България фондовия пазар бе възстановен през 1992 г.с образуването на Софийска фондова борса и Първа българска фондова борса. През 1993 г. стоковите борси в Плевен, Русе, Варна и Габрово откриха фондови поделения и започнаха операции с ценни книжа. Ниската ликвидност на акциите на много дружества в България, високият темп на инфлацията и тежкото икономическо положение са част от причините за слабия борсов пазар през последните години. Сделките, които се сключват са касови. Една от най-често срещаните операции на фондовата борса е закупуване на акции от борсата.

Сделки с ценни книжа се сключват и извън фондовите борси. Извънборсовия пазар възниква в началото на 70-те години. Представител на този вид сделки, осъществявани на извънборсовня пазар, са сделките на пазара на "гише". Банките осъществяват сделки на пазара на "гише", при което дилърът контактува непосредствено със своя контрагент. Те продават на своите гишета ценни книжа по фиксирана цена. Този вид сделки обаче заемат една незначителна част от извънборсовия пазар.

Банките извършват два вида сделки с ценни книжа - за своя сметка и посреднически операции по поръчка на свои клиенти. Предпоставка за извършване на сделка по поръчка на клиента е наличието на сметка в банката. За закупуване на ценни книжа, по сметка трябва да се намира съответен авоар или трябва да съществува кредитна договореност. Поръчките за ценни книжа могат да бъдат изпълнени като чисто комисионни, комисионни сделки със самостоятелно участие и като собствена търговска сделка. Банките се възползват и от възможностите, които им дава фондовата борса, за да извлекат печалба от промяна в курсовете на ценните книжа. Търговията с ценни книжа може да бъде ефективна, ако се базира на добре функциониращи системи за движение, плащане и съхранение на ценните книжа. Банките, особено големите, изместват до една степен борсата, като поемат нейни функции. Затова в обсега на банковото дело влизат и част от борсовите операции.

Един от основните принципи в борсовата търговия е, че сделките с ценни книжа се осъществяват чрез посредници. А инвестиционни посредници съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа са лица, получили разрешение за извършване на дейности по поемане на емисии на ценни книжа и др. сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка.

При сделките за собствена сметка банките оперират с ценни книжа, използвайки собствени средства. Сделките за собствена сметка могат да бъдат с цел:

- изпълнение на клиентска поръчка - в този случай банката цели да присвои разликата между курса, по който предлага ценните книжа на своя клиент и курса, по който тя ги придобива.

- използване на курсови колебания - голяма част от портфейла си от ценни книжа банките използват, за да осъществяват доходоносни сделки. Те купуват ценни книжа по по-ниски курсове и ги продават по по-високи, като промените в курсовете отиват в полза на банката. Най-подходящи за тази цел са акциите, които се котират на борсата.

Борсовите сделки с ценни книжа могат да се групират по множество различни признаци, но основно значение има разграничаването им на сделки в брой и срочни сделки.

- сделки в брой (касови сделки) - при тях има съвпадение на момента на доставката на съответните акции или облигации с момента на заплащането им.

- арбитражни сделки - вид касови операции, същността на които се състои в получаване на доход от курсови разлики от търговия с едни и същи ценни книжа, на различни фондови борси в приблизително един и същ момент. Покупката се извършва на борсата, където курсът е по-нисък, а продажбата, където курсът е по-висок. Арбитражната операция има смисъл, ако курсовата разлика е по-голяма от разходите по сделката. Тя изисква бързи реакции и действия за реализиране на двете насрещни сделки.

- срочни сделки - между договарянето и извършването на сделката съществува известен период от време (30, 60,90 или 180 дни), т. е. ценните книжа сменят собственика си в един бъдещ момент. При сключването на сделката се договаря цена към срок в бъдещ момент, страните по сделката не знаят каква ще бъде фактическата цена. При срочните сделки обикновено се търгува с големи пакети ценни книжа. На срочните пазари се сключват два основни вида сделки безусловни срочни и опционни сделки.

Неоспорим е факта, че сделките с ценни книжа се осъществяват в условията на висока несигурност, която поражда рискове. Част от начините за покриване на тези рискове се свързват именно със срочните сделки - опционни и фючърсни.

Опционни сделки - също се основават на договор, но доставката не се определя твърдо т. е. сделката не е безусловна. Опцията е договор, даващ право, но не и задължение на бенифицента (купувача на опцията) да купи (кол-опция) или да продаде (пут-опция) ценна книга в определено количество по предварително установена цена срещу заплащане на премия (опционна цена - разликата между пазарната и договорната цена). Чрез опционната цена се уравновесяват правата и задълженията по договора. Издателят на опцията е изложен на по-голям риск. Притежателят на опцията има възможност да се възползва от благоприятното изменение на пазарната цена на ценната книга, а в случай, че пазарната цена спадне, той губи само премията (заплащане за предоставена възможността за избор). Опционните договори се отнасят за минимум сто броя ценни книжа.

Обектът на покупко-продажба при търговията с опции обуславя четири типа опционни сделки: 1) покупка на опция за покупка; 2) продажба на опция за покупка; 3) покупка на опция за продажба; 4) продажба на опция за продажба.

Безусловните срочни сделки се договарят между страните в определен момент, а изпълнението им се извършва в друг, бъдещ момент. Цената на ценните книжа се съгласува в момента на сключване на договора. Финансовите фючърсни сделки са безусловна договореност между две страни за закупуване или продаване на определено количество от базисен актив (в случая ценни книжа) по предварително определена цена на определена дата. Особеното при този вид сделки е, че гаранция спрямо членовете на борсата за изпълнение на сделките поема специализирана институция - клирингова организация. Тя гарантира на купувача и продавача изпълнението на договора след като те предоставят някаква гаранция.

При този вид сделки трябва да се има предвид, че до деня на доставката и плащането сумата може да бъде депозирана и да донесе лихвен процент. Този доход от лихви от депозирането на средствата, необходими за заплащането на фючърсния договор до деня на падежа му би трябвало да се прибави към цената на договора. Също така би следвало да се приспаднат лихвените плащания, ако предмет на фючърсния договор са облигации.

Фючърсните сделки могат да бъдат използвани за защита от неблагоприятни пазарни тенденции. Чрез фючърсите инвеститорите могат да се застраховат както срещу покачващи се, така и срещу спадащи курсове на ценните книжа.

Посредством покупката или продажбата на фючърсни договори може да се намали риска от неблагоприятното отражение на лихвените проценти върху бъдещи позиции.

Мотивите на банките при търговията с ценни книжа могат да се свързани със съображения за ликвидност или извличане на печалба от разлики в курсовете. Въз основа на това трябва да се споменат и други важни борсови операции на банките:

- трейдинг - покупка на акции при очакване увеличение на курса и бърза препродажба веднага щом се получи малка печалба или се появи риск от загуба;

- хедж- сделка, която е насочена към противоположния ефект от друга сделка. Хеджирането всъщност представлява начин за намаляване на риска чрез извършване на срочни сделки по определен начин, така че съществуващия риск по някоя предварително сключена сделка или налична позиция да бъде избегнат или сведен до минимум срещу заплащане на договорената цена на хеджирането;

- суап- сделка, при която ценни книжа с определена цена се продават на купувача в замяна на покупка от него на ценни книжа на същата стойност. Целта е в очите на всеки един от страните да се получи подобрение в качеството на ценните книжа Тази замяна се извършва при промяна в лихвените проценти или при очакване на промяна в доходността на различните ценни книжа. Би могло да се продадат ценни книги в момент, когато курсът им е прекалено висок с ангажимент те да се изкупят обратно след определен период по фактическия курс. Тази операция има силно спекулативен характер и затова в редица страни е забранена;

- репортна операция (rеро) - сделка, при която се дават на заем средства чрез продажба на краткосрочни ценни книжа с условието, че ще бъдат изкупени в определен срок. Междувременно се плащат и лихви. Тази сделка се извършва, когато курсът на ценните книжа спада, но се счита, че този спад е временен и именно затова ценните книжа се купуват на срок. Освен организационната структура на пазара върху сключването на сделки с ценни книжа влияе и техническият начин за установяване на връзка между непосредствените страни по сделките. Използват се няколко системи за връзка: непосредствен контакт между страните (или посредници) по сделката; контакт чрез телефонна или телексна връзка или контакт чрез компютърна връзка.

ГЛАВА ВТОРА

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СДЕЛКИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ С АКЦИИ, ОБЛИГАЦИИ И ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА

5. Отражение на сделки с акции върху актива и пасива на банката.

Акциите са ценни книжа, които носят определени права или задължения на техните издатели или притежатели. В настоящата дипломна работа те ще бъдат разгледани като:

1. Финансов ресурс с дълготраен срок ( не по-малък от една година), от който банката получава икономическа изгода под формата на дивидент;

2. Краткосрочни финансови инвестиции на банката, т.е. със срок до една година;

Ще бъде разгледано и отражението на сделките с акции върху актива и пасива на баланса.

Акциите се отчитат в търговските банки по цена на придобиване, която включва номиналната или емисионната стойност на акцията и разходите по придобиването им – комисионни за брокерски услуги и др.

Отчитане на акциите като дългосрочни инвестиции

Счетоводното отчитане на акциите като финансови дълготрайни активи на банката, се осъществява чрез синтетичните сметки от подгрупа 223 Ценни книжа, които са следните:

2231 Акции в местни банки и други финансови институции

2233 Акции в местни нефинансови институции

2235 Чуждестранни акции и облигации

Тези сметки са активни. Аналитичното им отчитане се организира по дружества емитенти и вид на акциите.

С цел създаване на по-голяма яснота относно използването на тези синтетични сметки ще разгледаме счетоводните записвания, които се правят от условно приета от нас Търговска банка “Х”:

- При учредяване на предприятие “У” (условно прието от нас), Търговска банка “Х” закупува с парична вноска обикновени акции, в резултат от което прави следното счетоводно записване:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 1713 – Разплащателна сметка на търговски предприятия в лева

ан. сметка: предприятие “У”

- Ако акциите на предприятие “У” са придобити чрез имуществена (апортна) вноска – машина, счетоводното записване е:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 2040 – Машини

ан. сметка: машина със сер. Nо 2571

- Търговска банка “Х” може да прехвърли акции, които притежава, намиращи се в оборотния й портфейл, в инвестиционния портфейл, което счетоводно се отразява по следния начин:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “А”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “А”

ан. сметка: обикновени акции

(Тези акции са обикновени и са емитирани от предприятие “А”.)

- Ако Търговска банка “Х” преоцени акциите си – това се прави обикновено в края на отчетния период или на по-къс период от време при решение на съответния компетентен орган, счетоводна статия която се съставя е:

- при положителна разлика от преоценката:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 7234 – Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева

(или Кт сметка 1121 – Преоценъчни резерви на дългосрочни инвестиции)

С тази статия се отразява размера на положителната разлика, получена при преоценка на обикновени облигации.

- при отрицателна разлика от преоценката:

Дт сметка 6232 – Разходи от операции с Ценни книжа в инвестиционен портфейл

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

(или Дт сметка 1121 - Преоценъчни резерви на дългосрочни инвестиции)

Кт сметка 2233 - Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

С тази статия се отразява размера на отрицателната разлика, получена при преоценката на обикновени акции.

- В края на годината предприятие “У” решава вместо да изплаща дивиденти на акционерите си, да им даде обикновени акции, чиято стойност е равна на размера на дивидента, който те би трябвало да получат. В резултат от това, акциите на Търговска банка “Х” се увеличават и тя отразява този факт по следния начин:

- при възникване на задължението на предприятие “У” за изплащане на дивиденти по емитираните от него обикновени акции, ТБ “Х” съставя счетоводна статия, отразяваща възникналото вземане на дивидента:

Дт сметка 4220 - Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 7221 – Получени дивиденти

ан. сметка: лева

- изплащането на дивидента под формата на обикновени акции с определена номинална стойност, ТБ “Х” отразява по следния начин:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 4240 – Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

- ТБ “Х” решава да продаде притежаваните от нея акции (на предприятие “У”) на предприятие “D”, което има открита сметка при нея: В резултат от тази сделка, банката реализира допълнителен приход (печалба) от разликата в продажната цена на обикновените акции и номиналната им стойност (цената, по която те са заприходени в баланса й). Този приход счетоводно тя отчита по сметка 7232. Тази сделка ще даде отражение върху финансовия резултат на банката в края на отчетния период. Продажбата на акции счетоводно се отразява със статията:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: предприятие “D”

(или сметки от група 20, 21, 22)

Кт сметка 2233– Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “Х”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 7232 – Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

ан. сметка: лева

- Ако ТБ “Х” предпочете да не продава акциите си, а да ги прехвърли в оборотния си портфейл, тя ще отрази това прехвърляне така:

Дт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 2233– Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Отчитане на акциите като краткосрочни финансови инвестиции

Счетоводното отчитане на акциите като финансови краткотрайни активи на банката, се осъществява чрез синтетичните сметки от подгрупи:

511 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли

5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

5112 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли във валута

512 – Изкупени собствени облигации

5120 – Изкупени собствени акции

Тези сметки са активни, а аналитичното им отчитане се организира по издатели и по вида на акциите.

Ще разгледаме счетоводното отчитане на акциите като краткосрочни финансови инвестиции от условно приета от нас ТБ “Х”.

- ТБ “Х” закупува обикновени акции на предприятие “У” (условно прието от нас), което счетоводно тя отразява по следния начин:

Дт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

(или сметка 5120 – Изкупени собствени облигации)

Кт сметка 1713 - Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: предприятие “У”

(или сметка 5031 – Разплащателна сметка при БНБ в левове)

- ТБ “Х” прехвърля свои акции от инвестиционния в оборотния си портфейл, в резултат от което тя прави следното счетоводно записване:

Дт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “А”

ан. сметка: обикновени акции

(или сметка 5120 – Изкупени собствени облигации)

Кт сметка 2231 – Акции в местни банки и други финансови институции

ан. сметка: предприятие “А”

ан. сметка: обикновени акции

(Тези акции са обикновени и са емитирани от предприятие “А”)

- При преоценка на краткосрочните инвестиции (на акциите разглеждани като краткосрочни инвестиции), в резултат от която се реализират приходи, ТБ “Х” прави следното счетоводно записване:

Дт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

(или сметка 5120 – Изкупени собствени облигации)

Кт сметка 7233 – Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

- ТБ “Х” продава акциите си, емитирани от предприятие “У”, на предприятие “А”. В резултат от тази сделка тя реализира печалба, получена като положителна разлика между продажната цена на акциите и номиналната им стойнос (стойността, на която те са придобити от банката). Продажбата на обикновени акции счетоводно се отразява със статията:

Дт сметка 5011 – Каса в лева

или

Дт сметка 5021 – Каса във валута

или

Дт сметка 5031 – Разплащателна сметка при БНБ в лева

ан. сметка: ТБ “Х”

Дт сметка 5041 – Разплащателна сметка при БНБ във валута

ан. сметка: ТБ “Х”

ан. сметка: вид на валутата

или

Дт сметка 171 – Разплащателни сметки в левове

ан. сметка: предприятие “А”

или

Дт сметка 181 – Разплащателни сметки във валута

ан. сметка: предприятието, на което са продадени акциите

ан. сметка: вид на валутата

Кт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

или

Кт сметка 5112 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли във валута

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

ан. сметка: вид на валутата

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Реализираната при продажбата на акции печалба, се отразява по сметка 7231. В края на отчетния период тя ще окаже влияние върху формирането на финансовия резултат на банката

- При прехвърляне на акции от оборотния в инвестиционния портфейл на ТБ “Х”, се прави следното записване:

Дт сметка 2231 – Акции в нестни банки и други финансови институции

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

- В случаите, при които се прави преоценка на акциите, в резултат от която се получават отрицателни разлики (т.е. разходи или загуби), се прави следното записване с размера на намалението на стойността на обикновените акции:

Дт сметка 6233 – Разходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Кт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

- При погасяване на дължими кредити към други банки (например ТБ “Z”), чрез предоставените като залог акции, счетоводната статия, която се съставя е:

Дт сметка 1511 – Получени краткосрочни заеми от местни банки и други финансови институции в левове

ан. сметка: ТБ “Z”

Кт сметка 5111 - Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

- Ако клиенти на ТБ “Х” поискат обратно предоставените от тях на банката средства, срещу които те са получили акции и искането им се удовлетвори , от ТБ “Х” се прави следното записване:

Дт сметка 4910 – Доверители

ан. сметка: име на доверителя

Кт сметка 5111 - Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени акции

- В края на отчетния период се определя финансовия резултат от оперирането на банката с акции. В разгледаните до тук възможни операции с акции, условно създадената от нас ТБ “Х” реализира от сделките и операциите си с акции:

Приход:

-от преоценка на акции (сметки 7234, 7233);

-от продажба на акции (сметки 7232, 7231);

-от изплатени дивиденти по акции (сметка 7221);

Разход:

-от преоценка на акции (сметки 6232, 6233);

Те оказват влияние върху финансовия резултат на ТБ “Х” и тя отчита съответно печалба или загуба. Счетоводно това се отразява чрез счетоводните статии:

Дт сметка 7234 – Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева

Дт сметка 7233 – Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Дт сметка 7232 – Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

ан. сметка: лева

Дт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Дт сметка 7221 – Получени дивиденти

ан. сметка: лева

Кт сметка 1230 – Печалба и загуба за текущата година

Дт сметка 1230 – Печалба и загуба за текущата година

Кт сметка 6232 - Разходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

ан. сметка: лева

Кт сметка 6233 – Разходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Ако се получи крайно салдо по кредита на сметка 1230, това означава, че ТБ “Х” е реализирала печалба от сделките и операциите си с акции, но ако крайното салдо е по дебита на сметка 1230 – това означава загуба.

6. Отражение на сделки с облигации върху актива и пасива на банката.

Облигациите са ценни книги за дълг. Те носят на техните притежатели определена лихва, а в определен момент им се връща тяхната номинална стойност. В настоящата дипломна работа ще бъдат разгледани като:

1. Дългосрочен финансов ресурс;

2. Краткосрочен финансов ресурс;

Облигациите се отчитат по цена на придобиване (покупна цена плюс разходите по придобиването им).

Отчитане на облигациите като дългосрочен финансов ресурс

Счетоводното отчитане на облигациите, като финансови дълготрайни активи, в банката се осъществява чрез синтетичните сметки от подгрупа 223 – Ценни книжа, които са:

2232 – Облигации в местни банки и други финансови институции

2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

2235 – Чуждестранни акции и облигации

Тези сметки са активни. Аналитичното им отчитане се организира по емитенти и видове облигации.

За да постигнем по – голяма яснота относно отражението на сделките с облигации върху актива и пасива на баланса, както и начините на използване на тези синтетични сметки, ще разгледаме счетоводните записвания, които се правят от условно приета от нас ТБ “Х” при оперирането й с облигации на условно прието предприятие “У”.

- Управителните органи на ТБ “Х” взимат решение за закупуване на обикновени облигации от предприятие “У”, които са с падеж след 18 месеца и носят доход на банката под формата на лихва, платима на деветмесечие. Придобиването на обикновените облигации, счетоводно се отразява със статията:

Дт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

ан. сметка: предприятие “У”

На предприятие “У” се превежда стойността на закупените от него обикновени облигации, по разплащателната му сметка в ТБ “Х”.

- Взима се решение обикновените облигации на предприятие “Z”, които вече са били закупени от банката и са част от оборотния й портфейл, да бъдат прехвърлени в инвестиционния й портфейл, което счетоводно се отразява със статията:

Дт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “Z”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли

ан. сметка: предприятие “Z”

ан. сметка: обикновени облигации

- Когато се вземе решение от съответните управителни органи на банката да се направи преоценка на облигациите на предприятие “У”, в резултат от която се получи положителна разлика (т.е. приход за банката), се съставя статията:

Дт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 7234 – Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева

Тази статия отчита размера на положителната разлика от преоценката.

- Ако преоценката на обикновените облигации на предприятие “У” беше довела до отрицателна разлика, ТБ “Х” щеше да отрази тази преоценка по следния начин:

Дт сметка 6234 – Разходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева

Кт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Счетоводно отчитане на облигациите като краткосрочен финансов ресурс

Счетоводното отчитане на облигациите като краткосрочен финансов ресурс се осъществява чрез синтетичните сметки от подгрупи:

513 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

5132 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли във валута

514 – Изкупени собствени облигации

5140 - Изкупени собствени облигации

Тези сметки са активни. Аналитичното им отчитане се организира по издатели, по вид и по вида на валутата.

Отново ще приемем условно, съществуването на ТБ “Х” и ще разгледаме операциите, които тя осъществява с облигации отнасящи се към краткосрочните й инвестиции. При разглежданите действия от страна на банката ще приемем условно и съществуването на предприятия “У”, “А” и “Z’”.

- Съгласно решение на съответните управителни органи на ТБ “Х”, се закупуват обикновени облигации от предприятие “У”. Съставя се следната счетоводна статия, която отразява придобиването на облигациите и заплащането им, чрез превеждане на средства по сметката на предприятието , открита в разглежданата банка.

Дт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: предприятие “У”

Облигациите, с които ТБ “Х” се сдобива са обикновени, с падеж след девет месеца и й носят доход под формата на лихва, който се изплаща на падежа на облигациите заедно с номиналната им стойност.

- Съгласно решение на съответните органи на банката обикновените облигации на ТБ “Х” придобити от предприятие “А”, които са с падеж след шест месеца и носят доход под формата на лихва, се прехвърлят от инвестиционния в оборотния й портфейл. Това се отразява със статията:

Дт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “А”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “А”

ан. сметка: обикновени облигации

- При осъществяване на преоценка на облигациите на предприятие “У”, при която се получава положителна разлика, т.е. приход за банката, се съставя следната счетоводна статия:

Дт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 7133 – Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Тази статия отразява размера на прихода, получен в резултат от преоценката на облигациите, емитирани от предприятие “У”.

- Ако преоценката на обикновените облигации на предприятие “У” беше донесла отрицателни разлики за банката, т.е. разход, тогава щеше да се състави следната счетоводна статия за отразяване на този разход (т.е. тя отразява размера на разхода):

Дт сметка 6133 – Разходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Кт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

- По решение на Общото събрание на акционерите се осъществява конвертиране на конвертируеми облигации на предприятие “Z”, собственост на банката, в определен брой обикновени акции. Статията, която отразява конвертирането е:

Дт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “Z”

ан. сметка: обикновени акции

Кт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “Z”

ан. сметка: конвертируеми облигации

- Ако част от обикновените облигации на предприятие “У” бъдат продадени на предприятие “Z”, което има открита разплащателна сметка в банката, счетоводно този процес се отразява със статията:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

ан. сметка: предприятие “Z”

Кт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

В резултат от тази сделка с обикновени облигации, ТБ “Х” реализира приход, който представлява разликата между продажната цена на обикновените облигации и номиналната им стойност. Той се отчита по сметка 7231.

- При приемане от ТБ “Х” на обикновени облигации от доверител на управление, се съставя статията:

Дт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: име на доверителя

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 4910 – Доверители

ан. сметка: име на доверителя

- Когато клиента (доверителя) поиска да му се върнат обикновените облигации, се съставя статията:

Дт сметка 4910 – Доверители

ан. сметка: име на доверителя

Кт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: име на доверителя

ан. сметка: обикновени облигации

- При прехвърляне на част от обикновените облигации на предприятие “У” от оборотния в инвестиционни портфейл на ТБ “Х”, се съставя статията:

Дт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

- За отразяване на операциите по погасяване на дължимия клредит към друга банка “Н” с предоставените като залог обикновени облигации, се съставя следната счетоводна статия:

Дт сметка 1511 – Получени краткосрочни заеми от местни банки и други финансови институции в левове

ан. сметка: ТБ “Н”

Кт сметка 5131 - Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: Име на направилия залог

ан. сметка: обикновени облигации

- При настъпване на падежа на облигациите се съставя статията:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: лева

Кт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: предприятие “У”

ан. сметка: обикновени облигации

Кт сметка 7231 - Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Дължимата лихва по облигациите от предприятие “У” на ТБ “Х” се отразява по сметка 7231. Тя се отчита като печалба за банката, като съответно оказва влияние върху финансовия й резултат в края на отчетния период.

В края на отчетния период ТБ “Х” отчита:

Приход:

- От преоценка на обикновени облигации (сметки 7234, 7233);

- От продажба на обикновени облигации (сметка 7231);

- Под формата на лихва, изплатена при настъпване на падежа на облигациите (7231);

Разход:

- От преоценка на обикновени облигации (сметки 6234, 6133);

Те (приходът и разходът) оказват влияние върху финансовия й резултат. Отражението им върху крайния резултат от сделките и дейностите осъществявани от банката с облигации, счетоводно се отчитат със статиите:

Дт сметка 7234– Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева

Дт сметка 7233 – Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Дт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Кт сметка – 1230 – Печалба и загуба от текущата година

или

Дт сметка – 1230 – Печалба и загуба от текущата година

Кт сметка 6234 – Разходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева

Кт сметка 6233 – Разходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

В зависимост от това дали салдото по сметка 1230 е дебитно или кредитно, имаме съответно загуба или печалба.

7. Отражение на сделки с държавни ценни книжа върху актива и пасива на банката.

Държавните ценни книжа са емитирани от правителството и притежавани от финансовите институции или управлявани от тях, от името и за сметка на техни клиенти, съкровищни бонове, съкровищни полици и съкровищни облигации. Държавните ценни книжа могат да бъдат и краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те се отчитат по цена на придобиване, независимо от номиналната им стойност. Отчитането им се осъществява чрез синтетичните сметки от подгрупа 516 – Държавни ценни книжа, а именно:

5161 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

5162 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл във валута

5163 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове предоставени като обезпечение

5164 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл във валута предоставени като обезпечение

Тези сметки са активни. Аналитичната им отчетност се организира по видове държавни ценни книжа и емисии.

Нека условно приемем съществуването на ТБ “Х” (ТБ “Z”), с цел по – ясното представяне и отразяване на операциите с държавни ценни книжа.

- Съгласно решение на съответните управителни органи на ТБ “Х”, се закупуват съкровищни бонове от БНБ с падеж след девет мвсеца и определена лихва, платима при падежа. Счетоводно придобиването на тези държавни ценни книжа се отразява със статията:

Дт сметка 5161 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: лихвоносни съкровищни бонове

ан. сметка: емисия Nо

Кт сметка 5031 – Разплащателна сметка при БНБ в левове

ан. сметка: ТБ “Х”

- При получаване от ТБ “Х” на ДЦК (например средносрочни съкровищни облигации) от доверители за доверително управление, се съставя следната счетоводна статия:

Дт сметка 5161 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: средносрочни съкровищни облигации

ан. сметка: емисия Nо

Кт сметка 4910 – Доверители

ан. сметка: име на доверителя

- Когато получените от доверителите ДЦК им бъдат върнати обратно, се съставя обратната счетоводна статия на горепосочената:

Дт сметка 4910 – Доверители

ан. сметка: име на доверителя

Кт сметка 5161 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левов

ан. сметка: средносрочни съкровищни облигации

ан. сметка: емисия Nо

- При настъпване падежа за изплащане на придобитите от ТБ “Х” лихвоносни съкровищни бонове или при продажбата им се съставя следната счетоводна операция:

Дт сметка 5031 – Разплащателна сметка при БНБ е левове

ан. сметка: ТБ “Х”

Кт сметка 5161 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: лихвоносни съкровищни бонове

ан. сметка: емисия Nо

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

В тази статия по сметка 5161 се отчита номиналната стойност на съкровищните бонове, а по сметка 7231 – размера на лихвата, която се изплаща на падежа на ДЦК заедно с номиналната им стойност, или размера на прихода от продажбата им, който е положителна разлика между продажната им цена и номиналната им стойност (за нас това е цената им на придобиване).

- Когато се получи отрицателна разлика при продажбата на ДЦК ( в случая на съкровищните бонове на ТБ “Х”) между продажната им цена и цената им на придобиване, по която са заприходени, счетоводната статия, която се съставя е:

Дт сметка 6231 – Разходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Кт сметка 5161 - Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: лихвоносни съкровищни бонове

ан. сметка: емисия Nо

- Положителната или отрицателна разлика получена при продажбата на ДЦК се отразява върху финансовия резултат на банката. Това отражение има следното счетоводно изражение:

Дт сметка 7231 - – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

Кт сметка 1230– Печалба и загуба от текущата година

Дт сметка 1230 - Печалба и загуба от текущата година

Кт сметка 6231 – Разходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева

В зависимост от това дали по сметка 1230 се получава дебитно или кредитно салдо, имаме съответно загуба или печалба. Тези две сметки са отражение на резултата от операциите и сделките на ТБ “Х” с ДЦК.

8. Отражение на ценните книжа (акции, облигации и държавни ценни книжа) в годишния счетоводен отчет на банката.

Счетоводните отчети представляват система от взаимосвързани показатели, които отразяват имущественото и финансовото състояние на предприятието и дават представа за неговата дейност през отчетния период. В международните счетоводни стандарти счетоводните (финансовите) отчети се описват като вярно и точно представяне на финансовото състояние, ефективността и промените във финансовото състояние на даденото предприятие. Счетоводните отчети се съставят въз основа на данни от текущото счетоводно отчитане след като тези данни са били последователно обработени и обобщени в процеса на счетоводното приключване за отчетния период. А под отчетен период по смисъла на Закона за счетоводството се разбира една календарна година и това именно е периодът за отчитане дейността, състоянието и финансовите резултати на банките. Окончателното приключване на счетоводните сметки в банките се извършва само в края на финансовата година. когато се установява и крайния финансов резултат и се изготвят годишните счетоводни отчети. Същевременно съгласно НСС 30 "Представяне на счетоводните отчети на банките" (т. 18), банките извършват междинно приключване на операциите поне веднъж месечно, към последния работен ден от месеца, с натрупване от началото на отчетния период, установяват финансовото си състояние, финансовия резултат, необходимите си законови провизии и финансовите си задължения и съставят счетоводен баланс, който предоставят на БНБ като част от периодичната си месечна отчетност. След междинното приключване в края на месеца банките продължават своите операции със салдата по сметките, установени към приключването. Освен това финансовите институции съставят ежеседмично счетоводни баланси. Банките осъществяват годишното счетоводно приключване и съставят годишните счетоводни отчети по реда, изискванията, правилата и сроковете, регламентирани в НС и НСС.

Банките съставят, представят и публикуват двустранни или едностранни форми на счетоводен баланси отчет за приходите и разходите съгласно приложенията към НСС 30. Банките изготвят отчет за паричния поток съгласно приложение № 3 към НСС 30 и отчет за собствения капитал, съгласно приложение №4 към ЗС. Управителят на БНБ утвърждава формата и съдържанието на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите.

8.1. Отражение на ценните книжа в Баланса на банката.

Балансът е източник на информация за имущественото и финансовото състояние на банката. Изготвя се по типова схема, утвърдена с НСС 30 "Представяне на счетоводни отчети на банките", посочените в баланса реквизити са задължителни за всяка банка. Едностранна форма на баланса и представена в НСС 30 като Приложение 4. По принцип се допуска по-подробно развитие на съществуващите и добавяне на нови балансови статии, без да се нарушава структурата на баланса по раздели и групи. Информацията при съставяне на счетоводния баланс се получава от сметките на прилагания в банките сметкоплан. Балансовата стойност на активите и пасивите изразява тяхната оценка в момента на съставянето на счетоводния баланс.

Активите в счетоводния баланс са подредени по степен на ликвидност, като по отношение на вземанията се прилага оригиналният (договореният) срок, а пасивите - по степен на изискуемост, като по отношение на задълженията се прилага оригиналният (договореният) срок. При липса на договорен срок следва да се приеме датата, на която вземанията (задълженията) се очаква да бъдат реализирани.

Ценните книжа намират отражение в актива на баланса. Информацията за тях се отразява по следния начин: в статията "Ценни книжа в инвестиционен портфейл" се отразяват дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи със срок на държане над 12 месеца. В статията "Ценни книжа в оборотен портфейл" се отразяват акции, ДЦК, облигации и др. ценни книжа в оборотен портфейл, които са лесно продаваеми, държат се с цел да се търгува със тях и се придобиват за да бъдат продадени за срок до 12 месеца; благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с тях дългосрочни инвестиции.'

Активите, пасивите и собствения капитал се посочват в счетоводния баланс по тяхната балансова стойност.

8.2. Отражение на ценните книжа в отчета за приходите и разходите на търговската банка.

Функцията на отчета за приходите и разходите е отразяване на годишния финансов резултат чрез съпоставяне на приходите от отделните приходоизточници и извършените разходи от една търговска банка, т. е. реалните приходи се съпоставят с извършените за получаването им разходи. При изграждането на отчета се приема брутен принцип, т. е. приходите и разходите трябва да бъдат показани цялостно и некомпенсирано. Неговите основни елементи са определени в НСС 30 "Представяне на счетоводните отчети на банките". Отчета за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма. Едностранната форми за отчета на приходите и разходите е представена като Приложение № 4 към НСС 30.

Схемата на Отчета за приходите и разходите на банките отразява спецификата на банковата дейност и свързаните с нея приходи и разходи. Информацията за попълване на отчета се получава от съответните сметки чрез които се отчитат приходи или разходи, сумата на начислените данъци за сметка на печалбата. Крайният финансов резултат - печалба или загуба от отчетния период установен в отчета за приходите и разходите на банката следва да е равен на салдото по сметка 1230 "Печалби и загуби от текущата година". Сумите от предходната година се вземат от отчета за приходите и разходите за предходната година. Отчетността по ценни книжа и резултатите от сделките, които се извършват с тях намира отражение в:

- Лявата част на Отчета за приходите и разходите като:

Разходи за банкови операции

т. 3 Разходи от операции с ценни книжа с оборотен портфейл

т. 4 Разходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

Информацията за т.3 и т.4 се черпи от дебита на сметка 623 “Разходи по операции за инвестиции”

- Дясната част от Отчета за приходите и разходите като приходи от банкови операции:

т. 3 Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

т. 4. Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл.

Информацията за т. 3 и т. 4 се черпи от кредита на сметка 723 Приходи от операции с движими ценности.

ГЛАВА ТРЕТА

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СДЕЛКИТЕ И ОПЕРАЦИИТЕ С АКЦИИ, ОБЛИГАЦИИ И ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА В ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД

9. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД (ЦКБ АД)

9.1. Основна цел на Централна кооперативна банка АД

Централна кооперативна банка (ЦКБ) е създадена през 1991 г. Нейни учредители са Централният кооперативен съюз, Районните кооперативни съюзи и други предприятия. Банката е създадена за целите на:

- подпомагане на развитието на кооперациите;

- финансиране на проекти и осигуряване разплащанията им;

Основна цел на ЦКБ АД е да съдейства за развитието на кооперативните организации в страната.

В своята почти десет годишна история ЦКБ АД се развива успешно като универсална търговска банка и заема подобаващо място на пазара на банкови услуги.

9.2. Управление

ЦКБ АД има двустепенна форма на управление – Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният съвет (НС) се състои от председател и двама членове. Към настоящия момент те са – Панчо Иванов (председател на НС), Рада Христова (член на НС) и Атанас Добрев (член на НС). Управителният съвет (УС) включва председател и шестима членове – проф. Александър Воденичаров (председател на УС), Георги Константинов (член на УС), Генади Табаков (член на УС), Иво Горанов (член на УС), Александър Керезов (член на УС), Камен Генов (член на УС) и Цветан Ботев (член на УС). За прокурист на ЦКБ е избран Тихомир Атанасов.

9.3. Акционери на ЦКБ АД

В годините на развитие банката получава доверие и във времето нейни акционери са били ЦКС, БУЛСТРАД, ЕАД “ДЗИ” и др.

Към 30.09.2001 г. акционерният капитал на ЦКБ АД е в размер на 16 169 564 /шестнадесет милиона сто шестдесет и девет хиляди петстотин шестдесет и четири/ лева, разпределен в 16 169 564 броя акции, всяка с поминал 1 лев.

Акционерният капитал на банката е разпределен в поименни, безналични, обикновени, свободно прехвърляеми акции, като всяка акция дава право на един глас в Общото събрание на акционерите. Акциите на банката се търгуват вторично на официален пазарен сегмент “В” на “Българска фондова борса – София” АД.

През 2000 г. приключва петата емисия акции на ЦКБ АД с размер 10 000 000 лева. От тази емисия са закупени 1 169 564 броя акции.

Към 30.09.2001 г. някои от по-значимите акционери на банката са :

- БКК, гр. София, която притежава 5 298 000 акции на ЦКБ АД;

- Централен кооперативен съюз, притежаващ 3 791 864 акции на ЦКБ АД;

- Фертитрон инк., притежаващ 1 600 000 акции на ЦКБ АД;

- Химинвест, притежаващ 1 325 882 акции на ЦКБ АД;

- Оторнио Инвестмънтс, притежаващ 1 000 040 акции на ЦКБ АД;

- Отторнио Инвестмънт Лимитед, притежаващ 633 245 акции на ЦКБ АД;

- ЗПАД “Булстрад”, притежаващ 562 500 акции на ЦКБ АД;

- ЕАД “ДЗИ”, притежаващ 187 500 акции на ЦКБ АД;

- Други – с 1 770 533 акции на ЦКБ АД;

9.4. ЦКБ АД като публично дружество

С решение № 47 – Е от 20.05.1998 г. ЦКБ АД бе вписана в регистъра на публичните дружества на Държавната комисия по ценни книжа. Акциите от капитала на банката са свободно прехвърляеми, безналични, поименни, с наминал от 1 лев и се търгуват публично на официален пазарен сегмент “В” на “Българска фондова борса – София “ АД.

Като публично дружество ЦКБ АД периодично и текущо разкрива информация. С издадените от ЦКБ АД проспекти за публично предлагане на ценни книжа, както и периодичните отчети за финансовото състояние на дружеството са на разположение на акционери и заинтересовани лица в ЦУ на ЦКБ АД и Държавната комисия по ценни книжа.

Банки кореспонденти на ЦКБ АД са:

- DZ Bank, Frankfurt/Main;

- Deutsche Bank, Frankfurt/Main;

- UniCredito Italiano, Milan;

- Raiffeisen Zentralbank, Vienna;

- Intesa BCI, Milan;

- Societe Generale, Paris;

- Bank Brussels Lambert, Brussels;

- Bank of New York, New York;

- Bankers Trust Co, New York;

- HSBC Bank USA, New York.

9.5. Сделки на ЦКБ АД с ценни книжа:

Основна цел на ЦКБ АД е грижата за парите на клиентите й. Тя се стреми да поддържа висока сигурност на вложенията, висока доходност и ликвидност.

Банката като първичен дилър на ДЦК предлага сигурни вложения в краткосрочни съкровищни бонове и средносрочни облигации, емитирани от Министерство на финансите и Българска народна банка с атрактивна доходност. При желание на клиентите, банката гарантира обратното им изкупуване по обявени котировки за деня. Като лицензиран инвестиционен посредник, член на Българската фондова борса, ЦКБ предлага брокерски услуги за покупко-продажба на облигации и акции от дружества, регистрирани на пода на борсата. Клиентите на банката могат свободно да ползват инвестиционни съвети от правоспособни борсови посредници, както и възможността да търгуват на пода на борсата.

9.6. Кредитиране

Централна кооперативна банка АД предоставя на своите клиенти:

- Краткосрочни кредити за допълване на оборотния капитал;

- Краткосрочни и средносрочни кредити с инвестиционно предназначение;

- Банкови гаранции;

Като банка специализирана в аграрния сектор, ЦКБ АД предоставя на земеделски производители краткосрочни, средносрочни и дългосрочни целеви кредити при преференциални лихвени, погасителни и обезпечителни условия:

За отглеждане на едногодишни култури – хлебна пшеница, маслодаен слънчоглед, царевица за зърно;

За финансиране на инвестиционните програми на Държавен фонд “Земеделие”:

- “Земеделско начало”

- “Българска ферма”

- “Развитие”

- “Планинско земеделие”

- “Екоземеделие”

- “Млад земеделец”

- “Оранжерии”

- “Основен ремонт и рециклирани трактори”

за покупка на селскостопанска техника по проекта “КЛААС Агропроект – България 2000”.

10. Отражение на сделките на Централна кооперативна банка с акции върху актива и пасива на Баланса й.

Съгласно решение на управителните органи, ЦКБ АД закупува 100 000 броя обикновени акции (с номинал 1 лев) на предприятие “Трейд Инвест” АД. Тя ги закупува директно от дружеството. В резултат от това решение, на банката увеличава притежаваните от нея обикновени акции със 100 000 броя и превежда 100 000 лева на “Трейд Инвест” по разплащателната сметка на дружеството в банката. В резултат от тези действия се прави следното счетоводно записване:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 100 000 лв.

Кт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД 100 000 лв.

Централна кооперативна банка АД придобива и привилегировани акции от фирма “S & B” АД срещу апортна вноска. Апортната вноска представлява помещение, което до този момент е било собственост на ЦКБ АД. За помещението ЦКБ АД получава 3 000 броя привилегировани акции (с номинал 1.2 лева) на “S & B” АД. Счетоводно, придобиването на акции срещу апортна вноска, се отразява по следния начин от ЦКБ АД:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 3 600 лв.

Кт сметка 2030 – Сгради

ан. сметка: помещение 3 600 лв.

Съгласно решение на съответните ръководни органи на банката, 20 % от притежаваните от нея акции на “Трейд Инвест” АД се прехвърлят от инвестиционния й портфейл в оборотния. Счетоводното записване, което отразява тази промяна е:

Дт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 20 000 лв.

Кт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 20 000 лв.

На фирма “Рувенс” АД, която е клиент на ЦКБ АД се продават 20% от обикновените акции на “Трейд Инвест”АД. Продажната им цена е 1,4 лева за акция. При тази сделка банката реализира допълнителен приход от 8 000 лева. Намаляването на броя на акциите счетоводно се отразява по следния начин:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: “Рувенс” АД

ан. сметка: лева 28 000 лв.

Кт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 20 000 лв.

Кт сметка 7232 – Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

ан. сметка: лева 8 000 лв.

В края на отчетния период ЦКБ АД преоценява акциите си, от които са и тези на “Трейд Инвест” АД (80 000 броя) и на “S & B” АД (3 000 броя). В резултат от това се получава положителна разлика от преоценката на привилегированите акции на “S & B” АД и отрицателна от обикновените акции на “Трейд Инвест” АД.

Намалението на стойността на една акция на “Трейд Инвест” АД е с 0,05 лева. Съгласно гореизложеното в разглеждания пример знаем, че банката разполага с 60 000 броя обикновени акции на дружеството в инвестиционния си портфейл. При намаление на стойността на една акция с 0,05 лева общата им стойност се променя от 60 000 лева на 57 000 лева. От тук извода, който можем да направим е, че размерът на намалението е 3 000 лева. Счетоводно , отрицателната разлика от преоценката на обикновените акции, се отразява по следния начин:

Дт сметка 6234 – Разходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева 3 000 лв.

Кт сметка 2233 - Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 3 000 лв.

Освен в инвестиционния си портфейл, ЦКБ АД разполага с обикновени акции на “Трейд Инвест” АД и в оборотния си портфейл. Намалението на стойността на тези акции с 0,05 лева/ акция, води до отрицателна разлика от 1 000 лева (при преоценката стойността им намалява от 20 000 лева на 19 000 лева). Счетоводно това се отразява така:

Дт сметка 6233 – Разходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 1 000 лв.

Кт сметка 5111 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 1 000 лв.

Увеличението на стойността на привилегированите акции на “S & B” АД при преоценката е с 0,02 лева. ЦКБ АД притежава 3 000 броя от привилегированите акции с номинал 1,2 лева - общата им стойност е 3 600 лева. След преоценката стойността им се увеличава на 3 750 лева, т.е. отчита се увеличение от 150 лева. Това се отразява счетоводно:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции 150 лв.

Кт сметка 7234 – Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева 150 лв.

В края на годината “Трейд Инвест” АД изплаща на акционерите си дивидент от 0,08 лева на обикновена акция, при което ЦКБ АД получава срещу притежаваните от нея 80 000 броя обикновени акции – 6 400 лева (80 000 броя x 0,08 лева/акция). Счетоводно това събитие се отразява по следния начин:

- При възникване на вземането на дивидентите се съставя статията:

Дт сметка 4240 - – Вземания по дивиденти, дялове и съучастия ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции (80 000 бр. x 0,08 лв.) 6 400 лв.

Кт сметка 7221 – Получени дивиденти

ан. сметка: лева 6 400 лв.

- При изплащането на дивидента - статията:

Дт сметка 5031 – Разплащателна сметка ри БНБ в лева

ан. сметка: ЦКБ АД 6 400 лв.

Кт сметка 4240 – Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

ан. сметка: “Трейд Инвест” АД

ан. сметка: обикновени акции (80 000 бр. x 0,08 лв.) 6 400 лв.

От своя страна “S & B” АД решава вместо да изплаща дивиденти на акционерите си, срещу съответния размер на дивидентите, които им се полагат, да им даде обикновени акции с номинал 1,2 лева. Дружеството изплаща 0,10 лева дивидент на обикновена акция.

ЦКБ АД притежава 3 000 броя привилегировани акции на “S & B” АД. Следователно при дивидент 0,10 лева/акция, ЦКБ АД трябва да получи 300 лв. дивидент. Съгласно решението на фирмата вместо дивиденти да даде на акционерите си акции, банката трябва да получи 250 обикновени акции (300 лв. : 1,2 лева). Изплащането на дивидента под формата на обикновени акции, счетоводно се отразява от ЦКБ АД по следния начин:

- При възникване на вземането на дивидента съставя статията:

Дт сметка 4240- - Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

ан. сметка: “S & B” АД

ан. сметка: привилегировани акции (250 бр. X1,2 лв.) 300 лв.

Кт сметка 7221 – Получени дивиденти

ан. сметка: лева 300 лв.

- При изплащането на дивидента под формата на обикновени акции – статията:

Дт сметка 2233 – Акции в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “S & B” АД

ан. сметка: обикновени акции (250 бр. X1,2 лв.) 300 лв.

Кт сметка 4240 - Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

ан. сметка: “S & B” АД

ан. сметка: обикновени акции (250 бр. X1,2 лв.) 300 лв.

- В края на отчетния период резултатите от оперирането на ЦКБ АД с акции се отнасят във финансовия резултат, т.е. те се превръщат в печалба или загуба на банката за текущата година.

Оперирането на ЦКБ АД с акции й донесе:

Приход от 14850 лева:

- 8 000 лева от продажбата на обикновени акции (сметка 7232);

- 150 лева от преоценка на привилегировани акции (сметка 7234);

- 6 700 лева от изплатени дивиденти (сметка 7221);

Разход от 4 000 лева:

- 4 000 лева от преоценка на обикновени акции (сметки 6233, 6234);

Счетоводно това се отразява по следния начин:

Дт сметка 7221 – Получени дивиденти

ан. сметка: лева 6 700 лв.

Кт сметка 1230 – Печалба и загуба от текущата година 6 700 лв.

Дт сметка 7232 – Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

ан. сметка: лева 8 000 лв.

Кт сметка 1230 – Печалба и загуба от текущата година 8 000 лв.

Дт сметка 7234 – Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева 150 лв.

Кт сметка 1230 – Печалба и загуба от текущата година 150 лв.

Дт сметка 1230 – Печалба и загуба от текущата година 1 000 лв.

Кт сметка 6233 – Разходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 1 000 лв.

Дт сметка 1230 – Печалба и загуба от текущата година 3 000 лв.

Кт сметка 6234 - Разходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти

ан. сметка: лева 3 000 лв.

Финансовият резултат, при така разгледания пример, от оперирането на ЦКБ АД с акции, се обединява от сметка 1230 – в нейния дебит и кредит. Той е положителен и е 10 850 лева – печалба на банката.

11. Отражение на сделките на Централна кооперативна банка с облигации върху актива и пасива на Баланса й.

Освен с акции ЦКБ АД търгува и с облигации.

Управителните органи на ЦКБ АД решават да инвестират част от капитала на банката в облигации емитирани от фирма “Рато “АД. Банката инвестира 30 000 лева в облигации с номинал 2 лева или 15 000 броя облигации. Те са с падеж след 14 месеца и годишна лихва от 7 %. За облигациите банката превежда на фирма “Рато“АД 30 000 лева по разплащателната й сметка. Счетоводното отчитане е:

Дт сметка 2234 Облигации в местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Рато “ АД

ан. сметка: обикновени облигации (15 000 бр. x 2 лева) 30 000 лв.

Кт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

ан. сметка: “Рато “ АД

ан. сметка: лева 30 000 лв.

По решение на управителните органи ЦКБ АД закупува обикновени облигации на “Ревижън” АД. Те са 20 000 броя с номинал 1,8 лева, лихва 6 %, платима при падежа им, който е след 9 месеца от момента на придобиването им. По сметката на фирмата в банката се превежда дължимата за тях сума от 36 000 лева. Счетоводното записване, което отразява придобиването на тези облигации е:

Дт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Ревижън” АД

ан. сметка: обикновени облигации (20 000 бр. X 1,8 лева)36 000 лв.

Кт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

ан. сметка: “Ревижън” АД

ан. сметка: лева 36 000 лв.

След 3 месеца от придобиването на обикновените облигации на “Ревижън” АД, ЦКБ АД ги продава на “Поло Нет” АД, на цена 1,9 лева за облигация. Фирмата превежда дължимата за закупените от нея 20 000 броя обикновени облигации от разплащателната си сметка в банката. Счетоводно продажбата се отразява със статията:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

ан. сметка: “Ревижън” АД

ан. сметка: лева 38 000 лв.

Кт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Ревижън” АД

ан. сметка: обикновени облигации (20 000 бр. X 1,8 лева) 36 000 лв.

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 2 000 лв.

ЦКБ АД прехвърля обикновените облигации на “Рато” АД от инвестиционния в оборотния си портфейл:

Дт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Рато”” АД

ан. сметка: обикновени облигации (15 000 бр. X 2 лева) 30 000 лв.

Кт сметка 2234 – Облигации на местни нефинансови предприятия

ан. сметка: “Рато”” АД

ан. сметка: обикновени облигации 30 000 лв.

По решение на съответните управителни органи ЦКБ АД преоценява обикновените облигации на “Рато” АД. В резултат от преоценката се получава положителна разлика, защото облигациите са оценени на стойност по-висока с 0,12 лева/ облигация от номиналната им стойност. Счетоводната статия отразяваща това е:

Дт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Рато”” АД

ан. сметка: обикновени облигации 1 800 лв.

Кт сметка 7233 – Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 1 800 лв.

При настъпване на падежа на облигациите (след 14 месеца), ЦКБ АД получава номиналната им стойност и лихвата от 7 %. Както вече е известно ЦКБ АД притежава 15 000 броя обикновени облигации издадени от “Рато” АД с номинална стойност 2 лева за облигация, т.е. с обща стойност 30 000 лева. Лихвата по тях за 12 месеца (една година) е 7 %, т.е. 30 000 лева x 7 % = 2 100 лева. Ако разделим годишната лихва на 12, ще получим месечната лихва, т.е. 2 100 лева : 12 = 175 лева/месец. Така получаваме лихвата за 14 месеца – 175 лева/месец x 14 месеца = 2 450 лева.

Счетоводното отразяване на падежа на облигациите на “Рато” АД, при който ЦКБ АД получава 30 000 лева – номинална стойност на обикновените облигации и 2 450 лева – лихва по облигациите, от разплащателната сметка на фирмата (открита в банката) е:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

ан. сметка: “Рато” АД

ан. сметка: лева 32 450 лв.

Кт сметка 5131 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове

ан. сметка: “Рато”” АД

ан. сметка: обикновени облигации 30 000 лв.

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 2 450 лв.

- В края на отчетния период резултатите от оперирането на ЦКБ АД с облигации се отнасят във финансовия й резултат – печалба или загуба. Счетоводно това се отразява по следния начин:

Дт сметка 1230 - Печалба и загуба от текущата година 6 250 лв.

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 4 450 лв.

Кт сметка 7233 - Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 1 800 лв.

Банката отчита печалба от 6 250 лева в резултат от извършените от нея сделки и действия с облигации. Тази печалба тя формира в резултат от:

- Продажба на обикновени облигации – за 2 000 лева ( сметка 7231);

- Преоценка на обикновени облигации – за 1 800 лева ( сметка 7233);

- Лихва по облигации – 2 450 лв. (сметка 7231);

12. Отражение на сделките на Централна кооперативна банка с държавни ценни книжа върху актива и пасива на баланса.

Съответните органи на ЦКБ АД взимат решение за закупуване на ДЦК предлагани от Министерство на финансите. Те представляват съкровищни бонове – 1 500 броя, с номинална стойност от 100 лева и лихва от 3 % за срока им до падеж след 6 месеца. Придобиването на съкровищните бонове счетоводно се отразява по следния начин:

Дт сметка 5161 – Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: съкровищни бонове

ан. сметка: емисия № 51 150 000 лв.

Кт сметка 5031 – Разплащателна сметка при БНБ в левове

ан. сметка: ЦКБ АД

ан. сметка: лева 150 000 лв.

След два месеца от датата на закупуване на съкровищните бонове, ЦКБ АД продава 500 броя от тях на “Либекс” АД на цена от 150 лева за съкровищен бон. Счетоводното записване отразяващо отписването на 500 броя от съкровищните бонове, прихода от разликата в цената на закупуване на тези ДЦК и продажната им цена и изплащането на договорената цена от сметката на фирмата в банката е:

Дт сметка 1713 – Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

ан. сметка: “Либекс” АД

ан. сметка: лева 52 500 лв.

Кт сметка 5161 – Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: съкровищни бонове

ан. сметка: емисия Nо 51 50 000 лв.

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 2 500 лв.

При настъпване на падежа на съкровищните бонове, ЦКБ АД получава номинала на притежаваните от нея 1 000 броя съкровищни бонове и лихвата по тях от 3 %. Тъй като те бяха закупени по номинална стойност от 100 лева, т.е. общата им стойност е 100 000 лева, лихвата е 100 000 лева x 3 % = 3 000 лева. Счетоводните сметки, отразяващи падежа на съкровищните бонове са:

Дт сметка сметка 5031 – Разплащателна сметка при БНБ в левове

ан. сметка: ЦКБ АД

ан. сметка: лева 103 000 лв.

Кт сметка 5161 – Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове

ан. сметка: съкровищни бонове

ан. сметка: емисия № 51 100 000 лв.

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 3 000 лв.

- В края на отчетния период се определя резултата от оперирането на ЦКБ АД с ДЦК. В така разгледания пример банката е реализирала приход от 2 500 лева (сметка 7231) при продажбата на съкровищни бонове и 3 000 лева (сметка 7231) – под формата на лихва изплатена при падежа на съкровищните бонове. Следователно ЦКБ АД е реализирала печалба от 5 500 лева за отчетния период. Счетоводно тя се отразява от статията:

Дт сметка 1230 – Печалба и загуба за текущата година 5 500 лв.

Кт сметка 7231 – Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл

ан. сметка: лева 5 500 лв.

13. Отражение на сделките с ценни книжа върху ликвидността и рентабилността на банката.

Ликвидността и рентабилността на банките са много важни показатели, изразяващи финансовото и платежното им състояние, както и темповете на възвращаемост на техните капиталови вложения. Високата концентрация на риск при осъществяване на банковата дейност изисква банките да управляват своите активи и пасиви по начин, който да им гарантира, че редовно и без забава могат да изпълняват ежедневните си задължения както в нормална банкова среда, така и в условията на криза.

Ликвидност

Логическото тълкуване на чл. 25 и чл. 26 от Закона за банките налага извода, че ликвидността на една банка може да се определи като фактическо състояние към определен момент, при което банката може да изпълнява без забава паричните си задължения.

Във всеки един момент при необходимост ценните книжа на банката могат да бъдат продадени, с което да се освободят средства, необходими за покриване на определени плащания, т.е. те са ликвидни. Ако ги разгледаме по степента им на ликвидност ще видим, че краткосрочните ценни книжа са по-ликвидни от дългосрочните. Това е така, защото инвестициите на банката в тях ( в краткосрочните ценни книжа) се блокират за по-кратък период от време, след изтичането на който се освобождават.

В зависимост от състоянието на пазарите на ценни книжа и емитентите им (на ЦК) , банките могат да реализират значителни печалби от сделките си с тях. Повишаването цената и търсенето на определени ценни книжа на фондовия пазар, съответно ги прави по-ликвидни, защото по-лесно и бързо могат да бъдат заменени за парични средства, които са по-ликвидни от тях.

Ликвидността на ЦКБ АД , постигната в резултат от оперирането й с ценни книжа (акции, облигации и държавни ценни книжа) реално може да бъде изчислена чрез коефициентите:

- Коефициент за бърза ликвидност (КБЛ):

КБЛ = ЛА / КП

ЛА – ликвидни активи

КП – Краткосрочни пасиви

Ликвидните активи включват краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства.

В разгледания пример краткосрочните инвестиции на ЦКБ АД в ценни книжа са отразени по синтетичните сметки от подгрупи:

511 – Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли;

512 – Изкупени собствени акции;

513 – Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове;

514 – Изкупени собствени облигации;

516 – Държавни ценни книжа;

Те съдържат стойност в размер на 19 000 лева по сметка 5111, която е на обикновените акции емитирани от “Трейд Инвест” АД.

В резултат от настъпил падеж на ценни книжа, лихви по тях или при продажбата им, банката е увеличила размера на паричните си средства с 24 650 лева, които включват:

- 8 000 лева – приход от продажба на обикновени акции;

- 6 700 лева – от изплатени дивиденти по акции;

- 2 000 лева – от продажба на обикновени облигации;

- 2 450 лева – лихва по облигации;

- 2 500 лева – от продажба на съкровищни бонове;

- 3 000 лева – лихва по съкровищни бонове.

Изводът, който можем да направим въз основа на горепосоченото е, че в резултат от оперирането с ценни книжа (акции, облигации и държавни ценни книжа), ЦКБ АД е увеличила краткосрочните си инвестиции с 19 000 лева, а паричните си средства – с 24 650 лева. Общото увеличение на ликвидните средства на банката е с 43 650 лева.

Разбира се размера на ликвидните средства на ЦКБ АД е много по-голям. Приемаме, че той е 18 000 000 лева, а краткосрочните й пасиви са 7 000 000 лева. Въз основа на тези данни изчисляваме коефициента за бърза ликвидност:

КБЛ = 18 000 000 лв. / 7 000 000 лв.

КБЛ = 2,6

Той е по – голям от единица (2,6 > 1) и следователно показва, че ЦКБ АД ще може да изпълнява паричните си плащания и задължения без забава.

- Коефициент за незабавна ликвидност (КНЛ):

КНЛ = (ЛА – Запаси) / КП

Ако допуснем, че запасите на ЦКБ АД са в размер на 10 000 000 лева, тогава:

КНЛ = (18 000 000 лв. – 10 000 000 лв.) / 7 000 000 лв.

КНЛ = 1,14

Изводът, който можем да направим е, че ЦКБ АД се намира в състояние на добра ликвидност.

Рентабилност

Рентабилността на банките се определя от степента на възвращаемост на инвестициите им.

В настоящата дипломна работа разгледахме инвестирането на част от капитала на ЦКБ АД в ценни книжа (акции, облигации и държавни ценни книжа). Коефициентът й на рентабилност можем да получим при отнасяне на печалбата от дейността й – в случая тя включва и осъществяване на различни действия с ценни книжа, към приходите дейността й – към тях се прибавят и доходите й получени в резултат от придобиваните или продавани от нея ценни книжа. Друга възможност за определяне на рентабилността на ЦКБ АД е отнасянето на нетната й печалба към средната стойност на активите й – рентабилност на активите.

При разгледания пример, отразяващ само операциите на ЦКБ АД с ценни книжа, коефициентът за рентабилност на активите ще даде най-ясна представа за влиянието на този вид операции върху рентабилността на банката. Това е така, защото операциите с ценни книжа влияят в най-голяма степен върху състоянието на активите на банката.

- Рентабилност на активите (РА)

РА = нетна печалба / средна стойност на активите

В стойността на активите влиза и стойността на паричните средтва, които банката е придобила в резултат от операциите й с ценни книжа (акции, облигации и държавни ценни книжа) – в размер на 24 650 лева, и краткосрочните активи – 19 000 лева (обикновени акции).

Нека допуснем, че нетната печалба (т.е. печалбата след облагане с данъци) на ЦКБ АД е 5 000 000 лева, а активите й са в размер на 35 000 000 лева. Тогава:

Средната стойност на активите = 35 000 000 лв. / 2

Средната стойност на активите = 17 500 000 лв.

Рентабилността на активите на ЦКБ АД = 5 000 000 лв. / 17 500 000 лв.

Рентабилността на активите на ЦКБ АД = 0,28

Рентабилността на активите на ЦКБ АД = 28 %

Този коефициент показва каква ефективност постига ЦКБ АД от използването на активите си. От разгледания пример става ясно, че в резултат от използването на активите си банката акумулира 28 % печалба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При опит да систематизираме ролята на банковото счетоводство за отчитане на ценните книжа в търговската банка бихме могли да кажем, че на първо място то се отличава с много по-големия брой от използвани синтетични сметки в сравнение със сметките, предвидени в Националния сметкоплан. Това се обуславя преди всичко от голямото разнообразие на видове ценни книжа, обект на търгуване в търговската банка. Чрез банковото счетоводство добиваме представа както за обема на инвестициите като цяло, така и за техния размер при класифициране по отделни признаци - видове ценни книжа, валута, срок и др.

Чрез информацията, получена от синтетичните сметки потребителите на счетоводна информация могат да добият обща представа за разпределението на инвестиционния портфейл в ценни книжа на банката - по видове и срочност, както и за размера на инвестираните средства. По този начин може да се установи възможността за получаване на допълнителен доход, да се следи ликвидността на банката, както и да се определи риска при банковите операции.

Независимо от големия брои синтетични сметки за отчитане на инвестициите в ценни книжа, които се използват в банковото счетоводство, пълната счетоводна характеристика не може да бъде осигурена само на синтетично ниво. Потребителят на счетоводна информация трябва да може да добие представа за всяка една отделна инвестиция. Това на практика се осъществява чрез системата на аналитичното отчитане. В Наръчника по аналитична отчетност на банките са предвидени конкретни процедури за определяне на аналитичната структура на сметките за отчитане на ценни книжа. Големият брой на използваните аналитични сметки се обуславя от една страна от многообразието на ценните книжа, а от друга и от различните им характеристики. От тях се черпи информация за вида на инвестицията, номинала, вид валута, броя на ценните книжа, дружеството емитент, както и друга информация по преценка на счетоводителя.

Чрез информацията, осигурена на аналитично ниво става възможно да се извърши един по-задълбочен финансов анализ и оценка на всяка операция, извършвана от търговската банка. Тъй като записванията по аналитичните сметки съдържат детайлна информация за характеристиките на различните операции, от тях можем да определим надеждността на дружеството емитент, доходността им, а също и да оценим и ефективността на инвестицията. От направената оценка за управлението на ценните книжа може да се съди не само за параметрите на конкретната инвестиция, но и за качеството на банковия мениджмънт като цяло.

От всичко казано дотук можем да обобщим, че търговията с ценни книжа би била невъзможна без счетоводното отчитане, тъй като счетоводната отчетност предоставя данни, върху които се базират икономическите решения. Финансово-счетоводната отчетност предоставя необходимата информация на участниците в инвестиционния процес, гарантира предоставянето на точен отчет за икономическото състояние на банката, възможност за изчисляване на печалбите като основа за възвращаемостта на рисковия капитал.

В заключение на всичко бихме могли да отбележим, че създадената чрез банковата счетоводна система пълна и всеобхватна информация е потребна и се използва както за успешното управление на отделното банково предприятие и банковата система като цяло, така и за формулиране на управленчески решения с глобално значение за икономиката на страната.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Доц. Меразчиев, В., доц. Баташки, Г., доц. Йотова, Й., “Банково счетоводство”, Свищов, 1998 г.

2. Младенов, “Пари , банки кредит”, София, 1998 г.

3. Найденов, Б., „Факторинг и форфетиране - сделки с права и дългове”, София, 1995 г.

4. Орешарски, П., Калайджиев, “Ценни книжа, фондови борси и инвестиционни дружества”,ИК “Труд и право”, София, 1995 г.

5. Проф. Пергелов, К., Доц. к. ик.н. Стоянов, С., “Счетоводство на банките”, ИК “Люрен”, София, 1994 г .

6. Пергелов, К., ”Счетоводство и анализ на баланса”, София, 2000 г.

7. Петров, “Основи на финансите на фирмата”, София, 1997 г.

8. Петков, Б., “Борсова търговия”, София, 1998 г.

9. Петкова, “Сделки с ценни книжа или как да купуваме и продаваме изгодно”, Варна, 1994 г.

10. Проф. Д-р Стефанова, П., „Банки и кредитно посредничество”, София, 1999 г.

11. Трифонов, Т., “Теория на счетоводството”, София, 1997 г.

12. Трифонов, Т., “Корпоративно счетоводство”, ИК „Сиела”, София, 1998 г.

13. Авторски колектив, „Банки и кредитно посредничество”, София, 1999 г.

Статии

1. Проф. Пергелов, К. “Същност и значение на счетоводството като наука”, сп. „Български счетоводител”, стр. 3 – 7, бр. 10, 1997 г.

2. Проф. Пергелов, К. “Истороческо развитие на счетоводството като теория и практика” ,сп. „Български счетоводител”, стр. 9 – 13 бр. 11, 1997 г.

3. Орешарски, П., “Пазарът на ценни книжа”, сп. „Български счетоводител”, бр. 19, 1999 г.

4. Савова – Симеонова, К., “Теоретична обосновка на вътрешноаналитичното счетоводство във финансовото предприятие”- сп. „Български счетоводител”, бр. 13, 2000 г.

5. Атанасов, П. “Годишно приключване на счетоводните сметки в банките”, сп.”Български счетоводител”, стр. 20, бр. 24, декември 1999 г.

6. Стоянов, С., “Управлението на риска и модерното търговско банкиране”, Банкеръ”, бр. 3, 1998 г.

Нормативни актове

1. Закон за банките

2. Закон за БНБ

3. Закон за публично предлагане на ценни книжа

4. Закон за счетоводството

5. Международни счетоводни стандарти

6. Наръчник по банкови операции – София 1996 г.

7. Наръчник по банково счетоводство - София 1999 г .

8. Национален сметкоплан на банките

9. Национални счетоводни стандарти

10. Наредби на БНБ - „Банково право - сборник нормативни актове” София 2000 г.

11. Търговски закон

ГЛАВА ТРЕТА

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета